Jump to content

1939_08_12 Вѣчниятъ животъ


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ВѢЧНИЯТЪ ЖИВОТЪ

Небето ясно, времето меко, приятно.

При Учителя на върха 5 ч.с.,

размишление преди изгрѣвъ на Слънцето.

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

“Въ начало бѣ Словото”

Ще прочета само часть отъ 12 гл. на Йоана.

Тази картина, която е предъ васъ сега, тя е подобна на онзи стихъ: “Истината ще ви направи свободни.” Тази картина това означава. Вие Словото трѣбва да го раздавате тъй, както като бѣха при Христа имаше голѣмо болшинство и имаше 5 хлѣба, че го раздаваха на ученицитѣ. Всѣки каквото е чулъ да го раздава на другитѣ. Всѣки, който пѣе, пѣвецъ става. Но който не пѣе, пѣвецъ никога не става. Всѣки, който говори, ораторъ става, но който не говори, нищо не става. Всѣки, който учи, ученъ става; който не учи, нищо не става. Всѣки, който обича, оживява, придобива животъ; който не обича, умира. Всѣки, който обича Истината, свободенъ става; който не обича Истината, робъ става. После всѣки отъ гоститѣ французи нека си прочете 12 глава отъ Йоана. (Учительтъ чете главата.)

Много малко трѣбва на човѣка. Само едно духане трѣбва: ху-у! Ще ви приведа единъ примеръ. Единъ младъ български момъкъ искалъ да изучи грънчарството. Отишълъ при единъ голѣмъ български майсторъ на грънци. Три години училъ какъ да се правятъ грънцитѣ. Следъ три години той почувствувалъ, че се е научилъ какъ да се правятъ грънцитѣ. И затова поискалъ отъ господаря си, от учителя си да го направи и него майсторъ, да го произведе и него майсторъ. Поискалъ да се извини, че по-дълго време не може да седи, понеже мислилъ вече да се ожени, тъй че да си спечели малко парици. И учительтъ му го произвѣлъ майсторъ. Зарадвалъ се той, че е свършилъ той училището и вече свободно може да прави грънци, както иска. Обаче какво било неговото очудване, когато направилъ всичкитѣ свои грънци и ги опекълъ, всичкитѣ се напукали до една. И видѣлъ, че работата не върви. Пукнати грънци хората не купуватъ. Отива той при учителя си и казва: “Голѣмо нещастие ме сполетя, грънцитѣ ми се напукаха!” Учительтъ му казалъ: “Ще дойдешъ при мене да служишъ още три години.” -“Какъ три години и 10 години ще служа, стига да не се пукатъ грънцитѣ.” Вториятъ пѫть билъ много внимателенъ, внимавалъ какъ учительтъ му събиралъ пръстьта, какъ я пресѣвалъ, какъ я замѣсва. Мислилъ, че вече не е пропусналъ нищо, навсѣкѫде очитѣ му били отворени. Той мислилъ, че учительтъ му ще му разкрие нѣкаква голѣма тайна, нѣкаква книга ще му отвори отъ вѫтре, ще му покаже нѣкаква формула. Следъ изминаването на три години, учительтъ му направилъ 300 грънци и ги турилъ въ пещьта, да се пекатъ. Когато се опекли грънцитѣ, той го повикалъ и му казва: “Ела самъ тукъ!” Хваналъ едно гърне и като го извадилъ отъ пещьта, духналъ тъй: “ху-у”! И го оставилъ настрана. Хваналъ второто гърне, духналъ и го турилъ настрана. Не се пука гърнето. Духа, 300 грънци не се пукатъ! - “Чудна работа, за едно “хуу” три години отидоха напразно.” Учительтъ му казалъ: “Ти, казва, не знаешъ езика на грънцитѣ. Гърнето, като го извадишъ, трѣбва да му кажешъ, че го обичашъ, това гърне да не се пука. Като се духа, въ духането значи, казвашъ: Обичамъ те гърне! И като му кажешъ, че го обичашъ, гърнето не се пука. Ако не му кажешъ, че го обичашъ, пука се. Иди, казва, и духай на всичкитѣ грънци, които правишъ. Казвай имъ, че ги обичашъ.” Всѣки домъ, дето грънцитѣ се духатъ, не се пукатъ. И всѣки домъ, дето грънцитѣ не се духатъ, се пукатъ. Всѣки животъ основанъ на Любовьта, успѣва. И всѣки животъ, дето нѣма основа любовьта, той пропада. Пука се.

Правилото е: Любовьта не търпи никаква отрицателна мисъль. Или другояче казано, вие ще разберете криво мисъльта, тъй както е поставена, криво ще я схванете. Любовьта никога не взима една отрицателна мисъль да я постави въ градежа на своето здание. Ако вие поставите какъвто и да е предметъ въ една здрава рѫка, този човѣкъ нѣма да почувствува никаква болка. Даже ще почувствува една приятность, че има единъ предметъ въ рѫката си. Ако поставите единъ предметъ въ една рѫка, която е обѣлена, на която кожата е обѣлена, има рана, той ще почувствува болка. Всѣки човѣкъ, който казва, че не може да обича, кожата му се охлузва. Всѣки, който казва че обича, неговата кожа се възстановява и животътъ му става приятенъ.

