Jump to content

Цялата активност

Този поток се обновява автоматично     

  1. Последната седмица
  2. Earlier
  3. "Езикътъ на любовьта" Рилски беседи - 1939 г. "Езикътъ на любовьта", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание: Езикътъ на Любовьта, 12.07. Отличителни качества на мисъльта, 12.07. Реалностьта на живота, 16.07. Основни правила на хигиената, 19.07. И въ Мене, 21.07. Вратата на Любовьта, 23.07. Любовь и почитание, 23.07. Пѫть къмъ живота, 26.07. Божествена свѣтлина, 30.07. Ценни придобивки, 30.07. Уменъ, добъръ и силенъ, 2.08. Търпение, 4.08. Свѣтлина, топлина и сила, 6.08. Постоянното въ живота, 6.08. Плодътъ на Духа, 9.08. Служене, 11.08. Опознаване, 12.08. Вѣчниятъ животъ, 13.08. Гласътъ на Любовьта, 13.08. Разнообразието въ живота, 14.08. На своето мѣсто, 15.08. Възможности на Любовьта, 16.08. Не дири своето си, 17.08. Новиятъ законъ, 18.08. Новораждане, 19.08. Относителни и абсолютни разбирания, 20.08. Малката молитва, 21.08. Царь и служитель, 22.08. Три ценни нѣща, 26.08. Запалката на Свещения огънь, 27.08. Еднообразие и разнообразие, 27.08. Близо и далечъ, 22.09.
  4. 1939_12_27 Музикална задача

    Отъ книгата, "Единственото богатство". Общъ окултенъ класъ. XIX година (1939–1940). Томъ I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска кѫща „Жануа-98“, 1999 Отъ книгата "Къмъ обѣтованата земя", Общъ окултенъ класъ. Година 19, т.1, (1939 − 1940) Издателска кѫща „АЛФА-ДАРЪ“ − София, 1999 г. Музикална задача 5 ч сутриньта (Врѣмето мъгливо. Небето лѣко покрито.) „Отче нашъ“ „Давай, давай“ „Духътъ Божи“ Има нѣкои работи, които трѣбва да се повтарятъ. Казватъ: „Повторението е майка на знанието.“ Повторението е майка и на невѣжеството. Та, желателно е много работи да не се повтарятъ. Навсѣкѫдѣ, въ всички общества настава едно обезличаване. Най-първо хората се интересуватъ много. Докато човѣкъ е младъ, има идеалъ, взема участие въ живота. Като почне да остарява, почва да мисли за другия свѣтъ. Той мисли за другия свѣтъ, но е недоволенъ. Нѣкой пѫть старитѣ сѫ недоволни отъ младитѣ. Не че сѫ недоволни отъ слабостьта на младитѣ, но понеже тѣ не могатъ да участвуватъ въ живота на младитѣ, ставатъ недоволни. Животътъ на младитѣ е естественъ. Има три пѫтища, три пѫтища, по които човѣкъ върви – три училища. Физическиятъ пѫть е пѫть на физическото тѣло, за клеткитѣ, за желанията на Земята. Тѣ сѫ естествени. Нѣкой пѫть ние се нахвърляме на свѣтския животъ. Това трѣбва да оставимъ. Най-първо майката казва на дѣтето си: „Ти нѣма да дружишъ съ това дѣте, съ онова дѣте.“ А пъкъ послѣ го праща на училище и му казва: „Ще дружишъ съ всички дѣца въ училището.“ Вториятъ пѫть е пѫть на човѣшкото сърдце. Човѣкъ трѣбва да избере този пѫть, за да може да се развива човѣшкото сърдце. Третиятъ пѫть е пѫть на човѣшкия умъ. И той си има пѫтища. Всѣки пѫть си има своитѣ упражнения. И Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Какъ бихтѣ прѣвели тѣзи думи? Какво мѣсто ще дадете на „пѫтя“? Въ даденъ случай той произтича отъ мѫдростьта. Христосъ казва: „Новиятъ пѫть е пѫть на Божествената мѫдрость.“ Той казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. Пѫтьтъ, но който вѣрва; и вие трѣбва да трѫгнете по него. Въ втората часть Христосъ казва: „Азъ съмъ Истината“. То е зенитътъ. Началото е пѫтьтъ. Знанието, свѣтлината сѫ пѫтьтъ. Сега, знанието не е само отъ единъ свѣтъ. Нѣкои хора сѫ учили за физическия свѣтъ само. Въ човѣшкото тѣло областьта при веждитѣ, долната область на челото, е физическиятъ свѣтъ. Срѣдната часть на челото е духовниятъ свѣтъ. А горната му часть е Божествениятъ свѣтъ. Умътъ въ долната область отговаря на физическия свѣтъ; умътъ въ срѣдната область отговаря на духовния свѣтъ; и умътъ на горната область отговаря на Божествения свѣтъ. Човѣкъ има и три вида чувства: чувства на физическия свѣтъ, духовния свѣтъ и Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ е правилно развитъ – когато тритѣ тѣзи свѣта сѫ правилно застѫпени – той има една пропорция въ главата. Има извѣстни отношения между частитѣ на главата. Теглишъ една линия отъ ушната дупка хоризонтално. a – проницателность, b – милосърдие, c – благоговѣние, d – твърдость. И отъ тая линия се тегли отвесно нагорѣ, додѣто дойде до височината на главата. Тая отвѣсна линия показва какъ сѫ застѫпени способноститѣ въ човѣшката глава. Въ цѣлото човѣчество въ единъ вѣкъ главата се повдига нагорѣ съ една десета отъ милиметъра. Отъ друга страна главата се развива и напрѣдъ (черепътъ). Физическиятъ свѣтъ има физическа материя и физически сили, които трѣбва да се изучаватъ. И духовниятъ свѣтъ си има духовна материя, духовни сили, които трѣбва да се изучаватъ. И Божествениятъ свѣтъ си има Божествена материя и Божествени сили, които трѣбва да се изучаватъ. Индуситѣ я наричатъ „акаша“. А пъкъ българитѣ иматъ думата „каша“. Значи, нѣщо забѫркано и не се знае какво е. По нѣкой пѫть вие се намирате въ едно противорѣчие, заболѣва кракътъ ви. Вие не разбирате законитѣ на физическата материя. Нѣкой пѫть вие искате да лѣкувате нѣкой човѣкъ, но не знаете какъ да го лѣкувате. Има си начинъ за лѣкуване. Хората ще му турятъ компреси, ще му направятъ разтривки съ масло, спиртъ, ще му наложатъ тѣсто съ вощина, съ трици и пр. Но всичкитѣ болѣсти произтичатъ отъ това, че човѣкъ изгубва физическата топлина на тѣлото си. Тогава болѣститѣ идватъ. Болѣститѣ произтичатъ отъ 3 причини. Има болѣсти, които произтичатъ отъ постѫпкитѣ на хората въ физическия свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ чувствения свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ мислитѣ на човѣка. Всички нервни разстройства, които иматъ хората, се дължатъ на това, че мислитѣ не сѫ въ хармония. Не искамъ да ви занимавамъ съ болѣзнени работи. Но понеже сте доста напрѣднали, вие сте като затворени езера. И нѣмате излазъ. Ходите, ходите, искате да направите нѣщо. Тази насъбрана енергия въ васъ трѣбва да излѣзе навѫнъ. Най-първо сѫ проповѣдвали на хората, че трѣбва да се пазите отъ свѣта. Нѣма какво да се пазите отъ свѣта. Ако е за пазене, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ васъ, а не ние отъ свѣта. А сега казватъ обратното. Не, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ насъ. Казватъ: „Пазѣте се отъ дявола.“ Не, дяволътъ трѣбва да се пази отъ насъ! Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ дявола, ти си страхливъ. А пъкъ щомъ дяволътъ трѣбва да се пази отъ тебе, той е слабъ. Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ него, той е по-силенъ отъ тебе. А щомъ той се пази отъ тебе, той е по-слабъ отъ тебе. Ние сме по-силни отъ дявола. Това го имайте прѣдвидъ! Само че дяволътъ нѣкѫдѣ е по-майсторъ: той е майсторъ въ лъжитѣ. Като дойде, образува единъ долапъ, както паяка, който хваща нѣкоя муха. Но съ хитрина, не съ сила. Сега не искамъ да ви говоря много за дявола, защото не трѣбва да обиждаме. Той знаете ли колко главоболие има! Той е забѫркалъ една каша, та се чуди какво да направи. Той счита, че всички хора сѫ виновни. И ви казва: „Вие сте виновни за всичката каша, която забѫркахте.“ Той търси да си помогне на себе си. Той не е правъ. Самъ се е забѫркалъ той въ една каша и търси сега причината отвънъ. Да оставимъ сега дявола. Той си върши много добрѣ работата. Азъ му харесвамъ една черта: много е прилеженъ, нѣма сѫщество по-прилежно отъ него. Ако го изпѫдишъ отъ вратата, той влиза прѣзъ комина. Ако го изпѫдишъ отъ комина, той ще влѣзе прѣзъ нѣкоя малка дупчица. Сто пѫти да го изпѫдишъ, пакъ ще дойде. Ще каже: „Добъръ день, какъ сте?“ Той е много учтивъ. И е много слабъ. Много ще те хвали. Всѣки, който много хвали, е много малъкъ. Ще те запали отъ четиритѣхъ страни. Че ще горишъ. Той има да взема нѣщо отъ тебе. Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениаленъ. Като тебе сѫщество нѣма въ свѣта. Не съмъ виждалъ като тебе.“ И слѣдъ като си свърши своята работа, да каже: „По-голѣмъ серсеминъ отъ тебе не съмъ виждалъ.“ Ще те накара нѣкой пѫть да направишъ нѣщо и ще ти каже: „Нѣма нищо, помѫчи се. Направи на хората нѣкоя църква, оттукъ-оттамъ вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обралъ, нѣма нищо – ще направишъ църква! Ще станатъ хората по-добри.“ А пъкъ щомъ направишъ църква, той ще вдигне адвокати, сѫдии да те хванатъ и да те турятъ натѣсно. Слѣдъ това ще те озлоби и ще каже: „Не разбиратъ хората каквото правишъ.“ Това сѫ негови прийоми. Дяволътъ, като направи погрѣшка, счита, че е направилъ добро. И като направи добро, счита, че е направилъ погрѣшка. И когато похвали нѣкого, той послѣ казва: „За тѣзи похвали азъ ще му натрия носа.“ И за да си изкупи грѣха, той ще ти натрие носа. И той ще мисли, че е направилъ най-голѣмото добро. То сѫ негови разбирания. Да не му кажете сега това. Та казвамъ: Вие трѣбва да развивате въ себе си физическитѣ сили. Човѣкъ до стари години има какво да развива въ тѣлото си. И ако вие бихте слѣдвали законитѣ на природата, човѣкъ би живѣлъ много естествено. Сега крайниятъ прѣдѣлъ е 120 години. Има 12 зодии. Значи въ всѣка зодия по 10 години, тѣ сѫ 120 години. Но човѣкъ не може да направи единъ крѫгъ. Но живѣятъ нѣкои само единъ мѣсецъ, нѣкои една година, 10, 20, 30, 50, 60, 70, 80. На 80 години почватъ да мислятъ, че сѫ остарѣли и казватъ, че трѣбва да вървятъ за другия свѣтъ; нѣматъ съ какво да се занимаватъ повѣче на физическото поле. Та казвамъ: Трѣбва да имате винаги съ какво да се занимавате. На първо мѣсто, турѣте силитѣ на тѣлото си въ естествено положение. На второ мѣсто не губѣте силитѣ на сърдцето си, не губѣте усѣта. Най-малката печалба, която добиете, да те радва. Послѣ, не губѣте вашитѣ хубави мисли. Като ви дойде една хубава мисъль, радвайте се на нея. Като почувствувашъ малко повѣче сила или имашъ приятно чувство, или нѣкоя хубава мисъль, да се радвашъ. Да се радвашъ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Защото, като влѣзете въ другия свѣтъ, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви вървятъ съ васъ. Вие въ другия свѣтъ ще видите, че физическиятъ свѣтъ ще се затвори за васъ, но вие ще имате само картини на физическия свѣтъ. Реалниятъ свѣтъ ще се затвори, но ще имате картини за физическия свѣтъ. Сега нѣкой пѫть вие се смущавате, като че нѣмате какво да правите на Земята. Напримѣръ единъ актьоръ може да изпѫлнява много работи, може да се мълви за много работи. Но единъ слушатель, който отива на театъръ, ще вземе билетъ, ще сѣдне и ще гледа какъ актьорътъ си играе ролята. Или даватъ опера. Операта е свѣтътъ. То е нѣщо подобно. То е за свѣта. Свѣта азъ наричамъ хора […]. И то е за възпитание. Искатъ да прѣдставятъ живота въ операта или въ драмата. Прѣдставятъ живота, въ дѣйствителность както не е въ живота. Публиката като гледа, прѣдставлението дѣйствува възпитателно. Религиознитѣ хора, които не разбиратъ широкия планъ, който има БОГЪ, мислятъ, че всичко, което се върши въ свѣта, е грѣшно. Грѣхътъ го има навсѣкѫдѣ. И въ свѣта, и у духовнитѣ хора, и между ангелитѣ. То е нѣщо индивидуално. Всѣки може да направи една погрѣшка. И да се радвате, че можете да направите една погрѣшка. Това показва, че сте свободни. Като пѣешъ, можешъ да направишъ погрѣшка. Можешъ да вземешъ единъ тонъ съ половинъ тонъ погрѣшно. Като се качвашъ, може да вземешъ погрѣшно; и като слизашъ. Но това не значи нищо. Една погрѣшка не е погрѣшка. Тя е само единъ контрастъ. Всѣка погрѣшка е само единъ стимулъ, за да разбирашъ работитѣ по-добрѣ. Та казвамъ: Между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на взаимно почитане и уважение. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да уважава другитѣ, да уважава въ другитѣ това, което БОГЪ имъ е далъ. Въ живота зачитайте тѣлото на единъ човѣкъ, което БОГЪ му е далъ; зачитайте сърдцето, което БОГЪ му е далъ; зачитайте неговия умъ. Въ новата култура трѣбва да се зачитатъ хората. И не се мѣсѣте много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Колко нѣща има да се изправятъ. Вие наблюдавали ли сте? Да допуснемъ, че вие сте единъ касиеръ въ нѣкоя банка. Прѣзъ васъ сѫ минали днесъ 100–200 души. Колко пѫти можете да изгубите своето равновѣсие. Или сте въ пощата и продавашъ марки. Или сте бакалинъ и раздавашъ захарь. Колко пѫти можете да изгубите равновѣсието. Или може да си адвокатъ, учитель, майка. Като майка колко пѫти ще изгубишъ своето равновѣсие! Дѣтето ни най-малко не влиза въ твоето положение. То изисква, настоява. Десеть пѫти може да плаче, ще те вдигне. Никакъ не гледа, че ти може да си уморенъ. Религиознитѣ и духовнитѣ хора сѫ по-чувствителни и въ тѣхъ страданията сѫ по-интензивни. Та, чувствителностьта трѣбва да върви съразмѣрно; човѣкъ не трѣбва да развива много своята чувствителность. Щомъ се е развила много чувствителностьта, той трѣбва да знае какъ да пази своето сърдце. Много страдания идатъ отъ прѣкомѣрната чувствителность. Напримѣръ нѣкой не те е погледналъ добрѣ. И ти казвашъ, че той е станалъ студенъ. Но да се повърнемъ къмъ въпроса: топълъ и студенъ. Хладината е приятна, но и студътъ си има своята служба. Но много болѣсти се дължатъ на студа. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ, че вие сте се простудили, изгубили сте температурата на вашето тѣло И слѣдъ това се свивате. Тогава ви турятъ топли компреси, разтриватъ ви и като ви турятъ топли компреси, васъ ви е приятно. Каква е философията на тая приятность? Когато имате едно възпаление отвънъ, отвънъ е топло, но ако вѫтрѣ е студено? Въ пространството между молекулитѣ на тѣлото вѫтрѣ сѫществува студъ. И слѣдователно, когато се туря топлината, за да проникне въ това пространство, то е, за да възстанови тая топлина, която тѣлото има. И щомъ се запѫлни това пространство съ топлина, васъ компресътъ вѣче ви е приятенъ. Щомъ се стопятъ всички ледове и се прѣвърнатъ на вода, казвате: „Не искамъ вѣче компресъ. Стига.“ Ако повишавате, ще стане обратно. Та, по нѣкой пѫть чувствата на човѣка могатъ да се заледятъ. Тогава усѣщате една голѣма неприятность. Тогава трѣбва да турите топлина. Когато говоримъ за любовьта, трѣбва да знаемъ, че чрѣзъ закона на Любовьта, чрѣзъ закона на Обичьта ние влагаме нормална топлина, която тѣлото изисква. Ти трѣбва да обичашъ, защото иначе ще изгубишъ своята топлина. А пъкъ щомъ изгубишъ топлината на духовното си тѣло, ти не можешъ да имашъ добро разположение на сърдцето И умътъ си има своята топлина. Докато умътъ има тази свѣтлина, която трѣбва да има, той има и нормална топлина. Щомъ свѣтлината се намали, ще се намали и топлината му. Всѣка мисъль, която е права, тя носи свѣтлина; всѣко чувство, което е право, носи топлина вѫтрѣшна. Тази топлина я наричатъ „миръ“, „радость“, какво ли не. Но казвамъ, че то е топлина. Азъ вземамъ думата „топлина“, понеже тази дума е понятна. Ето какво значатъ понятнитѣ думи. Ако вие влѣзете въ единъ театъръ и кажете: „Любовь“, ще кажатъ, че на този му е мръднала дъската. Но ако кажете: „Пожаръ!“, тогава всички разбиратъ какво значи тази дума. Думата „пожаръ“ е мощна сила. Та, ние нѣмаме за любовьта дума, силна като думата „пожаръ“. Като ви кажатъ „любовь“, вие казвате: „Праздна работа е любовьта, тя е играчка.“ Но ако кажешъ нѣкому „страдания, мѫчение“, онзи почва да трѣпери. Като кажатъ „мѫчение“, ти разбирашъ тая дума. Страданието е само сѣнка на любовьта, само сѣнка на тази топлина. Защо страдате? Страдате да не изгубите топлината на вашето духовно тѣло Всѣко едно страдание възстановява вѫтрѣшната топлина. Безъ страдание хората щѣха да изстинатъ, щѣха да замръзнатъ, щѣха да се вкочанятъ. Искате да не страдате. За да не страдашъ, трѣбва да излѣзешъ отъ физическия свѣтъ. А пъкъ да отидете на онзи свѣтъ не сте готови. Тамъ нѣма да ви приематъ въ училището. И за слуги нѣма да ви приематъ. Могатъ да ви приематъ за слуги. Въ Варненско една сестра, 60-годишна, сънувала, че отива въ другия свѣтъ. Тя не знаела да чете. На една маса сѣдѣли 24 старци, облѣчени въ бѣли дрѣхи. На масата имало книги. И тѣ пишели. Тя казала: „Какво правите тукъ?“ Тя искала да знае тѣ какво правятъ. Тѣ ѝ казали: „Бабо, знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная.“ „Тогава тукъ вода ще носишъ.“ Значи, вода ще носи, отъ А, Б ще почне. „Нѣма да се мѣсишъ въ тази работа, която ние правимъ, но ще учишъ А, Б.“ Физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтове сѫ свързани. Въ новата култура ще има едно равновѣсие. Сега духовниятъ човѣкъ трѣбва да стане по-сериозенъ. Сериозностьта не зависи отъ неговитѣ мускули. Но духовниятъ свѣтъ трѣбва да привлича ума му. Той да вижда красотата на духовния свѣтъ. И физическиятъ свѣтъ си има своя красота. И Божествениятъ свѣтъ си има своя красота. Тѣзи три свѣта съставляватъ една цѣлокупность. Ако ти нѣмашъ красотата на физичѣското тѣло, ще липсва нѣщо на духовното ти тѣло. Ако нѣмашъ красота на духовното ти тѣло, ще липсва нѣщо на умственото ти тѣло. Здравето трѣбва да бѫде въ тѣлото, чувствата и мисъльта. И тогазъ казваме: свѣтли мисли, топли чувства и силни постѫпки. Тѣзи нѣща ще ви сѫ потрѣбни. Искате да живѣете. Какво значи това? Съ колкото повѣче хора, съ душитѣ на хората, влѣзете въ връзка и се запознаете, толкозъ по-добрѣ. Ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ умове, не може да имате добро разположение. Ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ сърдца, сѫщо не може да имате добро разположение. Сѫщо така, ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ тѣла. Ще забѣлѣжите, че щомъ се доближавате до извѣстни хора, вие ги обичате, понеже отъ тѣхнитѣ тѣла излиза топлина и тѣзи хора ви сѫ приятни. А пъкъ нѣкои хора сѫ много бѣдни. Тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ хора, а пъкъ тѣ сами сѫ бѣдни. Човѣкъ, който иска да помага на БОГА, на другитѣ, трѣбва да бѫде богатъ и по тѣло, и по сърдце, и по умъ! А пъкъ който не е богатъ, той трѣбва да работи, за да забогатѣе. Писанието казва: „Събирайте си съкровища.“ Чрѣзъ физическото си тѣло ще влѣземъ въ съобщение съ хората на Земята. Трѣбва да влѣземъ въ съобщение съ тѣхъ. А пъкъ съ духовното тѣло ще влѣземъ въ връзка съ душитѣ имъ – значи чрѣзъ нашето сърдце. Ако нашето сърдце не е развито, нѣма да можемъ да влѣземъ въ общение съ душитѣ на хората. А пъкъ ако умътъ ни не е въ съотвѣтното състояние, нѣма да може да влѣземъ въ връзка съ духоветѣ на хората. Подъ „духове“ разбирамъ най-високото положение, чиститѣ, напрѣднали души, съвършенитѣ души. Подъ „духъ“ азъ разбирамъ една душа, която е завършила своето развитие, а пъкъ подъ „душа“ разбирамъ душа, която служи на човѣчеството. Подъ „духъ“ разбирамъ душа, която чертае бѫдещето на хората. Духътъ е, който чертае бѫдещето. А пъкъ душата е, която реализира това, което духътъ чертае. А пъкъ умътъ и сърдцето сѫ, които прилагатъ вѣче това, което е вѣче начертано. Като говоримъ за музика, трѣбва да знаемъ, че има различни методи. Вие, старитѣ сестри, пѣете ли? Младитѣ да пѣятъ. Има нѣкое врѣме, когато хората не могатъ да пѣятъ, напримѣръ, когато ядатъ или когато спятъ. Когато обвинили едного, че е голѣмъ пияница, единъ казалъ: „Грѣшка имате, азъ го зная, че е трѣзвенъ човѣкъ: когато спи никакъ не пие.“ Сега, тѣ сѫ основни нѣща, които трѣбва да ги вземете прѣдвидъ. Тѣ сѫ за сегашното ви възпитание. Трѣбва да работите. Има други нѣща, които постепенно ще ви се разкриятъ. На всѣкиго единъ отъ васъ, споредъ степеньта на развитието му, ако е готовъ, ще му се разкрива. Тѣ сѫ вѫтрѣшни, духовни придобивки, които сѫ специално само за васъ. Всѣка ваша придобивка ще я държите. Не ходѣте да се хвалите съ нея, понеже могатъ да ви я откраднатъ. Ти си видѣлъ нѣщо въ духовния свѣтъ и ходишъ да разправяшъ, а онзи казва: „Ти каквото си видѣлъ, такива работи нѣма.“ Не разправяйте. Ти мислишъ, че цѣлиятъ свѣтъ знае тѣзи работи. Песеньта „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ е пѣсень за ума. „Махаръ Бену“ е пѣсень за сърдцето, а пъкъ „Давай, давай“ е за тѣлото И строежътъ имъ е особенъ. Има особенъ строежъ на пѣснитѣ. Въ „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ имате прима, послѣ има кварта. Послѣ нагорѣ отива секунда. Послѣ пакъ секунда и терца. Какво означава въ музиката една терца? Терцата дава една мекота на единъ тонъ. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мѫжка линия. Тя е мощна. Когато нѣкой е болѣнъ, дава се кварта. Послѣ имате квинти. Квинти и терци си приличатъ. Терцата дава секста. Секундата дава септима, ако се издигне. Философията на музиката е много трудна работа. Защото да пѣешъ, не само трѣбва да събудишъ твоя музикаленъ центъръ тукъ, на челото, но трѣбва да събудишъ и редъ чувства, които сѫ свързани съ музиката. Ако чувствата ти не взематъ участие, ти не можешъ да пѣешъ. И ако събудишъ тия чувства отгорѣ и пѣешъ правилно, веднага ще почувствувашъ една малка топлина подъ лъжичката, едно разположение и ставашъ веселъ. „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ започва съ ре. Но ако можехте да пѣете съ по-високъ гласъ, ако можехте да приемате двѣ и половина октави, азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да почвате тая пѣсень съ солъ. Тукъ почва съ ре. Ако е басистъ нѣкой, може да пѣе отъ долно солъ. Другъ може да пѣе отъ срѣдно солъ. А нѣкои отъ васъ може да изпѣятъ отъ горно солъ. (Изпѣ се тази пѣсень, като се почна отъ срѣдно „солъ“; втори пѫть се почна, като се почна отъ долно „солъ“; слѣдъ това се изпѣ, [както] е нотирана, отъ „ре“.) Ре е движение. Когато ставате сутриньта, правѣте си едно музикално упражнение. Приготвѣте си за сутриньта единъ музикаленъ репертоаръ, вашъ. Вземѣте си една дума. И по нея си съчинѣте една мелодия. Тѣзи пѣсни сѫ модели, по които трѣбва да си композирате пѣсни. Всѣка пѣсень си има своето врѣме. Понеже всички не можете да бѫдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички може да пѣете. И грѣхота е, ако не пѣете. На всѣки човѣкъ БОГЪ е далъ гласъ. И като не пѣе, грѣхота е. Органътъ на гласа, ларинксътъ, е най-хубавиятъ инструментъ, който човѣкъ има. А пъкъ цигулката знаете ли колко е своенравна? Нѣкой пѫть скрибуца, че и тонъ не може да издава. (Учительтъ свири на цигулката и пѣе: „сила, усѣтъ, мисъль“ и всички съ него изпѣха тия думи съ разнообразни извивки.) Вие не можете да бѫдете голѣми артисти на сцената, но ще се учите да пѣете. И като изпѣете нѣщо, втори пѫть по-хубаво ще пѣешъ. Въ думата „сила“ ла е хубава сричка, понеже изразява Божествени енергии, съ които си натоваренъ. А означава товаръ. Имашъ товаръ, но Божественъ товаръ – една идея, която е Божествена, та тебе ти е приятно да носишъ тѣзи несгоди на живота. Или може да изпѣете: „пѫть, истина, животъ!“ (Учительтъ изпѣ нѣколко пѫти тѣзи думи.) Запомнихте ли мелодията? Може да се нотира. „Добрата молитва“ 6.15 ч сутриньта (На полѣната направихме упражненията 13-а школна лекция на Общия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 27. декември 1939 г., София – Изгревъ.
  5. "Двигатели в живота" Рилски беседи - 1938 г. "Двигатели въ живота", беседи отъ Учителя, държани прѣзъ лѣтото на 1938 г., Седемтѣ рилски езера. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание: Седемтѣ рилски езера, 1938 Двигатели въ живота, 12.07. Видове храни, 13.07. Вътрешна просвета, 15.07. Качества на езика, 17.07. От пръститѣ на ръцетѣ, 17.07. Основи на здравето, 20.07. Кѫсиятъ и дългиятъ пѫть, 22.07. Азбука на разбирането, 24.07. Резултати и последствия, 24.07. Ценности на Любовьта, 27.07. Първо и последно мѣсто, 31.07. Възможни условия, 31.07. Който има уши, нека слуша, 3.08. Трудни задачи, 5.08. Нови пѫтища, 7.08. Здравословни и болезнени състояния, 10.08. Милосърдие, 12.08. Азбука на Божествения езикъ, 14.08. Всѣко растение, 17.08. Силенъ и слабъ, 19.08. Степени на съзнанието, 21.08. Великиятъ потикъ, 26.08. Подъ слънчевитѣ лѫчи, 27.08. София, Изгрев, 1938 Проява и постижение на Любовьта, 28.08. Желаниятъ миръ, 28.08. Отче нашъ, 22.09.
  6. "Лѫчи на живота" Рилски беседи - 1937 г. "Лѫчи на живота", беседи отъ Учителя, държани прѣзъ лѣтото на 1937 г., Седемтѣ рилски езера. Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание: Седемтѣ рилски езера, 1937 Лѫчи на живота, 18.07. Опитано е, 19.07. Ценности и възможности, 21.07. Стани!, 23.07. Основни тонове, 25.07. Правилна обхода, 25.07. Реално и идеално, 28.07. Планини и долини, 30.07. Червенъ и светълъ, 1.08. Разбиране и съзнание, 1.08. Предназначението на човѣка, 4.08. Свѣтилникъ на рѫцетѣ и на нозетѣ, 6.08. Качества на ума, на сърдцето и на тѣлото, 8.08. Дветѣ състезания, 8.08. Пѫть и възможности, 11.08. Хармонични и дисхармонични съпоставяния, 11.08. Четиритѣ правила, 13.08. Да познаватъ, 15.08. София, Изгрев, 1937 Свободно даване, 22.08., 5 ч. Сѫществени връзки, 22.08., 10 ч. Тритѣ ухания, 23.08. Пѫть за освобождаване, 24.08. Законъ за вѣчната младость, 22.09.
  7. 1937_08_22 Свободно даване

    "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание СВОБОДНО ДАВАНЕ. *) Иоана 6: 1—9. Животътъ на хората се опредѣля отъ проявитѣ на тѣхния умъ и на тѣхното сърдце. Отъ стремежитѣ на ума и на сърдцето на човѣка зависи и животътъ му. Всѣки човѣкъ се стреми да постигне нѣщо и мисли, че каквото постигне, ще остане съ него презъ цѣлия му животъ. Въ края на краищата не излиза така, и той се разочарова. Срѣщате единъ младъ, ученъ човѣкъ, свършилъ философия съ докторатъ, иска да стане професоръ. Следъ нѣколко години виждате го вече професоръ, домогналъ се до професорската катедра. Сега той е щастливъ и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигналъ до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняватъ. — Защо? — Имало по-млади, по-способни отъ него, които трѣбва да го замѣстятъ. За да го залъжатъ, да не преживѣе голѣмо разочарование, пенсиониратъ го. Пенсионирането не е нищо друго, освенъ залъгване, както майкитѣ даватъ нѣщо сладко на децата си, да не плачатъ. Дето и да отидете, навсѣкѫде чувате да се говори едно и сѫщо нѣщо: Старитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на младитѣ, като на по-способни, по-силни отъ тѣхъ. Така мислятъ старитѣ, така мислятъ и младитѣ. Младитѣ гледатъ часъ по-скоро старитѣ да умратъ, да имъ оставятъ, каквото сѫ спечелили, тѣ да разполагатъ съ него. Какво значи умиране? — Умирането не е произволенъ процесъ. Има закони, които опредѣлятъ умирането. Да умре човѣкъ, това значи да му дадатъ отъ невидимия свѣтъ паспортъ, завѣренъ и подписанъ отъ държавата, въ която е живѣлъ и отъ тази, въ която заминава. Щомъ вземе паспорта въ рѫката си, той заминава и се готви да мине презъ редъ митници. На всѣка митница ще го прегледатъ и ще му взематъ по нѣщо. Щомъ му взематъ всичко, пущатъ го съвършено голъ, безъ нищо, съ съзнанието само, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо. Въпрѣки това, докато е на земята, човѣкъ се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава отъ всичко това? — Нищо. — Кѫде отидоха всички човѣшки надежди? — Е, нѣма какво да мислимъ за тия работи! — Какъ да не мислите? Вие се качвате на параходъ, който неизбѣжно ще потъне. Този параходъ не е здравъ, той не може да издържи на морскитѣ вълни и бури. Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте другъ параходъ, здравъ, сигуренъ, на който напълно можете да разчитате. Ако човѣкъ слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често свѣтскитѣ и религиознитѣ хора искатъ да се представятъ, че живѣятъ добре, но външно само. Не е въпросъ човѣкъ да се представя такъвъ, какъвто не е. Това нѣма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качилъ на парахода, ще стигне ли другия брѣгъ на океана, или ще потъне въ дълбочинитѣ му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пѫтуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия брѣгъ, има смисълъ да се качва на парахода. Мнозина се хвалятъ съ вѣрата си и казватъ, че разчитатъ на нея. Нѣкой вѣрва въ парахода, но ако той потъне, кѫде остава неговата вѣра? Другъ вѣрва въ баща си и въ майка си, но ако тѣ умратъ, кѫде остава неговата вѣра? Трети вѣрва въ Свещенитѣ книги, въ онзи свѣтъ, който тѣ описватъ. Той самъ ходилъ ли е въ онзи свѣтъ? Не е ходилъ, но челъ за него. — Това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае, отде е дошълъ и кѫде отива. Ако той знае, че е слѣзълъ на земята да се учи, това слизане има смисълъ. Каквото научи, той ще го занесе съ себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е въ сила да отнеме знанието, което човѣкъ е придобилъ на земята като ученикъ. Обаче, ако мисли, че е дошълъ на земята за развлѣчение, като на театъръ и на концертъ, човѣкъ се лъже. Колко време прекарва човѣкъ на театъръ или на концертъ? — Единъ, два, най-много три часа. Щомъ се свърши концертътъ, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно, ако човѣкъ слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слѣзе ли на земята за развлѣчение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взиматъ. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да придобивате знания, които сѫ ценни и за този, и за онзи свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да говори само за онова, което е опиталъ. Нѣма ли опитность за нѣщо, той не трѣбва да се произнася, да дава свое мнение. — Ама въ ума на нѣкого дошла нѣкаква мисъль. — Какво отъ това? Въ ума на всички хора влизатъ мисли, но важно е, дали тия мисли сѫ изпитани и преживяни. Всѣка мисъль е вѣрна, когато е изпитана. Въ стаята ми влиза една ластовичка и започва да хвърчи около мене. Ако река да мисля, защо е влѣзла въ стаята, много мисли могатъ да минатъ презъ главата ми, но важно е, дали тѣ ще бѫдатъ вѣрни. За да влѣзе вѫтре, ластовичката е имала нѣкакво намѣрение, но точно, какво е намѣрението ѝ, не може да се каже. Когато децата влизатъ въ една плодна градина, все иматъ нѣкакво намѣрение — да си откѫснатъ по една-две ябълки или круши. — Иматъ ли право да влизатъ въ чужди градини безъ позволение? — Това е другъ въпросъ. Като ученици, вие трѣбва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вѣра. Вѣрата ви трѣбва да е изпитана. Всѣки човѣкъ трѣбва да се изпита. Цигуларьтъ мисли, че свири добре, но не се е изпиталъ. Като го поставятъ на изпитъ, той самъ ще види, докѫде е стигналъ въ свиренето си. Поетътъ трѣбва да напише нѣколко стиха, да ги преживѣе, да ги подложи на опитъ, за да види, докѫде е достигналъ въ поезията си. Философътъ, учениятъ трѣбва да поставятъ на опитъ своята философия и наука, да видятъ, докѫде сѫ достигнали. Тъй щото, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, неговата вѣра трѣбва да допринася нѣщо и на самия него, и на окрѫжаващитѣ. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вѣра. — Ама вѣрвамъ въ слънцето. — Ако вѣрвашъ въ слънцето и се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и топлина, твоята вѣра има смисълъ. Сега, азъ не искамъ да оспорвамъ вашата вѣра и вашето знание, но не искамъ да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и въ което вѣрвате, е последната дума на знанието и на вѣрата. Вие сте едва въ началото на вѣрата. Нѣкой казва на едного: Ако ми дадешъ десеть хиляди лева на заемъ, ще повѣрвамъ въ твоето приятелство. — Ако ти вѣрвашъ въ човѣка, защото ти далъ десеть хиляди лева, това не е вѣра, това е фактъ. — Азъ не се осланямъ на празни думи. — Вѣрата пъкъ почива на празни думи. Човѣкъ първо вѣрва, а после идатъ фактитѣ. Кой не е мислилъ и не мисли въ себе си, че ще стане великъ музикантъ, поетъ, художникъ, ученъ, или общественикъ? Въ всѣки човѣкъ има единъ скритъ, вѫтрешенъ стремежъ къмъ нѣщо. Добре е човѣкъ да се стреми и да вѣрва въ реализирането на своя стремежъ, но какъ може да провѣри, че това, въ което вѣрва, е истинно? Казвамъ: Вѣрата се различава коренно отъ суевѣрието. Въ природата сѫществуватъ едни точни везни, които опредѣлятъ теглото на всички нѣща, които могатъ да се реализиратъ. Ако нѣщо не отговаря на опредѣленото тегло, то не е постижимо и не може да му се вѣрва. Всѣки човѣкъ има свое специфично тегло. Когато слиза на земята, теглятъ го. Като се връща отъ земята, пакъ го теглятъ. Ако се констатира микроскопическо увеличаване или намаляване на теглото му, по него сѫдятъ за живота, който е прекаралъ на земята. При всички състояния, презъ които човѣкъ минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днесъ вѣрва въ нѣщо, повдига се духътъ му, той печели — теглото му се увеличава. Утре изгуби нѣщо материално — съ него заедно губи и вѣрата си. Като резултатъ на тази загуба, той губи часть отъ теглото си. Днесъ е доволенъ, печели нѣщо. Печалбата увеличава теглото му. На другия день е недоволенъ, губи нѣщо. Съ загубата заедно губи и часть отъ теглото си. Това е животъ на борсата. Нѣкой започва да играе на борсата, печели милиони. На другия день пакъ отива да играе, но се връща дома си, безъ петь пари въ джоба си. Ако човѣкъ е дошълъ на земята като въ борса, единъ день да печели, а на другия день да губи и то не само спечеленото, но и онова, което е сѫщественъ елементъ въ живота му, какъвъ смисълъ има този животъ? Разправятъ, че единъ день Толстой взелъ участие въ една хазартна игра, дето изгубилъ 12,000 рубли. Той се отчаялъ и започналъ да мисли, отде да намѣри пари да изплати дълга си. Той дошълъ до такова отчаяние, че за пръвъ пѫть въ живота си се молилъ, да му помогне Господъ, да излѣзе по нѣкакъвъ начинъ отъ тази каша. Въ това време единъ неговъ приятель му подарилъ една рубла. Съ тѣзи пари той отишълъ пакъ да играе. Като спечелилъ отново 12,000 рубли, той прекратилъ играта, излѣзълъ вънъ, изплатилъ дълга си и престаналъ вече да играе. Какво представя животътъ на съвременнитѣ хора? — Борса. Сегашната женитба на хората е борса. Жената хванала единъ мѫжъ и мисли, че уловила нѣщо, на което всѣкога може да разчита. Мѫжътъ уловилъ една жена и мисли, че може всѣкога да разчита на нея. Азъ не съмъ противъ мѫжетѣ и женитѣ, нито противъ женитбата, но какво ще кажете, като срещнете мѫжа и жената, разочаровани единъ отъ другъ и търсятъ начинъ да се раздѣлятъ? Първоначално жената е мислила, че като нейниятъ мѫжъ нѣма другъ, но не излѣзло така. И мѫжътъ е мислилъ, че като неговата жена нѣма друга, но и той се разочаровалъ. И двамата се излъгали. — Защо? — Защото повѣрвали, че въ женитбата се крие истинското щастие. Женитбата е човѣшко учреждение, а човѣшкото не носи щастие. Всички млади сѫ се разочаровали въ своитѣ възлюбени, въ иконитѣ на своитѣ сърдца. Колкото и да се молятъ на своитѣ икони, тѣ нѣма да имъ помогнатъ. Следователно, човѣкъ не трѣбва да се моли и да вѣрва на образи вънъ отъ себе си. Той трѣбва да вѣрва въ четири образи, които се намиратъ въ самия него. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ образа на своята душа, въ образа на своя духъ, въ образа на своя умъ и въ образа на своето сърдце. Когато сърдцето на човѣка е добро, той е щастливъ. Доброто е храна за сърдцето. Безъ доброто човѣкъ не може да бѫде здравъ. Безъ доброто той не може да бѫде щастливъ. Човѣшкото сърдце се развива и усъвършенствува само чрезъ доброто. Както хлѣбътъ е необходимъ за физическия животъ на човѣка, така и доброто е необходимо за неговото сърдце. — Защо ми е сърдце? Ако нѣмахъ сърдце, нѣмаше да страдамъ. — Не е така. Причина за страданията е самиятъ човѣкъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ сърдцето. Обаче, сърдцето е необходимъ удъ въ човѣшкия животъ. Безъ сърдце животъ не може да сѫществува. Животътъ минава презъ сърдцето. — Какъ може човѣкъ самъ да си причинява страдания? — Той взима една игла и започва да се боде. Щомъ се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте сами болки! Не оплитайте сърдцата си съ сърдцата на другитѣ хора! Не се влюбвайте! Любете безъ да се влюбвате. Не залагайте сърдцата си! Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че още съ слизането си на земята тѣ залагатъ сърдцата си. Сърдцето е капиталъ, който за нищо въ свѣта не трѣбва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърдцето си? Ще кажете, че въ замѣна на вашето сърдце ще получите сърдцето на другъ човѣкъ. — Да, но съ чуждо сърдце не се живѣе. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Единствениятъ, Който има право на нашето сърдце, това е Богъ. Отъ време на време Той преглежда нашитѣ сърдца, гледа, въ какво състояние се намиратъ и, ако има нужда, пречиства ги. Често хората се оплакватъ, че никой не ги разбира. Нѣкой се оплаква отъ приятеля си, че му далъ сърдцето и пакъ останалъ неразбранъ. — Тамъ е грѣшката на човѣка. Никой никого не може да разбере. Човѣкъ трѣбва самъ да се разбере, да не очаква хората да го разбиратъ. Земята, слънцето, звездитѣ сами трѣбва да се разбиратъ, да не очакватъ други да ги разбиратъ. Животътъ може да се развива правилно само тогава, когато всѣки самъ се разбира. Това значи, всѣки да се занимава съ себе си, съ своитѣ работи, а не съ работитѣ на другитѣ хора. Слънцето се занимава съ своитѣ работи, но когато земята отправи къмъ него своята молба, то ѝ отпуща по-голѣмъ или по-малъкъ кредитъ, споредъ нейнитѣ нужди. Слънцето никога нѣма да слѣзе на земята, да види, какво правятъ хората. То гледа отдалечъ, но не слиза на земята. Колкото и да викате къмъ него, то нѣма да слѣзе при васъ. Слънцето помага на хората, но не урежда живота имъ. И хората могатъ взаимно да си помагатъ, но не могатъ едни на други да уреждатъ живота. Погрѣшката на хората седи въ това, че тѣ очакватъ други да редятъ живота имъ. Никой човѣкъ не е въ състояние да уреди живота на другитѣ. Всѣки самъ трѣбва да нарежда работитѣ си. Не разваляйте въ себе си онова, което Богъ е наредилъ още отъ създаването ви. Той е вложилъ въ васъ единъ голѣмъ капиталъ — сърдцето ви, и отъ време на време ви посещава, да види, въ какво състояние се намира този капиталъ. — Защо ми е дадено сърдцето? — За да видишъ Господа! Ако нѣмашъ сърдце, ти не можешъ да видишъ Господа. — Защо ми е умътъ? — Да видишъ Господа. Единственитѣ мѣста, дето човѣкъ може да види Господа, това сѫ неговото сърдце и неговиятъ умъ. Вънъ отъ ума и отъ сърдцето си, човѣкъ нищо не представя. Безъ умъ и безъ сърдце човѣкъ е нула. Умътъ и сърдцето на човѣка сѫ единици. Поставите ли тия единици предъ нулата, вие ще видите истинската цена на човѣка. Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на нѣщата, за да ги постави на мѣстата имъ. Като не ги разбиратъ, хората постоянно се оплакватъ. Щомъ ги сполети нѣкакво нещастие или страдание, тѣ казватъ, че не имъ се живѣе вече, че имъ е дотегнало да страдатъ. Който се оплаква отъ страданията, той не е разбралъ тѣхния смисълъ, той не е изучилъ съдържанието имъ. Въ всѣко страдание, въ всѣко чувство, въ всѣка мисъль е вложенъ известенъ капиталъ, който човѣкъ трѣбва да използува за градиво на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да се изпита, да дойде до положение да познава качествата на нѣщата. Всички говорятъ за любовьта, но не я познаватъ. Тѣ не знаятъ, какви сѫ качествата на любовьта. Като разискватъ върху любовьта, най-после тѣ казватъ, че сѫ готови да обичатъ, но ако и тѣхъ обичатъ. Не е въпросъ да те обичатъ хората, за да ги обичашъ и ти. Обичай, безъ да държишъ смѣтка, обича ли те нѣкой или не. Който обича, той е силенъ човѣкъ; който не обича, той е слабъ. Добриятъ е силенъ човѣкъ, лошиятъ е слабъ. Силниятъ човѣкъ има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но не знаятъ, че, за да бѫдатъ силни, първо трѣбва да бѫдатъ добри. Доброто е основа на разумния животъ. По естество човѣкъ е добъръ, но доброто въ него трѣбва непрекѫснато да расте и да се развива. Ако човѣкъ не расте и не се развива въ доброто, животътъ му нѣма смисълъ. За да използува живота си разумно, всѣки день човѣкъ трѣбва да прави поне по едно малко добро. Кѫдето и да е, при каквито условия и да се намира, човѣкъ има възможность да направи поне едно микроскопическо добро. Въ доброто се криятъ придобивкитѣ на човѣшкия животъ. Грѣшкитѣ на хората се заключаватъ въ това, че тѣ не мислятъ за микроскопическото добро, което могатъ да правятъ, но искатъ да оправятъ свѣта. Този, Който е създалъ свѣта, Той мисли за него. Казва се, че за да създаде сегашния свѣтъ, Богъ е мислилъ толкова години, колкото е числото, получено отъ единица и 15 нули следъ нея. Той е предвидилъ всички противоречия, които могатъ да се явятъ, всички възможности за добро и за зло. Той е изчислилъ всичко това точно, споредъ изчисленията на висшата, Божествена математика. Каквото и да стане въ свѣта, всичко е предвидено. Въ Божествения свѣтъ нѣма случайности. И за създаването на новия свѣтъ, Богъ продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислилъ за създаването на сегашния свѣтъ. Човѣкъ може да изчисли, кога какво ще му се случи въ живота. Ако единъ баща има три дъщери и единъ синъ, чрезъ точни математически изчисления може да се предскаже, какви изпитания го чакатъ. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказватъ известни нѣща, но въ края на краищата предсказанията имъ не се сбѫдватъ. Гадательтъ трѣбва да бѫде уменъ човѣкъ, да знае, какво трѣбва и какво не трѣбва да се казва. Трѣбва ли да кажете на една бременна жена, че следъ раждане детето ѝ веднага ще умре? Вмѣсто да внасяте такива мисли въ ума ѝ, по-добре, кажете ѝ да има вѣра въ доброто, надежда въ всички свои предприятия, и любовь къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. Върви ли въ съгласие съ тия закони, човѣкъ може да избѣгне лошото, което му е опредѣлено да мине. Всѣки човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква мисъль, съ нѣкакво чувство, съ нѣкаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближнитѣ си, за да родите благополучно. Мнозина могатъ да ви нашепватъ, да внасятъ въ васъ отрицателни мисли и чувства, но вие трѣбва да се противопоставяте на тия нашепвания. Тѣ сѫ чужди мисли, които идатъ отъ извънземния свѣтъ. Това сѫ мисли на ненапреднали сѫщества, които искатъ да ви спънатъ. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и решителни, да не се подавате на външни влияния. И дяволътъ мрази страхливитѣ хора. Предъ смѣлитѣ и безстрашнитѣ той отстѫпва, вижда, че тѣ иматъ добродетели въ себе си. Когато срещне нѣкой богатъ човѣкъ, дяволътъ започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щомъ спечели сърдцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли въ човѣка и го оставя да плаща, самъ да се разправя. Човѣкъ плаща, а дяволътъ стои настрана и се смѣе. Въ това отношение той е неуязвимъ и безотговоренъ. Докато е слушалъ дявола и грѣшилъ, човѣкъ не е самъ. Той има съдружникъ, въ когото вѣрва. Обаче, скоро съдружникътъ му го напуща, и човѣкъ остава самъ. На това се дължи голѣмото обезсърдчение, което хората често преживяватъ. Нѣкой казва: Отъ мене човѣкъ нѣма да стане. — Отде знаешъ това? Ти ли си създалъ свѣта? Онзи, Който е мислилъ хиляди години за създаването на свѣта, Той знае, какво може да излѣзе отъ тебе. Едно се иска отъ човѣка: да се откаже отъ своя старъ съдружникъ, който го кара да грѣши и да се свърже съ Първата Причина на нѣщата. Въ това седи неговото спасение. Сегашнитѣ хора сѫ недоволни едни отъ други, намиратъ, че сѫ лоши, а въпрѣки това държатъ за своето достоинство. Човѣкъ може да пази достоинството си, ако е добъръ. Не е ли добъръ, той нѣма никакво достоинство. Човѣкъ може да пази достоинството си, ако е уменъ. Не е ли уменъ, той нѣма никакво достоинство. Човѣкъ самъ не може да пази достоинството си. Другъ ще пази неговото достоинство. Да мислите, че човѣкъ самъ може да запази своето достоинство, това значи, да си правите илюзии. Не си правете никакви илюзии! Не допущайте никаква лъжа въ себе си! Човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си, да знае, какво може да направи, а не да ходи отъ единъ човѣкъ на другъ, да иска тѣхното мнение. Нѣкой писатель пише разкази и започва да ги чете на този, на онзи, да кажатъ мнението си, дали ще ги приематъ за печатане. — Нѣма защо да търсите мнението на възрастнитѣ хора. Постѫпвайте по начина, по който Толстой е постѫпвалъ. Когато искалъ да знае мнението на нѣкого за разказитѣ си, той събиралъ нѣколко деца и започвалъ да имъ чете. Ако децата удобрявали разказитѣ му, и възрастнитѣ ги удобрявали. Азъ съмъ правилъ подобни опити съ себе си и съ близкитѣ си приятели. Щомъ внеса въ ума си една свѣтла мисъль, дето и да отида, всички ме приематъ добре. Или щомъ внеса една свѣтла мисъль въ ума на нѣкой човѣкъ, и той грижливо пази тази мисъль въ себе си, всички хора започватъ да го обикалятъ, да го кредитиратъ. Щомъ оттегля мисъльта си, този човѣкъ веднага става обикновенъ, и всички започватъ да го напущатъ. Единъ виденъ американски професоръ по музика искалъ да направи опитъ, да вложи своята музикална мисъль въ нѣкой човѣкъ, който не е много музикаленъ, да види, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Той срещналъ една млада мома, която имала много хубавъ гласъ, но не била особено музикална. Той я поканилъ у дома си да направи първия опитъ. Тя започнала да пѣе, а въ това време той силно концентриралъ мисъльта си къмъ нея и забелязалъ, че тя пѣела отлично. Като направилъ нѣколко опити съ нея, тя започнала да дава концерти, но винаги придружавана отъ него. Когато излизала на сцената, професорътъ седѣлъ задъ кулиситѣ и оттамъ отправялъ своята музикална мисъль къмъ нея. Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ пѣвицата, но като виждалъ, че стариятъ професоръ я придружава навсѣкѫде, той помислилъ, че може да е влюбенъ въ нея и решилъ да го премахне по нѣкакъвъ начинъ. Единъ день той издебналъ професора и го убилъ. Следъ смъртьта на професора момата престанала вече да пѣе. Тя запазила гласа си, но изгубила онова възвишено музикално чувство, онази музикална мисъль, която професорътъ съ присѫтствието си ѝ предавалъ. Какво представя музикалната мисъль въ човѣка? — Музикалната мисъль въ човѣка е неговата вѣра. Какво ще стане съ човѣка, ако той убие своята вѣра? Изгуби ли вѣрата си, човѣкъ престава да пѣе и да свири. Следователно, влюби ли се нѣкой въ васъ, ще му кажете, че всичкитѣ ваши дарби и способности се дължатъ на вѣрата ви, на музикалната мисъль, която е вложена въ васъ. Докато Божията мисъль е отправена къмъ насъ, ние представяме нѣщо. Прекѫснемъ ли връзката съ Божествената мисъль, съ свободата, съ силата, съ свѣтлината и съ доброто, които сѫ вложени въ насъ, всичко е свършено. Това е телепатическата страна на въпроса. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи. — Ама азъ вѣрвамъ! — Това не е достатъчно. Да вѣрва човѣкъ, това не значи, че не трѣбва да работи. И при най-голѣмата вѣра човѣкъ пакъ ще преживѣе разочарования, но като работи, той ще трансформира състоянията си. Азъ познавамъ хората, зная, кой отъ тѣхъ ще ме излъже, но все пакъ вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ въ доброто на човѣка. И при най-голѣмитѣ му слабости, азъ вѣрвамъ, че има нѣщо добро въ него, че той може да се изправи. Колкото пѫти да ме излъже, азъ пакъ вѣрвамъ, че ще излѣзе човѣкъ отъ него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажатъ отъ нѣкого и престанатъ да му вѣрватъ, Богъ остава последенъ при него и му казва: Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успѣешъ, ще излѣзе човѣкъ отъ тебе. И наистина, както казва, така става. Вѣрвайте въ Онзи, Когото обичате! Вѣрвайте и въ себе си, когато обичате! Любовьта е мѣрка за нѣщата. Когато Богъ ви люби, това е реалностьта въ живота. Когато ние любимъ, и това е реалность. Вънъ отъ любовьта никаква реалность не сѫществува. Щастието се опредѣля отъ любовьта. Безъ любовь животътъ не е реаленъ. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя изключва всѣкакъвъ страхъ отъ себе си. — Какво ще стане съ насъ? — Каквото е опредѣлено. Има страдания въ живота на човѣка, които по никой начинъ не могатъ да се избѣгнатъ. Кѫдето и да се скрие, тѣ ще го намѣрятъ. Богъ всичко е предвидилъ и за всичко има грижа. Единъ день Богъ изпратилъ единъ ангелъ на земята, да вземе душата на една жена. Щомъ влѣзълъ въ дома ѝ, той видѣлъ, че тя била майка на три малки сирачета. Като погледналъ къмъ децата, ангелътъ се смилилъ надъ тѣхъ и си казалъ: Какво ще стане съ тия деца, ако взема душата на майка имъ? Той се върналъ на небето и казалъ на Бога, че не могълъ да изпълни задачата, която му била дадена, защото съжалилъ децата. Ако взема майка имъ, тѣ ще останатъ на пѫтя. Богъ нищо не му казалъ, но го изпратилъ да слѣзе на дъното на океана и оттамъ да извади единъ камъкъ. — Разчупи го сега! — казалъ Господъ. Ангелътъ разчупилъ камъка. — Какво виждашъ тамъ? — Едно малко червейче. — Който се грижи за това малко червейче въ дъното на океана, Той ще се погрижи и за сирачетата. Иди сега да изпълнишъ задачата, която ти дадохъ. Какво виждаме отъ този примѣръ? — Този примѣръ показва разбиранията на хората. Мнозина мислятъ, че душитѣ на умрѣлитѣ отиватъ далечъ нѣкѫде и прекѫсватъ връзката си съ своитѣ близки. — Не, когато майката замине за другия свѣтъ, душата ѝ влиза въ душитѣ на децата и продължава да живѣе. Докато е живѣла на земята, тя е била слугиня, а въ онзи свѣтъ тя става господарка, оттамъ диктува и нарежда работитѣ. Заминалиятъ за онзи свѣтъ не остава тамъ, а продължава да живѣе въ сърдцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и въ духоветѣ на своитѣ братя, останали на земята. Вие мислите, че вашитѣ заминали сѫ на онзи свѣтъ и устройвате сеанси да ги видите. Вие можете да видите само онзи, когото обичате. Вие можете да видите само свободния, силния, свѣтлия и добрия. Единственото нѣщо, което се вижда, това е свободното, силното, свѣтлото и доброто. Вънъ отъ него всичко е илюзия. Виждане има само въ свободата, въ силата, въ свѣтлината и въ доброто. Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, това се дължи на факта, че въ дадения моментъ той не е свободенъ, не е силенъ, нѣма свѣтлина въ ума си и не е добъръ. Дойде ли при мене този човѣкъ, азъ ще му дамъ по-малко, отколкото на другъ. Степеньта на доброто въ човѣка опредѣля неговия кредитъ. На всѣки човѣкъ ще дадете толкова, колкото е кредитътъ му. Не можете да дадете всичко само на единъ човѣкъ. Следъ него идатъ още много негови братя, на които трѣбва да се даде нѣщо. Всѣки има право на своя дѣлъ, но не и на дѣла на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи поне най-малката услуга на своя ближенъ. Въ това седи изпълнението на волята Божия. Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора, отъ добри работници. Свѣтътъ се нуждае отъ свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката нѣма тия качества, тя не е майка. Какво дете ще възпита такава майка? Единствениятъ цененъ капиталъ, съ който ние можемъ да оперираме въ живота си, това сѫ нашиятъ умъ, нашето сърдце, нашата душа и нашиятъ духъ. Христосъ имаше този цененъ капиталъ въ себе си, и затова можа лесно да се справи съ петхилядния народъ. Той взе нѣколко хлѣба, разчупи ги, благослови ги и нахрани съ тѣхъ множеството. Христосъ имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше въ Него. Следователно, и вие, като Христа, трѣбва да имате едно мнение за Бога. Знайте, че Богъ никога не съизволява въ страданията на хората. Той има желание да подобри условията на живота имъ, да ги направи радостни и весели, да ценятъ благата, които имъ сѫ дадени. Хората знаятъ всичко това, но все пакъ роптаятъ, обезвѣряватъ се, обезсърдчаватъ се и т. н. — Защо? — Има нѣщо упорито, стегнато, кораво въ тѣхъ. Докато не се освободятъ отъ лошитѣ наследствени чърти, тѣ всѣкога ще изпадатъ въ лоши състояния. Лесно се познаватъ такива хора. — Какъ? — Като дойде нѣкой упоритъ човѣкъ при мене, и азъ ставамъ упоритъ. Като дойде нѣкой, който се е обезвѣрилъ, азъ приемамъ състоянието му и казвамъ: Ти си се обезвѣрилъ. — Отде знаешъ? — Азъ възприемамъ твоето състояние въ себе си и отвѫтре те изучавамъ. — Въ мене пъкъ се събуди вѣрата. — Да, азъ приехъ отъ твоето безвѣрие, а ти — отъ моята вѣра. Като обичашъ Бога, ще вѣрвашъ въ Него. Вѣрата произтича отъ любовьта, а надеждата — отъ вѣрата. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота, на любовьта, на знанието. Новото разбиране е това, което Христосъ донесе. Той не казваше да бѫде неговата воля, но казваше: „Господи, да бѫде Твоята воля!“ Желайте и вие да бѫде волята Божия навсѣкѫде въ живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърдце, за вашия умъ, за вашата душа и за вашия духъ. Волята Божия седи въ това, да обичате хората, безъ да очаквате тѣ да ви обичатъ. Обичайте Бога, защото Той пръвъ ви е обикналъ. Заради любовьта Му къмъ васъ не очаквайте отъ Него богатство, кѫщи, имоти. Той ви е далъ всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трѣбва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на земята. Хората, непослушнитѣ деца на Бога, сѫ причина да закъснѣе идването на Царството Божие. За да научатъ урока си, Богъ ги оставя да понесатъ последствията на тѣхната небрежность, да опитатъ горчевинитѣ на живота. Тѣ ще разбератъ, че нѣма изходенъ пѫть отъ положението, въ което се намиратъ, освенъ чрезъ изпълнение волята Божия. Свѣтътъ нѣма да се поправи, докато не мине презъ огънь. Огъньтъ, това сѫ изпитанията, страданията, презъ които всички хора трѣбва да минатъ. Всички хора ще минатъ презъ този огънь, да се пречистятъ. Въ свѣта сѫществува относителна чистота, а тя трѣбва да бѫде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видишъ, да не пожелаешъ нищо за себе си. Бѫди доволенъ на това, което имашъ. При закона на любовьта пъкъ ти трѣбва да се радвашъ на това, което ближниятъ ти е придобилъ. Ако той е силенъ, радвай се на неговата сила; ако е добъръ, радвай се на добротата му; ако е ученъ, радвай се на ученостьта му. Ти никога не можешъ да бѫдешъ това, което е той. Ти можешъ да бѫдешъ добъръ и ученъ, но по съвсемъ другъ начинъ. Ценното за всѣки човѣкъ се заключава въ това, че той представя една важна единица, поставена на специаленъ постъ и на специална служба. Ако всѣки изпълни своята работа, той е постигналъ нѣщо въ живота си. Вие се стремите къмъ придобиване на сила, на богатство, на щастие. Това сѫ задачи, които отсега нататъкъ ще разрешавате. Работете съзнателно, като внимавате да не изопачите своя характеръ, да не заложите сърдцето и ума си, да не попарите душата и духа си. Нѣкой иска да направи нѣкакво добро, но се страхува отъ хората, да не го видятъ. Чудно нѣщо! Отъ хората, които не виждатъ, се страхува, а отъ Бога, Който всичко вижда, не се страхува. Богъ вижда всички погрѣшки на хората, но мълчи, чака тѣ сами да се изправятъ. Човѣкъ грѣши, понеже не вижда богатството, което е вложено въ него, и търси външно богатство. Той ходи тукъ-тамъ да търси скѫпоценни камъни, за да ги продава скѫпо. И въ стремежа си къмъ външно забогатяване, той губи вѫтрешното си богатство. Външното богатство може да е голѣмо, като предпотопния мамонтъ, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човѣкъ да приеме малка, детска форма, въ която сѫ вложени условия за растене и развитие, отколкото да приеме голѣмата форма на старъ, 120 годишенъ дѣдо, който е изразходвалъ силитѣ и възможноститѣ си. Богатството е единъ мамонтъ. Какво ще придобие човѣкъ отъ тази голѣма форма? Казано е въ Писанието: „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. Обаче, никѫде не е казано: Блажени богатитѣ или ученитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята. Ученостьта на хората въ свѣта е относителна. Сегашнитѣ деца знаятъ повече отъ ученитѣ хора на миналото. И въ бѫдеще децата ще знаятъ повече отъ сегашнитѣ учени. Има една ученость, която никога не губи цената си. Отива единъ беденъ човѣкъ при единъ отъ истинскитѣ учени и се оплаква отъ положението си. Той му казва: Не се безпокой. Бръкни въ джоба си! Бръква той въ джоба си и намира две златни английски монети. Дохожда при този ученъ една майка и разправя, че детето ѝ е неизлѣчимо болно. Иди у дома си, детето ти ще бѫде здраво. Връща се майката у дома си и намира детето си здраво. Отива единъ ученикъ при него и му казва, че ще се явява на изпитъ, но мисли, че ще го скѫсатъ. — Не се страхувай, непременно ще издържишъ изпита си. Както казва, така става — ученикътъ свършва изпита си добре. Каква по-голѣма ученость можете да очаквате отъ тази? Вѣра е нужна на хората. Мнозина се оплакватъ, че сѫ неразположени, болни, нещастни, безъ да подозиратъ, че неразположенията имъ се дължатъ на промѣната на времето. Когато времето се разваля, тѣ ставатъ нервни, раздразнителни, неразположени духомъ. Като не правятъ връзка между времето и тѣхното състояние, тѣ мислятъ, че неразположението имъ се дължи на нѣкакво болезнено състояние. Не се влияйте отъ вѣтъра, отъ влагата, отъ мислитѣ на хората. Влияйте се отъ Божието добро, което е въ вашето сърдце. Влияйте се отъ Божествената свѣтлина, която е въ вашия умъ. Влияйте се отъ Божествената сила, която е въ вашия духъ. Влияйте се отъ Божествената свобода, която е въ вашата душа. „Да просвѣтнатъ дѣлата ни предъ Бога!“ Това значи: Така да просвѣтнатъ сърдцата, умоветѣ, душитѣ и духоветѣ ни предъ Бога, че когато хората видятъ тази свѣтлина, да прославятъ Господа Бога нашего, Който е на небеса. Сега, препорѫчвамъ ви следното: Вѣрвайте въ доброто на вашето сърдце, както и въ доброто на другитѣ хора. Вѣрвайте въ свѣтлината на вашия умъ, както и въ свѣтлината, която е въ умоветѣ на другитѣ хора. Вѣрвайте въ свободата на вашата душа, както и въ свободата, която е въ душитѣ на другитѣ хора. Вѣрвайте въ силата на вашия духъ, както и въ силата на духа, който е въ другитѣ хора. Вѣрвайте въ Бога, любете Го и приложете Неговия законъ. Когато се върнете у дома си, сложете богата трапеза на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки и ги нагостете добре. Така ще опитате силата, която Богъ ви е далъ. Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. * 22. августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  8. 1937_08_15 Да познаватъ

    "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДА ПОЗНАВАТЪ. Христосъ казва: „Да имате любовь помежду си“. Както виждате, отдавна се говори за любовьта, но, въпрѣки това, тя пакъ остава неразбрана. И преди Христа се е говорило на хората за любовьта, но и тогава е била неразбрана. И днесъ се говори за любовьта, но пакъ не се разбира. Казано е въ Писанието, че първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Тя е първиятъ реаленъ образъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Отъ нея излизатъ всички останали реални образи. Ако човѣкъ не може да разбере любовьта, колко по-мѫчно ще разбере образитѣ, които сѫ произлѣзли отъ нея. Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ не разбиратъ, нито познаватъ любовьта. Любовьта трѣбва да се познава! — Защо? — Защото само чрезъ любовьта можемъ да познаемъ Бога. Любовьта е пѫть за познаване на Бога. Щомъ Го познаемъ, ние сме вече придобили Вѣчния животъ. Тогава ни става ясенъ стихътъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Истиненъ Богъ е Този, Който ни обича. Щомъ не ни обича, той не е истиненъ. Кой е истинскиятъ човѣкъ? — Истински човѣкъ пъкъ е този, който обича Бога. Значи, истински Богъ е Този, Който всички обича. Истински човѣкъ е този, който обича Бога. Дето има обичь, тамъ има познаване. — Кой е твоятъ баща? — Мой Баща е онзи, Когото познавамъ, Който ми е далъ животъ — най-голѣмото богатство въ свѣта. Мнозина сѫ се заели усилено да търсятъ Бога. Това е остатъкъ отъ езическитѣ времена. Ако човѣкъ иска отсега нататъкъ да намѣри Бога, той е закъснѣлъ. Това е все едно, следъ като човѣкъ е живѣлъ хиляди години на земята, изложенъ на благодатното действие на слънцето, да излѣзе вънъ и да каже: Искамъ да намѣря слънцето, да видя, какво нѣщо представя то. Ние имаме възможность всѣки день да виждаме слънцето — едно отъ великитѣ Божии творения. Слънцето е създадено за насъ. Ако слънцето не сѫществуваше, ние не бихме могли да се проявимъ. Великъ и мѫдъръ е Господъ! Велики сѫ Неговитѣ творения! Като е създалъ това грамадно слънце, за да не ни уплаши отъ него, Той го е поставилъ на такова далечно разстояние отъ насъ, че да изглежда малко, като диня. Като погледне къмъ това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе съ него като съ топка. Величието на Бога се заключава въ това, че като е представилъ голѣмитѣ нѣща въ умаленъ видъ, Той ималъ предъ видъ нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнемъ да се кланяме на великитѣ Му творения, Той ги е намалилъ. Тѣ седатъ на небето като малки свѣтулки, изпращатъ ни свѣтлината си и ни заставятъ да мислимъ и да ги изучаваме. Мѫчнотията на съвременнитѣ хора не седи нито въ слънцето, нито въ звездитѣ, но въ земята, върху която тѣ живѣятъ. Земята имъ се представя толкова голѣма, че ги е заблудила, объркала отношенията имъ къмъ нѣщата. Вследствие на това объркване, тѣ днесъ не знаятъ, на кого трѣбва да служатъ. И тъй, земята — майката на хората, е внесла въ децата си такъвъ ужасъ, такъвъ страхъ, че тѣ не смѣятъ спокойно да предприематъ нѣщо. Тръгнатъ ли на планината, страхуватъ се отъ камънитѣ, да не падне нѣкой камъкъ върху тѣхъ да ги убие. Тръгнатъ ли съ параходъ по вода, страхъ ги е да не се удавятъ. Тѣ се страхуватъ отъ смъртьта, която на всѣка крачка ги дебне. Поради този страхъ, който земята е внушила на своитѣ деца, тѣ сѫ въ постоянно разногласие помежду си. Навсѣкѫде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престѫпления, побоища. Не само хората се каратъ и биятъ, но и говедата, които живѣятъ между тѣхъ. Тѣ постоянно упражняватъ рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, какъ живѣятъ хората, Богъ се обръща къмъ нея съ въпроса: Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташъ малко? — Не мога вече да ги нося, дотегна ми. Не само това, но както виждаме, и земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича съ снѣжно-бѣла дреха и излиза да се покаже предъ свѣта. Пролѣть. когато слънцето започва да грѣе силно, бѣлата дреха на земята се стопява, и тя облича нова дреха, пъстро накитена — съ зелени, бѣли, жълти, сини цвѣтенца. Като я видятъ съ тази пъстра и красива дреха, децата ѝ започватъ да скачатъ, да се радватъ и веселятъ съ нея заедно. Тѣ казватъ: Колко е красива нашата майка! — Какъ мислите, естествено ли е това, което земята прави? — Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, предъ които тя иска да се докара, да имъ се хареса. Голѣма е любовьта на земята къмъ слънцето. Отъ ранна пролѣть до късна есень тя се облича въ различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбенъ. Щомъ я види въ бѣлоснѣжната ѝ рокля, той веднага я заставя да се съблѣче. Като взимате примѣръ отъ земята и слънцето, и вие имъ подражавате. Презъ деня се обличате съ разноцвѣтни дрехи, като земята, а вечерь и зиме, когато слънцето се скрива, палите свѣщи да се освѣтявате, и огньове — да се отоплявате. Това сѫ фигури, които изразяватъ фази на развитие, презъ които минаватъ, както земята, така и хората, които живѣятъ на земята. Обаче, за човѣка на земята има две важни нѣща: да го обичатъ и да обича. — Кой го обича и кого той трѣбва да обича? — Онзи, Който е създалъ човѣка, Той пръвъ го обича. И после, човѣкъ трѣбва да обича Онзи, Който го е създалъ. Затова е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, т. е. хората, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“. Днешниятъ недѣленъ день е точно противоположенъ на миналия. Колкото миналиятъ недѣленъ день бѣше затворенъ, толкова днешниятъ е отворенъ: небето е чисто, ясно. слънцето грѣе силно. Какво показватъ тия два, единъ на другъ противоположни, дни? Тѣ изразяватъ две противоположни състояния на човѣка. Когато е тѫженъ, скърбенъ, недоволенъ, човѣкъ се затваря въ себе си. Той не иска да се срѣща съ хора, съ никого не иска да говори. Той прекарва въ пълно мълчание. Щомъ работитѣ му се наредятъ добре, той се облича хубаво и излиза вънъ. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря съ него. Той се отваря за всички. Щомъ отвѫтре му е добре, и отвънъ му е добре. Днесъ небето е отворено, изобилно излива любовь. Днесъ всичко говори за любовьта на Бога къмъ хората. И хората, отъ своя страна, трѣбва да отговорятъ на Бога съ любовь. Като не разбиратъ Бога, като източникъ на животъ, на сила, на свѣтлина и знание, мнозина се спиратъ върху слънцето, радватъ му се, защото отъ него получаватъ животъ, свѣтлина и топлина. Наистина, слънцето е мѫдро, защото широко простира свѣтлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислятъ. То е добро, защото болни лѣкува. То е велика книга на Божествения свѣтъ. Сутринь, като излиза да посрѣща слънцето, човѣкъ може да опредѣли за себе си, какъ ще прекара деня. Презъ деня човѣкъ ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило въ момента на изгрѣване на слънцето. Всѣка свѣтла мисъль, или всѣко възвишено чувство, които човѣкъ е приживѣлъ въ този моментъ, ще внесатъ радость въ душата му, понеже нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на Божественото. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ доброто въ свѣта. — Защо? — Защото доброто е цель въ живота. Доброто дава възможность за проява на всички нѣща. Силата дава възможность за постижения. Свободата пъкъ прави всички нѣща реални. Безъ свобода любовьта не е реална. Безъ сила любовьта не е възможна. Безъ свѣтлина любовьта е непонятна. Безъ доброта любовьта е неприложима. За да проявите любовьта, вие трѣбва да знаете правилата и законитѣ, които я регулиратъ. Любовьта на съвременния човѣкъ може да се уподоби на сакатъ, който ходи съ две патерици. Вземе ли нѣкой патерицитѣ му, той се залюлява и пада на земята. Човѣшката любовь представя инвалидъ, съ две патерици. Божията Любовь представя здравъ човѣкъ, който се движи свободно, безъ никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича отъ гръцката дума „pаtеr“ — баща. Когато остарѣе, бащата носи бастонъ, който играе роля на трети кракъ. Дойде ли човѣкъ до положение да разчита на третия кракъ, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любовь. Нова, истинска любовь е тази, която днесъ се проявява. Това, което днесъ ни се дава и говори, то представя сѫщественото за човѣка. Миналото е станало вече; настоящето днесъ става, а бѫдещето предстои да стане. Интересувайте се отъ това, което днесъ става. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, не е важно за васъ. Какъ днесъ живѣятъ, това е важно. Възрастниятъ не може да живѣе, както е живѣлъ като дете. Животътъ му като дете е билъ добъръ, но днешниятъ животъ изисква отъ него съвсемъ други нѣща. И тъй, човѣкъ не може да познае любовьта, ако не е свободенъ, ако не е силенъ, ако нѣма свѣтлина и ако не е добъръ. Казано е въ Писанието, че любовьта е плодъ на Духа. Като знаете условията за проява на любовьта, вие разбирате, защо хората се стремятъ къмъ свобода. Мѫже, жени и деца се борятъ за свобода. Животни и растения се борятъ за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човѣка се стреми къмъ свобода, но за да я постигне, на помощь трѣбва да ѝ дойде духътъ, съ своята сила. Богъ желае нашата свобода. Следователно, това движение въ свѣта за свобода се дължи, именно, на Божественото, което се бори вмѣсто насъ. Стремежътъ на човѣка за свобода е Божественъ. Щомъ знаете това, пазете се да не осакатите въ себе си този стремежъ. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи сѫщества. Свободенъ е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно, абсолютно свободенъ е само Богъ. Той иска всички да бѫдемъ свободни и ни дава начини, по които можемъ да придобиемъ свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е любовьта. Който не е приелъ любовьта въ себе си, той не може да бѫде свободенъ. Свобода безъ любовь не сѫществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвувате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвувате нищо. Когато любовьта действува въ човѣка, той дава много. Щомъ любовьта отсѫтствува, той нищо не дава. Много е говорено за любовьта, но почти нищо още не е казано за нея. И азъ съмъ говорилъ много за любовьта, но още не съмъ дошълъ до встѫплението въ любовьта. — Защо? — Защото има елементарни работи, които предшествуватъ любовьта, а тѣ трѣбва да се знаятъ. Ако влѣзете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкатъ, да не тъпчатъ храната си, да не цапатъ около себе си. Като научатъ тия нѣща, тогава само може да се говори за възпитанието имъ. — Не може ли волътъ изведнъжъ да хвърли рогата си? — Не може. За да създаде рогата си, чрезъ които се брани, волътъ е мислилъ хиляди години. Коньтъ е създалъ заднитѣ си крака, да рита. Кучето е създало зѫбитѣ си, да хапе. Това сѫ орѫжия на животнитѣ, съ които се бранятъ. — Не може ли безъ орѫжия въ свѣта? — Засега не може. Единъ день, когато волътъ се повдигне по-високо, отколкото е днесъ, той самъ ще хвърли рогата си. Щомъ съзнанието му се повдигне, той ще излѣзе отъ положението, въ което днесъ се намира. Любовьта, за която сега ви говоря, подразбира вѣчно подмладяване. Ако всѣки день човѣкъ не се подмладява, животътъ му изгубва смисълъ. Подмладява ли се, и животътъ му се осмисля. Въ Писанието е казано: „Силата на онѣзи, които обичатъ Господа, ще се обнови“. — Какъ? — По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте съ нея. Ако очитѣ ви сѫ се замрежили малко и не виждатъ, приемете повече свѣтлина. Ако сърдцето ви е истинало, запалете малко вашия огънь, да се стопли сърдцето ви. Да свѣтнатъ очитѣ на човѣка, това значи, да се ползува той отъ свѣтлината на своя умъ. Ако очитѣ ти не сѫ замъждѣли, ти имашъ свѣтлина въ ума си. Човѣшкиятъ умъ свѣти, за да знае той, какъ и какво знание за свѣтлината да придобие. Чрезъ свѣтлината той провѣрява знанието си. Днесъ млади и стари се стремятъ къмъ онова знание, което е придобито чрезъ свѣтлината на ума. На небето, обаче, стари и възрастни хора нѣма. Тамъ всички сѫ млади. Ако влѣзете между ангелитѣ, ще видите, че всички сѫ около 30 годишни — млади, красиви, спретнати. Дойде ли единъ отъ тия ангели между хората, всички ще се влюбятъ въ него. Моми ще напуснатъ родителитѣ си, жени — децата и мѫжетѣ си и ще тръгнатъ следъ него, както гладниятъ — следъ хлѣба. Ангелитѣ носятъ въ себе си великъ животъ. На небето има само 24 старци. Всѣки старецъ представя една минала епоха. Въ този смисълъ, стариятъ представя човѣкъ на знанието, на свѣтлината. Отъ лицето му излиза свѣтлина. Младиятъ човѣкъ пъкъ разполага съ сила. Следователно, стариятъ носи въ себе си свѣтлина и доброта, а младиятъ — свобода и сила. И тъй, младиятъ се стреми къмъ придобиване на свобода. Стариятъ — къмъ придобиване на доброто. Докато е младъ, човѣкъ търси свободата. Като придобие свободата, той става старъ и започва да търси доброто. Щомъ придобие свободата и доброто, той влиза въ царството на любовьта и става неинъ гражданинъ. Влѣзе ли въ царството на любовьта, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Това може да стане още днесъ, а може да стане и следъ хиляди години — отъ човѣка зависи. Човѣкъ не знае, какво крие въ себе си. Той е затворено богатство, затворенъ изворъ, свѣщь, турена подъ шиникъ. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга въ себе си, но като седѣла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днесъ човѣкъ се страхува да отвори книгата на своя животъ, да прочете писаното въ нея и да се поучи. Отворете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце и ги прочетете. Тѣ сѫ най-хубавитѣ книги, които трѣбва да четете. Новото, което днесъ ви казвамъ, е да прочетете тия четири книги, въ които е описанъ цѣлиятъ ви животъ, отъ създаването ви досега. По-хубави книги отъ тѣхъ не сѫществуватъ. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаятъ отъ корекция. Четете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце, да видите, какво Богъ е писалъ въ тѣхъ. Тѣ представятъ истински оригиналъ на нѣщата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. Отъ всичко четено, задържайте въ себе си само онова, което е вѣрно съ оригинала. Което не е съгласно съ оригинала, туряйте настрана. Въ Откровението се говори за една книга, затворена съ седемь печата. Иоанъ казва, че нѣмало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днесъ тази книга е отворена, и всѣки е свободенъ да чете отъ нея. Тази книга е предъ васъ, и вие трѣбва да я четете. — Коя е тази книга? — Тя е книгата на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце. Мнозина се запитватъ, какво ще правятъ следъ прочитането на тѣзи книги. — Много просто! Щомъ прочетатъ тия книги и придобиятъ свобода и сила, тѣ ще помагатъ на хората. Щомъ станатъ умни и добри, тѣ ще помагатъ на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълътъ на живота седи въ помагане на ближнитѣ си. Оттукъ трѣбва да започне човѣкъ. Този е пѫтьтъ на познаване на себе си и на своя ближенъ. Само свободнитѣ, силнитѣ, умнитѣ и добритѣ хора могатъ взаимно да се познаватъ. Не сѫ ли свободни, силни, умни и добри, тѣ всѣкога ще оставатъ чужди единъ за другъ. Младиятъ казва: Азъ искамъ да бѫда свободенъ, силенъ, уменъ и добъръ. — Какъ ще постигнешъ това? Работа се иска отъ тебе. И младата булка може да каже, че иска да бѫде като майка си, но за да дойде до положението, въ което майка ѝ се намира, тя трѣбва да мине презъ нейния пѫть. Майка ѝ е родила четири-петь деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала имъ е образование. Докато младата булка не роди четири-петь деца, тя не може да стигне майка си. И ученикътъ иска да бѫде като учителя си, но той трѣбва да работи, да роди всичко онова, къмъ което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете, какъ се ражда? Мнозина искатъ да бѫдатъ свободни, силни, умни, добри, безъ да работятъ. Човѣкъ трѣбва да зачене въ себе си тия нѣща и да ги роди. Какъ може да бѫде свободенъ онзи, който не е заченалъ свободата въ себе си и не я е родилъ? Какъ може да бѫде силенъ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ силата? Какъ може да бѫде мѫдъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ свѣтлината? Какъ може да бѫде добъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ доброто? Човѣкъ трѣбва да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто! Думата „раждамъ, раждане“ е санскритска и означава работа. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, за да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто въ себе си. Роди ли тия нѣща, той е придобилъ четири велики условия за себе си и за своитѣ ближни. Христосъ казва: „Ако се не родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това значи: ако се не родите изново отъ свобода и духъ, отъ сила и духъ, отъ свѣтлина и духъ, отъ добро и духъ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие. Поздравете вашата душа съ благитѣ думи на свободата! Поздравете вашия духъ съ благитѣ думи на силата! Поздравете вашия умъ съ благитѣ думи на свѣтлината! Поздравете вашето сърдце съ благитѣ думи на доброто! * 15. августъ, 5 ч. с.
  9. 1937_08_08 Дветѣ състезания

    "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДВЕТѢ СЪСТЕЗАНИЯ. Съвременнитѣ хора се обиждатъ лесно, и по този начинъ развалятъ отношенията си. — Какъ трѣбва да се справя човѣкъ съ обидата? — Обиди ли те нѣкой, не повтаряй думитѣ, които сѫ те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която сѫ ти нанесли. — Какъ да се справяме съ недоволството си? — Недоволството не е ваше. Дяволътъ е недоволенъ, а не човѣкътъ. Щомъ влѣзе въ човѣка, дяволътъ му предава своето недоволство. Безъ да знае това, човѣкъ приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори, защо Господъ е направилъ нѣщата така, а не иначе; защо сѫществуватъ страданията въ свѣта и т. н. — Какъ трѣбва да се оправдаваме, когато ни обвиняватъ, че сме направили нѣкаква пакость? — Нѣма защо да се оправдавате. Щомъ ви обвинятъ, че сте счупили стомната на нѣкого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. Следъ това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира, отде идатъ изпитанията и изкушенията въ живота му. Съ слизането си на земята, Христосъ свали юларитѣ на дявола отъ главитѣ на хората и ги направи свободни. Щомъ е така, бѫдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларитѣ си върху вашитѣ глави. — Кое е по-силно въ живота: доброто или злото? — Доброто е по силно. Въ борбата между злото и доброто, злото всѣкога губи, а доброто печели. Въ първо време злото е силно, а доброто слабо. Въ края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Богъ е на негова страна. Следъ всѣко страдание, което човѣкъ преживява, доброто въ него се усилва, взима надмощие надъ злото. Щомъ доброто победи злото, последното престава да мѫчи човѣка. Въ края на борбата доброто пита злото: Познавашъ ли сега, кой отъ двамата е по-силенъ? Искашъ ли да продължаваш, още борбата? Когато злото признае своето безсилие, доброто се рѫкува съ него приятелски и продължава своя пѫть. Човѣкъ усилва доброто въ себе си чрезъ страдания. Въ това отношение, страданието е пѫть, презъ който човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Доброто трѣбва да вземе надмощие предъ злото. Когато хората се обиждатъ, трѣбва да си зададатъ въпроса, справедлива ли е обидата, или не. Ако е справедлива, трѣбва ли да се обиждатъ? Нѣкой взелъ пари на заемъ отъ нѣкого и обещалъ да ги върне следъ три месеца, но не изпълнилъ обещанието си. Кредиторътъ му го срѣща и го нарича безчестенъ човѣкъ. Съ една дума той го обижда. На мѣсто ли е тази обида? — На мѣсто. Длъжникътъ не трѣбва да се обижда, но да си даде отчетъ за погрѣшкитѣ, които е направилъ, и да се стреми да ги изправи. Той е направилъ две погрѣшки: първата погрѣшка е, че взелъ пари на заемъ, а втората, че не издържалъ на обещанието си. Следователно, той трѣбва да научи следния урокъ: трѣбватъ ли му пари, нека отиде въ Божествената банка, оттамъ да изтегли, колкото му сѫ нужни. Отъ човѣшка банка, обаче, никога да не взима пари на заемъ. Това не значи, че злото се крие въ човѣшкото. — Не, законитѣ, на които човѣшкото се подчинява, се коренно различаватъ отъ законитѣ на Божественото. Следователно, при човѣшкото ще постѫпвашъ по човѣшки; при Божественото — по Божественъ начинъ. Съвременнитѣ хора трѣбва коренно да измѣнятъ своитѣ възгледи, да не поставятъ доброто и злото за основа на своя животъ, но любовьта да бѫде основа на тѣхния животъ. Поставятъ ли любовьта за основа на своя животъ, тѣ влизатъ въ бѫдещата култура, въ културата на новия животъ. Падналитѣ духове вършатъ зло отъ любовь къмъ него. Понѣкога и човѣкъ върши зло, безъ да има любовь къмъ него. Той върши зло и се отвращава отъ него. Това, именно, показва, че човѣкъ може да се излѣкува отъ злото. Който върши зло, безъ да го обича, той се подава на лѣкуване. Който върши зло отъ любовь къмъ него, той е неизлѣчимъ. Стремете се къмъ доброто, къмъ любовьта, за да се освободите отъ бацилитѣ на злото. Човѣкътъ на любовьта нито се обижда, нито се свързва съ злото. Той знае, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Казано е въ Писанието: „Всичко ще се обърне на добро за онѣзи, които любятъ Господа“. — Кога? — Когато се свърши борбата. „Праведнитѣ ще просвѣтнатъ“. — Кога? — Когато доброто победи. — Какво да правимъ съ ония хора, които не живѣятъ съобразно великитѣ закони на живота? — Това не е ваша работа. Преди всичко, вие не знаете, кой какъ живѣе. Коя е мѣрката, съ която опредѣляте правилния животъ? За васъ е важно да знаете, какво Богъ изисква отъ ония, които Го познаватъ. За човѣка е важно да знае, че не е той, който може да обърне нѣкого къмъ Бога, да го изучи, да го нахрани, или да го роди. Никой никого не е обърналъ къмъ Бога. Никой никого не е родилъ, отхранилъ или изучилъ. Самъ Христосъ казва: „Тия овце Твои бѣха и на мене ги даде“. Значи, Той признава, че всичко принадлежи на Бога, и, каквото е получилъ, отъ Него му е дадено. — Кои сѫ отличителнитѣ белези на злото и на доброто? — Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силенъ става. Правишъ ли зло, ти се смалявашъ. Правишъ ли добро, ти растешъ. Мразишъ ли, ти отслабвашъ. Любишъ ли, ти силенъ ставашъ. Злото заробва човѣка, доброто го освобождава. Доброто, любовьта е огънь, който побеждава. Сега, не ви казвамъ, че трѣбва да вѣрвате, но казвамъ: Живѣйте въ любовьта! Животътъ е добъръ. Животътъ е чистъ, защото излиза отъ любовьта. — Какъ да придобиемъ щастието? — Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълнявашъ волята Божия, това значи да придобивашъ Царството Божие въ себе си. — Какъ ще се оправи свѣтътъ? — Споредъ мене, Божествениятъ свѣтъ е оправенъ, а човѣшкиятъ трѣбва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промѣни, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, въ която сте потопени, ще мине презъ голѣми промѣни, презъ голѣми пертурбации. — Кое е условието за правилно растене? — За да расте правилно, човѣкъ никога не трѣбва да се сравнява съ другитѣ, да се поставя по-горе или по долу отъ тѣхъ. Той трѣбва да върши добро, да изпълнява волята Божия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създалъ свѣта, Той е промислилъ за всички сѫщества, малки и голѣми. Сега, отъ васъ, като ученици, се иска съзнателна работа. Хранете се всѣки день съ плодоветѣ на любовьта. Като ставате сутринь отъ сънь, веднага си откѫснете една ябълка отъ дървото на любовьта и закусете съ нея. Къмъ обѣдъ откѫснете си две — три ябълки отъ сѫщото дърво, а вечерь три — четири ябълки. Изобщо, хранете се отъ плодоветѣ на любовьта. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, готови на жертва. Пожертвувайте своитѣ лични удоволствия и придобиване на висшитѣ блага на живота. Пожертвувайте своя личенъ животъ за живота на човѣчеството. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които работятъ безкористно и съ любовь. Това изисква новото учение — учението на любовьта. Който следва пѫтя на любовьта, той расте и се увеличава. Който не следва този пѫть, той се смалява и губи всичко. Въ Божията Любовь седи разрешаването на всички въпроси. Животътъ на вѣрата е опитанъ вече. Тамъ хората сѫ научавали сладкото и горчивото и днесъ могатъ вече да ги различаватъ. Влѣзатъ ли въ любовьта, тѣ ще придобиятъ новото — животъ, пъленъ съ свѣтлина и знание, съ свобода и просторъ. Животътъ на любовьта носи безсмъртие за човѣка. И въ огънь да влѣзе, любещиятъ човѣкъ, пакъ живъ ще остане. Светиитѣ сѫ влизали въ огъня съ пѣсни. Тѣ не се плашатъ отъ огъня. Свѣтътъ трѣбва да мине презъ огъня на любовьта, да се стопи и да свѣтне. Вънъ отъ живота на любовьта всичко е илюзия. Смисълътъ на живота, обаче, е въ любовьта. Въ любовьта всичко е постижимо. Човѣкътъ на любовьта не умира, но заминава. Обикновениятъ човѣкъ умира, като прекарва редъ разочарования, съмнения, страхъ. Щомъ се намѣри вънъ отъ тѣлото си, той преживява необикновенъ страхъ. Отъ всички страни го преследватъ, гонятъ го и, за да се спаси отъ преследването на злитѣ духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидимъ. Въ това положение той остава само съ едно съзнание, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще влѣзатъ между ангелитѣ. И това е възможно, но за ония, които сѫ живѣли въ любовьта. Всички останали ще живѣятъ съ илюзиитѣ на земния животъ. Ако на земята сѫ били търговци, и на онзи свѣтъ ще живѣятъ съ илюзиитѣ на своята търговия. Казано е, че съ вѣра може да се угоди на Бога. — Съ вѣра можете само да угодите на Бога, но съ вѣра не можете да примирите противоречията въ живота си, не можете да се свържете съ Бога. Само въ любовьта вие можете да се свържете съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки. — Кѫде е разумниятъ свѣтъ? Кѫде сѫ разумнитѣ сѫщества? — Около васъ. Ако очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види около себе си много възвишени сѫщества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива свѣтове, каквито никога не си е представялъ. — Какво да направимъ, за да се отворятъ очитѣ ни? — Влѣзте въ живота на любовьта. Любовьта отваря очитѣ на човѣка. Който иска да влѣзе въ по-високъ животъ отъ този, въ който днесъ се намира, той трѣбва да приеме любовьта. Не иска ли да излѣзе отъ обикновения животъ, никой не може да му помогне. Докато човѣкъ самъ не пожелае да възстанови отношенията си съ Бога, отвънъ никой не може да го застави да направи това. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, едновременно съ това той възстановява отношенията си и съ своитѣ ближни. Човѣкъ не може да има правилни отношения къмъ ближнитѣ си, ако нѣма правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата. Често религиознитѣ хора се страхуватъ отъ свѣта. Тѣ считатъ, че свѣтътъ е мѣсто на изкушение. Тѣ казватъ, че Богъ не живѣе въ свѣта. Странно нѣщо! Щомъ Богъ живѣе въ умоветѣ и сърдцата на хората, Той живѣе и въ свѣта. Не изключвайте Бога отъ свѣта. Той е въ свѣта. Само Той е въ състояние да го оправи, Той е навсѣкѫде: между камънитѣ, между растенията, между животнитѣ и между хората. Достатъчно е да погледнете презъ очитѣ на любовьта, за да видите красотата, която сѫществува навсѣкѫде. Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. Проникнете се и вие отъ Христовата сила, вѣра и любовь, за да се ползувате отъ помощьта на разумнитѣ сѫщества. Обичате ли Бога, тѣ сѫ готови да ви помагатъ. Не Го ли обичате, тѣ ви оставятъ свободни. Тѣ не искатъ да ограничаватъ човѣка, но тихо му нашепватъ: Това, което вършишъ, не е добро. Корегирай се и постѫпвай споредъ волята Божия. Защото е казано: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ“. — Кѫде можемъ да намѣримъ Бога? — Въ ума, въ сърдцето и въ волята на всѣки човѣкъ. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, първо говорете съ Бога въ него, а после съ самия човѣкъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него, а не физическия човѣкъ. „Потърси ме въ день скърбенъ“ — е казано въ Писанието. Потърсете Великия въ свѣта, когато умътъ и сърдцето ви сѫ угнетени. И тъй, Богъ живѣе въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа на човѣка. Ще знаете тогава, че любовьта е отъ Бога, а безлюбието — отъ хората. За грѣшния, Той е огънь пояждащъ, а за праведния — огънь възрастващъ. Живѣйте прочее, като праведнитѣ, за да се ползувате отъ огъня на любовьта. * 8. августъ, 10 ч. с.
