Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_08_25 Имената ви сѫ записани

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 20 декември 2015 - 10:55

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Срѣда, 9 ч. с.                                            25 августъ.

 

Имената  ви  сѫ  записани.

 

„На това недѣйте се радва,

че духоветѣ се покоряватъ вамъ,

а радвайте се повече, защото

имената ваши сѫ записани на небеса“.

 

Лука 10:20

 

 

Великото въ живота на всѣки духовенъ човѣкъ, това е разумното разбиране на Словото Божие. Подъ „Слово Божие“ подразбирамъ всичко онова, което ни се открива и въ видимия, и въ невидимия свѣтъ: това, което се открива на сърцето ни, на ума ни, на душата ни, на духа ни. При сегашното състояние на човѣшкото развитие, тия четири съзнания сѫ присѫщи на великата човѣшка душа. Велика човѣшка душа наричамъ тази, която държи всичко въ свѣта. Тогава, отъ какво се пораждатъ различията въ човѣшкото развитие? Причината на това е, че тия четири съзнания не сѫ съединени въ едно. Колкото повече се обединяватъ тия съзнания отъ човѣшкия духъ, толкова повече човѣкъ расте и се развива.

 

Христосъ е обърналъ вниманието на своитѣ ученици къмъ Божествената наука, която трѣбва добрѣ да се разбира. Защото много вѣщи или прѣдмети, много живи тѣла, много наши приятели, даже и ангелитѣ, ако не знаемъ какъ да ги съпоставимъ въ своя животъ, ние можемъ да се спънемъ отъ идеитѣ, на които тѣ ни навеждатъ. Забѣлѣжете запримѣръ, съврѣменнитѣ хора не знаятъ, какъ да поставятъ въ душата си идеята за Бога. Какви не спорове, ежби, гонения се явяватъ между хората за тази идея. Днесъ всички хора спорятъ, има ли Богъ, или не. Това показва, че тѣ, колкото и да говорятъ за Бога, още сѫ далечъ отъ самата сѫщина.

 

Христосъ казва: „Не се радвайте, че духоветѣ ви се подчиняватъ“. Питамъ ви: когато една майка зачене едно дѣте, дѣтето ли се подчинява на майката, или майката на дѣтето? Кога дѣтето се подчинява повече на майка си, когато е въ утробата ѝ, или когато е извънъ нея? И кога майката трѣбва да се радва повече, когато дѣтето е въ утробата ѝ, или когато се роди? Вие трѣбва да размишлявате върху тия положения. Тѣ сѫ сѫщитѣ отношения, за които Христосъ казва: „Не се радвайте, че ви се подчиняватъ духоветѣ, но се радвайте, че имената ви сѫ записани на небето.“ Който разбира, какво нѣщо е да бѫде името му записано на небето, между всички негови приятели, между всички висши сѫщества, които сѫ завършили своето развитие и които могатъ да влизатъ въ положението му и да внесатъ лѫчи отъ радость и блаженство въ живота му, той може да се радва за това. Сега ще ви отговоря на въпроса, кога майката трѣбва да се радва повече. — Тя трѣбва да се радва повече, когато дѣтето се роди, а не когато е заченато. Защо да не се радва повече, когато е заченала? Защото при зачеването, докато дѣтето се роди, има много изненади, много нещастни случаи. Ето защо, всѣка майка се радва повече, когато дѣтето се роди. Щомъ се роди, турятъ му име, а когато дѣтето има име, майката се радва повече, отколкото когато нѣма име.

