Jump to content

1929_10_13 Вѣчно благовестие


Ани

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Вѣчно благовестие.

 

И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие.“

 Откровение 14:6.

 

            „Вѣчно благовестие.“ За да се благовествува на човѣка, той трѣбва да има известно разбиране. Всѣки човѣкъ има опитность, знае, какво представя прогресивно, последователно говорене. Всѣка речь, която не е прогресивна, е еднообразна. Обаче, въ еднообразието нѣма нищо Божествено. Въ еднообразие живѣятъ всички хора, които не разбиратъ Божественитѣ закони. Влѣзете ли въ домъ, дето живѣятъ хора на еднообразието, навсѣкѫде ще чуете все една и сѫща пѣсень: „цвѣте мило, цвѣте красно.“ Който не знае да свири и да пѣе, а като грамофонъ повтаря все една и сѫща пѣсень, той нищо не се ползува. Какво отъ това, че цвѣтето е мило и красно? Какво отношение има това цвѣте къмъ човѣка? За човѣка е важна прогресивната речь, въ която има разнообразие. Какво се ползува той отъ едно вкусно, добре сготвено ядене, ако не може да го опита? Следователно, ако между думитѣ на речьта нѣма никаква връзка, тази речь ще ползува човѣка толкова, колкото вкусното ядене, което той не може да опита и колкото красното и мило цвѣте, чийто ароматъ не може да възприеме.

 

            Съвременнитѣ хора се възхищаватъ отъ философията на този или на онзи ученъ. Лесно е да се възхищаватъ, но приложили ли сѫ тази философия въ живота си? Какво имъ е дала тази философия? Могли ли сѫ тѣ посрѣдствомъ нея да разрешатъ мѫчнотиитѣ въ своя животъ? Като четатъ философията на нѣкой знаменитъ философъ, хората казватъ: Отлична е тази философия. — Отлична е, наистина, но тя още не е разрешила мѫчнотиитѣ въ живота. Слушате нѣкой човѣкъ да говори и казвате: Отлично говори този човѣкъ, като че звездитѣ сваля отъ небето. — Споредъ мене, това не е голѣмо изкуство. Ако съ говора си единъ човѣкъ може да сваля звездитѣ отъ небето, това показва, че тѣзи звезди трѣбва да сѫ малки, микроскопически. Невъзможно е човѣкъ да сваля звездитѣ отъ небето. Въ букваленъ смисълъ това е невъзможно, а въ преносенъ смисълъ свалянето на звездитѣ подразбира нѣщо друго, нѣкакъвъ символъ.

 

            И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие“. Този ангелъ представя двехилядната година, която наближава. Обаче, като идея, вие можете да си го представите въ видъ на голѣмъ аеропланъ, съ грамадни крила, който хвърка по небето. Отдалечъ, той изглежда като човѣкъ. Ангелитѣ сѫ сѫщества отъ висша йерархия. Тѣ сѫ членове на Бѣлото Братство, което има задача да управлява свѣта. Дето и да отидете, навсѣкѫде ще видите, че Бѣлитѣ Братя управляватъ цѣлия свѣтъ, както и цѣлата природа. Едни отъ тѣхъ опредѣлятъ отношенията между елементитѣ; други — управляватъ водитѣ; трети — огъня; четвърти — човѣшкиятъ животъ; пети — природнитѣ сили — електричество, магнетизъмъ; шести — регулиратъ кръвообръщението и т. н. Ученитѣ казватъ, че кръвообръщението се обуславя отъ свиване и разпущане на сърдцето. Ако това е така, сърдцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които срѣща въ пѫтя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърдцето, се обуславя отъ електрическата енергия, която иде отъ пространството.

 

            И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие“. Този ангелъ има отношение къмъ любовьта. Той иска да покаже на хората, че благото е въ любовьта. За да придобие това благо, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Разумностьта се заключава въ прогресивната мисъль. Ако мисъльта на човѣка не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка съ Първичната Причина. Щомъ се е отдѣлилъ отъ Първата Причина на нѣщата, човѣкъ се чувствува самъ въ свѣта, и не може да намѣри своето мѣсто. Нѣма ли прогресивна мисъль, човѣкъ не знае какво е отношението му къмъ неговитѣ ближни, къмъ Битието. За да даде потикъ на хората къмъ правене на добро, той самъ трѣбва да прави добро, да има прогресивна мисъль, да е свързанъ съ Първата Причина. Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, трѣбва да има цель, смисълъ. Ако ученето нѣма цель, ученикътъ нѣма защо да учи. Учение, което нѣма цель, нѣма смисълъ, представя тежесть, излишенъ товаръ за човѣка. Нѣкой има много знания, но е беденъ, не може да задоволи нуждитѣ си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добъръ животъ? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която човѣкъ ходи немилъ-недрагъ, нѣма петь пари въ джоба си? За такъвъ човѣкъ смѣло може да се каже: „Вода гази, жаденъ ходи; хлѣбъ носи, гладенъ ходи“.

 

    И тъй, човѣкъ трѣбва да има прогресивна мисъль: да мисли, безъ да се спира върху временнитѣ нѣща, които отвличатъ вниманието му. Има временни блага, които отвличатъ човѣка отъ великата цель на неговия животъ. Не е забранено на човѣка да се стреми къмъ тия блага, но когато се стреми къмъ духовния, къмъ моралния животъ, временнитѣ нѣща представятъ спънка за него. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ първо трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ козмическия свѣтъ, после къмъ народа, къмъ обществото, къмъ държавата, къмъ семейството и най-после къмъ себе си, и своя ближенъ.

 

            И видѣхъ другъ ангелъ, който имаше вѣчното благовестие“. Този ангелъ отдавна благовествува на хората, но тѣ не се въодушевяватъ. Тѣ казватъ: Мѫка имаме. — Защо? — Пари нѣмаме, кѫщичка нѣмаме, знание нѣмаме, почести нѣмаме и т. н. — Мѫка ли е това? Отъ васъ зависи всичко да имате. Човѣкъ може и пари да има, и кѫща да има, и знание да има. Той може въ единъ день да придобие толкова знания, колкото въ хиляда години. Ако човѣкъ се движи съ бързината на свѣтлината, въ продължение на осемь минути той ще отиде отъ земята до слънцето; ако се движи съ бързината на тренъ, той ще измине сѫщото разстояние за 250,000 години; ако пъкъ се движи съ бързината на биволска кола той ще го извърви за осемь милиона години. Ето защо, когато нѣкой казва, че известна работа е непоправима, това показва, че този човѣкъ се движи съ бързината на биволска кола. Каже ли, че тази работа ще стане следъ много години, той се движи съ бързината на тренъ. И най-после, ако каже, че работата ще стане много скоро, той се движи съ бързината на свѣтлината. Много хора сѫ придобили знанието си моментално, по вѫтрешенъ пѫть, чрезъ прозрение. Въ единъ день тѣ сѫ придобили знанието на цѣлия свѣтъ. Има такива знания, за които ученитѣ не сѫ мислили даже, нито могатъ скоро да ги достигнатъ. И детето има знания, и философътъ има знания, но голѣма е разликата между еднитѣ и другитѣ знания. Въ мисъльта на детето нѣма прогресивность. Ако между знанието на философа и това на детето нѣма никаква връзка, тѣ не сѫ въ правия пѫть. Ще каже нѣкой, че иска да бѫде независимъ. — Въ какво седи независимостьта? Азъ искамъ да бѫда свободенъ. — Въ какво седи свободата на човѣка? — Свободенъ човѣкъ е онзи, който се движи съ бързината на свѣтлината.

