ПСАЛОМЪ ДЕВЕТИ: И - ИСТИНА

[Ани]

ПСАЛОМЪ ДЕВЕТИ: И

 

ИСТИНА

 

 

Който е препасанъ съ истина, да бѫде търпеливъ, защото истината ходи по широкитѣ друмища, не прекосва презъ пѫтекитѣ и стига късно следъ измамата.

 

Пѫтищата на клеветницитѣ и тия които любятъ мрачината сѫ много. Тѣ сѫ преплетени като нишки на паяжина, и тия които ходятъ по тѣхъ множатъ се всѣки денъ като бурени въ градинитѣ. Тѣ бързатъ да задушатъ семето на дървото, но умиратъ въ есеньта, а дървото на истината възраства и става дѫбъ, който се бори съ вѣтъра въ полето, дава сѣнка на пѫтницитѣ и прибежище на птицитѣ въ нощьта.

 

Истината последна побеждава.

 

Твоето слово е истина, а истината има острие на мечъ. Тия, които не сѫ мѫдри, не знаятъ, че, най-слабиятъ между всички слаби, съ истината е по-силенъ отъ най-силния между измамницитѣ, защото Великиятъ е казалъ: „Да не се бои тоя, чийто мечъ и щитъ сѫ изковани отъ истина“.

 

Отъ всички дарове съ които си дарилъ човѣка: лира, пѣсень, чукъ и книга, най-трудно се борави съ ножътъ на истината, защото само въ рѫката на силниятъ по духъ е безопасенъ той.

 

Не излизай въ брань — казватъ мѫдритѣ, ако не препашешъ истината, защото стоманениятъ мечъ лесно ще се преломи.

 

Ти, който си истина, и съ истини ткаешъ безкрайното платно въ своя станъ, погледни къмъ насъ и заличи съ любовь дѣлата които безъ любовь направихме; сѫди ни съ любовь, защото истината ти е страшна като свѣткавица, която раздвоява надве тъмния покровъ на небето.

 

Препаши ни съ истина, както е препасано Твоето войнство, което брани олтаря въ бѣлата страна!

 

Истината нека бѫде глава на всѣко начало!