Jump to content

1929_04_14 И огорчи се въ сърцето си


Ани

Recommended Posts

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

И огорчи се въ сърцето си.

 

„И разкая се Господъ, защото направи человѣка на земята, и огорчи се въ сърцето си.“

 Битие 6:6.

 

Ще прочета две глави отъ Писанието: една отъ Стария, а друга отъ Новия Завѣтъ. Отъ Стария Завѣтъ ще взема 6 гл., 6 ст. отъ Битие: „И разкая се Господъ, защото направи человѣка на земята, и огорчи се въ сърцето си.“

 

Отъ Новия Завѣтъ ще взема 6 гл., 6 ст. отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ: „Не предъ очи само да работите като человѣкоугодници, но като раби Христови изпълнявайте отъ душа волята Божия.“

 

Между всички явления въ свѣта, както и въ природата, сѫществува известенъ паралелъ, известно съотношение. Дали хората забѣлязватъ това съотношение, то е другъ въпросъ, но сѫществува такова съотношение. Въ зависимость отъ това съотношение, сегашниятъ животъ на хората е резултатъ на тѣхното минало, а бѫдещиятъ животъ ще се яви като резултатъ на настоящия. Предъ очитѣ на светията, който е завършилъ своето развитие, всички страдания, мѫчнотии и противоречия, които преживяватъ хората днесъ, сѫ ясни, както казватъ, като бѣлъ день. За онзи, който има очи и вижда ясно, тѣ сѫ като бѣлъ день; за онзи, който нѣма очи, тѣ сѫ като черенъ, тъменъ день. Светията, просвѣтениятъ живѣе едновременно и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Той вижда и разбира връзката между всички явления. Нѣкои отъ явленията сѫ важни, като вѣрую, общо за всички живи сѫщества. Значи, има едно вѣрую, което е общо и за хората, и за животнитѣ, и за птицитѣ, и за рибитѣ, и за растенията, и за минералитѣ. Но има едно вѣрую, въ което и хората, и животнитѣ се различаватъ. Общото вѣрую за всички е, че и хората, и животнитѣ, и растенията се хранятъ, пиятъ вода и дишатъ. Чрезъ храната, чрезъ водата и чрезъ въздуха се втича животътъ въ всички сѫщества по лицето на земята. Въ общото вѣрую за всички живи сѫщества влиза топлината и свѣтлината, въ малъкъ или въ голѣмъ размѣръ. Сѫщо така всички живи сѫщества усѣщатъ болка, страдание и радость. Всички живи сѫщества страдатъ и се радватъ. Въ общото вѣрую, което изпълняватъ, всички сѫщества си приличатъ. Различието между тѣхъ се заключава въ степеньта на тѣхното развитие, на усъвършенствуването имъ. Въ радостьта сѫществата се различаватъ, ставатъ разнообразни. Въ скръбьта сѫществата си приличатъ, ставатъ еднообразни. Въ еднообразието хората погрозняватъ, въ разнообразието красиви ставатъ.

 

И тъй, разнообразието, различието създава основа за красотата. Ако не обича разнообразието и не се стреми къмъ него, човѣкъ не може да бѫде красивъ. Колкото по разнообразенъ е вѫтре въ себе си, толкова по-красивъ става. Въ ума и въ сърцето на човѣка трѣбва да има разнообразие, но не дяволии, както българинътъ се изразява. Дяволиитѣ показватъ, че умътъ или сърцето на човѣка сѫ обсебени. Той е вързанъ, впрегнатъ като волъ, и на главата си има юларъ. Колкото е по-голѣмо разнообразието, въ което човѣкъ живѣе, толкова по-широкъ и свободенъ е неговиятъ духъ. Човѣкъ се стреми къмъ свободата, за да придобие радостьта; щомъ придобие радостьта, той ще придобие щастието.

 

„И огорчи се въ сърцето си.“ Господъ се огорчи, и хората се огорчаватъ. Значи, огорчаването не е нѣщо ново.

 

„Изпълнявайте отъ душа волята Божия.“ И Господъ изпълнява една воля, и хората изпълняватъ една воля. Значи, изпълняване волята на нѣкого не е нѣщо ново. Всѣки моментъ Господъ изпълнява една воля, която се отнася къмъ хората. Той мисли, грижи се за тѣхъ, всѣки моментъ имъ прави добро. Богъ не мисли за себе си, а хората мислятъ главно за себе си. Следователно, Богъ живѣе въ разнообразието, а хората — въ еднообразието. Докато живѣятъ въ еднообразието, хората не могатъ да се обновятъ, нито да се подмладятъ. Еднообразието не носи нищо ново. Обаче, тѣ трѣбва да изучаватъ еднакво и еднообразието, и разнообразието. Колкото да се възмущава отъ скърбитѣ и страданията, колкото и да протестира, човѣкъ не може да се освободи отъ тѣхъ. И колкото да се стреми къмъ радоститѣ и да ги очаква, той трѣбва да знае, че тѣ не идватъ преждевременно. Човѣкъ може да бѫде винаги здравъ, веселъ и радостенъ, но само следъ като разбере и изучи законитѣ на еднообразието и разнообразието. Радоститѣ не сѫ нѣщо произволно. — Нали Господъ дава радоститѣ? — Господъ дава радоститѣ, но на кого? Кои деца обличатъ майкитѣ съ нови дрехи? — Майкитѣ обличатъ съ нови дрехи само онѣзи деца, които се пазятъ чисто, които не се цапатъ. Онѣзи деца, които не се пазятъ чисто, винаги сѫ облѣчени съ стари, вехти дрехи. Старитѣ дрехи представятъ скърбитѣ въ свѣта, а новитѣ дрехи — радоститѣ. Ако майкитѣ сѫ умни и знаятъ, какъ да постѫпватъ съ своитѣ палави, непослушни деца, Господъ ли нѣма да знае, какъ да постѫпва съ хората?

