Ани Posted March 7, 2017 Report Share Posted March 7, 2017 От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание МОРАЛНИЯТЪ ТИПЪ. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели! Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Отношението между моралнитѣ чувства и умственитѣ способности“. (На черната дъска е поставена една нарисувана картина — глава, която представлява единъ мораленъ типъ). Всички съгласни ли сте съ този образъ въ картината? По какво се отличава моралниятъ типъ? Кои сѫ външнитѣ черти? Какъ познавате, дали нѣкой човѣкъ е мораленъ, или не? Все-таки трѣбва да имате една мѣрка, колкото ѝ да е малка. Всички трѣбва да си служите съ ония методи, съ които природата си служи. Това отверстие (I) е единъ прозорецъ. Този прозорецъ е въ зависимость отъ стаята, въ която е поставенъ. Ако този прозорецъ се продължи два пѫти (II), колко повече свѣтлина ще влѣзе? (—Два пѫти повече.) Ако се продължи три пѫти? (III) (—Три пѫти повече) и т. н. Сега, ако ние разширимъ този прозорецъ, а не бутаме неговата височина (IV), колко свѣтлина ще влѣзе? Послѣ, ако го увеличимъ и на ширина и на височина (V), колко свѣтлина ще влѣзе? (— Въ квадратъ повече). Ако го увеличимъ и на широчина, и на височина три пѫти? (VI). (—Въ кубъ повече). Количеството на свѣтлината зависи още и отъ това, дали свѣтлината влиза направо въ прозореца или чрѣзъ отражение. Да допуснемъ, че вие прѣкарате свѣтлина въ прозореца чрѣзъ отражение, чрѣзъ нѣкое огледало. Какъ мислите, тази свѣтлина дали ще има сѫщия ефектъ, както когато влиза направо въ стаята? — Не. По сѫщия начинъ нѣкога и вашитѣ мисли и идеи не сѫ здравословни. Знаете ли защо? Защото нѣкой пѫть вие възприемате нѣкои идеи чрѣзъ отражение. Това показва, че вие сте на сѣверъ. Тази свѣтлина не ви ползува, тя носи смърть въ себе си. Разбира се, тя е по-полезна, отколкото, ако живѣете въ нѣкоя изба, но все-таки тази сѣверна свѣтлина ще окаже извѣстно влияние върху васъ. Тъй щото, вие може да бѫдете обърнати съ вашия умъ или къмъ югъ, или къмъ сѣверъ, или къмъ изтокъ, или къмъ западъ. Има и едно пето положение на ума: нагорѣ. Въ всѣки даденъ моментъ вие трѣбва да разбирате, каква е посоката на вашия умъ. Вие трѣбва да разбирате не само посоката на вашия умъ, но едноврѣменно и посоката на вашето сърце — накѫдѣ се движатъ вашитѣ чувства. Чувствата сѫ сѫщо тъй СИЛИ въ природата. Най-първо трѣбва да разгледате умствения и чувствения свѣтъ, като движение на живи сили въ природата. Въ потънкости нѣма да се спирате. Проучавайте закона на тия сили, при какви условия се развиватъ чувствата. Запримѣръ, азъ мога да повдигна между двама ви ревность. Даже и между тия, които сѫ най-благородни, и между тѣхъ може да се повдигне ревность. Ревность може да се повдигне и между сестриче и братче. Майката може да повдигне цѣль скандалъ, ако направи на братчето по-хубави дрехи, а на сестричето по-лоши. Ако майката не внимава, непрѣменно ще се породи ревность. Ако вие не разбирате законитѣ въ свѣта, около васъ постоянно ще се създаватъ условия за ревность. Разбира се, майката ни най-малко нѣма да създаде умишлено единъ споръ, или една разпря между дѣцата. Нѣкой пѫть тя е повече привързана къмъ момченцето, отколкото къмъ момиченцето и отъ това изниква ревностьта. Така е, момченцата сѫ повече обичани. Туй е раздвояване въ чувствата. Като се роди момче, считатъ го за благословение. Има други случаи, когато момичето е „добрѣ дошло“. Когато сѫ дошли 4-5 братя, тогава и братята посрѣщатъ момичето съ радость и казватъ: да имаме едно сестриче! Бащата, ако има 2 сина, не