Jump to content

1919_03_30 Детето растѣше


Ани

Recommended Posts

"Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно

от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,

София, 1944, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

 

Детето растѣше

 

„А детето растѣше, и укрепяваше се духомъ, и се изпълваше съ мѫдрость.“

 Лука 2:25.

 

„А детето растѣше и се изпълваше съ мѫдрость; и благодатьта Божия бѣ на него.“ Тукъ се изнасятъ две положения: растене въ духъ и мѫдрость и благодатьта Божия. — Кой расте въ живота: детето или възрастниятъ? — Детето. Наистина, растенето е сѫщественото различие между детето и възрастния. Детето расте отъ день на день, и майката се радва, като вижда, какъ отъ парче месо се оформява голѣмъ, левентъ момъкъ, или стройна, красива мома. При физическото растене частитѣ на тѣлото трѣбва да се развиватъ съразмѣрно. Тогава се казва, че организмътъ е външно красивъ, силенъ и здравъ. Въ физическо отношение духътъ се проявява въ сила, а мѫдростьта — въ пластичность, т. е. въ яки кости и здрави мускули. Значи, ако коститѣ не сѫ яки и лесно се трошатъ, а мускулитѣ не сѫ здрави, човѣкъ не е дошълъ до мѫдростьта, за която Христосъ говори. Който не разбира смисъла на физическото растене въ духъ и мѫдрость, казва, че смисълътъ на живота се заключава въ яденето. Не е така. Не е достатъчно само да ядешъ, но съ приятность да ядешъ; да си доволенъ и когато ядешъ, и когато не ядешъ; да си доволенъ отъ всичко, което ти е дадено. Ако ядешъ и изпитвашъ неприятность, ти не живѣешъ като съзнателенъ и разуменъ човѣкъ.

 

И тъй, яденето, храненето е, наистина, важенъ житейски въпросъ, но се изисква съзнателно отнасяне къмъ него. Ето защо, всички партии, и въ миналото, и днесъ, се занимаватъ на първо мѣсто съ въпроса за храненето. И буржуазнитѣ партии, и болшевизъмътъ поставятъ въпроса за хлѣба на пръвъ планъ. Богатиятъ иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне съ приятели, съ роднини, да отпразднува деня на сина, на дъщерята, на жената или на мъжа. Другъ пѫть се събиратъ на угощение, заедно да хапнатъ и пийнатъ въ паметъ на св. Петъръ, св. Иванъ или другъ нѣкой светия. Тѣ все ще намѣрятъ за кого да си хапнатъ. Бедниятъ гледа, какъ богатиятъ яде и пие, и си казва: И азъ искамъ да си хапна за нѣкой светия, и азъ искамъ да се повеселя за деня на моитѣ деца. И въ края на краищата, между богатия и бедния се явява омраза и споръ. Всички хора иматъ право да ядатъ, защото чрезъ яденето растатъ и придобиватъ елементитѣ, необходими за тѣхното развитие, за тѣхния животъ. Който не е съгласенъ съ това, нека се опита да живѣе на земята, безъ ядене и пиене. Когато се проповѣдва на хората, че трѣбва да ядатъ малко, че трѣбва да има бедни и богати, въ тази проповѣдь се крие нѣщо користно. Споредъ това учение, богатсвото подразбира изобиленъ животъ на едни за смѣтка на други. Това не е право. Всички хора трѣбва да ядатъ, безъ да преяждатъ. Въ това отношение, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ яденето. Едно нѣщо разбиратъ всички хора еднакво — яденето. Извикай единъ гладенъ, неразположенъ човѣкъ у дома си и го нахрани добре. Той ще се разположи, ще отвори сърдцето си и ще те слуша. Каквото му говоришъ, ще го приеме. Той ще приеме идеята за братство и равенство, за Господа. Докато е гладенъ, нищо не го интересува. Той отрича и Господа, и морала — отрича всички велики идеи.

 

Христосъ казва: „Близо е вече Царството Божие на земята.“ Близо е, но не е дошло още. — Кога ще дойде? — Когато се уреди правилно въпросътъ за яденето, т. е. за хлѣба. Ще кажатъ нѣкои, че черквата препоръчва постъ. Подъ „постъ“ разбирамъ работа. Който пости, той работи усилено на нивата: оре, копае, сѣе, жъне. Като свърши работата си, отива у дома си и разваля поста. Той казва: Дайте ми да си хапна добре. Свършихъ една работа, и сега имамъ право да се нахраня и да си почина. Така ми е добре и приятно. Яденето има отношение и къмъ физическия, и къмъ духовния животъ. Следователно, както ядешъ за стомаха си, така ще хранишъ ума и сърдцето си и ще благодаришъ, че си ги задоволилъ. Ще възприемашъ чисти мисли и чувства, ще ги асимилирашъ, безъ да преяждашъ. Само така ще разберешъ, че между физическия, духовния и умствения свѣтъ има тѣсна, неразривна връзка. Само така ще разберешъ, че физическиятъ свѣтъ представя сѣнка на нѣщата, а духовниятъ и умствениятъ — тѣхната реалность. Физическиятъ свѣтъ е външна форма на предмета, той минава презъ различни промѣни; духовниятъ свѣтъ е съдържанието, а умствениятъ или Божествениятъ е смисълътъ на нѣщата. Силата имъ се крие въ тѣхното съдържание и смисълъ, а не въ формата.

 

„А детето растѣше и укрепяваше се духомъ и се изпълваше съ мѫдрость.“ Естествено растене е това, когато човѣкъ върви последователно отъ стѫпка въ стѫпка, както детето минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ. Такъвъ е пѫтьтъ на човѣшкото развитие. Който се опита да прескочи една стѫпка, той се натъква на голѣми мѫчнотии. Каквото е отношението между силата и човѣшкия организъмъ, такова е и между духа и мѫдростьта. Едното безъ другото не могатъ да се проявятъ. — Вѣрно ли е това сравнение? — Опитайте, и сами ще се убедите. Всѣки човѣкъ има възможность самъ да изпитва и провѣрява нѣщата. Какъ ще ви доказвамъ, че дадена ябълка е сладка? Достатъчно е сами да я вкусите, за да се произнесете, сладка ли е, или не.

 

Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно.“ Подъ „естествено“ тѣло се разбира физическото тѣло, което е тѣсно свързано съ духовното, затова трѣбва да се пази връзката между тѣхъ, т. е. да не се разваля. Колкото по-тѣсна е връзката помежду имъ, толкова по-здравъ е човѣкъ, физически и духовно. Физически здравъ е този, на когото нервната система е въ пълна изправность. Нервитѣ въ човѣшкия организъмъ се уподобяватъ на струнитѣ на даденъ инструментъ. Добре запазенъ е инструментътъ, когато попадне въ рѫцетѣ на майсторъ - музикантъ. Остане ли въ рѫцетѣ на нѣкое дете, въ скоро време се разваля. Всѣки човѣкъ има по едно дете въ себе си, което не може още да мисли, затова грѣши и прави пакости. Като знаете това, не се питайте, защо струнитѣ ви сѫ скѫсани, или инструментитѣ счупени, но възпитавайте детето си да расте въ сила и мѫдрость. Докато човѣкъ не съзнае, че е пакостно дете и трѣбва да се възпитава, той не може да расте, да стане възрастенъ и да придобие мѫдрость.

