Jump to content
Ани

1939_08_26 Тритѣ нѣща / Три ценни нѣща

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ТРИТѢ НѢЩА

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

“Духътъ Божи”

Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ да възприеме правилно нѣщата, които Богъ праща. Ще взема първитѣ десеть стиха отъ десетата глава отъ Евангелието на Иоана. Ще взема тия думи, както тѣ сѫ излѣзли отъ Бога.

Размишление

Три нѣща има въ живота, които човѣкъ трѣбва да знае. Тѣ сѫ основа, върху която всичко може да се съгради. Любовьта е, която носи ценноститѣ на живота. Всичкитѣ блага на живота сѫ скрити въ Любовьта. Любовьта има две страни: тамъ дето излиза, то е даване. Богъ е, Който дава Любовьта. Отъ Духа излиза Любовьта. Второто е: да се възприеме Любовьта - възприятието. Човѣшката душа е, която възприема Любовьта. Трѣбва да има нѣкой, отъ който Любовьта да дойде, и да има нѣкой, които да възприеме Любовьта. И силата на човѣка седи въ възприемането на Любовьта. Когато възприемешъ Любовьта, въ тебе ще настане миръ и радость и всичкитѣ противоречия на живота ще изчезнатъ. Когато изчезнатъ всичкитѣ противоречия, ти правилно си възприелъ Любовьта. Дотогава, докато не се махнатъ противоречията, това показва, че ти не си възприелъ Любовьта. Не, че нѣма Любовь, но причината трѣбва да търсишъ въ себе си. Не, че ти си виноватъ. Стъклата, които имате на вашитѣ кѫщи, може да се покриятъ съ влага, че да не може свѣтлината да влиза. Следователно трѣбва да ги изчистите, не съ нѣкоя груба кърпа, но съ нѣкоя много деликатна, защото ако триете прозорцитѣ съ груба, прозорцитѣ ще се развалятъ.

Второто ценно нѣщо е Мѫдростьта. Тя носи ценноститѣ на свѣтлината и на знанието. Свѣтлината и знанието сѫ ценни по това, че въ тѣхъ се крие силата на човѣшкия животъ.

Третото нѣщо е Истината. Тя носи ценноститѣ на свободата. Значи ти, за да възприемешъ Истината, трѣбва да възприемешъ нейнитѣ ценности. Ценноститѣ й седятъ въ свободата. Ако ти не си свободенъ, ти нѣмашъ ценноститѣ на Истината. “Истината ще ви направи свободни.” Само свободниятъ човѣкъ може да се движи. Само свободниятъ човѣкъ може да прилага Любовьта. Само свободниятъ човѣкъ може да прилага свѣтлината, знанието. Само свободниятъ човѣкъ може да живѣе.

Рекохъ, всички вие, които ме слушате, трѣбва да ме слушате чрезъ закона на Любовьта, трѣбва да ме слушате чрезъ закона на Мѫдростьта и трѣбва да ме слушате чрезъ закона на Истината. Ако не слушате по тия три закона, найпърво вие нѣма да разберете ценноститѣ, които Любовьта носи, нѣма да разберете ценноститѣ, които Мѫдростьта носи, нѣма да разберете ценноститѣ, които Истината носи. Всѣки единъ отъ васъ може да произнесе думата Истина, може да произнесете думата Мѫдрость и думата Любовь може да произнасяте. Но всѣко произношение си има единъ вѫтрешенъ смисълъ. Всѣки може да пѣе, но каква грамадна разлика има между единъ добъръ пѣвецъ и единъ обикновенъ пѣвецъ. Каква грамадна разлика има между единъ гениаленъ художникъ и единъ обикновенъ художникъ. Каква грамадна разлика сѫществува между единъ гениаленъ говорителъ и единъ обикновенъ говорителъ. Обикновенитѣ говорители въ свѣта само прахъ дигатъ. Тѣ, като влѣзатъ въ свѣта, пълнятъ само съ прахъ и каль. Хубаво нѣщо е прахътъ, понеже следъ този прахъ идатъ дъждовнитѣ капки. Следъ като сѫ паднали дъждовнитѣ капки, иде кальта. Който е гениаленъ майсторъ, трѣбва да дойде и да направи грънци отъ тази каль. Ако вие този прахъ не може да го впрегнете да направите дъждовнитѣ капки и ако отъ кальта не може да направите грънци, вие не сте гениаленъ майсторъ. Нѣкой пѫть вие казвате: “Обичашъ ли ме?” Кальта обича само гениалнитѣ грънчари, които правятъ хубави съсѫди отъ кальта. Прахътъ обича само гениалнитѣ грънчари, които могатъ отъ тѣзи разпръснатитѣ малки частици могатъ да ги събератъ на едно мѣсто и да направятъ воднитѣ капки, да ги изпратятъ по всичкитѣ малки растения, цвѣтенца, да ги полѣятъ.