 

    Съвременнитѣ хора говорятъ за свобода, но въпрѣки това, не сѫ свободни. Тѣ говорятъ за робството, като за нѣщо минало, въпрѣки това, сами се заробватъ. Нѣкой станалъ пръвъ министъръ въ своята държава и като такъвъ, подписва редъ смъртни присѫди. Това не е ли робство? Какво по-голѣмо заробване може да си представи човѣкъ отъ това, да подпише смъртна присѫда на кого и да е? По цѣли дни той ходи натукъ-натамъ, не е свободенъ. Като го срещнешъ, все бърза. Кѫде отива? Да оправя свѣта. Римлянитѣ, които написаха закони, оправиха ли свѣта? — Не го оправиха. Мойсей, който написа еврейскитѣ закони, оправи ли своя народъ? — Не го оправи. Мойсей бѣше ученъ, посветенъ човѣкъ, свърши наукитѣ си въ Египетъ, но не можа да оправи еврейския народъ. Като дойде Христосъ, сѫщитѣ тия евреи Го разпнаха. Следъ като имъ се дадоха такива велики закони, следъ като съ години очакваха своя Месия, когато дойде, тѣ не Го познаха и Го разпнаха. На времето си още, Мойсей се оплакваше отъ евреитѣ, че въпрѣки грижитѣ, които полага за тѣхъ, тѣ сѫ готови да го убиятъ съ камъни. — Защо щѣха да го убиятъ съ камъни? — Има причина за това. Когато човѣкъ стане положителенъ, хората около него сѫщо ставатъ положителни и започватъ да се отблъскватъ. Когато богатиятъ дружи съ бедни, той събужда въ тѣхъ сѫщото желание, да станатъ богати. Беднитѣ казватъ: Вълкъ е този човѣкъ, изяде ни. — Какво лошо има въ това, че вълкътъ изялъ една овца? Вълкътъ обича овцата, за това ходи около нея, пише ѝ любовни писма, пѣе ѝ хвалебни химни. Щомъ я хване за врата, всичко се свършва. Въ първо време овцата се тегли, не иска да отиде следъ него, но после му пристава. Той започва да ѝ говори за любовьта си, за жертвата, която прави за нея. И най-после казва: Вмѣсто да те изяде човѣкъ, по-добре азъ да те изямъ. Това е иносказателна речь, въ която нѣма никаква последователность. Вълкътъ има голѣма любовь къмъ овцата. Като приближи до нѣкое стадо, той цѣлъ се измѣня. Щомъ задоволи желанието си, въ него настава миръ и той се успокоява. На другия день, пакъ започва да мисли за нѣкоя овца. Какъ се е създала тази връзка между вълка и овцата, не е важно. Важно е, че вълкътъ има голѣма любовь къмъ месото на овцата. Обясненията не разрешаватъ въпроситѣ.

 

    Следователно, човѣкъ може правилно да разрешава въпроситѣ си, безъ да знае причината и произхода на нѣщата. Когато изучаваме морето, ние се спираме върху въпроса за неговото образуване, безъ да обясняваме, защо морето се вълнува. Учениятъ констатира, че на известна дълбочина въ морето става нѣкакво голѣмо вълнение на водата, но защо става това вълнение, той не го обяснява. Обаче, между причината за създаване на морето и причината за вълнуването му, има известно съотношение. Следователно, общо може да се каже, че както между причинитѣ и последствията на нѣщата има известна връзка, така сѫщо, има връзка между причинния свѣтъ и физическия, който се явява последствие на първия. Значи, всѣки дисонансъ не е нищо друго, освенъ резултатъ на причината, която го произвежда. Когато две тѣла се сблъскватъ, непременно има нѣкаква причина за това. И тогава по-слабото тѣло ще пострада. Ако човѣкъ се изпрѣчи на пѫтя на тия тѣла, той неизбѣжно ще пострада. Умниятъ, силниятъ човѣкъ, който има будно съзнание и владѣе законитѣ на своето тѣло, ще може, като съ манлихеровитѣ пушки, да удари нѣкого и да го изпрати на голѣмо разстояние отъ себе си. Това, той може да направи съ мисъльта си, а не съ нѣкаква пушка. Човѣшката мисъль е сила, която употрѣбена на мѣсто, дава добри резултати. Адептитѣ се отличаватъ съ силна мисъль. Никаква външна сила не е въ състояние да имъ се противопостави.

 

            И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие.“ Да благовествувате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо мѣсто той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излѣзълъ отъ Бога, човѣкъ трѣбва да пази връзката си съ Него. Прекѫсне ли тази връзка, той е осѫденъ на смърть, тъй както рѣката която се отказва да черпи вода отъ главния изворъ, е осѫдена на пресъхване. Както рѣката трѣбва да черпи вода отъ главния изворъ, за да подържа живота си, така и човѣкъ трѣбва да е свързанъ съ Първата Причина, за да запази своята сила, своя животъ. Въ който моментъ се усъмни и се отдѣли отъ Бога, човѣкъ се помрачава, изпада въ статическо състояние и остава на едно мѣсто, като стълбъ. Такива стълбове въ природата не сѫществуватъ. Всичко въ природата е въ движение. Тя не търпи никакво статическо състояние.

 