 

Този законъ е вѣренъ и по отношение на вашия животъ. Вие не се радвайте на малкитѣ придобивки, които имате въ свѣта. Запримѣръ, често вие се радвате на рѫкоплѣсканията, на букетитѣ, които сте получили, когато сте декламирали нѣкое стихотворение. Вие взимате букета, обикаляте съ него между хората, радвате му се. Да, но утрѣ тия цвѣтя повѣхватъ, рѫкоплѣсканията прѣставатъ и отъ вашата декламация, отъ вашето свирене нищо не остава. Казвамъ: тази придобивка е врѣменна, отъ нея нищо не остава. Питамъ: какво ще ви ползуватъ тия рѫкоплѣскания, тия букети въ живота ви, когато отидете на нивата, или когато рѣшавате нѣкоя велика задача, която ви е далъ Учителя, или когато сте на молитва, или когато искате да помогнете на нѣкой бѣденъ?

 

Често вие говорите за обществено мнѣние, радвате се, когато е на ваша страна. Но азъ ще ви кажа Истината. Най-напрѣдъ имайте прѣдъ видъ мнѣнието на Бога за васъ, мнѣнието на светиитѣ и мнѣнието на всички добри хора на земята. Дръжте постоянно въ ума си тази велика идея. Това мнѣние е важно за васъ. И тия хора ви знаятъ. Всѣки отъ васъ, който е обърналъ лицето си къмъ Бога, Той вече го знае, по име го зове. Знае ли ви Богъ, и добритѣ хора, и светиитѣ ще ви знаятъ, макаръ вие и да не ги познавате. Вие даже и тукъ на земята не се познавате единъ другъ. Ако накарамъ единъ отъ васъ да каже името на нѣкой отъ своитѣ братя, нѣма да може, не го знае. Обаче, светиитѣ, добритѣ хора, които вършатъ Волята Божия, знаятъ имената ви, тѣ сѫ записани въ тѣхнитѣ умове. Тѣ ви знаятъ по име. Всѣки, който поеме пѫтя къмъ Господа, става извѣстенъ за тѣхъ. Тѣ знаятъ всичко за него, отъ всичко се интересуватъ: какъ живѣе, какъ се моли, до каква степень на развитие е дошълъ и т. н.

 

Когато говорите за Христа, всѣкога трѣбва да разбирате първия образъ въ свѣта, първородниятъ, началото на човѣшката еволюция, началото на човѣшкия родъ. И за Христа се казва, че Той е глава на Църквата. Глава на Христа пъкъ е Богъ. Така седи великиятъ въпросъ. И всички вие, които искате да служите на Бога, трѣбва да имате необикновена вѣра — силна, непоколебима отъ нищо. Ако имате вѣрата на православния, не си губете врѣмето! Ако имате вѣрата на обикновенитѣ учени хора, на философитѣ, пакъ не си губете врѣмето! Не, вие трѣбва да имате вѣрата на светиитѣ, на праведнитѣ, на добритѣ хора, които сѫ завършили своя животъ на земята, които сѫ пожертвували всичко за Бога. Сегашнитѣ православни още не сѫ православни, каквито Богъ изисква. И евангелиститѣ още не сѫ такива, каквито Богъ изисква. Каквито имена и да иматъ съврѣменнитѣ вѣрующи днесъ, тѣ сѫ все обикновени имена — имена, които се промѣнятъ. Ето защо, всѣки отъ васъ трѣбва да пожелае отъ цѣлата си душа да бѫде записанъ на небето съ онова име, което никога не се промѣня. И всѣки трѣбва да знае, дали името му е записано горѣ. Щомъ неговото име е записано на небето, това е вече голѣма привилегия. Прѣдставете си, че вие сте записани въ английската народна банка, най-голѣмата и най-богатата банка въ свѣта. Какво ще бѫде положението ви? Вие ще имате кредитъ по цѣлия свѣтъ. Кѫдѣто и да отидете, на която банка и да похлопате, какъвто кредитъ и да поискате, веднага пѫтьтъ ви ще се отвори. Не ви ли познава английската банка, навсѣкѫдѣ и всѣкога ще се намирате въ затруднение. Такова е положението на всѣки, който не е записанъ на небето. Записанъ ли е, ако рече да отиде и въ най-затънтенитѣ мѣста на Англия, на Япония, на Китай или кѫдѣто и да било другадѣ, въ моретата, въ рѣкитѣ, или по горитѣ, пѫтьтъ на този човѣкъ е отворенъ навсѣкѫдѣ, Ако има буря въ морето, този човѣкъ, като Христа, само рѫката си ще вдигне, и бурята ще каже: „Познавамъ те, азъ се подчинявамъ на твоето слово!“ Бурята моментално ще утихне. Това е магическата пръчица въ свѣта. Това е нейната сила.

