Jump to content

1939_08_27 Еднообразие и разнообразие


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

_________________________________________________________

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Еднообразие и разнообразие*

    Еднообразието води къмъ недоволство, къмъ разочарование въ единичния животъ, въ живота на народитѣ, както и въ живота на човѣчеството. Разнообразието, обаче, носи постижения. Еднообразието е човѣшки процесъ, а разнообразието — Божественъ. Нѣкой день човѣкъ е недоволенъ отъ хората, отъ животнитѣ, отъ растенията. Защо е недоволенъ, и той не знае. Много просто, попадналъ е въ еднообразието на живота. Той търси причината вънъ отъ себе си и желае, всички да се съобразяватъ съ неговото разположение. Щомъ влѣзе въ разнообразието, човѣкъ осмисля всичко. Той намира смисълъ и разумность и въ най-голѣмитѣ противоречия. Живѣе ли въ разнообразието, човѣкъ намира смисълъ и въ дисхармонията, и въ злото, и въ безпорядъка на живота. Една руска поговорка казва: „И въ безпорядъка има порядъкъ.“ Оттукъ и ние казваме, че и въ злото има добро, и въ доброто има зло. Запримѣръ, богатството на богатия е съблазънь за сиромаха и за крадеца. Щомъ се чуе думата „крадецъ“, всички хора настръхватъ отъ страхъ. Какво страшно има въ тази дума? Почти всички хора обичатъ да взематъ нѣщо безъ позволение. Значи, всѣко нѣщо, което хората взиматъ безъ позволение, е кражба. Всѣко нѣщо, което хората взиматъ съ позволение, наричатъ придобивка, или печалба.

    Като изучаватъ човѣка, френолозитѣ обясняватъ кражбата съ силно развитъ центъръ въ човѣка за придобиване на нѣщо: пари, ядене, имоти. Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добре. Това се дължи на чувството на красота, което е силно развито въ тѣхъ. Това чувство е силно развито и въ птицитѣ. Ако птицитѣ обичатъ да се обличатъ добре, защо и човѣкъ да не се облича добре? Всички птици не сѫ еднакво облѣчени. Тѣ се различаватъ едни отъ други и по облѣклото си. Отъ всички птици царската птица е най-добре облѣчена. По облѣкло тя надминава даже царицитѣ. Има пеперуди, които по краскитѣ си надминаватъ царицитѣ. Онѣзи хора, които не разбиратъ смисъла на разнообразието въ живота, намиратъ голѣмо противоречие въ това, че нѣкои птици сѫ красиво облѣчени, съ пъстри шарки, а други минаватъ съвсемъ незабелязани. Разнообразието въ свѣта има за цель да застави хората да мислятъ. Ако всичко бѣше еднообразно, мисъльта на хората щѣше да бѫде въ застой, нѣмаше да има потикъ, движение въ нея. Въпрѣки голѣмото разнообразие въ живота, въпрѣки възможностьта на човѣка да мисли, той пакъ се е спрѣлъ върху еднообразната мисъль: Какъ ще преживѣя? Подъ думата „преживяване“ човѣкъ мисли, какъ да нареди живота си: да има апартаментъ, да яде по три пѫти на день, да се облича хубаво, да живѣе богато, макаръ и съ дългове, да се облича и съблича по нѣколко пѫти на день и, като умре, да го погребатъ тържествено.

    Когато умре нѣкой, близкитѣ му казватъ, че е заминалъ въ свѣта на разочарованието. Докато живѣе въ свѣта на еднообразието, независимо отъ това, дали е въ този, или въ онзи свѣтъ, човѣкъ все ще минава презъ разочарования. Какво ще бѫде положението на човѣка въ онзи свѣтъ, не е нужно сега да се говори. Който отиде тамъ, ще види, какво го очаква. Въ който голѣмъ градъ отидете днесъ, тамъ ще видите и рая, и ада. Ако отидете въ Парижъ, въ Берлинъ, въ Лондонъ, или въ Ню Иоркъ и посетите главнитѣ улици, ще видите, че всички сѫ добре послани, чисти, съ високи здания. Отидете ли въ нѣкой краенъ кварталъ, ще видите, че улицитѣ сѫ нечисти, прашни, безъ никакъвъ паважъ. Ако сте добре облѣченъ, децата ще ви замѣрватъ съ камъни, апаши ще ви нападатъ и, каквото сте имали, въ джобоветѣ си — пари, часовникъ, всичко ще ви взематъ. Страшно е самъ човѣкъ да се движи изъ тия квартали. И въ София има такива квартали. Тѣ представятъ ада въ живота, което показва, че адътъ и раятъ се намиратъ на едно и сѫщо мѣсто, близо единъ до другъ. Отъ човѣка зависи, кѫде ще живѣе.