 

„И разкая се Господъ, защото направи человѣка на земята.“ — Защо се разкая Господъ, нѣма да изнасямъ причинитѣ. Мнозина питатъ, защо Господъ се е разкаялъ. — Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се пита, защо човѣкъ се храни, защо диша, защо спи, защо мисли, чувствува, действува и т. н. Много въпроси още могатъ да се задаватъ, но както и да се отговори на въпроситѣ, съ това свѣтътъ нито ще се изправи, нито ще се пресъздаде, нито ще се разруши. Сѫщото ще бѫде, ако се отговори на въпроса, защо Господъ се разкаялъ. Има обяснения, които или повдигатъ, или понижаватъ човѣка. Ако отговорите добре, правилно, на въпроса, защо Господъ се е разкаялъ, вие ще се повдигнете; ако отговорите неправилно, ще се понижите. Нѣкой пита, защо трѣбва да живѣе добре. — Ще живѣешъ добре, за да си изяснишъ нѣкои въпроси. Щомъ си изяснишъ нѣкои въпроси правилно, ти ще подобришъ живота си въ смисълъ, че ще го измѣнишъ. Когато нѣкой се отегчи отъ радостьта, иска да измѣни живота си. Тогава той кани скръбьта въ дома си съ деветь бъклици. Ако пъкъ се отегчи отъ скръбьта, той кани радостьта пакъ съ деветь бъклици. — Защо съ деветь, а не съ осемь бъклици? — Такава е поговорката. Ако каните радостьта съ осемь бъклици да ви посети, тя ще каже: Този човѣкъ не е достоенъ за мене. Щомъ ѝ изпратите деветь бъклици, тя намира, че той е достоенъ вече да го посети. Ще кажете, че скръбьта и радостьта сѫ сериозни работи, щомъ трѣбва да дойдатъ само при покана съ деветь бъклици. — Да, сериозна работа сѫ тѣ, но въпрѣки това, нѣма сѫщество въ свѣта, което да не ги познава. Впрочемъ, всички сѫщества познаватъ само нѣкои работи въ скръбьта и въ радостьта. Има нѣкои нѣща въ тѣхъ, които още не сѫ разкрити. Това, което е известно за тѣхъ, е даденото знание. Има много знания още, които не сѫ дадени. Тѣ чакатъ времето си, и тогава ще се дадатъ.

 

Сега ще направя малко отклонение отъ главната мисъль, ще ви позанимавамъ малко съ математика. Като броите, вие започвате отъ единицата и продължавате по-нататъкъ: 2, 3, 4, 5, 6, 7. . . Казвате, че всички числа сѫ произлѣзли отъ единицата. Значи, отъ нея е произлѣзло всичко въ свѣта. Споредъ нашитѣ знания, обаче, единицата е дробь отъ едно абсолютно цѣло. Това цѣло не се дѣли, но въ отношенията си къмъ другитѣ, къмъ всички останали нѣща въ свѣта, то създава частитѣ. Следователно, за всички математически единици, или числа, като 1, 2, 3, 4, 5, 6. . ., казваме, че тѣ представятъ части отъ абсолютното цѣло, или отношения къмъ това цѣло. Значи, абсолютното цѣло нито се дѣли, нито се увеличава — то е постоянна величина. Когато се казва, че Богъ е неизмѣненъ, подразбираме Вѣчното Начало въ свѣта. Каквито обяснения да се даватъ за това Вѣчно Начало, Богъ външно остава неразбранъ. Той може вѫтрешно само да се разбере. Никакви обяснения не могатъ да помогнатъ за Неговото разбиране. Какъ ще описвате характера на човѣка? Като ви даде едно богато угощение, това е най-доброто описание на неговия характеръ.

 

Едно трѣбва да имате предъ видъ: всѣко нѣщо има своя опредѣлена цена, свое строго опредѣлено предназначение. Цената на всѣко нѣщо е точно опредѣлена, както тази на монетитѣ. Имате единъ български левъ — знаете цената му. Имате една златна английска монета — и нейната цена знаете. Често златнитѣ пари се изравняватъ съ книжни, но това е само привидно изравняване. Казвате, запримѣръ, че единъ златенъ левъ се равнява на 20 лева книжни, но това е привидно, а не истинско изравняване. На сѫщото основание, всѣка способность, всѣко чувство и желание, всѣка мисъль въ човѣка иматъ своя опредѣлена стойность, своя опредѣлена величина. Какво се изисква отъ васъ? — Да имъ дадете съответна цена. Това е законъ, който трѣбва да се спазва. Този законъ има приложение при самовъзпитанието на човѣка, затова казвамъ: Не надценявайте, нито подценявайте нѣщата! Щомъ знаете този законъ, не казвайте, че отъ васъ човѣкъ нѣма да стане, нито казвайте, че като васъ другъ нѣма. Не говорете нѣща, които не знаете. За да се произнесе нѣкой за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе, той трѣбва да мине презъ всички фази на човѣшкото развитие и тогава да каже последната си дума. Спирамъ се предъ единъ бръмбаръ и виждамъ, какъ се движи, хвърчи нагоре-надолу, изучава нѣщо, работи, намира нѣкакъвъ смисълъ въ живота, а човѣкъ, съ високо съзнание за себе си, седи предъ него съ увиснала глава и намира, че животътъ нѣма смисълъ. Бръмбарътъ казва на човѣка: Единъ отъ нашитѣ учени разправя, че животътъ е красивъ, че има нѣкакво предназначение, затова ние весело и свободно хвърчимъ съ крилата си, радваме се на Божия свѣтъ. Ти какво мислишъ по този въпросъ? — Азъ още нищо положително не съмъ мислилъ, не съмъ си отговорилъ на този въпросъ. Сега съмъ скърбенъ, за нищо не мога да мисля.

