Jump to content

1939_07_12 Силата на любовьта / Езикътъ на Любовьта


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

СИЛАТА НА ЛЮБОВЬТА

Небето прошарено, хоризонтътъ отворенъ.

Времето ведро, меко, магнетично.

Следъ хубавъ, обиленъ дъждъ(вчера следъ обѣдъ).

5 ч.с. всички гости и приятели - на Молитвения връхъ.

Чудна панорама - долу въ низината, всичко покрито

съ бѣли облаци, нищо друго не се вижда, а горе

небето е отворено и чуденъ, свѣжъ въздухъ!

 

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

Снощи, като ви говори Небето, какво разбрахте? Вчера имахте една голѣма речь, която ви държаха отъ горе. Какво разбрахте?

Ще ви прочета 13 глава отъ първото послание къмъ Коринтянитѣ - главата върху Любовьта: “Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици.”

Външната страна на човѣка е човѣшкия говоръ, а пъкъ външната страна на ангелитѣ е тѣхния говоръ. И ако човѣкъ говори безъ да има смисълъ, то е все едно човѣкъ да има стомахъ и дробове, а да нѣма глава. Тогава той нѣма посока. “Ако говоря с человѣчески и ангелски езици, а Любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ що звънти или кимвалъ що дрънка.” Тука под дрънкане се разбира, че нѣщата нѣма да бѫдатъ разумни. Всѣки човѣкъ, който върши неразумни нѣща, той винаги дрънка. И дрънкатъ винаги празднитѣ работи, а пълнитѣ не дрънкатъ. Тѣ сѫ тихи и спокойни. Всичко това, което нѣма никакъвъ смисълъ, дрънка и крѣска колкото иска. Та, когато дрънкате, трѣбва да знаете, че вие говорите на человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмате.

“И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра щото и гори да премѣстямъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Вѣрата е за хората, а пъкъ знанието е за ангелитѣ. Значи, ако притежаваме вѣрата, която хората иматъ, и знанието, което ангелитѣ иматъ, а Любовь нѣмаме, нищо не сме. Защото можешъ да бѫдешъ много силенъ, като мамута, можешъ да бѫдешъ като параходъ, който цѣпи водитѣ на морето, но ако Любовь нѣмашъ нищо не си. Единъ параходъ разцѣпва водитѣ на морето, изпоплашва рибитѣ и като влѣзе в пристанището, какво става съ него? - Нищо. Той си остава параходъ и следъ години го бракуватъ. Въ голѣмия параходъ какво правятъ хората? Малкитѣ сѫщества си играятъ по него, запалватъ огънь въ него и после го бракуватъ. И човѣкъ прилича на единъ голѣмъ параходъ. Съ всичкитѣ си идеи той цепи водата.

“И ако раздамъ всичкия си имотъ за прѣхрана на сиромаситѣ, и ако прѣдамъ тѣлото си на изгорѣние, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.” И ти, като предадешъ знанието си на другитѣ, ако имъ предадешъ каквото имашъ, то е още външната страна. Ти си далъ на нѣкой човѣкъ 100 или 200 хиляди лева. Какво ще придобие той отъ твоитѣ пари? Или ако му дадешъ нѣкаква дреха, какво ще придобие той? Който носи стара или нова дреха, той все умира. Човѣкъ докато умира, той дрънка. Докато не придобие безсмъртието, той е въ областьта на дрънкането, т.е. въ областьта на преходнитѣ нѣща. Днесъ можешъ да си щастливъ, после нещастенъ. Днесъ си здравъ, а утре си боленъ. Днесъ си ученъ, а утре си невежа. Старитѣ хора, като остарѣятъ, не виждатъ и почватъ да се занимаватъ съ минали работи. Стариятъ разправя какъ едно време като дете е играелъ съ другаритѣ си, ще разправя за баща си, за майка си, за чичо си. В стария човѣкъ нѣма нищо ново. И той чака да се подмлади. Той казва: “Чакай да видимъ какво ще правятъ младитѣ хора.” Човѣкъ никога не може да стане младъ, ако не дойде Любовьта въ него. Любовьта е, която подмладява. Безсмъртието е въ Любовьта. Възможноститѣ за човѣка сѫ в Любовьта. Тогазъ човѣкъ всичко може да направи. А пъкъ другото, т.е. дето не участвува Любовьта, е само едно премѣстване на нѣщата. Напримѣръ мѣстите единъ камъкъ на другъ. Или нарисувашъ нѣщо. Ти нищо не си направилъ. Ти си нацапалъ нѣщо, но тази картина има толкозъ дефекти. Казвашъ, че тази картина е много добра. Ако имате погледъ да гледате, това не е за гледане.

Сега нѣкой пѫть вие се спирате върху вашия животъ и казвате: “Колко лоши хора има!” Че туй е външната каль. Нѣкой параходъ е миналъ около тебе и те е оцапалъ. Защото параходитѣ, като минаватъ нѣкѫде, оцапватъ. Вчера водата, като мина надолу, оцапа мѣстата. И тѣзи хора, които ще дойдатъ отъ долу, ще бѫдатъ оцапани. И конетѣ цапатъ. И хората цапатъ. Ти безъ да искашъ стѫпишъ нѣкѫде и кальта те оцапа. Вие нѣкой пѫть говорите каквото и да е. Като минавашъ презъ кальта, доста думи можешъ да кажешъ. “Любовьта дълготърпи.” Търпението въ дадения случай е основа. Никаква работа не може да се свърши, ако нѣма търпение. Ето какво е търпението: Като седишъ, да бѫдешъ спокоенъ. Вѣтъръ има, дъждъ вали или прахъ се вдига - ти да го гледашъ спокойно. Ти казвашъ: “Засѣга ме!” Но щомъ те засѣга, ти си вѫтре. Когато дойде страданието, вие излѣзте вънъ. Не стойте вѫтре въ страданията. Богъ не е турилъ хората вѫтре въ страданията; Богъ не е турилъ хората вѫтре въ смъртьта. Смъртьта е нѣщо външно. Смъртьта нѣма защо да ни се препорѫчва. Да умремъ, значи да излѣземъ изъ смъртьта. Нѣкой казва: “Не мога да търпя!” Това значи да излѣзете изъ търпение. Който не може да търпи, той е въ нетърпението. А пъкъ като излѣзе изъ нетърпението, ще влезе в търпението. А пъкъ търпението е Божествено качество. Нѣкой човѣкъ казва: “Гладенъ съмъ.” Казватъ: “Дайте му единъ сомунъ хлѣбъ.” Босъ е, голъ е. Казватъ: “Дайте му шапка, дрехи, обуща.” Но това сѫ външни страни. Това е външното. Обущата ни сѫ подаръкъ отъ животнитѣ. Животнитѣ насила ни обичатъ, ние насила вземаме от тѣхъ.

“Благосклонна е.” До тогазъ докато правите различие между единъ човѣкъ, който е ученъ и другъ, който е невежа и давате предпочитание на учения предъ невежия, ти не си научилъ Божественото. И двамата сѫ равни. И който е ученъ и който е невежа и двамата сѫ излѣзли отъ Бога. Само че невежиятъ е въ нетърпението, а пъкъ знающиятъ е въ търпението. Ако онзи, който е билъ въ нетърпението, влѣзе въ търпението, той ще придобие знание и ще има благосклонность. Да кажемъ, че вие претърпявате нѣкаква вѫтрешна неприятность. На какво се дължи неприятностьта? Ако вие вечерно време седите при една свѣщь и дойде единъ вашъ приятель и седне между свѣщьта и васъ, той ще ви произведе една неприятность. Умниятъ човѣкъ нѣма да седне между свѣщьта и тебе, но задъ свещьта. А пъкъ свѣщьта ще остане помежду ви.

Сега, вашата погрѣшка е следната: ония хора, които не сѫ музикални, у тѣхъ се заражда зависть. Такива хора сѫ завистливи. Той ще влѣзе помежду ви, за да ви смрази. Той ще каже: “Той не заслужава това.” - Кой заслужава тогазъ? “Любовьта не завижда.”Рекохъ, щомъ завиждате, трѣбва да знаете, че вие сте сиромаси. Всички сиромаси хора се различаватъ съ завиждане. Завижда той, че нѣма. А пъкъ човѣкъ трѣбва да се учи да не завижда. Като видишъ нѣкой уменъ човѣкъ, да се зарадвашъ. Допуснете сега, че вие сте една майка и че имате две деца - едно момченце и едно момиченце. Тѣ не сѫ облѣчени хубаво. Вие искате да ги облѣчете добре, но не можете. И виждате, че друга майка има две хубаво облѣчени деца. И у васъ се заражда завистьта, защо Господь е далъ дрехи на ония, а на вась не, за да ги облѣчете. Коя е причината, дето една майка е облѣкла децата си, а другата - не?