 

Съвременнитѣ хора мислятъ, че сѫ много културни, много знаятъ и т. н. Щомъ стане въпросъ за тѣхнитѣ дѣди и прадѣди, тѣ ги считатъ невежи, некултурни хора. Въ сѫщность, сегашнитѣ хора сѫ още деца, които растатъ, но много работа имъ предстои, докато порастнатъ въ духъ и мѫдрость. Докато човѣкъ още обърква работитѣ на баща си, докато спори и се сърди, казваме, че не е порасълъ въ духъ и мѫдрость. Следователно, не се гнѣвете едни на други, но дръжте връзката съ Баща си, Той да ви учи, какъ да живѣете и уреждате работитѣ си. Това, което е вѣрно за физическия животъ, вѣрно е и за духовния. Въпрѣки това, има известна разлика между физическия и духовния свѣтъ. Сѫществата, които живѣятъ въ духовния свѣтъ, изпълняватъ Божественитѣ закони безъ никакви протести; обаче, хората на земята не се подчиняватъ на тѣзи закони и сѫ въ постоянно противоречие помежду си. Работитѣ на физическия свѣтъ не вървятъ добре, защото постоянно ги отлагатъ. Въ духовния свѣтъ, обаче, никакво отлагане не сѫществува. На физическия свѣтъ всѣки се мисли за по-уменъ и по-ученъ, отколкото е въ действителность. Въ духовния свѣтъ всѣки има ясна представа за себе си и за своитѣ възможности. Въ духовния свѣтъ училищата, семействата сѫ поставени по-добре, отколкото земнитѣ. — Има ли и тамъ деца и ученици? — Има. Въ Писанието се говори за чада Божии. — Има ли чада Божии на земята? — Нѣма. Значи, подъ „чада Божии“ се разбиратъ децата въ духовния свѣтъ. Тѣ се учатъ тамъ и, като издържатъ последния си изпитъ — матурата, пращатъ ги на земята, като ваши деца. На небето плачатъ за тѣхъ, а на земята се радватъ, че имъ се родило добро, благородно и умно дете. Като прекара нѣколко години между родителитѣ си, на земята, то пакъ си заминава за духовния свѣтъ. Тогава родителитѣ му плачатъ, а на небето се радватъ, че то е свършило работата си. То е дошло на земята да повдигне родителитѣ си, да внесе въ умоветѣ имъ една нова идея и следъ това си заминава.

 

Съвременниятъ свѣтъ е обхванатъ отъ една нова идея — болшевизъмътъ. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всѣко ново движение, всѣка нова идея е Божествена, но, като се прилага, въ нея се вмъкватъ човѣшки елементи — користолюбие, егоизъмъ и др., които я изопачаватъ. Не се страхувайте отъ Божественото. Обаче, пазете се отъ преходното, човѣшкото, което се основава на личния животъ. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе голѣми размѣри. Опредѣлено е, какви размѣри трѣбва да има това движение. Дойде ли до тѣхъ, повече не може да се подвижи. Махалото на часовника се движи на една и на друга страна, но движението му се опредѣля отъ неговата дължина. Следователно, и размѣритѣ на човѣшкото развитие ще стигнатъ до онѣзи предѣли, до които човѣкъ ще израсте и получи Божията благодать.

 

И Павелъ казва: „Презъ много страдания ще минемъ, докато влѣземъ въ Царството Божие и получимъ Божията благодать.“ Той научи това отъ своята лична опитность и отъ живота на Христа, Който дойде на земята между богоизбрания народъ — еврейския, но евреитѣ не Го признаха. Тѣхни пророци предсказаха идването на Христа, като тѣхенъ Месия, обаче, тѣ Го разпнаха. Като последствие на своята погрѣшка и до днесъ още тѣ носятъ страдания. — Какво трѣбваше да направятъ? — Да приематъ учението на Христа. Той ги учеше да живѣятъ правилно, но и това не приеха. Което се казва за евреитѣ, се отнася и до всички народи. Всѣки народъ трѣбва да приеме учението на Христа, което носи обществена, политическа и духовна култура, която почива на закона на любовьта. Подъ „любовь“ не разбираме физически преживявания, настроения и чувства, но нѣщо високо, което надминава възможноститѣ на физическия човѣкъ. Само онзи люби, който е надрасълъ физическитѣ условия, който е господарь на себе си. Никой отъ съвременнитѣ езици не може да предаде съдържанието и смисъла на Божията Любовь. Да живѣешъ въ тази Любовь, това значи, въ единъ мигъ да ти се разкрие цѣлия свѣтъ съ неговата наука, философия, изкуство, музика. Който живѣе въ любовьта, той расте и се развива правилно. Да изгубишъ любовьта, вложена въ душата ти, това значи, да изгубишъ смисъла на живота, да изгубишъ всѣкакво знание и култура, всѣкаква музика и поезия въ живота си. Дойде ли въ това положение, човѣкъ губи силата и свѣтлината на ума си. Нищо друго не му остава, освенъ да прояви любовьта. — Какъ става това? — Като отвори прозорцитѣ на сърдцето и на душата си. Богъ е вложилъ любовьта въ всички живи сѫщества, но тѣ трѣбва да я проявятъ. Правете опити съ любовьта, да видите, каква сила представя тя. Ако изпаднешъ въ отчаяние и се почувствувашъ изоставенъ отъ родителитѣ си, приятелитѣ и познатитѣ си, не търси причината вънъ отъ себе си, но забрави всичко лошо. Отвори сърдцето си за хората, за своитѣ близки; гледай на тѣхъ като на любими сѫщества, които мислятъ доброто ти, и веднага отчаянието ти ще се смѣни съ радость. — Мѫчно се постига това. — Вѣрно е, това е опитъ само за герои, които лесно могатъ да излѣзатъ отъ личния животъ, да влѣзатъ въ духовния и да се разширятъ. Духовниятъ свѣтъ е основанъ на пълна хармония и закономѣрность. Тамъ нѣма произволъ, несъгласие и противоречие. Следователно, ако искашъ да излѣзешъ отъ живота на противоречията, влѣзъ въ духовния свѣтъ. Само така ще познаешъ любовьта и ще се наслаждавашъ истински отъ живота.

