Jump to content

1929_12_25 Степени на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Степени на съзнанието

Т. м.

Коринтяномъ 14:1 — 26

Единъ важенъ социаленъ въпросъ е въпросътъ за придобиване на храната. Всички хора казватъ, че като живѣе, човѣкъ трѣбва да яде. Явява се въпросъ, колко трѣбва да яде, много или малко. При това, трѣбва да се знае, ако яде много или малко, какво ще придобие въ единия и въ другия случай. Дали нѣкой е ялъ много, малко или никакъ, това зависи отъ работата, която той върши, отъ здравословното му състояние, както и отъ условията, при които се намира. Здравиятъ и работещъ човѣкъ яде повече отъ онзи, който не работи, или не е здравъ. Обаче, ако нѣкой човѣкъ вънъ отъ васъ опредѣля, колко храна да ви се дава, той ще вземе въ внимание взаимнитѣ отношения, които имате помежду си. Запримѣръ, ако сте въ неприятелски отношения, той ще ви дава по възможность по-малко храна, да отслабнете, да нѣмате сила да го преследвате. Ако отношенията ви сѫ приятелски, той ще ви дава повече храна, да имате сила за работа. Сѫщото прави и разумниятъ свѣтъ. Когато иска да помогне на нѣкой човѣкъ, той му дава благоприятни физически и духовни условия. Иска ли да възпитава нѣкого, да не дава възможность на злото въ не го да се развива, той го ограничава и физически, и духовно.

Следователно, видите ли, че човѣкъ или животно не яде, вие се безпокоите. Защо? Вие мислите, че като не яде, той не може да работи. Когато слугата е боленъ и не яде, господарьтъ му веднага взима мѣрки да му помогне, по-скоро да оздравѣе. Когато волътъ не яде, господарьтъ му сѫщо се безпокои, да не се разболѣе и да не може да му служи. Ако волътъ не работи, нивата на земедѣлеца остава неразорана. За да подържа здравето и силата си, човѣкъ трѣбва да се чисти, външно и вжтрешно. Чистотата е първото условие за здравето на човѣка, на всички живи сѫщества. Чистота е необходима и въ науката. Запримѣръ, преди да се произнесете за свойствотона дадено съединение, вие трѣбва да го освободите отъ всички странични примѣси, които нарушаватъ неговата чистота. За да опредѣлите свойствата му, то трѣбва да бѫде абсолютно чисто. Както животътъ е непреривенъ процесъ, така и всички негови прояви сѫ непреривни процеси. Говори ли се за чистота, ние я разбираме като непреривенъ процесъ. Не може днесъ да бѫдешъ чистъ, а утре — нечистъ. Говори ли се за горение, ние пакъ разбираме непреривенъ процесъ. Ако огъньтъ на живота ту изгасва, ту се запалва, и проявитѣ му ще се прекѫсватъ, а това е невъзможно.

Като се говори за закони и за прояви на живота, нѣкои мислятъ, че познаватъ живота, знаятъ законитѣ му и могатъ да ги прилагатъ. Истинско знание е това, съ което човѣкъ може да си служи при всички случаи на живота. Истинска добродетель е тази, съ която човѣкъ може да си служи всѣкога. Който разполага съ такова знание, той владѣе магическата пржчица. Каквато работа хване, добре я свършва. Ако проявява милосърдие, той знае, кѫде и какъ да помогне. Трѣбватъ ли му пари, и въ празенъ джобъ да бръкне, все ще намѣри нѣщо да даде. Който не е милосърденъ, и въ пъленъ джобъ да бръкне, той нищо не може да даде. Запримѣръ, срѣщате единъ богатъ човѣкъ, който се спира предъ нѣкой беденъ, съ намѣрение да му даде нѣщо. Бръкне единъ-два пѫти въ джоба си, извади нѣщо, пакъ го върне назадъ. Защо? Намира, че нѣма дребни пари въ джоба си, които би могълъ да даде на бедния. Най-после той продължава пѫтя си, а бедниятъ, съ празни рѫце, остава на пѫтя да чака, дано мине другъ нѣкой да му даде нѣщо. Ще кажете, че този човѣкъ е скѫперникъ. Възможно е, но може би въ джоба му нѣма това нѣщо, което е специално за васъ. Когато носи писма, пощаджията влиза отъ кѫща въ кѫща, а нѣкои кѫщи прескача. Защо? Въ чантата му не е турено това писмо, което е специфично за васъ. Много писма носи той въ чантата си, но нито едно отъ тѣхъ не е за васъ. Мислите ли, че паритѣ въ касата на банкера сѫ за васъ? Тѣ могатъ да бѫдатъ за мнозина, но не и за васъ. Ще дойде день, когато въ касата на банкера ще има нѣщо и за васъ. Ако днесъ нищо не ви се дава, това показва, че вашиятъ редъ още не е дошълъ.

