Jump to content

1928_04_29 Който се отмѣта,


Ани

Recommended Posts

От томчето "За сѫдба дойдохъ"
Сила и живот, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Който се отмѣта.


 
„Който се отмѣта отъ мене,
отмѣта се отъ Тогози,
Който ме е проводилъ.“
 Лука 10:16.

 
Разумниятъ животъ има свой вѫтрѣшенъ смисълъ: вѫтрѣшенъ физически, вѫтрѣшенъ духовенъ и вѫтрѣшенъ Божественъ смисълъ. Отъ това гледище, не трѣбва да се прави разлика между физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Въ цѣлата природа, въ цѣлокупния животъ прониква една разумна нишка. Ученитѣ хора на миналото, както и ученитѣ хора на настоящето наричатъ тази разумна нишка „съзнание“. Онзи, който е натоваренъ да пази тази нишка здрава, т. е. да се грижи да не се прѣкѫсва съзнанието, наричаме човѣшки интелектъ или човѣшки умъ. Значи, длъжностьта на човѣшкия умъ е да пази здрава тази нишка, която Първичната Причина е поставила между всички явления.
 
Азъ говоря за разумнитѣ явления въ свѣта, а не за разпокѫсанитѣ. И тогазъ, като разглеждаме явленията въ съврѣменната наука, намираме, че повидимому тѣ сѫ противоположни; това е, защото въ фактитѣ нѣма единство. Тѣ сѫ разкѫсани, безъ да се обяснява, на какво се дължи това разкѫсване. Сѫщата разкѫсаность се вижда и по отношение на небеснитѣ тѣла. Едва сега съврѣменнитѣ учени хора започватъ да намиратъ връзка между всички факти и явления въ цѣлата природа. Тази връзка не я виждатъ всички учени, нѣкои само, които сѫ истински капацитети, макаръ че имената имъ не сѫ познати на учения свѣтъ. Тия учени хора, които днесъ минаватъ за капацитети, за видни хора, въ сѫщность сѫ само ученици на науката. Кажете ми нѣкои видни капацитети отъ Европа, които могатъ да прѣдскажатъ нѣщата безпогрѣшно. Ако отидете при нѣкои капацитетъ по геология, напримѣръ, щомъ е истински ученъ, той би трѣбвало да ви прѣдскаже бѫдещото положение на земята. Може ли да се нарече ученъ, капацитетъ на науката този, който не знае, какво ще стане утрѣ? Такива капацитети днесъ сѫществуватъ въ всички области на науката: и въ химията, и въ физиката, и въ биологията, и въ богословието — навсѣкѫдѣ. Има и религиозни хора, които вѣрватъ въ Бога, но нищо не могатъ да прѣдсказватъ. Водителитѣ на човѣчеството питатъ: има ли Господъ, или нѣма? Къмъ коя религия да се причислимъ? Тѣ разрѣшаватъ въпроса, кое политическо или духовно вѣрую е по-право.
 
Казвамъ: ние не се кланяме на никаква религия. Защо? — Религията е създадена отъ човѣка, а ние не се кланяме на никакви човѣшки идеали. Ние не се кланяме на никаква култура. Защо? — Културата е създадена отъ човѣка, а ние не се кланяме на никакви човѣшки идеали. Ние не се кланяме на никаква наука. Защо? — Науката е създадена отъ човѣка, а ние не се кланяме на никакви, човѣшки идеали. За въ бѫдеще ще се създаде нѣщо по-хубаво. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като имъ посочва свѣтлия пѫть на бѫдещето. Само Първичната Причина, която въодушевлява всички учени, всички поети, всички музиканти, всички художници, е съвършена въ своитѣ прояви. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да разбере Първичната Причина, трѣбва да има чисто съзнание. Той трѣбва да е ограденъ съ чиста възвишена мисъль, която да пази връзката на своето съзнание съ тази на Първичната мисъль. Докато тази нишка не е прѣкѫсната, човѣкъ може да се радва на положителна, на истинска наука. Докато очитѣ ви сѫ затворени за външния свѣтъ, какво можете да изучавате отъ него? Можете ли да изучавате астрономията, художеството или кой да е отрасълъ на науката съ затворени очи? Докато ушитѣ ви сѫ затворени, можете ли да изучавате музиката? Ако вашиятъ разсѫдъкъ е ограниченъ, можете ли да правите връзка между причини и послѣдствия на явленията?
 
Днесъ повечето хора минаватъ за учени, за капацитети, не признаватъ Бога, не признаватъ никаква сила надъ себе си. Често се казва за нѣкой човѣкъ, че не вѣрва въ Бога. Казвамъ: ако този човѣкъ не вѣрва въ онзи богъ, когото хората сѫ създали, той е за уважение; но ако отрича себе си, ако отрича Бога, Който живѣе въ него, той не може да има ничие уважение. Себе си, личностьта, това е низшето проявление на Бога у човѣка. Второто, по-високо проявление на Бога е индивидуалностьта. Третото проявление на Бога е въ душата на човѣка и четвъртото проявление на Бога е въ човѣшкия духъ. Слѣдователно, ако Богъ едноврѣменно се проявява въ личния, въ индивидуалния, въ душевния животъ на човѣка, както и въ неговия духъ, той е истински човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата „човѣкъ“, който разбира нѣщата.
 