    И тъй, всичко, което сѫществува въ външния животъ, сѫществува и въ самия човѣкъ, въ неговия умъ и въ неговото сърдце, въ неговитѣ мисли и чувства. Запримѣръ, въ сърдцето на човѣка се намира и раятъ, и адътъ. Влѣзете ли въ ада на човѣшкото сърдце, тамъ всичко се обръща съ главата надолу. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората казватъ, че трѣбва да се констатиратъ известни факти, да се убедятъ въ известна истина. Тѣ констатиратъ нѣкои факти, но пакъ не постигатъ цельта си. Запримѣръ, когато се извърши нѣкакво убийство, съвременното сѫдопроизводство прибѣгва до особени изследвания, да констатира известни факти, какъ е извършено престѫплението. Въ помощь на сѫдопроизводството идатъ лѣкари. Тѣ правятъ аутопсия на трупа, да разбератъ, какъ е действувалъ престѫпникътъ. Какво се постига следъ констатацията? Доказватъ, какъ е извършено престѫплението — нищо повече. Убитиятъ си остава убитъ, престѫплението е извършено вече, безъ особени постижения. И въ личния, и въ семейния, и въ обществения животъ се констатиратъ фактитѣ, какъ е направена известна погрѣшка, или нѣкое престѫпление, но това не е достатъчно. Важно е да се изправятъ погрѣшкитѣ и престѫпленията. Това търсятъ днесъ всички хора, всички семейства, всички общества и народи.

    Срѣщате нѣкой човѣкъ, който се сърди, гнѣви се, недоволенъ е отъ всички хора. Защо се гнѣви? Има причини за това. Другъ нѣкой пъкъ обича много да говори. Защо? Защото центърътъ на речьта е силно развитъ въ него. Значи, и за това има причини. Дали умно говори, това не е важно. Има папагали, у които този центъръ е сѫщо силно развитъ, вследствие на което и тѣ повтарятъ едни и сѫщи думи.

    Единъ англичанинъ чулъ единъ папагалъ да повтаря думитѣ: Нѣма съмнение въ това. Харесалъ му папагалътъ и го купилъ. Като го занесълъ у дома си, той се похвалилъ на жена си, че направилъ нѣщо хубаво, купилъ единъ папагалъ. Веднага папагалътъ се обадилъ: Нѣма съмнение въ това. Значи, и той одобрилъ постѫпката на господаря си. Така продължавалъ папагалътъ да одобрява постѫпкитѣ на господаря си, който билъ доволенъ отъ него. Единъ день англичанинътъ направилъ нѣкаква погрѣшка и, като се върналъ у дома, казалъ на жена си: Днесъ не съмъ доволенъ отъ себе си, направихъ една глупость. Веднага папагалътъ се обадилъ: Нѣма съмнение въ това. Като чулъ потвърждението отъ папагала, англичанинътъ се ядосалъ и казалъ на жена си: Не съмъ доволенъ отъ папагала, ще го продамъ. Защо въ първо време англичанинътъ билъ доволенъ отъ папагала, а следъ това не е доволенъ вече? Много естествено. Човѣкъ не може да бѫде доволенъ отъ погрѣшкитѣ си, както е доволенъ отъ добритѣ си постѫпки. Наистина, всички добри постѫпки въ живота си човѣкъ ги чувствува като сладчина, като приятность, като хармония; всички криви, лоши постѫпки той ги чувствува като горчевина, като неприятность, като дисхармония. Еднообразнитѣ постѫпки внасятъ горчевина въ човѣка, а разнообразнитѣ — сладчина.

