ПСАЛОМЪ ОСЕМНАДЕСЕТИ: Т - ТЪРПЕНИЕ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ОСЕМНАДЕСЕТИ: Т

 

ТЪРПЕНИЕ

 

Тръгнахъ за бѣлия връхъ на планината, но полето презъ което трѣбваше да премина бѣ обвито съ тежка мъгла, която закриваше пѫтя и звездитѣ. Неясни викове въ нощьта опитаха се да смутятъ сърдцето ми, и азъ се побояхъ дали ще стигна върхътъ, увенчанъ съ корона отъ звезди като безценни камъни. Дълбоката мрачина на нощьта виждаше ми се като саванъ, който никога не ще се вдигне и азъ никога не ще погледна на утрото синята усмивка.

 

Търпение — шъпнеше нѣкой въ мене. Търпение и ти ще видишъ плодоветѣ му.

 

Бащата на свѣта е дълготърпеливъ, защото само за единъ отъ насъ отредилъ е цѣла вѣчность! ...

 

Азъ вървѣхъ. Нозетѣ ми се умориха, мълчахъ, но тъмнината ставаше все по-непрогледна и гласоветѣ на отчаянието по-настойчиви. Когато най-много се стъмни, когато азъ решихъ да се върна, отрекълъ се отъ хубостьта на бѣлиятъ планински върхъ, тогава невидима рѫка разсѣче на изтокъ небето и като презъ полуотворени рѣсни погледана синята зеница на идващия день!

 

Никога не се отива на планината, до като се не извървятъ пространнитѣ поля на търпението. Никой не може да иде на чистиятъ връхъ, кѫдето нѣма мъгли, преди да е преминалъ широкото поле. Никой не вижда утрото преди да изчака часоветѣ на дълга нощь, и никой не ще достигне върхътъ на познанието, преди да прекоси широката пустиня на мракътъ.

 

Дълготърпеливи! Не ме оставяй да се върна обратно въ часътъ когато ми дотегне мѫката. Надари ме съ Твоето търпение, съ което Ти чакашъ всички свои деца да идатъ тамъ, кѫдето не достига мъглата на душното поле.

 

Дълготърпеливи, Ти ни давашъ милиони вѣкове за да ти дадемъ единъ мигъ отъ времето, въ който да напълнишъ кошницитѣ ни съ плодове и да ни напоишъ отъ рѣкитѣ на Твоето обилие. Не ме оставяй да се разколебая отъ гласоветѣ на грабливи нощни птици и не давай да се върна отъ пѫтя, който ще ме отведе при музиката на Твоята тишина.

 

Дълготърпеливи, надари ме съ търпение, за да пребродя всички пѫтища, за да дочакамъ часътъ, когато най-силно ще мръкне, и отъ който часъ ще начене възхода на моятъ дълго чаканъ ден!