 

Ако пресѣете всички съвременни философски системи и теории, въ края на краищата, отъ тѣхъ нѣма да остане нищо установено. Човѣкъ трѣбва да си състави установена философия за живота, да си служи съ установени числа. Въ математиката, покрай цѣлитѣ числа, служатъ си и съ дроби, като съ установени числа. Въ сѫщность дробитѣ сѫ преходни числа, тѣ не разрешаватъ важнитѣ въпроси въ живота. Запримѣръ, въпросътъ за квадратурата на крѫга е ирационална проблема. И до днесъ още математицитѣ не могатъ да изчислятъ квадратурата на крѫга. Обаче, квадратурата на крѫга сѫществува въ свѣта, въ природата, като разрешенъ въпросъ. Ако ти не можешъ да изчислишъ ценностьта на твоята работа, това не значи, че тя не сѫществува и трѣбва да я отхвърлишъ; ако ти не можешъ да изчислишъ ценностьта на твоята скръбь, това не значи, че тя е илюзия. Това сѫ въпроси, които трѣбва да се разрешатъ. Да се казва, че скръбьта е илюзия, това е старческа идея. Когато остарѣе, човѣкъ казва: Колко съмъ билъ глупавъ! Когато бѣхъ младъ, ходихъ да помагамъ на този на онзи, ходихъ да държа речи, да оправямъ свѣта. Какво спечелихъ отъ това? Нищо не спечелихъ. Ходихъ само да губя времето си, да изразходвамъ енергията си. Ако бѣхъ по-уменъ, щѣхъ да мисля повече за себе си, да спечеля повече пари, че на стари години да имамъ съ какво да се гледамъ. А сега, ето, остарѣхъ, оголѣхъ, нѣма кой да ме гледа. Празна работа било всичко, дѣдовото! Докато сте млади още, работете, мислете за себе си, да спечелите повече пари, да осигурите живота си на стари години. — Не, дѣдото не е остарѣлъ и оголѣлъ, защото помагалъ на хората. Другаде се крие причината за неговото остаряване. Да мисли човѣкъ като дѣдото, това е вече една старческа идея. Какви може да сѫ били идеитѣ на този старъ човѣкъ, който ходилъ да проповѣдва, да реформира свѣта, а не е успѣлъ да си създаде връзка съ младото поколѣние? Може ли звонковата монета, която има нѣкой човѣкъ, да изгуби цената си въ зависимость отъ неговата възрасть? Дали е младъ или старъ човѣкъ, звонковата монета не губи своята цена.

 

Другъ е въпросътъ, какъ поглежда гостилничарьтъ на своитѣ посетители. Ако въ гостилницата му влѣзе беденъ, окѫсанъ човѣкъ, гостилничарьтъ нѣма да му даде обѣдъ, независимо това, дали този човѣкъ е младъ, или старъ. Обаче, ако този човѣкъ влѣзе въ гостилницата и извади отъ кесията си нѣколко английски лири, гостилничарьтъ веднага ще опредѣли цената на тѣзи пари и ще каже на посетителя: Моля, господине, заповѣдайте! Следователно, звонковата монета за човѣка седи въ неговото вѫтрешно богатство. Богатъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ живота си! Ние не проповѣдваме и не препорѫчваме на хората сиромашия. Сиромашията е старческа идея, която се оправдава само за старитѣ хора. За младитѣ, за хората на новото ние проповѣдваме и препорѫчваме богатството, а за старитѣ хора — мѫдростьта. Стари и млади хора, това сѫ полюси на живота, които трѣбва да се свържатъ. Да мислите, че животътъ е илюзия, това е старческа идея. Животътъ не е илюзия. Въ свѣта, въ живота не сѫществуватъ никакви илюзии. Всичко въ свѣта е реалность. Който не разбира нѣщата, той казва, че животътъ е празна работа, или че въ свѣта сѫществуватъ илюзии. Животътъ е абсолютна истина. Учитель написва на дъската единица съ шесть нули. Ученицитѣ гледатъ спокойно написаното число на дъската, не трепва сърцето имъ. Но ако учительтъ напише въ ученическата книжка на нѣкой отъ ученицитѣ си единица, или нула, ученикътъ веднага започва да плаче, че има единица, или нула по даденъ предметъ. Представете си, че учительтъ даде на нѣкой ученикъ толкова английски лири, колкото е числото единица съ шесть нули. Какъ мислите, този ученикъ ще разбере ли стойностьта на тази единица съ шесть нули на края? Ако шесть ученика се оплакватъ, че учительтъ имъ турилъ нула по нѣкой предметъ, азъ ще искамъ да купя тия нули отъ тѣхъ. Давамъ имъ по единъ левъ за всѣка нула, но тѣ не ги даватъ. Давамъ имъ по два, по три, по четири, по петь лева, все не ги даватъ. Най-после ги даватъ по шесть лева. Шесть нули по шесть лева, правятъ 36 лева. Като туря единица предъ тия нули, имамъ единъ милионъ английски лири. Тѣзи нули сѫ обезсърдчили ученицитѣ, а мене — насърдчаватъ. Значи, когато не разбира нѣщата, човѣкъ се обезсърдчава; когато ги разбира, той се насърдчава.

 

И тъй, нулата е величина, която представя, какъ е създаденъ свѣтътъ. Безъ да знае това нѣщо, учительтъ туря на ученика нула, съ което иска да го застави да изучава теориитѣ за създаване на свѣта. Като не знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, учительтъ поставя на ученика нула. Ученикътъ се обезсърдчава. На другия день учительтъ му туря единица. Като му постави единица, учительтъ го пита, каква е стойностьта на единицата, какъвъ е нейниятъ произходъ, но ученикътъ мълчи, нищо не знае. Това още повече го обезсърдчава. После учительтъ туря на ученика двойка, съ което му показва, какъ единицата е еволюирала. Като започне да учи, учительтъ му поставя тройка. Тройката е свързана съ земедѣлието. Тя представя семето, което се разпуква, и отъ него излиза растението. Ученикътъ е доволенъ отъ тройката, защото съ нея може донѣкѫде да върви напредъ. Най-после учительтъ поставя на ученика четворка, петорка, шесторка и го насърдчава да учи. Ученикътъ се радва на шесторката безъ да знае, че тя представя боздуганъ, чукъ, който ще играе на гърба му, ако не я оправдае. Отъ нулата до двойката ученикътъ нищо не разбира, но отъ тройката нагоре той започва да разбира. Сѫщото може да се каже и за съвременнитѣ хора: отъ нулата до двойката тѣ нищо не разбиратъ. Щомъ минатъ отъ тройката нагоре, тѣ започватъ всичко да разбиратъ.