Следователно, когато се произнасяте за човѣка, вие трѣбва да имате знание, разбиране на нѣщата. Не е достатъчно само да кажете, че еди-кой човѣкъ трѣбва да ви даде нѣщо. Този човѣкъ е пощаджия. Ако има писмо въ чантата си на ваше име, той непременно трѣбва да ви го даде. Нѣма ли нища за васъ, той ще замине кѫщата ви, безъ да чувствува нѣкаква отговорность, че не е влѣзълъ вжтре и нищо не ви е далъ.

Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да мислите право, да не се отклонявате отъ законитѣ на истинската мисъль. За да разсѫждава правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Здравето може да бѫде човѣшко, ангелско и Божествено. Човѣкъ може да бжде физически здравъ, да има разположение да си хапне и пийне добре, но духовно може да не е здравъ, да нѣма разположение да направи нѣкакво добро. Като прави добро, човѣкъ се храни духовно. Ако нѣма разположение да прави добро, това показва, че е духовно боленъ, т. е. въ духовно отношение сърдцето му не е здраво. Да бѫде човѣкъ духовно здравъ, това подразбира здрави и устойчиви чувства. Когато не е здравъ физически, човѣкъ взима очистително, и неразположението му минава. Когато не е здравъ духовно, той пакъ може да си послужи съ специално очистително, за освобождаване на сърдцето отъ лоши и горчиви чувства, които внасятъ неразположение на духа му. И праведни, и свети хора изпадатъ въ неразположение на духа. Не е лесно човѣкъ да се справи съ живота на сърдцето.

Единъ день гръцкиятъ философъ Диогенъ излѣзълъ да се разходи изъ града, да си почине отъ честитѣ посещения на хората, които отивали при него за съветъ. Този день той решилъ да се отделечи отъ тѣхъ, да не приема никого. На края на  рада той видѣлъ една круша и се излегналъ подъ сѣнката и да си почине. Въ това време единъ селянинъ се приближилъ къмъ него и го помолилъ да му даде нѣкакъвъ съветъ. Диогенъ се ядосалъ на селянина, че и тукъ не го оставилъ на покой, но му далъ съветъ. Като си отишълъ селянинътъ, Диогенъ започналъ да размишлява: Защо, наистина, изгубихъ разположението си? Трѣбваше ли за нищо и никакво да се гнѣвя? Виновенъ ли е съ нѣщо селянинътъ? Той има нужда огъ съветъ, намѣрилъ ме е свободенъ и дохожда при мене. Трѣбва ли да губя разположението си? Мѫчно е човѣкъ да запази разположението си. Има случаи, когато човѣкъ изпитва вѫтрешно неразположение и спрѣмо себе си. За да може въ всички случаи да запази своето вжтрешно равновесие, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, т. е. да бѫде абсолютно здравъ физически, духовно и умствено. Това значи, да разполага човѣкъ съ Божествено здраве.