Като наблюдавамъ и изучавамъ хората, намирамъ между тѣхъ малъкъ брой истински човѣци. Като слѣдя, какво пишатъ нашитѣ вѣстникари, азъ съжалявамъ, че тѣ изопачаватъ Истината. Тѣ не изнасятъ фактитѣ тъй, както сѫ въ дѣйствителность. Това е защото не обичатъ Истината. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да знаятъ слѣдното нѣщо: лошитѣ и добритѣ мнѣния се връщатъ тамъ, отдѣто сѫ излѣзли. Истинскиятъ човѣкъ се отличава по това, че никога не изкривява фактитѣ. Ако нѣкой човѣкъ се качи на амвона и оттамъ наплашва хората, като изопачава фактитѣ и насъсква хората къмъ разединение, такъвъ човѣкъ е изчадие на човѣчеството; той не може да се нарече човѣкъ. Ако пъкъ всички учени хора разпрѣдѣлятъ помежду си науката, всѣки отъ тѣхъ да се занимава съ отдѣлна область, и послѣ да събератъ всички отдѣлни факти въ едно, да ги обобщатъ, да образуватъ една обща, положителна наука, това ще бѫде похвално отъ тѣхна страна. Казвамъ: има учени хора, които не използуватъ живота тъй, както трѣбва, и по този начинъ създаватъ страдания на хората. Ако вие нѣмате добъръ архитектъ, който да ви построи добра и солидна кѫща, какво ще излѣзе отъ нея? Ако кѫщата ви е слаба, че и отъ най-малкия вѣтъръ се събаря, кой е виновенъ затова? — Архитектътъ. Този архитектъ трѣбва да построи такова жилище, което да устоява на всички бури и природни стихии. Ако искате да построите единъ съврѣмененъ параходъ, той трѣбва да се построи по всички правила на физиката, на техниката, като се взематъ прѣдъ видъ всички мѫчнотии, които ще се срещнатъ и въ тихото, и въ развълнуваното море.
 
Ако влѣзете въ единъ голѣмъ съврѣмененъ параходъ и започнете да изучавате живота отъ гледището на тия нови условия, при тихото врѣме ще забѣлѣжите, че параходътъ не се вълнува — всички въ него сѫ тихи и спокойни. Яви ли се най-малката буря, параходътъ започва да се клати на една или на друга страна. Коя е причината за това клатушкане на парахода? — Морето. Коя е причината за вълнуването на морето? — Водата. Коя е причината за движението на водата? — Вѣтърътъ. Коя е причината за явяването на вѣтъра? Казвамъ: морето никога не може само да се вълнува. Нито водата може сама да се вълнува. Има нѣщо, което я раздвижва, което я вълнува. Нито вѣтърътъ може самъ да се вълнува.
 
Питамъ: тогава какъ си обяснявате пукота, който се чува на парахода? По сѫщия начинъ днесъ и нашиятъ параходъ — земята, тукъ въ България, както и въ други нѣкои страни, се огъва. Огъватъ се пластоветѣ на нашата земя! Какъ обясняватъ това нѣщо съврѣменнитѣ геолози? Тѣ казватъ, че това се дължи на извѣстна тектоника. Каква е тази тектоника? Ученитѣ казватъ, че върху земното кълбо имало двѣ голѣми плочи, които се движатъ: едната е наречена фино — скандинавско — сибирска и се движи отъ сѣверъ къмъ югъ, а втората е наречена африкано — арабско — индустанска и се движи отъ югъ къмъ сѣверъ. Тѣзи двѣ плочи били устойчиви, но въ срѣдата имъ имало една неустойчива зона, каквато е Срѣдиземното море, което има около 2000 клм. широчина. Тия двѣ плочи се движатъ отъ полюситѣ къмъ тектоническия екваторъ на земята, и по този начинъ прѣдизвикватъ голѣмо налѣгане върху Срѣдиземно море, което налѣгане се прѣдава и на другитѣ части на земята. Споредъ тия учени, и България спада къмъ тази неустойчива зона, вслѣдствие на което ставатъ сега землетресенията. Вѣрно е, че вѣтърътъ вълнува повърхностьта на водата въ морето. Вѣрно е, че вълнитѣ отвънъ биятъ, удрятъ върху парахода. Вѣрно, е че плочитѣ на парахода скърцатъ, но въпрѣки всичко това има и други, вѫтрѣшни, по-дълбоки причини за землетресенията. Ученитѣ хора отъ Лионъ казватъ, че землетресенията сѫ свързани съ слънчевитѣ петна. И ние имаме редъ наблюдения, които ни показватъ, че землетресенията, които станаха въ Мала-Азия, въ България и въ Гърция сѫ свързани съ голѣмитѣ слънчеви петна, които се появиха около това врѣме на слънцето. И дѣйствително, сегашнитѣ петна на слънцето бѣха забѣлѣжителни по своята голѣмина. Слънчевитѣ петна, наистина, иматъ нѣкаква връзка съ землетресенията, но тѣ не сѫ дълбоката, сѫщинската причина за землетресенията. Истинската причина за землетресенията се крие другадѣ нѣкѫдѣ.
 
