Jump to content
Ани

1939_08_12 Опознаване

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ОПОЗНАВАНЕ

Добрата молитва

“Духът Божи”

“В начало бе Словото”

Ще ви говоря тази сутринь върху опознаването. Въ опознаването има четири състояния, четири положения. Опознаване безъ съзнание не може да се прояви. Значи имаме четири състояния, презъ които човѣкъ минава: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Сега ще направя едно разграничение. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е въ утробата на майка си. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е родено вече. Самосъзнанието е дете, което се изправило на краката си и ходи на училище да се учи. Свръхсъзнанието е състояние, въ което човѣкъ служи на Бога. Отъ тѣзи четири състояния се ражда стремежъ, отъ тѣхъ произтича животътъ. Сега азъ говоря за единъ животъ не на страдания и на изпитания, но за единъ организиранъ животъ. Организираниятъ животъ е съчетание на мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, въ него има пълно единение. Съвременното човѣчество е вече минало двата етапа.

Въ първа глава на Битието е казано, че Богъ е направилъ човѣка отъ пръсть. Пръстьта показва едно бременно състояние. Първоначално човѣкъ не е съзнавалъ живота, той билъ въ положението на почвата, върху която ние сега живѣемъ, въ положението на камънитѣ, на водата, която тече, на въдуха и следъ като Богъ вдъхналъ дихание на човѣка чрезъ носа, тогава идва съзнанието. Носътъ показва съзнанието на човѣка, устата му показва подсъзнанието, ушитѣ му показватъ самосъзнанието, а очитѣ му показватъ свръхсъзнанието. Тѣзи четири състояния се обединяватъ чрезъ закона на Любовьта. Когато човѣкъ стѫпва на краката си вече, той трѣбва да съзнава онова положение, отъ което е изваденъ - първото положение. Второто положение е, когато ние срѣщаме животнитѣ. Животнитѣ представятъ съзнанието: рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитающитѣ.

Една малка бележка ще направя: тъй както сѫ езицитѣ на всички съвременни народи, тѣ нѣматъ точнитѣ думи, съ които да си изразяватъ идеитѣ.

Човѣкътъ самъ представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава съ две качества. То носи въ себе си радости и страдания. Страданията произтичатъ отъ онзи неестественъ, неорганизиранъ животъ. Радостьта пъкъ е онзи организиранъ животъ. Значи организираниятъ и неорганизираниятъ животъ се срѣщатъ въ човѣка. Неорганизираниятъ животъ е въ страданията, а организираниятъ - въ радоститѣ. Великото, безпредѣлното, Богъ, като се е ограничилъ, е създалъ малкитѣ форми, докато настани хората. И съ това се изгубва вѣчното. Когато хората се ограничаватъ, раждатъ се страданията. Представете си сега, че вие идете отъ Парижъ, отъ мѣстото на всичкитѣ удобства, а тукъ нѣмате такива удобства: нѣмате тѣзи люлѣещи легла, автомобили, хубави апартаменти. Тукъ апартаментитѣ ви сѫ съ стени нѣколко милиметра дебели.

Опознаването носи една велика идея - възприемане на Любовьта. Въ Любовьта има нѣколко елемента: слизане и качване. Първо Любовьта слиза. Само разумниятъ човѣкъ, само Богъ може да слиза въ свѣта. Само разумниятъ, само Богъ може да възлиза. Тамъ, дето Богъ може да слиза, и тамъ, дето Богъ може да възлиза, никой другъ не може да слиза, никой другъ не може да възлиза. Любовьта се изразява чрезъ живота. Това че Богъ е слѣзълъ, показва живота, който имаме сега. Това е присѫтствието на Бога въ насъ. И понеже Той е слѣзълъ отъ единъ възвишенъ свѣтъ, дошълъ е въ единъ свѣтъ, както вие сте дошли тукъ въ планината. За да слѣзе въ този свѣтъ, Той се е приспособилъ, за да намѣри едно малко мѣсто въ насъ, въ което да се настани. Значи Богъ се самоотрича отъ своята слава, величие, отъ всичко, което има и слиза да живѣе между своитѣ деца. И ние може да кажемъ, че Богъ живѣе както човѣкъ, както ние живѣемъ. После пъкъ ние ще отидемъ при Бога, ще живѣемъ въ Бога като човѣци. Значи Богъ живѣе въ насъ като човѣкъ, а ние живѣемъ въ Бога като човѣци. Богъ, който е слѣзълъ у насъ, носи всички свои благословения и търси начини да ни предаде своитѣ благословения, за да не злоупотрѣбимъ съ всичко онова, което Той ще ни даде. Следователно чрезъ закона на страданията и радоститѣ, Той е почналъ да ни учи да оценяваме Неговитѣ блага.

Страданието произтича отъ известно вѫтрешно пресилване. Ако претоварите стомаха си, вие ще имате страдания. Ако пресилвате сърдцето си, вие ще имате страдания. Ако пресилвате ума си, ще имате потъмняване или неврастения. Всѣкога, когато човѣкъ се заеме да извърши нѣщо, за което не е готовъ, той страда. И всѣкога, когато се заеме да извърши нѣщо, което той знае, той се радва.