Когато страдате, трѣбва да знаете, че вие сте обикновени хора, които дигате само прахъ и каль. Не е лошо това, но сте обикновени хора. Ако отъ онзи материалъ, който Богъ ви е далъ, ако вие отъ него не може да направите, да изваете една свѣтла мисъль, ако отъ тази каль не може да извадите свѣтли чувства, ако отъ тази каль не може да изваете една свѣтла постѫпка, вие спадате къмъ обикновенитѣ хора въ свѣта. Азъ говоря сега не на човѣшки езикъ.

Казвате: “Азъ съмъ добъръ човѣкъ.” За мене добрината не седи въ времето. Тя е извънъ времето. Любовьта действува извънъ времето, последствията оставатъ въ времето. Туй, което остава въ времето, то е вече проявеното. Ако искашъ да знаешъ онова непроявеното, то остава извънъ времето. Любовьта винаги се проявява извънъ времето. Но туй, което се проявява извънъ времето, то е вѣчно. То като се прояви, то пребѫдва всѣкога. Проявеното не пребѫдва всѣкога. Запримѣръ ако вие вечерно време сте въ единъ салонъ, имате едно представление, едно кино, представятъ се нѣкакви движения, нѣкакви планински мѣстности. Дотогава, докато свѣтлината функционира въ този салонъ, вие виждате изображението, когато свѣтлината престане, веднага всичко изчезва. Тогава вие не сте въ свѣта на реалноститѣ, вие сте въ свѣта на сѣнкитѣ, дето нѣщата изпадатъ. Значи има единъ животъ на сѣнкитѣ. Ти си щастливъ, но въ единъ моментъ всичкото твое щастие изчезва. Ти си се влюбилъ, но въ единъ моментъ всичката твоя любовь изчезва. Любовь, която изчезва, тя не носи ценноститѣ на живота. Знание, което изчезва, то не носи ценноститѣ на живота. Свобода, която изчезва, тя не носи ценноститѣ на Истината. Онова, което изчезва, то [не] носи ценности. Въ Истината нѣма коментарии, въ знанието нѣма коментарии, въ Любовьта нѣма коментарии. Въ сѣнкитѣ има коментарии, колкото искате. Може да говорите, че любовьта е идеална или обикновена любовь. Идейната любовь никога не престава, не се измѣня, тя постоянно расте и се усилва. Идейната любовь обгръща всички сѫщества, които Богъ е създалъ. Азъ сега не говоря за нѣща, които Богъ не е създалъ. Има много работи, които Богъ не е създалъ. Азъ говоря за онова, което Богъ е създалъ. Реални сѫ нѣщата, които Богъ е създалъ. Всичкитѣ нѣща, които Богъ не е създалъ, това сѫ сѣнка, отражение на онова, което Богъ е създалъ.

Следователно турете въ себе си Любовьта. Има нѣща, които вие сте създали, вашето разбиране. Има нѣща, които Богъ е създалъ. Ценното е онова, което Богъ е създалъ въ васъ. Кое е ценното въ васъ? Ценното е вашиятъ духъ. Кое е ценното въ васъ? Ценното е вашата душа. Кое е ценното въ васъ? Ценното е вашиятъ умъ. Кое е ценното въ васъ? Ценното е вашето сърдце. Кое е ценното? Ценното е вашето тѣло, въ което сега живѣете. Всичкитѣ неща, които Богъ е създалъ, това сѫ реалнитѣ нѣща, тѣ винаги оставатъ и въ тѣхъ седи вашето вѣчно благо.