мисли за тѣхъ, какъ ще ги нареди, но ако има 2 дъщери, почва да мисли. Сега вие не трѣбва да давате личенъ характеръ на вашитѣ чувства. Вие ще ги изучавате като сили, като движения въ природата. Защото, щомъ влѣзе тази сила въ тѣлото ви, тя ще произведе едно или друго влияние. Слѣдователно, силата и посоката на вашия умъ ще се опрѣдѣли отъ степеньта на вашитѣ чувства. Ако въ чувствата си сте развълнувани, вашиятъ умъ не може да мисли спокойно. Непрѣменно чувствата ви трѣбва да бѫдатъ интенсивни, но спокойни, т. е. да има хармония между тѣхъ. Не разбирамъ да се удоволствувате, то е външната страна на сърцето, но да дадете потикъ на вашето сърце къмъ работа. Има чувства, които лишаватъ човѣка отъ работа, създаватъ лѣность въ него. Такива чувства се зараждатъ у богатитѣ хора. Дъщерята и синътъ казватъ: баща ни е богатъ, ние можемъ и безъ учение и безъ знание. У тѣхъ знанието е повърхностно. Знаете ли сега накѫдѣ е обърнатъ вашиятъ прозорецъ? На югъ, на сѣверъ, на изтокъ, или на западъ? Лѫчитѣ на свѣтлината иматъ различно влияние. Тѣ се различаватъ по това, отдѣ идватъ, дали отъ югъ, отъ сѣверъ, отъ изтокъ или отъ западъ. Различаватъ се по теченията въ тѣхъ: има едно електрическо течение и едно магнетическо, което върви отъ изтокъ къмъ западъ; има друго едно течение, пакъ електрическо и магнетическо, което иде отъ сѣверъ къмъ югъ, на което има и обратно течение. Тия двѣ течения се прѣкръстосватъ. Ако нѣкой пѫть вие попаднете на течението отъ изтокъ къмъ западъ, и приемете тази свѣтлина, вие ще придобиете по-голѣма сухота. Астролозитѣ казватъ тогава, че върху васъ идва повече влиянието на сатурна. Тогава вие ще обичате свѣтлината, но ще станете много взискателни, ще гледате да намѣрите погрѣшка въ този, въ онзи. Ако пъкъ приемете свѣтлината отъ сѣверъ, ще обичате Истината, но ще станете чрѣзмѣрно студени и хладнокръвни, тъй че нѣма да се интересувате за страданията на хората. Ако вие възприемете свѣтлината отъ югъ, у васъ ще се роди една топлота и разширение, но има друга една опасность — ще станете мекушавъ и гъвкавъ. За такъвъ човѣкъ турцитѣ казватъ: той може да се спогоди съ всички хора. Дѣто и да иде, той може да прѣкара добрѣ. Всичко прави, на всички угажда: и месо яде, и винце пие, и леща яде — навсѣкѫдѣ се бута. Такъвъ човѣкъ ще изпадне въ положението на Настрадинъ-Ходжа, който си направилъ една пещь, но дохожда нѣкой и му казва: „Защо си я обърналъ къмъ изтокъ?“ — Ами накѫдѣ? „Къмъ западъ, по-хубаво гори“. Обърналъ я той на западъ. Идва другъ: „Онзи, който ти каза да я обърнешъ къмъ западъ, толкова разбира той, не знае ли, че къмъ сѣверъ гори по-хубаво? Обърналъ я Настрадинъ-Ходжа на сѣверъ. Трети идва и му казва да я обърне на югъ. Обръща я на югъ. Най-послѣ, за да угоди на всички, взима една кола съ четири колелета и направя върху нея пещьта. Дойде нѣкой, той го пита: „Накѫдѣ искашъ да бѫде обърната пещьта?“ — На сѣверъ. Обръща колата на сѣверъ. Дойде другъ, пита го: „Накѫдѣ искашъ да бѫде обърната пещьта?“ — На западъ. Обръща я на западъ. Каквото положение искатъ, това прави и на всички угажда. Често, характерътъ у нѣкой хора е такъвъ, като пещьта на Настрадинъ-Ходжа — на колелета. Този човѣкъ вие наричате уменъ. Когато моралниятъ характеръ вземе такъвъ изразъ, човѣкъ се демагнетизирва, колкото и да е силенъ. Ако вие турите на едно растение торъ повече отколкото може да асимилира, туй растение прѣгаря, изсъхва. Лошитѣ влияния на хората нѣкой пѫть може да ни подпушатъ. Никой въ свѣта не е толкова силенъ, щото въ всички моменти да може да отбие злото. Затуй