 

Та казвамъ: само когато вашитѣ имена бѫдатъ записани на небето, вие ще бѫдете приети въ великата Божествена Школа и ще започнете да изучавате тази велика Божествена наука. Знаете ли, каква велика перспектива за знания, за красота, за наука, за изкуства, за поезия и за какво ли не още, има въ тази Божествена наука? Туй, което човѣкъ не може да изкаже и което се таи въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ, въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърце, той ще постигне само тогава, когато името му бѫде записано на небето. Човѣкъ като отиде горѣ, той трѣбва да си знае името. Сега азъ не искамъ да дойдете при мене и да ми кажете: Учителю, кажи моето име! Вие трѣбва да отидете горѣ, и тамъ всѣки самъ да си узнае името. Една отъ великитѣ задачи за васъ е да разгадаете записано ли е вашето име горѣ на небето, или не. Азъ ще ви кажа признацитѣ, по които да познаете, дали е записано, или не. Вземете най-простия случай отъ живота. Отивате при едно малко дѣте, викате го: дѣтенце, слушай, хей тамъ, дѣтенце, вижъ какво ще ти кажа! — то не се обръща. Но извикате ли го по име, то веднага се обръща къмъ васъ и се зарадва. Защо? — Записано е името му. Сѫщото нѣщо е и по отношение на васъ. Като слѣзатъ светиитѣ отгорѣ, ще ви повикатъ на име. Щомъ чуете името си, ще почувствувате голѣма радость. Кoгaтo човѣкъ има име въ свѣта, той е силенъ. Въ това именно седи величието му. Хубаво ли е да му кажатъ: брей, ти тамъ, № 1, 2, 3, . . . ? Това сѫ само форми на човѣшката граматика, а споредъ живото Слово, изворътъ на великия животъ, човѣкъ трѣбва да има едно име, което Богъ му е опрѣдѣлилъ. Това е реалното. Това е, къмъ което ние трѣбва да се стремимъ. Това име всѣки самъ за себе си трѣбва да знае.

 

Сега, какво е вашето име? За да се добие, обаче, тази реалность, три сѫществени нѣща сѫ потрѣбни на човѣка. Не се стремете изведнъжъ да отидете на небето. Трѣбва да разбирате смисъла на земния, на физическия животъ и тогава да разбирате Божествения. Човѣкъ, който не може да разбере смисъла на земния животъ, не може да разбере смисъла и на духовния, на Божествения животъ. Христосъ казва: „Ако ви казвамъ земни работи и тѣхъ не разбирате, какъ ще разберете, ако ви кажа небеснитѣ?“ Ето защо трѣбва да се започне отъ близкитѣ нѣща.

 