Обаче, ако се допусне, че въ свѣта сѫществува една велика, разумна причина, наречена Богъ, Първична Причина, Природа, тя прониква въ дълбинитѣ на цѣлото битие, тя направлява всички нѣща и всичко става подъ нейнъ контролъ. Щомъ е така, и землетресенията, които ставатъ днесъ, сѫ подъ Нейното зорко око. Вие трѣбва да разбирате Бога не тъй, както Го разбиратъ ограниченитѣ умове, но трѣбва да Го разбирате като Разумна Причина, която прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко. Азъ нѣма да ви доказвамъ научно, какво е Богъ. Всѣки самъ може да прочете, какво сѫ писали ученитѣ хора, капацитетитѣ по този въпросъ. И вие трѣбва да благодарите, че живѣете въ единъ вѣкъ, когато стотици и хиляди хора сѫ писали за и противъ Бога, едни сѫ Го приемали, а други — отричали. Мнозина, като се сблъсквали въ различни религиозни убѣждения, писали сѫ редъ съчинения, за да изправятъ религията, да създадатъ едно положително вѣрую. Когато хората отричатъ Бога, то не значи, че тѣ се отричатъ отъ Него, но отричатъ се отъ кривитѣ вѣрвания и разбирания за Бога. Религията твърди, че Богъ е създалъ свѣта, че Той е направилъ човѣка по свой образъ и подобие. Питамъ: какъ е възможно, човѣкътъ, който е излѣзълъ отъ такива разумни рѫцѣ, да грѣши? Значи, такъвъ, какъвто виждаме днесъ човѣка, той не е създадениятъ човѣкъ отъ Бога. Той не е първичниятъ човѣкъ, за когото се казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Съврѣменниятъ човѣкъ се е отклонилъ отъ своя първообразъ, затова не може да познае и своя създатель.
 
Слѣдователно, когато една кѫща се гради и събаря, ние казваме, че тя не е съградена отъ разуменъ човѣкъ. Щомъ видя, че една кѫща по нѣкакви причини не издържа на външнитѣ условия, на бури и на стихии, азъ зная, какъвъ е билъ човѣкътъ, който я градилъ. Ако една кѫща е комфортна, но сѫщеврѣменно и солидна, икономична и хигиенична, и може да издържа на всички бури, казвамъ: разуменъ е човѣкътъ, който е градилъ тази кѫща. По този начинъ се сѫди и за живота на човѣка.
 
Вие казвате: икономия е нужна въ живота. Подъ думата „икономия въ живота“, ние разбираме да не се харчатъ човѣшкитѣ енергии напразно. Разумниятъ животъ изисква още хигиена въ физическия животъ, да не влизатъ въ него чужди вещества, които да разкѫсватъ вѫтрѣшната връзка. Нѣкои религиозни хора казватъ, че за да се пази хигиената на физическия животъ, човѣкъ трѣбва да пости. Какъвъ е смисълътъ на поста? — Постътъ има смисълъ като хигиенично срѣдство, което трѣбва да се прилага по отношение на болнитѣ. Болнитѣ хора трѣбва да ядатъ по-често, но по малко, а здравитѣ хора никога не трѣбва да прѣяждатъ. При това, здравитѣ хора не трѣбва да ядатъ, каквото намѣрятъ, но трѣбва да употрѣбяватъ най-хубавата храна, която не нарушава равновѣсието на тѣхното тѣло и на тѣхното здраве. Често болнитѣ хора умиратъ отъ неправилно хранене и отъ употрѣбление на нездравословна храна. Здравите хора пъкъ развалятъ своето здраве отъ пишната храна, която употрѣбяватъ.
 
„Който се отмѣта“. Отъ какво се отмѣтатъ хората? — Отъ Истината. Много отъ съврѣменнитѣ хора не могатъ да говорятъ Истината. Запримѣръ, много хора отиватъ да слушатъ различни научни бесѣди, но като излѣзатъ вънъ, съзнателно, съ нѣкаква тенденция изопачаватъ думитѣ. Тѣ влагатъ своеобразенъ смисълъ и своеобразни тълкувания на това, което сѫ чули. Това сѫ хора, които не обичатъ Истината.
 
Казвамъ: въ свѣта сѫществува една единствена Първична Причина, Която съединява всички явления и всички сѫщества въ едно цѣло. Щомъ човѣкъ признава тази Първична Причина, но вземе единъ удъ отъ нея, за да го използува за свое лично благо, питамъ: този човѣкъ ще бѫде ли въ съгласие съ Първичната Причина? Покажете ми единъ какъвъ и да е човѣкъ, билъ той религиозенъ или свѣтски, ученъ или простъ, който, като се е противопоставялъ срѣщу законитѣ на Първичната Причина, да е успѣлъ въ живота си. — Не е сѫществувалъ такъвъ човѣкъ и нѣма да сѫществува. Всички велики хора, които човѣчеството е признало за такива, на първо мѣсто сѫ имали любовь къмъ великата Истина, къмъ всичко онова, което Богъ е създалъ, а не къмъ това, което сѫ създали хората. Това, което Богъ е създалъ, е разумно, живо и вѣчно; това, което хората сѫ създали, е неразумно, мъртво, прѣходно и врѣменно. Тази е разликата между Божиитѣ и човѣшкитѣ дѣла.
 