И тъй законътъ на юбовьта, който сега влиза въ свѣта, ще преобрази свѣта. Първоначално човѣкъ се е стремѣлъ да живѣе за себе си. Божествено качество е да живѣешъ за себе си. И Богъ не може да живѣе за другитѣ. Да живѣешъ за себе си, това е едно отъ най-великитѣ качества. И Богъ като нѣма за кого да живѣе, иска да живѣе за онѣзи, които е създалъ. Ето защо Богъ е започналъ съ самоограничението. Той се е радвалъ въ органичението, че може да слѣзе, да опознае онѣзи сѫщества, които е създалъ. Но присѫтствието на Бога въ малкитѣ сѫщества е причинило тѣхнитѣ страдания. Това ограничение е подобно на състоянието ви, когато се намирате предъ нѣкоя голѣма планина, която хвърля сѣнка отгоре ви. Тя непремѣнно ще ви причини известно страдание, понеже не може да имате такъвъ голѣмъ просторъ. Вие страдате отъ това, че нѣкой ви е засѣнчилъ. Децата страдатъ отъ майкитѣ си, които ги засѣнчватъ. Синоветѣ страдатъ отъ бащитѣ си, които ги засѣнчватъ. Слугитѣ страдатъ отъ господаритѣ си, които ги засѣнчватъ. Ученицитѣ страдатъ отъ учителитѣ, които ги засѣнчватъ. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ само съ засѣнчване. И когато хората искатъ да се освободятъ отъ засѣнчването, изсичатъ горитѣ. Когато хората искатъ да се освободятъ отъ засѣнчването на кѫщитѣ, събарятъ ги. Следователно за бѫдаще кѫщитѣ ни трѣбва да бѫдатъ прозрачни, да не засѣнчватъ никого. Майкитѣ трѣбва да бѫдатъ прозрачни, да не засѣнчватъ никого. Бащитѣ трѣбва да бѫдатъ прозрачни, да не засѣнчватъ никого. Господаритѣ и учителитѣ трѣбва да бѫдатъ прозрачни, да не засѣнчватъ никого. Найпосле и самитѣ ученици трѣбва да бѫдатъ прозрачни, да не засѣнчватъ никого. Прозрачностьта може да се образува само по закона на Любовьта. Азъ употрѣбявамъ думата прозрачность въ смисълъ да нѣма никакво съпротивление въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ чувства и въ човѣшкитѣ постѫпки.

Сега азъ разглеждамъ живота отъ едно ново становище тъй, както днесъ може да се прояви. Ние живѣемъ въ единъ неоцененъ свѣтъ. Запримѣръ нито единъ отъ васъ не е доволенъ отъ сътоянието, въ което се намира. Майката не е доволна отъ синоветѣ и дъщеритѣ си, понеже не я обичатъ тъй, както тя желае. И децата не сѫ доволни отъ майка си и отъ баща си, защото не сѫ такива, кавито тѣ ги искатъ. Понѣкога бащата и майката ставатъ капелмайстори. Децата трѣбва да пѣятъ, а тѣ не знаятъ още добре пѣенето. Тогава майката е принудена да прави нѣкаква забележка на децата си.

Сега ще ви задамъ въпроса: Какъ трѣбва човѣкъ да живѣе? Първоначално като човѣкъ ти се намирашъ затворенъ въ яйце и трѣбва да знаешъ, какъ да счупишъ черупката. Който не знае, той счупва яйцето, а който знае, той разтваря яйцето. Следователно разтварянето на яйцето, това е основниятъ тонъ на живота. Това наричатъ и въ музиката основенъ тонъ. И тогава, който взима основния тонъ на живота правилно, той не боледува. Когато направите една погрѣшка, вие боледувате. Всѣко боледуване показва, че вие не сте взели основния тонъ на живота. Сега ние говоримъ за опознаването. Да опознаешъ себе си или да опознаешъ другитѣ, това значи да дадешъ на този, когото обичашъ, всички условия да се прояви въ умствено, сърдечно и физическо отношение. Това, което видѣхте тази сутринь на изгрѣва, това бѣше една художествена картина, която показваше какъвъ е билъ свѣта, когато вие сте били създавани. Сега пъкъ времето показва, кѫде отивате, какво ще бѫде бѫдещето. Съвременнитѣ хора иматъ нужда отъ трансформиране на езицитѣ, за да се разбиратъ. Въ новия животъ Богъ ви дава вече условия да се опознаете. И първиятъ процесъ на опознаването седи въ това, че онзи, съ когото трѣбва да се опознаете, той ще ви проговори. И тогава цѣлата природа представя съвокупность отъ всички елементи: като започнемъ отъ физическия свѣтъ, органическия и дойдемъ до човѣшкия. Туй показва възможноститѣ за човѣшката душа, които предстоятъ въ бѫдеще да се прояватъ. Всѣка форма е възможность на душата да придобие известно богатство. Запримѣръ вие се намирате при едно дърво и мислите, че това дърво е неразумно. Не, това дърво е много чувствително. Много примѣри въ живота потвърждаватъ това. Ако единъ престѫпникъ отиде при нѣкое дърво, това дърво непремѣнно ще умре, изсъхва. Има случаи, когато нѣкой праведенъ или светия отиде при нѣкое сухо дърво, дървото оживѣва. Значи когато дърветата изсъхватъ, престѫпления се вършатъ. Когато дърветата израсватъ, добро се върши въ свѣта. Кагато хората умиратъ, престѫпления се вършатъ. Когато хората се раждатъ, добро се върши въ свѣта.