 

Значи, ако човѣкъ не разбере първата половина на живота, отъ тройката надолу, какъ ще разбере втората половина, отъ тройката нагоре, т. е. втората половина на живота? Ако жената сама себе си не разбира, какъ ще разбере мѫжа? Ако мѫжътъ себе си не разбира, какъ ще разбере жената? Ако господарьтъ не разбира себе си, какъ ще разбере слугата? Ако слугата не разбира себе си, какъ ще разбере господаря? При всички тия положения вѣрващиятъ иска да знае, какво Господъ мисли за него. — Не, за него е важно да знае, какво той мисли за Господа. Щомъ научи, какво самъ той мисли за Бога, после ще учи, какво хората мислятъ за него, а най-после — какво Богъ мисли за него. Понѣкога хората искатъ Богъ постоянно да мисли за тѣхъ и каквото пожелаятъ, да получатъ. — И това е възможно, но кога? Когато и тѣ изпълняватъ волята Божия. Когато светията се моли за нѣщо, Богъ всѣкога го задоволява. Когато грѣшникътъ се моли, молитвата му не се приема. — Защо? — Думитѣ му не достигатъ до Бога. Богъ му казва: Викай по-силно, нищо не се чува. Той вика, но пакъ не се чува. — Ела по-близо до мене! — Ще се уморя. — Нѣма нищо, върви напредъ! Ще ходишъ, ще почивашъ, пакъ ще вървишъ, докато стигнешъ. Обикновено грѣшникътъ се качва на високо мѣсто и тамъ се моли, но гласътъ и думитѣ му пакъ не се чуватъ. Молитвата на светията се приема, защото той отива близо до Бога и говори на Неговъ езикъ. Грѣшникътъ седи далечъ отъ Бога, моли се на свой, непознатъ за Бога езикъ. Той нищо не разбира отъ наука, отъ изкуство, отъ музика, и затова думитѣ му не се приематъ. Какво е нула, единица, двойка, той не разбира. Като дойде до тройката, казва: Добъръ е този човѣкъ, даде ми нѣщичко, нахрани ме малко. Като дадете нѣкому малко пари, той казва: Добъръ е този човѣкъ, даде ми нѣщичко. — Той е разбралъ числата отъ три нагоре.

 

„И разкая се Господъ,“ — Защо? — Защото направи человѣка, въ когото се крие вѫтрешно неразбиране на нѣщата, вследствие на което прави редъ злини и пакости. Като се намѣрятъ предъ злото, което сами сѫ създали, хората се нахвърлятъ върху Господа и казватъ: Защо Богъ създаде свѣта такъвъ? Като се нахвърлятъ върху Създателя си, тѣ си причиняватъ ненужни страдания. Като не могатъ да разбератъ, отде и защо идатъ тия страдания, тѣ казватъ най-после, че Богъ е опредѣлилъ така да ставатъ нѣщата. — Въпросъ е, дали Богъ е опредѣлилъ всички нѣща да ставатъ по този начинъ.

 

Единъ голѣмъ пехливанъ върви съ превързана глава изъ варненскитѣ улици. Срѣщатъ го познати и го питатъ: Защо е превързана главата ти? — Кръчмарьтъ ме би и ми пукна главата. — Какъ тъй, такъвъ голѣмъ юнакъ, да се оставишъ на кръчмаря да те бие? — Бѣхъ въ кръчмата, пихъ, опихъ се, не знаехъ, какво да правя. Кръчмарьтъ ми каза да излѣза вънъ, да отида дома си. Азъ му се противопоставихъ, той ме би, и така ме изпѫди вънъ съ пукната глава. Ако не бѣхъ пиянъ, щѣхъ да му покажа, кой съмъ.

 

Ако и вие, като този юнакъ, влѣзете въ кръчмата на дявола, той ще ви напие, ще ви пукне главата и ще ви изпѫди навънъ. Кой ще бѫде виновенъ: вие, или дяволътъ? Че си герой, дяволътъ не иска да знае. — Би ме дяволътъ, наистина, но защото бѣхъ пиянъ. Щомъ дяволътъ ви бие веднъжъ, кажете и вие като пехливана: Втори пѫть не влизамъ въ кръчмата на дявола. Той ме би веднъжъ, но научихъ урока си. Повече не се оставямъ на дявола да ме бие. Наистина, срамъ е за единъ голѣмъ герой да бѫде битъ отъ кръчмаря! Срамъ е и за васъ дяволъ да ви бие! Обаче, има хора въ свѣта, които кръчмарьтъ бие по нѣколко пѫти наредъ, но тѣ не научаватъ урока си.

 

Съ този примѣръ ви обръщамъ внимание на малкитѣ погрѣшки въ живота. Че си се напилъ веднъжъ, това е малка погрѣшка. Има малки погрѣшки, които траятъ само една десета часть отъ секундата, но тѣ произвеждатъ голѣма дисхармония, създаватъ голѣми нещастия въ живота на отдѣлния човѣкъ, а често и въ общия животъ на хората. Всѣки човѣкъ грѣши. И светията прави грѣшки, но веднага ги изправя.

 

Въ беседитѣ си често взимамъ за примѣри красивата мома и красивиятъ момъкъ. Красивата мома не подразбира млада мома. И красивиятъ момъкъ не подразбира младъ момъкъ. Има разлика между красива и млада мома. Красивата мома никога не се жени, а младата мома се жени. Ако красивата мома се ожени, ще изгуби красотата си. Въ това отношение красивата мома представя неопредѣлена величина. Богъ е далъ голѣмо богатство на красивата мома и на красивия момъкъ, заради което тѣ не трѣбва да се женятъ, нито служба да търсятъ. Тѣ трѣбва да ходятъ между хората, да ги учатъ, какъ да живѣятъ. Турцитѣ казватъ: Благословение е да гледашъ красивъ човѣкъ. Когато види красивъ човѣкъ, болниятъ трѣбва да стане отъ леглото си и да излѣзе вънъ, но вече здравъ, ободренъ, съ нови сили за животъ. Когато отива на черкова, красивиятъ човѣкъ трѣбва само да се моли и да благодари на Бога за богатството, което му е далъ. Привилегия е за човѣка да бѫде красивъ. Подъ думитѣ „красива мома и красивъ момъкъ“ разбирамъ всички дарби, вложени въ човѣка, които той трѣбва да разработва. Красивиятъ човѣкъ не трѣбва да ходи при единъ, или при другъ да иска нѣщо. Търси, иска нѣщо само онзи, който се жени. Който е надаренъ, той трѣбва само да работи, да развива своитѣ дарби.