 

Следователно, когато се говори за философия, за християнство, за окултизъмъ, подразбираме духовния свѣтъ. Когато се говори за обикновени нѣща, ние сме въ физическия свѣтъ, дето се правятъ опити. — Не може ли безъ опити? — Не може. Физическиятъ свѣтъ е опитна школа. Който е миналъ съзнателно презъ нея, той влиза и излиза свободно и въ духовния свѣтъ. Той се намира въ положението на човѣкъ, който знае много езици. Между който народъ и да отиде, знае езика му и се разговаря съ хората. — Кѫде е духовниятъ свѣтъ? — Около насъ, както и физическиятъ. И двата свѣта сѫ на едно и сѫщо мѣсто, но за да ги разбира, човѣкъ трѣбва да има съответни органи. И въ духовния свѣтъ има кѫщи, но стъклени, затова свѣтлината прониква отвсѣкѫде. Тамъ има рѣки, морета и океани, както на земята, на физическия свѣтъ. Оттукъ вадимъ заключение, че физическиятъ свѣтъ е създаденъ по подобие на духовния. Казано е въ Битието, че земята е била неустроена и пуста. За духовния свѣтъ, обаче, не се казва нищо. Значи, той е сѫществувалъ преди физическия. Човѣкъ се стреми къмъ духовния свѣтъ, но не може лесно да влѣзе въ него. Презъ голѣми митарства ще го прекаратъ, докато стѫпи кракътъ му тамъ. Духовниятъ свѣтъ представя абсолютна реалность по форма, по съдържание и по смисълъ. Физическиятъ свѣтъ е реаленъ само по форма. За да влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да расте въ духъ и мѫдрость.

 

Колкото и да се говори на хората за духовния свѣтъ, тѣ ще го разбератъ, когато се вглъбятъ въ себе си. Да се вглъбишъ, т. е. да влѣзешъ въ себе си, това значи излизане отъ физическия свѣтъ и влизане въ духовния, или да излѣзешъ отъ дома си и да отидешъ срѣдъ природата. Подъ „себе си“ разбираме Божественото начало въ човѣка. Това е кѫщата на човѣка, която не се нуждае отъ пазене. Никой не може да влѣзе въ твоята Божествена кѫща. — Защо? — Защото е въ хармония съ кѫщитѣ на всички хора. Отъ това гледище, човѣкъ е приятель на всички хора. Следователно, той нѣма неприятели, които да употрѣбяватъ насилие върху кѫщата му, да влѣзатъ вѫтре. Ако влѣзешъ въ едно общество въ духовния свѣтъ, ти можешъ да минешъ презъ всички фази на духовния животъ, и тамъ да спрешъ. Това нѣщо не се допуща на земята. На земята всички нѣща сѫ разпредѣлени, и всѣки взима толкова, колкото му се пада: учениятъ си остава ученъ, простиятъ — простъ, благородниятъ — благороденъ. Въ физическия свѣтъ има граници, а въ духовния — нѣма; ти можешъ да минавашъ презъ всички мѣста, за да се развивашъ. Всички хора говорятъ за братство и равенство, безъ да се запитватъ, отде иде тази идея. Тя иде отъ духовния свѣтъ. Малко хора съзнаватъ това. Докато е на земята и живѣе споредъ земнитѣ закони, човѣкъ все бърза да свърши работата си по-скоро, да не губи времето си.

 

„А детето растѣше въ духъ и мѫдрость“. И бѣлата раса, т. е. съвременнитѣ хора трѣбва да растатъ въ духъ и мѫдрость, да придобиятъ Божията благодать. Само така ще дойде Царството Божие на земята. Ще кажете, че днесъ хората се нуждаятъ отъ други нѣща, не се интересуватъ отъ Царството Божие. Каквото и да ги интересува, отъ каквото и да иматъ нужда, лесно нѣма да го постигнатъ. — Защо? — Защото си служатъ съ насилие. Тѣ сѫ упорити, а не твърди; тѣ сѫ своенравни, безхарактерни. Човѣкъ постига своя идеалъ, само ако има твърдъ, непоколебимъ характеръ. Идеалътъ се постига, съ кротость и смирение. Това значи, да бѫде човѣкъ пластиченъ, да използува благоприятнитѣ условия на живота. Смирениятъ има всички добри условия да укрепва духътъ му. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца и не се смирите, не можете да влѣзете въ Царството Божие“.

 

„Растене и укрепяване въ духъ и мѫдрость“. Подъ „духъ“ разбираме Божествения животъ, който организира и преработва материалитѣ за човѣшкия умъ. Така, човѣкъ достига до Божествената Мѫдрость, която дава условия за придобиване на Божията благодать — необходима за всички хора и народи. И българскиятъ народъ трѣбва да расте въ духъ и мѫдрость, за да придобие благодатьта. Говоря за българския народъ, а не за българското племе. Народътъ е нѣщо вѫтрешно, а племето — външно. И Богъ се обръща къмъ еврейския народъ, а не къмъ еврейското племе. Народътъ подразбира висшето съзнание въ човѣка, който се чувствува гражданинъ и на физическия, и на духовния свѣтъ и работи едновременно за физическото и за духовното. Истинската работа има отношение къмъ двата свѣта, защото тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си. Казвате, че както и да работи човѣкъ, все едно го очаква — смърть. Какво, въ сѫщность, е смъртьта? Умирашъ на земята, раждашъ се на онзи свѣтъ. Раждашъ се на земята, умирашъ на онзи свѣтъ. Смърть ли е това? Промѣна на състоянието. Значи, човѣкъ едновременно умира и се ражда, т. е. умира за единъ свѣтъ, ражда се за другъ. Казва се, че човѣкъ се ражда, за да умре. Това значи, родилъ се на земята, умира за небето; родилъ се на небето, умира за земята. — Какъ трѣбва да се гледа на живота? — Като на безкрайно голѣмо колело, по което едни слизатъ, други се качватъ. Всичко въ живота се мѣни, нищо не е статическо, неизмѣнно. И Духовниятъ свѣтъ, който е организиранъ, се мѣни външно, но вѫтрешнитѣ, сѫщественитѣ му чърти сѫ неизмѣнни.

 

 „А детето растѣше и укрепяваше се духомъ и се изпълваше съ мѫдрость.“ Христосъ взима детето като символъ на отдѣлния човѣкъ, на народа и на цѣлата бѣла раса. Да расте човѣкъ въ духъ и мѫдрость, това значи, да не се заблуждава отъ външнитѣ промѣни въ живота. Студъ и топлина, свѣтлина и тъмнина, истина и лъжа, добро и зло сѫ две необходими сили. Всички противоречия сѫщо иматъ две страни. И тѣ сѫ необходими. Необходимостьта е законъ, въ който човѣкъ не може да прави изборъ. Необходимо е да слѣзешъ на земята, да се учишъ и да страдашъ, да растешъ въ благодать и да се радвашъ. Това е необходимо и за обикновения човѣкъ, и за великия духъ. Необходимо е човѣкъ да умре, т. е. да се качи на онзи свѣтъ, тамъ да се роди. Смъртьта и раждането сѫ две необходимости, отъ които никой не може да се отрече. Каже ли нѣкой великъ духъ, че не може да слѣзе на земята, всичко е изгубено за него. Той е длъженъ да слѣзе, да напусне добритѣ условия и да изпълни програмата, която му е дадена.

