Jump to content

1923_12_23 Упѫтвания. Образи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

УПѪТВАНИЯ. ОБРАЗИ.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

  — Тя постоянно ни весели.

Размишление.

  Прочете се резюме отъ работитѣ върху темата: „Ползата отъ богатството и сиромашията.“

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Разлика между нравствения и духовния човѣкъ.“

  За слѣдния пѫть тема № 13: „Произходъ на нравственостьта.“

  Какъ мислите, нравствениятъ човѣкъ може ли да бѫде духовенъ? (— Може.) Духовниятъ човѣкъ може ли да бѫде нравственъ? (—Може). Кого поставяте по-горѣ? (—Духовниятъ).

  Упражнение. Дѣсната рѫка се издига отдолу, върви напрѣдъ, и съ малко свити пръсти се поставя надъ рамото. Полека рѫката се изправя, дланьта се обръща надолу. Силно опнете рѫката си! Рѫката малко надолу въ лѣво, нагорѣ, надѣсно. Движение въ крѫгъ нѣколко пѫти. Дѣсната рѫка настрани, като прави крѫгове надолу, напрѣдъ, нагорѣ и назадъ — нѣколко пѫти.

  Седнете на мѣстата си и започнете: дѣсната рѫка надѣсно, отпрѣдъ прѣдъ гѫрдитѣ, въ лѣво. Послѣ, пакъ въ дѣсно, подгъната при лакета въ видъ на крѫгъ. Рѫката минава прѣдъ лицето: въ лѣво, напрѣдъ и въ полукрѫгъ се извива надѣсно. Най-послѣ турете рѫцѣтѣ си върху масата.

  Изправете тѣлата си!

  Лѣвата рѫка напрѣдъ, послѣ налѣво, надѣсно. Лѣвата рѫка надѣсно, а дѣсната налѣво, хубаво опнати. Рѫцѣтѣ настрани, послѣ пакъ прѣкръстосани — дѣсната отгорѣ. Това ще направите нѣколко пѫти. Веднъжъ дѣсната отгорѣ, веднъжъ лѣвата отгорѣ.

  Пръститѣ на двѣтѣ рѫцѣ се срѣщатъ и се допиратъ прѣдъ лицето хоризонтално, съ дланитѣ надолу. Движение рѫцѣтѣ нагорѣ, напрѣдъ, надолу — крѫгообразно, все прѣдъ лицето.

  Сега ще упражните и дишането при движенията. Когато рѫцѣтѣ минаватъ прѣдъ гѫрдитѣ съ допрѣни пръсти нагорѣ, послѣ напрѣдъ въ крѫгъ, вие ще вдишвате. Надолу и прѣдъ гѫрдитѣ — ще издишвате.

  Рѫцѣтѣ се разтварятъ настрани, послѣ пакъ се събиратъ прѣдъ лицето съ допрѣни пръсти и дланитѣ надолу. Тъй се движатъ рѫцѣтѣ надолу, нагорѣ нѣколко пѫти.

  Тази вечерь ще говоря върху: „упѫтвания и образи.“ Да допуснемъ, че имате една единица. Какво се подразбира въ математиката подъ думата „единица“? Вие математицитѣ, какво подразбирате подъ думата „единица“? Каква е основната идея? (— Единицата е неизмѣримо число). Какво подразбирате подъ думата „двѣ“? (—Двѣтѣ е поредно число, или двѣ единици. И всички останали числа сѫ бройни единици). Значи, единицата е мѣрка, съ която се мѣри. Да допуснемъ, че метърътъ се взима като единица мѣрка. Тази единица дѣли ли се? — Дѣли се. На колко? (— На 10 и на 100 равни части). Всѣка часть отъ тѣхъ се дѣли на още 10 части. Значи, единъ метъръ има 100 см., 1000 мм. До тукъ ученитѣ спиратъ. Споредъ туй схващане, единицата, съ която се мѣри дадена величина, може ли да се дѣли на по-малки части отъ нея? (— Въ математиката се прави разлика между число и величина. Величинитѣ подлежатъ на измѣрване, а самитѣ числа, понеже се смѣтатъ абстракции, не подлежатъ на измѣрване. Само по себе си, числото се явява като идея и служи като мѣрка за измѣрване на величини. Числото не се мѣри, а величината се мѣри). Тогава, отъ чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина въ свѣта? — Че не може да се дѣли. (— Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже нѣма никакво измѣрване, или другояче казано, има нулево измѣрване). Разбира се, ако ние се занимаваме съ мъртвитѣ числа, въпросътъ е рѣшенъ, но ако имаме 1-2-3 или повече пѣсъчни или житни зрънца, въпросътъ седи другояче. Имаме, напримѣръ, едно житно и едно пѣсъчно зрънца. Да кажемъ, че тѣ иматъ почти еднаква тяжесть. Може да попитате, по какво се отличава пѣсъчното отъ житното зърно? — Въ житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвѫтрѣ навънъ. Но като посѣете едно житно зърно, слѣдъ като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бѫде ли по-голѣмо отъ посѣтото? При извѣстни условия може да го накараме да стане и по-голѣмо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите въ една прѣкрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едъръ, по-голѣмъ плодъ отъ посѣтото. На слѣдната жетва ще се увеличи още повече и т. н. И ако продължаваме така, има възможность да стане голѣмо като кокоше яйце, чрѣзъ подборъ, разбира се. Само разумниятъ човѣкъ може да направи това. Човѣкътъ може да увеличи голѣмината на житното зърно, защото въ него има жива сила, а въ пѣсъчното зърна нѣма такава сила.