    Следователно, еднообразието деформира човѣка, а разнообразието го оформява, прави го красивъ. Ако живѣете десеть години между грозни, лоши хора, които постоянно се каратъ, вие ще възприемете тѣхния характеръ, ще придобиете нѣщо отъ тѣхъ. Ако пъкъ живѣете десеть години наредъ между благородни, подигнати хора, по сѫщия законъ вие ще приемете нѣщо отъ тѣхъ, ще усвоите нѣкои добри прояви. Търсите ли красотата, ще я намѣрите въ разнообразието на живота, а не въ еднообразието. Като знаете това, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да придобиете красота. Дойде ли въ ума ви нѣкоя еднообразна мисъль, турете я веднага настрана. Не обръщайте внимание на еднообразнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Забелязано е, когато нѣкое дете се подсмива на недостатъка на друго дете, следъ известно време, то ще придобие сѫщия недостатъкъ. Нѣкое дете заеква, а друго го имитира и му се подиграва. Следъ четири петь години и това дете ще почне да заеква. Не се свързвайте съ еднообразието на хората, за да не попаднете и вие въ него. Единственото нѣщо, което може да ви предпази отъ еднообразието, това е да не му обръщате внимание. Щомъ не му обръщате внимание, вие сте далечъ отъ него. Щомъ се натъкнете на нѣкоя отрицателна мисъль, поставете срещу нея положителна. Отрицателното въ живота произтича отъ еднообразието. Отбѣгвайте еднообразието, за да не изразходвате енергията си напразно.

    Човѣкъ е дошълъ на земята да следва пѫтя на разнообразието, на Божественитѣ процеси, а не да се занимава съ несъобразноститѣ на живота. Занимава ли се съ несъобразноститѣ, човѣкъ носи отговорность за това. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ, а не да повтаря отдѣленията и класоветѣ. Той трѣбва да свърши висша наука, следъ което да влѣзе въ широкия свѣтъ, да приложи това, което е научилъ. Въ приложението на Божественитѣ процеси въ живота седи създаването на истинския човѣкъ, който има своето мѣсто въ свѣта. Мислите ли, че красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ дошли въ свѣта съ единственото предназначение да се женятъ? Нѣкои мислятъ, че като е дошълъ на земята, човѣкъ непременно трѣбва да се ожени. Тѣ мислятъ, че първата работа на човѣка е женитбата. Въ сѫщность, женитбата е последна работа. Човѣкъ е създаденъ първо да мисли, после да чувствува и следъ това да постѫпва. Мисленето, чувствуването и постѫпването сѫ Божествени процеси, а всичко останало е човѣшка работа.

    Христосъ казва: „Ако не се родите изново отъ вода и отъ Духъ, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Христосъ обръща внимание на новия начинъ на раждане, отъ вода и Духъ, а не отъ майка и отъ баща. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ голѣми противоречия, вследствие на което сѫ дошли до заключение, че безъ пари не може да се живѣе. Това заключение донѣкѫде е право. Въ сегашния редъ и порядъкъ на живота безъ пари не може, но какво правятъ растенията и животнитѣ? И тѣ живѣятъ при сегашнитѣ условия, но пари не имъ трѣбватъ. Значи, паритѣ сѫ човѣшко изобретение, а не Божествено. Разбиранията на хората сѫ такива, че безъ пари не могатъ да живѣятъ. Ще дойде день, когато ще живѣятъ безъ пари. Тогава тѣ ще разбератъ, че сегашнитѣ имъ разбирания не сѫ прави. Паритѣ сѫ необходими за относителния порядъкъ на живота, но не и за абсолютния. Ще кажете, че животнитѣ сѫ низши сѫщества, тѣ нѣматъ такива нужди, каквито човѣкъ има. Отъ друга страна, като разсѫждаватъ, мнозина казватъ, че само невежитѣ хора могатъ да бѫдатъ религиозни. Ако това заключение е вѣрно, по-невежи сѫщества отъ говедата нѣма. Религиозни ли сѫ тѣ? За религиозно чувство въ животнитѣ не може да се говори. Тѣхната религия е идолопоклонство. Тѣ сѫ подигнали страха въ култъ. Всѣко животно уповава на краката си. Който има дълги крака, той е спасенъ. Така мислятъ животнитѣ.