 

И тъй, сѫществата на духовния свѣтъ спрѣгатъ глагола „мога“ и съ него си служатъ въ всички случаи на живота. На земята хората спрѣгатъ сѫщия глаголъ, но въ отрицателната му форма — „не мога.“ За първитѣ „мога“ е необходимость, а за вторитѣ „не мога“ е необходимость. За сѫществата отъ духовния свѣтъ всичко е възможно, понеже тѣ уповаватъ на Бога и работятъ въ Негово име. За хората има мѫчни и лесни работи. За мѫчнитѣ казватъ: Не можемъ да свършимъ тази работа. Къмъ леснитѣ работи се отнасятъ съ пренебрежение. Мѫчнитѣ работи сѫ Божествени, а леснитѣ — човѣшки. Който си служи съ глагола „мога“, при хиляда опити само единъ излиза несполучливъ; който си служи съ отрицателната форма на този глаголъ, при хиляда опити само единъ излиза сполучливъ. Това е законъ, който има приложение и въ науката. Напримѣръ, ако едно колело се движи съ единъ милионъ обръщения въ една посока, ще имаме само едно изключение колелото да се обърне въ обратна посока на първата. Следователно, когато казваме, че всѣко правило има изключение, подразбираме само едно отклонение на милионъ еднакви случаи. Наблюдавайте движенията на частитѣ въ една машина, за да провѣрите този законъ. Той има отношение къмъ физическия свѣтъ — къмъ свѣта на тритѣ измѣрения. Духовниятъ свѣтъ, обаче, е свѣтъ на четири измѣрения. Ако поставите едно колело на плоскость и го движите, то ще се движи около осьта си, но плоскостьта ще остане въ покой. Ако сѫщото колело се движи въ духовния свѣтъ, съ него заедно се движи и плоскостьта. На физическия свѣтъ колата се движи въ права линия, т. е. въ една посока, а въ духовния свѣтъ се движи едновременно въ четири посоки: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Ще кажете, че това е неразбрана работа.

 

Като ви се говори за духовния свѣтъ, отъ една страна вие се интересувате да чуете нѣщо повече за него, а отъ друга — не вѣрвате въ това, което чувате. Напримѣръ, какво ще кажете, ако видите единъ влакъ, който се движи едновременно въ четири посоки. На земята се искатъ много часове и дни, за да стигнете до нѣкой отдалеченъ градъ. Въ духовния свѣтъ пѫтуването става бързо, почти моментално. Ако на земята за свършване на една трудна работа сѫ нуждни сто години, въ духовния свѣтъ се свършва най-много за една година. Тамъ условията за работа сѫ по-добри и по-богати.

 

„А детето растѣше и укрепяваше се въ духъ и мѫдрость“. Така трѣбва да расте всѣки човѣкъ. Само тогава Христовото учение става разбрано и може да се приложи. Не е достатъчно само да се стремите къмъ Христовото учение. Условия сѫ нуждни за това. Първото условие е да промѣни човѣкъ ума и сърдцето си, да проникне новото въ тѣхъ. Кога цъвтятъ цвѣтята? — На пролѣть, когато природата се пробужда, когато има повече свѣтлина и топлина. Не може човѣкъ всѣкога да се занимава съ религиозни, философски или научни въпроси. Наблюдавайте, колко време презъ деня имате разположение къмъ такива въпроси. Не е достатъчно да кажешъ, че си милосърденъ човѣкъ, но трѣбва да проявишъ милосърдието си, да свършишъ нѣкаква работа съ него. При това, трѣбва да се спазва момента, когато милосърдието действува. Затова и Богъ казва: „Търсете ме, когато съмъ близо до васъ.“ Това значи, търсете Бога, докато се проявяватъ Неговиятъ Духъ и Неговата Мѫдрость.

 

Мнозина очакватъ благоприятни условия въ живота, и тогава да работятъ. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Всѣкога ще работите, за да не изпуснете благоприятнитѣ условия. Изпуснете ли ги, ще дойдатъ неблагоприятнитѣ условия. Презъ месецъ май цъвтятъ всички цвѣтя, всички плодни дървета. Ако едно отъ тѣхъ не цъвне, то е изгубило благоприятнитѣ условия, ще чака другия месецъ май, на следната година. Другитѣ дървета завръзватъ плодъ, и плодътъ узрѣва, а закъснѣлото дърво, макаръ и при външни благоприятни условия, не може да расте и да се развива. То минава презъ вѫтрешни неблагоприятни условия, затова страда. То е лишено отъ вѫтрешна енергия. — Какъ може да се помогне на това дърво? — Като се пренесе въ друга область, при благоприятни за него условия. Тамъ то ще цъвне и ще следва пѫтя на своето развитие. Това е законъ, който има отношение и въ психическия животъ.

 

Срѣщате едно малко момиченце, бедно, гладно, съ изтощено тѣло, съ хлътнали очи. Минаватъ хора край него, но никой не му обръща внимание. — Защо? — Не може да цъвне. Обаче, вижда го единъ милосърденъ човѣкъ и го взима подъ свое покровителство: храни го добре, облича го съ топли, хубави дрешки, занимава се съ него. Въ скоро време момиченцето се поправя, разхубавява се, става весело, жизнерадостно. Който го види, спира се и му се радва. Много естествено, любовьта е озарила вече това дете, и то започва да цъвти и да се развива правилно.