именно, още въ тази възрасть, въ която сте, трѣбва да проучавате силитѣ въ природата. Въ природата има разрушителни сили, които дѣйствуватъ и върху сърцето, и върху ума. Много ваши желания иматъ характеръ на бомба. Много ваши мисли могатъ да иматъ сѫщия разрушителенъ характеръ. Ако вие бутате такова едно желание, ще бѫдете тъй внимателни, както единъ техникъ бута една бомба. Тя съдържа пироксилинъ, не трѣбва да я бутате. Който е взелъ тази бомба, да я изнесе надалечъ, на два километра, и тамъ да я остави. Заминете си, не човъркайте това желание! Имате нѣкоя лоша мисъль, не я човъркайте! Това, което казва Христосъ „не противи се злому“, подразбира: не изслѣдвай, не човъркай злото! Вие трѣбва да имате всичкото знание, за да можете да боравите съ всѣко зло. Не само вие, но и много окултисти, които се занимаватъ съ тази опасна область, пострадватъ. Затова, обръщамъ ви внимание на моралната страна. Човѣкъ трѣбва да стане морално силенъ, духовно силенъ. Любовьта трѣбва да бѫде единъ отъ главнитѣ елементи въ неговата душа. Любовьта трѣбва да бѫде силна, за да могатъ всички други елементи да се хармониратъ съ нея. Защото по нѣкой пѫть може да се зароди въ душата ви едно вѫтрѣшно разколебаване, раздвояване, съмнѣние, недоволство. Тѣ ще дойдатъ, но тогава вие ще си създадете работа — ще работите. Тѣ сами по себе си ще дойдатъ, и при най-голѣмитѣ мѫчнотии, и при най-благоприятнитѣ условия. Правени сѫ такива опити. И съ васъ може да направятъ това, да ви поставятъ въ една стая съ всички удобства, при все това, пакъ ще се яви у васъ едно малко недоволство. Вие трѣбва да знаете, какъ да се справите съ това недоволство. И ако нѣма кой да ви рѫководи и упѫтва, въ васъ веднага ще се яви песимизъмъ. Слѣдователно, въ такива моменти, при едно недоволство отъ живота, вие трѣбва да имате свѣтлина. Вие трѣбва да имате едно упѫтване, да знаете, какъ да използувате тия отрицателни сили. Защото отрицателнитѣ сили въ природата могатъ да бѫдатъ и за ваше добро. Трѣбва да знаете, че външниятъ свѣтъ нѣма да ви посрещне съ вѣнци. Никого не посрещатъ тъй. Ако вие пуснете вашата кокошка всрѣдъ София, какъ ще я посрещнатъ? Мислите ли, че тя ще се върне въ вашия курникъ? — Не, тя ще влѣзе въ нѣкоя тенджера, ще я сварятъ и всичко ще свърши съ нея. Мислите ли, че ако пуснете нѣкой вашъ волъ или конь всрѣдъ София, ще се върне той при васъ? — Не, ще изчезне нѣкѫдѣ. Не само животнитѣ изчезватъ, но и хората изчезватъ. Не мислете, че вие сте свободни. Не сте свободни. Мислите ли, че сте свободни, това е една илюзия. Вие казвате: ние можемъ да направимъ всичко. Тогава, задайте си задачата, да можете да побѣдите тия малки мѫчнотии въ живота, които сега се създаватъ. Запримѣръ, дойде у васъ едно малко съмнѣние. Какви сѫ вашитѣ начини за побѣждаване на съмнѣнието? Да кажемъ, вие отричате всички пѫтища, казвате: бѫдещъ животъ нѣма, правда нѣма, хората сѫ безчестни. . . Или пъкъ, вие се обидите, разсърдите се нѣщо. Питамъ: въ такъвъ случай, какво трѣбва да правите? Задайте си въпроса: откѫдѣ черпя азъ тия знания, че хората сѫ лоши, че нѣма правда въ свѣта и т. н.? Каква е моята мѣрка? Имамъ ли основание въ това? За да кажете, че всички хора сѫ лоши, трѣбва да имате една мѣрка. Коя е тази мѣрка, съ която мѣрите, че всичко считате илюзия? Ако всичко е илюзия, значи, имате една мѣрка, съ която мѣрите нѣщата. Коя е тази мѣрка? Вие туряте за мѣрка себе си. Съ това искате да кажете: азъ съмъ единствениятъ добъръ човѣкъ, освѣнъ мене нѣма другъ. Да, вие сте прави, но до васъ има другъ господинъ, който мисли сѫщо като васъ. И