ПСАЛОМЪ ДВАНАДЕСЕТИ: М - МЛАДОСТЬ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ДВАНАДЕСЕТИ: М

 

МЛАДОСТЬ

 

 

 

Вѣчна младость царува въ свѣта. Летятъ години съ нестихващъ бѣгъ, отминава времето като пѫтникъ, който никога и никѫде не стига, а свѣтътъ живѣе като младенецъ, съ свѣтла радостна усмивка на лицето.

 

Земята е пълна съ стари, срутени храмове на много богове. Столѣтията бавно триятъ надписи на хиляди закони по каменнитѣ плочи, но времето не е отнесло сърдцата, които тръпнатъ въ дирене на оня Богъ, който всѣкѫде живѣе — вѣчно младиятъ, непрестанно раждащиятъ се отъ Себе си.

 

Земята е пълна съ гробници на хиляди жреци, но и днесъ сѫ живи младенческитѣ рѫце, които съ трепетъ наливатъ елей въ свѣтилникътъ запаленъ въ храма на душата.

 

Никога се не уморяватъ конетѣ, които теглятъ колесницата на слънцето, защото Тоя що ги праща презъ дванадесеть Царства въ небето, надарилъ ги съ вѣчна младость.

 

Вселената е сътворена отколе; никой не знае колко е далечь отъ насъ първия день, но въ нейнитѣ жили тече млада кръвь.

 

Рѣки отъ животъ бликатъ отъ незнайното сърдце на вселената.

 

Благословенъ вѣчно младиятъ!

 

Който живѣе на близо до Него, днитѣ му сѫ като часове на утро, усмивката му е като на безгрижно дете, а сърдцето му трепка като на птиче, когато зората се разпуква.

 

Когато въ скръбна есень гората се покрие съ блѣдна умора и вѣтърътъ подгони посърнали листя, той не скърби, защото живѣе въ вѣчна пролѣть и слуша радостнитѣ викове на идващитѣ птици.

 

Летятъ години. Преминаватъ вѣкове; пророци идватъ и си отиватъ; строятъ се нови храмове и пакъ се превръщатъ въ развалини, а свѣтътъ живѣе съ чудото на свойта непрестанна младость.

 

Младость царува. Живота търчи преди смъртьта. Усмихва се когато плачемъ надъ дрипитѣ, въ които за кратко пребѫдва душата ни и лети по слънчевитѣ друмища като припкащо дете.

 

Хвала на Вѣчно Младиятъ, на Обновительтъ, чиято кръвь тече като буйни рѣки по вселенскитѣ градини.