Като изучавате проявитѣ на човѣка, виждате, че той е двойно сѫщество, вследствие на което понѣкога самъ се хвали, нѣкога самъ се кори. Може ли единъ и сѫщъ човѣкъ едновременно да се хвали и да се кори? Може ли този, който те мрази, да те хвали? Това е невъзможно. Който обича, той не вижда погрѣшкитѣ. Който вижда погрѣшкитѣ на човѣка, той не е сѫщиятъ, който обича. Ще кажете, че пророкътъ изобличава хората. Пророкътъ изобличава грѣшнитѣ, а не праведнитѣ хора. Следователно, този пророкъ, който говори на грѣшнитѣ, е единъ; този, който говори на праведнитѣ, е другъ. Той не е единъ и сѫщъ пророкъ. Това сѫ два различни пророка, които изпълняватъ две различни мисии. Следователно, и въ човѣка има две различни сѫщества, които изпълняватъ различни служби. Ако единъ день виждате едни прояви въ човѣка, а другъ день — други, съвършено различни на първитѣ, ще знаете, че това сѫ две различни състояния въ него, предизвикани отъ две различни сѫщества. Всѣки човѣкъ е дошълъ на земята подъ чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си, толкова повече човѣкъ проявява своето неизмѣнно, първично естество. Не проявява ли това естество въ себе си, вие се натъквате на неговия псевдонимъ. Докато съзнанието на човѣка се раздвоява, той представя пукната стомна.

Като наблюдаватъ промѣнчивитѣ прояви на човѣка, мнозина мислятъ, че това е естественъ пѫть въ развитието му. Не, счупването на стомната не е естественъ процесъ въ развитието на живота. Щомъ стомната на човѣка се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т. е. пропукване на съзнанието, тамъ никакъвъ прогресъ не може да се очаква. Скѫса ли се веднъжъ конецътъ, работата е свършена. Ама конецътъ щѣль да се завърже. Завързването на конеца не може да радва човѣка. Утре вѫзелътъ пакъ ще се скѫса. Човѣкъ се развива правилно, докато концитѣ му нѣматъ вѫзли. Щомъ иматъ вѫзли. енергиитѣ въ неговия организъмъ не текатъ правилно. При всѣки вѫзелъ става спиране и изтичане на часть отъ енергията. Сѫщото се забелязва и съ електрическата енергия. Когато жицитѣ сѫ здрави, електрическата енергия тече правилно. Щомъ се яви прекѫсване на жицитѣ, и енергията се прекѫсва.

И тъй, човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да примири онѣзи две сѫщества въ себе си, които живѣятъ два противоположни живота. Докато не се примирятъ. тѣ всѣкога ще внасятъ раздвояване на човѣшкото съзнание и на човѣшката мисъль. Тѣ ще се примирятъ, само когато се подчинятъ на Божественото начало въ човѣка. Примирятъ ли се, интереситѣ имъ ставатъ едни и сѫщи. Тѣ ставатъ едно цѣло съ Божественото. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми къмъ придобиване на вѫтрешенъ миръ, на вътрешно равновесие въ себе си. Това е задачата на алхимицитѣ. Тѣ сѫ търсѣли методъ, чрезъ който да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. Ученитѣ отричаха този процесъ, но днесъ отново се връщатъ къмъ идеята на алхимицитѣ. Тѣ се убедиха, че това превръщане е възможно. Всичко, което става вѫтре въ човѣка, става и вънъ отъ него. Доколкото е възможно облагородяването на човѣка, дотолкова е възможно облагородяването и на металитѣ. Алхимицитѣ сѫ търсѣли нѣкакъвъ философски камъкъ, съ помощьта на който да става това превръщане. Този камъкъ е съществували нѣкога, съществува и днесъ. Той е Божественото начало въ човѣка. Той е любовьта. Само любовьта е въ състояние да превръща нѣщата, да ги облагородява. Дето любовьта действува, тамъ проявитѣ сж едни и същи. Когато изявява любовьта си, и животното, и човѣкътъ иматъ едни и сѫщи прояви. И животното става нѣжно, внимателно къмъ възлюбената си, както и човѣкътъ. Колкото жестоко и свирепо да е едно животно, къмъ възлюбената си то има особено поведение. Ще каже нѣкой, че любовьта му стои по-високо отъ тази на животнитѣ Въ какво отношение е по-висока? Сърдцето му горѣло отъ любовь. Изгарянето на сърдцето не е качество на любовьта. Сърдцето на човѣка изгаря, само когато срѣща противодействие на пѫтя си. Не срѣща ли никакво противодействие, енергиитѣ на любовьта текатъ правилно. Любовь, въ която става изгаряне на сърдцето, е неестествена. Въ тази любовь се извършватъ неестествени процеси.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ любовьта. Заговори ли се нѣкѫде за любовь, всѣки казва : Не ми говорете за любовь, не искамъ да чуя за нея, сърдцето ми изгорѣ отъ любовь. Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква отъ изгаряне на сърдцето. Господарьтъ се оплаква отъ слугата си, че изгорилъ сърдцето му; бащата — отъ сина си; майката — отъ дъщеря си. Всички хора се страхуватъ отъ огъня на любовьта. Не, огънь, който гори и изгаря, не е истинскиятъ огънь на любовьта. Огъньтъ на любовьта е свещенъ. Той вѣчно гори, безъ да изгаря, безъ да загасва. Той вѣчно свѣти, безъ да потъмнява.