  Сега, да допуснемъ, че имате единъ кристалъ отъ нѣкаква соль, голѣмъ колкото житното зърно. Този кристалъ се отличава по това, че ако го разтворите въ вода и послѣ изпарите водата на този разтворъ, сольта отново ще кристализира по сѫщия начинъ, както и по-рано. Въпросътъ е сега, отъ единъ кристалъ, разтворенъ въ вода, слѣдъ изпаряването на водата, могатъ ли да се получатъ два кристала? Ние нѣма да се произнесемъ, дали може, или не, но ще подложимъ този въпросъ на проучване. Въ житното зърно става размножаване. Нѣкои окултисти считатъ, че и кристалитѣ могатъ да се размножаватъ. Тѣ считатъ, че златото не се образува въ природата тъй, както съврѣменнитѣ учени твърдятъ. Тѣ казватъ, че златото въ земята расте, развива се и се размножава тъй, както и ябълчното сѣме, и затова зърната на благороднитѣ метали тѣ наричатъ „плодове“. Но това е тѣхна особена терминология.

  И тъй, за да можете да работите съ извѣстни идеи, вие трѣбва да имате за тѣхъ ясна прѣдстава въ съзнанието си. Знаете ли въ какво седи ясната прѣдстава? Можете да имате ясна прѣдстава за житното зърно само тогава, когато сте боравили съ него, когато е израсло подъ прѣмото ваше рѫководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъжъ, и дважъ и повече пѫти. Още по-ясна прѣдстава за житното зърно ще имате, когато влѣзете въ съобщение съ него. Възможно ли е между човѣка и житното зърно да има разговоръ? — Теоретически е допустимо, но колко хора има днесъ на земята, които могатъ да се разговарятъ съ житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте съ едно житно зърно, всички ще считатъ, че имате нѣщо ненормално въ себе си и ще кажатъ: този човѣкъ говори невъзможни работи. Да влѣзешъ въ съобщение съ едно житно зърно, това е невъзможно при извѣстни условия, вѣрно е. Но мислите ли, че вие можете да влѣзете въ общение съ човѣкъ, на когото сърцето е погълнато отъ една непрѣодолима скръбь? Можете ли да заинтересувате съ нѣщо неговия умъ? Можете ли, въобще, да говорите съ него? Да допуснемъ, че прѣдъ васъ седи единъ гладенъ човѣкъ, въ съзнанието на когото седи само мисъльта за ядене — нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човѣкъ за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, съ нищо не ще можете да го заинтересувате, освѣнъ съ хлѣба. Съ какво ще можете да заинтересувате жадния? — Съ водата. Съ какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание? — Съ науката.