    Следователно, служенето на Бога подразбира вѣчно благовествуване, вѣчно движение. Седи нѣкой и се оплаква, че е гладенъ, не знае, какво да прави. — Много просто! Щомъ е гладенъ, ще благодари на Бога за това. Хората мислятъ, че трѣбва да благодарятъ, само когато сѫ получили нѣщо. Тѣ казватъ: Има смисълъ човѣкъ да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи нѣкаква своя нужда. Защо трѣбва да благодари, когато е гладенъ? — И като гладенъ, и като ситъ, човѣкъ трѣбва да благодари, защото и въ двата случая има възможность да познае Бога, да се свърже съ Него. — Голѣми страдания имамъ. — Благодари, че Богъ те е удостоилъ съ страдания. Казано е въ Писанието: „Когото Богъ обича, него наказва.“ Забележете, когато нѣкой иска да обърне внимание на своя познатъ, той минава покрай него и го закача по нѣкакъвъ начинъ. Много учители минаватъ покрай ученицитѣ си и едва свалятъ шапка да ги поздравятъ. Правилно е и учителитѣ, и ученицитѣ да поздравяватъ. Ако не поздравяватъ, това показва, че тѣ нѣматъ прогресивна мисъль. Учительтъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ ученицитѣ си, винаги да ги поздравява. Щомъ той ги поздрави, и тѣ ще го поздравятъ. И умниятъ градинарь постѫпва добре съ децата. Като види, че нѣколко деца обикалятъ около градината му, търсятъ начинъ да си откраднатъ нѣкакъвъ плодъ, той се приближава внимателно къмъ тѣхъ и ги пита, какво правятъ. Тѣ започватъ да му разправятъ, че сѫ се събрали около градината да си поиграятъ. Той знае, че тѣ го лъжатъ, но се прави, че не ги разбира и ги пита: Обичате ли плодове? — Обичаме. Той откъсва нѣколко плода отъ градината си и дава на всички да си хапнатъ. Щомъ получатъ по единъ-два плода, децата се задоволяватъ и тръгватъ по домоветѣ си. Неразумниятъ градинарь, обаче, взима прѫтъ и започва да ги гони. Този градинарь нѣма прогресивна мисъль. За да не изпадатъ децата въ изкушения, вие трѣбва да имъ давате по една-две ябълки, да задоволите желанието имъ. Адамъ и Ева, които бѣха учени хора, които минаваха за философи, се изкусиха отъ една ябълка. Какво остава тогава за децата? Изкушението е сѫществувало въ времето на първитѣ човѣци, но сѫществува и днесъ, въ нашитѣ времена.

 

            И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие.“ Къде се благовествува на съвременнитѣ хора? — Навсѣкѫде. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде се благовествува: и въ науката, и въ музиката, и въ изкуствата, и въ добродетелитѣ, и въ живота, и въ смъртьта, и въ радоститѣ, и въ скърбитѣ и т. н. Ангелътъ благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става въ свѣта, защото и злото ще се превърне въ добро за онѣзи, които разбиратъ великия законъ на живота. Който не разбира този законъ, той ще бѫде лишенъ отъ прогресивната мисъль и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия пѫть, той трѣбва да гледа на ближния си като на свой братъ. Това е проповѣдвалъ Христосъ, и това трѣбва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли въ себе си. Една мисъль сѫществува въ природата: да живѣемъ добре и да се ползуваме отъ Божиитѣ блага. Ако не използуваме Божиитѣ блага правилно, ние нарушаваме великия редъ и порядъкъ въ свѣта. Нѣкой казва, че не може повече да търпи. Питамъ: Какво трѣбва да прави този човѣкъ, ако се намира въ параходъ, всрѣдъ вълнитѣ на морето? Ще не ще, той трѣбва да дочака времето, когато параходътъ ще спре на пристанището. Когато параходътъ спре, той ще слѣзе на сушата и ще продължи своя пѫть. Какъвъ смисълъ има преждевременно да се хвърля въ морето? Ако знае да плува, както и да е, все ще излѣзе на брѣга, но ако не знае, смърть го чака. Другъ пъкъ иска да се самоубие, защото животътъ му дотегналъ. — Добре е намислилъ, но той трѣбва да знае, какъ да се самоубие. Щомъ е решилъ да се самоубива, той трѣбва да бѫде смѣлъ, геройски да умре, а не да търси нѣкакъвъ лекъ начинъ. Нека се подложи на гладна смърть, да гладува 50 — 60 деня. — Ама нещастенъ съмъ, искамъ по-скоро да туря край на живота си. — Не си само ти нещастенъ. Отъ времето на Адама досега, не съмъ срещналъ нито единъ щастливъ човѣкъ.

 

    Съвременнитѣ хора търсятъ щастието, но намиратъ нещастието и се запитватъ, защо сѫществуватъ противоречията, защо сѫществува смъртьта и т. н. Противоречията, страданията, смъртьта, сѫ резултатъ на нѣкаква причина. Потърсете причината и ще я намѣрите. Не мислете, че тия нѣща сѫ дадени отъ Бога. Желанието на Бога е ние да бѫдемъ здрави, а не болни. Желанието на Бога е да живѣемъ, а не да умираме. Той не е създалъ човѣка, за да се стреми къмъ богатство, къмъ слава. Богатството и сиромашията сѫ дадени на човѣка като задачи, които го водятъ къмъ усъвършенствуване. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да разбере, че всички хора иматъ единъ Баща и трѣбва да изпълняватъ Неговата воля. Една мисъль, едно чувство, една воля има въ свѣта. Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, къмъ което човѣшкиятъ духъ се стреми. Въ това единство, именно, седи свободата на духа. Човѣшкото тѣло е организирано споредъ законитѣ на тази абсолютна свобода. Клеткитѣ на тѣлото живѣятъ споредъ законитѣ на великата свобода, която изисква абсолютно задължение — задължение отъ любовь, а не чрезъ насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила сѫщевременно да бѫде абсолютно изправна въ задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законитѣ на абсолютната свобода, тѣ биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, съ великъ редъ и порядъкъ на нѣщата.

 

            Вѣчното благовестие“. Ангелътъ и до днесъ благовествува на хората по различни начини. Когато момъкъ за пръвъ пѫть се влюбва въ нѣкоя мома, той ѝ пише любовно писмо, съ което ѝ благовествува. Обаче, второ писмо по никой начинъ не трѣбва да ѝ пише. Напише ли ѝ второ писмо, той туря кръстъ на своята любовь. Второто, третото любовни писма показватъ, че въ мисъльта на този момъкъ липсва последователность, липсва прогресивность. Казвате: Нима огънь се пали само съ една клечка кибритъ? — Да, огънь се пали само съ една клечка. Щомъ употрѣбишъ една клечка кибритъ за огъня, отъ втората клечка нѣма нужда. Достатъчно е огъньтъ да се запали. Като се запали веднъжъ, следъ това трѣбва само да се духа. Духайте дотогава, докато огъньтъ се разгори добре. Духането на огъня представя постоянство на мисъльта. Щомъ огъньтъ се разгори, трѣбва да го изнесете вънъ, да изгорятъ отровнитѣ газове и следъ това, може да се внесе въ стаята. Какъ палятъ огънь нѣкои хора? Тѣ драснатъ една клечка кибритъ, но тя изгасне, не може да запали огъня. Драснатъ втора, трета, четвърта клечка, но огъньтъ все още не се запалва. Ядосани, тѣ хвърлятъ кибрита настрана и казватъ: Този кибритъ не струва, долнокачественъ е, трѣбва да се вземе другъ. Наистина, има нѣкѫде вина въ незапалването на огъня, но дали е въ кибрита, или въ самия човѣкъ, това е важно да се знае.

