ПСАЛОМЪ ДЕВЕТНАДЕСЕТИ: У - УТЕХА

[Ани]

ПСАЛОМЪ ДЕВЕТНАДЕСЕТИ: У

 

УТЕХА

 

Утеха ще ни донесе чаканиятъ день, защото Утешительтъ на свѣта е живъ. Не чувате ли стѫпкитѣ му край насъ? Той спира, когато ние спремъ, тръгва кротко, кога отново тръгнемъ и чака да го позовемъ съ Неговото име,

 

Свѣтло око ни следи, кога ломимъ хлѣба на трапезата, когато работимъ съ длето и чукъ и когато сме на пѫть въ широкото море.

 

Той чака да речемъ:

 

Въ Твое име вземамъ хлѣба да нахраня гладнитѣ и себе си, въ Твое име опъвамъ платна за дълъгъ пѫть.

 

Утеха ни е обѣщалъ Всеблагиятъ! Неговиятъ духъ ни следи на всѣка стѫпка, защото Той е изпроводилъ пратеникъ, и ето чака Той предъ портата на затворениятъ домъ — да го поканимъ като гостъ.

 

Утешителю! не отминавай догде излѣза да открехна портата кога похлопашъ. Не си отивай мълчаливъ отъ моя прагъ, защото Те чакахъ дълго и ако Те не намѣря, ще ридая горко като дете, изтървало срѣдъ навалица рѫката на майка си.

 

Душата ми е доста изтерзана. Донеси твоятъ миръ — стани господарь на бащината кѫща, кѫдето седналъ при твоитѣ нозе, ще слушамъ кроткитѣ Ти думи.

 

Не ме отминавай, защото безъ Тебе ще изсъхна като листъ въ късна есень.

 

Не ме отминавай, Ти си благъ и кротъкъ, Ти си духътъ на утехата обѣщана отъ великия баща на свѣта.

 

Азъ Те чакамъ да похлопаш на моя самотенъ домъ.