  10. 1937_08_01 Разбиране и съзнание

    "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание РАЗБИРАНЕ И СЪЗНАНИЕ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ реалния свѣтъ, вследствие на което засега тѣ не могатъ да го изучаватъ идейно. Всички погрѣшки на хората ставатъ по причина на несъответствието, което сѫществува между идейния и реалния свѣтъ. Като знаете това, не се сърдете на сърдцето си, т.е. на реалния свѣтъ, който ви заставя да се храните. Мнозина казватъ, че животътъ щѣлъ да бѫде по-добъръ, ако яденето не сѫществувало. — Ако яденето не сѫществуваше, съ какво бихте го замѣстили? Наистина, отъ яденето произтичатъ редъ несъответствия въ живота, но съ какво може да го замѣстите? Засега яденето е най-голѣмото добро на земята, а за невидимия свѣтъ — най-голѣмото зло. Безъ ядене животътъ на земята щѣше да бѫде по-лошъ, отколкото е сега. Чрезъ яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Безъ ядене физическиятъ животъ на хората щѣше да се прекрати, а съ това заедно щѣше да спре и неговата духовна еволюция. Значи, човѣкъ трѣбва да яде, но той трѣбва да знае, какъ да яде и защо да яде. Той трѣбва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно; ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човѣка не е въ пъленъ порядъкъ, той нѣма да се храни добре. Щомъ не се храни добре, той всѣкога ще бѫде неразположенъ къмъ хората, къмъ всичко, което го обикаля. Той нѣма да се интересува отъ наука, отъ изкуство, отъ музика — всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува отъ нищо, той ще философствува само, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не по другъ начинъ. По въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, само философитѣ могатъ да разискватъ, но досега никой философъ не си е отговорилъ на този въпросъ. Каквито теории да изнасятъ философитѣ за обяснение на този въпросъ, тѣ не могатъ да задоволятъ всички умове. Като четатъ тѣхнитѣ теории, мнозина казватъ: Това сѫ идеи на нѣколцина философи, но не на всички. И децата рисуватъ гарги, гълѫби и казватъ на майка си, че сѫ нарисували една гарга, или единъ гълѫбъ. Майката не може да се съгласи съ тѣхъ. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че ни то гаргата прилича на гарга, нито гълѫбътъ — на гълѫбъ. Следователно, искате ли да нарисувате нѣщо, не взимайте примѣръ 0тъ рисункитѣ на децата, но ползувайте се 0тъ работитѣ на великитѣ художници. Понѣкога и тѣхнитѣ работи не могатъ да минатъ за съвършени. И детето рисува гарга, и великиятъ художникъ рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и другата. Като разглеждате дветѣ рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на нѣщата. Отъ васъ се иска, именно, това — винаги да гледате на добрата страна на нѣщата. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е грозенъ, че не можете да го търпите. Ако грозниятъ не дойде, красивиятъ никога не може да се яви. Грозниятъ е сѣнка на красивия. Ако грозниятъ не сѫществува, красивиятъ никога не би се проявилъ. Следователно, за да се прояви доброто въ живота, първо трѣбва да се явятъ сѣнкитѣ на нѣщата. Сега, ние говоримъ за злото въ човѣка, за неговото недоволство. Човѣкъ е недоволенъ отъ живота си. — Защо? — Недоволенъ е, че не е добъръ. Не се смущавайте. Бѫдете доволни отъ себе си за даденъ моментъ и се стремете следния моментъ да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Нѣкой е разгнѣвенъ, започва да вика, да се сърди. Нека се гнѣви, нека изразходва излишната енергия въ себе си. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко време може да се гнѣви. Нѣкой може да се гнѣви една, две, десеть секунди, или десеть минути, най-много — половинъ часъ. Той е като фотографъ. Фотографътъ отваря апарата си и цъка секунда, две или повече. Опредѣлено е колко секунди трѣбва да трае цъкането, споредъ освѣтлението, при което става фотографирането. Недоволството на човѣка се заключава, именно, въ това, защо е цъкалъ дълго време, или защо е цъкалъ толкова кратко време. Колкото време и да е цъкалъ, за случая е достатъчно. Едно нѣщо трѣбва да знаете: въ нещастието или въ скръбьта на единъ човѣкъ се крие щастието или радостьта на другъ. Значи, благодарение на нашата скръбь и нещастие други сѫщества се радватъ и веселятъ. Когато единъ боледува, другъ оздравява. Навсѣкѫде въ природата става обмѣна. Не мислете, че болеститѣ сѫ нѣщо излишно въ живота на хората. Чрезъ болеститѣ човѣкъ добива ценни качества въ себе си. Толстой разправя, че следъ всѣко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивалъ нѣщо ново. Всѣко боледуване било свързано съ красиви преживявания. Ако не бѣше миналъ презъ болезнени състояния, Толстой не би дошълъ до това просвѣтление на съзнанието си. Та когато видите, че нѣкой човѣкъ се гнѣви, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсѫждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява къмъ лошитѣ условия. Оставете го свободенъ, да учи. Ако видите, какъ каменарьтъ троши съ чукъ камъни, трѣбва ли да се чудите, защо ги троши. Трѣбва ли да мислите, че не е човѣшко, дето чука и троши камънитѣ? Оставете го свободенъ. Той има работа, знае защо трѣбва да троши камъни. Тѣзи камъни сѫ нужни за градене на кѫщи. Тѣ сѫ необходими за физическия животъ. Мнозина искатъ да живѣятъ на земята като ангели. Това е невъзможно. За да живѣе като ангелъ, човѣкъ трѣбва да има ангелски условия. И най-добриятъ пѣвецъ на земята не би могълъ да пѣе като ангелъ. Преди всичко, той нѣма такъвъ ларинксъ, какъвто ангелитѣ иматъ; той нѣма срѣда като тѣхната. Хората сѫ недоволни, неблагодарни на това, което имъ е дадено, тѣ искатъ повече. Ако не сѫ разработили малкитѣ таланти, малкитѣ дарби, които Богъ имъ е далъ, какъ ще се справятъ съ голѣмото богатство, къмъ което се стремятъ? Много нѣща има, които човѣкъ не знае, които не е придобилъ, а се стреми къмъ нови, голѣми постижения. Запримѣръ, вие сте забелязвали че когато ще ви се случи нѣкаква неприятность, носътъ ви сърби. — Защо? — Не знаете. Колко обикновени нѣща още не знаете, а търсите нови, голѣми знания. Всички се стремятъ къмъ здраве но не знаятъ, какъ да го придобиятъ. Особено младитѣ моми искатъ да иматъ червени устни, червени страни, да изглеждатъ здрави. Естествено е това желание, защото червениятъ цвѣтъ на лицето показва добро храносмилане и правилно дишане. За да придобиятъ този цвѣтъ, свѣтскитѣ дами си мажатъ устнитѣ и странитѣ съ червена боя. По този начинъ тѣ сами се лъжатъ, че иматъ червенъ цвѣтъ, че сѫ здрави. Въ това отношение азъ подържамъ вѫтрешната, а не външната козметика. За да придобие червенъ цвѣтъ на лицето си, човѣкъ трѣбва да си представя този цвѣтъ въ въображението си, да се свърже съ всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той нѣма да забележи, какъ ще се яви червена краска на лицето му. Щомъ придобие тази краска, той ще се почувствува по-здравъ, по-любвеобвиленъ. Неговата призма ще започне правилно да пречупва свѣтлината, и той ще придобие истинско понятие за любовьта. Докато не придобие червения цвѣтъ човѣкъ все ще бѫде изложенъ на редъ болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвѣтъ, човѣкъ ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвѣтъ, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвѣтъ, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвѣтъ, той ще започне да се изражда въ религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвѣтъ, човѣкъ постепенно ще почне да губи силата на своята воля. И тъй, когато свѣтлината се пречупва, явяватъ се седемь цвѣта, т. е. седемь велики добродетели. Когато видите небесната дѫга, вие си спомняте за Стария Заветъ, дето е казано, че Богъ е поставилъ дѫгата за знакъ на човѣчеството, че втори пѫть потопъ нѣма да става. Това значи, че когато човѣкъ живѣе съобразно седемтѣ велики добродетели на дѫгата, въ неговия животъ потопъ нѣма да стане, и мѫчнотиитѣ му лесно ще се разрешатъ. Щомъ види дѫгата въ своя мистически животъ, всичкитѣ му работи ще се оправятъ. Засега предъ насъ сѫ разкрити главно три цвѣта: червенъ, жълтъ и синь. Любовьта подържа червения цвѣтъ, мѫдростьта - жълтия, а истината — синия. Когато тѣзи три основни цвѣта се съединятъ въ едно, образува се четвърти, производенъ цвѣтъ. Следователно, достатъчно е човѣкъ да схване правилно основнитѣ тонове на цвѣтоветѣ, за да може правилно да прогресира въ своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиватъ религиознитѣ хора, вмѣсто да прогресиратъ, тѣ се спъватъ въ развитието си. Когато пости, човѣкъ трѣбва да добие хубави чърти на лицето си. Въ сѫщность не става така. Вмѣсто да придобие нѣщо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човѣкъ не знае, какъ да пости. Когато устнитѣ на човѣка сѫ дебели, това е лошо, но ако и много изтънѣятъ, пакъ е лошо. Нѣкои стискатъ устнитѣ си, но съ това тѣ реагиратъ неправилно на своитѣ чувства. Устата на човѣка не трѣбва да бѫде нито много затворена, нито много отворена. Устнитѣ трѣбва слабо да прилепватъ. Устата трѣбва да бѫде толкова слабо отворена, че отъ външния ѝ видъ да се вижда, каква е любовьта на човѣка. Устата на мнозина не показва никаква любовь. Нѣкои моми умиратъ отъ любовь, но това е театъръ само, никаква любовь не е. Въ това отношение тѣ приличатъ на младитѣ булки, които, като излизатъ отъ бащиния си домъ, навеждатъ главата си, ужъ плачатъ за майка си и за баща си. Като вижда това, деверътъ казва на брата си: Братко, булката плаче много, да я върнемъ назадъ! Но тя казва: И да плача, водете ме напредъ! Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме отъ свѣта, за да ви въведемъ въ Царството Божие, вие плачете, давате видъ, че искате да се върнете назадъ. Речемъ ли да ви върнемъ назадъ, вие искате да вървите напредъ. Обичайте свѣта, но не ходете по неговитѣ пѫтища. И Богъ обича свѣта. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Свѣтътъ е училище. Щомъ свършимъ това училище, ние трѣбва да се радваме, че го напущаме и влизаме въ Царството Божие. Свѣтътъ черпи силата си отъ Царството Божие, отъ Божествения свѣтъ. Казва се въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята“. Това значи: Въ начало още Богъ създаде физическия и Божествения свѣтъ. Мнозина могатъ да кажатъ че сѫ ходили на онзи свѣтъ при Господа. Никой отъ васъ не може да откаже, че е ходилъ на онзи свѣтъ. Ние всички благодаримъ на разумнитѣ братя, че сѫ работили безкористно върху насъ. Но какво правятъ съвременнитѣ хора? Като ги хванатъ отъ невидимия свѣтъ, тѣ не могатъ вече да се върнатъ назадъ. Дали сте ходили на онзи свѣтъ, или не сте ходили, нѣма защо да споримъ върху това. Да спорите по този въпросъ то е все едно да спорите по въпроса, добъръ ли е човѣкъ или лошъ. Нѣма защо да спорите, нѣма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човѣкъ не се дължи на самия него. Хиляди поколѣния преди него сѫ работили по единъ неестественъ пѫть. Работата на човѣка днесъ се заключава въ доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъмъ. Човѣкъ носи редъ наследствени чърти, които не сѫ негови, но трѣбва да се освободи 0тъ тѣхъ. Тѣ му сѫ дадени за работа Като работи върху тѣхъ, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъмъ. Богъ не сѫди човѣка за неговитѣ лоши наследствени чърти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го сѫди. Нѣкой братъ иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при нѣкой водопадъ, трѣбва ли да му кажете да млъкне? Ще го послушате малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли нѣкой, изслушайте го, не го спирайте — Ама не говори умно — Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трѣбва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията въ живота на хората се дължатъ единствено на тѣхното нетърпение. Доколко една речь е разумна, зависи отъ резултата, който тя произвежда върху слушателитѣ. Нѣкой може да е насадилъ стотина — двеста декара земя, безъ да има голѣми резултати. Значи ползата, която нѣщата принасятъ, опредѣля тѣхното значение, тѣхната цена Съвременнитѣ хора бързатъ въ заключенията си. Като не имъ вървятъ работитѣ добре, тѣ казватъ за себе си, че сѫ лоши хора. Щомъ работитѣ имъ тръгнатъ напредъ, казватъ, че сѫ добри хора. Кое е по добре да казватъ, че сѫ лоши хора или да казватъ, че сѫ добри? Кажете. Ние сме добри хора, но сме се нацапали малко. Ще отидемъ на извора да се измиемъ и като се върнемъ, ще бѫдемъ чисти и красиви. Не държите ли тази положителна мисъль въ ума си, вие се обявявате противъ Господа. По този начинъ вие хвърляте петно върху Него И тъй, помахайте си едни на други. Нѣкой иска да прояви любовьта си — съдействувайте му. Другъ иска да прояви знанието си — съдействувайте му. Помагайте си, поощрявайте се въ всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте въ работата му. Оставете го свободенъ. Ако изкара нѣщо криво, той самъ ще го изправи. Като развалите едно нѣщо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята нѣма нищо. Животътъ на земята е реаленъ, но отъ реалния животъ ние ще минемъ къмъ ценноститѣ на идеалния животъ. Изобщо, най-хубавитѣ нѣща отъ реалния животъ ще ги пренесемъ въ идейния, на небето. Не мислете, че на небето ще бѫдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само въ това, че условията и обстановката на небето сѫ по-добри отъ тѣзи на земята, вследствие на което тамъ нѣщата изглеждатъ по-добри. Богъ е еднакъвъ и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можемъ да Го проявимъ, Той не е причината за това. Причина сме ние, че не можемъ да Го възприемемъ правилно. Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате въ положението на онзи светия, който казвалъ, че дяволътъ билъ много лошъ. Дяволътъ има една добра чърта — постоянство. Ти го пѫдишъ отъ вратата, а той намира най-малкитѣ дупчици и оттамъ влиза. Като влѣзе нѣкѫде, настани се и започва да работи — отъ нищо не се стѣснява. Той е трудолюбивъ, никога не се обезсърдчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло. Като влѣзе въ нѣкой мѫжъ, той заема положението на професоръ, а жена му негова ученичка и започва да ѝ преподава. Понеже не е научила урока си, мѫжътъ я набива добре. Боятъ служи като предметно учение за млади и за стари, за прости и за учени. Какво разбираме подъ думата „младъ“? Споредъ мене, младъ е онзи, който има възприятия за любовьта, за мѫдростьта и за истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло въ свѣта и казва: Да проявимъ доброто! Като види, че нѣкой се окалялъ, той взима вода, измива го, а следъ това му дава чиста риза да се преоблѣче. Тъй щото, добри хора сѫ онѣзи, които сѫ готови да помагатъ на бедни, на страдащи, на паднали. Тѣ не се занимаватъ съ критика. И критицитѣ иматъ своето мѣсто, но тѣ сами оставятъ дрехитѣ си неопрани. — Защо? — За да бѫдатъ свободни да критикуватъ. Тѣ си оставятъ надзиратели, на които порѫчватъ да изператъ дрехитѣ имъ добре, никаква нечистотия да не остане по тѣхъ. Като се върнатъ отъ работа, отиватъ да видятъ, добре ли сѫ изпрани дрехитѣ имъ и тогава си турятъ подписа. Свѣтътъ се нуждае отъ критици. Кой ще пази нечиститѣ дрехи? Кой ще дава отчетъ за всичко станало? Азъ не съмъ противъ критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не правете прибързани заключения. Критиката е потрѣбна, лошитѣ мисли и чувства сѫ потрѣбни, гнѣвътъ, сприхавостьта сѫ потрѣбни. Обаче, всичко това трѣбва да дойде на своето време и мѣсто. И болеститѣ сѫ потрѣбни, защото чрезъ тѣхъ болниятъ усилва вѣрата си. Първоначално той е суевѣренъ. Каквото му се каже всичко изпълнява. Отъ суевѣрие отива къмъ вѣра. Докато е здравъ, каквото му се каже не го възприема, все на особено мнение остава. Щомъ се разболѣе, нѣма вече особено мнение — готовъ е всичко да изпълни. Сега, отъ всичко казано днесъ, най-важното за васъ е да поправите уститѣ, носа, очитѣ, веждитѣ, брадата си. Брадата не трѣбва да бѫде като кочани но да има малка вдлъбнатина. Добре е често да се оглеждате въ огледало, да видите, при какви състояния, какви промѣни ставатъ съ носа, очитѣ, устата ви. Очитѣ и устата на човѣка винаги се нагласяватъ споредъ неговитѣ мисли. Когато човѣкъ намисли да прави добро, ще забележи, че около устата и очитѣ му се явяватъ известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очитѣ му се явяватъ другъ родъ гънки. Забелязано е, че въ твърдия човѣкъ устата придобива права линия. Въ бѫдеще отъ това положение на устата ще се родятъ известни несъобразности. Човѣкъ трѣбва да държи устата си спокойна, безъ никакво мърдане. Ако има нѣкакво мърдате, то трѣбва да бѫде напълно хармонично. Когато линията на устата увисва надолу, това е признакъ на песимистично състояние. Когато се повдига нагоре, това е признакъ на оптимистично състояние въ човѣка. Въ това отношение младитѣ момци сѫ голѣми оптимисти. Срѣщате младъ момъкъ който върви и сучи мустацитѣ си, завива ги нагоре, въ видъ на котва. Съ това той иска да каже: Който се качи на моя параходъ, той трѣбва да бѫде напълно спокоенъ, че никога нѣма да потъне. Момъкътъ държи кормилото отзадъ, а момата — греблата, и лодката върви напредъ. Сега азъ говоря за човѣка. Човѣшкото съзнание държи котвата, а човѣшкиятъ умъ — лопатитѣ, и лодката върви напредъ. За човѣка е важно, лодката му да върви напредъ. Учени, философи, писатели препорѫчватъ на човѣка много работи, но повечето отъ тѣхъ не му сѫ нужни. Кое е по важно за болния нови дрехи, или да го лѣкуватъ? Здравиятъ се нуждае отъ нови дрехи, а болниятъ — отъ лѣкарства. Всѣки здравъ човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Да бѫде човѣкъ добре облѣченъ, това не значи да следва модата. Модернитѣ дрехи на мѫжетѣ и на женитѣ нѣматъ линия. Днесъ въ Парижъ хиляди хора работятъ върху модата, но тѣ не могатъ да дадатъ ония линии, които да отговарятъ на човѣшкото тѣло. Ние се нуждаемъ отъ мода и на мисъльта — правата мисъль. Следователно, всѣки човѣкъ, какъвто и да е той, щомъ изнася прави мисли, трѣбва да го слушате. Всѣка мисъль, всѣки изворъ, колкото малки и да сѫ, тѣ излизатъ отъ Бога. Малкото изворче въ безводно мѣсто принася голѣма полза. Малкитѣ изворчета се губятъ предъ голѣмитѣ извори, но все пакъ и тѣ помагатъ за образуване на голѣмитѣ рѣки. Като ученици, вие трѣбва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърдцето и за ума, които ви е далъ. Благодарете за дарбитѣ, способноститѣ и добродетелитѣ, съ които ви е надарилъ. Предъ васъ стои една велика задача. Цѣлата вселена, съ своитѣ слънца и планети, е една велика школа, презъ която трѣбва да минете. Вие трѣбва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате отъ тѣхъ. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, въ два случая започва силно да крѣка: презъ лѣтото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човѣкъ я хване за крачето, тя мълчи, не крѣка. Хване ли я змия, тя започва силно да крѣка. Тъй щото, когато въ живота на човѣка дойдатъ редъ неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да крѣска, да вика. Щомъ чуете, че нѣкой крѣска като жаба, притечете му се на помощь. — Защо? — Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човѣшката душа, не е ли такава змия? Голѣмото щеславие, което обсебва човѣка, не е ли една змия? Гордостьта, която завладява човѣка, не е ли една змия? Като чуя, че нѣкоя жаба крѣка силно, зная вече, че змия е хванала крачето и. Взимамъ тогава бастона си, отивамъ при змията и ѝ заповѣдвамъ- да пусне жабата. Питамъ я, кой и е далъ право да хваща жабата за крачето. И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощь. Когато една ваша мисъль страда, притечете ѝ се на помощь. Човѣшкиятъ духъ казва на човѣка, че трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ и на всички да помага. Страда ли нѣкое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да работите. Срѣщате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разбирамъ подъ думата „много говори“? Да говори човѣкъ много, това значи да яде много. Той отива на две — три мѣста на гости и навсѣкѫде го канятъ да си хапне. На първото мѣсто се наяжда добре. Отива на второто мѣсто, и тамъ не отказва да си хапне — иска да угоди на всички. Какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ, за да не преяжда? Като знае, че ще 0тива на две — три мѣста на гости, той трѣбва да вземе съ себе си двама свои приятели. Като отиде на първото мѣсто и го поканятъ да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелитѣ си ще каже, че сѫ въ постъ. Като отиде на второто мѣсто и го поканятъ да яде, ще каже, че той съ единъ отъ приятелитѣ му сѫ въ постъ, третиятъ отъ тѣхъ само може да яде. На третото мѣсто пъкъ ще се храни онзи, който не е ялъ, а другитѣ двама ще постятъ. При това разрешение на въпроса всички ще бѫдатъ доволни. Следователно, кѫдето и да ходите, водете съ себе си своитѣ приятели. Всѣки човѣкъ има на разположение трима приятели. Единиятъ му приятель е любовьта, вториятъ — мѫдростьта, а третиятъ — истината. Като отидете на първото мѣсто, ще вземете любовьта съ себе си. Като отидете на второто мѣсто, ще вземете мѫдростьта съ себе си. Отидете ли на третото мѣсто, ще вземете истината съ себе си. Ако навсѣкѫде водите съ себе си своитѣ приятели, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ. Съветвамъ ви, да не се отдѣляте отъ тримата си приятели. Тѣ сѫ много изправни. Тѣ сѫ въ състояние да оправятъ всички объркани работи на хората. Като видя, че нѣкой объркалъ работитѣ си, казвамъ на единъ отъ тримата му приятели да оправи работитѣ на този човѣкъ. Той веднага му се притича на помощь. После му казвамъ: Благодари на приятелитѣ си, че оправиха работитѣ ти. Ако не бѣхъ ги довелъ, работитѣ нѣмаше да ти се оправятъ. На себе си отдавамъ дотолкова значение, доколкото ставамъ причина да доведа вашитѣ приятели, да оправятъ обърканитѣ ви работи. Безъ тѣхъ нищо не можеше да стане. По отношение на тѣхъ нашата заслуга седи въ това, че ние имъ даваме възможность да дойдатъ на земята да работятъ. Азъ съмъ напълно убеденъ, че вие всички имате добро желание, Божията Любовь, Мѫдрость и Истина да работятъ въ вашитѣ сърдца. Сега ще приведа единъ отъ стиховетѣ на Писанието: „Призовете ме въ деня на вашитѣ изпитания, и Азъ ще ви помогна. И ще ме прославите“. Ще ви дамъ следнитѣ мисли: Огъньтъ е за металитѣ и за скѫпоценнитѣ камъни; водата — за рибитѣ; въздухътъ — за птицитѣ; земята — за животнитѣ, а мисъльта — за човѣка. Значи, господари на водата сѫ рибитѣ, на въздуха — птицитѣ, на земята — животнитѣ, а на мисъльта — човѣкътъ. Огъньтъ пъкъ е господарь на металитѣ и на скѫпоценнитѣ камъни. Кои сѫ духоветѣ на водата? — Ундитѣ. — На въздуха? — Силфитѣ. — На земята? — Гномитѣ. — На огъня? — Саламандритѣ. — На човѣка, който мисли? — Словото. Казалъ е Богъ: „Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое“. И каквото е казалъ, това е станало. „По образъ и подобие“ — разбирамъ по умъ и по сърдце. Наистина, по умъ и по сърдце човѣкъ е направенъ точно като Бога. Богъ се възмущава отъ всѣка неправда. Лошото въ свѣта седи въ това, че хората се възмущаватъ отъ доброто. Да се възмущава човѣкъ, това е право, но не отъ доброто. Отъ злото трѣбва да се възмущава той. Нашитѣ мисли и чувства се проявяватъ точно по образъ и подобие Божие. Ако не се проявяватъ, както трѣбва, ние никога не можемъ да познаемъ Божественото. Човѣкъ познава Божественото начало въ себе си само чрезъ образа на своитѣ мисли и чувства. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Право разбиране за нѣщата и високо съзнание. Безъ тѣзи два елемента, той нищо не може да постигне. Безъ тѣзи два елемента, природата и животътъ оставатъ за него затворени. * 1. августъ, 10 ч. с.
  11. 1937_08_01 Червенъ и светълъ

    "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЧЕРВЕНЪ И СВѢТЪЛЪ. Противоречията на хората се криятъ главно въ физическия животъ. Защо? — Защото съвременнитѣ хора търсятъ удобства. Нѣма ли удобства въ живота имъ лишени ли сѫ отъ нѣкои свои нужди, тѣ се натъкватъ вече на голѣми противоречия. Изобщо, всички млѣкопитаещи, между които е и човѣкътъ, сѫ сѫщества на удобства. Животното, запримѣръ, мисли само за ядене. Щомъ се наяде, то веднага се обтѣга на сѣнка, подъ нѣкое дърво или подъ нѣкой храстъ и заспива. Така живѣятъ и хората, особено богатитѣ Като се наядатъ добре, тѣ ще си хапнатъ нѣкакъвъ десертъ, нѣщо сладко, ще си пийнатъ и ще легнатъ да почиватъ. Невидимиятъ свѣтъ, като вижда, че хората и животнитѣ сѫ будни, само когато се отнася до тѣхнитѣ физически нужди, изпраща имъ редъ страдания, съ цель да пробуди съзнанието имъ за животъ по-високъ отъ физическия. Сега, злото не се заключава въ начина, по който човѣкъ живѣе, но въ това, че той не познава себе си, не знае, съ какви сили работи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ гладува, и гладътъ го заставя да търси храна, но отде произтича гладътъ, той не знае, Какъвъ е произходътъ на глада? Науката е намѣрила, че гладътъ въ човѣка се дължи на чувството на охотливость въ него. Центърътъ на това чувство се намира около слѣпоочната область на мозъка. Колкото по-силно е развитъ този центъръ въ човѣка, толкова по-голѣмо е желанието му да яде. Следователно, колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голѣмъ гладъ ще изпитва Ако по нѣкакъвъ начинъ тази часть отъ мозъка на човѣка се извади, той нѣма да се стреми къмъ ядене, нѣма да изпитва гладъ. Събуди ли се този центъръ, човѣкъ усѣща гладъ. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли, какъ да си достави храна. За да задоволятъ глада си, хората сѫ създали цѣла наука — готварството. Дали ще ядатъ месна или вегетарианска храна, тѣ сѫ измислили редъ ястия, съ които да събудятъ апетита си, повече да ядатъ. Ако отидете въ Европа или въ Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: нѣкога месото е добре опечено, пържено или варено, а нѣкога го оставятъ доста сурово, съ повече кръвь. Сѫщевременно се създаватъ различни теории за предимство на единия начинъ на готвене предъ другия, или за предимство на растителната храна предъ месната и обратно — на месната предъ растителната. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по своя интелектъ, по своя умъ. Когато трѣбва да се произнесе по нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ мисли и дава мнението си. Въ това отношение животнитѣ си служатъ повече съ инстинктъ. У тѣхъ инстинктътъ е силно развитъ Когато вълкътъ се намѣри всрѣдъ нѣкое стадо, той започва да души овцетѣ съ носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата нѣколко пѫти съ носа си по корема, той разбира вече, има ли смисълъ да се занимава съ нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врага, занася я далечъ отъ стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува отъ нея. И тревопаснитѣ животни си служатъ съ носа си. Като искатъ да знаятъ, коя трева е добра за ядене, тѣ я миришатъ съ носа си и веднага се произнасятъ. Въ млѣкопитаещитѣ животни носътъ е игралъ и продължава да играе важна роля. Той замѣства интелекта въ хората. Понѣкога и човѣкъ си служи съ носа, да познае, коя храна е добра, и коя не. Отъ благоуханието, което се разнася отъ храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче, не всѣкога отъ благоуханието на храната може да се сѫди за нейното качество. Ако въ нѣкое ястие се турятъ ароматни приправки, тѣ могатъ да маскиратъ прѣснотата и доброкачественостьта на материалитѣ и да го представятъ за добро. Въ сѫщность такова ядене може да разстрои стомаха на човѣка. Въ това отношение човѣкъ лесно може да се заблуди. Хората се натъкватъ на заблуждения, не само въ физическия, но и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ, ако слушате една цвѣтиста речь, въ която се изнася нѣкакъвъ великъ идеалъ, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но следъ време ще се разочаровате и отъ проповѣдника, и отъ неговата речь. Тази речь не е била изпитана. Всѣко нѣщо се познава само тогава, когато се постави на опитъ. Лесно е да се говорятъ нѣщата, но тѣ трѣбва да сѫ опитани. Лесно се говори за любовьта, но постави ли се на опитъ, тя изчезва. Преди всичко хората не знаятъ, кѫде е мѣстото на любовьта. Споредъ нѣкои мѣстото на любовьта е въ душата. — Любовьта иде отъ духа, влиза въ душата отдето презъ ума слиза въ сърдцето. Оттукъ тя обхваща цѣлото тѣло. Други пъкъ казватъ, че любовьта е движение. — Любовьта произвежда движение, но не е движение. Любовьта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т. н. Трети пъкъ казватъ, че любовьта е чувствуване. Любовьта произвежда чувствуване, но чувствуването не е любовь. Деятелностьта на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се дължи на любовьта. Казватъ още, че любовьта е първиятъ потикъ въ живота. — Любовьта е първиятъ потикъ наистина, но не и последниятъ. Последното нѣщо въ свѣта, това е истината. По отношение на любовьта, съвременнитѣ хора правятъ редъ погрѣшки. Тѣ започватъ съ любовьта и се стремятъ да свършатъ съ любовьта. Коя майка е започнала съ любовь и свършила съ любовь? Който започва съ любовьта, той непременно трѣбва да свърши съ истината. Ако не започне съ любовта и не свърши съ истината, върху главата му ще се изсипятъ такива страдания, каквито не е очаквалъ. Човѣкъ може да оцени любовьта само тогава, когато започва съ нея и свършва съ истината. Истината трѣбва да бѫде тилъ въ човѣшкия животъ. Когато любовьта действува въ човѣка, на лицето му се явява червения цвѣтъ. Той е признакъ на любовьта. Когато истината действува въ човѣка лицето му става свѣтло, защото истината е синтезъ на всички лѫчи на свѣтлината. Следователно, ако лицето на човѣка не е червено и свѣтло, той не е позналъ нито любовьта нито истината. Казваме за нѣкого че се е опекълъ, изгорѣлъ — Защо? — Почервенѣлъ е човѣкътъ. Значи, въ червения цвѣтъ хората се пекатъ. Червениятъ цвѣтъ е начало на чувствуванията. Безъ този цвѣтъ хората не могатъ да чувствуватъ. Докато не започне да чувствува, човѣкъ не може да има представа за любовьта. Любовьта започва съ малъкъ потикъ, съ най-малкото чувство. Истината пъкъ е синтезъ на нѣщата. Ако въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ не познае себе си, не разбере, съ какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината. Сега, като казваме, че любовьта е начало, а истината — край, разбираме, че любовьта е начало на живота, а истината — край на недоразуменията въ живота. Докато хората не се обичатъ, животътъ имъ нѣма нито начало, нито край. Щомъ се обикнатъ, животътъ започва и върви къмъ своя край — реализиране на самия животъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ края на живота, къмъ неговото реализиране, къмъ освобождаване отъ страданията. Когато човѣкъ придобие истината, страданията му ще престанатъ. Любовьта носи страдания, а истината ги прекратява. Когато човѣкъ се влюби, страданията тръгватъ следъ него като войници. Тѣ кацатъ върху него като мухи. Кѫде има мухи? — Дето има ядене. Дето нѣма ядене, и мухи нѣма. Въ това отношение любовьта представя богата трапеза, върху която сѫ сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза съ ястия, тамъ и мухи ще има. Страданията въ живота на хората не сѫ нищо друго, освенъ хапливи мухи, които ги хапятъ и насилствено, като съ остенъ, ги заставятъ да работятъ, да мислятъ. Достатъчно е човѣкъ да направи една погрѣшка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всѣка погрѣшка се придружава съ ухапване, т. е. съ страдание. Колкото вида мухи сѫществуватъ, толкова вида страдания има по свѣта. Запримѣръ, завистьта, злобата въ човѣка произвежда единъ видъ страдание, умразата — другъ видъ. Мѣстото на злобата въ човѣка е надъ ушитѣ. Когато този центъръ е силно развитъ, човѣкъ е много завистливъ. Този центъръ е силно развитъ въ вълка, вследствие на което той е много жестокъ, свирепъ. Въ овцата този центъръ е слабо развитъ, и затова минава за миролюбива. Завистьта е въ връзка съ личнитѣ чувства на човѣка. Ако се измѣри областьта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство отъ 10-20 сантиметра най-много. Повече отъ 20 см. не може да заеме. Това е крайниятъ и предѣлъ. Като говоря за злобата, вие не трѣбва да се смущавате. И въ най-слабата степень да се яви, тя все ще покаже на човѣка своето сѫществуване. Щомъ любовьта посети човѣка, и злобата, като вѣренъ неинъ съпѫтникъ, ще проговори. И гълѫбътъ, най кроткото сѫщество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две-три малки гълѫбчета, а сѫщевременно мѫти нови яйца, гълѫбицата се озлобява срещу малкитѣ и едно по едно ги изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Тѣ крѣкатъ, пискатъ вънъ, докато дойде бащата да ги утешава. Той имъ казва: Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пакъ ще ви приеме. Като ги успокои, той ги качва въ гнѣздото. На другия день майката пакъ ги хвърля навънъ. Сѫщото става и съ хората. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, готовъ на услуги, на жертви. — Защо? — Той е проникнатъ отъ нѣкакво благородно чувство. Въ този моментъ въ него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става съ него? Веднага любовьта пристига и изхвърля навънъ чуждото яйце — користолюбието. Любовьта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нѣщо подобно въ човѣка, тя го хваща за врата и го изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Който не разбира отрицателнитѣ прояви на своя характеръ, той казва: Нѣмамъ ли право да се проявя? Не съмъ ли човѣкъ и азъ като всички? — Човѣкъ има право да се проявява, но не въ отрицателното. Истински човѣкъ е онзи, който проявява положителното въ себе си, а отрицателното — възпитава и облагородява. Човѣкъ трѣбва да помни, че не е той самъ виновенъ за отрицателнитѣ чърти въ себе си. Той не е снесълъ яйцата на користолюбието, на упоритостьта, на злобата и т. н. Това сѫ яйца, съ които други нѣкои сѫ го насадили, той да ги мѫти. Така правятъ и българитѣ. Тѣ обичатъ да турятъ подъ нѣкоя квачка различни яйца кокоши, пачи и други. Безъ да знае, съ какви яйца е насадена, кокошката ги мѫти. Като се излюпятъ всички яйца, тя вижда, че следъ нея тръгва дѣлъ народъ: пиленца, патенца, юрдечета. Нѣкои отъ тѣхъ приличатъ на нея, а други — съвсемъ не приличатъ. Чуди се кокошката, тя ли ги е измѫтила всички, или не. Както и да е, тя тръгва предъ тѣхъ да имъ търси храна. Като дойде до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдечетата влизатъ въ водата, а пиленцата обикалятъ около нея. Като вижда това несъответствие между еднитѣ и другитѣ малки, тя се чуди, какъ е станала тази работа, но стои на брѣга, чака да излѣзатъ патенцата и юрдечетата отъ водата. Страшно е положението па човѣка, когато се види като кокошката, обиколенъ съ подозрение, съмнение, злоба, умраза и т. н. Той седи и се чуди, отде сѫ дошли тия лоши чувства въ него. Знае, че по естество е добъръ човѣкъ, но отде дойде подозрението въ него? Знае, че е добъръ човѣкъ, по отде дойде умразата въ него? Стои той и мисли какво да прави съ тия отрицателни чувства, въ себе си, какъ да се освободи отъ тѣхъ. — Нѣма защо да се смущавате отъ отрицателното въ себе си, но пазете се отъ него да не ви завлѣче въ водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства сѫ все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И въ новия животъ, да влѣзете, изпитанията пакъ ще ви следватъ. Като влѣзете въ новия животъ ще видите, че и тамъ има области, въ които можете да се спънете. Млади, и стари могатъ да се спънатъ. Учени и прости могатъ да се спънатъ. Философътъ може да се спъне въ своята философия; моралистътъ — въ правилата на своя моралъ. Затова ние казваме, че нѣкои нѣща сѫ морални, а други — не сѫ морални. Кои нѣща сѫ морални и кои — неморални? Всѣки потикъ, колкото малъкъ и да е, който произтича отъ любовь, мѫдрость и истина, е мораленъ. Не произтича ли отъ любовьта, мѫдростьта и истината, той не е мораленъ. Щомъ потицитѣ на човѣка сѫ морални, и животътъ му ще бѫде мораленъ. Когато човѣкъ грѣши, причината на това се крие въ неотзивчивостьта му къмъ своитѣ морални потици. Богъ влага тия потици въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ, въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Щомъ вложи единъ потикъ въ човѣка, Той веднага се оттегля и гледа, какъ ще постѫпи. Хората се стремятъ къмъ любовьта, а въпрѣки това се каратъ, биятъ. Майката обича детето си, но отъ време на време го бие. Момъкъ и мома се обичатъ, наричатъ се божества, а като се оженятъ, започватъ да се биятъ. Братче и сестриче седатъ мирно и си играятъ. После се галятъ, милватъ, цѣлуватъ. Щомъ седнатъ да ядатъ, братчето удари сестричето, или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това? Една жена разправяше накратко своя животъ. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цѣли десеть години живѣла съ него, но той постоянно я биелъ. Тя търпѣла, нищо не казвала. Единъ день той ѝ ударилъ една плесница, и въ нея се събудилъ такъвъ гнѣвъ, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. Отъ този моментъ той не посмѣлъ да дигне рѫка върху нея. Поправилъ ли се съ това? Не, следъ две — три години той умрѣлъ. Мѫжъ, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мѫжа си, умира преди него. Това показва, че въпроситѣ не се разрешаватъ съ насилие. Силата на човѣка седи въ въздържанието, въ самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вѫтрешно. Когато иска да говори, човѣкъ трѣбва да пита Бога въ себе си, да говори или не. На кого трѣбва човѣкъ да говори? Човѣкъ първо трѣбва да говори на себе си, после на ангелитѣ, да се научи да разсѫждава, и най-после — на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Богъ му е кавалъ. Щомъ знае да говори на себе си, на ангелитѣ и на Бога, той ще може да говори на ближнитѣ си и ще имъ бѫде полезенъ. Каква е вашата опитность въ това отношение? По колко пѫти на день се обръщате къмъ Бога съ молба да ви каже, какво да правите? Не зная, колцина отъ васъ се обръщатъ къмъ Бога за съветъ. Щомъ намислите да правите нѣщо, вие веднага пристѫпвате къмъ действие — никого не питате. Въ невидимия свѣтъ има разумни сѫщества, които всѣки моментъ сѫ готови да услужватъ на хората. За онзи, който се обръща за съветъ къмъ тѣхъ, всѣка дума е благословение. Всѣка тѣхна дума може да се използува за градежъ. Съвременнитѣ хора избѣгватъ съвети даже и на разумни сѫщества, понеже сѫ минали презъ школи на различни учители, които сѫ ги учили на нѣща, отъ които и днесъ още не могатъ да се освободятъ. Нѣкои отъ тия учители сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ горди, да пазятъ достоинството си; други сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ силни, да се борятъ съ всичко въ живота; трети сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ богати и да се осигуряватъ. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бѫдете, и богати, и силни, все пакъ сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вѣрата си и днесъ не вѣрвате на никого. Мойсей е училъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Следъ него иде Христосъ и казва: „Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата“. Опитвали сте Мойсея, и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате — не вѣрвате въ Него. Какво разбирате отъ стиха, който Христосъ е казалъ, че ако те ударятъ на едната страна, да обърнешъ и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете въ противоречие. Ще кажете: Защо човѣкъ трѣбва да бѫде толкова мекушавъ, да се оставя да го биятъ? За да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ, трѣбва да знаете, че само разумниятъ, добриятъ човѣкъ има право да бие. Само приятельтъ има право да бие. — Защо? — Защото той бие съ любовь. Ако приятельтъ те удари отъ едната страна съ любовьта, дай и другата си страна, да те удари съ мѫдростьта. Какво по-голѣмо благословение можете да очаквате отъ това? Казано е въ Писанието: „Когото Богъ обича, наказва го“. — Съ какво? — Съ любовьта, мѫдростьта и истината. Какво по-голѣмо благословение отъ това? Радвайте се, когато съвършениятъ ви наказва. Богъ е съвършенъ. Въ Него нѣма противоположни чувства, както въ хората. Всичкитѣ Му постѫпки сѫ пълни съ любовь. Дръжте въ ума си мисъльта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите съ любовь, и васъ ще ударятъ съ любовь; ако го ударите съ мѫдрость, и васъ ще ударятъ съ мѫдрость. Ако ударите ближния си безъ любовь и безъ мѫдрость, и васъ ще ударятъ по сѫщия начинъ. Всѣка плесница, нанесена на човѣка безъ любовь и безъ мѫдрость, кости чупи, мускули разкѫсва. Съ една дума, плесница безъ любовь и мѫдрость може да умъртви човѣка. Всѣка плесница, нанесена върху човѣка съ любовь и мѫдрость, внася въ него животъ, знание и свѣтлина. Сега, желая на всички да получавате плесници на любовьта. Ако тѣзи плесници идѣха отъ рѫката на човѣка, тѣ щѣха да бѫдатъ физически. Тѣ идатъ отъ добрия умъ, отъ доброто сърдце, отъ добрата воля на човѣка. Тѣ идатъ отъ неговия духъ и отъ неговата душа. Следователно, всѣка такава плесница носи за човѣка голѣмо благословение. Такива плесници Богъ постоянно ни дава. Поетитѣ възпѣватъ лъхането на въздуха, лъхането на свѣтлината. Въ този смисълъ, лъхането на свѣтлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене съ рѫката? Свѣтлината слиза съ такава голѣма бързина, че удря право въ лицето на човѣка. Въ тази плесница има любовь и знание. Като се докосне до лицето на човѣка, тя започва да го милва. Ако свѣтлината не носи любовь и знание въ себе си, съ бързината си тя би махнала човѣка отъ своя пѫть. Ако нѣмаше любовь и знание въ себе си, свѣтлината би умъртвила човѣка, но понеже иде съ любовь и знание, тя го прави енергиченъ. Азъ бихъ желалъ и вие да бѫдете енергични, но като се приготвите отдалечъ да ударите на нѣкого плесница, щомъ дойдете до това мѣсто, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще се превърне въ любовь и знание. Това значи да има човѣкъ самообладание. Мѫчно е човѣкъ да се владѣе, но той трѣбва да придобие самообладание. Както се е засилилъ да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човѣкъ правилно. Не е лесно да обича човѣкъ хората правилно. Не е лесно да говори човѣкъ истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мѫчно. Понеже е мѫчно сами да го постигнете, затова сте дошли въ Школата да учите. Сега, като наблюдавахте изгрѣва на слънцето, вие видѣхте, че имаше червенъ цвѣтъ. — Защо? — Защото започва съ любовьта. После слънцето стана свѣтло. — Защо? — Защото свършва съ истината. Съ тѣзи два цвѣта слънцето казва: Започни съ любовьта и свърши съ истината. Като видите, че слънцето е червено, кажете си: Желая сърдцето ми да бѫде пълно съ любовь. Като го видите свѣтло кажете си. Желая ума ми да бѫде пъленъ съ истина. Желаете ли тия две нѣща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всѣки день, при изгрѣва на слънцето, пожелавайте да имате любовь въ сърдцето си и истина въ ума си. Да посрѣщате всѣки день изгрѣва на слънцето съ тази мисъль, това значи да бѫдете презъ цѣлия день радостни и весели. Не можете ли да придобиете нищо отъ слънцето, вие не сте разбрали, какво значи изгрѣвъ на слънцето. И тъй, понеже живѣемъ въ свѣтъ на противоречия, ние трѣбва да се свържемъ съ Божествената любовь, съ Божествената истина и съ Божия Духъ. Казано е въ Писанието: „Не огорчавайте Божия Духъ, съ Който сте запечатани“. Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ, но всѣкога бѫдете будни, да не огорчавате Божия Духъ въ себе си. Кажете ли една дума не на мѣсто, веднага се корегирайте. Направите ли една погрѣшка, веднага я изправете. Ако въ сърдцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ни сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите съ противоречията и изкушенията въ свѣта, сърдцето, умътъ, душата и духътъ ви трѣбва да бѫдатъ будни. Само по този начинъ вие можете да се самовъзпитавате. Освенъ вие сами, никой другъ не може да ви възпитава. Рече ли другъ нѣкой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресиратъ се само коне, кучета, но не и хора. Азъ мога да ви поставя редъ ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитамъ единъ човѣкъ, това значи да го отхраня, да стане като ангелъ. Ако азъ нѣмамъ любовь, и вие нѣмате любовь, нито азъ мога да ви възпитавамъ, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да имамъ любовь къмъ васъ, и вие трѣбва да имате любовь къмъ мене. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да приложа истината къмъ васъ, както и вие — къмъ мене. Като ви възпитавамъ съ любовь и истина, мога да ви оставя да живѣете при ангелитѣ. Иначе, не бихте могли да живѣете при тѣхъ. Едно трѣбва да знаете: докато сте при хората, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ да ви обичатъ. Ако сте при ангелитѣ, първо тѣ трѣбва да ви обичатъ, а после вие. Ако сте при лошитѣ хора, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ. Обичатъ ли ви първо лошитѣ хора, тѣ ще ви причиняватъ голѣми пакости. Ако добритѣ хора първо ви обичатъ, тѣ ще ви правятъ добро. И тъй, като ставате сутринь, започвайте съ червения цвѣтъ и си кажете: Господи, днесъ ще покажа Твоята Любовь къмъ всичко — къмъ камънитѣ, къмъ растенията, къмъ животнитѣ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще покажете любовьта си въ най-голѣмъ размѣръ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще проявите двата цвѣта — червения и свѣтлия. Това е новото, което трѣбва да приложите въ живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Нѣкои казватъ, че сѫ прости, а въ сѫщность не сѫ. Като видятъ нѣкой ученъ, тѣ турятъ своитѣ чувствителни везни и започватъ да го теглятъ. Тѣ виждатъ и най-малката му погрѣшка. Това показва, че сѫ умни хора. Въ това отношение и мене сѫ ме теглили. Само ме следятъ, какво ще кажа и какъ ще постѫпя. Преди години дойде при мене единъ български светия. Той си турилъ кръстъ на челото и току се кръсти. Отъ време на време ме поглежда. Азъ седа, гледамъ го, но не се кръстя. — Защо не се кръстишъ? — Азъ имамъ една слабость, кръстя се, само когато имамъ мѫчнотии. Когато съмъ радостенъ, забравямъ да се кръстя. Щомъ дойде мѫчнотията, веднага започвамъ да се кръстя и да се уча. Да се кръстишъ, това значи да те биятъ. Щомъ видя, че биятъ нѣкого, питамъ го. Ти носишъ ли кръстъ? Като погледна къмъ него, виждамъ, че носи кръстъ на челото си. Когато биятъ нѣкого, а той търпи, това показва, че се е нагърбилъ съ кръста на търпението. Не се опълчвайте противъ кръста, защото бой ще има. И Христосъ опита кръста. Какво направи като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковатъ, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковатъ. Какво представя кръстътъ? — Кръстътъ представя две сили, които действуватъ въ противоположни посоки. Едната сила е пасивна — хоризонталната линия въ кръста. Другата е активна — вертикалната линия. Тя представя човѣшката мисъль. Тази сила показва, че човѣкъ трѣбва да расте нагоре, а не да се удоволствува. Както семенцата излизатъ отъ земята, така и човѣкъ трѣбва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно, ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срѣщате на пѫтя си, сѫ по-малки отъ силитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Ако не растете, противоречията сѫ по-голѣми отъ силитѣ ви. Съ други думи казано: Когато лесно се справяте съ препятствията, които срѣщате на пѫтя си, вие имате въ себе си любовь, която ви помага. Тогава и вие се радвате, и Богъ се радва на вашия успѣхъ. Когато вие побеждавате, Богъ се наслаждава. Намирате на пѫтя си торба съ пари. Вие сте беденъ човѣкъ, нѣмате стотинка въ джоба си, но отвѫтре нѣщо ви казва: Бѣгай, не се изкушавай! Вие поглеждате торбата съ пари, усмихвате се и заминавате. Ако нѣкой види, че бѣгате отъ паритѣ, ще мисли, че сте глупавъ човѣкъ. Невидимиятъ свѣтъ, обаче, ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърдцето на единъ човѣкъ, отколкото неговитѣ нари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятель, отколкото да използувате неговата сила. За предпочитане е човѣкъ да има на страната си Божията Любовь, Мѫдрость и Истина отколкото всички блага, всички удоволствия на свѣта. Лишени ли сте отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени. Сега, желая ви да придобиете новото, което е потрѣбно за съграждане на бѫдещия ви животъ. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се преустрои. Дълго време трѣбва да работите, за да преустроите живота си. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се състои въ това, че тѣ искатъ едновременно да свършатъ много работи. Всѣки човѣкъ трѣбва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристѫпи къмъ втора. Великиятъ художникъ започва само една работа. Като я свърши, както трѣбва, тогава започва втора. Видниятъ поетъ ще напише само единъ — два стиха за любовьта и върху тѣхъ ще работи дълго време. Като четете поезията на нѣкой поетъ вие трѣбва да правите преводъ, да ѝ дадете другъ смисълъ. Запримѣръ, какъвъ преводъ ще направите на думитѣ, изказани отъ П. Славейковъ, за паритѣ? Той е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице! Съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада“. Вие можете да преведете тази поезия въ следния смисълъ: Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питахъ и по свѣта скитахъ. Но като скитахъ по свѣта, най-после оглупѣхъ. Като се видѣхъ въ това положение, решихъ вече за тебе да не питамъ. Като се научите да правите вѣрни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човѣкъ може вече да пише. Той нѣма да възпѣва парата като всесилна царица, безъ която не може да живѣе, но ще пише: Парице, парице, дълго време по тебе скитахъ и всѣкога лъганъ оставахъ. Ти ми казваше, че само мене обичашъ, но видѣхъ, че на всички едно и сѫщо казватъ, съ всички работишъ. Питамъ: Какъвъ характеръ може да има човѣкъ, който, като парата, навсѣкѫде се движи, на всички обещава? Парата не предпочита никого: тя еднакво услужва и на праведния, и на грѣшния. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чиста храна, чиста вода, чистъ въздухъ и чиста свѣтлина. Тѣ се нуждаятъ още отъ чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало въ човѣка. Богъ не търпи и най-малкото несъвършенство. Това, което мѫчи човѣка, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпросъ до любовьта, тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Нѣкой се оплаква, че като отишълъ на гости при приятеля си, той легналъ на мекото си легло, а него оставилъ да спи на пода. Любовь ли е това? Не е любовь, но и обратното да стане, гостътъ да спи на леглото, а домакинътъ на пода, и това не е любовь. Тогава, какво трѣбва да направи домакинътъ? Или двамата да спятъ на пода, или домакинътъ да купи още едно легло съ чисти, нови завивки. Справедливостьта изисква да давамъ на ближния си такава храна, каквато и азъ употрѣбявамъ; да му давамъ такава вода, каквато и азъ пия; да му купувамъ такива дрехи, обуща, каквито и азъ нося. Така постѫпва и Богъ съ насъ. Той ни е далъ своята Любовь, своята Мѫдрость и своята Истина. Повече отъ това какво можемъ да желаемъ? И ние трѣбва да бѫдемъ подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте любовьта въ нейната чистота! Проучвайте знанието въ неговата свѣтлина! Проучвайте свободата въ нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душитѣ отъ вѫтрешното имъ ограничаване. Приложете любовьта и истината като граници на живота, и Божието благословение ще бѫде винаги съ васъ. * 1. августъ, 5. ч. с.
  1. Зареди още активност
×