Нѣкои отъ ученицитѣ казватъ: какво прѣдставлява земята? — Нищо! Всичко е горѣ, важенъ е животътъ на небето. Не, земята, живата природа, за която ви говоря е духовно отражение на Божествения свѣтъ, и затова ще започнемъ отъ видимитѣ, близкитѣ до насъ нѣща и така ще отиваме нагорѣ. Допуснете, че нѣкои човѣкъ се нахранва отлично, сладко му е всичко и храната му се смила добрѣ въ стомаха. Но когато дойде вториятъ процесъ, соковетѣ отъ стомаха не могатъ да отидатъ по-нататъкъ, и кръвообръщението не става правилно. Питамъ тогава: какво ще бѫде състоянието на този човѣкъ? Ако тия сокове не могатъ да прѣминатъ въ бѣлитѣ дробове, и кръвьта не може да се прѣчисти, организмътъ постепенно ще започне да се отравя, ще се яви нѣкаква зараза, която ще произведе болесть. Но ако тия сокове достигнатъ правилно до бѣлитѣ дробове, кръвьта тамъ се прѣчиства, състоянието на този човѣкъ ще се подобри И той ще се чувствува бодъръ, веселъ. Ако пъкъ тия сокове не могатъ да прѣминатъ въ мозъка, а спратъ въ дробоветѣ, пакъ ще настане единъ ненормаленъ процесъ. Значи, не е достатъчно само храносмилането да става правилно, не е достатъчно само прѣчистването на кръвьта въ бѣлитѣ дробове да става правилно, но тази кръвь трѣбва да отиде въ мозъка, тамъ да подѣйствува и да се прѣвърне на една динамическа сила. Само така човѣшката мисъль ще започне да работи. Но ако мисъльта се спре тамъ, до това мѣсто и не отиде по-нататъкъ, ние ще имаме единъ обикновенъ материалистъ — човѣкъ, който се интересува само отъ материалнитѣ работи на живота, и тогава пакъ се заражда отравяне на организма. Отъ такова отравяне човѣкъ може да умре. Слѣдователно, споредъ този непрѣкѫснатъ Божественъ процесъ, който става въ човѣка, каквато енергия и да се зароди въ васъ, не трѣбва да я спирате. Това значи: всѣка възвишена и благородна мисъль, или всѣко възвишено и благородно чувство, което се зароди въ насъ, трѣбва да оставимъ да се развие напълно, да направи единъ крѫгъ. Тази наша мисъль ще мине прѣзъ цѣлото небе, ще слѣзе на земята, ще мине прѣзъ центъра ѝ и пакъ ще се върне при насъ, като ни донесе всички благословения, които ни сѫ необходими. За повръщането на една мисъль нѣкой пѫть е потрѣбно единъ часъ, нѣкой пѫть единъ день, нѣкога една седмица или мѣсецъ, нѣкога сѫ потрѣбни и 10 години а най-често сѫ потрѣбни 22 години. Въ краенъ случай, най-дългиятъ периодъ отъ врѣме, който може да употрѣби една мисъль за едно пълно обръщане е 120 години. За много хора, докато чакатъ да се върне тази мисъль при тѣхъ, минаватъ цѣли 120 години, прѣзъ което врѣме тѣ се подмладяватъ наново. Нѣкои казватъ: кой знае кога ще се върне нашата мисъль или нашето чувство! Кой ще ги чака! Забавиха се нѣкѫдѣ. Тѣ нѣматъ търпѣние да ги дочакатъ и умиратъ. Други пъкъ отиватъ да ги търсятъ. По нѣкой пѫть хората се лутатъ по 40 — 50 — 250 години и послѣ пакъ се връщатъ на сѫщото мѣсто, отдѣто сѫ излѣзли.

 

Слѣдователно, по този начинъ вие учите великия законъ въ живота — великото търпѣние. Като пратите вашата мисъль изъ пространството, ще чакате съ най-голѣмо търпѣние 10 — 20 — 22 години, докато тя измине своя крѫгъ и се върне при васъ съ едно хубаво, велико извѣстие. Тогава въ васъ ще стане едно прѣобразование. При сегашнитѣ условия на живота, на всѣки 7 години става една промѣна въ васъ. За тѣзи промѣни въ организма на човѣка, както и въ неговото духовно тѣло, говорятъ и теософитѣ. Мислитѣ, които сѫ излѣзли отъ васъ и отишли къмъ Бога, ще се върнатъ слѣдъ 7 години. Слѣдъ всѣки периодъ отъ 7 години, въ човѣка се започва една нова фаза, която окултната наука нарича    „р а з в и т и е  н а  е д н о  н о в о  т ѣ л о“. Такива тѣла има главно седемь. Въ по-духовно развититѣ хора има още три, а въ най-напрѣдналитѣ сѫщества се развиватъ още двѣ. Значи, въ човѣка може да се развиятъ всичко 12 тѣла. Сегашната култура е достигнала до положение да схваща едва първитѣ 7 тѣла, които човѣкъ, като 7 струи, изпраща въ невидимия свѣтъ. Всѣка струя, като отиде къмъ Бога и се върне, ще донесе на човѣка едно специално благо, специални материали, съ които той ще строи живота си тукъ на земята.