Да обясня малко, едно малко обяснение. Единъ младъ момъкъ отъ княжеска фамилия, нѣкѫде въ Европа се е случило. Може би въ Франция, може би въ Англия, може въ Германия, може би въ Америка, но се е случило. Влюбва се въ една красива мома пакъ отъ княжеска фамилия. Но единъ день той се усъмнилъ, че тя обича другиго. Но понеже билъ много благороденъ, за да не й създаде неприятность, казалъ: “Нека си обича другиго, но азъ нѣма защо да живѣя.” Намислилъ да се хвърли въ рѣката и да се удави. И тръгналъ по пѫтя да иде на екскурзия. Защото въ тази мѣстность имало една голѣма рѣка, въ която той можело да се удави, тъй както той мислилъ. Дошълъ до брѣга и гледа рѣката бистра, обръща се назадъ, гледа че тя идва. Тя идва и му пришепва нѣщо на ухото. Той се засмѣлъ и се върналъ, не се удавилъ. Какво му е казала тя? Питали го: “Какво ти каза момата?” “Каза ми, че ако влѣзна въ водата безъ да я обичамъ, ще ме изхвърли навънка. И рѣката ми каза, че тя обича да влиза, а не обича хората въ нея да влизатъ.” Азъ да ви кажа сега, какво му казала момата. -“Азъ ви обичамъ. Не съмъ обичала другиго освенъ васъ и за бѫдеще нѣма да обичамъ.” Какво е казалъ момъкътъ тогава? “Азъ, казва той, ще изправя своята погрѣшка, пъкъ азъ ще обичамъ отъ сега нататъкъ всички.”

И всички хора страдатъ отъ сѫщата болѣсть. Всички мислятъ, че Богъ не ги обича и отиватъ да се давятъ. Слънцето, тази сутринь изгрѣ и каза: “Богъ ви обича! Затова азъ дойдохъ да ви кажа, че Богъ ви обича, ако не ви обичаше, азъ не бихъ дошълъ.”

Сега нѣма да ви кажа, да се не съмнявате. Извадете сами съмнението вънка отъ себе си. Не се давете въ съмнението си. Защото всѣки човѣкъ, който не вѣрва, се дави въ съмнението. Богъ има три дъщери въ свѣта. Първата дъщеря е Надеждата на физическия свѣтъ. Всѣки, който иска да забогатее, той трѣбва да се запознае съ тази дъщеря - Надеждата на земята. Отъ нея зависи всичко. Втората дъщеря е Вѣрата. Всеки, който иска умътъ му да просвѣтне, да добие знание, трѣбва да се запознае съ дъщерята Вѣра. Третата дъщеря е Любовьта, която живѣе въ Божествения свѣтъ. Всѣки, които иска да добие живота, вѣчния животъ, той трѣбва да се запознае съ дъщерята Любовь.

Сега има единъ стихъ, който казва: “Това е животъ вѣченъ да познаятъ Тебе Единнаго Истинаго Бога.” И рекохъ, въ новия животъ запознайте се, надѣвайте се съ тази, която се надѣва; вѣрвайте съ тази, която вѣрва; любете съ тази, която люби. Това е Вѣчниятъ Животъ!

Отче нашъ

7 ч.с.

12 недѣлно утринно слово 13 августъ 1939 г., 5 ч.с.

Рила, Второто езеро на върха

при палатката на Учителя.

(На третото езеро упражненията! Отлично време, слънце и много гости отъ чужбина.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Вѣчниятъ животъ

Иоана, 12 гл.

    Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да бѫдете щедри, да раздавате Словото Божие изобилно, както Христосъ нахрани многохиляденъ народъ съ петь хлѣба. Кой каквото е чулъ, възприелъ и приложилъ, да го предаде на ония, които искрено се интересуватъ. Който говори, той може да стане ораторъ; който не говори, никакъвъ ораторъ не става. Който учи, той ученъ става; който не учи, ученъ не става. Който пѣе, той пѣвецъ става; който не пѣе, пѣвецъ не става. Който обича, той оживява; който не обича, умира. Който обича истината, свободенъ става; който не обича истината, робъ става.