Вие едва сега изучавате езика на вашето сърдце. Колко мѫчно е човѣкъ да говори езика на сърдцето си. Може да питате: “Обичашъ ли ме ти?” Рекохъ: “Обичамъ те.” Казва: “Истина ли ми казвашъ?” - “Какво ще ме пита?” Казва ми пѣвецътъ: “Ще попѣя.” Пѣе ми той. Азъ питамъ: “Правилно ли ми пѣешъ?” Щомъ го питамъ, азъ съмъ глухъ. Питамъ го: “Ти пѣешъ ли тъй както трѣбва?” Щомъ го питамъ, значи азъ съмъ глухъ. Ухото ми трѣбва да знае, не трѣбва да питамъ. Когато пѣвецътъ пѣе, ухото, което слуша, знае пѣвецътъ пѣе ли хубаво. Ухото схваща езика на пѣвеца. Като туришъ дѣсното ухо или лѣвото ухо или ако слушашъ съ дветѣ уши, може да схванешъ пѣенето и ти разбирашъ. Пѣвеца нѣма да го питашъ. Ще му кажешъ: “Много добре пѣешъ.” Когато пѣвецътъ пѣе на лѣвото ухо, то означава, че той те обича, дава ти нѣщо в живота. Когато пѣвецътъ пѣе въ дѣсното ухо, той ще внесе въ тебе свѣтлина и знание. Ако единъ пѣвецъ не внася едновременно въ лѣвото ухо Любовь и ценноститѣ на живота, смисълъ на живота и презъ дѣсното ухо, ако пѣвецътъ не внася свѣтлина и знанието на Мѫдростьта, той не е пѣвецъ. Ако азъ не мога презъ лѣвото ухо да възприема туй, което пѣвецътъ пѣе, азъ не съмъ разбралъ Любовьта и ако ми пѣе презъ дѣсното ухо и азъ не мога да възприема свѣтлината, както той, азъ не съмъ възприелъ свѣтлината и знанието на Мѫдростьта.

Сега азъ говоря за Божествения свѣтъ. Когато хората говорятъ, азъ разбирамъ, е говорътъ е най-великото нѣщо въ свѣта. Следъ говора иде пѣнието, музиката на живота. Музиката е вѣчна и тя показва, че ти правилно си разбралъ. Тамъ, дето има музика, тамъ Богъ говори, тамъ, дето нѣма музика, не е Богъ. Тамъ, дето има говоръ въ пълния смисълъ, Богъ говори. Богъ е, Който говори въ свѣта и Богъ е, Който внася хармония, великата пѣсень на живота. Сега ако бѣха вашитѣ уши отворени, щѣхте да чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ пѣсеньта на Любовьта. Тѣ пѣятъ и казватъ: “О, човѣци, които сте създадени по образъ подобие на Бога, слушайте гласа на вашия творецъ, слушайте гласа на вашия баща, който днесъ говори. Слушайте Го, както ние Го слушаме. Вършете волята Му, както ние я вършимъ. Това е смисълътъ на живота на безсмъртието.” Ето пѣсеньта на ангелитѣ, които пѣятъ сега.

Казва Христосъ: “Азъ съмъ вратата.” Тази врата това е Любовьта. Приемната стая това е свѣтлината и знанието. Стаята, въ която вие ще се запознаете съ Онзи, Който създалъ свѣта, то е стаята на Истината, тамъ е свободата. Да бѫде човѣкъ свободенъ, то значи да се запознае съ Бога. Да обича човѣкъ, значи да е възприелъ Божия животъ. За да познава Бога, трѣбва да е възприелъ свѣтлината и знанието, което е излѣзло изъ Бога.

Рекохъ, освободете се отъ вашитѣ обикновени говорители. Освободете се отъ вашитѣ обикновени пѣвци. Освободете си отъ вашитѣ обикновени бърборковци за свободата, които дигатъ прахъ. Въ Истината човѣкъ става силенъ, свободенъ, става широкъ, въ Истината той всичко може да направи. Въ Мѫдростьта човѣкъ става силенъ, всесиленъ. Знанието е, което дава сила. А въ Любовьта той придобива щастието, придобива блаженството, смисъла на живота и всичкитѣ страдания се стопяватъ. Всичкитѣ страдания се стопяватъ и отъ тия страдания излиза радость и веселие на човѣшката душа. Любовьта е, която превръща несгодитѣ на живота и всичкитѣ страдания на радости. И азъ виждамъ, че вие сега като малкитѣ деца, започвате да чувствувате радость, започватъ да поникватъ малкитѣ цвѣтенца тукъ тамъ. Онѣзи изворчета започватъ да излизатъ, птичкитѣ пѣятъ и вие се вслушвате. Тамъ далече на хоризонта се вижда Божественото слънце вече на изгрѣване. Онзи първиятъ лѫчъ, той е лѫчъ на Божествената Любовь. Лѫчътъ на центъра е лѫчътъ на Божествената Мѫдрость. И тия двата лѫча, които влизатъ, като се съединятъ, образуватъ Божиятъ лѫчъ на Истината и на Свободата.