    Сега, азъ не се спирамъ върху личния животъ на човѣка, но върху двата важни процеса въ свѣта: процесъ на еднообразие и процесъ на разнообразие. Човѣшкитѣ разбирания се отнасятъ къмъ процеса на еднообразието, а Божественитѣ — къмъ процеса на разнообразието. Хората сѫ размѣсили тия два процеса въ живота си, вследствие на което на нѣкои човѣшки разбирания сѫ приписали Божественъ произходъ. Запримѣръ, тѣ сами си създавали идоли, на които се кланяли като на божества. Единъ отъ вавилонскитѣ царе заповѣдалъ да изваятъ единъ идолъ отъ злато, на който да се кланятъ всички хора. Трима млади момци, които вѣрвали въ Единния Богъ, отказали да се поклонятъ на идола, направенъ отъ човѣшка рѫка. За тѣхното непослушание царьтъ заповѣдалъ да ги хвърлятъ въ огнена пещь. Тѣ били хвърлени въ пещьта, но за чудо на всички, не изгорѣли. Наистина, който вѣрва въ Бога, огънь го не гори.

    Днесъ всички хора минаватъ за вѣрващи, въпрѣки това боледуватъ, страдатъ отъ сиромашия и т. н. Казвамъ: Който вѣрва въ Бога, той не може да бѫде боленъ, не може да бѫде невежа, не може да бѫде и сиромахъ. Вѣрващиятъ е силенъ, богатъ, здравъ човѣкъ. Който има вѣра, той се разбира съ хората; който нѣма вѣра, той съ никого не може да се разбере. Когато работитѣ на човѣка не се нареждатъ добре, той се сърди на Провидението, че не му помагало. Провидението е дало изобилно блага на всички хора, на всички живи сѫщества. Всѣки човѣкъ разполага съ известни дарби, които не е разработилъ. Всѣка дарба е капиталъ, който трѣбва да се тури въ обръщение. Сегашнитѣ хора страдатъ защото не сѫ обработили капитала, който имъ е даденъ. Като погледнете челата на нѣкои хора, виждате, че тѣ не сѫ мислили правилно. Като погледнете горната часть на главата имъ, виждате, че тия хора не сѫ работили въ духовно отношение. Главитѣ имъ горе сѫ сплескани. Историята на човѣшкото развитие е написана на главата на човѣка. Като погледнете главата му, ще познаете, добре ли е живѣлъ този човѣкъ, или не. Всѣки удъ отъ човѣшкото тѣло сѫщо така показва, какъ се е развивалъ човѣкъ.

    Ломброзо, който се е занимавалъ съ криминалната философия, намѣрилъ, че първата фаланга на палеца въ всички престѫпници е деформирана. Тя има форма на малка топка, като чукче. По палеца на човѣка познавате, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди. Ако палецътъ на нѣкого е деформиранъ, той е осѫденъ на голѣми страдания и нещастия. Въ нѣкои хора е деформиранъ показалецътъ, въ други — срѣдниятъ пръстъ, въ трети — безименниятъ и т. н. Като вижда това, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си, да изправи погрѣшкитѣ на своето минало. Ако влѣзете въ нѣкоя кѫща и видите, че стенитѣ ѝ сѫ напукани, казвате, че гредитѣ ѝ сѫ слаби. Тази кѫща непременно трѣбва да се ремонтира, защото при най-слабото земетресение ще се събори и ще затрупа хората, които живѣятъ въ нея.