 

    Следователно, за запалване огъня на сърдцето, трѣбва да се употрѣби само една клечка. Щомъ огъньтъ на сърдцето се запали, той трѣбва да се духа, да се разпалва и да не престава да гори. Човѣкъ трѣбва да държи въ себе си само една мисъль, едно чувство, една дума, които постоянно да се духатъ, за да се усилва свѣтлината и топлината имъ. Силата на огъня не седи въ бързото му и буйно горене, но въ неговото непрестанно горене. Свѣтлината на ума и топлината на сърдцето никога не трѣбва да се прекѫсватъ. Горенето е процесъ, при който се отдѣля свѣтлина и топлина. Ето защо, докато умътъ на човѣка свѣти и сърдцето му изпуща топлина, ние казваме, че той е живъ. Щомъ умътъ му престава да свѣти, и сърдцето му престава да отдѣля топлина, той е мъртавъ. Когато престане да мисли, човѣкъ слиза въ областьта на животнитѣ. Като животно, той работи съ животинския, съ обективния умъ, който нѣма голѣми постижения.

 

            Вѣчно благовестие.“ Какво означава благовествуването? Казва се, че ангелъ благовествувалъ, но какво, именно, е благовествувалъ, хората не знаятъ. Тѣ четатъ Откровението, тълкуватъ различни стихове отъ него, но въ края на краищата, тази книга и до днесъ още остава затворена за човѣчеството. На съвременнитѣ хора трѣбва да се благовествува следното: за всѣки човѣкъ е точно опредѣлено времето, часа и минутата, когато той трѣбва да стане отъ сънь. Не стане ли този моментъ, всичкитѣ му работи ще останатъ назадъ. Често, неразположението на хората се дължи, именно, на това, че не ставатъ на опредѣления за тѣхъ моментъ. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате на време и безъ време, да видите, какви резултати ще имате. Ако електротехникътъ не спази въ най-голѣма точность съединяването въ електрическата мрежа, той нѣма да получи свѣтлина. Щомъ между ума и сърдцето на човѣка нѣма връзка, нѣма никакво съединяване, нѣма да се получи никаква свѣтлина. Значи, контактъ, съединяване трѣбва да става, както въ отдѣлния човѣкъ, така и между всички хора.

 

            И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, който имаше вѣчното благовестие.“ Този ангелъ благовествува на хората за великия животъ, въ който протича Божията Любовь. Човѣкъ трѣбва да даде пѫть въ себе си, именно, на този животъ. Който не е далъ пѫть на Божията Любовь въ себе си, той не може да каже, че живѣе. Любовьта е мощна сила, която, при преминаване отъ единъ човѣкъ въ другъ, трѣбва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когато двама души, съ различни култури, съ различно устроени организми, се съединятъ, всѣкога по-силниятъ надвива на по-слабия. Последниятъ трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да се приспособи, да издържи на енергиитѣ на по-силния. Като знаятъ този законъ, земедѣлцитѣ избиратъ силна присадка, за да могатъ да присаждатъ плоднитѣ дървета. Иначе, ако е по-слаба присадката, не може да издържа на енергиитѣ на дървото, което ще присаждатъ. Сѫщиятъ законъ се забелязва и при съединяване на мѫже и жени отъ различни раси. Запримѣръ, ако хора отъ черната раса се женятъ за бѣли, тѣ измиратъ, не могатъ да издържатъ на енергиитѣ на бѣлитѣ. Затова, такива женитби не се препорѫчватъ. Ако се случи, че чернитѣ не измиратъ, тогава пъкъ, поколѣнията имъ сѫ хилави и следъ време съвършенно се израждатъ. Този законъ действува не само между хора отъ различни раси, но и между хора отъ една и сѫща раса, но съ различни умственни и духовни стремежи. Децата на такива родители сѫ обикновено болни, хилави. Хилавитѣ деца сѫ резултатъ на грѣховни състояния. За да оправдаятъ живота на страститѣ, хората казватъ, че не могатъ да не задоволяватъ страститѣ си. Не ги ли задоволятъ, тѣ сѫ осѫдени на заболявания и нервни разстройства. Споредъ духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страститѣ си, той е боленъ човѣкъ. Когато единъ отъ органитѣ на човѣшкото тѣло е по-силно развитъ отъ другитѣ, ражда се нѣкакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволява да се измѣня строежа на нейнитѣ форми. Запримѣръ, ако мускулитѣ на дробоветѣ, на стомаха или на другъ нѣкой органъ, сѫ по-силно развити отъ мускулитѣ на другитѣ органи, това създава редъ болезнени състояния въ човѣшкия организъмъ.

 

            Вѣчно благовестие“. Желанието на природата е да ни върне къмъ това благовестие. Ангелътъ на това благовестие се обръща къмъ всички народи съ думитѣ: Като християнски народи, вие не трѣбва да воювате помежду си. Братъ брата си не трѣбва да измѫчва. Богатиятъ трѣбва да помага на сиромаха; вѣрващиятъ — на слабия въ вѣрата; силниятъ — на слабия. Който има прогресивна мисъль, той трѣбва да помага на онзи, който не е придобилъ още тази мисъль. Да придобие човѣкъ прогресивна мисъль въ себе си, това значи дълбоко да съзнае, че всичко, което Богъ е създалъ, е добро. Като гледа на нѣщата по този начинъ, човѣкъ ще различава човѣшкитѣ отъ Божиитѣ работи и ще може правилно да ги преценява.

 

    Съвременнитѣ хора си служатъ съ логическа речь, съ логическа мисъль, но логическата мисъль не е още прогресивна. Запримѣръ, тѣ казватъ: Човѣкъ е сѫщество съ два крака. Кокошката има два крака. Следователно, всѣко сѫщество, което има два крака, е човѣкъ. Заключението е вѣрно по форма, но не и по смисълъ. То е логично, но въ тази логика нѣма никаква прогресивность. Кокошката е сѫщество отъ съвсемъ друга категория и по нищо не прилича на човѣка. По форма и по строежъ, човѣкъ коренно се различава отъ другитѣ животни. По мисли, по чувства и по способности, човѣкъ коренно се различава отъ останалитѣ животни. Въ развитието си, човѣшкиятъ духъ е миналъ презъ всички форми, които сѫществуватъ въ козмоса. Растенията, животнитѣ сѫ фази, презъ които човѣшкиятъ духъ е миналъ, и днесъ ги използува като свои слуги. Това не значи още, че човѣкъ е билъ животно. Като духъ само, той е миналъ презъ фазитѣ на растенията и животнитѣ, но произходътъ му е Божественъ. Той е миналъ презъ низшитѣ форми, но не се е спрѣлъ при никоя отъ тѣхъ и е продължилъ пѫтя си. Той и до днесъ още продължава да създава различни форми. При създаване на различнитѣ форми, човѣшкиятъ духъ си служи съ творческия законъ.