Едно сравнение ще ви приведа. Да кажемъ, че сте посадили две дръвчета. Едното го огрѣва Слънцето и то ще цъфне добре и ще бѫде зелено. А пъкъ другото сте турили на мѣсто, дето Слънцето не го огрѣва. Значи тази майка, чиито деца не сѫ облѣчени, нѣма любовь и не я е огрѣло Слънцето, Божественото слънце. Когато дойдатъ изпитанията и мѫчнотиитѣ, страданията, това показва, че е излѣзалъ нѣкой между васъ и Господа. Излѣзте изъ това положение. Щомъ нѣщо дойде между тебъ и Бога, то ти се качи на едно стѫпало по-горе. Когато това нѣщо пакъ дойде между тебе и Бога, ти пакъ се качи на още едно стѫпало по-горе. Всѣки, който ви обича, да застане от другата страна на свѣщьта.

Но вие ще кажете цитата от Евангелието, че едни хора ги турили отъ дѣсно, а пъкъ други отъ лѣво. У нѣкои хора има такъвъ страхъ. Господь да ме тури отъ лѣвата страна или отъ дѣсната страна, ми е все едно. Отъ лѣвата Му страна сѫ хората, а пъкъ отъ дѣсната Му страна сѫ ангелитѣ. Господь, като тури нѣкого отъ лѣво, туря го на страдания, на учение. Ти казвашъ: “Да отида въ другия свѣтъ.” Кой е другия свѣтъ? Ти скърбишъ - ти си въ човѣшкия свѣтъ. Радвашъ се - ти си въ ангелския свѣтъ. Вие искате небето. Че щомъ се зарадвашъ, ти си въ небето. Щомъ скърбишъ, ти си въ ада. Небето е мѣсто дето живѣятъ ангелитѣ, а пъкъ адътъ е мѣсто, дето живѣятъ хората. Тѣ сѫ въ ада. Знаете ли какво нѣщо е ада? Когато една дреха се развали и й принаждашъ нѣщо, това е ада. Значи когато правишъ лоши работи и искашъ да имъ дадешъ видъ на хубави работи. Напримѣръ, една мома, която има лошъ характеръ, ще се облѣче много хубаво и ще се представи, че се усмихва, че е весела. Отъ вънъ се усмихва, но като дойдете да я вкусите, ще видите, че не е така красива вѫтре, както е отъ вънъ. Нѣма нищо скрито покрито. Туй, което е вѫтре, излиза навънъ. Щомъ почнете да мислите, да чувствувате и да действувате, всичко излиза навънъ и вече се изявява какви сте. Та, нищо скрито покрито нѣма въ свѣта.

“Любовьта не се прѣвъзнася, не се гордѣе, не безобраствува, (и т.н.до 12ст. включително) {не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко прѣтърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи. Любовьта никога не отпада; другитѣ обаче, пророчества ли сѫ, ще се прѣкратятъ; езици ли сѫ, ще прѣстанать; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаемъ и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, тогазъ това което е отчасти, ще се прѣкрати. Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ говорехъ, като младенецъ мѫдрувахъ, като младенецъ размишлявахъ; но откакъ станахъ мѫжъ, напуснахъ което е младенческо. Защото сега видимъ мрачкаво както прѣзъ огледало, а тогазъ ще гледаме лице съ лице; сега познавамъ отчасти, а тогазъ ще позная както съмъ и познатъ.]” Въ тази глава, като се говори, че знанието ще изчезне, идеята е следната: не мислете, че знанието ще изчезне. Ще изчезне временното знание, което имате сега. И тази доброта, която имаме сега, ще изчезне. Ще изчезне, понеже е отъ части. И ще дойде друго. Въ стихъ 11, думитѣ: “отъ какъ станахъ мѫжъ”, означаватъ: като почнемъ да мислимъ хубаво. “А сега оставатъ тѣзи тритѣ, вѣра, надежда, любовь; но най-голѣмата от тѣхъ е любовьта.”

Сега представете си, че казвате: “Азъ не съмъ лошъ човѣкъ.” Доброто и злото е, което ги пълни. Че когато ти страдашъ, чашата ти е напълнена. Писанието казва: “Докато Господь дойде, чашата е пълна.” Ти, като правишъ зло, пълнишъ чашата и ти ще я изпиешъ най-първо. Това, което въ тебе си туряшъ, ти най-първо ще го опиташъ. Да допуснемъ, че вие седите и разглеждате единъ човѣкъ. Но не го разглеждате научно, изказвате, че е лошъ човѣкъ. Какво се ползувате като знаете, че е лошъ човѣкъ. Щомъ мислите, че е лошъ, вие вече го привличате въ себе си, давате му почетно мѣсто. То[й] сяда на стола. Станешъ сутринъ и кажешъ: “Той е лошъ човѣкъ.” На обѣдъ кажешъ сѫщото. Вечерь  сѫщото. Постоянно го държишъ въ ума си. Какво трѣбва да се прави сега? Въ човѣка живѣятъ двама - единъ лошъ и единъ добъръ живѣятъ заедно. И отъ този, лошия не можешъ да се освободишъ, докато си на земята. Апостолъ Павелъ казва: “Даде ми се ангелъ сатанински да ме мѫчи.” И Богъ му казва: “Достатъчна ти е моята благодать.” Този, който седи въ тебе, се разговаря и те прави недоволенъ отъ това и онова. Вашето недоволство, което имате нѣкой пѫть, то не е ваше. И вашата радость и тя не е ваша. Радостьта е на онзи, добрия. А пъкъ лошото е на лошия. А пъкъ онзи, който ги наблюдава, това сте вие, които изпитвате доброто и злото. Но нито доброто, нито злото сѫ ваши. Вие само опитвате нѣщата и се учите отъ тѣхъ. Защото сегашнитѣ хора, човѣцитѣ, вие сте създадени, за да дойде да живѣе въ васъ Любовьта. Зна9 нието и невежеството, които имате, тѣ сѫ само подготвителни стадии на вашето развитие.

Това, което често спѫва хората, е ревностьта, която може да се роди въ васъ. Вие виждате единъ конь силенъ, добъръ, добре натоваренъ. И вие искате да станете като него, да се натоварите и да носите. Питамъ: като станете натоваренъ като него, какво ще научите? И онзи господарь любезно ли говори на коня? Какъ му говори? Какъ трѣбва да говори единъ господарь на коня си? Той му казва: “Синко, трѣбва да работишъ! Защо си мързеливъ? Защо си останалъ назадъ до сега? Носи този товаръ, за да станешъ човѣкъ.” Като го удря отзадъ, казва му: “Назадъ нѣма да се връщашъ, напредъ ще ходишъ!” Ние не тълкуваме добре и казваме: “Горкия, пребиха го.” - Че когато единъ скулпторъ почва да дѣла камъка съ своя чукъ, мислите ли, че тѣзи удари не сѫ на мѣсто? Той ще откърти отъ камъка всички онѣзи работи, които не сѫ потребни. И страданията ви въ свѣта сѫ подобно нѣщо. Когато страдате, отхвръкватъ отъ васъ непотрѣбнитѣ работи. Вие казвате, че много ви измѫчватъ. Съ всѣко страдание вие се освобождавате отъ мѫчение.

Да допуснемъ, че двама не се разбиратъ. Представете си, че братъ и сестра въ единъ домъ не се разбиратъ. Единъ баща и една майка сѫ ги родили. Коя страна ще взематъ бащата и майката? Синътъ може да държи страната на баща си, а дъщерята на майка си. Или обратното може да бѫде. Питамъ: какво ще добиятъ бащата и майката, ако дъщерята вземе страната на баща си и синътъ на майка си? Или ако бѫде обратното? Казано е: всѣки домъ, който е раздѣленъ, той не устоява. И първото нѣщо, отъ което трѣбва да се пазите, то е: не се раздвоявайте въ себе си! Не вземайте страна! Много погрѣшки има, които се дължатъ на миналитѣ поколения. И които погрѣшки трѣбва да се изправятъ сега. И не само да се спираме на въпроса защо сѫ ги направили. Трѣбва да се изправятъ тѣзи погрѣшки.