    Христосъ казалъ на богатия: „Едно ти не достига.“ Едно нѣщо не достига на всички съвременни хора. Единъ младъ момъкъ постѫпилъ при единъ майсторъ-грънчарь да учи занаятъ. Като работилъ три години, той мислилъ, че научилъ вече занаята и казалъ на господаря си: Господарю, моля те да ме произведешъ майсторъ. Станахъ вече на възрасть, искамъ да се оженя, да работя самостоятелно. Господарьтъ му се съгласилъ, далъ му право на майсторъ и го изпратилъ да работи самъ. Момъкътъ направилъ много грънци, споредъ всички правила, които възприелъ отъ господаря си, и ги поставилъ въ пещьта да се пекатъ. Каква била изненадата му, като видѣлъ, че следъ изпичането, всички грънци се напукали. Той веднага отишълъ при майстора си и разказалъ за нещастието, което го сполетѣло. Господарьтъ му казалъ: За да не се пукатъ грънцитѣ, трѣбва да останешъ при мене още три години. — Ще остана, колкото време искашъ, само да науча и това изкуство, да не се пукатъ грънцитѣ ми, защото никой не купува пукнати грънци.

    Сега той отварялъ очитѣ си повече, отколкото по-рано, внимателно следѣлъ, какъ майсторътъ пресѣва пръстьта, какъ я мѣси и формува, дано види нѣщо по-особено отъ това, което вече знаялъ. Когато майсторътъ турялъ грънцитѣ въ пещьта, той пакъ следѣлъ, да не пропусне нѣщо и все си мислѣлъ, че ще му се открие нѣкаква тайна, или ще му се каже нѣкаква формула. Какво забелязалъ? Когато вадѣлъ грънцитѣ отъ пещьта, господарьтъ духалъ въ всѣко гърне и казвалъ: Ху! Като видѣлъ това, момъкътъ казалъ: Чудна работа, за едно „ху“ трѣбваше да отидатъ три години напразно. Майсторътъ му отговорилъ: Отъ това „ху“ се вижда любовьта ти къмъ грънцитѣ. Като обичашъ работата си, и грънцитѣ нѣма да се пукатъ. Като обичашъ грънцитѣ, ти се разговаряшъ съ тѣхъ. Домъ, въ който грънцитѣ се духатъ, тамъ любовьта присѫтствува. Искате ли здрави грънци, идете въ домъ, дето любовьта присѫтствува.

    Следователно, всѣки домъ, основанъ на любовьта, успѣва. Всѣки домъ, който не се основава на любовьта, пропада. Любовьта е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно. Когато гради, любовьта не приема нито една отрицателна мисъль, нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна постѫпка като градивенъ материалъ. Любовьта не търпи никакво съмнение и колебание, никакви противоречия.

    Единъ младъ момъкъ, отъ високо произхождение, се влюбилъ въ красива, млада мома, сѫщо отъ високо произхождение. Като се оженили, той се усъмнилъ въ любовьта ѝ, помислилъ, че тя обича другъ нѣкой. Понеже благородството му не позволявало да се разправя съ нея, отчаянъ и огорченъ, той напусналъ дома си и тръгналъ по направление къмъ близката рѣка, съ намѣрение да се удави. Като търсѣлъ дълбоко мѣсто въ рѣката, чулъ стѫпки задъ себе си. Обърналъ се назадъ и видѣлъ своята възлюбена. Тя се приближила при него и тихо му пошепнала нѣщо. Той се зарадвалъ и веднага се отказалъ отъ решението си да се дави. Ако би го запиталъ нѣкой, какво му казала младата жена, той би отговорилъ: Моята възлюбена ми каза, че ако се удавя отъ съмнение и недовѣрие къмъ нея; и водата ще ме изхвърли навънъ. Водата обича да влиза въ човѣка, да утолява жаждата му, но никого не приема въ себе си. Възлюбената му пошепнала, че го обича, че никого другиго не е обичала, и всѣкога ще му бѫде вѣрна. Той ѝ отговорилъ, че е готовъ да изправи погрѣшката си и въ името на нейната любовь да живѣе и да обича всички хора.

    Днесъ и на васъ казвамъ: Не се съмнявайте въ Божията Любовь. Не се давете въ съмнението си, защото ще се намѣрите въ дълбочинитѣ му, отдето мѫчно ще излѣзете. Който не вѣрва въ Бога, той самъ се дави въ съмнението си. Търсете Бога и уповавайте на Него, за да се запознаете съ тритѣ Му дъщери — надеждата, вѣрата и любовьта. Запознаете ли се съ надеждата, ще станете богатъ на физическия свѣтъ. Запознаете ли се съ вѣрата, ще влѣзете въ духовния свѣтъ, за да просвѣтне ума ви и да придобиете знание. Запознаете ли се съ любовьта, ще влѣзете въ Божествения свѣтъ и ще придобиете вѣчния животъ.

    Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Азъ пъкъ казвамъ: Надѣвайте се на тази, която се надѣва. Вѣрвайте въ тази, която вѣрва. Любете тази, която люби. Да се свържете съ надеждата, съ вѣрата и съ любовьта, това е вѣчниятъ животъ, къмъ който всѣка душа се стреми.

*

13 августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...