Сега ви пожелавамъ Божията Любовь да се съедини въ вашето сърдце и Божията Мѫдрость като се съединятъ въ вашия умъ и тия два лѫча като се съединятъ да образуватъ и да ви дадатъ Божествената Свобода, въ която ще се изяви вашата сила. Ще почувствувате благата, които за бѫдеще ще ви трѣбватъ. Всички трѣбва да имате изобиленъ животъ. Всички трѣбва да имате изобилно знание и изобилна свобода. Този животъ, това знание и тази свобода [да посветите] въ служение на Бога, Онзи, Който ни е далъ всичко. Не чакайте, какво ще стане съ свѣта. Отъ този свѣтъ ще излѣзе единъ отличенъ свѣтъ. Отъ яйцето, което е подъ квачката, туй яйце отвънъ ще се развали, но ще излѣзе нѣщо отъ него, ще излѣзе едно пиле, единъ пѣтелъ, който ще пѣе и ще показва кога Слънцето ще изгрѣва. Бѫдещиятъ свѣтъ ще бѫде свѣтъ на братство и свобода. Бѫдещиятъ свѣтъ ще бѫде свѣтъ на Любовь. Бѫдещиятъ свѣтъ ще бѫде свѣтъ на разбирателство. Нѣма какво да се примиряваме.

Сега приложете вашитѣ сили. Понеже всички се намирате въ едно изпитание. Васъ ви изпитватъ. Представете си сега, че въ една стая се намиратъ сто души, хора на разни възрасти, едни на петь години, други на 10, 15, 20, 30, найпосле има и на 120 години. Представете си, че на тия хора имъ се даватъ дрехи, представете си, че имъ даватъ едно малко палтенце за най-малкото дете, после и за по-голѣмитѣ. Ако възрастниятъ вземе дрехата на малкото петь годишно дете, какво ще се ползува отъ тая детинска дреха? Тази дреха е за другиго отъ салона. Васъ често ви гледамъ, вземете една дреха на детето, турите я въ вашия долапъ и чакате да направите нѣкакъвъ пазарлъкъ. Изпратете дрехата на нейното мѣстоназначение. Туй дете я чака. Когато дойде старата дреха, че я дадете на малкото дете, то ще каже: “Тази дреха не е за мене, а за стария.” Старитѣ дрехи да идатъ при старитѣ. Възрастнитѣ дрехи да идатъ при възрастнитѣ и детскитѣ дрехи да идатъ при децата. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка според своята форма да иде на своето мѣстоназначение.

Страданията на земята произтичатъ отъ това, че ние взимаме ония Божии блага, които не сѫ заради насъ. Божиитѣ блага ще дойдатъ при тебе и ти ще ги изпратишъ. За тебе Божието благо ще дойде най-после. По това се познава. Въ едно угощение искашъ да завземешъ първо мѣсто. Ти не си разбралъ Божия законъ. При Бога ти ще завземешъ последното мѣсто и като дойде Богъ, ще ти даде мѣстото, което е предназначено за тебе. Твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ, твоето сърдце опредѣлятъ твоето мѣсто въ свѣта. Каквото е твоето сърдце и каквато е твоята душа, какъвто е твоятъ умъ и какъвто е твоятъ [духъ], такова ще бѫде и твоето предназначение въ свѣта. Радвайте се, че е така. Онова, което Богъ ви е далъ по този начинъ, никой не е вече въ сила да ви го отнеме. Само когато вашето сърдце се постави на своето мѣсто, само когато вашиятъ умъ се постави на мѣсто, само когато вашата душа се постави на мѣсто и само когато вашиятъ духъ се постави на мѣсто, вие тогава ще познаете Бога, Той ще ви говори. Той ще ви посети тогава. Богъ посещава само ония, на които сърдцето е на тѣхното мѣсто. Той ги посещава по другъ начинъ, но ще имате страдания. Ако искате Богъ да ви посети и да имате радость, вашето сърдце трѣбва да бѫде на мѣсто, на работа.