Въ единъ разказъ отъ древностьта се разправя за трима учители, които се състезавали за една и сѫща мисия въ свѣта. За тази цель заставили и тримата да гласуватъ, да избератъ едного между тѣхъ. Следъ гласуването намѣрили три бюлетини, всѣки гласувалъ за себе си. Случило се това, което е станало нѣкога въ миналия вѣкъ при посрещането на единъ европейски краль. За тази цель били избрани дванадесеть красиви моми, всѣка отъ които носѣла букетъ, но една отъ тѣхъ, тръбвало да ги предаде на краля. Чрезъ гласуване трѣбвало да бѫде избрана една отъ тѣхъ. Като гласували, намѣрили дванадесеть различни бюлетини - всѣка гласувала за себе си. Сега какъ бихте разрешили вие тази мѫчнотия? Трѣбваше да дойдатъ дванадесеть крале, че всѣка една отъ тѣхъ да му поднесе букетъ. И понеже това противоречие е сѫществувало и сѫществува и до днесъ е така наредено, че за хората, които се женятъ, всѣки мѫжъ да бѫде краля, когото посрѣщатъ, а жена му да бѫде младата мома, която ще му предаде букета. Детето, което майката ражда, е кральтъ, който иде, а майката предава букета. Следователно за да нѣма противоречие въ човѣшкия животъ, за всѣки даденъ случай, всѣки човѣкъ трѣбва да има само една идея, която да посрещне като краля. Мисъльта - това е синътъ, който трѣбва да се роди. Той е кральтъ, царьтъ е Божественото, което трѣбва да дойде въ човѣка. Въ сърдцето пъкъ трѣбва да се роди само едно хубаво чувство, това е дъщерята. Дъщерята се ражда въ сърдцето. Това е царицата, която трѣбва да дойде, това е княгинята, която трѣбва да дойде.

Та рекохъ, сега трѣбва да имате едно ново разбиране за Любовьта. За да обичашъ нѣкого, ти трѣбва да слѣзешъ на неговия уровенъ. За да обичашъ нѣкого, трѣбва да му занесешъ отъ своитѣ блага, които имашъ, и да го научишъ какъ да ги употрѣбява. И най-после да обичашъ нѣкого това значи да го приемешъ въ себе си и да го заведешъ на гости въ своето отечество. Тогава всички вие се приготовлявате да отидете тамъ, отдето сте излѣзли, т.е. да се върнете изново въ рая, въ райската градина на всичкитѣ възможности, на всичкитѣ блага, които сте имали. Между земята и рая, дето ще влѣзете, има една тъмна зона, за минаването на която трѣбва да имате една модерна запалена свѣщь, най-малко отъ 25 милиона свѣщи. Това е необходимо, за да минете тази зона. Като влезете въ другия свѣтъ, въ Божествения свѣтъ тази свѣщь ще представя една малка червена свѣтлинка. Тамъ тази свѣтлина нѣма да бѫде необходима. Тази зона се отличава не само съ своята тъмнина, но тя е толкова студена, че всичко замръзва. Тамъ студътъ е по-голѣмъ отъ 273 градуса. Презъ тази зона само Любовьта е въ състояние да ви даде онази топлина, за да не изстинете.

А онова, което ви задържа още на земята, това е човѣшкиятъ егоизъмъ. Двата полюса показватъ егоизъма на мѫжетѣ и женитѣ. Северниятъ полюсъ показва мѫжкия егоизъмъ, който се състои отъ натрупани снѣгове и ледове. Южниятъ полюсъ показва женскиятъ егоизъмъ. Значи има два вида егоизъмъ: егоизъмъ на ума и егоизъмъ на сърдцето. Азъ мога да ви кажа, какво представя егоизъмътъ на северния полюсъ. Ако си представите всичкия събранъ ледъ на северния полюсъ разпръснатъ изъ цѣла Европа, той би образувалъ една планина отъ две хиляди метра. Ако пъкъ този ледъ се разпростре по цѣлата земя, тя би била покрита отъ единъ леденъ пластъ, дебелъ 40 метра. Това е мѫжкиятъ егоизъмъ. Сѫщо толкова е и женскиятъ егоизъмъ, ледена планина две хиляди метра. Това не е нещастие. Това е едно благо. Изкуство е да знае човѣкъ какъ да използува това благо. Егоизъмътъ, това е богатството, което мѫжетѣ и женитѣ сѫ събрали отъ хиляди години на земята, следъ като сѫ излѣзли отъ рая. Значи всичкото това богатство, складирано отъ хиляди години насамъ, е натрупано на северния и южния полюсъ. И хората понѣкога искатъ да премахнатъ този егоизъмъ. Опасна работа е да се премахне този егоизъмъ. Кѫде ще се тури този ледъ? Цѣлата земя ще се затрупа, цѣлата култура ще спре. Пъкъ ако речемъ да го стопимъ ще стане цѣлъ потопъ на земята. Единственото нѣщо, което може да се справи съ този ледъ, това е любовьта. Малко по малко постепенно тя ще го стопи.

Сега азъ не искамъ отъ васъ отведнажъ да разтопите своя егоизъмъ. По никой начинъ не ви препорѫчвамъ да разтопите вашия егоизъмъ, защото ще настане цѣлъ потопъ. Ако пъкъ речете да го разхвърлите у васъ, цѣлата ви еволюция ще спре. Нека седи на своето мѣсто, кѫдето си е. А понеже умътъ и сърдцето представятъ двата полюса на вашия животъ. Въ ума е събранъ всичкиятъ егоизъмъ на мѫжа, а въ сърдцето всичкиятъ егоизъмъ на жената. И Богъ, който вижда опасностьта за човѣка, не казва: “Сине мой, дай ми ума си”, но казва: “Дай ми сърдцето си.” Богъ иска сега женитѣ да отидатъ при Него, да се справи съ тѣхния егоизъмъ, да го организира. И тъй отъ хиляди години насамъ се стопява егоизъмътъ на жената. Този егоизъмъ, който сега се завършва, е егоизъмътъ на женитѣ. Новата епоха, която иде, започва съ епохата на мѫжа, да се организира мѫжкия егоизъмъ. Понеже женитѣ вече сѫ освободени отъ своя егоизъмъ, тѣ ще дойдатъ да помагатъ на мѫжетѣ да се освободятъ. Затова всѣки мѫжъ изисква жена му да го [обича], понеже тя ще даде тази топлина, която ще стопи егоизъмътъ му. Затова мѫжътъ се нуждае отъ любовьта на жената. Азъ употрѣбявамъ думитѣ мѫже и жени въ много широкъ смисълъ, не въ този ограниченъ смисълъ, както сега се разбира. Съ други думи казано, човѣшкото сърдце трѣбва да помага на човѣшкия умъ. Това е жената, това е девата.

