ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И ВТОРИ: Ц - ЦАРЬ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И ВТОРИ: Ц

 

ЦАРЬ

 

Царь бѫди въ своето царство. Да те не смущаватъ дребнитѣ помисли на дѣлничния день. Снагата ти макаръ въ дрипи да е обвита, ти по царски стѫпвай. На се подавай за кѫсче лицемѣрна почить, защото ще загубишъ блѣскавъ тронъ.

 

Погледни свѣта въ очитѣ. Не гледай въ кальта, кѫдето нищетата е намѣрила приемъ. Нагоре погледни. За царскитѣ синове сѫ направени звездитѣ и високитѣ планини. Живѣй на планината на своя духъ, далече отъ блатата, кѫдето робитѣ умиратъ въ робство на самитѣ себе си.

 

Излѣзъ самичъкъ въ нощьта, когато небето е препасано съ поясъ отъ слънца, облѣчи доспѣхитѣ на твойто царско потекло и повикай Вѣчниятъ:

 

„Хвала на Тебе, който направи небесата и ги подпре съ стълбове на любовь!“

 

„Хвала на Твоето дихание съ което дишамъ азъ, всички свѣтове и всички твари“.

 

„Хвала на Тебе Царь, — баща на царски синове, увенчени съ диадема отъ седемь драгоценни камъни, надарени съ вѣрна царска дума“.

 

„Хвала на Тебе, който си ни научилъ да презираме робската измама и си ни далъ ножъ на истина, сърце на любовь и опрощение“.

 

Бѫди царски синъ. Съ погледъ и съ затварени устни посрещай измамата, но не я допущай въ своето сърдце. Не приемай и не раздавай евтини похвали и празнодумия. Има кой да те похвали, има Кого да похвалишъ: Благословениятъ, Тоя който е Любовь на Когото думата е царска, — блага като сикера, силна като гръмъ, ясна като черта на свѣткавица.

 

Не ставай робъ на роби, защото ти си царски синъ!