ПСАЛОМЪ ТРИДЕСЕТИ: Я - ЯСЕНЪ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ТРИДЕСЕТИ: Я

 

ЯСЕНЪ

 

 

Ясна утрина издига на изтокъ кадифенитѣ завеси на нощьта. Деньтъ иде, той носи въ рѫката си свѣтилникъ, чиято бѣла свѣтлина залива свѣта.

 

Деньтъ се роди надъ планината и слѣзе по широкитѣ полета като човѣкъ, който слиза въ мрачно подземие съ свѣтилникъ въ рѫка.

 

Чистъ и ясенъ се роди деньтъ като усмивка на младенецъ. Той е като бѣлъ ненаписанъ листъ на книга, която рѫката на Великиятъ поднася, за да напишемъ мѫдростьта която ще сдобиемъ отъ изгрѣвъ до залѣзъ слънце.

 

Небето прилича на синьо стихнало езеро, гладкитѣ води на което не сѫ докоснати нито отъ крилцето на водно конче.

 

Свѣтътъ е цѣлъ облѣченъ въ чиста, бѣла дреха.

 

И душата ми е като ясенъ день. Съ тихи стѫпки премина Тоя, що носѣше свѣтилникъ въ рѫката си и тамъ сега блѣстятъ изплаканитѣ сълзи кото драгоценни брилянти.

 

И моята душа е като разтворена книга. Азъ чакамъ Любящиятъ да напише въ нея слова на мѫдрость, та да бѫда готовъ за утрешния день.

 

Той що посети душата ми, Ще внесе свѣтилникъ въ нея и ще остави тамъ драгоцененъ даръ.

 

Азъ Го чакамъ, защото днесъ деньтъ е чистъ и ясенъ!