    Следователно, религията на човѣка трѣбва да бѫде такава, че да го свърже съ Божествения свѣтъ. Законитѣ на Божествения свѣтъ абсолютно не позволяватъ на жената да се ожени за мѫжъ, когото не обича. Законитѣ на Божествения свѣтъ не позволяватъ и на мѫжа да се жени за жена, която не обича. Тия закони не позволяватъ на майката да роди дете, което тя не е обичала преди зачеването му. И на детето не се позволява да се роди, ако не е обичало майка си, преди да дойде на земята. Това сѫ максими, които трѣбва да имате предъ видъ. Ще кажете: Отде знаемъ тия максими? Отде знаемъ, че Богъ сѫществува? Мравитѣ не знаятъ, че Богъ сѫществува, защото не сѫ дошли до положението на човѣка. Човѣкъ, обаче, знае и трѣбва да знае, че Богъ сѫществува. Ние знаемъ това, понеже сме дошли отъ Божествения свѣтъ; ние сме били тамъ. Това, което виждаме около насъ, не е абсолютниятъ свѣтъ. Това наричаме ние свѣтъ на сѣнкитѣ. Онзи, който днесъ говори едно, утре — друго, е сѣнка на човѣка. Обаче, ние не се смущаваме отъ това, че сѣнката се топи и изчезва. Това е въ реда на нѣщата. Ние не се смущаваме отъ това, че хората се биятъ, че се каратъ, че умиратъ, че губятъ богатството си. За насъ това е представление, театъръ. Това сѫ роли въ драмата на нѣкой авторъ, които трѣбва да се изиграятъ.

    Ние се интересуваме отъ красивитѣ и благородни постѫпки на хората. Нѣкой се оплаква, че го обрали. Този човѣкъ се заблуждава. Ако следъ обирането се чувствува по-леко, той трѣбва да благодари, че сѫ снели часть отъ товара му. Какво щѣше да стане съ него, ако съ този товаръ той плаваше по морето? Той можеше да се удави. Щомъ се е намѣрилъ човѣкъ, който може да вземе товара отъ гърба му, той трѣбва да благодари. Иначе, щѣше да опита дълбочината на морето. Едно трѣбва да знаете: Реално е само това, което никой не може да го отнеме. Щомъ нѣкой вземе нѣщо отъ тебе, то не е реално. Всѣко богатство, което могатъ да ти отнематъ, не е твое. Ние вѣрваме въ онази собственость, която никой не може да отнеме. Единствената собственость на човѣка е неговиятъ духъ, неговата душа, неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговото тѣло.

    Човѣкъ разполага съ тѣло, което никой не може да му вземе. Като умре, човѣкъ ще остане съ това тѣло. Засега той живѣе въ чуждо тѣло. Физическото тѣло, въ което човѣкъ живѣе, не е негово. То представя черупката на яйце, отъ което пилето излиза. Ето защо, като умре, човѣкъ излиза отъ своята черупка и влиза въ собственото си тѣло, въ което има условия да се развива. Това не трѣбва да ви смущава. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Вѣрата подразбира познаване на Бога. Да познаете Бога, това значи, да влѣзете въ Божественото училище и да прилагате Божията Любовь, Мѫдрость, Истина. Като прилагате Божественитѣ принципи, вие ще придобиете истинско знание. Ако съ сегашното си знание отидете на слънцето, вие ще се намѣрите въ положението на деца, които едва започватъ да учатъ. Ще кажете, че знаете френски, нѣмски, английски езикъ. Какво представятъ тѣзи езици, въ сравнение съ ватанския езикъ, отъ който сѫ произлѣзли всички досегашни езици? Хората сѫ забравили ватанския езикъ — първоначалниятъ езикъ, на който сѫ говорили въ далечното минало. Има хора, които помнятъ този езикъ, но малцина сѫ тѣ.