Една майка разправяше една отъ своитѣ горчиви опитности въ живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоялъ тежкия товаръ да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нѣмала възможность да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщеритѣ си, да имъ даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди кѫщи да пере, да чисти, да тъче, само да даде образование на дъщеритѣ си. Съ трудъ, съ усилия, тя постигнала цельта си : дъщеритѣ и свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанието си. Но каква била изненадата й, когато день следъ день дъщеритѣ й започнали да ставатъ груби къмъ нея, да й казватъ, че била проста жена, че нищо не знаела и т. н. Силно огорчена отъ тѣхъ, тя казваше : Втори пѫтъ да се оженя, зная, какво да правя. Имамъ ли дъщери, ще имъ дамъ мотика вь рѫце и, хайде на нивата! Никакво образование нѣма да имъ дамъ. Толкова трудъ и грижи употрѣбихъ за тѣхъ, за да ме нарекатъ проста. Това не е човѣщина!

Като наблюдавахъ тази жена, видѣхъ проявата на дветѣ естества въ човѣка. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщеритѣ си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начинъ да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщеритѣ къмъ нея, коравото й естество би се смекчило. Днесъ и майката, и дъщеритѣ й сѫ пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си отъ любовь. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря съ неблагодарность за това, което майка й направила за нея отъ любовь. Щомъ и едната, и другата постѫпватъ неправилно, между тѣхъ се е вмъкналъ нѣкакъвъ чуждъ, страниченъ елементъ, отъ който трѣбва да се освободятъ. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно съ нѣкоя вдовица, и тази и постъпка се възприела отъ детето, което било въ утробата и. Като знаете това, пазете се отъ лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразятъ върху вашия плодъ. Всѣки човѣкъ минава презъ бременността. Когато нѣкой се мъчи да реализира една своя идея, но срѣща мъчнотии и препятствия на пътя си, казватъ, че този човѣкъ е бремененъ. Единство се иска отъ човѣка : единство между животинското, човѣшкото и Божественото начало. Човѣкъ се стреми, именно, къмъ това : да подчини животинското на човѣшкото, а човѣшкото — на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиитѣ пътища. Да разбере човѣкъ Божиитѣ пътища и да имъ се подчини, това значи, да има будно съзнание, да бъде носитель на велики идеи.

