ПСАЛОМЪ ШЕСТИ: Е - ЕДИНЪ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ШЕСТИ: Е

 

ЕДИНЪ

 

 

 

Хвала на Великото Едно, изъ което излѣзе множеството като звезденъ дъждъ; хвала на великото Едно, кѫдето то пакъ ще се възвърне.

 

Хвала на Едното безъ начало и безъ край!

 

Единъ лѫчъ бѣше преди да се родятъ седемьтѣ и отъ тѣхъ безчисленото множество що красятъ съ великолѣпие вселената. Един гласъ имаше, преди да се родят изъ него седемьтѣ, а отъ тях безчисленото множество, които са музика отъ диханието на световете

 

Велико слово, казано на хиляди езици, отъ хиляди пророци — словото но вѣчното, великото Едно.

 

Седемь дни има недѣлята, съ имена но седемь царства въ Едното царство. Седемь пѫти се завъртва колелото на времето, за да стане единъ божественъ день.

 

Седемь грѣхове и седемь добродѣтели се борятъ за да стѫпи ногата ни на единиятъ пѫть, що води презъ безкрайнитѣ промѣни къмъ вѣчното, нивга не мѣняващото се Едно.

 

Хвала на Единниятъ, който е направилъ орела и мравята, който ще приеме съ еднаква любовь змията и гълѫба.

 

Нему искамъ да изкажа своето хваление, за него искамъ да звънятъ струнитѣ на седмоструната ми пѣснопойка — за канарата изъ която сме отсѣчени, за предвѣчното Едно изъ което излѣзохме, за бѫдното Едно, въ което ще се съберемъ.