  Слѣдователно, психологически е доказано, че въ даденъ моментъ душата има такъвъ стремежъ, който може да се задоволи само отъ една основна идея. И тази идея, сама по себе си, е жива. Прослѣдете това нѣщо въ себе си. Всички вие минавате прѣзъ извѣстна криза, не сте разположени духомъ и прѣдставете си, напримѣръ, че нѣкой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: какво ми трѣбва сега тази единица — житното зърно? Прави сте, въ този моментъ васъ ви интересуватъ други работи, други единици. Запримѣръ, нѣкой може да го интересуватъ житнитѣ зрънца, другъ може да го интересуватъ диамантнитѣ зрънца, трети друго нѣщо, но всѣки човѣкъ си има извѣстна основна идея, която го интересува най-живо. Тя е обектъ на неговия умъ. Отъ тукъ, и всѣка идея въ свѣта, за да бѫде реализирана, трѣбва да има обектъ.

  Ще поясня мисъльта си. Да вземемъ, напримѣръ, гнѣвътъ. Всѣки гнѣвъ безъ обектъ е врѣденъ за човѣка. Гнѣвътъ ви трѣбва да има обектъ, за да може въ този обектъ да се трансформира. Ако вие се гнѣвите безъ да имате обектъ, значи безъ причина, или безъ да знаете, дали този човѣкъ, на когото се гнѣвите е виновенъ, или не, тогава не се гнѣвете. Като казвамъ да не се гнѣвите, разбирамъ да не се гнѣвите безъ причина, безъ обектъ. Като се гнѣвите, трѣбва да знаете кому се гнѣвите и защо. Всички сте чели комедията отъ Молиера „Скѫперникътъ“. Обира го нѣкой. Той вика, сърди се, подозира всички. Питатъ го: кой те обра? — Цѣлиятъ свѣтъ ме обра. Прѣдъ него всички сѫ виновни. Не, въ дадения моментъ всички не могатъ да бѫдатъ виновати. Не могатъ да бѫдатъ виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има нѣкой, който ти е причинилъ врѣда, това е само единъ, не сѫ двама. Законътъ е такъвъ. Двама души не могатъ да ти причинятъ нѣкаква врѣда, само единъ може да ти я причини. Отъ чисто окултно гледище, злото въ свѣта може да произтича само отъ единъ принципъ.

  Сега ние говоримъ за злото, но трѣбва да се знае, какво нѣщо е зло. Запримѣръ, вие говорите много пѫти за реалность, но не знаете, какво нѣщо е реалность. Азъ опрѣдѣлихъ тази сутринь въ бесѣдата си, що е реалность. Това, което свързва всички свои части въ едно цѣло и имъ дава просторъ за развиване е реалность. Реалностьта всѣкога присѫтствува въ своитѣ части. Не присѫтствува ли въ своитѣ части, тя не е реалность. Слѣдователно, ние сме единица или части, защото единицата може да има свои части, по-малки единици въ себе си. Метърътъ, напримѣръ, е една основна мѣрка, основна единица, но тя не е мѣрка на природата. Французитѣ сѫ изчислили, че метърътъ съставлява една десетомилионна части отъ земния меридианъ, но това изчисление не е вѣрно. Френскитѣ математици трѣбва да направятъ нови изчисления, защото земята се уголѣмява всѣка година. Отъ врѣмето, когато е взета тази мѣрка и до сега, се изминали много години, затова французитѣ трѣбва да реформиратъ метъра, т. е. да направятъ нови изчисления. Значи, метърътъ е една условна мѣрка въ свѣта, но въ природата сѫществуватъ други мѣрки, други основни единици. За сега, въ свѣта ние си служимъ съ тия изкуствени единици. Тѣ не сѫ лоши, но съ тѣхъ не можемъ да разрѣшаваме великитѣ задачи на живота.

  Слѣдователно, всѣки за себе си има извѣстни задачи, които трѣбва да разрѣши, но има и общи задачи, които трѣбва да разрѣшимъ. Напримѣръ, нѣкога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство, и кой какъ влѣзе при васъ, вие кипвате. Това е едно психическо състояние. Защо е то? Вие трѣбва да разберете сѫщностьта на нѣщата. Влѣзе нѣкой при васъ, пита ви: защо не си разположенъ, какво има? Вие казвате: излѣзъ навънъ, не съмъ разположенъ, разбери това! Защо? — То не е твоя работа. И послѣ казвате: той е причина, дойде днесъ при менъ и ме разтревожи повече. Обаче, тъй се случва, тъкмо първия излѣзе, идва вторъ и вие казвате: излѣзъ вънъ, не съмъ разположенъ! Ето какъ ме разтревожи този човѣкъ. Влѣзатъ слѣдъ него трети, четвърти, пети и най-послѣ влѣзе единъ вашъ веселъ приятели и ви прѣдаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? — Този вашъ приятель е намѣрилъ най-чувствителното ви мѣсто. То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е въ състояние да ви накара да подскачате отъ радость.