 

Много нѣща се говорятъ на съвременнитѣ хора, върху много въпроси разискватъ, но, въ края на краищата, все ще се намѣри нѣщо, което не разбиратъ. Неразбирането показва, че сѫ попаднали въ сѣнка. Когато цвѣтето расте близо до нѣкое дърво, то не може да цъвне — сѣнката му е голѣма. Затова и на васъ казвамъ: Не стойте близо до богати хора. Голѣми кѫщи не градете. Бѫдете на разстояние отъ учени хора, философи и проповѣдници. Когато нѣкой ви каже да седите близо до него, той има предъ видъ да ви обере. Неговата кесия е праздна, а вашата — пълна. Той иска да вземе нѣщо отъ васъ. Като знаете това, не се приближавайте до него. Той проповѣдва братство и равенство — не се заблуждавайте отъ думитѣ му. Каквото учение и да се проповѣдва, предъ любовьта всички сме равни. Всички трѣбва да работимъ, да помагаме на слабитѣ и на беднитѣ, които се нуждаятъ отъ нашата помощь. Съвременнитѣ хора трѣбва да си говорятъ на простъ езикъ, да се разбиратъ. Нѣкой се нуждае отъ помощь, а ти му говоришъ за молитва, за Господа. Каква по-добра молитва отъ разтриването и превръзването на крака? Седни близо до болния, наведи се и започни да намѣствашъ счупения кракъ. Ако те пита той, защо се счупи кракътъ му, кажи: Така ти ще познаешъ ближния си, а азъ ще дамъ възможность на Бога да се прояви чрезъ мене. Той ми казва: Намѣсти крака на брата си, да не се спъва развитието му. Молитвата не се заключава въ палене на свѣщи и кандила, нито въ поклони, но въ участието, което взимашъ въ живота на своя ближенъ. Ако срещнешъ гладенъ, нахрани го; ако срещнешъ беденъ, окѫсанъ човѣкъ, облѣчи го. По-добра молитва отъ тази нѣма.

 

Днесъ всички хора страдатъ отъ критика и недоволство едни отъ други. Всѣки вижда погрѣшкитѣ на другитѣ, а своитѣ не вижда. Приемете Христовото учение, приложете Неговата любовь, за да се освободите отъ старитѣ навици на критика и осѫждане. Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, трѣбва да се основава на любовьта. Когато правите добро на ближния си, вие го правите и на себе си. Въ този законъ нѣма никакво изключение. Каже ли нѣкой, че не е разположенъ да прави добро, той самъ се ограничава. При доброто всѣкога трѣбва да имашъ разположение; при злото всѣкога трѣбва да си неразположенъ. Който живѣе само за себе си, той служи на злото, т. е. на дявола. Следователно, впрегнете дявола на работа. Кажете му, че той има право на гостъ само три деня. На четвъртия трѣбва да отиде на работа.

 

Сега, като изучаваме проявитѣ на хората, виждаме една разлика, която се опредѣля отъ различното устройство на главитѣ имъ. У нѣкой хора мозъкътъ е силно развитъ — тѣ сѫ интелигентни; при това, различнитѣ центрове на мозъка не сѫ еднакво развити у всички хора. Ако предната часть на мозъка, надъ веждитѣ, е добре развита, човѣкъ има обективенъ или природенъ умъ; ако задната часть на мозъка е по-добре развита, той проявява другъ родъ чувства и способности. У нѣкои хора сърдцето е по-добре развито, тѣ сѫ крайно чувствителни, сърдечни хора. Различнитѣ мозъчни центрове оказватъ различно влияние върху човѣка. Затова нѣкои хора сѫ умствени работници, други — философи, трети — дипломати, политици и т. н.

 

„А детето растѣше въ духъ и мѫдрость.“ Подъ „духъ“ разбираме чувствения, политическия и обществения животъ на човѣка, а подъ „мѫдрость“ — културния и духовния му животъ. Когато завърши духовното си развитие, човѣкъ придобива любовьта. Това не се постига изведнъжъ. Хиляди години човѣкъ е работилъ и още хиляди години ще работи, докато прояви любовьта си. За това е нуждна усилена и съзнателна работа върху ума и сърдцето. Такъвъ човѣкъ прилича на богатъ роднина, който събиралъ пари съ години, и дето отива, всички му се радватъ, защото опитватъ кесията му. Като изразходва паритѣ си, всички го изоставятъ. Колкото и да е огорченъ, той се вижда принуденъ да си отиде, отдето е дошълъ. Така постѫпватъ и свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора. И близкитѣ му казватъ: Хайде, иди сега тамъ, отдето си дошълъ, отново да събирашъ пари, да помагашъ на хората.

 

Назначаватъ нѣкого учитель въ гимназия. Въ първо време той е богатъ, енергиченъ, пъленъ съ животъ. Всички сѫ доволни отъ него, защото получаватъ нѣщо. Като работи нѣколко години, ученицитѣ му го обиратъ, и той обеднява, вижда, че трѣбва да напусне учителството. За да не изпада въ това положение, богатиятъ трѣбва да оставя основния си капиталъ настрана, на никого да не го дава. На сѫщото основание казвамъ: Когато отваряте сърдцето си за външния свѣтъ, не оставяйте всичката си топлина да излѣзе навънъ. Свѣтътъ не се нуждае отъ вашата топлина. Колкото и да давате, нищо не го ползува. Ако искашъ да помогнешъ на брата си, извикай го въ стаята си да се стопли, а не да отваряшъ прозорцитѣ си, да излѣзе топлината навънъ. Остане ли да го топлишъ отвънъ, нищо не се постига. Свѣтътъ не се развива правилно, защото разчита на завещания: този му завещалъ нѣщо, онзи му завещалъ нѣщо и, въ края на краищата, завещанието се свършва, благодетелитѣ обедняватъ, а заедно съ това изворитѣ пресъхватъ. Щомъ пресъхне единъ изворъ, и дветѣ страни страдатъ: първо, самиятъ изворъ, а следъ него окрѫжаващитѣ. Това е единъ важенъ социаленъ въпросъ, който трѣбва да се реши правилно. Единъ отъ методитѣ, който може да го разреши, е следниятъ: Всѣки човѣкъ да има нива, която да обработва. Въ бѫдеще всички трѣбва да работятъ на своята умствена, сърдечна или материална нива.

 

„А детето растѣше въ духъ и мѫдрость.“ Всѣко нѣщо, което расте въ духъ и мѫдрость, има условия за развитие. И земята трѣбва да се обработва и разпредѣля въ духъ и мѫдрость. И тогава, ако си разположенъ, ще работишъ; ако не си разположенъ, ще почивашъ. Работа се иска отъ хората и искрено желание да подкрепятъ Божественото дѣло, а не да го спъватъ. Само така ще се оправи свѣтътъ. Само съ говорене не може да се оправи. Не се страхувайте отъ това, което сега става. И въ него се крие нѣщо Божествено. Подкрепете Божественото, а човѣшкото, преходното, само по себе си ще падне. На едного може да оскубятъ перата, на другъ да прережатъ крилата — това нищо не значи. Презъ есеньта не капятъ ли листата? Презъ месецъ май не окапватъ ли цвѣтоветѣ? Това е въ реда на нѣщата. Всѣки народъ има опредѣлена мисия, която трѣбва да изпълни добре. На всѣки народъ е дадено точно опредѣлено количество земя, която трѣбва да обработва и владѣе. Никой нѣма право да владѣе чужда земя и да заробва и измѫчва другитѣ народи. Земята принадлежи на Господа, и само Той има право да се разпорежда съ нея. Всички народи сѫ Божии слуги, които изпълняватъ волята на своя Господарь. Който не изпълнява тази воля, самъ подписва присѫдата си. Казано е, че Богъ въздава на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ точно споредъ дѣлата му. Всѣки получава заслуженото. Изучавайте историята и ще видите, каква е била сѫдбата на римлянитѣ, на египтянитѣ, на вавилонянитѣ и др. Ето защо, сѫщественото за човѣка е да расте въ духъ и мѫдрость, за да се ползува отъ Божията благодать. Стремете се къмъ благодатьта, която иде отгоре, отъ любовьта.