    Сега азъ не искамъ да внасямъ смущение въ умоветѣ и сърдцата ви, но искамъ да ви заставя да мислите. Смущенията произлизатъ отъ разбиранията на хората. Който ви обича, той никога не внася смущение въ душата ви. Следователно, щомъ имашъ нѣкакво смущение въ душата си, или ти не обичашъ даденъ човѣкъ, или той не те обича. Въ Божествената любовь и двамата обичатъ едновременно, но се проявяватъ различно: когато единиятъ дава, другиятъ взима. Следъ известно време смѣнятъ ролитѣ си. Божествената любовь подразбира правилна обмѣна, т. е. смѣна на полюситѣ. Сѫщото явление става и въ електричеството: полюсътъ, който е билъ положителенъ, става отрицателенъ. Свѣтлината се явява всѣкога на отрицателния полюсъ. Засега слабото въ свѣта носи Божественитѣ прояви въ себе си. Силното пъкъ носи знанието. Човѣкъ дължи своитѣ придобивки на слабото въ себе си. Всѣка велика мисъль е създадена отъ малки потици. Малкитѣ желания и потици които човѣкъ подържа въ себе си, следъ време раждатъ нѣкаква велика идея. Човѣкъ трѣбва да работи десетки години върху известна идея, докато я реализира. Нищо въ свѣта не е произволно.

    За да роди едно умно и красиво дете, майката е работила въ това направление десетки години. За да роди гениално дете, майката е подържала тази мисъль въ ума си съ вѣкове. Ако очитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ красиви, това показва, че той е мислилъ дълго време въ това направление. Ако нищо не е мислилъ, очитѣ му не сѫ красиви. Тъй щото, искате ли красиви очи, които да предаватъ Божественитѣ мисли, работете съзнателно върху това желание. Всѣка мисъль, добра или лоша, която излиза отъ човѣка, следъ като направи единъ крѫгъ на движение, ще се върне пакъ къмъ него. Доброто, което човѣкъ прави, следъ време пакъ ще се върне къмъ него. Такъвъ е законътъ. Като знаете това, мислете, чувствувайте и постѫпвайте добре, за да се върне всичко при васъ. Дъждътъ днесъ показва, че всички добри работи, които посѣвате, ще бѫдатъ полѣти, за да израснатъ и плодъ да дадатъ. Доброто, което посѣете въ себе си, ще израсте. Днешниятъ дъждъ е велико благословение за васъ. Богъ казва, че всичко, което сте пожелали отъ хиляди години насамъ, ще бѫде благословено, при условие да следвате Божиитѣ пѫтища. Не се страхувайте отъ дъжда. Презъ пролѣтьта и презъ лѣтото, когато вали дъждъ, излизайте вънъ да ви измокри добре. Ако сте на пѫтя нѣкѫде, свалете шапката си, нека да се намокри главата ви добре. Този дъждъ е благословение за човѣка. Щомъ ви вали дъждъ, благодарете, че сте се окѫпали, че сте направили една електрична баня.

    Желая ви вашитѣ мисли, чувства и постѫпки да се окѫпятъ. Дъждътъ, който иде отгоре, е разуменъ. Той носи въ себе си мощни сили. Растения, животни, хора, които сѫ намокрени и окѫпани отъ този дъждъ, се благославятъ. Повечето хора иматъ неестественъ страхъ отъ дъжда, като че сѫ направени отъ захарь. Ония, които сѫ направени отъ захарь, не ги съветвамъ да правятъ дъждовни бани. Обаче, ония, които сѫ направени отъ устойчива материя, трѣбва да правятъ всѣка година поне по десетина дъждовни бани.