Туй сърдце, което е въ васъ, каква грамадна работа върши, то трѣбва да изпраща кръвьта. Но тази кръвь то не задържа за себе си, тази кръвь изпраща по цѣлото тѣло, за да може всички безбройни жители на твоето тѣло да приематъ своята храна и да благодарятъ на Бога. И вашиятъ умъ трѣбва да изпрати мислитѣ, да изпрати храна за мисъльта на всичкитѣ жители. Умътъ има свое предназначение. Истината и тя има предназначение въ вашия свѣтъ, да освободи всѣка една клетка въ човѣшката душа. Защото въ всѣка клетка въ тѣлото седи една малка душа, която за бѫдеще ще бѫде така велика, както вие сте велики. Та рекохъ, вие трѣбва да освободите всички ония души, които живѣятъ и работятъ въ васъ, тѣ да познаятъ, че иматъ единъ господарь, който е гениаленъ, който мисли за тѣхната свобода. Каквото е Богъ заради насъ, Който търси нашето благо, такова трѣбва да бѫде нашето поведение спрямо себе си, да освободимъ доброто вѫтре. Доброто вѫтре трѣбва да се прави. Всичкитѣ ония жители, които сѫ недоволни вѫтре въ насъ, трѣбва да ги направимъ доволни, да ги превъзпитаме, че единъ день да ни признаятъ за господари. Сега половината жители не ни признаватъ. Тѣ казватъ: “Нѣма го господарьтъ, тукъ цари една анархия. Кой яде и кой плаща, не се знае.

“Азъ съмъ вратата.” Това е Любовьта. Презъ тази врата ако влѣзе нѣкой, ще влѣзе, ще излѣзе и паша ще намѣри. Пашата това е Божествената Мѫдрость, благата, които сѫ създадени. Вие днесъ сте се събрали. Кой ви е събралъ? Събрали сѫ ви вашитѣ сърдца, събрали сѫ ви вашитѣ умове, събрали сѫ ви вашитѣ души, събрали сѫ ви вашитѣ духове. Всичкитѣ сърдца, всичкитѣ умове, всикитѣ души, всичкитѣ духове Богъ ги е създалъ и събралъ въ свѣта. Щомъ сме събрани отъ нашитѣ сърдца, щомъ сме събрани отъ нашитѣ умове, щомъ сте събрани отъ нашитѣ души, щомъ сме събрани отъ нашитѣ духове, тогава Богъ е съ насъ.

Желая ви днесъ да видите Божието присѫтствие въ свѣта и да направите туй, което досега не сте направили: да възкръсите мъртвитѣ, да просветите невежитѣ, да освободите робитѣ и да ги направите свободни. Това е Божието присѫтствие. Освободете вашето сърдце, освободете вашия умъ, освободете вашата душа, освободете вашия духъ и станете служители на Господа, Който днесъ ви говори.

Отче нашъ

Който сега не може да направи това, нека остави Господь въ него да направи това, което той не може да направи.

Беседа, държана на първия день на събора

сѫбота 26 августь 1939 г.

Изгрѣвъ

Link to comment
Share on other sites

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Три ценни нѣща

Размишление.

    Три ценни нѣща има въ живота, които човѣкъ трѣбва правилно да възприеме. Тѣ представятъ основа, върху която човѣкъ може да гради. Първото ценно нѣщо е любовьта, която носи благата на живота. Любовьта пъкъ излиза отъ Духа. Тя се изявява главно по два начина: чрезъ даване и чрезъ приемане. Тамъ, отдето излиза любовьта, е мѣсто на даване. Значи, Духътъ дава. Тамъ, дето любовьта се влива, е мѣсто на приемане. Понеже любовьта се влива въ душата, затова казваме, че душата приема. Следователно, за да се яви любовьта сѫ необходими: сѫщество, отъ което да дойде любовьта, и сѫщество, което да я възприеме. Силата на човѣшката душа седи въ възприемане на любовьта. Когато човѣкъ възприеме правилно любовьта, въ душата му настава миръ, радость и веселие, и всички противоречия въ живота му изчезватъ. Докато се натъква на противоречия, човѣкъ не е възприелъ още любовьта. Като знае това, той трѣбва да търси причината за противоречията въ себе си, а не вънъ отъ себе си. Противоречията показватъ, че прозорцитѣ на кѫщитѣ ви сѫ замъглени, вследствие на което свѣтлината не може свободно да прониква презъ тѣхъ. Изтрийте прозорцитѣ си съ мека, чиста кърпа, да имате повече свѣтлина.

    Второто ценно нѣщо въ живота е мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание. Силата на човѣшкия духъ се крие въ свѣтлината и знанието, които той възприема.