 

Какъ се достига до Божията благодать? — Чрезъ работа и учене въ духъ и мѫдрость. Изучавайте всички учения, всички философски системи и религии, но дръжте се за Божественото въ тѣхъ. Тѣ сѫ дадени отъ разумния свѣтъ, но следъ време хората сѫ ги изопачили. Днесъ тѣ не сѫ такива, каквито сѫ били първоначално, когато сѫ излѣзли отъ Източника. Задачата на съвременния човѣкъ е да ги пречисти и освободи отъ утайкитѣ на миналото. Всѣко учение, всѣка религия, всѣка философска система е клонъ отъ Божественото дърво. Следователно, всѣки клонъ трѣбва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и безъ клоне, ще изпаднете въ илюзиитѣ и заблужденията на живота. Сипете на кокошката цѣла крина царевица и вижте, какво ще прави. Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия день ще очаква друга крина. Обаче, тя остава излъгана, никаква крина не вижда предъ себе си и гладува. Така постѫпватъ много хора. Като се видятъ обиколени отъ различни учения и религии, нахвърлятъ се върху тѣхъ и, като се нахранятъ, разпръскватъ ги. На другия день търсятъ храна, но не намиратъ. Така тѣ сами се осѫждатъ на гладъ. Какво прави катерицата? Тя складира излишната храна и, когато ѝ потрѣбва, задоволява глада си. Складирайте и вие Божествената Мѫдрость, както катерицата излишната си храна, както пчелитѣ — сладкия сокъ. Всѣка религиозна и философска система представя цвѣтъ, отъ който можете да събирате сладъкъ сокъ. Събирайте сладкия сокъ на всички цвѣтове въ себе си и не казвайте, че този или онзи цвѣтъ не е потрѣбенъ. Всичко, което Богъ е създалъ, е на мѣсто и необходимо. Който каже, че дадено учение или дадена система е глупава, непотрѣбна, ще го извикатъ горе, да си каже мнението по въпроса. И той самъ трѣбва да знае, защо, именно, нѣщо е глупаво и какво трѣбва да се направи съ него. Мнозина се произнасятъ за християнството, за социализма или за комунизма като за крайни учения, които не могатъ да донесатъ никакво благо на хората. Разумниятъ свѣтъ слуша тѣхнитѣ разсѫждения и следъ нѣколко години ще ги извика на докладъ, да кажатъ мнението си обосновано, доказано, за да изправятъ погрѣшкитѣ на тѣзи учения. Ще кажете, че като ги викатъ горе, тѣ умиратъ. За васъ това е смърть, а за възвишения свѣтъ не е нищо друго, освенъ извикване на човѣка горе, да даде своя докладъ върху важни житейски въпроси. Въ заключение може да се каже, че хората заминаватъ на другия свѣтъ отъ много знание.

 

Какво направиха първитѣ човѣци, Адамъ и Ева, въ рая? Като придобиха много знания, тѣ се срещнаха съ единъ великъ адептъ, който имъ каза, че има нѣщо, което тѣ още не знаятъ. Тѣ се заинтересуваха отъ това ново учение и пожелаха да го придобиятъ. — Въ какво се заключаваше новото учение? — Че ако ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво, не само че нѣма да умратъ, но очитѣ имъ ще се отворятъ и ще станатъ като Господа. Това учение ги разколеба, тѣ се усъмниха въ думитѣ на Господа и престѫпиха Неговата заповѣдь. Следъ това Богъ ги потърси, да Му докажатъ, защо Неговото учение не е вѣрно, и ги изпѫди отъ рая, да отидатъ въ свѣта, тамъ да се учатъ. Евреитѣ пъкъ казваха, че учението на Христа не е право. Христосъ ги извика да му докажатъ това. Наистина, като четете историята на евреитѣ, виждате, че тѣ сѫ минали презъ такива страдания, каквито не сѫ очаквали. Напримѣръ, когато Титъ е превзималъ Римъ, 60,000 евреи били разпнати на кръстъ. По този начинъ трѣбвало евреитѣ да докажатъ, че Христовото учение не е право. Днесъ и българското духовенство, заедно съ учени и философи, казватъ, че учението, което проповѣдвамъ, не е вѣрно. Нека знаятъ, че и съ тѣхъ ще стане сѫщото, както и съ евреитѣ. И тѣ ще бѫдатъ повикани отгоре, да дадатъ докладъ, въ който да изкажатъ мнението си. Ще ми възразятъ, че и мене ще викатъ горе. И мене ще викатъ, но и тѣ ще дойдатъ. Едно време евреитѣ обраха Христа, разпнаха Го, но днесъ това не се позволява. Днесъ никой не може да обере и разпне Христа. Всѣки, който проповѣдва Божественото учение, е неуязвимъ. Божественото учение е недѣлимо. То е било въ миналото, е и сега, ще бѫде и утре. Следователно, кой го е проповѣдвалъ, кой днесъ го проповѣдва, и кой ще го проповѣдва утре, не е важно. Божиятъ Духъ е единъ и сѫщъ въ всички времена и епохи. Следователно, никоя сила въ свѣта не е въ състояние да го победи.

 

Какво се иска отъ съвременния човѣкъ?— Да зачита Бога, Който живѣе въ всѣка душа. Ако не любимъ Бога, никого не можемъ да любимъ. Той е единъ, въ Него сѫ всички живи сѫщества. Само така хората ще се разбиратъ, и свѣтътъ ще се оправи. Любовьта ще оправи свѣта, а не безлюбието. Любовьта носи свободата, а безлюбието — насилието. Дето е насилието, нищо добро не излиза. Какво ще придобиешъ, ако обесишъ нѣкого? Знаешъ ли кой човѣкъ трѣбва да обесишъ? Отивашъ на лозето да рѣжешъ прѫчкитѣ, но трѣбва да знаешъ, коя прѫчка е за рѣзане. Ако рѣжешъ здравитѣ и пълни съ енергия прѫчки, ти вредишъ както на лозата, така и на цѣлото общество. Горко на онзи лозарь, който рѣже прѫчки, на които има по две три пѫпки! Това се забранява. Горко на онзи, който беси и убива своя ближенъ! Христосъ казва: „Горко на васъ книжници и фарисеи, които изопачавате Словото Божие! — Какво да правятъ хората, когато отиватъ на бойното поле да се биятъ? — Тѣ сами ще разрешатъ въпроса. Азъ казвамъ за себе си, че съмъ противъ всѣкакъвъ видъ война, която развращава хората. Всички недоразумения, спорове и войни, които ставатъ между братя, между близки народи, сѫ резултатъ на човѣшки изобретения. Въ тѣхъ нѣма нищо Божествено. Това не е за упрѣкъ, но всѣки трѣбва да знае, какъ да изпълнява службата си, като майка и баща, като учитель и свещеникъ, като търговецъ и т. н.

