Jump to content
Ани

1939_08_19 Новораждане

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

НОВОРАЖДАНЕ

Небето облачно. Времето тихо и меко.

Отче нашъ

“Духътъ Божий”

Ще прочета трета глава отъ Евангелие на Иоана.

Малко размишление

Сѫществува едно голѣмо противоречие въ човѣшката природа. Въ миналото и въ настоящето ученитѣ хора различно го обясняватъ. Когато се извади, гроздовиятъ сокъ найпърво е сладъкъ, но следъ 5-6 или 10 дена той се вкисва. Това вкисване не става отъ самия сокъ. Намѣрено е, че нѣкои малки квасни гѫбички оставятъ своитѣ дарования. Много сѫ щедри. Като турятъ своите дарования, своитѣ подаръци, последнитѣ вкисватъ сладкото вино. Тѣзи квасни гѫбички, като влѣзатъ въ сладкия сокъ, почватъ да се миятъ тамъ, иматъ си банята, кѫпалнята, иматъ си своитѣ клозети. И при такива блага какъ нѣма да се вкисне сладкиятъ сокъ.

Всѣка една човѣшка мисъль, каквато и да е тя, всѣко едно желание, оставя своитѣ утайки въ живота. Затова въ невидимия свѣтъ, разумнитѣ сѫщества сѫ приготвили филтри и тѣзи филтри се състоятъ въ това, че единъ човѣкъ, който живѣе въ материалния свѣтъ, въ тѣлото, трѣбва да се роди изново.

Ако гроздовиятъ сокъ, който е придобитъ отъ гроздето, се тури веднага въ нѣкое запушено шише, за да не могатъ да проникнатъ тѣзи малкитѣ сѫщества, той остава сладъкъ.

Най-голѣмото противоречие на човѣка произтича отъ неговото хранене. Всичкитѣ други противоречия сѫ външни, а пъкъ яденето е единъ процесъ, който произвежда едно вѫтрешно противоречие. Вземете напримеръ въ съвремения животъ месоядцитѣ, които ядатъ месо. Тѣ иматъ толкова нечистотии вѫтре въ себе си, толкова отрови, че тѣ развалятъ живота. Защото месото носи всичкитѣ качества на онова животно, отъ което произлиза. Месото носи всичкия мисловъ и сърдеченъ свѣтъ на животното, та каквото е животното, отъ което е месото, такъвъ става и човѣка. Ако единъ човѣкъ би се хранилъ цѣлия си животъ съ свинско месо, той щѣше да добие качествата на свинята. Да ви представя следното: Когато една свиня намѣри подъ едно дърво нѣкои плодове, веднага ги изяжда, такива каквито сѫ си - кални. И следъ това почва да рови около дървото и като рови почватъ да падатъ круши отгоре и тя мисли, че тя ги е изровила отъ земята. Въ нея нѣма желание да измие плодоветѣ. Тя мисли, че като рови изъ земята, всичко може да направи, че всичко става съ ровене.

Сега съвременнитѣ хора понѣкога мислятъ като свинята. Тѣ, като изоратъ земята и хвърлятъ житото, казватъ: “Ние накарахме житото да расте.” А пъкъ било е време, когато житото е расло, безъ да го садятъ хората, само си е расло. Първоначално зрънцата на житото сѫ били така едри както ябълкитѣ и както крушитѣ. И колкото хората ставали по-умни, толкова житото почнало да се смалява. Като станали по-умни отъ свинитѣ, житнитѣ зърна станали като сливитѣ. Като станали по-умни отъ слона, житнитѣ зърна станали като дрѣнки. То е най-якото дърво. Това дърво цъфти най-рано и зрѣе най-късно. Има единъ анекдотъ. Той е следниятъ: Дрѣнътъ цъфтялъ най-рано. Искалъ да си свърши работата. Дяволътъ, като видѣлъ, че той цъфти най-рано, казалъ: “Това дърво е мое.” Той си мислелъ, че дрѣнътъ като цъфти най-рано, ще узрѣе и най-рано и че той ще може да яде отъ дрѣнкитѣ. Обаче какво било учудването му когато узналъ, че най-послѣ узрѣва. Този е първи пѫть, когато дяволътъ се е излъгалъ въ своя изборъ. И като се разгнѣвилъ дяволътъ, направилъ дрѣнътъ много твърдъ, че който човѣкъ биятъ съ него, да знае, че късно зрѣе. И за това писалъ една теза: “Не вѣрвайте въ дърветата, които рано цъфтятъ.” Но дрѣнътъ, тези дрѣнки, иматъ едно лѣчебно свойство. Когато стомахътъ на единъ човѣкъ е разстроенъ, като яде дрѣнки се оправя стомахътъ му. Дрѣнкитѣ и тиквата иматъ едно свойство - че много се обичатъ. Дрѣнката е много пестелива, а пъкъ тиквата е щедра, въ нея има голѣмо тщеславие. А дрѣнката е много скромна. Попитали дрѣна защо не прави такива голѣми плодове. Той отговорилъ: “Голѣмитѣ работи само за шесть месеца издържатъ, а пъкъ дребнитѣ вѣкове.”