Вчера, ако всички бѣхте много учени и много добри, ако имахте любовь, гръмотевици не щѣше да има, дъждъ не щѣше да имате, нищо не щѣше да има. Защо имаше дъждъ и гръмотевици? Защото нѣмаше любовь. Когато въ васъ се зароди желание да ядешъ, ако искашъ да имашъ единъ хубавъ обѣдъ, трѣбва да имашъ една свѣтла мисъль и едно свѣтло чувство, едно добро чувство. Ако седнешъ на трапезата да ядешъ и въ ума си нѣмашъ свѣтла мисъль и въ сърцето си свѣтло чувство, то обѣдътъ ти ще бѫде както се казва на еврейски езикъ “труфа”. И ти, като ядешъ, нѣма да бѫдешъ доволенъ. Или искашъ да направишъ добро, и ако въ ума си нѣмашъ свѣтла мисъль и въ сърцето си добро чувство, то доброто не може да стане. Или по-ясно казано: всѣко нѣщо, което искашъ да направишъ, за да бѫде добро, Слънцето трѣбва да грѣе така, както ни грѣе това Слънце. Така трѣбва да виждате вие присѫтствието на Божествената свѣтлина. Всѣка свѣтла мисъль и всѣко добро чувство въ насъ сѫ лѫчи отъ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога. Свѣтлата мисъль е лѫчъ отъ Божественото и всѣко чувство е лѫчъ от Божествения свѣтъ. Добритѣ чувства - тѣ сѫ топлината на Божественото слънце, а пъкъ свѣтлитѣ мисли сѫ свѣтлината на Божественото слънце. И безъ това Слънце ние не можемъ да мислимъ, не можемъ да чувствуваме и никаква работа не можемъ да свършимъ.

Та рекохъ сега, тѣзи облаци показватъ, че има още нѣщо у васъ. И вѣтърътъ духа задъ гърба ви. Вѣтърътъ казва: “Напредъ! Назадъ, за земята нѣма да мислите.” Облаците, които виждате, сѫ малки, както виждате небето е доста ясно, а какво има подъ васъ? Небето ни е ясно, но това е за васъ, вие виждате ясно небе, а тѣзи, които сѫ долу, цѣлото небе е покрито. Тѣ всичкитѣ сѫ потопени. Тѣ нито Слънцето виждатъ, нито синьото небе. Рекохъ сега, всѣки день се стрѣмете да имате едно особено състояние на Любовьта. Вие търсите нѣкой човѣкъ да ви обича. Хубаво е това. Този, когото търсите, имате право да го търсите. Но той не е този, когото виждате въ дадения случай. Единъ отъ рускитѣ императори задалъ на единъ отъ своитѣ министри три въпроса да разреши. А пъкъ министърътъ не могълъ да разреши. Той отива при единъ калугеръ, който му казалъ: “Азъ ще разреша въпроса.” Калугерътъ се дикизиралъ като министра и се явилъ предъ царя. Тритѣ въпроса били: какви мисли има царя? Той трѣбвало да знае какво мисли царьтъ. На двата въпроса калугерътъ отговорилъ, а на третия казалъ така: “Ти мислишъ, че азъ съмъ министъра, но азъ не съмъ министра.” Та, въ дадения случай трѣбва да знаете дали предъ васъ стои вашиятъ министъръ или нѣкой калугеръ. Този министъръ въ една държава не може да разреши три въпроса, а пъкъ този калугеръ ще дойде да разрешава неговитѣ държавни работи. Това е невъзможно!

Или другояче казано, мѫчнотиитѣ въ свѣта не могатъ да се разрешаватъ безъ Любовьта. Любовьта е единствената сила, която разрешава всички мѫчнотии. Любовьта е единствената сила, която осмисля знанието. Любовьта е единственото нѣщо, което осмисля всичко. Нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ за извѣстно време ни интересува, а следъ това не ни интересува. Понеже любовьта я нѣма тамъ. Любовьта дава цѣна на всичко. Любовьта е присѫтствието на Бога. И когато Той присѫтствува, ние чувствуваме тогазъ Неговата мощь и сила. И всички нѣща иматъ смисълъ. Тогазъ каквото видимъ, ние го обичаме, понеже Богъ всички обича. И като кажемъ, че Богъ обича всички, тогазъ сме въ другъ свѣтъ. Тогазъ не сме въ човѣшки и ангелски свѣтъ. Съ знанието вие сте въ свѣта на ангелитѣ. Вие имате и вѣра. Съ нея сте въ човѣшкия свѣтъ. Но нѣмате любовь, която осмисля нѣщата.

Това, което ви спѫва, е следното: като ви говоря за Любовьта вие казвате: “Толкозъ години сме я търсили, досега не сме я намѣрили.” Азъ наскоро ви говорихъ, че има една любовь, отъ която хората умиратъ, а пъкъ има една любовь, отъ която хората живѣятъ. Ти обичашъ нѣкого и се съмнѣвашъ дали той те обича. И той се съмнѣва въ тебе дали ти го обичашъ. Като му кажешъ, че го обичашъ, то все ще остане съмнение въ него, дали е вѣрно. Сѫщо така и той, като ти каже, все ще остане въ душата ти едно съмнение, че той не те обича. Сега въ вашия умъ какво седи? Вие искате да ви обичатъ. Кажете ми какъ разбирате това? Въ тази работа азъ съмъ невежа. Азъ считамъ, че единъ човѣкъ ме обича, когато ме изяде. Щомъ не ме яде, не ме обича. Малко бамъбашка мисля. И когато дойде нѣкой и ме пита: “Обичашъ ли го?” Азъ извадя една ябълка и я изямъ. Той казва после: “Яде ябълката и нищо не ми дава.” А пъкъ другъ нѣкой ме пита обичамъ ли го. Азъ извадя и му дамъ крушата. Какво ще му разправямъ? Рекохъ му: “Круша знаешъ ли да ядешъ?” - “Ялъ съмъ ги.” Какъ ги ядете крушитѣ? Азъ преди да изямъ една круша и като я ямъ чета Отче нашъ. Дъвча и чета Отче нашъ. И като кажа последната дума - аминъ и изялъ съмъ я. А пъкъ той не знае да я яде. Той като каже аминъ, т.е. като дойде до края на Отче нашъ, трѣбва да е изялъ крушата. А, ако не чете Отче нашъ при ядене, това не е ядене.

И вие като ядете 21 хапка ще изговорите 21 пѫть Отче нашъ. Кой отъ васъ е ялъ съ Отче нашъ? Днесъ направете единъ опитъ. Първия опитъ направете днесъ: ще изядете 21 хапка по този, новия начинъ. И то малки хапки, а не голѣми. И 21 пѫть ще четете Отче нашъ. Този опитъ ще бѫде като приемателенъ изпитъ за влизане въ класа. Като правите този опитъ, ще те приематъ. А пъкъ щомъ ви приематъ за ученици, ще четете Добрата молитва. Онези отъ васъ, които минатъ приеменъ изпитъ, ще четатъ Добрата молитва. Ще вземете 21 малки хапки, ще дъвчете добре хлѣба и ще четете Отче нашъ. И като дойдете до думитѣ: “защото Твое е Царството и силата и славата за винаги, аминъ”, ще глътнете.

Сега, ако ви се вижда това много, да не ви пресиля. Тогазъ ще ви дамъ свобода. При първата хапка ще четете Отче нашъ. То е приемния изпитъ. Може да ви скѫсатъ тамъ. Не се знае. Когато изкарате днешния опитъ добре, ще се запишете въ училище. Като изядете опредѣленото число хапки по този начинъ, другитѣ изяжте безъ Отче нашъ. Ако въ време на опита дойдете до нѣкѫде и почнете да се тревожите и кажете: “Кога ще се свърши 21 пѫти Отче нашъ”, тогазъ опитътъ е разваленъ. Хайде, да ви улесня, ще намалимъ хапкитѣ. Ще ги съкратя. За задачата ще ви дамъ три хапки. При първата хапка ще четете Отче нашъ. При втората хапка ще произнесете мислено Добрата молитва. А при третата хапка мислено ще кажете: “Божията Любовь носи пълния животъ.” Сега и азъ съмъ доволенъ. Отъ 21-тѣхъ хапки не съмъ доволенъ. И азъ го виждамъ, че ще бѫде по-трудно, но отъ тритѣ съмъ доволенъ. Сега, като закусвате сутриньта, ще направите опита съ тритѣ хапки, на обѣдъ с три хапки, вечерьта съ три хапки. Цѣлия день ще ядете 9 хапки съ опитъ.