 

            Вѣчно благовествуване.“ За да разберете това благовествуване, вие трѣбва да благодарите за всичко, което се случва въ живота ви. Щомъ се обезсърдчите, благодарете на Бога, че Той ви учи нѣщо. Чрезъ обезсърдчението, вие ще научите нѣкакъвъ урокъ. Лесно е човѣкъ да каже, че ще се самоубие, но самоубийството и убийството не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Щомъ се обезсърдчи, човѣкъ трѣбва да пости, докато се роди въ него желание да живѣе. Който мисли за самоубийство, той не може да се нарече човѣкъ. Нѣкой се обезсърдчи и започва да мисли, какъ да се самоубие: да се отрови, да се убие съ куршумъ, да се хвърли отъ нѣкоя висока канара, или да се удави. — Какъвто начинъ и да избере, това не е геройство. Истински герой е онзи, който съ радость понася всички изпитания и страдания. Дойдатъ ли до слабости и заблуждения, и духовнитѣ, и свѣтскитѣ хора си приличатъ. Духовнитѣ хора казватъ: Знаете ли, че ние вѣрваме въ Бога и съ тази вѣра чудеса можемъ да направимъ? — Какво могатъ да направятъ? — Нищо особено. Че вѣрватъ въ Бога, това още нищо не значи. Богъ не се лъже, нито се подкупва. И евреитѣ вѣрваха въ Бога, въ Мойсея, но разпнаха Христа. Като Го разпнаха, Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Отче, прости имъ! Тѣ не разбиратъ, какво правятъ. Ако ги сѫдишъ заради мене, прости имъ, азъ не искамъ да се свързвамъ съ тѣхъ. Обаче, ако ги сѫдишъ за това, че сѫ престѫпили Великия законъ на живота, това е другъ въпросъ.“ Въпрѣки всичко, евреитѣ и до днесъ още носятъ последствията на своето престѫпление.

 

    Като се говори за вината на евреитѣ, това се отнася до всички народи, до всички хора на земята. Лесно е да се оправдава човѣкъ съ евреитѣ, както се оправдава и съ Ева, като виновница за грѣхопадането на човѣчеството. Страшното е не само въ това, че нѣкога, въ далечното минало, Ева, нашата прамайка, е сгрѣшила, но въ това, че и до днесъ още нейнитѣ дъщери и синове, не преставатъ да вършатъ същия грѣхъ. И до днесъ още, хората си служатъ съ лъжата, както Ревека научи сина си да излъже, за да получи благословение отъ баща си Исака, вмѣсто по-голѣмия си братъ, Исавъ. Какво придоби Яковъ съ това? Той получи благословението на баща си, но съ това си навлѣче умразата на брата си, който се закани да му отмъсти следъ смъртьта на баща си. За да избѣгне гнѣва и отмъщението на брата си, Ревека посъветва Якова да отиде при чичо си Лавана, докато премине гнѣва на брата му. Тукъ, Яковъ трѣбваше да работи цѣли 14 години, за да вземе за жена своята възлюбена. Той бѣше излъганъ отъ чичо си и заставенъ да му работи безъ пари, за да изкупи своя грѣхъ къмъ брата си и да придобие смирение. Най-после, Яковъ получи отъ чичо си говеда и пари, и тръгна да отиде при брата си Исава, да се примири съ него. Любовьта изглади престѫплението на Якова. Тя единствена, можа да примири двамата братя.

 

    И тъй, силата на човѣка не седи въ самия него, но въ любовьта, въ Бога. Когато двама души се биятъ, Богъ ги гледа спокойно и отъ време на време имъ казва, че това, което правятъ, не е добро. Не Го ли послушатъ, тѣ ще понесатъ последствията на тази борба. Въ края на краищата, единъ отъ двамата ще бѫде ощетенъ, ограбенъ и ще отиде да се оплаква на Бога, че братъ му го е обралъ и изнасилилъ. Наистина, въ дадения моментъ, освенъ Богъ, никой другъ не може да му помогне. Богъ ще му възвърне четирикратно това, което е изгубилъ, като му даде добъръ урокъ, какъ трѣбва да постѫпва съ своя ближенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ мисъльта и въ действията си, но тази свобода да носи благо, както за него, така и за ближнитѣ му.

 

    Сега, като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ закона на жертвата. Този законъ е въ връзка съ любовьта. Следователно, каквото човѣкъ прави, всичко трѣбва да става отъ любовь. Той трѣбва да даде мѣсто на любовьта въ себе си, да се изявява като течение отвѫтре навънъ. Една рѣка е толкова по-мощна, колкото течението ѝ е по-бързо и по-силно. Мнозина сѫ правили различни опити изъ областьта на любовьта, но много отъ опититѣ сѫ излѣзли безрезултатни. — Защо? — Защото не сѫ били свързани съ Бога. Следователно, когато иска да прави опити съ любовьта, човѣкъ непременно трѣбва да бѫде въ връзка съ Първата Причина.

 

    И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да има връзка съ Първата Причина. Това не се постига по нѣкакъвъ външенъ начинъ, но чрезъ работа, чрезъ усилия на духа и на душата на човѣка. По този начинъ само, човѣкъ може да разбере, какво Богъ изисква отъ него. Ако човѣкъ е готовъ да ходи по волята на своя приятель или по волята на своя Учитель, защо детето да не е готово да изпълнява волята на своя баща? Защо човѣкъ да не е готовъ да ходи по волята на своя великъ Баща? Защо и вие да не сте готови да направите това, което Той изисква отъ васъ? Има единъ езикъ, по който детето разбира волята на баща си и я изпълнява. Сѫщо така и възрастниятъ човѣкъ трѣбва да разбира езика, чрезъ който може да влѣзе въ връзка съ Бога и да върши Неговата воля. Да вършимъ волята Божия, това не значи, че Той се нуждае отъ насъ. Обаче, Богъ има желание да направи хората щастливи, да станатъ като Него. Това желание на Бога, събужда стремежъ въ хората, да вървятъ напредъ. Този стремежъ, обаче, срѣща голѣми препятствия отъ сѫщества, които сѫ изпълнени съ ревность. Тѣ казватъ: Не бързай толкова! Ние съ години чакаме да се подигнемъ, а ти, едва си влѣзълъ въ пѫтя и искашъ безпрепятствено да вървишъ напредъ. Всѣки човѣкъ е изпиталъ и позналъ ревностьта. Срещате двама братя или приятели, които живѣятъ добре помежду си. Достатъчно е да влѣзе една мома между тѣхъ, и единиятъ отъ двамата да се влюби въ нея, за да се скаратъ тѣ моментално. Вмѣсто да се каратъ и биятъ помежду си, ето какво трѣбва да направятъ: да оставятъ момата свободна, да си избере, когото тя иска, и следъ това двамата братя или приятели да се цѣлунатъ единъ другъ, да цѣлунатъ и момата, и да си подадатъ рѫка за взаимна дружба. Онзи, който остава самъ, той трѣбва да се радва, че братъ му или приятельтъ му е предпочетенъ. Щомъ единиятъ е щастливъ, и другиятъ трѣбва да бѫде щастливъ. Казано е въ Писанието: „Които сѫ съ жениха, и тѣ трѣбва да се радватъ“. Това е Божествениятъ начинъ за разрешаване на този въпросъ.