той казва: азъ съмъ най-добриятъ човѣкъ. Единъ день вие двамата се разберете. Най-първо допущате, че освѣнъ васъ другъ добъръ човѣкъ нѣма, но като намѣрите другъ човѣкъ, който мисли точно като васъ, казвате: значи, имало и другъ добъръ човѣкъ. Послѣ намирате втори, трети, четвърти и т. н. Питамъ: ако вашата мѣрка е вѣрна, на какво основание допущате, че и тѣ сѫ добри? Щомъ има едно изключение, могатъ да влѣзатъ и много други изключения. Изключенията въ разсѫжденията на хората показватъ, че хората не сѫ прави. Но да се повърнемъ сега къмъ моралния типъ на картината. Вие приемате този типъ за мораленъ, нали? Но тъй, както е нарисуванъ, въ него има едно разочарование. Въ устата му има едно недоволство отъ живота. Послѣ, брадата трѣбва ли да бѫде така права? На брадата всѣкога трѣбва да има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивость на чувствата, издържане въ живота. Тази вдлъбнатина прѣдставлява долина — дѣто има растителность. Тя е мѣсто на извори. Слѣдователно, ако устнитѣ сѫ тънки, това показва, че гънкитѣ, прѣзъ които идатъ воднитѣ източници, сѫ малки. У такъвъ човѣкъ водитѣ текатъ само тогава, когато вали дъждъ, а прѣзъ лѣтото всички рѣки прѣсъхватъ; Затова у хора съ тънки устни, изворитѣ прѣсъхватъ лѣтно врѣме. Такива хора и да искатъ много нѣщо да сторятъ, не могатъ. Нѣкои пъкъ казватъ: защо устнитѣ ми сѫ толкова дебели? — недоволни сѫ отъ това. Дѣйствително, дебелитѣ устни сѫ донѣкѫдѣ опасни, защото като започнатъ да се топятъ снѣговетѣ, ставатъ голѣми порои. Такива хора ние наричаме афектирани, не можемъ да ги спремъ отъ любовь. Това не е любовь, то е напливъ на тази природна енергия. Любовьта е нѣщо разумно, тя е една фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любовь, то е хала — всичко отнася, тя гори и разрушава. Ние смѣсваме тази гѫста материя, тая интенсивна сила съ Любовьта, и вслѣдствие на това, тази гѫста материя ни поляризира, прави ни недоволни. У единъ мораленъ типъ, лѫчътъ, който излиза отъ окото, не трѣбва да бѫде въ хоризонтално положение, съ плоскостьта на зрѣнието, но трѣбва да образува единъ малъкъ наклонъ нагорѣ, да има възходяща посока. Моралниятъ типъ сѫщеврѣменно е и интелектуаленъ типъ, има отличенъ умъ. Човѣкъ, който нѣма отличенъ умъ, не може да бѫде мораленъ. Има изключение, но всѣкога моралниятъ, или духовниятъ човѣкъ има отличенъ умъ, който умъ се различава отъ ума на другитѣ хора. Послѣ, колкото височината отъ ухото до края (темето) на главата е по-голѣма, толкова повече е въ полза на моралния типъ. Има изключение, но тази височина показва интенсивность на моралнитѣ чувства. Слѣдователно, важни сѫ дължинитѣ на двѣтѣ линии: отъ окото до ухото (I), и отъ темето до ухото(II). Първата линия (I) опрѣдѣля силата на ума, а втората (II) опрѣдѣля интенсивностьта на моралнитѣ чувства. Това е общо казано, въ него има редъ изключения, които може да се коригиратъ. Споредъ васъ, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ на моралния човѣкъ? Челюстите на моралния типъ не трѣбва да бѫдатъ много издадени навънъ, че да образуватъ една крива линия. Пъкъ и лицето не трѣбва да е много сплескано. Такива типове сѫ повече пасивни, а моралниятъ човѣкъ е умствено и духовно чрѣзмѣрно активенъ, той е готовъ на всѣка услуга, той не е индиферентенъ, той е уменъ, знае да направи всѣко нѣщо точно на врѣмето си. Ако лицето му не е добрѣ устроено, ако скулитѣ, изпѫкналоститѣ подъ очитѣ му сѫ много издадени, както у китайцитѣ, тогава бузитѣ хлътватъ навѫтрѣ. Тая часть на бузитѣ е свързана съ стомашната система. Това показва разстройство