ПСАЛОМЪ ВТОРИ: Б - БЛАГОСТЬ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ВТОРИ: Б

 

БЛАГОСТЬ

 

 

 

Благъ е Тоя, на чиято длань лежи вселената.

 

Седемь земи обходихъ, чухъ гласове на цимбали, на мѣдни свирки, гласъ на кавалъ, който зове стадото срѣдъ залѣзната тишина на тихата вечерь; видѣхъ царе и трапези съ пиршество, но никѫде се не зарадвахъ както въ часа, когато самъ разбрахъ, че Всемогѫщиятъ, на Чиято длань лежи вселената е благъ и милосърденъ.

 

Нѣма свѣтило по щедро отъ слънцето, нѣма буря по страшна отъ бурята въ морето, нѣма по-сладка отъ пѣсеньта на славея, но азъ за тѣхъ, не се задучихъ така, както въ часа когато следъ неизказаното Му величие, зърнахъ усмивката на Неговата благость.

 

Ако бѣше само всемогѫщъ, разумътъ неможеше да Те обгърне; ако бѣше облеченъ само въ Своето вѣликолѣпие, очитѣ ни щѣха да ослѣпѣятъ отъ Твоятъ блѣсъкъ, но защото си благъ и милостивъ, сърцето ми Те позна и азъ смѣя да Те доближа като малко, плахо дете.

 

Защото си благъ, си най-Великъ.

 

Защото си благъ, ще издѣламъ отъ липата тамбура, ще опъна струни и ще пѣя пѣсень:

 

„Благословенъ да бѫде Този, на Чиято длань лежи вселената, защото Той е благъ и милостивъ!“