 

    Съвременнитѣ хора разрешаватъ въпроситѣ по кривъ начинъ, благодарение на заблужденията, въ които се намиратъ. Днесъ учени и прости, религиозни и свѣтски хора — всички живѣятъ въ заблуждения. Като се натъкнатъ на нѣкаква нова идея, или на нѣкое ново учение, тѣ веднага се опълчаватъ срещу него и започватъ да му препятствуватъ. Тѣ казватъ: На такива хора не трѣбва да се дава никаква работа. Нека умиратъ отъ гладъ! — Нѣма защо да сѫдите тѣзи хора. Каквото ново и да носятъ, то не е абсолютно ново. То е известно на хората отъ най-стари времена. Право или криво говори човѣкъ, това трѣбва да се остави на Бога. Той има право да сѫди хората, да се произнася за тѣхнитѣ дѣла.

 

    Преди години ме срѣща единъ познатъ и ми казва: Знаешъ ли, какво пишатъ вестницитѣ за тебе? — Не зная и не се интересувамъ. — Лоши работи пишатъ. — Каквото и да пишатъ, едно зная положително, а именно, че не сѫ подкупени отъ мене. Въ това отношение, тѣ сѫ напълно безкористни: пишатъ, безъ да имъ е платено отъ наша страна. Други може да имъ сѫ платили, то е другъ въпросъ. За това, ние не отговаряме. Това е човѣшка работа. Ние не сме противъ старото, нѣмаме намѣрение да го рушимъ. Ние се интересуваме за новото, което съгражда нѣщата. Ако новото гради, то ще съгради нови кѫщи за хората. Щомъ видятъ своитѣ нови кѫщи, само по себе си, тѣ ще се откажатъ отъ старитѣ и ще ги оставятъ на ония, които се държатъ за старото, и не отстѫпватъ отъ него. Старитѣ кѫщи ще останатъ за слугитѣ на новитѣ хора. Ние не сме за онѣзи, които събарятъ старото, безъ да градятъ новото. Ние сме само за ония, които едновременно събарятъ и градятъ. Ако старото дърво не дава нови клончета, неговиятъ животъ е безсмисленъ. За да се развиватъ дърветата добре, тѣ трѣбва да се намиратъ при благоприятни условия. Много борове днесъ изсъхватъ, благодарение на противоположнитѣ течения, на които сѫ изложени. Тѣзи противоположни течения сѫ резултатъ на борбитѣ, които сѫществуватъ въ религиозно и умствено отношение между хората. За да се възстанови нормалния редъ въ живота на хората, трѣбва да се измѣнятъ тѣхнитѣ умствени и религиозни възгледи. Въ това отношение, въ помощь на човѣка може да дойде вѣрата. Силната и непоколебима вѣра укрепва ума на човѣка. Ако храносмилането не става правилно, човѣкъ неизбѣжно ще заболѣе. Така и кривитѣ вѣрвания, причиняватъ редъ психически разстройства на човѣка.

 

    Съвременнитѣ хора се спиратъ върху въпроса, какъ ще се оправи външниятъ свѣтъ. — Не, тѣ трѣбва да се интересуватъ отъ въпроса, какъ ще се оправи тѣхниятъ вѫтрешенъ животъ и върху това да работятъ. Мнозина се стремятъ къмъ придобиване на богатство. Тѣ искатъ да станатъ богати, щастливи, учени. Що се отнася до богатството, това лесно може да се постигне. Достатъчно е човѣкъ да развие своята вѫтрешна способность да открива скритото богатство въ земята, и ще стане богатъ. Както човѣкъ се нуждае отъ външно богатство, отъ външно злато, така се нуждае и отъ вѫтрешно злато, отъ органическо злато въ своята кръвь. Болеститѣ на съвременнитѣ хора показватъ, че липсва злато въ кръвьта имъ. Днесъ, въ цѣлия свѣтъ има около сто милиона злато ефективъ, обаче, бѣлата раса има въ кръвьта си едва единъ килограмъ злато. Въ сѫщность, би трѣбвало тя да има около десеть килограма органическо злато въ кръвьта си. Като имате предъ видъ, че бѣлата раса представя около 500 милиона хора, и раздѣлите единъ килограмъ злато на това число, вие ще имате представа, какво количество злато се пада на човѣкъ. Какво ще кажете тогава, ако този килограмъ злато раздѣлите не само на 500 милиона хора, но на два милиарда, колкото сѫ всички хора днесъ по лицето на земята? Изобщо, колкото е по голѣмо количеството на вѫтрешното, органическо злато въ човѣка, толкова по-голѣми сѫ и неговитѣ външни блага въ живота. Колкото повече се увеличава количеството на златото вѫтре въ човѣка, толкова повече се увеличава и външното злато въ него. Да бѫде човѣкъ милиардеръ, това значи да разполага съ голѣми добродетели, да бѫде уменъ човѣкъ. Такива сѫ американскитѣ милиардери. Чрезъ своето богатство, тѣ иматъ желание да помагатъ на своитѣ ближни, да имъ даватъ работа. Много отъ тия милиардери водятъ чистъ, добъръ животъ. Тѣ сѫ готови да дѣлятъ хапката си съ сиромаситѣ. Тѣ работятъ за човѣчеството. Тѣ искатъ да създадатъ новъ начинъ на живѣене, безъ, обаче, да целятъ разрушаване на стария строй на живота.

 

    Следователно, преди да сте съградили новото въ себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътьта въ себе си. Духовното въ човѣка не може да се развива безъ плътьта. Тя е подобна на подложка въ растението, върху която става присаждането. Плътьта е подложка, а духътъ — присадка върху тази подложка. Между плътьта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духътъ, т. е. присадката се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковетѣ отъ подложката започнатъ правилно да се движатъ нагоре къмъ присадката, а тия отъ присадката се движатъ правилно надолу, къмъ подложката, животътъ се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между плътьта и духа е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае този законъ и да го прилага въ живота си. За да може правилно да прилага този законъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Безъ молитва, нищо не се постига. Нѣкои питатъ, трѣбва ли да се молятъ. — Щомъ яде, човѣкъ трѣбва да се моли. Щомъ яде, той непременно трѣбва да плаща. Който не иска да плаща, той не трѣбва да яде. Като не яде, той ще умре; щомъ умре, той ще излѣзе вънъ отъ живота на задълженията. Тогава, той нѣма да има никакви задължения и ще бѫде лишенъ, както отъ страдания, така и отъ радости. Такъвъ животъ се отличава съ непоносима мѫка за човѣка. Той се движи навсѣкѫде, но въ пълно усамотяване, безъ смисълъ въ живота. Като се намѣри въ известно затруднение, човѣкъ казва: Искамъ да умра, да се освободя отъ страданията. — Ако човѣкъ умира, за да придобие животъ, смъртьта има смисълъ; но ако умира, за да влѣзе въ още по-голѣмо мѫчение, тогава смъртьта е безпредметна. Попадне ли въ този животъ на мѫчение, и великиятъ адептъ, и светията, едва могатъ да преживѣятъ единъ день. Страшенъ е животътъ на самотията. По-голѣмо мъчение отъ самотията, не сѫществува. Когато обикновениятъ човѣкъ попадне въ тази зона на живота, той непременно иска да се самоубие.