Та сега всички, които сте дошли тукъ, всички имате голѣми дарби, способности, сили вложени въ васъ, но още не ги съзнавате. Понѣкога вие се движите въ единъ илюзоренъ свѣтъ, да мислите, че нищо нѣма у васъ. Нали сте наблюдавали зимно време, като гледате земята, казвате, че нищо нѣма въ нея, но пролѣтно време, щомъ дойде топлината, свѣтлината, влагата, всичкитѣ цвѣтя израстватъ. Сега ще направя едно сравнение. Едновременно въ човѣка има две движения, както и земята. Земята има две важни движения: тя се върти около Слънцето, върти се и около себе си. Отъ движението около Слънцето се образуватъ годишнитѣ времена. Отъ движението около себе си се образуватъ день и нощь. Радостьта това е освѣтлената страна на вашия животъ. Страданието, това е тъмната, неосвѣтлената страна на вашия животъ. И затова ние казваме, че когато радостьта, освѣтлената страна се движи, ще дойде въ областьта на страданието. И страданието като се движи, ще дойде въ областьта на радостьта. Трѣбва да знаете закона, че радоститѣ и скърбитѣ се смѣнятъ, понеже вашиятъ животъ се движи около себе си, движи се и около Бога.

Ето сегашнитѣ наблюдения показватъ, че Марсъ, който бѣше най-близо до земята, последните 15 години се е измѣнилъ. Астрономитѣ сѫ намѣрили, че инженеритѣ на Марсъ сѫ много по-напреднали отколкото тия на Земята. Тамъ има такива грандиозни канали, каквито на земята нѣма. Тамъ има два пѫти повече обработена почва отколкото на Земята. Това сѫ предположения. Като четете Сведенборга, виждате, че той ходилъ на Марсъ, на Юпитеръ, на Венера, на всичкитѣ планети и описва какъвъ е животътъ тамъ. Това сѫ човѣшкитѣ способности, човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ сили, които могатъ да се събудятъ. Щомъ се събудятъ, съ тѣхъ ще изучавате живота и на другитѣ планети.

Дали това е вѣрно или не, единъ день вие ще знаете положително. Представете си, че по нѣкакъвъ начинъ ви упояватъ и вечерь, както спите, ви пренасятъ отъ вашата стая въ нѣкоя друга кѫща. Вие се намирате въ чудо, не знаете дали тази кѫща е ваша или не. Какъ е станало премѣстването не знаете. Но ако съзнателно ви премѣстватъ отъ една кѫща въ друга, вие ще виждате пѫтя, по който сте минали. Единъ день, когато израснете още повече, може би въ далечното бѫдеще, вие ще имате по единъ свободенъ билетъ за екскурзия и ще можете да ходите по която планета искате, както нѣкои отъ васъ, сте дошли отъ Парижъ въ България. И тогава ще ходите по Марсъ, по Венера, дето искате. Единъ день ще има посетители на земята и отъ другитѣ планети, но днесъ още не могатъ. Ако сега слѣзе некой отъ другитѣ планети на земята и кажатъ, че сѫ дошли отъ Юпитеръ, ще кажатъ, че сѫ лѫжци и измамници и ще ги турятъ въ затворъ като луди. Ако отидете въ Парижъ и сте слѣзли отъ Слънцето, ще ви повѣрватъ ли? А човѣкъ трѣбва да отиде до Слънцето и да се върне. Има едно Слънце, на което човѣкъ трѣбва да отиде. Има едно Слънце, чийто жители, като дойдатъ у насъ, тѣ подигатъ човѣшкия животъ. Тѣ сѫ братя на любовьта, които сега слизатъ. Тѣ идатъ, ние имаме изпратенъ авангардъ отъ тѣхъ. Когато тѣ слѣзатъ на земята, цѣлата земя ще се преобрази, тогава всички хора ще говорятъ на единъ езикъ. Всички хора ще се наричатъ братя и сестри. Всички майки и бащи ще образуватъ само единъ баща и една майка.

Сега вие ще запитате откѫде ще дойдатъ. Отгоре ли? Не. Тѣ ще излѣзатъ отъ човѣшката глава, презъ тамъ ще минатъ. Човѣшкитѣ очи ще бѫдатъ вратата, презъ която тѣ ще дойдатъ въ свѣта. Тѣ сѫ толкова фини, че презъ никое друго мѣсто освенъ очитѣ нѣма да минатъ. Презъ ушитѣ нѣма да минатъ. Тѣ трѣбва да дойдатъ презъ очитѣ. И затова казва псалмопѣвецътъ: “Когато видя Господа, душата ми ще се изпълни съ радость.” И онова, което сега вѫтрешно съзерцаваме, което виждаме, това е, което произвежда въ насъ радость. И това, което отпосле чувствуваме и виждаме, това произвежда радость.