Азъ сега усмивамъ старото. Старото, което е направило толкозъ страдания, да му се посмѣемъ малко. Хапката, изядена съ Отче нашъ или съ Добрата молитва, или съ формулата за Божията Любовь, тая хапка ще расте въ васъ. И цѣлия день вие ще добиете много повече енергия отколкото 21 година обикновено ядене. Ще поясня казаното: днешния день да се освободите, мислете за Любовьта и нищо да не ви смущава. Днесъ ще оставите конетѣ да си носятъ товара; болнитѣ - болѣстьта; бѣднитѣ - бѣднотията; всѣки да си носи, каквото има. Всѣки да каже, че всичко е хубаво, че е много добре. Вчерашниятъ день мина и въ днешния день Слънцето грѣе много хубаво.

Азъ, като дойдохъ тукъ, виждамъ, че кухнята не е направена. Не е за менъ тази кухня. То е вашата кухня. А единственото нѣщо, което намѣрихъ, че е направено, то е продавачницата, магазина. Това, въ което живѣете, не е окопано добре - палаткитѣ. Слама нѣма достатъчно. Покривки нѣмате. Тази вечерь въ палаткитѣ си нѣмахте топли дрехи, но бакалницата ви е доста хубаво направена. Та, физическиятъ свѣтъ въ насъ е доста хубаво уреденъ. Нѣма какво да го уреждаме, а пъкъ сега остава ангелскиятъ и божествениятъ свѣтъ въ насъ. Бакалницата е физическия свѣтъ, кухнята - ангелския свѣтъ, а пъкъ палаткитѣ сѫ Божествения свѣтъ. Отъ вѫтре да се окопаемъ. Да се организираме. Да ни стане приятно въ главата и сърцето.

Та днесъ, като ядете, ще изядете тритѣ хапки по казания начинъ. Като глътнешъ първата хапка съ Отче нашъ, ще кажешъ: “Господи, изпрати това благословение на всички! Това благословение, което азъ намѣрихъ, всички да го опитатъ. И богати и сиромаси.” Пожелайте и богати и сиромаси да ядатъ днесъ по три хапки. Първата хапка съ Отче нашъ. Първата хапка ще бѫде за Господа, втората хапка ще бѫде за вашия Духъ, а пъкъ третата хапка е заради васъ. Първата хапка е заради Господа, втората хапка е заради вашия ближенъ, а третата хапка, съ формулата: “Любовьта носи пълния животъ”, е заради васъ.

Има нѣща, които бѫдащето носи; има нѣща, които днешниятъ день носи. Човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разположение. Трѣбва да се откриятъ вѫтрешнитѣ очи на човѣка и вѫтрешниятъ слухъ. Защото слухътъ ни и зрѣнието ни сѫ обикновени. Божественото зрѣние е, като срѣщнешъ нѣкой човѣкъ, да видишъ въ него Божественото, да видишъ Бога скритъ. И въ камъка да виждашъ присѫтствието на Божественото. Въ всичко, каквото става, да виждашъ Божието присѫтствие. И [въ] всички страдания да виждашъ Божието присѫтствие. И въ всички твои радости да виждашъ Божието присѫтствие. Богъ всѣкога е билъ съ васъ. И когато страдашъ, Той е билъ тамъ и когато се радвашъ. Но ти не си Го виждалъ. Въ страданията не Го виждашъ. Само въ благословението донѣкѫде си Го виждалъ, но после пакъ си Го забравилъ. Често забравяме присѫтствието на Бога. Щомъ донесе нѣщо за ядене и пиене, ние Го познаваме. Щом не донесе нѣщо за ядене, не Го познаваме.

Сега остава една мисъль. Казвате: “Досега какво сме направили?” Досега сте живѣли въ Любовьта, безъ да сте я чувствували. Напримѣръ седѣли ли сте нѣкой пѫть да мислите, каквото имате да го раздадете на ония, които обичате, не на онѣзи, които не ви обичатъ. После се иска единъ день, като седнете да може да почувствувате онѣзи, които ви обичатъ; да почувствувате любовьта отвсѣкѫде - отъ Божествения свѣтъ, отъ ангелския свѣтъ и отъ човѣшкия свѣтъ, която ви се изпраща. Колко ваши приятели има, които мислятъ за васъ и за които вие не мислите. Вие мислите само за нѣкои близки, а пъкъ за онѣзи, които ви обичатъ, не мислите. Къмъ тѣхъ не сте си отправили ума. Когато имате нѣкой пѫть голѣма радость, то е присѫтствието на единъ ангелъ. И като си замине ангелътъ, пакъ дойде старата скука и пакъ се усѣщате самотенъ. Та, когато сте усамотени, Богъ е скритъ вѫтре въ васъ. А пъкъ когато се радвате, Богъ е изявенъ въ васъ.

Днесъ да оставимъ всички стари нѣща настрани. Да оставимъ старото и да възприемемъ новото въ свѣта. Новото въ свѣта, това е една любовь, за която не трѣбва да се говори. За Божествената Любовь, ако искашъ да говоришъ, прояви я. Отправи своята мисъль, своитѣ чувства, своя умъ дълбоко въ душата си къмъ Бога.

Въ този новъ животъ мисъльта е дишането на човѣка. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да живѣе; човѣкъ трѣбва да чувствува, за да живѣе. И човѣкъ трѣбва да диша, за да живѣе. Подъ думата молитва разбирамъ следующето: тя е дишането на душата. Колкото повече човѣкъ се моли, колкото повече отправя ума си къмъ Бога като се моли, той диша. Когато се молишъ, ти дишашъ. Нѣма да поемете всичкия въздухъ, по малко ще поемашъ въздуха и ще издишашъ навънъ. За да се молишъ, не сѣдай предъ Бога съ роптание. Но като се приближишъ да се молишъ, да усѣщашъ една радость. Благодарете на Бога за хубавитѣ мисли, които ви изпраща. За хубавитѣ чувства, които ви изпраща, за приятелитѣ си, за баща си, за майка си, благодарете за Слънцето, за облацитѣ, за всичко. Благодарете, че сте на земята, че можете да ходите по нея. Че земята ви търпи. Че има кой да ви услужва навсѣкѫде.

Ние сме събрани тукъ. Това е благословение на Бога. Ние сме тукъ на едно представление. Лошитѣ мисли, които хората изпращатъ, се филтриратъ презъ тѣзи облаци и дохождатъ чисти при насъ. И ние ще имъ изпратимъ нашитѣ мисли. Тѣ ще приематъ нашитѣ мисли и желания презъ облацитѣ и тѣ ще бѫдатъ пречистени. Нашата мисъль, като мине презъ водата, ще бѫде чиста. Водата е единъ проводникъ на живота. И тѣзи мисли, като минатъ презъ тази вода, ще бѫдатъ чисти. Ние трѣбва да се научимъ да живѣемъ. Да не смущаваме Господа въ себе си. Не смущавайте Божественото начало, вашия Духъ, който е въ васъ! Писанието казва: “Не огорчавай духа въ себе си.” Днесъ се старайте да бѫдете доволни. Като дойде лошата мисъль, кажете й: “Имамъ много работа. Ще бѫдешъ така добра да си отидешъ. Като свърша работата си, ела. Много съмъ занятъ.” Нѣма да му кажешъ грубо. Ще му кажешъ: “Като си свърша работата довечера, пакъ ще ви приема.” Защото лошитѣ мисли, които идатъ, сѫ все нашитѣ приятели, страхъ ги е да не ги разлюбимъ. Защото тѣ отъ нашата любовь живѣятъ. Ние, ако не ги обичаме, тѣ не могатъ да живѣятъ.

Вложете тогазъ Любовьта въ вашата глава, вложете вѣрата въ вашето сърце и надеждата въ стомаха си, въ тѣлото си. Любовьта горе в нашия мозъкъ, вѣрата въ нашето сърце, а пъкъ надеждата въ нашето тѣло. Тогава ще започнемъ новата наука въ свѣта. Новата наука казва: водата е създадена отъ два елемента - килородъ и водородъ. Кислородътъ е, който дава, а водородътъ е, който взема. Кислородътъ, като е далъ нѣщо, водородътъ е събралъ това и е родилъ едно дете - това е водата. Кислородътъ и водородътъ се оженили и родили едно дете. Това е водата. И ние, като пиемъ водата, опитваме какъвъ е бащата, който дава и каква е майката, която взема. Нѣкой казва: “Азъ искамъ да бѫда жена.” -Ти готовъ ли си да събирашъ? Нѣкой казва: “Азъ искамъ да бѫда мѫжъ.” - Ти готовъ ли си да давашъ? Мѫжкиятъ принципъ е, който дава - умътъ. Сърцето събира. Тогазъ отъ даването на ума и отъ събирането на сърцето се е събрало цѣлото тѣло. То е събрания материалъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Въ другъ смисълъ казано, отъ работата на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се е явилъ човѣшкиятъ умъ.