Вие отивате, запримѣръ, въ нѣкоя художествена изложба, разглеждате разни картини и статуи на видни художници и скулптори. Спирате се прѣдъ една, прѣдъ друга, възхищавате се отъ тѣхъ, докато най-послѣ си изберете една, платите за нея десятки и стотици хиляди лева и си отивате дома. Питамъ: тази картина, или тази статуя, която сте купили, може ли да говори? — Не може. Тя е човѣшко изобрѣтение, направена е отъ мраморъ, не е жива. Щомъ плащате толкова скѫпо за тѣзи картини или статуи, колко трѣбва да платите за вашата жива картина, или за вашата жива статуя, която сте изработили досега? Въ това отношение, човѣшкиятъ духъ е най-видниятъ капацитетъ въ свѣта. Защо? — Той разбира отъ химия така, както никой другъ химикъ въ свѣта; той разбира отъ физика така, както никой другъ физикъ въ свѣта; той разбира отъ геология така, както никой другъ геологъ въ свѣта; той разбира отъ астрономия така, както никой астрономъ въ свѣта. Той разбира и познава отлично законитѣ на всички тия науки и съобразно тѣхъ е създалъ и продължава още да създава и работи върху безсмъртната картина на човѣка — образъ и подобие Божие. Човѣшкиятъ духъ разбира и отъ художество. Той и до днесъ продължава да рисува. Слушаме нѣкой художникъ да казва: „Цѣли двѣ години какъ рисувамъ една картина и скоро ще я завърша.“ Човѣшкиятъ духъ казва: отъ хиляди години рисувамъ картината „човѣкъ“ и не съмъ я завършилъ. Още много години ще я рисувамъ, докато я завърша. Въ това седи Истината.
 
Казвамъ: обичайте Истината, защото тя ще осмисли живота ви и ще направи всички форми красиви. Човѣкътъ на Истината има красиво лице, красиви очи, красивъ носъ, красиви вѣжди, красиви устни, красивъ умъ, красиво сърце, красива душа и великъ духъ. Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ красотата и като не могатъ да я постигнатъ по лесенъ начинъ, тѣ прибѣгватъ до външни, козметически срѣдства, като боядисватъ устнитѣ си червени, вѣждитѣ — черни, лицата — бѣли и т. н. Казвамъ: нѣма нищо лошо въ боядисването, но то не е нито изкуство, нито наука. Изкуството е човѣкъ да се боядисва отвѫтрѣ, да се стреми къмъ вѫтрѣшна козметика. Вижте, какъ се боядисватъ цвѣтята въ природата! Вижте, какъ боядисватъ перата и крилцата си птицитѣ и пеперудитѣ въ природата! Тѣхната боя е устойчива, не се измѣня и отъ най-силното слънце. Това боядисване е изкуство; то е цѣла наука.
 
Често хората казватъ: какво ще стане съ насъ? Какво ще бѫде положението на свѣта? Казвамъ: съ свѣта ще стане това, което и съ тебе. Ако ти се отречешъ отъ извѣстенъ фактъ, за да се освободишъ отъ едно заблуждение, а попаднешъ въ друго, това не е наука, това е само една прѣдпазителна мѣрка. По сѫщия начинъ и хората, като се отричатъ отъ Първичната Причина, поставятъ си друго нѣщо за култъ, за религия и казватъ: ето дѣ е нашата сила! Това, обаче, е външната страна на културата. Ние трѣбва да дойдемъ до вѫтрѣшно разбиране, до вѫтрѣшно единство на нѣщата. Това вѫтрѣшно единство трѣбва да сѫществува между всички народи. Малкитѣ народи, именно, трѣбва да разбиратъ този великъ законъ на единство и да се стремятъ за реализирането му, защото чрѣзъ него тѣ ще се повдигнатъ. Ако Първичната Причина, която ги е създала, съ която тѣ сѫ свързани, е на тѣхна страна, Тя ще ги повдигне, ще имъ даде здравъ мозъкъ, здрави дробове, здравъ стомахъ, здравъ умъ, здраво сърце, благородна душа и мощенъ духъ.
 
Да направимъ прѣводъ на тия нѣколко величини. Здравиятъ мозъкъ подразбира здравъ, трѣзвъ умъ. Здравитѣ дробове подразбиратъ правилна чувствителность. Здравиятъ стомахъ подразбира правилна дѣятелность, която е необходима за живота. Докато стомахътъ подържа физическата дѣятелность на свѣта, той е на мѣстото си. Прѣстане ли стомахътъ да работи, и човѣкъ прѣстава да работи — стомахътъ е произнесълъ вече неговата смъртна присѫда. Когато сърцето каже на човѣка, че той не трѣбва да обича хората, а да се грижи само за себе си, да бѫде щастливъ въ живота — то вече е произнесло неговата смъртна присѫда. Когато умътъ каже на човѣка, че той трѣбва да мисли само за своитѣ работи, той вече е произнесълъ неговата смъртна присѫда. Никой човѣкъ въ свѣта не е дошълъ да върши своя работа. Човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърце, човѣшкиятъ стомахъ, както и душата и духътъ сѫ прѣдназначени да извършатъ една малка часть отъ работата на цѣлото. Ако нѣкой човѣкъ се проявява като лѣкарь, той трѣбва да знае анатомията и физиологията на отдѣлнитѣ удове, да разбира причината на болестьта, и по този начинъ да лѣкува. Съ своята дѣятелность той ще допринесе нѣщо къмъ общата дѣятелность.
 