 

Въ единъ отъ примѣритѣ си говорихъ за свещеника, за младата мома и за старата баба. Свещеникътъ, младата мома и старата баба сѫ три величини, три символа, които трѣбва да се разбиратъ. Да бѫдешъ свещеникъ, това значи да орешъ, да сѣешъ и да жънешъ, т. е. да обработвашъ това, което е вложено въ тебе. Старата баба не подразбира пригърбената баба, но онази 80-годишна баба, която ходи изправена, стройна и готова на всѣкиго съветъ да даде. Тя носи въ себе си мѫдростьта. Изобщо, старъ човѣкъ е този, който е събралъ вече въ хамбара си това, което е посѣлъ и ожъналъ и се радва на плодоветѣ си. И сега на всички казвамъ: Бѫдете красиви като младата мома! Бѫдете просвѣтени като свещеника! Бѫдете мѫдри като старата баба! Ако между младата мома и старата баба възниква споръ, нито младата мома е красива, нито старата баба е мѫдра. Ако свещеникътъ не оре, не сѣе и не жъне, и той не е просвѣтенъ човѣкъ. Когато влѣзе въ църква и започне да се моли, свещеникътъ забравя всичко около себе си, забравя свѣта. Когато влѣзе въ църква, младата мома се очиства и почива. Понеже по цѣли дни ходи между хората да ги учи да живѣятъ правилно, тя понася тѣхнитѣ грѣхове и нечистотии, вследствие на което влизането ѝ въ църква е почивка, чистене. Когато влѣзе въ църква, старата баба благодари на Бога за всичко, което ѝ е дадено. Следователно, дръжте въ ума си тѣзи три величини и кажете: Искамъ да бѫда красивъ като младата мома, която помага на хората безъ да мисли за женитба. Искамъ да бѫда просвѣтенъ като свещеника, който знае да оре, да сѣе, да жъне, т. е. да обработва своя капиталъ. Искамъ да бѫда като старата баба, която се радва на плодоветѣ си, и предъ която млади и стари отстѫпватъ. Щомъ имате тѣзи величини въ себе си, вие ще можете да работите правилно и ще имате добри резултати.

 

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ голѣми недоразумения и неразбирания помежду си. Защо? — Защото нѣматъ тѣзи три величини въ себе си. Всѣки иска другитѣ хора да мислятъ като него, да иматъ еднакви разбирания. — Това не е необходимо. Ако свѣтътъ може да се поправи по този начинъ, именно, като се заставятъ всички хора да мислятъ еднакво, пръвъ Богъ може да направи това. Не е този начинътъ, по който свѣтътъ може да се поправи. Който е създалъ свѣта, той лесно може да го поправи, но има причини, за които не го поправя. — Защо Богъ е допусналъ злото въ свѣта? — И за това има причини. — Нали се казва, че Богъ е всесиленъ. Защо не оправи свѣта? — Като знаешъ да философствувашъ толкова много, защо ти не оправишъ своя свѣтъ? Ти си недоволенъ отъ положението си, искашъ да живѣешъ богато, да получавашъ голѣма заплата и т. н. — Това е лесна работа, отъ тебе зависи да подобришъ положението си. Който е недоволенъ отъ материалното си положение, нека се опита да яде по малко, да икономиса отъ срѣдствата си. За човѣка е важно да прилага учението първо къмъ себе си, а после къмъ другитѣ. Щомъ е недоволенъ отъ нѣщо, да потърси нѣкакъвъ методъ да превърне недоволството си въ доволство.

 

„И разкая се Господъ. И огорчи се въ сърцето си.“— Този стихъ се отнася до ония хора, които сѫ изчезнали вече. Тази раса днесъ не сѫществува. Господъ вече не се разкайва, не се огорчава, но се радва. Като види, че нѣкой грѣши, или прави престѫпления, Господъ казва: Доведете този човѣкъ при мене да видя, защо грѣши. Приятно е на Бога да види човѣкъ, който грѣши. Щомъ го види, Богъ се заема да му помогне. Богъ не наказва, но помага. Той прилага вече новъ начинъ за възпитанието на човѣка. Пръвъ дяволътъ се е повдигналъ противъ Господа. Той е първиятъ черенъ човѣкъ, който се е възбунтувалъ противъ Господа. Той е първиятъ червенъ човѣкъ, който е се възбунтувалъ противъ Господа. Той е първиятъ жълтъ човѣкъ, който се е възбунтувалъ противъ Господа. Той е първиятъ бѣлъ човѣкъ, който се е възбунтувалъ противъ Господа. Като видѣлъ това, Богъ решилъ да накаже дявола чрезъ огънь — държалъ го хиляда години на огънь. Дяволътъ казалъ: Колкото да ме държите въ огъня, пакъ нѣма да се уплаша. Следъ това Богъ го поставилъ на огънь да прекара тамъ още две-три хиляди години, но дяволътъ пакъ не се уплашилъ отъ огъня. Господъ започналъ да мисли, какво друго наказание да наложи на дявола. Като видѣлъ, че хората ядатъ, Той решилъ да лиши дявола отъ хлѣбъ, затова го държалъ известно време гладенъ. Отъ гладъ дяволътъ толкова изнемощѣлъ, толкова отслабналъ, че едва се държалъ на краката си. Като се видѣлъ на тѣсно, дяволътъ извикалъ: Господи, признавамъ се за победенъ. Отъ огънь не се боя, отъ ножъ не се боя, но безъ хлѣбъ не мога. Само гладътъ е въ състояние да ме победи.