Та рекохъ, давайте, за да ви се даде. Събирайте, за да дадете. Трѣбва да знаете: който дава, му се дава. Всички хора трѣбва да станатъ проводници на Божественото благословение. Когато Богъ дойде да живѣе въ васъ, Той иска да давате. Той е творческото начало. Той иска да проявим Любовьта. Защото въ Любовьта е Богъ. Вънъ отъ Любовьта не можемъ да познаемъ Бога. Като дойде Любовьта, ще имате истинско познание за свѣта. Тѣзи камъни ще проговорятъ. Тогава и духоветѣ на вѣтъра ще ви проговорятъ. Водитѣ и тѣ ще проговорятъ. И въ всички хора, които срѣщате, ще виждате едно разумно начало. И тогазъ нѣма да се боите отъ хората. Нѣкои хора обичате. За тѣзи, които обичате, казвате, че Богъ е въ тѣхъ, а пъкъ за другитѣ казвате, че Богъ не е въ тѣхъ. Тамъ е лѫжата. Богъ присѫтствува навсѣкѫдѣ. Тамъ, гдѣто Богъ присѫтствува, тамъ е Божественото. Има нѣщо, въ което Богъ не присѫтствува. Богъ не присѫтствува въ престѫпленията на хората, въ лошитѣ мисли и въ лошитѣ чувства на хората. Но въ всички тѣхни добри мисли, чувства и постѫпки Той присѫтствува. И следователно въ всѣка наша добра мисъль, добро чувство и добра постѫпка Той присѫтствува. Въ лошитѣ не присѫтствува. Та да знаете, щомъ дойде една лоша мисъль, веднага я заменете съ добра мисъль, за да дойде Богъ и да присѫтствува. И Той ще знае какъ да се справи съ лошитѣ. Богъ въ чистото присѫтствува. Въ нечистото не присѫтствува.

Та сега ще приложите следното: ще мислите добре, ще чувствувате добре и ще постѫпвате добре, за да присѫтствува Богъ въ васъ. Защо трѣбва да мислимъ добре, защо трѣбва да чувствуваме добре и защо трѣбва да постѫпваме добре? За да присѫтствува Богъ въ насъ. А пъкъ щомъ присъѫтствува Богъ, тогава всичко можемъ да направимъ, всичко е възможно. А пъкъ щомъ Богъ отсѫтствува, тогава нѣщата сѫ невъзможни. Писанието казва: “Потърсете ме въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна и вие ще ме прославите.” Щомъ дойде скръбьта, потърсете радостьта. Щомъ дойде болѣстьта, потърсете здравето. Щомъ дойде безсилието, потърсете силата. Щомъ дойде невежеството, потърсете знанието. Всѣкога търсете онова, положителното, въ което Богъ присѫтствува. И Той като дойде, всичко въ вашия животъ ще се уреди, понеже животътъ на хората не е уреденъ. И Духътъ, като дойде въ васъ, ще започне новия строежъ на човѣчеството и веднага той ще стане мощенъ и силенъ. И отъ него изчезва недоволството и всички други отрицателни прояви. Тогава животътъ моментално се осмисля и човѣкъ знае какъ да живѣе. Като дойде Богъ да присѫтствува въ васъ, всички вие ще бѫдете научени. Нѣма да имате самъ обикновено знание. Като дойде Господь въ васъ, нѣма да ви каже: “Попѣйте ми една пѣсень.” Вие ще пѣете и азъ ще ви слушамъ. Като дойдете при мене, азъ ще ви кажа: Изяжте три хапки хлѣбъ. Едната съ Отче нашъ, втората с Добрата молитва и третата съ думитѣ: “Божията Любовь носи пълния животъ.” И аз, като дойда при васъ на гости, по сѫщия начинъ и вие ще ме посрещнете съ три хапки.

Сега, отъ кѫде трѣбва да започнемъ? Да започнемъ съ надеждата, да минемъ къмъ вѣрата и да свършимъ съ любовьта.

Бакалницата споредъ мене означава състоянието ни когато искаме да уредимъ дребнавитѣ си работи въ свѣта. То е наша бакалница. На турски “бакъ” значи - “вижъ”, а пъкъ “алъ” - вземи, т.е.: “вижъ, та вземи”. Никой не взема нѣщо, което не си го видѣлъ. Което видишъ и одобришъ, него вземи. Вземи хубавото. Та, въ вашитѣ бакалници трѣбва да е турено най-хубавото, най-хубавия хлѣбъ, най-хубавитѣ фрукти. Всичко трѣбва да бѫде първокласно.

Трѣбва да направимъ връзка съ Любовьта, съ Божественото Начало, въ което живѣемъ и се движимъ, Богъ който ни е извелъ изъ миналото, Той ни е дарилъ съ всички блага.

Днесъ ще направите опита съ тритѣ хапки. Първата хапка за Божията Любовь, втората хапка за Любовьта къмъ ближния, третата хапка за Любовьта къмъ себе си. Така че, днесъ ще ядете за Любовьта. Не много икономично ядене. Не цѣлъ сомунъ. Чудите се какъ Христосъ е нахранилъ 5000 души съ 5 хлѣба и 2 риби. Съ 5 хлѣба колко души могатъ да се нахранятъ? Нѣкой ще каже: “Какъ е възможно това?” И вие се чудите какъ съ три хапки може да се нахрани човѣкъ. Днесъ нѣмате кухня, нали? Нѣмате нищо сготвено, ако нѣма, ще съберемъ отъ тукъ отъ тамъ. Азъ ще дамъ круши. Ще намеримъ най-хубавото.

Днесъ ви пожелавамъ веселието на Любовьта, свѣтлитѣ мисли на Любовьта, свѣтлитѣ чувства на Любовьта и свѣтлитѣ постѫпки на Любовьта. На всинца ви го пожелавамъ.

Отче нашъ

12 юлий 1939 год. Срѣда. Рила

Петровъденъ. Второто езеро Елъ Буръ.

6 часа и 19 мин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

 

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Езикътъ на любовьта

  „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици“... *)

*) I. Послание къмъ Коринтянитѣ 13:1.

    „Ако говоря“. Външната страна на човѣка представя човѣшкия говоръ. Външната страна на ангелитѣ представя ангелския говоръ. Ако човѣкъ говори безъ да влага смисълъ въ думитѣ си, това е равносилно да има стомахъ и дробове, а да е лишенъ отъ глава. Да нѣма човѣкъ глава, това значи, да нѣма посока въ живота си.

    „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка“. Дрънкането подразбира отсѫтствие на разумность. Който върши неразумни нѣща, той всѣкога дрънка. Обикновено празнитѣ нѣща дрънкатъ, а пълнитѣ сѫ тихи и спокойни, никакъвъ шумъ не дигатъ. Всѣко нѣщо, лишено отъ смисълъ, дига шумъ. Следователно, който дрънка, той говори на человѣчески и ангелски езици, но любовь нѣма.

    „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, нищо не съмъ“. ( — 2 ст.). Вѣрата е за хората, а знанието — за ангелитѣ. Значи, ако притежавате вѣрата на човѣцитѣ и знанието на ангелитѣ, а любовь нѣмате, нищо не сте. Човѣкъ може да бѫде голѣмъ и силенъ като предпотопния мамонтъ, или като нѣкой съвремененъ параходъ, който цепи водитѣ, плаши рибитѣ, но ако нѣма любовь, нищо не представя. Колкото голѣмъ да е параходътъ, щомъ влѣзе въ пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време въ пристанището, докато единъ день го бракуватъ. И човѣкъ е подобенъ на параходъ. Докато има голѣми идеи, той цепи водитѣ, плаши малкитѣ сѫщества, но спре ли на едно мѣсто, всичко се свършва съ него — бракуватъ го.