Та казвамъ: отъ гледището на окултната наука, както и отъ гледището на видни учени, слънчевитѣ петна иматъ нѣкаква връзка съ землетресенията. Обаче, мнозина отъ съврѣменнитѣ хора, споредъ своитѣ разбирания за живота, казватъ: празни теории сѫ тия! Каква връзка може да има между явленията на слънцето и тия на земята? Казвамъ: както има тѣсна връзка между моралния и физическия животъ на човѣка, така сѫществува тѣсна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Може да се отиде и по-далечъ даже. Редъ примѣри отъ историята на човѣчеството ни показватъ, че лошиятъ животъ на хората прѣдизвиква пертурбации въ невидимия свѣтъ, вслѣдствие на което се явяватъ и пертурбациитѣ на земята. Вземете примѣра отъ Стария Завѣтъ за градоветѣ Содомъ и Гоморъ. Кое докара тѣхната гибелъ? Лошиятъ животъ на хората не доведе ли тия физически пертурбации на земята? Проститѣ хора наричатъ това Божие наказание, а ученитѣ хора казватъ: задъ всѣко физическо явление се крие една морална, разумна причина. И въ Писанието се казва: „Гледайте земята да ви не избълва!“ Ето защо, за да не се нарушава хармонията въ висшия свѣтъ, всѣки човѣкъ, както и всѣки народъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Първичната Причина. Всички нѣща, които сѫ ставали въ миналото, които сега ставатъ, както и тия, които ще ставатъ за въ бѫдеще, показватъ, че цѣлиятъ животъ е подложенъ на растене и развитие. Слѣдователно, всичко се допуща, като необходимость, като неизбѣжность въ живота.
 
„Потърсете ме въ день скърбенъ!“ — се казва въ Писанието. Кой е този день? — Деньтъ на изпитанията и нещастията. Богъ казва: „Азъ съмъ, Който допущамъ буритѣ и землетресенията. Азъ съмъ, Който допущамъ прѣвратитѣ въ свѣта. Азъ съмъ, Който допущамъ богатството и сиромашията въ свѣта“. Ще възразите: еди-кой си ученъ дава особени обяснения и теории за буритѣ и землетресенията. Други учени социолози и икономисти, съ редъ научни теории, обясняватъ причинитѣ за прѣвратитѣ, за богатството и за сиромашията въ свѣта. Нищо, вие изучавайте и тия теории, но трѣбва да знаете, че тѣ сѫ частни мнѣния; тѣ не включватъ още абсолютната Истина.
 
„Който се отмѣта“. Отъ какво? — Отъ великата Истина. Всѣки, който се е отрекълъ отъ тази Истина, който е скѫсалъ връзката съ Първичната Причина, се страхува отъ страданията и изпитанията въ живота, бои се отъ землетресенията и си казва: какво ли ще стане сега съ София? Да бѣгамъ ли вънъ нѣкѫдѣ, или да седя въ кѫщата си? Казвамъ: дръжте връзката съ Първичната Причина и не се страхувайте! Обичайте великата Истина, бѫдете нейни поклонници, и животътъ ви ще се запази. Живѣете ли съобразно съ тази Истина, вие ще бѫдете художници, творци на вашето бѫдеще. Ще кажете: това сѫ отвлѣчени понятия, които нѣматъ приложение въ практическия животъ. Трѣбва ли ние да се отказваме отъ радоститѣ въ живота? Азъ искамъ вие да прѣодолѣете надъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота и да дойдете до истинската радость. Питамъ: какъвъ смисълъ има радостьта на пияницата, че спечелилъ пари за да пие? Като се опие, той ще се скара съ този-онзи, ще се сбие, ще пукнатъ нѣкѫдѣ главата му, ще я прѣвържатъ и на другия день ще минава за герой. Какво геройство има въ това? И това е позволено на човѣка, но нищо не го ползува. Важниятъ въпросъ е човѣкъ да живѣе споредъ своята вѫтрѣшна свобода, безъ да се съмнѣва въ постѫпкитѣ на другитѣ хора.
 