    Христосъ казва: „Ако не се родите изново отъ вода и отъ Духъ, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Значи, водата, отъ която трѣбва да се родите, ще бѫде вашата майка. Сега вие бѣгате отъ вашата майка. Духътъ ще бѫде вашиятъ баща. Кой е виждалъ своята майка, т. е. любовьта? Всички млади се влюбватъ, но не познаватъ любовьта. Старитѣ пъкъ казватъ, че любовьта не е за тѣхъ. Ако старъ човѣкъ се влюби, казватъ, че билъ глупецъ. Значи, глупостьта е за младитѣ, а не за старитѣ. На младитѣ се позволява да любятъ, а на старитѣ не се позволява. Въ сѫщность, човѣкъ може да бѫде младъ, само ако люби. Престане ли да люби, той остарява. За предпочитане е човѣкъ да носи всичкитѣ глупости на младостьта, но съ любовь, отколкото всичкото богатство на старостьта, но безъ любовь. Глупоститѣ на младостьта, но съ любовь, представятъ добродетелитѣ на младостьта. Когато децата се каратъ, лесно се примиряватъ. Виждате, че две деца се каратъ, биятъ, скубятъ коситѣ си, но следъ една-две минути тѣ се пригръщатъ и цѣлуватъ. Ако двама стари се скаратъ, съ години не могатъ да се примирятъ. Хората сѫ разбрали криво и старостьта, и младостьта. Младъ човѣкъ е този, който приема. Старъ е този, който дава. Стариятъ трѣбва да предаде своята опитность на младия и да каже: Синко, добъръ човѣкъ си. Пѫтьтъ, по който вървишъ, е правъ. Бѫди благословенъ! Нима децата не вървятъ но правия пѫть?

    Христосъ казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Има деца, които не приличатъ на деца. Тѣ преждевременно сѫ остарѣли. Споредъ мене, деца сѫ само ония, които иматъ любовь. Стари сѫ само ония, които иматъ любовь. Следователно, всички деца и всички стари, който нѣматъ любовь, носятъ други имена. Децата безъ любовь наричамъ млади кукли. Старитѣ безъ любовь наричамъ стари кукли. Това се отнася и до мѫжетѣ, и до женитѣ. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса: Какво предпочитамъ да бѫда — млада кукла безъ любовь, или стара кукла съ любовь? Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде или младъ, или старъ, но непременно съ любовь. Докато е кукла, нищо не може да се очаква отъ него. Каквито условия да създадете на куклата, тя всѣкога си остава кукла. Децата кѫпятъ куклитѣ си, обличатъ ги съ модерни дрехи, разхождатъ ги съ колички, но все кукли си оставатъ. Ако се счупи крака на куклата, детето плаче, но куклата не се интересува за счупения си кракъ.

    Сега, нека остане въ ума ви мисъльта: Човѣкъ не може да бѫде здравъ, ако не обича. Човѣкъ не може да бѫде ученъ, ако не обича. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако не обича. Изобщо, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, богатъ, силенъ, здравъ, ученъ, ако не обича. Любовьта трѣбва да присѫтствува навсѣкѫде. Ако имашъ любовь въ знанието си, ти ще бѫдешъ великъ ученъ. Ако имашъ любовь въ свободата си, ти ще бѫдешъ неуязвимъ. Свободата, богатството, знанието, здравето може да се пази само чрезъ любовь. Безъ любовь свободата се превръща въ робство, знанието — въ невежество, любовьта — въ мѫчение.

    Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Познаването подразбира любовь. Да обичашъ нѣкого, това значи, да живѣешъ заради него. Любовьта на Бога се заключава въ това, че при всичкитѣ несъобразности на човѣшкия животъ, Той гледа благосклонно къмъ човѣка. Като вижда всички криви постѫпки на хората, Богъ казва: Този животъ не е за васъ. Азъ вѣрвамъ, че следъ време вие ще изоставите вашитѣ слабости. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който обича да яде развалено месо. Всички хора обичатъ хубави, нови, здрави дрехи, направени отъ скѫпа, фина материя. Всѣки би желалъ да има украшения отъ злато направени, посипани съ диаманти. Най-хубавата дреха, съ която човѣкъ може да се облѣче, това е дрехата на любовьта. Тя е украсена съ скѫпоценни камъни и диаманти. Никой де е въ състояние да открадне дрехата на любовьта на човѣка.