въ стомаха. Широчината на скулитѣ и лицето, въобще, не трѣбва да е много малка. За тази широчина има извѣстна пропорция, Тя дава устойчивость на характера. Хора съ тѣсни лица сѫ устойчиви, а тия съ много широкитѣ лица сѫ много консервативни, не сѫ прогресивни. Такъвъ човѣкъ докато се установи на нѣщо и докато тръгне, трѣбва да се впрегнатъ 9 чифта биволи. Разбира се, има и изключения. Ако при такива скули челото е построено, както у монголцитѣ, имате единъ консервативенъ типъ. Бѣлата раса се отличава отъ монголската въ умствено отношение. Челото на бѣлата раса е добрѣ построено, то е почти еднакво широко и въ горната, и въ долната си часть. У монголската раса, тази часть на лицето, при скулитѣ е по-широка, отколкото челото. Ако странитѣ, скулитѣ на лицето сѫ издадени, това показва чувствената страна на човѣка. Скулитѣ показватъ, какви сѫ неговитѣ чувства, запасътъ, съ който той разполага. Отъ носа надолу, долната часть на лицето изразява волевия човѣкъ. Носътъ прѣдставлява духовния човѣкъ. Отъ челото на човѣка пъкъ сѫдимъ за неговия умственъ калибъръ, какъ е развитъ той умствено. Долната часть, брадата, показва, какъ е развита волята у човѣка. Вие трѣбва да нарисувате този типъ en face, а не профилъ. Въ единъ мораленъ типъ като се раздѣли лицето на три части — чело, носъ и брада — тѣ трѣбва да иматъ еднакви размѣри. Тия три линии трѣбва да бѫдатъ еднакви! Защото, ако челото е по-голѣмо, да кажемъ, че е 7 см., носътъ — 6 см., а брадата — 4 см., имате единъ неустойчивъ типъ. Той мисли хубаво, чувствува хубаво, но щомъ дойде до приложение, нѣма го. У нѣкой индивиди може да имате обратното — чело 4 см., носътъ — 6 см., а брадата — 7 см., значи тукъ прѣобладава влиянието на волята. Този човѣкъ малко мисли, но много върши. И той като се добере до нѣкоя идея, права или крива, ще я приложи въ живота си. Той казва: не ни трѣбва много философия въ живота, но трѣбва да се прилага! Та ще работите върху себе си. Нѣкои отъ васъ ще работятъ върху челото си, нѣкои върху носа си, а други върху брадата си, върху волята. Нѣкой казва: азъ възпитахъ волята си. За да възпиташъ волята, трѣбва да работишъ надъ долната часть на лицето си. Ако въ 2 години продължишъ линията на брадата си съ 1 мм., ти имашъ воля. Послѣ, ако можешъ да измѣнишъ носа и скулитѣ си съ 1 — 2 мм., и това е пакъ воля. А това дѣто казвате: азъ мисля, че съмъ се поправилъ — то сѫ празни работи. Сега, наблюдавайте себе си. Най-първо гледайте да измѣните вашия носъ. Запримѣръ, носътъ на нѣкой при ноздритѣ е тѣсенъ. Това показва, че дишането у васъ е слабо — ще образувате по-силно дишане, ще разширите носа си съ 1 — 2 мм. Успѣете ли въ това, то е вече едно подобрѣние, крачка напрѣдъ. Дължината се поправя по-мѫчно, но ширината — по-лесно. Щомъ можете да измѣните носа си съ 2 мм., това показва, че и вашата дихателна система е подобрена. Послѣ можете да придобиете и дължина на носа си съ 1 мм. Като го продължите толкова, доста умственъ багажъ сте придобили. Когато пъкъ развитието на дължината и широчината на носа се спре, тогава ще почнете да моделирате носа си. Тъй че, вие може да видоизмѣните всѣка часть отъ лицето си. Нѣкои отъ васъ страдатъ отъ меланхолия. Забѣлѣжете, у всички меланхолични типове носътъ започва да се извива навѫтрѣ. Значи, песимистичнитѣ състояния почватъ да извиватъ носа. Щомъ вашиятъ носъ почне да се изкривява, вие трѣбва да спрете това изкривяване. Какъ? — Ще промѣните мислитѣ си. Не се обезсърчавайте! Добиете ли едно мрачно настроение, изхвърлете тѣзи мрачни мисли! Никой не е роденъ песимистъ. На