Съврѣменнитѣ хора сѫ много подозрителни. Погледне ли ви нѣкой човѣкъ единъ-два пѫти, вие веднага сте готови да се усъмните, да се обидите. Какво отъ това, че ви погледналъ? Ако вие сте силенъ човѣкъ, и нѣкой ви поглежда, той иска да проникне, дѣ се крие силата ви. Ако сте добродѣтеленъ човѣкъ и нѣкой ви поглежда, той иска да проникне, дѣ се крие добродѣтельта у васъ и т. н. Пита ви нѣкой: дѣ се крие вашата сила? — На различни мѣста. Силата на единъ човѣкъ може да бѫде физическа, може да бѫде и духовна. Дѣ се криеше силата на Самсона? Прочетете отъ Библията разказа за Самсона и ще видите, дѣ се криеше неговата сила. — Въ косата му. Самсонъ още отъ утробата на майка си бѣше опрѣдѣленъ да служи на Бога, за което, доклѣ бѫде живъ, бръсначъ не трѣбваше да влиза въ косата му. Той бѣше голѣмъ герой. Съ една челюсть отъ оселъ уби 1000 души. Самсонъ се зае да освобождава Израиля отъ филистимцитѣ, но поради слабостьта му къмъ красивитѣ жени, не успѣ. Тѣ се опитваха да разбератъ отъ него, дѣ се крие силата му, но той ги заблуждаваше, че ако го завържатъ съ дебели, здрави вѫжета и го биятъ по три пѫти на день, ще отслабне. Филистимцитѣ го завързваха, биха го, но той кѫсаше вѫжетата, като конци, и пакъ проявяваше силата си. Най-послѣ, една отъ неговитѣ любимки, Далида, успѣ да го изпита, дѣ се крие силата му, и той и каза: „Силата ми е въ косата. Никога бръсначъ не е влизалъ въ главата ми, защото азъ съмъ опрѣдѣленъ да служа на Бога още отъ утробата на майка си. Ако отрѣжа косата си, силата ми ще се оттегли отъ мене, и ще стана безсиленъ, като всички хора“. Това като научиха филистимцитѣ, опиха го, приспаха го, отрѣзаха коситѣ му, извадиха и двѣтѣ му очи и го затвориха въ тъмница. Тамъ прѣкара той цѣли три години, безсиленъ и слѣпъ, но коситѣ отново израснаха. Като станаха толкова дълги, колкото и по-рано, той отново доби своята сила, но остана слѣпъ. Неприятелитѣ му се веселѣха единъ день и извадиха Самсона отъ тъмницата да имъ поиграе, като го поставиха между два стълба на зданието, дѣто бѣха устроили пиршеството. Самсонъ хвана тия два главни стълба, на които се крѣпѣше зданието и съ всичката си сила го разклати. Зданието се разтърси, като отъ землетресение, и се събори, а подъ него останаха повече отъ 3,000 души, заедно съ Самсона.
 
Питамъ: трѣбва ли човѣкъ да разправя, дѣ е неговата сила? Силата на човѣка се крие въ Истината, на която той служи. Доколкото човѣкъ служи на Истината, дотолкова той е силенъ. На такъвъ човѣкъ нито коситѣ могатъ да отрѣжатъ, нито съ вѫжета могатъ да го вързватъ. Той не се подкупува съ никакви обѣщания, за никакви пари и отъ никакви жени. Защо? — Защото такъвъ човѣкъ съдържа всичко въ себе си. Той е и мѫжъ, и жена, и дѣте. Тогава, какво може да го изкушава отвънъ? Всичко въ него е красиво. Докато вие търсите красивата жена или красивия мѫжъ отвънъ, вие сте на кривъ пѫть. Докато търсите приятеля си отвънъ, вие сте на кривъ пѫть. Докато търсите богатството отвънъ, вие сте на кривъ пѫть, Щомъ влѣзете въ себе си, тамъ ще намѣрите своята възлюбена, или своя възлюбенъ; тамъ ще намѣрите своя истински приятель; тамъ ще намѣрите и богатството. Търсите ли тия нѣща отвънъ, цѣлъ животъ ще се лутате и нѣма да ги намѣрите.
 
„Който се отмѣта“. Отъ какво? — Отъ Истината. Питамъ: коя е причината, задѣто двѣтѣ плочи на земята се движатъ къмъ екватора? — Понеже тѣ сѫ изгубили своята топлина, втвърдили сѫ се, а при екватора има повече свѣтлина и топлина, срѣдата тамъ е по-рѣдка. При екватора има повече магнетическа сила, която привлича тѣзи плочи. Този законъ е вѣренъ и по отношение на хората. Ако вземемъ двѣтѣ уши на човѣка, лѣвото ухо е насочено къмъ сѣверния полюсъ, а дѣсното — къмъ южния. Тѣ прѣдставляватъ двѣтѣ плочи, които постоянно се мърдатъ. Когато човѣкъ изгуби своята вѫтрѣшна топлина, т. е. това, което наричаме Любовь у човѣка, той става материалистъ, изгубва смисъла на живота и слѣдъ врѣме у него се събужда религиозното чувство — стремежъ къмъ екватора. Въ това отношение, религията не е нищо друго, освѣнъ стремежъ къмъ екватора, за да се придобие изгубената топлина на живота.
 
Мнозина казватъ: голѣми поврѣди, голѣми материални загуби причини землетресението. Казвамъ: благодарете, че загубитѣ сѫ повече материални, а по-малко човѣшки жертви. Най-цѣнното за човѣка е животътъ му. Но има нѣщо цѣнно което донесе землетресението, и трѣбва да се използува разумно. То е голѣмото количество козмическа енергия. При всѣко землетресение, отъ почвата се освобождава грамадно количество електрическа енергия, която отива къмъ слънцето. Разумниятъ човѣкъ може да употрѣби тази енергия за творчески цѣли.
 