Сега тази свѣтлина, която ние виждаме, тя е излѣзла отъ очитѣ на други. Ние схващаме свѣтлината на онѣзи, които седятъ по-горе отъ насъ. Ние възприемаме тази свѣтлина като външна. Свѣтлината пъкъ, която ние издаваме, животнитѣ я схващатъ като външна свѣтлина. Животнитѣ не виждатъ нѣщата тъй както ние ги виждаме, понеже вече тя претърпява две пречупвания. Вие знаете, че когато свѣтлината минава отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда, се пречупва. Щомъ турите една прѫчка въ водата, тя се показва пречупена. Това сѫ подробности, обширни работи, технически работи, отъ които всинца не може да се ползувате. Запримѣръ вземете единъ цигуларъ, който е техникъ, майсторъ на цигулки. Той се интересува отъ какъвъ материалъ е направена. Като вземе цигулката въ рѫка, той ще я разглоби и пакъ ще я сглоби. Който се интересува отъ струнитѣ, той ще гледа струнитѣ на цигулката; който се интересува отъ лѫка, ще гледа какъ е направенъ този лѫкъ. Обаче обикновенитѣ хора, които искатъ реалностъта, те искатъ да знаятъ какъвъ тонъ, каква музика може да излѣзе отъ цигулката.

Ние сме различни инструменти. Важно е сега, каква музика ще излѣзе отъ насъ, какви мисли ще излѣзатъ отъ насъ и какви чувства ще излѣзатъ отъ нас. Мисъльта на човѣка зависи отъ онова предразположение, да възприеме тѣзи братя, които идатъ отгоре - Братята на Любовьта. И всички вие имате опитността, когато сте били млади, виждате единъ младъ човѣкъ и го обикнете. Като остарѣете, както сега нѣкои мислятъ, че сѫ остарѣли, вече не виждате тази красота. Азъ наричамъ млади хора ония, които иматъ градини, пълни съ плодни дървета и сами кѫсатъ плодоветѣ отъ своитѣ дървета. Стари хора сѫ ония, които сѫ минали презъ своитѣ градини вече, тѣ не живѣятъ вече въ градинитѣ си, понеже сѫ консервирали вече своитѣ плодове и се занимаватъ със своитѣ тенекии.

Сега ние вече сме се отегчили отъ консервитѣ. Нѣкои отъ тѣзи консерви сѫ развалени. Въ новия животъ ние влизаме пакъ въ Божественитѣ градини и ядемъ отъ тѣхнитѣ плодове. Сега ние всички ви поканваме да излѣзете отъ вашето положение, да влѣзете въ Божественитѣ градини и да си откѫснете отъ новитѣ плодове. Времето помага, и ние ще ви помогнемъ, като влѣзете въ градинитѣ, да знаете какъ да си изберете отъ тѣзи плодове. Всѣки ще си избере споредъ вкуса на своя умъ, споредъ вкуса на своето сърдце. Сега всички бѫдете готови за онѣзи блага, които ще ви донестъ вашитѣ братя, които идат отгоре. От хиляди години насамъ цѣлото човѣчество ги очаква и тѣ ще дойдатъ. Това го наричатъ: “второто пришедствие”, но ония, които не го разбиратъ. Това го наричатъ: “свършване на свѣта”, но ония които не го разбиратъ. А ние го наричаме: “начало на новия животъ”.

Отче нашъ

Беседа държана отъ Учителя

предъ палатката му въ 6 ч. с.

12 авгурсть 1939г.

сѫбота

Link to comment
Share on other sites

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Опознаване

    Една отъ задачитѣ на съвременнитѣ хора е да се опознаятъ. Опознаване безъ участието на проявитѣ на съзнанието не става. За да се опознаятъ, хората трѣбва да минатъ презъ четиритѣ области на съзнанието: презъ подсъзнанието, презъ съзнанието, презъ самосъзнанието и презъ свръхсъзнанието. Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е въ утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е подобно на състоянието на човѣкъ, който служи на Бога. Отъ тѣзи четири състояния се създава стремежа на човѣка, отъ тѣхъ произтича и животътъ. Като говоря за проявитѣ на съзнанието въ човѣка, азъ имамъ предъ видъ организирания животъ, а не животъ на страдания и изпитания. Организираниятъ животъ подразбира пълно обединение между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка.

    Въ първа глава на Битието се казва, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть. Докато е билъ въ състоянието на пръсть, човѣкъ е билъ лишенъ отъ съзнание. Той е билъ въ бременно състояние, каквото е състоянието на водата, която тече; на въздуха, който се движи; на камънитѣ, върху които стѫпва.

    „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа.“ ( — 7 ст.). Отъ този моментъ въ човѣка се събуди съзнанието. Носътъ е свързанъ съ съзнанието на човѣка, устата — съ подсъзнанието, ушитѣ — съ самосъзнанието, а очитѣ — съ свръхсъзнанието. Тѣзи фази на съзнанието се обединяватъ въ едно посрѣдствомъ любовьта.

    Опознаването крие въ себе си великата идея — придобиване на любовьта. Любовьта включва въ себе си два процеса: слизане и качване. Само разумниятъ човѣкъ слиза. Въ свѣта само Богъ слиза. Дойдемъ ли до възлизането, до качването, ще знаете, че пакъ Богъ възлиза, като Разумно начало. Дето Богъ слива и възлиза, никой другъ не може да слиза и възлиза. Животътъ, който носимъ въ себе си, показва, именно, присѫтствието на Бога въ насъ. Той е слѣзълъ отъ възвишения свѣтъ въ нашия. За да слѣзе въ нашия свѣтъ, Богъ специално се е приспособилъ, за да заеме съответно мѣсто. За да се настани между насъ, като между свои деца, Той се е отказалъ отъ всичко, което има — отъ славата, отъ величието си. При това положение Богъ живѣе между насъ като човѣкъ. Когато отидемъ при Него, ние ще живѣемъ като човѣци. Щомъ е дошълъ между насъ, той търси начинъ, какъ да ни предаде своитѣ благословения, да не злоупотрѣбимъ съ тѣхъ. За да оценимъ тия блага, ние минаваме презъ школата на радоститѣ и на страданията. Пресили ли се човѣкъ вѫтрешно, страданията започватъ да го следватъ. Достатъчно е човѣкъ малко да претовари стомаха, сърдцето или мозъка си, за да му дойдатъ известни страдания. Когато се заеме да извърши една работа, за която не е готовъ, човѣкъ страда. Извърши ли нѣкаква работа, за която е готовъ, той се радва.