  Ще ме запитате: на какво се дължи неразположението въ човѣка? Неразположението се дължи на скѫсване връзката съ Бога, или азъ считамъ неразположението резултатъ на една „психическа противоположность.“ Неразположението, скръбьта, недоволството произтичатъ винаги, когато сѫществува дисхармония между двѣ съзнания, които сѫ свързани заедно, а се стремятъ къмъ двѣ противоположни посоки.

1923-12-23-19_fig1.png

Вземете напримѣръ, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Да допуснемъ, че величината А е умътъ, а величината В — сърцето. Щомъ умътъ и сърцето се движатъ въ двѣ противоположни посоки, веднага въ самия човѣкъ, въ неговата душа, въ неговото вѫтрѣшно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човѣкътъ, ще се постараешъ да склонишъ или твоето сърце, или твоя умъ да измѣнятъ посоката на своето движение. Умътъ се движи въ посока къмъ Т, а сърцето — въ посока къмъ Д. Какъ ще измѣнятъ сега посоката си? Какъ ще примирите вашия умъ и вашето сърце (— Ще съединимъ пѫтищата имъ). Добрѣ, като ги съедините, ще се образува пѫтя ТД. Какво се постига съ това? (— Равновѣсие, съгласие). Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начинъ ограничихте злото. Въ този крѫгъ се води война.

  Да дойдемъ до реалното. Да допуснемъ, че между сърцето и ума има разногласие. Какъ ще примирите вашето сърце и вашия умъ? Прѣдставете си слѣдното положение: отъ една страна умътъ ви иска да се учи, имате силно желание да отидете въ странство да учите. Отъ друга страна майка ви е толкова болна, че никой другъ не може да ви замѣсти, вие трѣбва да останете да я гледате. Какъ ще примирите тази противоположность? Трѣбва ли да се откажете да отидете въ странство? — Не. Какво трѣбва да направите тогава? (— Да почакаме, докато майка ни оздравѣе). Да, но въпросътъ сега е разрѣшенъ само на половина. Прѣдставете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща въ странство. Най-първо тя намира претекстъ болестьта и не ви пуща, но като оздравѣе, пакъ не ви пуща, казва: не, тукъ ще си седишъ. Тамъ можешъ да се разболѣешъ, всичко може да се случи съ тебе. Ако вие я обичате, какъ ще постѫпите? (— Ще я вземемъ съ себе си). Въпросътъ пакъ не е рѣшенъ. Друга мѫчнотия се явява сега. Баща ви е живъ, тукъ е на служба и не пуща майка ви въ странство. (—И него ще вземемъ). Да, но той не може по никой начинъ да дойде и казва: какъ, мене самъ ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега? Да вземете майка си съ себе си, като убѣдите баща си да я пусне, или да убѣдите майка си да остане при баща ви? (— Майката да остане при бащата).

  Друго положение. Допуснете, че вие сте единъ момъкъ, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете въ странство. Тогава по-добрѣ за васъ е да дойде и майка ви. Ако баща ви е уменъ човѣкъ, ще я пусне съ васъ. Ако пъкъ вие сте силни натури, тогава майка ви трѣбва да остане при баща ви. Тогава, кой е връзката между бащата и майката (—Дѣцата). Кой е връзката между сина и бащата? (—Майката). Слѣдователно, въ дадения случай майката е реалното. Бащата не създава кѫщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа кѫщата. На бащата остава да намѣри друга майка. Майка и баща, това сѫ условни величини.

  Прѣдставете си сега другъ въпросъ, който се отнася лично до васъ. Да допуснемъ, че нѣкой иска да си поживѣе, да се повесели, да си поиграе въ този свѣтъ. Низшиятъ умъ въ човѣка изисква това, когато духътъ въ него изисква единъ чистъ, строгъ и възвишенъ животъ — идея има въ него. Умътъ е ученъ, напримѣръ, но иска да отиде въ странство още да се учи, да опита всичко въ свѣта, да си поиграе. При всички тия условия, духътъ трѣбва ли да остави ума самъ? Какво нѣщо е духътъ — мѫжъ или жена, майка или баща? (—Майка). Значи, между духътъ и плътьта има борба. Духътъ казва на плътьта: безъ мене ти не можешъ да отидешъ въ странство. Ако азъ не дойда, ти съвсѣмъ ще пропаднешъ.