 

            Вѣчно благовестие“. Смисълътъ на човѣшкия животъ не се заключава въ разбиране тайнитѣ на Битието, нито въ разбиране на благовествуването на ангела, но въ това, да намѣри човѣкъ начинъ, да подобри своя животъ. Да се въодушеви човѣкъ отъ една идея за день-два, или за година, това още не подобрява неговия животъ. Да вѣрва човѣкъ въ думитѣ на пророцитѣ, и това още не разрешава въпроситѣ на неговия животъ. Отъ всичко, което чете, слуша и разбира, човѣкъ трѣбва да се ползува за подобряване на своя животъ, за разрешаване на своитѣ трудни задачи. Това, именно, благовествува ангелътъ. Вие трѣбва да бѫдете носители на Божията Любовь, на великата чистота въ живота. Мнозина се хвалятъ съ своитѣ чувствувания. Тѣ казватъ, че чувствуватъ Божията Любовь. — Не е въпросъ до чувствуванията, които се изпаряватъ като водата: днесъ ги има, утре ги нѣма. Такива чувствувания иматъ нѣкои млади моми и момци. Като се влюбятъ, тѣ ставатъ щедри, готови на всички жертви, но щомъ се оженятъ, всичко изчезва. Тѣ се чудятъ, кѫде е отишло онова красивото, великото чувство, което ги е вдъхновявало. Много естествено! Това не е любовь, това съ чувствувания, влюбвания, които, както се явяватъ, така изчезватъ. Това, което всѣки день се мѣни въ човѣка, не е любовь. Истинската любовь никога не се промѣня. При тази любовь не ставатъ никакви промѣни, нито въ сърдцето на момата, нито въ сърдцето на момъка. При истинската любовь не ставатъ никакви вѫтрешни промѣни и колебания. Вѫтрешно, човѣкъ е тихъ и спокоенъ, безъ никакви вълнения, като здравъ, добре построенъ параходъ. Външно, може да се вълнува, но вѫтрешно е тихъ, безъ никакво вълнение. Параходътъ може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка въ него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си въ тази точка, параходътъ неизбѣжно ще потъне. Такава точка на равновесие сѫществува и въ човѣшкия животъ. Човѣкъ може да се обезсърдчава, да скърби и да плаче, но никога не трѣбва да изгубва равновесието въ тази точка.

 

    Съвременнитѣ хора говорятъ за любовь, търсятъ я, плачатъ за нея, разискватъ върху нея, но все още не сѫ дошли до истинската любовь. Днесъ, всички хора сѫ поставени на изпитъ, тѣ сами да видятъ, докѫде сѫ стигнали въ любовьта. Запримѣръ, добра жена се оженва за лошъ, неразбранъ мѫжъ, за да види, доколко тя е готова да изяви Божията Любовь. Ако има тази любовь въ себе си, тя ще бѫде готова и като я тормози мѫжътъ ѝ, да му покаже, че Богъ живѣе въ нея. Рече ли да бѣга отъ мѫжа си, тя не е проявила правилно Божията Любовь. Въ лицето на лошия мѫжъ, жената трѣбва да вижда единъ отъ любимитѣ синове на Бога, тя трѣбва да го обича, заради Господа. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Въ лицето на своята лоша и упорита жена, мѫжътъ трѣбва да вижда Бога и да я обича заради Него. Този е последниятъ изпитъ, на който се поставя всѣки човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мѫжа си, той трѣбва да ѝ отговаря съ любовь, съ търпение. Ако мѫжътъ е лошъ, жената трѣбва да се отнася къмъ него съ търпение и любовь. Лошата жена и лошиятъ мѫжъ, при Бога сѫ отлични души, Неговъ възлюбенъ синъ и Негова възлюбена дъщеря. Ако мѫжътъ се оплаква отъ жена си и жената — отъ мѫжа си, това е стара философия, която е отживѣла вече своето време.

 

    Питамъ: колко отъ съвременнитѣ хора могатъ да издържатъ на този изпитъ? Досега азъ съмъ срещналъ само единъ такъвъ човѣкъ, и то българинъ. Жена му го бие, хока, а той се моли за нея, Богъ да я благослови. Както и да се отнася съ него, той счита себе си, виновенъ за всичко. Той казва: Жена ми е добра, но азъ съмъ лошъ човѣкъ. Ако бѣхъ добъръ, нѣмаше да я предизвиквамъ да ме бие. Като гледа, какъ издържа на всичко, най-после жена му се трогва отъ него, започва да го жали и да му се извинява, че е постѫпила зле съ него. И въ края на краищата, той побеждава. Съ търпението, съ любовьта си, той понася всичко геройски. Този е единствениятъ българинъ, който е разрешилъ добре изпита си. Той е сольта на българитѣ. Не е лесно човѣкъ да издържи на такива ругания, безъ да се вкисне вѫтрешно, безъ да изгуби своето достойнство и отгоре на това, и да благодари за всичко. Той казва: Ако бѣхъ уменъ човѣкъ, жена ми нѣмаше да ме бие. Това значи търпение, съзнание и убеждение. Този човѣкъ има убеждение и затова издържа на всички изпитания. Като издържи изпита си, невидимиятъ свѣтъ го признава за герой и го възнаграждава.

 

    Съвременнитѣ хора сѫ поставени на сѫщия изпитъ, но малцина могатъ да го издържатъ. Нѣкой казалъ една обидна дума на нѣкого, и той веднага се оплаква. — Какво е видѣлъ той? Нищо още не е получилъ. Една обидна дума е едно малко драсване, нѣкѫде по тѣлото. Каква болка може да причини малкото драсване на човѣка? Много има още човѣкъ да страда. Желанието на Бога не е да направи човѣка мекушавъ, нито суевѣренъ, но да се стреми да пробуди въ себе си Божественото начало, че като минава презъ вода и презъ огънь, да остане чистъ като злато, да не се окислява.

 

            И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, който имаше вѣчното благовестие“. Въ благовестието седи силата, къмъ която човѣкъ се стреми. Въ благовестието се заключва вѫтрешното търпение на човѣка. Две слугини на богати господари били задължени да занесатъ нѣкѫде две кошници, пълни съ нѣщо, което тежало 20 килограма. Едната носѣла кошницата си и отъ време на време пѣела. Втората носѣла кошницата, но презъ всичкото време мълчала. Като гледала, какъ другарката ѝ върви напредъ и пѣе, тя я запитала: Не тежи ли кошницата ти, че можешъ и да пѣешъ още? — Не ми тежи. — Защо? Нали и тя тежи 20 килограма, като моята? — Да, но азъ имамъ въ кошницата си едно особено цвѣте, което намалява нейното тегло. — Какъ се казва това цвѣте? Дай и на мене отъ него. — Това цвѣте се казва търпение.

