ПСАЛОМЪ ТРЕТИ: В - ВИДѢЛИНА

[Ани]

ПСАЛОМЪ ТРЕТИ: В

 

ВИДѢЛИНА

 

 

Ти си видѣлината, на която четемъ великата книга. Нѣма мракъ който може да хвърли сѣнка върху бѣлитѣ листя и тайнитѣ ѝ знаци. На лампата на Твоята мѫдрость учимъ това, което устата Ти е изрекла преди вѣкове, това което всѣки день е ново, както сѫ нови капкитѣ на бликащия водопадъ въ планината.

 

Небето е куполътъ на храма, въ който сме събрани да учимъ Твоята мѫдрость, а слънцето свѣтилникъ, който Ти разнасяшъ съ рѫката си.

 

Покажи ни великата наука на видѣлината, съ която разсичашъ тъмни царства, за да се роди модроокия день. Научи ни на видѣлината, съ която развързвашъ злокобни възли по кръстопѫтищата и разпилявашъ комшмарни помисли въ безсънната нощь.

 

Хвала на твоето сияние!

 

Душитѣ ни сѫ жадни за слънце; копнѣятъ за златото, което щедро сипешъ по нивята; душитѣ ни чакатъ да съборишъ съ видѣлина дебелитѣ зидове на тѣхнитѣ зандани.

 

Хвала на свѣтилника, който Ти разнасяшъ съ рѫката си, хвала на свещения му пламъ който никога не гасне.