Като слушатъ да се говори така, нѣкои мислятъ, че трѣбва да бѫдатъ въздържатели отъ всичко, да не смѣятъ да се проявятъ. Човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ неестествени нѣща, които предизвикватъ пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вѫтрешенъ процесъ. Това въздържание наричаме самообладание. Да се владѣе човѣкъ, това значи, да е разбралъ смисъла на живота, да е позналъ Божиитѣ пътища, да е позналъ проявитѣ на любовьта. Който е развилъ самообладание, той гледа на всички прояви на любовьта съ уважение, независимо това, дали се отнася до любовьта на бръмбара или до любовьта на човѣка. Въ всѣка проява на любовьта той вижда Божественото, проявено въ малка или голѣма степень. Различието се заключава само въ степеньта на съзнанието. Който разбира езика на животнитѣ. той придобива голѣми знания. Съвременниятъ човѣкъ не разбира езика на подобния си, а още по-малко на по-низко стоещитѣ отъ него. Че наистина днесъ хората не разбиратъ своя езикъ, виждаме отъ последствията на тѣхнитѣ отношения. Тѣ се разговарятъ на непознатъ езикъ, вследствие на което не се разбиратъ. Външно хората си говорятъ, като че се разбиратъ, въпрѣки това едни други си създаватъ противоречия. Много отъ противоречията на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че често попадатъ въ по-високо или по-низко състояние отъ това, въ което обикновено живѣятъ и, като се върнатъ между подобнитѣ си, не могатъ да се примирятъ съ това, което виждатъ. Изкуство е, като се върне човѣкъ между своитѣ си, да се нагоди споредъ тѣхния животъ, да не влиза като клинъ помежду имъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона за превръщане на нѣщата, за да се справяте съ условията на живота. Този законъ има приложение и въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ превръщане на любовьта, отъ низша къмъ висша. Едно отъ качествата на любовьта е мекотата. Да бѫде човѣкъ мекъ, но не мекушавъ, това значи, да е далъ пѫть на любовьта въ себе си. Който може да прецени любовьта на ближния си, той ще се ползува отъ нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползува. Дето да се обърне този човѣкъ, навсѣкѫде намира затворени пѫтища. Казано е, че любовьта отваря пѫтищата на човѣка. Наистина, когато любовьта посети нѣкой домъ, всички блага идатъ следъ нея. Горко на онзи, който не е обичанъ ! Поне единъ човѣкъ трѣбва да ви обича, да се намирате подъ крилата на любовьта. Нѣма сѫщество въ свѣта, на което да не е дадено любовь. Колкото малка да е, тази любовь трѣбва да се цени. Отдето да иде, тя крие въ себе си алхимически свойства. Отъ човѣка се иска умѣние да цени любовьта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли любовьта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човѣкъ самъ се лишава отъ благата, които любовьта носи.

Любовьта представя богата трапеза, на която сѫ сложени всѣкакви блага. Обича ли те нѣкой, т. е. покани ли те на тази трапеза, не се отказвай. Седни и яжъ! Ама щѣлъ си да ощетишъ нѣкого — не мисли за това. Трапезата на любовьта никога не осиромашава. — Достоенъ ли съмъ да се пол- зувамъ отъ благата и? — Щомъ минавашъ край нея, имашъ право да се ползувашъ отъ благата й. Любовьта не прави разлика между сѫществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено сѫщество, човѣкъ не гледа еднакво на всички хора. Къмъ по-долностоещитѣ отъ него той поглежда съ презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трѣбва да гледа и по-долу, и по-горе отъ себе си. На тия, които стоятъ по-долу отъ него, той трѣбва да помага, а отъ по-горностоещитѣ — да се учи. — Докога ще се учи човѣкъ? Нѣма ли учението предѣлъ? — Въ природата процеситѣ сѫ безпредѣлни. Ако прилага разумнитѣ природни закони въ живота си, човѣкъ никога не може да бѫде нещастенъ. Каквото да изгуби, природата ще му го даде четирикратно. Нѣкой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щомъ се обърне къмъ природата, тя веднага ще му върне благото, което сѫ му отнели. Вмѣсто първата възлюбена, ще му даде друга, по-красива и разумна, съ повече материални срѣдства за добъръ животъ. Изобщо, който живѣе въ любовьта, той не може да се оплаква отъ сиромашия, отъ лишения, отъ страдания. Любовьта носи всички блага и богатства въ живота.