 

Съвременнитѣ хора и до днесъ още продължаватъ да вървятъ по пѫтя на дявола и като него, отъ огънь не се боятъ, отъ ножове, пушки, саби, топове — не се боятъ, но отъ гладъ се боятъ. Тѣ отварятъ войни помежду си, избиватъ се, раняватъ се, но не се страхуватъ. Дойде ли до хлѣба, рече ли нѣкой да го отнеме, тѣ веднага скачатъ на кракъ и казватъ: Безъ хлѣбъ не може да се живѣе! Щомъ е така, Богъ е решилъ да възпита хората чрезъ гладъ. Хлѣбътъ е символъ на човѣшкото вѣрую. Вѣрно е, че безъ хлѣбъ не може, но всѣки трѣбва да яде толкова хлѣбъ, колкото му е нужно за деня. Вѣрно е, че безъ въздухъ и вода не може, но всѣки трѣбва да приеме толкова вода и въздухъ, колкото му е потрѣбно за деня. Вѣрно е, че безъ свѣтлина и топлина не може, но всѣки трѣбва да възприеме въ себе си толкова топлина и свѣтлина, колкото му е потрѣбно за деня. Щомъ приемете тѣзи елементи въ себе си, благодарете за тѣхъ. Преведете тѣзи символи, приложете ги въ живота си и ще придобиете истинското вѣрую, близо до истината.

 

„И огорчи се въ сърцето си.“ — Понеже Богъ се огорчи, и хората се огорчаватъ. Казано е въ Писанието: „Изтреби Господъ грѣшнитѣ по лицето на земята чрезъ потопъ.“ Когато и вие се огорчите въ сърцето си, вземете единъ корабъ, влѣзте въ него, създайте потопъ, чрезъ който да изтребите грѣшнитѣ въ себе си. Следъ потопа Богъ обещалъ на хората, че втори пѫть нѣма да има потопъ и поставилъ дѫгата като заветъ на своитѣ думи. И вие втори пѫть не трѣбва да правите потопъ въ себе си, но ще поставите дѫгата като заветъ на Божиитѣ думи. Когато се говори за потопа, това значи, че Богъ изтребилъ всички лоши, отрицателни качества, всички мѫчнотии въ живота на човѣка. Следъ потопа Богъ далъ разни начини на хората да живѣятъ добре, да се изправятъ. Когато влѣзете въ спасителния корабъ на Ноя, и вие трѣбва да вземете съ себе си животни. Чрезъ чувствата си вие сте свързани съ по-низкостоещитѣ отъ васъ сѫщества — животнитѣ; чрезъ мислитѣ си вие сте свързани съ по-високостоещитѣ отъ васъ сѫщества — ангелитѣ.

 

„Но както раби Христови, изпълнявайте отъ душа волята Божия.“ Когато се освободите отъ грѣховетѣ си, вие нѣма да бѫдете свързани съ първия човѣкъ — съ човѣка на грѣха. Преди две хиляди години още разпнаха първия човѣкъ на кръста. Въ миналата беседа изнесохъ единъ примѣръ за състезанието между двама адепти. Победа издържалъ онзи отъ тѣхъ, който, следъ нѣколко преобразования въ животни, се превърналъ най-после въ човѣкъ и хваналъ другия адептъ, който, въ това време, билъ кокошка. Ако по сѫщия начинъ можете да превърнете лошия човѣкъ въ кокошка и да го хванете, вие сте го разпнали. Ученитѣ казватъ, че грѣхътъ билъ разпнатъ отъ две хиляди години насамъ. Защо трѣбваше грѣхътъ да се разпне на дърво? — Понеже грѣхътъ дойде чрезъ дървото. Грѣхътъ дойде чрезъ дървото, и чрезъ дървото трѣбваше да си отиде. Човѣкъ сгрѣши чрезъ дървото, и спасението му дойде чрезъ дървото. Дървото, презъ което грѣхътъ излѣзе навънъ, бѣше мъртвото дърво, на което разпнаха Христа, Кръстътъ представя дървото за познаване добро и зло, а Христосъ представя живото дърво, на което се развиватъ листа, цвѣтове и плодове. Казватъ, че Христосъ умрѣлъ на кръста. — Не, Христосъ не умрѣ на кръста, но каза: „Отче, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си, а тѣлото и дървото оставамъ на хората, да се разправятъ съ тѣхъ, както знаятъ. Тѣлото на човѣка и дървото — кръстътъ живѣятъ едно до друго. Като предаде духа си на Бога, ученицитѣ Христови освободиха тѣлото на Христа отъ мъртвото дърво, отъ дървото на грѣха. Тъй щото, Христосъ не умрѣ, но предаде духа си въ Божиитѣ рѫце. За да излѣзе отъ тѣлото си, Христосъ трѣбваше да се освободи отъ мъртвото дърво, на което бѣше прикованъ съ гвоздеи. Това значи: духътъ трѣбва да излѣзе отъ тѣлото си, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Такова е положението на всѣки праведенъ човѣкъ, когато трѣбва да влѣзе въ Вѣчния Животъ.

 

Сега азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ смисъла на живота. Нѣкой мисли, че ако отиде въ пустинята и прекара тамъ известно число години въ постъ и молитва, ще разреши въпроситѣ на живота. — И 20 години да прекарате въ пустинята въ постъ и молитва, пакъ нѣма да разрешите въпроситѣ си. Едни сѫ ходили въ пустинята, други — въ Индия, постили сѫ, молили сѫ се, но въпроситѣ на живота и до днесъ оставатъ неразрешени. Индуситѣ сѫ ги разрешавали, но не сѫ ги разрешили; египтянитѣ сѫ ги разрешавали, и тѣ не сѫ ги разрешили. Отъ преди две хиляди години насамъ и Христосъ постави тѣзи въпроси на разрешение, но още не сѫ разрешени. Защо не могатъ да се разрешатъ? — Приложение се изисква. За да се приложи, Христовото учение трѣбва да се разбира. Много хора се спасиха съ Христовото учение, но само онѣзи, които Го разбираха. Малцина сѫ тѣзи, които разбиратъ Христа. Единствената сила, която може да помогне на хората въ борбитѣ, въ страданията имъ, това е Любовьта. Любовьта надделява на всички страдания. Затова казватъ, че въ любовьта нѣма страдания. Любовьта анестезира всѣка болесть. Любовьта има въ себе си имунитетъ срещу всички болести. Само любовьта може да прави операции безъ да осакатява човѣка. Казвате, че човѣкъ се захласва отъ любовь. — Не, човѣкъ отъ любовь може да се пренася, но не и да се захласва. Човѣкъ се захласва отъ красота, но не и отъ любовь. Като видите богатствата и красотата на нѣкой човѣкъ, вие можете да се захласнете. Въ любовьта, обаче, захласване нѣма. Любовьта е изворъ, отъ който постоянно блика чиста, кристална вода. Когато отидете при този изворъ, вие не се захласвате, но туряте устата си и пиете, безъ да обръщате внимание на това, какво хората ще кажатъ. Да опитате водата на извора, това значи да го цѣлунете по всички правила. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между всѣки човѣкъ и извора. Изворътъ освежава, а не захласва. Като се освежите, ще благодарите на извора, че сте го намѣрили на време, че сте се влюбили въ него, и той въ васъ. Нѣкой казва, че никога не се е влюбвалъ. — Този човѣкъ не говори истината. Нѣма човѣкъ, който да не се е влюбвалъ. Той може да не знае, че се е влюбилъ; сѫщо така и изворътъ може да не знае, че се е влюбилъ, но който разбира нѣщата, той познава, че и двамата сѫ влюбени. Които знаятъ, че сѫ влюбени, тѣ служатъ съзнателно на Бога. Като се спрете да пиете вода отъ извора съ благодарность и кажете, че подобенъ изворъ не сте срѣщали, и той ще каже: Много хора сѫ минали покрай мене, но като този човѣкъ, тъй да цени водата и да благодари, не съмъ срѣщалъ. Изворътъ говори като човѣка.

