ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И СЕДМИ: Ь - ОРАНЬ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И СЕДМИ: Ь

 

ОРАНЬ

 

 

Сега сѫ дни на орань. Земята се бразди, блѣскаво рало разсича меката и гръдь. Скоро ще дойде сеячътъ и семето ще протегне снага къмъ слънцето.

 

Днесъ земята се оре съ ралото на разума. Тя е цѣла проорана и копнѣе за сеячъ. Цѣлата земя плаче за великото сърдце да хвърли семето и да се запалятъ по обширнитѣ нивя златни пламъци на любовь.

 

Великиятъ оре земята, самъ ще хвърли семето и ще напълни житницата си.

 

Отколе плаче земята за стѫпкитѣ на сеяча, които ще преминатъ по наранената и гръдь, отколе тѫгува земята плодородна за кротката рѫка, която ще посѣе кротость!

 

Да дойде по-скоро Тоя, който ще премине като милувка на свѣтла рѫка презъ чернитѣ угари на нашитѣ скръбни ниви. Тогава отъ небето ще заръми плодоносенъ дъждъ, гръмъ ще премине надъ облацитѣ, ще замлъкне пакъ и презъ планинитѣ Господъ ще метне седмобагриятъ поясъ на мира.

 

Днесъ сѫ дни на орань. Черни труженици натискатъ ралото съ корави рѫце, а земята блѣнува за сеяча, чиито стъпки се дочуватъ вече издалеко.