песимиста липсва надежда. Изхвърлете онази материя, която спира развитието на вашата надежда. Разработете вашето зрѣние, и приятнитѣ състояния веднага ще дойдатъ. Не се водете по настроенията си. Какъ опрѣдѣлихъ азъ настроенията? — Настроението е вѣтропоказатель; чувството — кладенецъ, изворъ; мисъльта — рѣка; разумностьта — градина съ плодове, а принципътъ — школата. Имайте прѣдвидъ. че това е една доста трудна работа — да работи човѣкъ като художникъ върху своето лице. Човѣкъ трѣбва да работи и да не се тревожи. Всѣка тревога дава единъ особенъ отпечатъкъ върху лицето на човѣка. Природата не обича хора, които се тревожатъ само. Тя не обича своенравнитѣ дѣца. Ако ти се спрешъ въ една мѫчнотия, тя ще ти посочи начинъ, какъ да се справишъ. У нея има достатъчно воля да ти покаже начина, но тя иска ти самъ да си разрѣшишъ задачата. Тя може да те чака година, 2, 3, 4, 10, 100, 1000 години, но ще те остави самъ да разрѣшишъ задачата си, тя нѣма да ти я разрѣши. Туй, което е твой дѣлъ, нито единъ косъмъ отъ него нѣма да засегне. И когато разрѣшишъ задачата си, тя ще вземе втората стѫпка, ще ти даде нова свѣтлина. Упорствувашъ ли ти, и тя упорствува. Както ти постѫпвашъ, така и тя постѫпва: щомъ ти мълчишъ, и тя мълчи; ти не работишъ, и тя не работи. Тя има другъ единъ методъ: всички ония, които не искатъ да работятъ споредъ нейнитѣ закони, тя имъ създава работа. Каква работа? — Не имъ дава богатство, но сиромашия имъ дава и ги кара да работятъ. Послѣ ще имъ даде единъ такъвъ ненаситенъ стомахъ, че да искатъ да ядатъ много, а да нѣматъ възможность. У тебе ще има желание да ядешъ, и тя ще те накара да ходишъ отъ врата на врата, да работишъ, за да ядешъ. У нея има всичкото изкуство. И въ туй отношение, вие трѣбва да се ползувате по нѣкой пѫть отъ свѣтскитѣ хора. Азъ забѣлѣзвамъ, нѣкои не разбиратъ окултнитѣ закони. Тѣ се проявяватъ отрицателно, съ много отрицателни черти. Ще ви приведа единъ добъръ примѣръ. Прѣди години азъ срещнахъ единъ човѣкъ, който ми разправи слѣдното: „Вложихъ 8,000 лева въ една бакалница, но пропадна бакалинътъ, изчезнаха и паритѣ. Нѣма нищо, пакъ ще спечеля тия пари“. И дѣйствително, срѣщамъ го слѣдъ двѣ години и ми казва: „Спечелихъ паритѣ пакъ“. Другъ нѣкой би казалъ: „Отидоха ми паритѣ!“ А той казва: „Тия пари не сѫ били мои, да сѫ халалъ, човѣщина е. Добъръ е Господъ, вмѣсто да дойде на главата ми нѣщо лошо, нека върви на паритѣ, азъ ще спечеля пакъ“. И този човѣкъ е веселъ и разположенъ. Така постѫпвайте и вие! Като ви дойде нѣкоя мѫчнотия, или като изгубите нѣщо, кажете си: „Добъръ е Господъ, ще спечеля пакъ!“ А вие се спирате и казваме: защо да бѫде тъй? Въ природата има единъ методъ, тя ти казва: дръжъ задачата, ще научишъ и разберешъ, защо е тъй. Тя като ти даде нѣкоя задача, не ти я обяснява, докато всичко не мине. Ако разрѣшишъ една задача, тя дава втора, трета, четвърта. За всички велики умове е било тъй — когото и да срещне природата, все задачи дава. Вие мислите, че като разрѣшите една задача, друга нѣма да има. Колко други по-сериозни задачи има! Сега вие се намирате прѣдъ едни мѫчнотии, слѣдъ врѣме тия мѫчнотии, ще ви се видятъ дѣтски, и прѣдъ васъ ще се явятъ задачи още по-трудни и по-мѫчни. И като разрѣшите и тѣхъ, тогава ще си зададете другъ въпросъ: какъвъ е смисълътъ на живота? — Въ дадения случай, смисълътъ на живота е да разрѣшите вашата задача — нищо повече! Азъ ще ви запитамъ сега: какъвъ е смисълътъ на едно легло? — Да си легнете, да си починете. Какви трѣбва да бѫдатъ качествата на леглото? — Да бѫде мекичко. Ще кажете: да има