И тъй, за да бѫде доволенъ отъ живота си, човѣкъ трѣбва да придобие онова, което   му липсва. Колкото да е напредналъ въ духовно отношение, човѣкъ все се нуждае отъ нѣщо ново. Той трѣбва всѣки день да придобива по нѣщо ново, което да се влива като струя въ неговия животъ, да го освежава. Кое е онова, което освежава и подмладява човѣка? Любовьта. И днесъ хората любятъ, но вмѣсто да ставатъ по-млади тѣ остаряватъ. Защо? Защото методитѣ и проявитѣ на тѣхната любовь сѫ стари. Старитѣ прояви на любовьта предизвикватъ пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любовь, човѣкъ трѣбва да измѣни мисъльта си, да започне да мисли за Бога. Достатъчно е човѣкъ да помисли за Бога, за да се разшири сърдцето му, да се просвѣти ума му. А какво би било, ако би могълъ да види Бога? Ако веднъжъ само види Бога, човѣкъ запазва този образъ за цѣлата вѣчность. Всички страдания и противоречия ще изчезнатъ отъ неговия животъ. Той ще се примири съ всички сѫщества. Дойдатъ ли сиромашията, болестьта, страданието, злото при него, той ще имъ каже: Елате следъ мене! Дето отивамъ азъ, елате и вие. Той ще ги заведе при Бога, всѣки да придобие това, което му е нужно. Задоволятъ ли се, тѣ ще го напуснатъ. Кой не би желалъ да отиде при Бога? Всѣки търси Бога, всѣки търси любовьта.

Нѣкой иска да бѫде силенъ. Той мисли, че съ сила всичко се придобива. Не, съ любовьта всичко се придобива. Любовьта съдържа сила въ себе си. Любовьта закриля човѣка. Има ли любовь, никой не може да го нападне. Който се е опитвалъ па се бори съ любовьта, той всѣкога е бивалъ победенъ. — Едно време сърдцето ми горѣше отъ любовь, но сега я изгубихъ. — Любовьта не се губи. Не е било време и нѣма да бѫде, ко гато любовьта да се изгуби. Кѫде може да отиде любовьта? Казано е, че любовьта е вѣчна и неизмѣнна. Ако човѣкъ самъ се оттегли отъ нея, това е другъ въпросъ. Обаче, любовьта е постоянна. Тя не се мѣни, нито се губи. Лю- бовьта не може да напусне човѣка. но човѣкъ, поради своето непослушание, поради неразби- ране на законитѣ и, може да се отдалечи отъ нея и да отиде въ широкия свѣтъ. Следъ дълго лутане изъ свѣта, той пакъ ще се върне при любовьта, но вече съ опитности. Той знае, че Божиитѣ пѫтища сѫ съвършени, и всѣко отклонение отъ тѣхъ води къмъ погибель.