    „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ. ( — 3 ст.). Какво се ползува човѣкъ, ако раздаде всичкото си богатство, или всичкото си знание на хората безъ любовь? Нито той печели, нито ония, на които е далъ нѣщо. Какво се ползува сиромахътъ, който е получилъ старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха отъ богатия, въ края на краищата той ще умре. Докато умира, т. е. докато не е влѣзълъ въ областьта на безсмъртието, човѣкъ всѣкога дрънка, всѣкога живѣе въ преходнитѣ нѣща. Ако единъ день е щастливъ, на другия день ще бѫде нещастенъ; ако единъ день е здравъ, на другия день ще бѫде боленъ; ако единъ день е ученъ, на другия день ще бѫде невежа; ако единъ день се чувствува младъ, на другия день ще бѫде старъ. Страшно е положението на стария човѣкъ, или на онзи, който преждевременно е остарѣлъ. Като остарѣе, човѣкъ не вижда и не чува добре и се занимава съ минали работи. Той разправя за своето детинство, за своитѣ родители и роднини, за своитѣ другари. За него нѣма нищо ново. При това положение той очаква да се подмлади по нѣкакъвъ начинъ. Човѣкъ не може да се подмлади, ако любовьта не го посети. Любовьта подмладява човѣка. Тя го прави безсмъртенъ. Тя внася въ него всички възможности за постижения. Нѣма ли любовь въ себе си, човѣкъ нищо не може да направи. Безъ любовь той само премѣства нѣщата. Ако е художникъ, той цапа върху платното, но не рисува. Истински художникъ е този, който има любовь въ себе си. Истински скулпторъ е този, който има любовь въ себе си. Нѣма ли любовь, той само мачка кальта, безъ да я вае.

    Като не разбиратъ закона на любовьта, хората се разочароватъ едни отъ други, казватъ, че свѣтътъ е лошъ, че хората сѫ лоши. Лошавината на хората е външната имъ страна. Лошавината е кальта на живота, но тя още не представя истинския животъ. И водата, колкото да е ценна, каля улицитѣ, кѫщитѣ, хората, но това не е единственото ѝ свойство. Безъ да искатъ, хората се калятъ едни други, но това не е единственото имъ качество. Има думи, които калятъ, но има думи, които чистятъ. Ако човѣкъ говори съ любовь, думитѣ му всѣкога чистятъ.

    „Любовьта дълготърпи“. ( — 4 ст.). — Търпението е основа на живота. Нѣма ли търпение, човѣкъ не може да свърши никаква работа. Да бѫде човѣкъ търпеливъ, това значи, да понася всичко спокойно. Дъждъ ли вали, вѣтъръ ли вѣе, прахъ ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. Засѣга ли се отъ външнитѣ условия на живота и на природата, той е вѫтре въ тѣхъ. Засѣга ли се отъ страданията, отъ смъртьта, човѣкъ е вѫтре въ тѣхъ. За да не го засѣгатъ, той трѣбва да излѣзе вънъ отъ тѣхъ. Богъ е поставилъ човѣка въ живота, а не въ смъртьта. Той е поставилъ човѣка въ радоститѣ, а не въ страданията. Смъртьта е външно нѣщо, а не вѫтрешно. Който не може да търпи, той е въ нетърпението. За да търпи, той трѣбва да излѣзе отъ нетърпението и да влѣзе въ търпението — едно отъ великитѣ качества на Бога.

    „Любовьта е благосклонна“. ( — 4ст.). — За да бѫде благосклоненъ, човѣкъ не трѣбва да прави разлика между богатъ и сиромахъ, между ученъ и невежа. И богатиятъ, и сиромахътъ сѫ излѣзли отъ Бога. И учениятъ, и невежиятъ сѫ излѣзли отъ Бога. Разликата между тия хора се заключава въ това, че богатиятъ и учениятъ сѫ влѣзли въ търпението, а сиромахътъ и невежиятъ — въ нетърпението. Ако влѣзатъ въ търпението, и невежиятъ, и сиромахътъ ще придобиятъ качествата на първитѣ двама. И тѣ ще станатъ благосклонни. За да бѫде благосклоненъ, човѣкъ не трѣбва да се поставя при условия, които да го лишаватъ отъ сѫщественитѣ му нужди. Трѣбва ли той самъ да се лиши отъ въздухъ, отъ вода, отъ свѣтлина и отъ храна? Като не лишава себе си той не трѣбва да лишава и ближнитѣ си. Щомъ задоволи себе си, щомъ задоволи ближнитѣ си, той непременно ще бѫде благосклоненъ.

    „Любовьта не завижда“. ( — 4 ст.). — Само онзи човѣкъ завижда, който е лишенъ отъ музикално чувство. Той може да влѣзе между двама души, които се обичатъ, и да развали отношенията имъ. Да завижда човѣкъ, това значи, да живѣе въ сиромашия. Само сиромахътъ завижда. За да не завижда, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да забогатѣе, да облагороди сърдцето си. Трѣбва ли майката, на която децата не сѫ богато облѣчени, да завижда на богатитѣ деца, които сѫ облѣчени въ скѫпи дрехи? Коя е причината, че децата на сиромаситѣ сѫ облѣчени бедно, а тия на богатитѣ хора сѫ облѣчени въ скѫпи, въ разкошни дрехи? Коя е причината, че едни дървета се развиватъ буйно, всѣкога сѫ зелени, а други не вирѣятъ добре? Дървета, които сѫ изложени на слънце, на добри условия, всѣкога сѫ зелени и се развиватъ добре. Тия, които не сѫ изложени на слънце, всѣкога сѫ осѫдени на смърть. Тѣ едва крѣятъ. Следователно, всѣки човѣкъ, който не е добре облѣченъ, той не е изложенъ на лѫчитѣ на Божественото слънце. Между Бога и неговата душа е застаналъ нѣкой, който го засѣнчва. Азъ взимамъ думата „обличане“ въ широкъ смисълъ, физически и духовно облѣченъ.

    И тъй, когато мѫчнотиитѣ и страданията идатъ въ живота ви, това показва, че между васъ и Бога е влѣзълъ другъ човѣкъ. Щомъ този човѣкъ ви засѣнчва, т. е. щомъ препятствува на Божественитѣ лѫчи да ви огрѣватъ, качете се веднага на едно стѫпало по-горе. Опита ли се и тукъ да ви препятствува, качете се на още по-горно стѫпало. Който ви обича, той никога нѣма да ви препятствува да се грѣете на лѫчитѣ на Божественото слънце. Той ще застане настрана, а не точно на пѫтя на тия лѫчи. Като се страхуватъ отъ лошитѣ хора, да не имъ отниматъ лѫчитѣ на Божественото слънце, мнозина, особено религиознитѣ, се стремятъ да работятъ, съ цель да заематъ мѣсто отдѣсно или отлѣво на Бога. Тѣ не знаятъ, че тия мѣста сѫ точно опредѣлени. Хората могатъ да седятъ само отъ лѣвата страна на Господа. Дѣсната страна е опредѣлена за ангелитѣ. Да седи човѣкъ отъ лѣвата страна на Господа, това значи, да бѫде поставенъ на изпитания и страдания. Тъй щото, бори ли се за лѣвата страна на Господа, човѣкъ трѣбва да е готовъ за страдания и изпитания.

    Като не може да понася страданията, човѣкъ иска да замине за другия свѣтъ. Другиятъ свѣтъ е свѣтъ на страдания. Като страда, човѣкъ не подозира, че е влѣзълъ вече въ другия свѣтъ. Ето защо, като страда, човѣкъ не трѣбва да желае да замине за другия свѣтъ, но да желае да влѣзе въ свѣта на радоститѣ, дето ангелитѣ живѣятъ. Скърбитѣ и страданията сѫ човѣшкиятъ свѣтъ, а радоститѣ — ангелскиятъ. Когато страда, човѣкъ е въ ада, въ човѣшкия свѣтъ. Когато се радва, той е въ рая, между ангелитѣ. Небето е мѣсто, дето ангелитѣ живѣятъ; адътъ е мѣсто, дето хората живѣятъ. Какво представя адътъ за човѣка? Лошитѣ и престѫпни работи, които човѣкъ върши и на които иска да предаде красивъ изгледъ, не сѫ нищо друго, освенъ състояния на ада. Често срѣщате млади моми, добре облѣчени, но достатъчно е да се приближите къмъ тѣхъ, да опитате лошия имъ характеръ. Отвънъ тѣ сѫ приятни, красиви, но вѫтре сѫ грозни. Нѣма нищо скрито покрито въ живота. Вѫтрешното лесно излиза навънъ. Достатъчно е човѣкъ да проговори, да даде изразъ на своитѣ мисли и чувства, за да видите, какво представя той.

    „Знание ли е, ще изчезне“. — Значи, всѣко знание, придобито и приложено безъ любовь, ще изчезне, не може да устои. Такова знание е временно, а всичко временно, преходно е осѫдено на смърть. Истинското знание, обаче, ще отиде заедно съ човѣка. То е безсмъртно, както е безсмъртна човѣшката душа.