    Нѣкои питатъ, ще се познаватъ ли, като отидатъ въ другия свѣтъ. Ако се обичатъ, ще се познаятъ; ако не се обичатъ, нѣма да се познаятъ. Ако тукъ се обичате, и на онзи свѣтъ ще се обичате. За разумния условията въ онзи свѣтъ сѫ по-добри отъ тия на земята. На онзи свѣтъ хората иматъ по-добри условия да се познаятъ и да се обичатъ. Въ онзи свѣтъ имате възможность да научите най-красивия езикъ, съ най-красивитѣ думи, които нѣкога сте търсѣли въ живота си. Предъ васъ ще се открие онова велико минало и велико бѫдеще, да видите, какъ сте се запознали и какво познанство ще направите въ бѫдеще. Всѣки човѣкъ, когото обичате, ви е билъ полезенъ въ миналото. Той ще ви бѫде полезенъ и въ настоящето, и въ бѫдещето. Следователно, всички хора, които ви обичатъ, представятъ вашия капиталъ, За ония пъкъ, които вие обичате, вие сте тѣхенъ капиталъ. Какво по-голѣмо благо отъ това можете да очаквате? Вие сте капиталъ за тѣзи, които обичате; тѣзи пъкъ, които васъ обичатъ, сѫ вашъ капиталъ. Тѣхното щастие е скрито въ васъ, а вашето — въ тѣхъ. Щастието на всички хора е скрито въ Бога. Ако любите Бога, знайте, че бѫдещето ви е скрито въ Него. Ако Го любите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Като знаете това, желайте отъ Бога само онова, което отговаря на васъ. Може ли малкото момиченце да иска да се облѣче въ роклята на майка си? Това желание не съответствува на него. Като стане 21 годишна мома, тогава може да облѣче роклята на майка си. Докато си петгодишно момиченце, не пожелавай майчината си рокля. Докато си петгодишно момченце, не пожелавай бащината си дреха. Докато си петгодишно дете, не пожелавай професорска катедра. Като станешъ голѣмъ, ще се облѣчешъ, въ каквито дрехи искашъ. Като станешъ голѣмъ, ще заемешъ и професорска катедра. Всѣко нѣщо ще дойде на своето време. Чакайте спокойно времето, което е опредѣлено за васъ. То ще донесе съответното за васъ благо.

    „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това е животъ вѣченъ, да се възлюбите единъ другъ. Това е животъ вѣченъ, да живѣете единъ за другъ. Това е животъ вѣченъ, да изпълните волята Божия и да придобиете всичко онова, което желаете, и да кажете: Вѣрни сѫ думитѣ на Христа, че каквото пожелаете въ името Божие, ще ви се даде.

    Апостолъ Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ.“ Значи, за всѣки човѣкъ сѫ опредѣлени блага, които ще дойдатъ на своето време. За да получи тия блага, той трѣбва да приложи любовьта си. Че ще има мѫчнотии, това е неизбѣжно. Безъ мѫчнотии човѣкъ не може да живѣе. Мѫчнотиитѣ сѫ пробниятъ камъкъ за човѣка. За да придобие едно благо на любовьта, човѣкъ трѣбва да мине презъ 99 страдания. Ако намѣри човѣкъ, който не е миналъ презъ 99 страдания, любовьта ще го стопи, нищо нѣма да остане отъ него. Срещне ли човѣкъ, който е миналъ презъ 99 страдания, любовьта ще ги съедини въ едно и ще образува отъ тѣхъ вѣчното благо на живота. Ако спазвате законитѣ на любовьта, тя ще преобрази всички ваши недоразумения, страдания, мѫчнотии и ще ги превърне въ вѣченъ капиталъ за васъ. Радвайте се, че иде любовьта, която ще ви освободи отъ сегашнитѣ непоносими условия на живота. Само Божията Любовь е въ сила, да освободи човѣка отъ смъртьта — най-голѣмиятъ врагъ въ свѣта.

    Това е животъ вѣченъ, да познаете Бога като Любовь.

    Това е животъ вѣченъ, да познаете Бога като Мѫдрость.

    Това е животъ вѣченъ, да познаете Бога като Истина.

    Желая ви въ бѫдеще да вървите по този пѫть.

    Желая ви да станете господари съ любовь, да станете и слуги съ любовь.

*

3 Съборна беседа отъ Учителя, държана на
27. августъ, 1939 г., 10 ч. пр. об. Изгрѣвъ.

_______________________________________________

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана от първото издание - София 1939г., редактирано отъ Паша Теодорова (бележка отъ ИК „Жануа-98“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...