 

    Съвременнитѣ хора нѣматъ нужното търпение, вследствие на което, се оплакватъ едни отъ други. Майката се оплаква отъ дъщеря си и отъ сина си. Дъщеря ѝ и синътъ ѝ сѫ много добри, но тя не ги познава. Децата се оплакватъ отъ родителитѣ си. Много добри сѫ родителитѣ имъ, но тѣ не ги познаватъ. Учителитѣ се оплакватъ отъ ученицитѣ си, ученицитѣ — отъ учителитѣ си, защото не се познаватъ. Днесъ, хората не могатъ да се търпятъ, само защото не се познаватъ. Тѣ не се познаватъ помежду си, но и Бога не познаватъ. Щомъ не познаватъ Бога, тѣ не познаватъ и любовьта. Кога хората ще се познаятъ? — Когато започнатъ да любятъ. Любовьта разрешава всички въпроси. Дето е любовьта, тамъ е истината. Дето е истината, тамъ е свободата.

 

            И видѣхъ другъ ангелъ, който имаше вѣчното благовестие“. Когато ангелътъ на благовестието дойде при васъ, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде, приемете я съ благодарность, безъ никакво роптание. Работата повдига човѣка, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човѣка. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ, толкова по-лесно урежда, работитѣ си. Отъ степеньта на съзнанието зависи, дали човѣкъ ще уреди работитѣ си въ единъ моментъ, или въ продължение на хиляда години. Само Богъ е въ състояние да уреди живота на всички сѫщества, но затова се изискватъ правилни отношения къмъ Него. Богъ е въ състояние въ единъ моментъ само, да направи човѣка щастливъ и богатъ, но той трѣбва да бѫде готовъ, да получи това щастие и това богатство. Не е ли готовъ, щастието и богатството, които може да придобие, вмѣсто радости, ще му създадатъ страдания. Когато нѣкой дойде при мене и ме пита, какво трѣбва да прави, за да бѫде щастливъ, азъ му казвамъ: Тръгни следъ мене! Той тръгва следъ мене и гледа, какво правя. Азъ взимамъ лопата въ рѫка, и той взима лопата. Гледа лопатата и се чуди, за лопата ли е роденъ. За да не изпада въ противоречие, човѣкъ трѣбва да научи смисъла на лопатата. Лопатата символизира човѣшкия езикъ. Ако съ помощьта на своята лопата, т. е. съ своя езикъ, човѣкъ не може да изхвърли всички лоши думи отъ устата си и лоши чувства отъ сърдцето си, езикътъ му е безпредметенъ. При това, той така трѣбва да изхвърли лошото отъ себе си, че никой да не го забележи. За тази цель, той трѣбва да си послужи съ свещения огънь на любовьта, който всичко изгаря. Отъ устата на човѣка трѣбва да излизатъ само чисти нѣща. Въ това седи новото учение. Ако религиитѣ и сектитѣ сѫществуватъ само за споръ, кое вѣрую е по-право, тѣ нѣматъ смисълъ. Обаче, ако религиитѣ, сектитѣ и ученията иматъ за цель да посочатъ на човѣка правия пѫть за придобиване на любовьта, на мѫдростьта и на истината, и да го научатъ да се жертвува, да посвети живота си въ служене на Бога, тѣхното сѫществуване има смисълъ.

 

    Всички хора трѣбва да работятъ: съ чукове, съ лопати и мотики, съ пера, съ четки и бои въ рѫка; тѣ трѣбва да изпращатъ въ свѣта своитѣ велики мисли и чувства. Каквото човѣкъ изпрати или даде отъ себе си, единъ день ще му се върне, даже съ лихвитѣ. Това значи, да се даде на човѣка право да участвува въ великитѣ Божии блага. Ще дойде день, когато страданията, болеститѣ, недоразуменията, сиромашията ще дигнатъ своитѣ вещи и ще си заминатъ. Това може да стане още сега, но хората не сѫ готови да повѣрватъ въ тѣзи възможности. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ на живота, казватъ: Какво и по какъвъ начинъ ще служа на Бога, щомъ не съмъ наредилъ още работитѣ си. Първо трѣбва да свърша училище, да се оженя, да родя деца, да ги отгледамъ, че тогава ще служа на Бога. — Не, чака ли да нареди работитѣ си и тогава да служи на Бога, човѣкъ никога нѣма да дойде до това положение. Дойде ли до служене на Бога, и мѫжътъ, и жената, и децата, и говедата на човѣка, трѣбва да се посветятъ на това служене. Човѣкъ трѣбва да служи на Бога при всички условия на живота си. Като господарь, човѣкъ трѣбва да даде възможность и на животнитѣ около него да почувствуватъ, че той служи на Бога. — Какъ ще имъ покаже това? — Като имъ даде възможность, поне единъ день въ седмицата да си починатъ отъ работа. Той трѣбва да си каже: Както азъ работя шесть деня, а седмиятъ посвещавамъ изключително на Бога, така също и на животнитѣ трѣбва да дамъ този день почивка. Човѣкъ трѣбва да работи шести деня презъ седмицата по осемь часа на день, а седмиятъ день да почива. Коньтъ пъкъ, трѣбва да работи всѣки день по два часа, а седмиятъ день — осемь часа. Колкото пари спечели този день, господарьтъ му трѣбва да ги раздаде на бедни. Това значи служене за Бога. Нѣкой иска да знае, колко пари трѣбва да дава на просяци. Защо задава такъвъ въпросъ? Защото нѣма правилна мѣрка за даване. Когато обичате нѣкой човѣкъ, питате ли, колко трѣбва да му дадете? Щомъ обичате нѣкого, вие не питате, колко и какво трѣбва да му дадете. Щомъ не го обичате, питате, колко трѣбва да му дадете. Следователно, ако искате да знаете, колко и какъ трѣбва да дадете на нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да го обикнете. Любовьта опредѣля даването. Когато давате споредъ законитѣ на любовьта, този който приема паритѣ, ще задържи за себе си само толкова, колкото му сѫ нужни, а останалитѣ ще върне назадъ. Който нѣма любовь, той всѣкога е готовъ да вземе повече пари, отколкото му трѣбватъ. Той ще започне да разправя, че има жена, деца и се нуждае отъ повече пари.

 

    И тъй, стане ли въпросъ за даване пари на човѣка, за предпочитане е да му се помогне по всѣкакъвъ другъ начинъ, да му се създадатъ условия да работи, да изкарва самъ прехраната си, но да не очаква на милостьта на хората. Паритѣ развалятъ хората. Получи ли нѣкаква парична помощь, човѣкъ очаква на втора, на трета, и по този начинъ губи вѣра въ себе си. Богъ изисква отъ всички хора да работятъ съ любовь, съ мѫдрость и знание, съ истина и свобода. Като работятъ така, тѣ ще разрешатъ всички противоречия въ живота си. Така тѣ ще се домогнатъ до положителната наука въ живота, до науката на великата любовь.

 

            Вѣчно благовестие“. Това благовестие се отправя къмъ всички народи, да се обърнатъ къмъ Живия Господъ, Който дава животъ на всички сѫщества на земята. Щомъ се обърнатъ къмъ Бога, всички народи ще се насърдчатъ, ще тръгнатъ въ правия пѫть.

 

 

 

7. Беседа отъ Учителя, държана на 13 октомврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...