Да дойдемъ до филтритѣ: Никога не яжъ една храна, която не обичашъ.

Добрата молитва

Полянката надъ палатката на Учителя

Сѫбота, 19 августь 1939г.

5.30 часа сутриньта

Link to comment
Share on other sites

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Новораждане

Размишление.

    Като се натъква на своето естество, човѣкъ срѣща голѣмо противоречие. Той иска да обясни причината на това противоречие, но не може. За това противоречие, именно, е казано въ Писанието: „Чудно и страшно съмъ създаденъ, Господи.“ И гроздето може да се запита, защо, докато сокътъ му е прѣсенъ, има сладъкъ вкусъ, а като престои нѣколко деня, става рѣзливъ и се вкисва? Ученитѣ сѫ разрешили този въпросъ. Тѣ казватъ, че въ въздуха се намиратъ особени бактерии, наречени ферменти, които, щомъ попаднатъ въ гроздовия сокъ, предизвикватъ спиртна ферментация. Гроздената и овощна захарь, които се намиратъ въ гроздето, подъ влиянието на спиртнитѣ ферменти се разлагатъ на спиртъ и вѫгледвуокисъ. При това положение ние казваме, че гроздовиятъ сокъ се вкисва, т. е. ферментира. Всѣка мисъль, всѣко желание и всѣка постѫпка оставатъ въ човѣка особенъ родъ утайки, които претърпяватъ ферментиране или вкисване. За да не става вкисване, човѣкъ трѣбва да приложи филтъра на своето сърдце и на своя умъ и, преди да сѫ се наслоили утайкитѣ, да ги отдѣли настрана. За да прилага тия филтри, човѣкъ трѣбва да се новороди. Затова Христосъ казва: „Ако се не роди отъ вода и отъ Духъ, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Новородениятъ живѣе съ Божествени мисли и чувства, които никога не ферментиратъ. Следователно, докато живѣе въ човѣшкото, човѣкъ всѣкога ще ферментира. Щомъ ферментира, той ще опита противоречията на своя животъ. Живѣе ли въ Божественото, въ него нищо нѣма да ферментира.

    Едно отъ голѣмитѣ противоречия въ човѣшкия животъ се дължи на храненето. Като процесъ, храненето произвежда вѫтрешни противоречия въ човѣка, Запримѣръ, какви по-голѣми противоречия можете да търсите отъ тия, на които месоядцитѣ се натъкватъ? Месото съдържа много отрови и нечистотии въ себе си, които причиняватъ много болести. Болеститѣ развалятъ цѣлия животъ на човѣка. Месната храна указва влияние не само върху организъма на човѣка, но и върху неговия психически животъ. Като се храни съ месо, човѣкъ възприема качествата на животното, което е ялъ. Едно отличително качество на свинята, запримѣръ, е ровенето. Тя мисли, че съ ровене всичко става. Ровенето е отрицателна чърта, която човѣкъ възприема отъ свинята. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни въ избора на храната си.

    Като рови корена на крушата, плодоветѣ отъ дървото започватъ да падатъ на земята, и свинята мисли, че тя сама ги е изровила. Понѣкога и човѣкъ мисли по сѫщия начинъ. Той изоре земята, посади житото и после казва, че самъ е накаралъ житото да расте. Било е време, когато житото е расло само, безъ да го сѣятъ хората. При това, първоначално житото е било много едро. Колкото по-умни и по-културни ставали хората, толкова по-малки ставали житнитѣ зрънца. Било е време, когато житнитѣ зрънца били едри като дрѣнки. Дрѣнътъ е дърво, което цъвти най-рано, а зрѣе най-късно. Поради тази отличителность на дрѣна е създаденъ единъ анекдотъ.

    Въ далечното минало дяволътъ решилъ да избере едно отъ плоднитѣ дървета за свое собствено и започналъ да наблюдава, кое отъ тѣхъ ще цъвне най-рано. Като видѣлъ, че дрѣнътъ цъвналъ пръвъ, той се зарадвалъ и казалъ: Дрѣнътъ ще бѫде мое дърво. Рано цъвти, рано ще узрѣе и рано ще свърша работата си. Голѣма била изненадата му, когато видѣлъ, че дрѣнътъ узрѣлъ последенъ. Дяволътъ се разгнѣвилъ, че за пръвъ пѫть се лъже въ своя изборъ, и проклелъ дрѣна да стане коравъ, че когото биятъ съ дрѣнова прѫчка, да знае, че късно ще узрѣе. Отъ този день дяволътъ изгубилъ вѣрата си въ дървета, които рано цъвтятъ. Обаче, дрѣнкитѣ иматъ лѣчебно свойство. Тѣ се употрѣбяватъ противъ стомашно разстройство.

    Запитали дрѣна: Защо твоитѣ плодове сѫ толкова дребни? Вижъ тиквата, какви едри плодове дава. Дрѣнътъ отговорилъ: Голѣмитѣ работи издържатъ само шесть месеца, а малкитѣ — вѣкове.

*

19. августъ, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...