 

Всѣки трѣбва да расте въ духъ и мѫдрость. Задачата на отдѣлния човѣкъ, на всички общества и народи е да изпратятъ една любовна вълна по цѣлия свѣтъ, въ помощь на човѣчеството. Всѣки човѣкъ е помпа, която полива градинитѣ. Мнозина страдатъ отъ нѣмане на вода. Отде ще дойде водата за помпата? — Отъ ученитѣ хора, отъ философитѣ и музикантитѣ, както и отъ религиознитѣ. Ще кажете, че религиознитѣ само се молятъ. Чрезъ молитвата, обаче, тѣ изпращатъ вода за помпитѣ, да поливатъ изсъхналитѣ градини. Когато житото узрѣе, плодътъ ще се разпредѣли по равно между всички, които сѫ пращали вода на нивитѣ чрезъ своитѣ помпи. Житото се нуждае отъ добри мисли и чувства, които трѣбва да отправяте къмъ всички ниви. Не постѫпваме ли така, ние разваляме отношенията си като братя.

 

Двама родни братя се срѣщатъ на улицата: единиятъ билъ подполковникъ, а другиятъ — простъ войникъ. Последниятъ се приближилъ къмъ брата си и започналъ направо да се разговаря съ него, безъ да му отдаде нуждното уважение, като на подполковникъ. Той го арестувалъ на 24 часа строгъ тъмниченъ арестъ, като му казалъ: На улицата нѣма братски отношения; тѣ сѫществуватъ само вкѫщи. Ти трѣбва да знаешъ, че вънъ отъ дома ние сме като чужденци. Братство сѫществува само въ дома, т. е. вѫтре въ човѣка, въ неговитѣ мисли и чувства, въ неговия вѫтрешенъ животъ и вѫтрешни отношения.

 

Съвременнитѣ хора разсѫждаватъ като двамата братя. Тѣ казватъ: Богъ е горе, на небето, а на земята Той не сѫществува. Тѣ мислятъ така, защото единиятъ братъ е подполковникъ, а другиятъ — простъ войникъ. Какъ ще мисли подполковникътъ, когато го уволнятъ? Единъ офицеръ разправялъ, че откакъ го уволнили, не му отдавали такова уважение, както по-рано. Той си казвалъ: Иване, не трѣбва да се обиждашъ, че днесъ, като не носишъ офицерски мундиръ, малцина те почитатъ. Днесъ навсѣкѫде говорятъ за мундири: учитель си, началникъ си, офицеръ си, министеръ си — всички те почитатъ за мундира, съ който си облѣченъ. Ако си простъ, обикновенъ човѣкъ, малцина те почитатъ. Мундирътъ е външната страна на живота, не трѣбва да се влияемъ отъ него. Следователно, ако си офицеръ и те срещне братъ ти, не се обиждай, че не ти е далъ нуждното почитание. Спри се, кажи му нѣколко топли думи и продължи пѫтя си.

 

Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората? Какъ трѣбва да постѫпватъ? — Като рускиятъ генералъ Кутузовъ. Единъ денъ той отишълъ да обиколи частьта на единъ отъ своитѣ офицери, който ималъ обичай да излиза сутринь между войницитѣ си не въ униформа, а въ халатъ. Кутузовъ знаялъ тази негова слабость и решилъ да му даде добъръ урокъ. Той отишълъ при офицера и го заварилъ между войницитѣ въ халатъ, да пие кафе. Генералътъ го поздравилъ, казалъ му нѣколко думи, хваналъ го подъ рѫка и го помолилъ да се разходятъ, заедно да прегледатъ състоянието на частьта. Офицерътъ се огледалъ натукъ - натамъ, намѣрилъ се натѣсно, но нѣмало какво да прави. Тръгналъ съ генерала на обиколка, и отъ този день той билъ всѣкога въ пълна изправность къмъ облѣклото си. Генералътъ не му направилъ никаква забележка, но той самъ изправилъ поведението си.

 

И тъй, срещнешъ ли човѣкъ, облѣченъ съ халатъ, т. е. съ недостатъци, не му говори нищо, не го морализирай, но вземи го подъ рѫка и се разходи съ него. Той ще види недостатъка си, и самъ ще се изправи. Когато Христосъ ви срещне, ще ви хване подъ рѫка, ще се разходи съ васъ, и вие сами ще изправите погрѣшкитѣ си. Много хора съмъ срѣщалъ и срѣщамъ, но нито за единъ отъ тѣхъ не мога да кажа, че по естество е лошъ. Обаче, има моменти въ живота на човѣка, когато дълбоко нѣщо въ него му препятствува да върши добро. Често външнитѣ условия влияятъ на човѣка да прояви доброто. Напримѣръ, беденъ, благочестивъ момъкъ се оженилъ за богата, красива мома. Подъ влиянието на нейнитѣ родители, той измѣня живота си, отказва се отъ Бога и слиза надолу, въ гъстата материя. Той люби Бога, но богатството го заслѣпява и неусѣтно се отклонява отъ правия пѫть.

 

Днесъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора не успѣватъ въ живота си. — Защо? — Защото нито религията разбиратъ правилно, нито науката. Какво представя религията? — Тя е методъ за подобряване външния и вѫтрешния животъ на човѣка, както и за облагородяване на душата. Въ религията и въ науката се криятъ положителни знания за добъръ животъ. Като се прилагатъ тѣзи знания, и обществото се подобрява, и семейството, и индивидътъ. Овчарьтъ знае, кога трѣбва да заченатъ овцетѣ му, а човѣкъ не знае, кога трѣбва да се зачене нѣкое дете. Той казва: Не е важно, кога се е заченало детето; важно е да се роди то — може и навреме, и безъ време, когато Богъ даде. Богъ дава всичко, но ти трѣбва да спазвашъ благоприятнитѣ условия за зачеването и раждането на детето. Ти имашъ една идея, дадена отъ Бога. Отъ тебе се иска да създадешъ условия за нейното реализиране. Отъ съзнателната работа на хората зависи бързото изправяне на тѣхния животъ. Когато се подобрятъ външнитѣ условия на живота, ще се подобрятъ и вѫтрешнитѣ. Затова казваме, че въ бѫдеще хората ще работятъ по-малко, отколкото днесъ. Тѣ ще иматъ време за умствена и духовна работа. Тогава въпросътъ между жената и мъжа ще се разреши правилно. Сега тѣ се борятъ за първенство, кой отъ двамата да бѫде господарь. Въ бѫдеще нѣма да има господари — всички ще слугуватъ на Бога — единствениятъ Господарь на свѣта. Мѫжътъ ще остави жената да се проявява свободно, но и жената ще остави мѫжа да се проявява свободно. Никой човѣкъ нѣма право да препятствува на свободата на когото и да е. Изобщо, между всички хора трѣбва да има взаимно уважение и почитание. Всѣки управляващъ и общественикъ има за задача да пази свободата на гражданитѣ.