    Всички хора се стремятъ къмъ любовьта, защото само тя е въ състояние да преобрази свѣта. Първоначално човѣкъ е живѣлъ за себе си. Велико нѣщо е да живѣе човѣкъ за себе си. Това е Божествено качество. И Богъ е живѣлъ за себе си. Следъ като е създалъ свѣта, Той започналъ да живѣе за всички сѫщества, които самъ е създалъ. По този начинъ Той се е самоограничилъ, но радвалъ се е на самоограничението си, че може да опознае сѫществата, които е създалъ. Присѫтствието на Бога въ малкитѣ сѫщества е станало причина за тѣхнитѣ страдания. Да се ограничи човѣкъ, това значи, да застане предъ нѣкоя голѣма планина, която да хвърля сѣнка върху него. Застаналъ въ сѣнката на планината, той страда, мѫчи се, защото е лишенъ отъ онзи просторъ, който би ималъ, ако е на планината, или предъ нея. Всѣки човѣкъ страда отъ засѣнчване, все нѣкой го е засѣнчилъ. Дъщерята страда отъ майка си, която я засѣнчила, синътъ — отъ бащата, ученикътъ — отъ учителя си, слугата — отъ господаря си. Свѣтътъ е пъленъ съ засѣнчени хора. Искатъ ли да се освободятъ отъ кѫщитѣ, които ги засѣнчватъ, хората ги разрушаватъ. Искатъ ли да се освободятъ отъ горитѣ, които ги засѣнчватъ, хората ги изсичатъ. Следователно, въ бѫдеще, за да не се засѣнчватъ едни други, хората трѣбва да бѫдатъ прозрачни. Майкитѣ, бащитѣ, децата, учителитѣ и ученицитѣ, господаритѣ и слугитѣ трѣбва да бѫдатъ прозрачни, да не засѣнчватъ никого. Кѫщитѣ сѫщо трѣбва да бѫдатъ прозрачни, отъ стъкло, да не се засѣнчватъ. Само любовьта може да направи нѣщата прозрачни. Думата „прозрачность“ подразбира отсѫтствие на всѣкаква съпротива, или противодействие на свѣтлитѣ и възвишени човѣшки мисли, чувства и постѫпки.

    Съвременнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ, който сами не оценяватъ, вследствие на което сѫ недоволни. Никой не е доволенъ отъ положението, въ което се намира. Майката не е доволна отъ децата си, че не я обичатъ, както тя желае. Бащата сѫщо не е доволенъ отъ децата си. Децата не сѫ доволни отъ родителитѣ си, че не сѫ такива, каквито тѣ искатъ да бѫдатъ. Понѣкога бащата и майката сѫ принудени да ставатъ капелмайстори. Тѣ искатъ децата имъ да бѫдатъ добри пѣвци, а децата не сѫ научили още пѣнието. Всички хора искатъ да живѣятъ добре, но не знаятъ, какъ да постигнатъ това изкуство. Първоначално човѣкъ е билъ затворенъ въ яйце. За да излѣзе отъ яйцето, той трѣбва да знае, какъ да постѫпи. Който не знае изкуството да прояви живота си, той счупва яйцето. Който знае това изкуство, той разтваря яйцето. Разтварянето на яйцето наричатъ основенъ тонъ на живота. Който взима основния тонъ на живота правилно, той никога не боледува. Болеститѣ показватъ, че човѣкъ не е взелъ правилно основния тонъ на живота.

    Да познае човѣкъ себе си, да познае и ближния си, това значи, да си създадатъ условия единъ на другъ, да се развиватъ физически, сърдечно и умствено. Новиятъ животъ носи условия за опознаване на хората. Опознаването започва съ говоръ. Човѣкътъ, когото трѣбва да опознаешъ, ще ти проговори. Дойде ли до този моментъ, всички възможности за човѣка ще се проявятъ. Душата му ще се разтвори, и той ще види, съ какви възможности разполага на механическия, на органическия и на психическия свѣтъ. Всѣка форма представя една възможность за човѣка. Като изучава тази форма, той се свързва съ нея и придобива известно богатство. Който не разбира това, той мисли, че растенията нѣматъ никаква разумность въ себе си. Той се самоизлъгва. Растенията сѫ чувствителни и разумни. Забелязано е, че ако нѣкой престѫпникъ се доближи до едно дърво, то изсъхва. Ако праведниятъ се допре до изсъхнало дърво, то оживява. Значи, когато се вършатъ престѫпления, дърветата изсъхватъ; когато се вършатъ добри дѣла въ свѣта, изсъхналитѣ дървета оживяватъ. Когато се вършатъ престѫпления, хората умиратъ; когато се вършатъ добри дѣла, хората се раждатъ. Нѣкои мислятъ, че само хората сѫ разумни сѫщества. Всѣки човѣкъ мисли добре само за себе си. Това е ограничено разбиране.

    Въ древностьта живѣли трима учители, които се състезавали за една и сѫща мисия. За да се реши, кой отъ тримата трѣбва да изпълни дадената мисия, заставили ги да гласуватъ. Като прегледали бюлетинитѣ, намѣрили три различни имена — всѣки гласувалъ за себе си.

    При посрещането на единъ европейски царь били избрани 12 красиви моми, всѣка отъ които носѣла по единъ букетъ цвѣтя. Решено било, обаче, една отъ момитѣ да поднесе букетитѣ на царя. Тѣ трѣбвало да гласуватъ, да избератъ една измежду тѣхъ, която да изпълни мисията. Като прегледали бюлетинитѣ, намѣрили 12 бюлетини съ 12 различни имена. И тукъ всѣка мома гласувала за себе си.