 

Вие вѣрвате и знаете, че човѣкъ говори. Но че изворътъ говори, въ това не вѣрвате. Тукъ имате две величини: човѣкътъ и изворътъ. Първата величина е човѣкътъ, който говори за извора: a+b=c. Втората величина е изворътъ, който говори, че не е срѣщалъ подобенъ пѫтникъ: c-b=a Първото равенство е положително, представя действие събиране. Второто равенство е отрицателно, представя изваждане. Отъ тѣзи две равенства трѣбва да намѣрите поне единъ отъ членоветѣ, да видите, на какво е равенъ. Едно трѣбва да знаете, а именно: както да говори изворътъ, нѣма да говори като човѣка. Като говоримъ за изворитѣ, ние подразбираме възвишени, напреднали сѫщества, които сѫ завършили развитието си на земята и се занимаватъ изключително съ водитѣ въ природата. Тѣ седатъ съ години при тѣхъ, направляватъ тѣхнитѣ движения, тѣхния животъ. Изворитѣ преставатъ да сѫществуватъ, щомъ тѣзи сѫщества ги напуснатъ. Сѫщо така и човѣшкото тѣло се намира подъ контрола на нѣщо възвишено, напреднало, каквото е духътъ въ човѣка. Докато духътъ управлява човѣка, неговата душа клокочи, блика като извора и казва: Добъръ е този човѣкъ. Когато духътъ се отдѣли отъ човѣка, съ него заедно изчезва и самиятъ изворъ. Съ всѣки изворъ слиза и нѣкое разумно сѫщество. Като направляватъ и регулиратъ живота на изворитѣ, разумнитѣ сѫщества научаватъ по единъ урокъ. Щомъ научатъ урока си, на земята става нѣкакъвъ катаклизъмъ, отъ който изворитѣ изчезватъ. Щомъ изворитѣ изчезнатъ, и разумнитѣ сѫщества напущатъ земята. Ученитѣ обясняватъ тѣзи катаклизми въ природата съ размѣстването на земнитѣ пластове. Значи, задъ всички явления въ природата се криятъ разумни сѫщества, съ които трѣбва да влѣземъ въ връзка, ако искаме да разберемъ дълбокитѣ причини на тия явления.

 

Казано е, че трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. — Този е пѫтьтъ, начинътъ, по който можете да се свържете съ Бога. Ако така служите, тогава въздухътъ, водата, храната, свѣтлината и топлината, които приемате, ще внесатъ нѣщо ново, нѣщо здраво въ васъ. Въздухътъ, водата, храната, свѣтлината и топлината сѫ елементи, чрезъ които новата наука си служи като методи за кардинално разрешаване на въпроситѣ въ живота. Който разбира свойствата и приложението на тѣзи елементи, той може въ петь минути само да стане здравъ. Когато гайдарджията вземе гайдата си, достатъчно е само петь-шесть пѫти да духне въ нея, за да започне да свири. Каже ли гайдата „пиу“ —всички започватъ да се въртятъ и да скачатъ. Гайдарджията духне въ гайдата си, натисне я и започва да свири. После пакъ духне, пакъ я натисне и т. н. Гайдата е неговата любовь. Ако гайдарджията разбира правилата и законитѣ на своята гайда, не трѣбва ли по сѫщия начинъ човѣкъ да разбира законитѣ на своя умъ, на своето сърце, на своята душа и на своя духъ?

 

Казвате: Все ще дойде време Богъ да ни научи на всичко. — Времето отдавна е дошло, вие даже сте закъснѣли. Вие отдавна трѣбваше да се научите, какъ да живѣете, а още сте въ роптанието и недоволството. И който има, и който нѣма, и двамата сѫ недоволни; и болниятъ, и здравиятъ сѫ недоволни. Когато болниятъ е недоволенъ, както да е, но и като боленъ, той трѣбва да съзнае, че болестьта е благословение за него. Ще възразите, може би, че болестьта не е благословение за човѣка.

 