    Третото ценно нѣщо въ живота на човѣка е истината, която носи свобода. Който не е свободенъ, той не е придобилъ ценноститѣ на свободата. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Само свободниятъ човѣкъ може да се движи. Само свободниятъ може да прилага любовьта. Само свободниятъ може да прилага знанието и свѣтлината. Само свободниятъ може да живѣе.

    Всички, които слушатъ Словото, трѣбва да слушатъ чрезъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Не слушатъ ли чрезъ тия закони, тѣ нѣма да разбератъ ценноститѣ, които любовьта, мѫдростьта и истината носятъ въ себе си. Всѣки може да произнесе думитѣ „любовь, мѫдрость и истина,“ но всѣко произнасяне на тия думи има различно съдържание и различенъ смисълъ. Всѣки може да пѣе, но между пѣнието на гениалния и на обикновения пѣвецъ има голѣма разлика. Грамадна разлика сѫществува между гениалния и обикновения художникъ, между гениалния и обикновения ораторъ. Обикновенитѣ пѣвци, музиканти, художници, оратори дигатъ само прахъ въ живота си. И прахътъ е на мѣсто, защото помага за образуване на дъждовнитѣ капки. Дъждовнитѣ капки образуватъ кальта. Щомъ намѣри тази каль, гениалниятъ майсторъ веднага я впрѣга на работа. Отъ кальта той прави хубави грънци. Следователно, ако отъ праха човѣкъ не може да образува дъждовни капки, ако отъ дъждовнитѣ капки не може да направи каль и отъ кальта — хубави грънци, той не е гениаленъ майсторъ.

    Мнозина искатъ да знаятъ, дали даденъ човѣкъ ги обича. Само гениалниятъ човѣкъ се обича, защото отъ праха той може да образува водни капки, отъ воднитѣ капки — каль, а отъ кальта — хубави грънци. Следователно, който страда, безъ да може да си помогне, той е обикновенъ човѣкъ. Ако отъ праха и кальта, които имате, не можете да изваете една свѣтла постѫпка, вие сте обикновени хора. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде необикновенъ, да бѫде скулпторъ — отъ праха и отъ кальта да вае красиви статуи за бѫдещето.

    Нѣкои казватъ за себе си, че сѫ добри, че иматъ любовь. Добротата и любовьта се проявяватъ извънъ времето, а последствията имъ оставатъ въ времето. Всѣко нѣщо, което се проявява извънъ времето, е вѣчно. т. е. всѣкога пребѫдва. Проявеното, обаче, не пребѫдва всѣкога. Ако влѣзете въ освѣтенъ салонъ, вие виждате цѣлата обстановка: картини, статуи. Щомъ изгасне свѣтлината, картинитѣ изчезватъ. Докато имате свѣтлина, вие сте въ реаленъ свѣтъ; щомъ свѣтлината изчезне, вие сте въ нереаленъ свѣтъ, или въ свѣта на сѣнкитѣ. Ти си щастливъ, но въ единъ моментъ щастието ти изчезва. Ти любишь, но въ единъ моментъ любовьта ти изчезва. Ти си свободенъ, имашъ знания, но въ единъ моментъ свободата и знанието ти изчезватъ. Любовь, знание, свобода, които се явяватъ и изчезватъ, не носятъ ценноститѣ на живота. Ще кажете, че условията били такива. Започнете ли да коментирате, вие живѣете въ преходнитѣ нѣща, въ сѣнкитѣ на живота. Любовьта, мѫдростьта и истината не търпятъ никакви коментарии. Идейната любовь непрекѫснато расте и се увеличава. Тя обхваща всички сѫщества, които Богъ е създалъ. Реални нѣща сѫ само тия, които Богъ е създалъ. Всички останали сѫ нереални. Тѣ се явяватъ и изчезватъ, като сѣнкитѣ. Следователно, за човѣка е ценно само онова, което Богъ е създалъ. Той е създалъ неговото тѣло, неговото сърдце, неговия умъ, неговата душа и неговия духъ. Ценете тия нѣща въ себе си и за нищо не ги продавайте. Всѣка една отъ тия ценности има свой специфиченъ езикъ.