пружина, че като стана сутринь гърбътъ да не ме боли, но да съмъ си отпочиналъ хубаво. Послѣ, стаята ми трѣбва да има достатъчно чистъ въздухъ, да има изобилно свѣтлина, да нѣма миризми. Ще кажете: не може ли безъ спане? Какъвъ е смисълътъ на спането? При сегашнитѣ условия спането е потрѣбно. Ще дойде врѣме, когато ще може и безъ спане, но сега спането е потрѣбно, за да се набавятъ изгубенитѣ сили. Въ този животъ се харчи повече и затова е необходимо да спите 7 — 8 часа, за да може тѣлото въ това врѣме да си набави тази енергия. Нѣкой пѫть настѫпва една криза въ живота ви. Защо? — За да си починете. Вие наричате тази криза загуба. Казвате: азъ загубихъ. Вие по нѣкога мислите, че не чувствувате. Що е чувствуването? — Вие като чувствувате, харчите, правите угощение. Затова и чувствата се нуждаятъ отъ почивка. Може да настане друга криза, да започнете да мислите, че никой не ви обича, че никой не ви разбира. То е една илюзия на вашия умъ. Ако вашата рѫка е станала толкова безчувствена, че като я похване нѣкой, вие не усѣщате нищо, кой е виноватъ, азъ или вие? — Вие сте виновати. Но ако вашата рѫка е толкова чувствителна, че още отъ далечъ усѣщате допиране, азъ ли съмъ виноватъ? Казвате: ама допре се до рѫката ми. Не, не съмъ се допрѣлъ, но сте схванали допирането на моята мисъль. Значи, вие сте станали толкова чувствителни, че казвате: азъ не мога да търпя хората. Нѣкои казватъ: ние не можемъ да търпимъ това общество. И тогава вашиятъ астраленъ двойникъ може да излѣзе половинъ - единъ метъръ вънъ отъ васъ и ще се намѣрите при едно отъ незавиднитѣ положения. При сегашното състояние на вашето развитие, двойникътъ не трѣбва да излиза повече отъ единъ, даже половинъ см. вънъ отъ тѣлото, защото срѣдата, въ която живѣете е груба. Този двойникъ е чрѣзмѣрно чувствителенъ и трѣбва да бѫде близко до тѣлото. А пъкъ колкото хората ставатъ по-духовни, тѣхнитѣ духовни тѣла започватъ да излизатъ отъ тѣлото имъ навънъ и тогава тѣхната дѣятелность се разширява. За да се развива вашата дѣятелность, вие трѣбва да разбирате законитѣ на вашето тѣло. Сега, допуснете, че вашето тѣло се разшири, 10 — 20 души ви обикнатъ, искатъ да дойдатъ близо при васъ. Вие започвате да ги пѫдите, казвате имъ да се махнатъ. Какъ мислите, нѣма ли да си създадете редъ неприятности? — Ще си създадете. Всѣки човѣкъ, който дойде до васъ, има нужда отъ нѣщо. За него, вие сте единъ изворъ. Задоволете неговата нужда, дайте му да си напълни своето шише! Нѣма да взимате това въ букваленъ смисълъ, то е единъ символъ само. Съ това искамъ да кажа: дайте на всѣки едного по една успокоителна мисъль! Спрете се въ себе си и кажете комуто и да е по една интенсивна мисъль, пожелайте доброто всѣкиму! Щомъ пожелаете една добра мисъль нѣкому, вие можете да попаднете въ друга погрѣшка, да се спрете и да си кажете: дали моята мисъль отиде на мѣстото, дѣто я изпратихъ? Щомъ се концентрирашъ и изпратишъ мисъльта си, повече не се безпокой, тя ще отиде на мѣстото си. Но ако ти се спрешъ и си кажешъ: дали отиде, или не, тя ще се спре и ще почне да витае изъ пространството. Има хиляди такива мисли. Въздухътъ е пъленъ съ тѣхъ — навсѣкѫдѣ се срѣщатъ добри мисли, които не сѫ отишли на своето прѣдназначение. Тѣ сѫ писани и пратени, но адресътъ имъ е кривъ, че седятъ на пощата. Има Божествени пощи, въ които слѣдъ години вие ще намѣрите своитѣ писма. Тѣ чакатъ тамъ съ години, докато отидатъ на своето мѣстоназначение. Втори пѫть като дойдете, ще поправите вашия мораленъ типъ. Какво ще му придадете, я ми кажете! Ето какво се забѣлѣзва въ лицето на