Христосъ казва: „Ако земнитѣ работи не разбирате и не можете да приложите, какъ ще разберете и приложите небеснитѣ работи, които ви казвамъ?“ Казва се още: „Когато Синъ Человѣчески дойде втори пѫть на земята, ще намѣри ли готови хора, които да прилагатъ Неговото учение въ своята цѣлокупность?“ Врѣме е вече да се приложи Христовото учение, както въ живота на отдѣлния човѣкъ, така и въ всички общества и въ цѣлото човѣчество. Днесъ хората се плашатъ, какво ще стане, ако дойде второ землетресение. Казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде на своя постъ, да работи съобразно законитѣ на великата природа, и да не се страхува, да не бѣга. Не е лошо да се бѣга, но кой човѣкъ трѣбва да направи това? Когато заекътъ бѣга, това е похвално за него, но когато мечката бѣга, това е укоръ за нея. Човѣкътъ, който е свързанъ съ Първичната Причина, не трѣбва да бѣга.
 
Въ древностьта единъ слонъ влѣзълъ въ жилището на единъ Фараонъ и изпоплашилъ неговитѣ синове и дъщери, които избѣгали навънъ. Слонътъ срещналъ единъ отъ жрецитѣ и му казалъ: „Ще ме извините прѣдъ Фараона и неговитѣ синове и дъщери, които се изпоплашиха отъ моя ръстъ. Азъ нѣмахъ желание да ги плаша, затова нека се качатъ на гърба ми и ще ги поразходя малко“. Този слонъ е дошълъ днесъ да поизплаши малко и българитѣ, но казва: „Извинете ме, нѣмахъ желание да ви плаша. Качете се на гърба ми, и азъ ще ви поразходя малко“. Въпросътъ седи другадѣ. Всѣки трѣбва да работи! Задачата на духовенството е да изучава законитѣ на топлината и нейното приложение. Задачата на учителитѣ е да изучаватъ законитѣ на свѣтлината и нейното приложение. Задачата на държавнитѣ мѫже, на управницитѣ е да изучаватъ законитѣ на физическия свѣтъ и тѣхното приложение въ живота.
 
Ще кажете: какъ можемъ да се свържемъ съ Първичната Причина? Прѣди всичко изисква се любовь къмъ Бога. Обикнете ли Бога, ще обикнете и своитѣ ближни; обикнете ли ближнитѣ си, ще обикнете и всички наоколо, и по този начинъ ще си създадете срѣда, въ която ще можете да работите. Дойдете ли до това положение, страхъ нѣма да имате. Всички изпитания, всички страдания и нещастия, колкото и голѣми да сѫ, да ви не смущаватъ. Най-голѣмото нещастие за човѣка е смъртьта. Тя идва като бирникъ, задига, каквото има, и си заминава. Обаче, Писанието казва: „За човѣка, който е свързанъ съ Бога, смърть нѣма“. Подъ „смърть“ се разбира напущане старото тѣло и влизане въ другъ, новъ свѣтъ. То е подобно положение на това, когато човѣкъ напуща една, втора трета служба. Всички служби въ свѣта сѫ все за човѣка.
 
Та казвамъ: не се колебайте, не се отмѣтайте отъ Истината, не питайте, има ли Господъ, дѣ е Той и т. н. Дѣто и да сте, ще намѣрите Бога. Намѣрите ли Го, отправете ума и сърцето си къмъ Него и Му благодарете за всички блага, които ви е далъ. Благодарете за здравето, което имате; благодарете за здравитѣ мисли и чувства. Питамъ: трѣбва ли да се говори на хората да обичатъ Бога? То е все едно да имъ се казва, че трѣбва да се грѣятъ на слънцето, че трѣбва да ядатъ хлѣбъ и да пиятъ вода. Веднъжъ човѣкъ се е родилъ, той знае, че и на слънце трѣбва да се грѣе, и хлѣбъ трѣбва да яде, и вода трѣбва да пие, и въздухъ трѣбва да диша.
 
Казвамъ: отъ вашето гледище, кое е най-важното нѣщо въ свѣта? Накѫдѣ се движатъ тия плочи у човѣка? Кои сѫ тия плочи? Казватъ за нѣкой човѣкъ, че дъската му хлопала, Дъската у човѣка съотвѣтствува на тия двѣ плочи, за които говорятъ ученитѣ. Значи, въ мозъка на човѣка понѣкога става голѣмо напрѣжение, вслѣдствие на което се заражда нѣщо неестествено въ неговия начинъ на мислене. Щомъ кажатъ за нѣкой човѣкъ, че дъскитѣ му хлопатъ, веднага търсятъ начини, какъ да ги стегнатъ. Съ това, обаче, въпросътъ не се разрѣшава. То е механическо разрѣшение. Мозъкътъ на човѣка не е създаденъ отъ дъски; той е създаденъ отъ редъ живи клѣтки, отъ редъ мисли, способности и чувства, които трѣбва да се развиватъ правилно. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се изучава въ своята цѣлокупность. Има една вѫтрѣшна наука за живота и за отношенията на хората, съ която всѣки човѣкъ е запознатъ. Споредъ тази наука човѣкъ трѣбва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставенъ. Тази наука трѣбва да се изучава и прилага за въ бѫдеще. Колкото повече ученитѣ хора намиратъ връзка между всички явления, толкова повече и тѣхната задача се улеснява. Науката трѣбва да бѫде служителка на Първичната Причина. Религията трѣбва да бѫде служителка на Първичната Причина. Художеството, изкуството, музиката трѣбва да служатъ на Първичната Причина. Управлението трѣбва да бѫде въ услуга на Първичната Причина. Всичко трѣбва да бѫде въ нейна услуга, за да се създаде вѫтрѣшна хармония въ живота.
 