 

Сега да дойдемъ до заключението, но не и до края на нѣщата. Така постѫпватъ и рибаритѣ. Тѣ хвърлятъ отдалечъ една голѣма мрежа въ водата и, като се напълни съ риба, започватъ да я теглятъ. Колкото повече се приближава мрежата до брѣга, толкова повече се приближаватъ и тѣ. Като дойдатъ до брѣга, изваждатъ мрежете отъ водата, да видятъ, какво е заключението. Тѣ изтеглятъ мрежата, но оставатъ изненадани: голѣма мрежа, малко риба вѫтре. Надъ нея, обаче, плуватъ много рибки — карагьозки, които не влизатъ въ мрежата. Ще кажете, че и вие не искате да влѣзете въ това заключение. Желая ви да остане у васъ Божественото, а не човѣшкото; да остане у васъ заключение за свобода, а не за робство.

 

Думата „заключение“ има отношение къмъ поставяне на ново начало въ живота. Заключавамъ — подразбира сключвамъ договоръ съ нѣщо ново. Договорътъ съ новото се състои въ приемане на Духа, като основа на живота, а Божията Мѫдрость, съ своята свѣтлина, да служи на хората, както слънчевитѣ лѫчи на всички живи сѫщества. Тогава ще дойдатъ истинскитѣ писатели въ свѣта, които ще служатъ на Истината. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени, музиканти, художници, които да разбиратъ Истината и да я прилагатъ. Навсѣкѫде има такива хора, и въ България ги има, но нѣма още условия за тѣхното проявяване. Народитѣ още не могатъ да почитатъ своитѣ даровити хора. Издигне ли се нѣкой писатель, музикантъ или ученъ, веднага близкитѣ му, неговитѣ сънародници, първи ще го съборятъ. И противъ мене се повдигна обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорятъ. Защо? Азъ съмъ дълбоко море. Който се опита да влѣзе въ мене, ще се удави. Азъ съмъ голѣма, пълноводна рѣка, която никой не може да подпуши. Турите ли ѝ бентъ, ще дойде наводнение, което ще завлѣче бента, и водата ще залѣе цѣлата мѣстность.

 

Жителитѣ на единъ американски градъ решили да турятъ бентъ на рѣката, която минавала покрай града, да отдѣлятъ едно мѣсто, което да замръзва презъ зимата, за да могатъ да се пързалятъ. Така се развличали тѣ 20 години наредъ, безъ да помислятъ, че единъ день може да ги сполети нѣкакво нещастие. Наистина, станало това, което не очаквали. При едно голѣмо наводнение бентътъ се разрушилъ, рѣката залѣла кѫщитѣ край брѣга, и две хиляди души се удавили. Като знаете това, не правете бентове на рѣкитѣ си, защото ще дойде наводнение, което ще завлѣче бента, и водата ще залѣе цѣлата околность. Горко на онзи, който е подъ бента. Това се разбира отъ думитѣ, които Христосъ изказалъ: „Не се противи на злото“. Съ други думи казано: Не се противи на Божественото учение, което иде съ сила отгоре. Богъ урежда и оправя свѣта. Дойдешъ ли до човѣшкото, можешъ да му се противопоставяшъ, но на Божественато нѣмашъ право да му се противопоставяшъ. За човѣшкитѣ нѣща можешъ да имашъ особено мнение, но за Божественитѣ никой нѣма право да се произнася. Божественото владѣе свѣта. То управлява народитѣ, обществата и хората.

 

„А детето растѣше въ духъ и мѫдрость“. Така трѣбва да растатъ всички българи, всички народи, цѣлата бѣла раса. Не се страхувайте отъ това, какво ще стане съ васъ. Бѫдещето на българския народъ, съ малки изключения, е свѣтло. Бѫдещето на славянитѣ е добро. Тѣ носятъ такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпятъ отъ тази култура. Тя ще бѫде култура на братство, равенство и свобода. Въ името на тази свобода всички народи ще се обединятъ и то така, че голѣмитѣ народи ще покровителствуватъ малкитѣ. Ето защо, обръщамъ се къмъ всички мѫже, жени и деца да ратуватъ за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народитѣ.

 

И тъй, да престане борбата между народитѣ. Всѣки народъ да се стреми да стане великъ по духъ, мѫдрость и любовь, а не голѣмъ, да владѣе и управлява малкитѣ народи. Нека всѣки работи въ това направление, да се освободи отъ атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можемъ да се споразумѣемъ, да уредимъ живота си, защото Господъ е съ насъ, духовниятъ свѣтъ е съ насъ. Който препятствува на славянството да се прояви, нѣма да види добро. Въ бѫдеще всички народи ще работятъ за славянството. Така е писано въ Божествената книга. Славянитѣ сѫ богати хора. Тѣхнитѣ житници, тѣхнитѣ кесии ще се отворятъ за всички народи и ще кажатъ: Братя, елате при насъ, да заживѣемъ въ миръ и съгласие, въ братство и равенство помежду си. Това носи новата култура за цѣлото човѣчество. Нова философия иде въ свѣта. Като заминете за другия свѣтъ и се върнете отново на земята, сами ще провѣрите, дали думитѣ ми сѫ вѣрни. Докато сте въ другия свѣтъ, ще прочетете програмата, която ще се приложи въ бѫдеще.

 

Желая ви да бѫдете радостни и весели. Никаква скръбь, никакво страдание, никакъвъ страхъ. Мѫжество се иска отъ всички. Хлѣбътъ ще дойде, нѣма да умрете отъ гладъ и отъ жажда. Всичко ще имате въ изобилие. Всички мъртви ще оживѣятъ. Ще повикаме всички убити и обесени отъ онзи свѣтъ. Въ продължение на сто години най-много нѣма да остане онеправданъ човѣкъ на земята. Въ продължение на сто години ще се тури редъ и порядъкъ въ свѣта. Божието благословение ще дойде върху васъ и върху децата ви.

 

*

8. Беседа отъ Учителя, държана
на 30 мартъ, 1919 г. София.

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...