  Та вие трѣбва да пазите въ ума си основната идея. Коя основна идея? (— Да слушаме духа, майка си). Основната идея, съ която се започва животътъ, основната идея, съ която се пробужда човѣшкото съзнание и съ която човѣкъ почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава потикъ на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъль трѣбва да пазимъ. Защо? Защото всички хора не измѣрватъ еднакво своя вѫтрѣшенъ миръ. За да не изпаднете въ грѣшка, не мислете, че Богъ има еднакви отношения къмъ хората. Богъ, като основна идея, има различни отношения къмъ всички сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Него. Даже къмъ двѣ сѫщества Богъ нѣма еднакви отношения. За всѣко разумно сѫщество Богъ има специално отношение. Това отношение, което Богъ има къмъ едното, е специално. Той не може да има сѫщото това отношение къмъ другиго. Хората се отличаватъ именно по това специално отношение на тази първична сѫщина, на Бога. Тази първична сѫщина отличава човѣка, тя му дава потикъ, стремежъ да расте, да се развива, и тя е основната идея, за която всички трѣбва да се държите. Изневѣрите ли на тази първична идея, непрѣменно ще навлѣзете въ сѣнка и въ мракъ. Така вие се подхлъзвате. Грѣшкитѣ идатъ у хората всѣкога, когато тѣ напуснатъ тази първична идея. Не жертвувайте за нищо първичната си идея! Дръжте се за нея! Ако човѣкъ се държи за първичната си идея, ще бѫде смѣлъ и рѣшителенъ.

  Нѣкой пѫть вие сте унили духомъ. Защо? Понеже не се държите за вашата основна идея. Моето говорене тукъ, моитѣ отношения къмъ вашата основна идея цѣлятъ слѣдното: азъ искамъ само да създамъ условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче, ако вие не сте внимателни къмъ тия условия, които азъ ви създавамъ, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Прѣдставете си, азъ прѣдвиждамъ, че вие искате да си построите кѫща на нѣкоя могилка. Азъ зная, че тамъ ще дойдатъ проливни дъждове, и вашата кѫща може да пострада. Какво правя? Започвамъ да залѣсявамъ това мѣсто съ растителность, за да запазя почвата отъ проливнитѣ дъждове. Прѣдставете си, азъ посадя едно дърво, вие го изкорените навънъ. Азъ посадя второ, вие пакъ го изкорените. Питамъ: може ли вашата основна идея да се развива? — Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушатъ цѣлата мѣстность, въ която вие живѣете. Това прѣдставлява съврѣменниятъ критически умъ, който нищо не разрѣшава, а само отрича. Ти го попиташъ: хубаво ли е това? Той казва: това е лошо. Е, кое тогава е хубавото въ свѣта? Въ даденъ моментъ, когато трѣбва да се произнесете за нѣщо, не казвайте, че основниятъ законъ е такъвъ. Отъ гледището на тази велика Божествена наука, щомъ намѣрите една погрѣшка въ себе си, не се стремете да намѣрите друга погрѣшка, съ която да оправдавате първата. Всѣка погрѣшка въ васъ, каквато и да е тя, е сѣнка, единица. Азъ означавамъ грѣшкитѣ съ минусъ единица (—1). А на тия нѣща, които сѫ станали добрѣ, турямъ отпрѣдъ плюсъ. Азъ означавамъ тия нѣща съ плюсъ единица (+1). Тъй щото, намѣрите ли една погрѣшка, не се старайте да намѣрите втора, а ще гледате, отъ какво е произлѣзла тази погрѣшка и каква добродѣтель ѝ съотвѣтствува.