Ще приведа единъ примѣръ отъ времето на царь Соломонъ-Ра, да разберете, въ какъвъ смисълъ болестьта може да бѫде благословение за човѣка. Въ царството на Соломонъ-Ра живѣлъ единъ адептъ, който се наричалъ Баху-Моръ. Той билъ много добъръ, но понѣкога само проявявалъ голѣма сприхавость, и ако нѣмало кой да го въздържа, би правилъ голѣми пакости. Като знаелъ този неговъ недѫгъ, учительтъ му винаги изпращалъ съ него човѣкъ, който да му прислужва; когато виждалъ, че адептътъ проявявалъ сприхавость, слугата трѣбвало да го дръпне за рѫката, за да го предпази отъ пакость или престѫпление. Единъ день адептътъ се разгнѣвилъ толкова много, че щѣлъ да убие единъ човѣкъ. Слугата му веднага го дръпналъ за рѫката, но така силно, че я откѫсналъ отъ рамото му. Като се видѣлъ безъ рѫка, адептътъ започналъ да мисли, де е отишла рѫката му и какъ да я намѣри. Въ това време слугата му се навелъ, взелъ рѫката отъ земята и казалъ: Господарю, ето рѫката ти. Заповѣдай, вземи си я! Адептътъ взелъ рѫката си и я поставилъ на мѣсто. Кое отъ дветѣ е по-добре: да падне рѫката на човѣка отъ мѣстото ѝ, въ момента, когато се готви да извърши съ нея престѫпление, или да остане рѫката на мѣстото си и да извърши съ нея престѫпление? — Първото е за предпочитане. Благословение е да падне рѫката на човѣка отъ рамото му, и по този начинъ да не извърши замисленото престѫпление. Следователно, всѣка болесть, която може да предпази човѣка отъ извършване на известно престѫпление, е благословение. Болестьта трае малко време. Като свърши работата си, тя заминава. Тогава човѣкъ взима рѫката си, туря я на мѣстото ѝ и благодари на болестьта, че го е предпазила отъ престѫпление. Само по този начинъ човѣкъ ще се научи да не прави престѫпление. Красиво е човѣкъ да не върши престѫпления въ живота си! Важно е, обаче, човѣкъ съзнателно да не върши престѫпления, а не механически да го предпазватъ.

 

Единъ младъ момъкъ се сгодилъ за млада, красива мома. Той често се хвалилъ на приятелитѣ си съ своята годеница, че имала голѣмо самообладание, че била добра мома. Единъ день той поканилъ приятеля си да отидатъ заедно на гости при своята годеница и да му я представи. Като отишли, започнали да се разговарятъ, и по едно време годеницата донесла на табла сладко и кафе да почерпи гоститѣ. Годеникътъ намислилъ да подложи на изпитъ самообладанието на годеницата си, и приятельтъ му да се убеди въ неговитѣ думи. Като дошла при него, годеникътъ ѝ нарочно я спъналъ съ крака си, и тя изпуснала таблата на земята. Годеницата не казала нищо но мълчаливо събрала чашитѣ и купата съ сладкото и ги свалила въ кухнята. Като излѣзли отъ дома на годеницата, годеникътъ казалъ на приятеля си: Виждашъ ли, какво самообладание има моята годеница? Наскоро тѣ се оженили. Каква била изненадата на младия човѣкъ, когато работата не излѣзла, както очаквалъ. Жена му съвсемъ не била такава, каквато се представила като годеница. — Де остана самообладанието ти? Де остана твоята кротость? Помнишъ ли, какво самообладание показа, когато те спънахъ и ти събори цѣлата табла съ чашитѣ и сладкото на земята? — Да, това бѣше предъ тебе. Трѣбваше да слѣзешъ долу да видишъ, каква дупка направихъ на масата отъ гнѣвъ. То бѣше дъвкане, чудо! Масата знае само, какво направихъ тогава.

 

Така постѫпватъ много отъ съвременнитѣ хора. Докато сѫ сами, тѣ се сърдятъ, заканватъ се на този на онзи, че ще го убиятъ, ще му отмъстятъ и т. н. Щомъ излѣзатъ предъ хората, представятъ се тихи, кротки, въздържани. — Не, въпроситѣ не се разрешаватъ така. Това е механическо разрешаване. Това значи да седите като рентиери и да очаквате всичко на готово. Животътъ иска работа, а не седене.

 

„Изпълнявайте отъ душа волята Божия!“

 

„И огорчи се въ сърцето си“. — Когато се огорчилъ, сѫщиятъ день Богъ внесълъ въ живота любовьта, като методъ за разрешаване на всички кардинални въпроси. Който мисли, че въпроситѣ могатъ да се разрешаватъ безъ любовь, той е останалъ нѣколко хиляди години назадъ въ развитието си, вследствие на което дълго време още ще се огорчава въ сърцето си. Докато се огорчавате, вие живѣете още въ своето минало. Щомъ престанете да се огорчавате и служите на Бога отъ душа, вие сте въ епохата на Христа. Това е диагнозата на вашия животъ. Щомъ се огорчавате, живѣете въ миналото си. Щомъ живѣете въ радостьта, вие сте вече въ епохата на Христа. И тогава лесно ще решите социалнитѣ въпроси. Тѣ сѫ временни задачи, които сами не можете да решите. Помощьта ще дойде отвънъ. За разрешаването си, социалнитѣ въпроси очакватъ добри, благородни, разумни хора, които разполагатъ съ голѣми богатства, съ голѣмо изобилие. Хамбаритѣ на тѣзи хора ще бѫдатъ толкова пълни, че всички ще могатъ свободно да ядатъ и да пиятъ. Социалнитѣ въпроси ще се разрешатъ съ изобилие, съ здравъ и нормаленъ животъ. Разрешаването на социалнитѣ въпроси е въ самия човѣкъ. Какво се ползува отъ разрешаването на социалнитѣ въпроси човѣкъ, ако стомахътъ му е разстроенъ, дробоветѣ — повредени, или мозъкътъ въ безпорядъкъ? При това положение разрешаването на тия въпроси е механически процесъ. Обаче, разрешите ли основнитѣ въпроси на живота, съ тѣхъ заедно ще разрешите и социалнитѣ. Добриятъ, богатиятъ човѣкъ лесно разрешава въпроситѣ съ своитѣ ближни. За добрия, за разумния човѣкъ не сѫ нужни закони, които да го заставятъ да дава. Той знае, какъ и по колко да дава.

 

И тъй, ползувайте се отъ дадената диагноза: ако сте недоволни, вие живѣете въ своето минало; ако сте доволни, вие живѣете въ епохата на Христа и следъ Христа — по закона на любовьта. Ако работите за Бога отъ душа, вие сте въ настоящето. Всички трѣбва да работите! Много работа ви чака.

 

Сега желая на всички следното: когато кажете нѣкоя лоша дума, да излѣзе мѣхуръ на езика ви. Защо? — За да се благословите. Всѣка болка е благословение, понеже предпазва човѣка отъ престѫпление. Когато кажете нѣкоя добра дума, медъ и млѣко да потече отъ езика ви.

 

11. Беседа отъ Учителя, държана на 14 априлъ, 1929.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...