ПСАЛОМЪ ДЕСЕТИ: К - КРАСОТА

[Ани]

ПСАЛОМЪ ДЕСЕТИ: К

 

КРАСОТА

 

 

Въ свѣта царува красота. Всичко що е излѣзло отъ рѫката Ти, носи нейния печатъ.

 

Видѣхъ зеница на око, на пролѣтьта видѣхъ бѣлитѣ цвѣтове, на морето талазитѣ, усмивката на деня, а въ скалата вкопано драгоценно камъче. Всички носятъ белега на безмѣрната Ти хубость!

 

Прехождатъ вѣкове, а тя не се мѣни. Времето не оставя бразди по нея и лицето на свѣта има всѣкога лице на младенецъ.

 

День и нощь Те съзерцавамъ. Виждамъ Твоята хубость въ малкитѣ мидени черупки край морето, въ бѣлитѣ одежди на дърветата, въ лицето на безгрижно пропкащото дете и въ звездниятъ поясъ, съ който си препасалъ вселената.

 

Кой другъ освенъ Тебе може де направи зеницата на окото, презъ която душата гледа въ свѣта?

 

Коя рѫка освенъ Твоята, може да изтъче на водното конче тънкитѣ крилца; кой може да ломи въ багри светлината освенъ скѫпоценниятъ кристалъ, който Ти направи. Кой дава бѣлината на снѣжинкитѣ и чия рѫка е която препасва свѣтоветѣ съ потоци от слънца?

 

Дѣлото на рѫката Ти е красота — неизразима, вѣчна не отхождаща съ измамата на времето.