моралния типъ: дали той е сериозенъ, загриженъ или засмѣнъ, при всички условия, на лицето му има извѣстни черти, които не се мѣнятъ. Основа има въ лицето на такъвъ човѣкъ. Хора, у които моралнитѣ чувства не сѫ развити, прѣди да се засмѣятъ, може да сѫ приятни, но щомъ се засмѣятъ, въ лицето имъ прозира нѣщо отвратително. Въ лицето на моралния типъ има нѣщо устойчиво, около което всичко се групира. Послѣ, вие трѣбва да проучавате моралния типъ отъ чисто физиогномическо гледище. Въ неговото лице има 2-3 гънки, които сѫ особено сложени. Прочетете въ физиогномията и вижте, кои гънки сѫ най-хубавитѣ. Азъ не искамъ да ви говоря за всички линии, защото при изучаването на физиогномията, има една опасность за васъ. Тя седи въ слѣдното нѣщо. Ако азъ ви говоря за паталогическитѣ черти на лицето, всѣки като се върне въ кѫщи, ще ги търси по лицето си и кого катъ види, ще казва: „И той е отъ тѣхъ“. Лошото винаги се запечатва по-лесно. Вие ще виждате навсѣкѫдѣ само болни хора, затова е опасно да ви се показватъ отрицателнитѣ черти. Друго нѣщо трѣбва да имате прѣдвидъ: за да бѫде една черта вѣрна, тя трѣбва да присѫтствува едноврѣменно на три мѣста: на черепа, на лицето и на рѫката. Слѣдъ това, тя трѣбва да присѫтствува на челото, на горната часть на лицето, на скулитѣ и на брадата. Най-малко трѣбва да има единъ общъ признакъ на лицето, и послѣ на специалнитѣ части. Нѣкой пѫть извѣстенъ признакъ сѫществува само на челото, тогава той е само въ потенциално състояние, сѫществува като възможность. Нѣкой пѫть се срѣща на брадата — то е по отношение на волята. Но когато единъ недѫгъ сѫществува едноврѣменно на главата, на лицето и на рѫката, този човѣкъ е грѣшилъ въ миналото по умъ, по сърце и по воля, той е една бомба, трѣбва да го барате съ щипци, или никакъ да го не закачате. За сега вие сте въ процеса на вашето развитие, който още продължава и отъ сега трѣбва да работите върху себе си. Човѣкътъ докато е още въ утробата на майка си, нѣма възможность да работи, тогава майката работи, майката го моделира, той не е свободенъ. Но щомъ се родите, вие може да станете майка на себе си и ще работите, както искате. Вие може да кажете: това зависи отъ обществото. Не, всѣки отъ васъ може да извая отъ себе си такъвъ човѣкъ, какъвто иска, но за това се изисква свѣтълъ умъ, благородно сърце и силна воля. Имате ли всичко това, може да направите, каквото искате, но ще изучавате законитѣ на природата. Прѣди да направите туй нѣщо, ще имате голѣми мѫчнотии, но мѫчнотиитѣ не сѫ лошъ признакъ. Това сѫ плюсове за васъ. Онзи човѣкъ, който има мѫчнотии, спрѣмо него природата е по-благосклонна, отколкото спрѣмо човѣкъ, който нѣма мѫчнотии. Такъвъ е великиятъ законъ. (—Има ли прѣдѣлъ на развитие?) — Прѣдѣлъ на развитие нѣма. Прѣдѣлътъ ние сами си поставяме, по закона на внушението и наслѣдственостьта. Човѣкъ като стане на 40-50-60 години, започва да казва: остарѣхъ вече! Той самъ си внушава, и другитѣ му внушаватъ. По този начинъ той възприема мислитѣ на всички стари хора и се солидаризира съ тѣхъ. Не, ти трѣбва да се издигнешъ надъ всички стари хора, да кажешъ: азъ нѣма да остарѣя! Тѣ казватъ: остарѣхме ние вече и сега трѣбва да умремъ. Умирането е единъ процесъ въ закона на прѣраждането, за да почне дѣятелностьта отново. Това е единъ врѣмененъ методъ въ природата. За въ бѫдеще ще приложимъ по-хубави методи отъ сегашнитѣ, но трѣбва да работите. Всѣки отъ васъ трѣбва да работи! Т. М. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. — Тя постоянно ни весели! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now