ПСАЛОМЪ ЧЕТВЪРТИ: Г - ГЛАВА

[Ани]

ПСАЛОМЪ ЧЕТВЪРТИ: Г

 

ГЛАВА

 

 

 

Глава си на всѣки починъ. Първото дихание въ предвѣчностьта — последното въ безкрая но вековете, преди да се начене втория день отъ Твоитѣ дни.

 

Начало въ колелото на зодиака, Ти пребѫдвашъ до край, за да наченешъ новото начало.

 

Ти, който си далече отъ образите, носишъ знака на първиятъ образъ и първиятъ символъ. Вънъ отъ помислитѣ, Ти си първата мисъль; вънъ отъ чувствата, Ти си начало на всѣки трепетъ въ сърдцето — глава на всѣко дѣло родено въ любовь!

 

Ти си повелъ рѣкитѣ отъ извора до морето. Ти си изворътъ, Ти си морето, моето пакъ ще се върне въ изворътъ, за да потече като ръмливъ потокъ презъ планинскитѣ склонове.

 

Кервана на времето и звездитѣ Ти водишъ презъ широката пустиня на всемира, за да ги повърнешъ обратно въ родината имъ, за да ги приемешъ пакъ въ Себе си.

 

Ти си тамъ, кѫдето новото начева, Ти си тамъ, кѫдето протича и последната секунда.

 

Явявашъ се като смърть следъ живота, и като животъ следъ смъртьта; както нощь следъ деньтъ и день следъ нея — неизбѣжно свързани едини съ други като времената на годината.

 

Първата дума, която изрече, ще обходи вселената и пакъ при Тебе ще се върне, както се завръща въ хамбара на стопанина житеното зърно — стократно умножено.

 

Ти се множишъ когато се раздавашъ и растешъ, кога ломишъ отъ канарата на Своя духъ!

 

Глава на всѣки починъ, глава на зодиакътъ презъ който минаватъ всички свѣтове, глава на всѣко начинание, родено въ любовь!