    Това е противоречие, което сѫществува навсѣкѫде въ живота. Какъ може да се разреши това противоречие? Противоречието ще се разреши, като дойдатъ 12 царе. Щомъ посрѣщатъ 12 царе, всѣка мома ще поднесе по единъ букетъ. Въ живота, когато момата се жени, този въпросъ има друго разрешение. Момъкътъ, за когото момата се жени, е царьтъ, когото посрѣщатъ. Момата е красивата девойка, която поднася на царя букетъ Отъ друга страна, новороденото дете е царьтъ, който иде, а майката — момата, която поднася букета. За да не се създаватъ противоречия въ живота, човѣкъ трѣбва да има само една идея въ ума си — царя, когото посрѣщатъ, и само едно чувство въ сърдцето си — царицата, която посрѣщатъ. Царьтъ иде всѣкога съ своята царица.

    И тъй, отъ всички се изисква ново разбиране за живота и за любовьта. Да обичашъ нѣкого, това значи, да слѣзешъ на неговия уровенъ; да обичашъ нѣкого, това значи, да му занесешъ отъ своитѣ блага и да го научишъ, какъ да ги употрѣбява; да обичашъ нѣкого, това значи, да го приемешъ въ себе си и да го заведешъ въ своето отечество. Отечеството на човѣшката душа представя рая — мѣстото на всички възможности и блага, които човѣкъ нѣкога е ималъ. Днесъ всѣки човѣкъ се стреми да се върне въ рая, отдето е излѣзълъ. Между земята и рая има една тъмна зона, която човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. За да я мине спокойно, нужна му е свѣтлина, равна на свѣтлината на 25 милиона свѣщи. Щомъ мине тъмната зона и влѣзе въ Божествения свѣтъ, свѣщьта не е нужна вече. Въ Божествения свѣтъ тя изглежда слаба, червена свѣтлина, която едва мъждѣе. Тъмната зона се отличава и съ голѣмъ студъ. Температурата тамъ е подъ 273°. За да мине презъ тази зона, човѣкъ трѣбва да има любовь. Само любовьта е въ състояние да мине презъ студената и тъмна зона. Голѣма е топлината на любовьта. Тя преодолява и най-голѣмия физически студъ.

    Не се минава лесно тъмната и студена зона. Съзнава ли това, или не, човѣкъ се държи здраво за земята. Той не иска да я напусне. Човѣкъ се държи за земята поради своя егоизъмъ. Двата полюса на земята — северниятъ и южниятъ, показватъ егоизъма на мѫжа и на жената. Северниятъ полюсъ представя егоизъма на мѫжа, т. е. на ума, а южниятъ — егоизъма на жената, т. е. на сърдцето. За да разберете, какво нѣщо е егоизъмътъ на северния полюсъ, представете си, че всичкиятъ ледъ отъ полюса е събранъ на едно мѣсто и образува ледена планина, висока две хиляди метра. Ако разхвърлите този ледъ по цѣлата земя, ще образувате леденъ пласть, дебелъ 40 метра. Какъвто е мѫжкиятъ егоизъмъ, такъвъ е и женскиятъ. Егоизъмътъ не е нещастие за човѣка, но благо, което той трѣбва да знае, какъ да използува. Егоизъмътъ е богатство, което мѫжетѣ ѝ женитѣ сѫ събирали отъ излизането си отъ рая до днесъ. Като не сѫ знаяли, кѫде да го складиратъ, тѣ сѫ го трупали на двата полюса — на северния и на южния.

    Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да се освободятъ отъ егоизъма. Какъ ще се освободятъ? Кѫде ще го турятъ? Ако го разпръснатъ по повърхнината на земята, той ще унищожи живота, ще унищожи цѣлата култура. Ако го стопятъ, на земята ще стане такъвъ потопъ, какъвто човѣчеството никога не е виждало. Единствената сила, която може правилно да се справи съ егоизъма, това е любовьта. Тя ще го топи малко по малко, незабелязано. Следователно, не бързайте и вие да се освободите изведнъжъ отъ своя егоизъмъ. Ако го разпръснете по цѣлата земя, той ще спре еволюцията ви. Ако го разтопите изведнъжъ, той ще произведе голѣмъ потопъ въ васъ, който ще ви удави. Оставете вашия егоизъмъ на мѣстото му, да чака идването на любовьта. Въ ума на човѣка е събранъ мѫжкиятъ егоизъмъ, а въ сърдцето — женскиятъ. Като вижда опасностьта, която дебне човѣка, Богъ вика при себе си първо жената и казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Богъ иска първо жената да отиде при Него, да се справи съ нейния егоизъмъ, да го организира. Следъ това Той ще повика мѫжа. Отъ хиляди години насамъ Богъ топи женския егоизъмъ. Това е старата епоха. Новата епоха, която сега иде, ще се занимава съ стопяване и организиране на мѫжкия егоизъмъ. Това е епохата на мѫжа. Понеже жената се освобождава вече отъ своя егоизъмъ, тя ще помага на мѫжа, и той да се освободи. Тази е причината, поради която мѫжътъ търси любовьта на жената. Понеже любовьта носи топлина, тя ще стопи мѫжкия егоизъмъ. Азъ взимамъ думитѣ „мѫжъ и жена“ въ широкъ смисълъ и казвамъ: Човѣшкото сърдце трѣбва да помага на човѣшкия умъ.