Единъ отъ въпроситѣ, който занимава всички хора, е въпросътъ за единството на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, тамъ сѫществува opганическа, неразривна връз- ка. Днесъ хората се сближаватъ и раздѣлятъ лесно, поради това, че връзката между тѣхъ е механическа. Ще кажете, че връзката между братята и сестритѣ е кръвна и, като такава, тя е здрава, непреривна. Какво виждаме, обаче, въ свѣта? Братя и сестри не искатъ да се видятъ, каратъ се, раздѣлятъ се. Каква връзка е тази, която може да доведе до такива резултати? За да образува здрави връзки съ хората, преди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Бога. Щомъ е свързанъ съ Бога, и любовьта Му ще потече въ него. — Дали наистина Богъ ме обича? — Щомъ слънцето те огрѣва, и Божията любовь е съ тебе. Не- възможно е да имашъ връзка съ Първата При- чина на нѣщата, безъ да имашъ нейната любовь. При това положение, когото срещнешъ, ще те спре, ще се разговаря съ тебе, като истински братъ. и ще бѫде готовъ да те последва. Ако си учитель или професоръ нѣкѫде, той ще тръгне следъ тебе, да чуе, какъ преподавашъ. Ако остане доволенъ, той ще разбере, че за да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да се упражнява. Пѣвецътъ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ, трѣбва да работятъ най-малко по три-четири часа на день въ своята область, за да придобиятъ техника, чистота, сржчность въ изкуството си. Ако сѫ нужни упражнения въ науката и въ изкуствата колко повече тѣ сѫ необходими за изучаване изку- ството да живѣе човѣкъ и да люби. Велика наука е животътъ. Велика наука е любовьта.

Мнозина се занимаватъ съ окултни науки, но всички не успѣватъ. Защо? Тѣ бързатъ много, искатъ по външенъ. по механически начинъ да придобиятъ всичко. Това е невъзможно. Нѣкой прочелъ нѣщо по алхимия и веднага иска да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни. Той не знае, че преди да придобие това изкуство отвънъ, трѣбва да го е придобилъ въ себе си. Преди да борави съ външни методи, той трѣбва да е придобилъ любовьта, т. е. онзи философски камъкъ, който превръща неблагородното въ благородно. Всички хора правятъ опити, но опититѣ на всички  не сѫ сполучливи. Всички домакини готвятъ, но яденето на всички не е еднакво вкусно. Вѫтрешна алхимия е нужна на човѣка. Тя раз- полага съ методи и правила, които не сѫ писани въ никоя книга. Тѣ сѫ писани въ самия човѣкъ, както и въ великата природа. Който знае този езикъ, само той може да чете и да се ползува отъ тѣхъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата и да правите това, което тя прави. Великитѣ хора сѫ станали велики, защото сѫ прилагали законитѣ на природата. Вървите ли по човѣшкитѣ закони, вие преждевременно ще остарѣете. Стариятъ се отличава по своитѣ уста- новени възгледи. Той има толкова стари, устано- вени възгледи, че трѣбва да ги кърти съ длето. Старитѣ възгледи правятъ човѣка старъ, а не годинитѣ. Не е въпросъ да къртите възгледитѣ на човѣка. Тѣ трѣбва да се стопятъ естествено. Когато слънцето изгрѣва, старитѣ възгледи се стопяватъ като ледъ. Когато детското въ човѣка вземе надмощие, старото ще си замине. Въ пѫтя на човѣшкото развитие ставатъ редъ вѫтрешни процеси, които самъ човѣкъ не забелязва. Тѣзи процеси сѫ тайни, скрити отъ окото на външнитѣ хора. Така и скулпторътъ работи своитѣ статуи. Докато вае статуята си, той я закрива съ платно. По цѣли часове той чука, кърти, никой не вижда, какво прави. Когато статуята се завърши, той дига платното и показва работата си на всички, които се интересуватъ отъ нея. Следователно, видите ли, че нѣкой се е скрилъ задъ платнато и работи, не дигайте платното да гледате, какво прави. Никой нѣма право да се мѣси въ работата на своитѣ ближни. Иска ли да има успѣхъ въ работата си, човѣкъ трѣбва да се огради, никой да не го смущава. Докато работи, човѣкъ трѣбва да бжде на затворено. — Какво работишъ? — Това е моя работа. — Кога ще свършишъ картината си? — Това е моя работа. — Не работишъ, както трѣбва. — Това е моя работа. — Какъ ще познаемъ, че си свършилъ работата си? — Когато дигна платното.