 

Казва Христосъ: „Не се радвайте, че духоветѣ се покоряватъ вамъ, а радвайте се повече, защото имената ваши сѫ записани на небеса!“ Радвайте се, че имате връзка съ Бога, да можете да пращате вашитѣ мисли и желания къмъ Него, и Той да ви отговаря чрѣзъ Своята мисъль.

 

Сега, кое е практическото, идеалното положение отъ тази мисъль? Мисъльта, дали сте напрѣднали или ненапрѣднали, да ви не спъва. Нѣкой казва: азъ още не съмъ напрѣдналъ. Въ сѫщность, напрѣдналъ и ненапрѣдналъ човѣкъ не сѫществува, а сѫществува само растене. Нѣкой станалъ поетъ това значи че е порасналъ по-напрѣдъ отъ другъ нѣкой който още не е порасналъ. Не се безпокойте за вашия ръстъ! Врѣмето, което Богъ е опрѣдѣлилъ, ще дойде и ще донесе своя плодъ. Не бързайте! Ако видите нѣкой голѣмъ орѣхъ израсналъ до васъ, не се приближавайте близо до него! Или, най-малко, молете се на Господа да бѫдете на 100 метра далечъ отъ коренитѣ му, защото той събира всички сокове отъ земята и за васъ нѣма да останатъ. По сѫщия законъ, когато видите нѣкой светия, не отивайте много близо при него! Вие мислите, че като отидете близо до единъ прѣдметъ, ще го изучите добрѣ. Не, близостьта заслѣпява хората.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ отъ обикновения животъ, който искамъ да схванете съ една широта, а не съ това обикновено разбиране, което имате за нѣщата. Азъ взимамъ примѣри, които одухотворявамъ. Имаме двама приятели. Докато сѫ далечъ единъ отъ другъ въ училището, докато нѣматъ отблизо взимане-даване, любовьта имъ е чиста и възвишена. Но щомъ се зародятъ материални сдѣлки помежду имъ тѣ веднага започватъ да чувствуватъ своитѣ погрѣшки, да виждатъ своитѣ недостатъци. Вземете онзи момъкъ, който обича нѣкоя мома. Въ първо врѣме той ѝ казва: „Ти си мое божество, безъ тебъ не мога да живѣя, ти си моятъ спаситель, моятъ ангелъ! Ако не погледнешъ благосклонно къмъ менъ, моята еволюция ще спре“... Той мисли, че е намѣрилъ своето щастие. Като я вземе, обаче, още на втората година вижда лошото у нея. Казва ѝ: „Ти, мари, не знаешъ ли каква е майка ти, какъвъ е баща ти. Ти по-горѣ ли отъ тѣхъ ще бѫдешъ?“ По-рано ѝ казваше Марийке, Марче, а сега ѝ казва: Маро! Дѣтето, което обича майка си ѝ казва: „мамичко“, а като порасне казва ѝ „мамо“. Това изразява всички ония душевни промѣни, които ставатъ въ човѣка.