    Човѣкъ крие въ себе си голѣми дарби, способности и сили, но не ги съзнава. Щомъ не ги съзнава, той нѣма вѣра въ себе си. Като не вѣрва въ себе си, човѣкъ живѣе въ недействителенъ свѣтъ и мисли, че отъ него нищо не може да стане. То е все едно да наблюдавате земята презъ зимата и да мислите, че отъ нея нищо не може да излѣзе. Имайте малко търпение. Следъ четири — петь месеца, когато слънчевата свѣтлина и топлина се проявятъ по-силно, когато влагата се увеличи, вие ще видите, че много главички се подаватъ отъ земята, и животъ кипва навсѣкѫде.

    Сега, като изучавате живота на земята, виждате, че тя прави две главни движения: около слънцето и около себе си. Отъ движението на земята около слънцето се образуватъ четиритѣ годишни времена; отъ движението на земята около осьта ѝ се образуватъ день и нощь. Като живѣе на земята, и човѣкъ минава презъ тѣзи движения. Отъ движението около себе си човѣкъ минава презъ радости и скърби. Радостьта представя свѣтлата страна на човѣшкия животъ — деня; страданието представя тъмната страна на човѣшкия животъ — нощьта. Както деньтъ въ човѣшкия животъ се смѣня съ нощьта, така и радостьта — съ страданието. И обратно: страданието се смѣня съ радостьта. Освенъ около себе си, човѣкъ се движи и около слънцето — около Бога. При това движение въ него се създаватъ четиритѣ годишни времена.

    Като ученици на Велика Школа, вашата задача е да изучавате земята, на която живѣете, но сѫщевременно трѣбва да изучавате и другитѣ планети. Днесъ, съ способноститѣ и чувствата, които имате, можете да изучавате земята, но ще дойде день, когато ще развиете своитѣ вѫтрешни чувства и способности. Тогава ще можете, по желание, да се пренасяте 0тъ една планета на друга. Като пѫтувате съзнателно отъ една планета на друга, вие ще можете да проследите пѫтя, по който сте минали. Ще видите, че и на другитѣ планети има животъ. И тамъ има сѫщества, които обработватъ своята почва, както правятъ хората на земята. Тогава обитателитѣ на другитѣ планети ще слизатъ на земята. Ако днесъ нѣкое сѫщество отъ другитѣ планети слѣзе на земята, нѣма да му вѣрватъ, ще го наричатъ лудъ, лъжецъ и т. н. Ако нѣкой се осмѣли да каже, че е слѣзълъ отъ слънцето, никой нѣма да му повѣрва. Защо? Защото хората иматъ особено понятие за слънцето. Споредъ мнозина слънцето е горящо тѣло, съ много висока температура.

    Има едно особено слънце, на което всѣки човѣкъ трѣбва да отиде. Жителитѣ на това слънце подигатъ човѣшкия животъ. Тѣ сѫ наречени братя на любовьта. Когато слѣзатъ повече отъ тѣхъ, земята коренно ще се преобрази. Тогава всички хора ще се наричатъ братя и сестри. Всички ще говорятъ на единъ общъ езикъ. Всички майки и бащи ще образуватъ една майка и единъ баща. Тѣ ще излѣзатъ отъ главата на човѣка, но ще минатъ презъ очитѣ му. Очитѣ сѫ единственото мѣсто, презъ което тѣ могатъ да минатъ. Когато дойдатъ на земята, тѣ ще внесатъ радость и веселие въ човѣшката душа. Затова казва Псалмопѣвецътъ: „Когато видя Бога, душата ми ще се изпълни съ радость“.

    Външната свѣтлина, която виждаме, е резултатъ на мисъльта на възвишенитѣ сѫщества, които сѫ надъ насъ. Тя излиза отъ очитѣ на тия сѫщества. Животнитѣ възприематъ оная свѣтлина, която излиза отъ насъ. Тѣ не виждатъ нѣщата, както ние ги виждаме, понеже приематъ свѣтлина, която е минала презъ две гѫсти срѣди, вследствие на което е претърпѣла двойно пречупване. Човѣкъ представя известенъ инструментъ; важно е, каква музика ще излѣзе отъ него. Мислитѣ и чувствата представятъ музиката на човѣка. Каква ще бѫде мисъльта на човѣка, и каква свѣтлина ще издава, това зависи отъ разположението му къмъ братята на любовьта, които идатъ отгоре. И като млади, и като стари, вие трѣбва да възприемате любовьта, отдето да иде тя. Любовьта е за всички хора, а не само за младитѣ. Споредъ мене, младъ е онзи човѣкъ, който има градини, пълни съ доброкачествени плодни дървета, и самъ кѫса плодоветѣ си. Не може ли всѣки човѣкъ да има такива градини и всѣкога да бѫде младъ?

    Новиятъ животъ, къмъ който всички хора се стремятъ, води къмъ Божественитѣ градини и предлага на всички сами да кѫсатъ отъ плодоветѣ на тѣхнитѣ дървета. Въ този смисълъ, новиятъ животъ изисква млади, любещи хора. Сега и ние ви поканваме да излѣзете отъ стария животъ и да влѣзете въ Божественитѣ градини на новия животъ, сами да си откѫснете отъ новитѣ плодове. Времето помага за това, но и ние ще ви помогнемъ да влѣзете въ тия градини и да си изберете отъ най-хубавитѣ плодове. Всѣки ще си избере по вкуса на своя умъ и на своето сърдце.

    Бѫдете готови сега да приемете благата, които вашитѣ братя ви носятъ. Отъ хиляди години насамъ човѣчеството очаква тия братя. Тѣ идатъ вече. Ония, които не разбиратъ смисъла на идването имъ, казватъ, че иде вече второто пришествие. Други пъкъ го наричатъ край, свършване на свѣта. Ония, които разбиратъ нѣщата, казватъ, че иде „началото на новия животъ“.

*

12. августъ, 5 ч. с.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now


×
×
  • Create New...