    „Откакъ станахъ мѫжъ, напуснахъ, което е младенческо.“ — Съ други думи казано: откакъ започнахъ да мисля, напуснахъ временното. „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ говорѣхъ, като младенецъ мѫдрувахъ, като младенецъ размишлявахъ“. ( — 11 ст.) Това не значи, че детинското, или младенческото състояние е лошо нѣщо. Младенчество и възмѫжалость сѫ възрасти, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Лошото е пълнежъ, отъ който човѣкъ трѣбва да се освободи. Не прави ли усилия да се освободи отъ злото въ себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човѣкъ самъ ще опита. Отровата, която е налѣлъ въ чашата си, той пръвъ ще я изпие. Колкото повече се занимавате съ злото въ себе си, или въ ближнитѣ си, толкова повече го привличате и му давате първо мѣсто. Минавайте и заминавайте край злото, безъ да го виждате, безъ да се разправяте съ него. Спирайте вниманието си върху доброто въ човѣка. Въ всѣки човѣкъ живѣятъ едновременно две сѫщества: едното е добро, другото е лошо. Каквото да правите, никога нѣма да се освободите отъ лошото. Тази е причината, поради която човѣкъ понѣкога е недоволенъ отъ живота, отъ условията, въ които се намира. Лошото сѫщество въ човѣка го прави недоволенъ. Доброто сѫщество го прави доволенъ и щастливъ. Обаче, колкото доволството е притежание на човѣка, толкова и недоволството; колкото радостьта е негова собственость, толкова и скръбьта. Човѣкъ стои вънъ отъ доволството и недоволството, вънъ отъ радостьта и скръбьта. Той само наблюдава, опитва нѣщата и се учи отъ тѣхъ. Предназначението на човѣка е да работи, да учи, да приготвя мѣсто въ себе си за любовьта. Всичко друго, презъ което минава — знание и невежество, скръбь и радость, доволство и недоволство сѫ стадии, презъ които той трѣбва да мине, да се приготви за великия моментъ въ живота си — придобиване на любовьта.

    Казано е, че любовьта не завижда, не ревнува. Ако ревнува, човѣкъ не е далъ мѣсто на любовьта въ себе си. Ревностьта препятствува на човѣка да върви напредъ, да се развива правилно. Каквото добро и красиво да види, ревнивиятъ го пожелава за себе си. Ако срещне нѣкой силенъ, здравъ конь, той пожелава да има сѫщитѣ качества. Той не знае, че ако бѫде здравъ, силенъ като конь, ще го товарятъ много. Какво ще придобие отъ голѣмия товаръ, който му даватъ да носи? Какъ се отнася господарьтъ съ своя конь? Като натовари добре коня си, господарьтъ го шиба съ камшика си и му казва: Хайде, върви напредъ, безъ да се обръщашъ. Защо си останалъ толкова назадъ въ развитието си? За да излѣзешъ отъ сегашното си положение, ти трѣбва да носишъ голѣмъ товаръ, да служишъ на по-голѣмитѣ си братя. Който не разбира този езикъ, той казва: Горкиятъ конь, господарьтъ му го преби. Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камънитѣ съ своя чукъ? На мѣсто ли сѫ тѣзи удари? Той избира единъ камъкъ и започва да го удря, да кърти отъ него ония парчета, които не сѫ нужни. Той има предъ видъ да извае отъ него нѣщо, да му даде красива форма. Каквото представятъ ударитѣ на скулптора върху камъка, такова нѣщо сѫ страданията за човѣка. Когато човѣкъ страда, Провидението удря съ чука си върху него, да се откъртятъ всички непотрѣбни нѣща. При всѣко страдание човѣкъ се освобождава отъ нѣщо, което го мѫчи. Кога се мѫчи човѣкъ? Когато се раздвои въ себе си. Ако братътъ и сестрата въ единъ домъ не се разбиратъ, тѣ се мѫчатъ. При неразбирането си тѣ търсятъ участието на баща си и на майка си, да имъ помогнатъ. Какво ще придобиятъ, ако бащата, запримѣръ, отиде на страната на сина, а майката — на страната на дъщерята? Може да стане и обратното: бащата да отиде на страната на дъщерята, а майката — на страната на сина. И при това положение тѣ нѣма да придобиятъ нѣщо особено. Защо? Защото причината за неразбирането на брата и сестрата е въ самитѣ тѣхъ. Тѣ сѫ раздвоени въ себе си. Казано е въ Писанието: „Всѣки домъ, раздѣленъ противъ себе си, не може да устои“. Като знаете това, пазете се да не се раздвоявате. Натъкнете ли се на нѣкаква погрѣшка, не се раздвоявайте, не мислете, защо сте сгрѣшили, но изправете погрѣшката си. Има погрѣшки, които трѣбва да се изправятъ още въ момента. Изправянето на тия погрѣшки не търпи никакво отлагане.

    „Но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта“. (—13 ст.). — Който има любовь, той е въ сила да премахне всички мѫчнотии и страдания. Ако и вие имахте любовь въ себе си, лесно щѣхте да се справите съ дъжда, съ гърмотевицитѣ. Не можете ли да се справите, нѣмате любовь въ сърдцето си. Любовьта подразбира свѣтли мисли и благородни чувства. Ако имате такива мисли и чувства въ себе си, вие ще бѫдете доволни отъ всичко, което ви се дава. Ядете ли, ще бѫдете доволни отъ яденето. Спите ли, ще бѫдете доволни отъ съня си. Правите ли добро, пакъ ще бѫдете доволни. Съ други думи казано: когато човѣкъ мисли, чувствува или предприема нѣщо добро, слънцето на неговата душа трѣбва да грѣе така топло и свѣтло, както грѣе физическото слънце презъ ясенъ майски день. Въ това слънце човѣкъ трѣбва да вижда Божествената свѣтлина, която носи условия за растене и развиване на човѣшката душа. Свѣтлитѣ мисли сѫ лѫчи отъ свѣтлината на Божественото слънце, а добритѣ чувства — лѫчи отъ топлината на Божественото слънце. Безъ лѫчитѣ на това слънце човѣкъ не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действува.

    Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по него. Тѣ показватъ, че има нѣщо въ човѣка, което трѣбва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вѣтърътъ. Той духа днесъ задъ гърба ви, съ което ви подканва да вървите напредъ, безъ да мислите за земята. Изобщо, небето е чисто, съ приятенъ синь цвѣтъ. Погледнете ли къмъ него, вие изпитвате радость. Такова трѣбва да бѫде небето на вашата душа. То трѣбва да бѫде огрѣно отъ любовьта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората, безъ да очаквате да ви обичатъ. Търсите ли човѣкъ да ви обича, въ края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичалъ, не е онзи, когото душата ви е очаквала. Той може да е предъ васъ, но не е сѫщиятъ, когото сте очаквали.

    Въ миналото единъ отъ рускитѣ императори далъ на единъ отъ министритѣ си следната задача: Искамъ да ми отговоришъ върху три въпроса, които ме интересуватъ. Отъ известно време мисля върху три нѣща. Искамъ да отговоришъ на моитѣ мисли. Министърътъ се видѣлъ въ чудо, не знаялъ, какво да отговори на царя. Той срещналъ единъ калугеръ, който се наелъ да реши задачата на министъра. За тази цель калугерътъ се облѣкълъ въ дрехитѣ на министъра, и въ този видъ се явилъ предъ царя. На първитѣ две мисли на царя той могълъ да отговори, но като дошълъ до третата мисъль, съвсемъ се объркалъ. Най-после той отговорилъ и на третата му мисъль: Ти мислишъ сега, че предъ тебе седи твоятъ министъръ, но се лъжешъ. Предъ тебе седи единъ калугеръ, а не твоятъ министъръ. Следователно, за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да знае, кой седи предъ него: министърътъ на неговата държава, или нѣкой калугеръ. Тогава човѣкъ ще знае опредѣлено, че ако единъ отъ министритѣ на дадена държава не може да разреши единъ отъ тритѣ царски въпроси, толкова по-малко калугерътъ ще го разреши.

    „Любовьта не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло“. (— 5 ст.). Любовьта разрешава всички мѫчнотии и противоречия. Любовьта осмисля знанието. Любовьта дава цена на всичко. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Дето Той присѫтствува, всичко се осмисля, всичко се обича. Влѣзе ли въ областьта на любовьта, човѣкъ влиза въ Божествения свѣтъ. Влѣзе ли въ областьта на знанието, той е между ангелитѣ. Влѣзе ли въ областьта на вѣрата, той е между хората.

