ПСАЛОМЪ ЕДИНАДЕСЕТИ: Л - ЛЮБОВЬ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ЕДИНАДЕСЕТИ: Л

 

ЛЮБОВЬ

 

 

 

Любовь е името Ти.

 

Вѣкове трѣбваше да мълчи сфинксътъ въ пустинята. Неговия образъ се изтри отъ пѣсъка, който хвърлятъ връзъ него сърдититѣ пустиннитѣ бури; вѣкове трѣбваше да нѣмѣятъ скрити симболи, догдето се яви пророкътъ, който каза, че името Ти е любовь!

 

Тази дума пропѫди мракътъ на дълга нощь легнала надъ свѣтоветѣ. Въ нея се крие тайната: защо живѣе малката мравинка и защо въ безмѣрната пустота на вселената има толкова слънца.

 

Не повеление, а любовь държи майката будна надъ спящия младенецъ; съ Любовь Ти бдишъ за свѣтоветѣ, за птичкитѣ въ гората и крѣхката чашка на кокичето.

 

Кой може да разумѣе, че Ти, Твоя законъ и стълбоветѣ, на които се крѣпи вселената сѫ любовь.

 

Свещена дума, чийто смисълъ се не гадае нито отъ знахари, нито отъ мѫдрецъ!

 

Любовьта е лозе съ сочни гроздове, житница препълнена съ златно жито и медъ на пчели събранъ отъ всичкитѣ цвѣтя. Любовьта е като свѣтлина, която влиза за първи пѫть въ килията на заключенъ затворникъ, щомъ отворятъ вратата му за свобода.

 

Тя прескача планинитѣ, преплава моретата, не се бои отъ куршумътъ на врага, преминава презъ огъня като по пѫть настланъ съ ароматни цвѣтове.

 

Любовьта е като гласъ на пастирски кавалъ що гали ухото, тя е като викъ на близъкъ човѣкъ срѣдъ непозната и непрогледна гора; тя е като изворъ, кѫдето се съживява умиращъ друмникъ!

 

Защото си любовь живѣемъ!

 

Защото си Любовь, Ти си раздалъ Себе си на насъ; Защото си Любовь ще ни повикашъ като баща, кога приема въ пригръдкитѣ си блуденъ синъ.

 

Защото си Любовь, душата ми уповава и се радва тихо въ самота; защото си Любовь, захвърлямъ лютъ кинжалъ и вземамъ вмѣсто него кавалъ съ мѣденъ гласъ.

 

Не пѣе сърдцето нито за мѫдритѣ, нито за силнитѣ. Сърцето пѣе само зарадъ любовьта.

 

Ти си любовь и не ще ни оставишъ никога.

 

Ще минешъ край нашиятъ домъ, ще влѣзешъ и ще развеселишъ ѫглитѣ му. Отъ кога те чакамъ, откога очитѣ ми копнѣятъ да те зърнатъ!