ПСАЛОМЪ ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ: О - ОКО

[Ани]

ПСАЛОМЪ ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ: О

 

ОКО

 

 

 

Окото което вижда сърдцето и познава помислитѣ, е будно всѣки мигъ. То ни гледа презъ синята зеница на деня, презъ тъмнината на безлунна и беззвездна нощь; презъ окото на мѫдрия старецъ и съ погледа на малкитѣ деца.

 

Отъ ранина до залѣзъ, слънцето ни гледа като огнено око и се затваря, когато безброй очи отварятъ клепки по небето.

 

Живѣе Единъ, чието око се незатваря, когато нашитѣ очи заспятъ въ умора. Живѣе Единъ, който съ кротость гледа пѫтищата на свѣтоветѣ, ножътъ на злодея и рѫката на майката, която леко минава по кѫдритѣ на заспиващия младенецъ.

 

Има Единъ буденъ, Чието око съ благость оглежда свѣта закрепенъ на неговата длань.

 

И явното и скритото е явно Нему като на пладнената свѣтлина. И нектарътъ и отровата Той гледа тихъ и кротъкъ, защото никога умора не затваря предвѣчната зеница.

 

Милиони морни клепки се затварятъ вечерь по земята; милиони клепки се отварятъ на небето Презъ всички гледа Вѣчно Будниятъ!