    Съвременнитѣ хора едва сега започватъ да изучаватъ езика на сърдцето. Който не познава този езикъ, той иска да предаде чувствуванията си на обикновения езикъ. Сърдцето не си служи съ езика на устата. Защо трѣбва да питате човѣка, дали ви обича? Вслушайте се въ сърдцето му и вижте, какво говори то. Ако слушате единъ пѣвецъ, трѣбва ли да го питате, какъ пѣе? Ако питате, вие сте глухъ, ухото ви не възприема тоноветѣ. Когато пѣвецътъ пѣе, ухото е компетентно, то разбира, правилно ли пѣе пѣвецътъ, или не. Ако пѣвецътъ не може презъ лѣвото ухо на слушателя си да внесе любовь и ценноститѣ на живота, а презъ дѣсното — свѣтлината и знанието на мѫдростьта, той не е истински пѣвецъ. И ако слушательтъ не може презъ лѣвото ухо да възприеме любовьта и ценноститѣ на живота, а презъ дѣсното — свѣтлината и знанието на мѫдростьта, той нищо не е чулъ. Той е слушалъ съ затворени уши.

    Да гледашъ и да не виждашъ, да слушашъ и да не чувашъ, това значи, да живѣешъ вънъ отъ Божествения свѣтъ. Говорътъ, пѣнието, музиката сѫ велики нѣща, съ които Богъ е надарилъ човѣка. Дето има говоръ, пѣние и музика, тамъ Богъ присѫтствува. Той говори на хората чрезъ Словото си, чрезъ пѣсеньта, чрезъ великата хармония. Ако ушитѣ ви бѣха отворени, вие щѣхте да чуете любовната пѣсень на ангелитѣ: О, човѣци, създадени по образъ и подобие на Бога, слушайте гласа на вашия Творецъ, на вашия Баща, Който днесъ говори. Слушайте, както ние Го слушаме.

    Вършете волята Му, както ние я вършимъ. Въ това седи смисълътъ на безсмъртния животъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата.“ Вратата представя любовьта. Презъ нея трѣбва да мине всѣки, за да влѣзе въ приемната стая — стаята на свѣтлината и знанието. Тукъ той ще намѣри истината и свободата. Да бѫде човѣкъ свободенъ, това значи, да познава Бога, да е възприелъ знанието и свѣтлината, които мѫдростьта носи. Да люби човѣкъ, това значи, да е възприелъ великия животъ. За да придобие любовьта, която осмисля живота и внася радость и веселие въ душата, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ обикновенитѣ оратори, пѣвци, музиканти, художници, които дигатъ прахъ около себе си. За да придобие мѫдростьта, която прави човѣка мощенъ и силенъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ онова знание, което внася мракъ и тъмнина въ съзнанието. За да придобие истината, която дава свобода, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ заблужденията, които го ограничаватъ. Любовьта превръща скърбитѣ въ радости, несгодитѣ — въ блага. Стремете се къмъ любовьта, която носи ценноститѣ на живота.

    Азъ виждамъ вече тукъ таме малки цвѣтенца да поникватъ и малки изворчета да ги оросяватъ. Азъ чувамъ вече птичкитѣ да пѣятъ, и децата безгрижно да играятъ. Далечъ нѣкѫде на хоризонта азъ виждамъ Божественото слънце да изгрѣва. Първитѣ два лѫча сѫ лѫчитѣ на Божията Любовь и Мѫдрость. Тѣ се съединяватъ въ едно, за да образуватъ лѫча на Божията Истина и Свобода. Радвайте се и веселете се за това, което сега иде.

    Желая ви сега, лѫчитѣ на Божията Любовь и Мѫдрость да излѣзатъ отъ вашето сърдце и отъ вашия умъ, да се съединятъ въ едно, за да образуватъ лѫча на Божията Истина и да станете силни и свободни. Приемете тѣзи лѫчи въ себе си, за да имате изобилно животъ, знание и свобода, които да посветите въ служене на Бога, Който ви е далъ всичко. Не се безпокойте за себе си, нито за свѣта. Новъ, отличенъ свѣтъ ще се създаде. Яйцето е турено вече подъ квачката. Следъ 20 деня черупката на яйцето ще се счупи и отъ него ще излѣзе новъ животъ — пѣтелътъ на новия день. Той ще пѣе и кукурига, ще възпѣва новия день — деньтъ на новата култура, на Божественото слънце. Бѫдещиятъ свѣтъ е свѣтъ на любовь и разбирателство между хората, свѣтъ на братство и свобода.