    Като се говори за любовьта, мнозина се страхуватъ отъ нея. Защо? Защото тѣ познаватъ онази любовь, която умъртвява човѣка. Тѣ не знаятъ, че сѫществува любовь, която оживява хората. Тази любовь изключва всички противоречия и съмнения. Истинската любовь подразбира ядене. Да обичашъ човѣка, значи, да го изядешъ. Не можешъ ли да го изядешъ, ти не го обичашъ. Яденето е вѫтрешенъ процесъ. Следователно, да обичашъ нѣкого, това значи, да го приемешъ въ себе си такъвъ, какъвто е. Като влѣзе въ тебе, ти ще му дадешъ специално мѣсто и ще започнешъ да го изучавашъ. Сѫщевременно ти ще се молишъ. Ядене безъ молитва не е на мѣсто. Когато яде, човѣкъ трѣбва да се моли. Тури ли круша въ устата си, той трѣбва да се моли. Като се моли, яденето ще укаже своето благотворно действие върху организъма на човѣка.

    Въ прочетената глава отъ Посланието къмъ Коринтянитѣ се говори за качествата на любовьта. Като четете тази глава, вие трѣбва да мислите само за любовьта. По този начинъ вие ще дойдете до положение да не се смущавате отъ нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болниятъ ще носи болестьта си, сиромахътъ — сиромашията, страдащиятъ — страданията и т. н. Каквото става въ вашия животъ, или въ живота на ближнитѣ ви, всичко е за добро. Знайте, че Богъ присѫтствува навсѣкѫде и въ всичко: и въ страданията, и въ радоститѣ. Нѣма страдание, въ което Богъ да не присѫтствува. Нѣма радость, въ която Богъ да не присѫтствува. За да види Бога и да Го познае, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ всички условия въ живота си, да не роптае. Недоволенъ ли е, той нѣма да се ползува отъ различнитѣ условия, въ които се намира, и ще търси само радости. Обаче, радоститѣ сѫ едната страна на живота, въ която човѣкъ расте и се развива едностранно. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се движи между полюситѣ на живота: радости и скърби, свѣтлина и тъмнина, добро и зло.

    Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта живѣятъ въ нея, безъ да я разбиратъ. За да я разбератъ, тѣ трѣбва да проникнатъ въ любовьта на човѣшкия, на ангелския и на Божествения свѣтъ. Като влѣзатъ въ тритѣ свѣта на любовьта, тѣ ще познаятъ всички ония, които ги обичатъ. Засега хората познаватъ само тия, които тѣ обичатъ, но не и онѣзи, които ги обичатъ. За да разбератъ любовьта, тѣ трѣбва да познаятъ и еднитѣ, и другитѣ и да мислятъ за тѣхъ. Запримѣръ, човѣкъ познава майка си, баща си, братята и сестритѣ си, приятелитѣ си, но не познава ангелитѣ, които го обичатъ, и не мисли за тѣхъ. Той не подозира, че всѣка негова радость се дължи на присѫтствието на нѣкой ангелъ въ самия него. Замине ли ангелътъ, съ него заедно и радостьта си отива. Изгуби ли радостьта си, човѣкъ започва да тѫжи. И като скърби, и като се радва, Богъ е въ човѣка: въ скръбьта Той е скритъ дълбоко въ душата му; въ радостьта пъкъ Той се изявява навънъ. Значи, като любовь, Богъ се проявява навсѣкѫде, но никога не говори за себе си. Това показва, че за Божията Любовь не може да се говори. Тя трѣбва само да се проявява. Да проявишъ любовьта си, това значи, да отправишъ своитѣ мисли и чувства къмъ великия Божественъ свѣтъ.

    И тъй, стреми ли се къмъ новъ животъ, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да диша правилно. Като се моли, човѣкъ диша. Дишането пъкъ подразбира прави мисли и прави чувства. Когато диша и издиша, човѣкъ трѣбва да поема и изпуща по малко въздухъ, но дълбоко. А като се моли, човѣкъ трѣбва да застане предъ Бога съ радость и доволство за всичко, което му се дава. Той трѣбва да благодари за свѣтлитѣ и чисти мисли, за красивитѣ и възвишени чувства, които му се изпращатъ. Той трѣбва да благодари, че е дошълъ на земята, обиколенъ съ добри родители и приятели; за слънцето, което грѣе; за водата и въздуха, които го обливатъ; за вѣтъра, дъжда и облацитѣ, които го заобикалятъ. Облацитѣ, които и васъ обикалятъ, не сѫ нищо друго, освенъ филтри, които пречистватъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Като пречиствате мислитѣ и чувствата си, вие ще се научите да живѣете правилно. Като живѣете правилно, вие нѣма да смущавате Божественото въ себе си, т. е. Божия Духъ, за Когото е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа въ себе си!“ Дойде ли нѣкаква лоша мисъль въ главата ви, помолете я да си отиде, докато свършите работата си. Щомъ свършите работата си, нека пакъ дойде. Презъ това време вие ще се справите съ всичкитѣ си задължения и ще бѫдете свободни да се разговаряте съ нея. Постѫпите ли по този начинъ, тя ще ви освободи. Ако ви нападатъ лоши мисли, това показва, че тѣ се страхуватъ да не ги разлюбите. Тѣ сѫ ваши приятели отъ миналото, които иматъ да взиматъ нѣщо отъ васъ. Дайте имъ дължимото и ги отпратете да си отидатъ. Тѣ живѣятъ отъ вашата любовь. Не ги ли обичате, тѣ не биха могли да сѫществуватъ. Докато се справите съ тѣхъ, вие трѣбва да имъ давате по нѣщо, безъ да се свързвате взаимно.

    Следователно, за да се освободи отъ противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да внесе любовьта въ главата си, вѣрата въ сърдцето си, а надеждата въ своето тѣло. При това положение човѣкъ може да се домогне до новата наука, която обяснява вѫтрешния смисълъ на явленията. Запримѣръ, споредъ новата наука кислородътъ и водородътъ се съединяватъ и образуватъ вода, която считатъ тѣхно дете. Кислородътъ има свойството да дава, а водородътъ — да взима. Като пиятъ вода, хората се домогватъ до познаване свойствата на кислорода, който дава, и на водорода, който взима. Когато нѣкой казва, че иска да бѫде жена, това подразбира готовность за взимане, за събиране на нѣщата. Каже ли нѣкой, че иска да бѫде мѫжъ, това подразбира готовность за даване. Мѫжкиятъ принципъ, т. е. умътъ въ човѣка дава, а женскиятъ принципъ, т. е. сърдцето събира. Отъ двата процеса — даване и събиране се е създало човѣшкото тѣло. Човѣшкиятъ умъ пъкъ се е създалъ отъ работата на човѣшкия духъ и на човѣшката душа.

    Казано е въ Писанието: „Давайте, за да ви се даде“. Онзи, на когото се дава, всѣкога събира. Обаче, той събира, за да дава. Ето защо, всички хора трѣбва да станатъ проводници на Божественото, да даватъ отъ това, което сѫ получили. Даването е творческо начало. Човѣкъ проявява любовьта чрезъ даване. Чрезъ любовьта човѣкъ познава Бога и природата. Щомъ познае природата и се свърже съ нея, за него всичко оживява: и камънитѣ, и водитѣ, и вѣтроветѣ. Тогава човѣкъ разбира, че Богъ присѫтствува навсѣкѫде: Богъ присѫтствува въ добритѣ мисли, чувства и постѫпки на хората. Следователно, дойде ли въ ума ви нѣкаква лоша мисъль, веднага я замѣстете съ добра. Така ще отворите пѫтя на Божественото въ себе си.

    Искате ли Богъ да присѫтствува въ васъ, мислете, чувствувайте и постѫпвайте добре. Щомъ Богъ присѫтствува въ човѣка, всичко е възможно за него. Казано е въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ, и азъ ще ви се изявя“. Това значи: когато дойде скръбьта, потърсете радостьта; когато дойде болестьта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. При каквито условия да се намирате, всѣкога търсете положителното, защото въ него Богъ присѫтствува. Дето е Богъ, тамъ цари пъленъ редъ и порядъкъ. Дето е Духътъ, тамъ е новото творчество. Дето любовьта присѫтствува, тамъ всички нѣща се осмислятъ и човѣкъ става силенъ, придобива истинско знание, истинска свѣтлина.

    Като ученици, съветвамъ ви да започнете съ надеждата; отъ надеждата да минете къмъ вѣрата и да свършите съ любовьта. Дойдете ли до любовьта, направете връзка съ нея и вървете напредъ. Първата стѫпка трѣбва да бѫде любовь къмъ Бога, втората стѫпка — любовь къмъ ближния, а третата — любовь къмъ себе си.

    Сега, желая на всички да придобиете веселието на любовьта. Желая ви да придобиете свѣтлитѣ мисли, чувства и постѫпки на любовьта.

*

12 юлий, 5 ч. с.

 


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...