  Нѣкои отъ васъ често ми казватъ: обичамъ да се гнѣвя, не мога да се въздържамъ. Какво трѣбва да направя? Гнѣвъ имате всички, и не се въздържате. Сега вие търсите единъ цѣрь, панасия противъ гнева. Значи, кипвате по нѣкой пѫть. Не мислете, че кипването е лошо нѣщо. Кипването, това е неустойчивость. Това показва, че въ васъ има киселини, които ще ви накаратъ да кипнете. Най-първо трѣбва да разберете закона на прѣдохраняване. Вие трѣбва да изолирате всички киселини отъ себе си, да ги турите подъ контролъ на вашата воля, или пъкъ вашата воля да бѫде тъй будна, че киселинитѣ да сѫ вънъ отъ васъ. Вие трѣбва да боравите съ тѣхъ, а не тѣ да боравятъ съ васъ. Питамъ ви: какъ лѣкувате вашиятъ гнѣвъ? Вие не го лѣкувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя, какво прави онзи приятель тамъ. Кой отваря капака? — Грѣхътъ. Вие отворите капака, и гнѣвътъ отново се разгаря. Послѣ пакъ го захлупите. Не, не, това не е лѣкуване на гнѣва. Разгнѣвите се нѣкой пѫть и си казвате: азъ никога нѣма да простя на този човѣкъ. Но въ васъ веднага настава едно омекчаване, едно желание да прѣвърнете туй състояние на гнѣвъ въ нѣкакво по-висше състояние. Какво трѣбва да направите? Идете да услужите на този човѣкъ въ нѣщо. Това азъ наричамъ лѣкуване на гнѣва.

  На какво се дължи гнѣвътъ? Гнѣвътъ е плодъ на едно непостигнато желание. Азъ  наричамъ гнѣва, дѣца недоносчета, родени на 5-6 мѣсеца. Въ всички хора въобще се заражда гнѣвъ, когато извѣстна идея или мисъль не се постигне.

1923-12-23-19_fig2.png

Тогава човѣкъ или се разгнѣвява, или скърби. Скръбьта е само фаза на гнѣва. Нѣкой пѫть гнѣвътъ лѣкува скръбьта, нѣкой пѫть скръбьта лѣкува гнѣва. Най-първо, като се разгнѣвишъ, ще прѣвърнешъ гнѣва на скръбь, а послѣ, математически ще намѣришъ между двѣ скърби една малка радость. Между една малка скръбь А и друга В има скрито едно течение С. Ще намѣрите туй вѫтрѣшно течение на радость и ще прѣвърнете гнѣва на скръбь, а скръбьта въ радость.

  Сега вие ще ме попитате: възможно ли е това? Азъ ще ви прѣдставя слѣдния примѣръ: прѣдставете си, че вие имате приятель, когото много обичате. Той е много уменъ, добъръ, но иска да ви опита. Вие сте студентъ нѣкѫдѣ, и баща ви е изпратилъ 10,000 лева, които туряте въ сандъка си. Той намира ключа и задига паритѣ ви. Като видите, че паритѣ ви липсватъ, какво ще направите? Най-първо въ васъ ще се яви страхъ, послѣ — скръбь, най-послѣ — негодувание и гнѣвъ. Тия три нѣща — страхъ, скръбь и гнѣвъ — изпѫкватъ едноврѣменно. Но какво става? Този вашъ приятель идва при васъ, и вие му казвате: „Нѣкой е открадналъ паритѣ ми, не зная кой е“. Приятельтъ ви казва: „Азъ ги откраднахъ!“ — А, ти си играешъ съ мене! — Не, азъ ги откраднахъ. — Ами какъ? — Откраднахъ паритѣ ти и ги раздадохъ. Допуснете, че вие констатирате, какво вашиятъ приятель дѣйствително е взелъ паритѣ и ги раздалъ. Питамъ: заради вашитѣ 10,000 лева вие ще измѣните ли отношенията си, любовьта си къмъ вашия приятель? Какъ мислите? (— Нѣма). Добрѣ, ако ги измѣните, вашата постѫпка е — 1, ако не ги измѣните тя е +1. Значи, щомъ измѣните на вашия приятель, вие имате отрицателна величина, съ която трѣбва да работите. Вие сте изгубили довѣрие въ него. Този вашъ приятель идва слѣдъ нѣколко дни, и ви казва: „Извини, азъ съзнахъ своята погрѣшка и ти връщамъ намѣсто 10,000 лева 12,000. Съзнавамъ, не трѣбваше да направя така.“ Какво ще стане въ васъ? Вашето положение ще се подобри, но отношението ви къмъ вашия приятель ще се влоши.

Т. м.

  "Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

  — Тя постояно ни весели.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...