ПСАЛОМЪ ПЪРВИ: А - АЗЪ

[Ани]

 ПСАЛОМЪ ПЪРВИ: А

 

АЗЪ

 

 

 

Чухъ гласа на Вѣчния, който казва:

 

„Азъ съмъ тоя, който опна тънки струни отъ слънцето до земята, и моята рѫка по тѣхъ свири пѣснитѣ на четиритѣ Годишни времена.

 

Азъ съмъ дето будѣхъ мелодиитѣ на твоитѣ устни, когато ти събираше стадото си съ медногласъ кавалъ,

 

Отъ мене се родиха свѣтоветѣ, Азъ държа вселената въ рѫката си.

 

Азъ пращамъ тихия вѣтрецъ въ полето да разнася аромата на разцъвналитѣ цвѣтове; мълнията що прелита презъ дѫбравата азъ хвърлямъ съ сѫщата рѫка, съ която съмъ нашарилъ пъстритѣ крила на пеперудитѣ.

 

Азъ съмъ, за когото нѣма име срѣдъ милионитѣ имена: Азъ — невидимъ срѣдъ безбройнитѣ форми които творя; Азъ — създательтъ на всички радости и скърби, вънъ отъ тъмната верига на мѫката, вънъ отъ игривия танцъ на преходната радость.

 

Азъ съмъ що създавамъ днитѣ, вѣковетѣ и безкрайното време, а живѣя вънъ отъ времето; навсѣкѫде съмъ, и никѫде се не намира Моя домъ.

 

Ще дойда гостенинъ при тебе, и кога похлопамъ на вратата въ късенъ часъ, тогава знай, че Азъ съмъ. Отвори ми ако си решилъ да ме приемешъ.

 

Азъ — това си ти самиятъ.

 

Азъ — това сѫ двамата, които се събиратъ въ Мое име.

 

Тримата, седмината, дванадесетьтѣ.

 

Азъ — това е безчисленото множество, по-много отъ пѣсъчинкитѣ край брѣга на морето“.

 

Благословенъ да бѫде Единствениятъ, който може да рече „Азъ“.

 

Помня Неговитѣ думи:

 

„Азъ съмъ що направихъ харфа отъ лѫчитѣ на слънцето. Моята рѫка по тънкитѣ и струни буди мелодиитѣ на четиритѣ годишни времена.“