    Съвременнитѣ хора сѫ изложени на изпитания и страдания, съ които трѣбва да се справятъ. За да се справятъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни, да поставятъ всѣко нѣщо на своето мѣсто и предназначение. Стариятъ човѣкъ трѣбва да избере дреха, съответна за него, възрастниятъ да си избере дреха, съответна на своята възрасть, младиятъ — за своето тѣлосложение и възрасть, и детето — сѫщо трѣбва да си избере детинска дреха. Стане ли нѣкакво размѣсване на дрехитѣ, човѣкъ неизбѣжно ще се натъкне на страдания. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да отидатъ на своето мѣсто. Това зависи отъ тѣхната форма. Страданията на хората се дължатъ на това, че е станало размѣсване на Божиитѣ блага. Всѣки е взелъ това благо, което не е опредѣлено за него. Колкото блага дойдатъ при васъ, вие сте длъжни да ги отправите на мѣстоназначението имъ. Затова е казано, човѣкъ да не спира благата, които идатъ при него. Последното благо, което никой не иска, е за васъ. По това ще познаете, кое благо е опредѣлено за васъ. Канятъ ли ви на угощение, вземете последното мѣсто. Когато дойде домакинътъ, той ще опредѣли, кое мѣсто е за васъ. Запазете сѫщото правило и по отношение на Бога. Покани ли ви Богъ на своята трапеза, вземете последното мѣсто. Богъ ще ви каже, кѫде да седнете. Мѣстото на човѣка се опредѣля отъ неговия духъ, отъ неговата душа, отъ неговия умъ и отъ неговото сърдце. Отъ тия нѣща се опредѣля неговата служба и предназначение въ свѣта. Заемете ли по този начинъ мѣстото си, никой не може да ви го отнеме.

    Тъй щото, когато човѣкъ се постави на своето мѣсто по духъ, по душа, по умъ и по сърдце, Богъ ще му проговори. Да ви проговори Богъ, това значи, да сте Го познали. Богъ посещава само ония, на които сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ на мѣсто. Посети ли ги Богъ, тѣ ще изпитатъ голѣма радость. Ще кажатъ нѣкои, че предназначението на сърдцето е да изпраща кръвьта по тѣлото. Като изпраща кръвьта по тѣлото, сърдцето трѣбва да има предъ видъ всички клетки на организъма, да не остане нито една клетка ненахранена. Умътъ пъкъ има задача да изпраща мисловна енергия — храна, за всички клетки на мозъка. Задачата на истината е да освободи всички клетки на човѣшкия организъмъ отъ ограничителнитѣ условия, при които се намиратъ. Щомъ ги освободи, тѣ ще разбератъ, че иматъ гениаленъ господарь, който се грижи за тѣхъ. Каквото представя Богъ за човѣка, такова нѣщо трѣбва да бѫде човѣкъ за своитѣ клетки. Човѣкъ трѣбва да превъзпита всички недоволни клетки въ себе си, да ги направи доволни и щастливи, да могатъ единъ день и тѣ да го признаятъ за свой добъръ господарь. Днесъ само една часть отъ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ признаватъ човѣка за свой господарь, но една часть отъ тѣхъ не го признава. Тѣ казватъ: Господарьтъ ни не е тукъ. Ние ядемъ и пиемъ, но кой яде и кой плаща, не се знае. Тукъ владѣе пълна анархия.

    „Азъ съмъ врата“, казва Христосъ. Вратата представя любовьта. Който влѣзе презъ тази врата, той ще излѣзе, и пáша ще намѣри. Пáшата представя Божествената мѫдрость, на чиято свѣтлина се развиватъ всички блага, предвидени отъ Бога.

    Днесъ вие сте събрани тука. По силата на какво е станало това събиране? По силата на вашитѣ сърдца, по силата на вашитѣ умове, по силата на вашитѣ души и по силата на вашитѣ духове. Щомъ Богъ ви е събралъ всички заедно, и Той ще присѫтствува между васъ.

    Желая ви, още днесъ да видите присѫтствието на Бога навсѣкѫде и да направите това, което досега не сте направили. Какво трѣбва да направите? Вие трѣбва да възкресите мъртвитѣ, да просвѣтите невежитѣ, да освободите робитѣ. Като направите това въ себе си, вие ще можете да го направите и вънъ отъ себе си. Освободете вашия умъ, вашето сърдце, вашата душа и вашия духъ и станете служители на Господа, Който днесъ ви говори. Който не може да направи това самъ, да остави на Бога, Той ще го направи.

*

1. Съборна беседа отъ Учителя, държана на
26 августъ, 1939 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...