Христосъ казва: „Който се отмѣта“. Този стихъ може да се вземе и въ положителенъ смисълъ: „Който не се отмѣта“. Това значи, човѣкъ при всички условия на своя животъ, при каквито и да е мѫчнотии и страдания, да остане вѣренъ на своитѣ вѫтрѣшни убѣждения и да знае, че всичко, което Богъ е създалъ, има свое вѫтрѣшно прѣдназначение. За въ бѫдеще ще има една велика, мощна наука, която нѣма само да проучава явленията въ природата, но ще разбира, какви сѫ дълбокитѣ причини, които ги прѣдизвикватъ. При тази наука, за човѣка нищо нѣма да бѫде изненада. Днесъ земята се прѣустройва, минава прѣзъ една нова фаза. Докато се организира и напълно прѣустрои земята, все ще ставатъ по-малки и по-голѣми разтръсвания. Земята, на която сега живѣятъ хората, е за петата раса, а на новата земя, която сега се създава, ще живѣятъ новитѣ хора — хората на шестата раса. Вие се радвайте, че се туря основа на новата земя. Хиляди архитекти работятъ днесъ за нейното прѣустройване. Вие ще бѫдете зрители на този строежъ, на великата наука, на великата култура.
 
Та казвамъ: вие ще провѣрите, че между всички явления въ природата сѫществува тѣсна връзка. Разглеждате ли явленията така, вие ще имате и повече свѣтлина. Ние сме за новото въ свѣта. И отъ гледището на новото въ свѣта, трѣбва да се почита всичко. Човѣшката личность трѣбва да се почита и да се тури на своето мѣсто. Индивидътъ трѣбва да се почита и да се тури на своето мѣсто. Душата трѣбва да се почита и да се тури на своето мѣсто. Духътъ трѣбва да се почита и да се тури на своето мѣсто. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, дѣ е мѣстото на духа, на душата, на индивида и на личностьта. Това е задача, върху която всѣки човѣкъ трѣбва да работи съ десятки години. Разрѣши ли той тази задача, ще израсте въ духовния свѣтъ. А всѣко растене въ духовния свѣтъ, това е придобиване на грамадна енергия. На земята има добри условия за растене и развитие, затова тукъ слизатъ най-възвишени, най-учени сѫщества да работятъ. Тѣ разбиратъ законитѣ, какъ може да се използува земната енергия.
 
Ще кажете: отдѣ слизатъ тия сѫщества? — Отъ разни планети. Ученитѣ хора днесъ твърдятъ, че между слънцето и неговитѣ жители и земята има не само физическа, но и разумна връзка. Слънцето е мѣсто на свѣтлината. Всѣки, който отиде на слънцето и се върне, ще свѣти. Когато Мойсей отиде на Синайската гора и прѣседѣ тамъ 40 дни, слѣдъ като се върна, той толкова много свѣтѣше, че трѣбваше да си тури було, за да могатъ евреитѣ да го гледатъ. Всѣки човѣкъ, който има идея, трѣбва да излѣзе вънъ отъ слънчевата система, да мисли за цѣлия козмосъ. Защо? — Понеже всѣки човѣкъ съставлява една малка клѣтка на Божествения организъмъ, който обхваща цѣлия козмосъ. Щомъ човѣкъ се отметне отъ тази идея, животътъ му се обезсмисля, и той става слабъ. Мисли ли човѣкъ, че той е една клѣтка отъ Божествения организъмъ, на всичко трѣбва да се радва. Като погледне къмъ звѣздитѣ, къмъ слънцето, къмъ растенията, къмъ животнитѣ, къмъ камънитѣ — на всичко трѣбва да се радва, понеже всичко има единъ и сѫщъ произходъ. Всичко е произлѣзло отъ Бога.
 
„Истината ще ви направи свободни“. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ свобода, но въпрѣки това не я придобива. Защо? — Стремежътъ му е неправиленъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми съ цѣлото си сѫщество къмъ великата Истина. Придобие ли нея, свободата ще дойде. Какъ ще се придобие Истината? — Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни — приложете Христовото учение. Приложете Любовьта Христова споредъ разбиранията на вашата личность, на вашата индивидуалность, на вашата душа и на вашия духъ! Приложите ли Любовьта Христова, тогава и думитѣ на Христа: „Азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“ — ще бѫдатъ вѣрни и истинни. Сега започва скончанието на вѣка. Всички хора живѣятъ вече въ скончанието на вѣка.
 
Скончанието на вѣка подразбира край на старитѣ възгледи на човѣчеството и начало на нова ера на свѣтлина и любовь, край на насилието и начало на миръ и свобода, край на стария свѣтъ и начало на новия свѣтъ, който ще продължи съ хиляди години въ бѫдещето.


 
Бесѣда, държана отъ Учителя,
на 29 априлъ, 1923г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...