Днесъ всички хора се намиратъ въ процесъ на сериозна вѫтрешна работа. Докато свършатъ работата си, тѣ минаватъ презъ постоянно обезсърдчаване и насърдчаване: ту се обезсърдчаватъ, че нищо не могатъ да направятъ, ту се насърдчаватъ, че ще излѣзе нѣщо отъ тѣхъ; ту се считатъ грѣшници, ту се мислятъ праведни. Обаче, единъ вѫтрешенъ гласъ ги насърдчава, потиква ги да вървятъ напредъ. При всички случаи на живота, като богатъ и сиромахъ, като способенъ и неспособенъ, като праведенъ и грѣшенъ, този гласъ постоянно нашепва на човѣка: Гледай си работата! Дали го хвалятъ или корятъ, този гласъ казва: Гледай си работата!

Сега, като говоря върху гласа на Боже- ственото въ човѣка, това не значи, че трѣбва да се намирате подъ нѣкакъвъ страхъ. И като ви говори Божественото, вие пакъ живѣете, както разбирате. Бръмбарътъ живѣе като бръмбаръ, рибата — като риба, птицата — като птица, млѣкопитаещото — като млѣкопитаещо, човѣкътъ - като човѣкъ. Следъ време всѣко живо същество ще мине въ по-високъ животъ по естественъ начинъ, а не чрезъ насилие. И човѣкъ ще мине въ по-висока фаза на животъ. отъ тази, въ която днесъ се намира. Когато е на мѣстото си, всѣко живо същество представя нѣкаква сила. Лесно е да кажете, че бръмбарътъ е нищожно, дребно същество, но той. може да върне престъпника отъ пътя му и да го предпази отъ известно зло. Ако единъ човѣкъ отива да убие нѣкого, много бръмбари могатъ да го нападнатъ и да го върнатъ отъ пътя на престъплението. Той ще хвърли пушката и ще бѣга у дома си да се скрие. Милиони бръмбари мог тъ да обсадятъ цѣлъ градъ.

Следователно, когато се съединява съ по- добния си, слабиятъ увеличава силата си. Това, което единицата не може да направи, колективи- тетътъ ще го направи. Който не може да изпол- зува малката сила въ природата, той не може да използува и голѣмата. Ако човѣкъ не може да се справи съ малката мъчнотия, какъ ще се справи съ голѣмата? Ако не може да изправи малката погрѣшка, какъ ще изправи голѣмата? Ако не може да се справи съ малката скръбь, какъ ще се справи съ голѣмата? Всѣка мъчнотия, всѣка погрѣшка, всѣка скръбь съдържатъ въ себе си известни блага, известни богатства, които трѣбва да се използуватъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва съзнателно да ги търси, но като дойдатъ, той трѣбва да бѫде разуменъ, съзнателно да ги използува.

И тъй, работете върху себе си да придо- биете онази любовь, която разширява съзна- нието, която дава потикъ и импулсъ на човѣка да работи, да върви напредъ. Каквото правите, имайте предъ видъ тази любовь. Въ каква форма ще се яви, не е важно. Формата се мѣни, но съдържанието остава вѣчно и неизмѣнно. Тази любовь, именно, помага на човѣка при всички случаи на неговия животъ. Тя е изворъ, който постоянно тече. Мине ли пѫтникъ край този изворъ, той непременно ще спре да си начерпи вода. Иворътъ дава на всички и то преизобилно. Въ любовьта, т. е. въ живота на извора нѣма никакво лицеприятие. Тя дава на всички споредъ нуждитѣ и споредъ възможноститѣ имъ да възприематъ и обработватъ приетото. Едно се иска отъ човѣка: да приема и прилага. Ако приема, безъ да прилага, той се натъква на голѣма опасность. Въ него се образуватъ наслоявания, които причиняватъ редъ болезнени състояния. Каквото възприеме, човѣкъ трѣбва да го обработи и приложи. Прилагайте любовьта въ живота си, да укрепнете и придобиете повече вѣра.

Т. м.

Божията Любовь да бѫде съ васъ!

*

18. Лекция отъ Учителя, държана на

25 декемврий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...