ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И ЧЕТВЪРТИ: Ш - ШИРЬ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И ЧЕТВЪРТИ: Ш

 

ШИРЬ

 

 

Азъ Тебе пакъ ще призова. Ще Те повикамъ съ едно отъ безбройнитѣ Ти имена. Ти ще дочуешъ тѫжния ми викъ въ безпредѣлната ширь на Твоето царство и ще обърнешъ очи къмъ мене.

 

Ще Те назова, защото предъ мене е пустиня и нѣма гласъ на живъ човѣкъ!

 

Ще Те потърся, защото около мене падна дълбока черна нощь и никѫде не виждамъ свѣтлина на людски селища. На Тебе ще се моля, защото ме полъхна вѣтърътъ и сланата на есененъ день. Ще изсъхна като листъ, ще увѣхна като вѣйка, кога я отсѣче топоръ.

 

Боехъ се отъ ширината на Твоето царство, защото си рекохъ: кѫде ще чуе моя гласъ Великиятъ? Страхувахъ се отъ далечината на звездитѣ, защото си помислихъ: Какъ ще чуе Милостивиятъ моятъ плачъ? Ала после разбрахъ, че Ти живѣешъ и въ безпредѣлната ширь на Вселената, и на всѣка стѫпка, кѫдето сѫ разтворили нашироко порти зарадъ Тебе.

 

Ще Те позова, на Тебе ще изплача сълзитѣ си, защото Ти ми остана вѣренъ, следъ като всичкитѣ отминаха. Тѣ бѣха множество, — останаха наполовина. Половината отъ тѣхъ примами на златото блѣсъкътъ. Останахъ съ малкото, а половината отъ малкото се побои отъ враговетѣ ми. Тогава последнитѣ които можехъ да назова съ думата приятель, не можеха да ми помогнатъ, защото враговетѣ бѣха много.

 

Останахъ самъ и въ самотата познахъ, че Ти си живъ и буденъ, че никога не си отвърналъ очи отъ мене.

 

По Тебе ще викамъ, защото тия що сѫ край мене не чуватъ, а Ти ще ме чуешъ и въ безпредѣлната ширь на своето царство.