 

Такива промѣни ставатъ и въ религиозния животъ на хората. Като влѣзатъ въ нѣкое ново религиозно общество, казватъ: тѣзи хора тукъ сѫ толкова възвишени, толкова благородни, между тѣхъ ще живѣя. Но слѣдъ като поживѣятъ една година между тѣхъ, казватъ: това не сѫ хора, това сѫ вълци, лицемѣри, ще бѣгамъ отъ тѣхъ! Че какъ? Да не мислите, че светии ще срещнете на земята? Светиитѣ не живѣятъ между васъ, тѣ живѣятъ другадѣ нѣкѫдѣ. Тукъ тѣ само се проявяватъ. Та казвамъ: трѣбва да знаете, че никой не живѣе самъ съ себе си, никой не е самостоятеленъ. Вие сте центъръ, дѣто се посрѣщатъ не само хиляда, не и 10,000, но милиони духове. Вие сте поле, дѣто тѣ работятъ. И нѣкой пѫть, като надойдатъ много отъ тия духове, вие замязвате на една нива, за която мнозина спорятъ. Единъ отъ тѣхъ иска да оре, и другъ иска да оре. Започватъ да оратъ, но по едно врѣме спиратъ работата? започватъ да се каратъ — става побой, кавга, разправия. Вие се чудите на това, което става и казвате: въ менъ става нѣщо страшно, главата ми ще се пръсне! Казвамъ: духоветѣ се каратъ въ тебъ за твоята глава. Ако успѣятъ лошитѣ духове да те завладѣятъ, нѣщата се обръщатъ съ дъното нагорѣ. Ако пъкъ духоветѣ разрѣшатъ въпроситѣ добрѣ, работата върви напрѣдъ, ти туряшъ редъ и порядъкъ въ всичко и въ тебъ настава миръ и съгласие.

 

И тъй, казва Христосъ: „Недѣйте се радва, че духоветѣ се покоряватъ вамъ, а радвайте се повече, защото имената ваши сѫ записани на небеса.“ Духоветѣ се покоряватъ, но само врѣменно, защото и тѣ сѫ интелигентни. Тѣ се покоряватъ, докато намѣрятъ въ васъ нѣкоя най-малка слабость. Намѣрятъ ли такава, тѣ веднага ви завладѣватъ и се проявяватъ тъй, както си искатъ. Виждали ли сте, какъ се борятъ борцитѣ-пехливани? Като се борятъ дълго врѣме, единъ отъ тѣхъ надвива и остава отгорѣ. Ако той не внимава, ако не бѫде буденъ, побѣдениятъ се окопитва и първиятъ нѣма да усѣти, какъ ще се намѣри отново на гърба си и ще загуби побѣдата. Значи, побѣдата му е била само фиктивна. Турцитѣ иматъ една поговорка: „Като викашъ духоветѣ, лесно идватъ, лесно ти се подчиняватъ, но като дойде редъ да ги изгонишъ, зоръ виждашъ тогава“.

 

У мнозина отъ васъ има извѣстни положения, извѣстни прояви, които се дължатъ на това, че се намиратъ подъ влиянието на тия духове. Едно врѣме сте били търпеливи, кротки, въздържани, а сега сте сприхави, искате да се карате съ този, съ онзи. Туй състояние ваше ли е? — Не е. Възможно ли е единъ изворъ, чиято вода до вчера е била чиста като кристалъ, изведнъжъ да стане мѫтенъ? — Не е възможно. Вие трѣбва да познавате тия духове, да знаете тѣхнитѣ прояви и да се научите да имъ въздѣйствувате. Нѣкой пѫть у васъ се поражда честолюбие. Направите една погрѣшка и не искате да я признаете. Казвате: азъ не мога да направя такава погрѣшка. Може би, ти да не си направилъ тази погрѣшка, но фактътъ е на лице, тя е турена въ твоята кесия. Напримѣръ, безъ да знаешъ ти, нѣкой туря въ твоята кесия фалшиви пари. Въ това врѣме идва комисия да провѣрява касата и въ твоята кесия намира фалшиви пари. Какъ ще обяснишъ това противорѣчие, какво ще кажешъ за твое оправдание? Комисаритѣ ще те питатъ: ти ли направи тѣзи пари? Ти ще кажешъ: азъ не правя пари. Да, но фалшивитѣ пари сѫ намѣрени въ твоята кесия. Въ кесията ти има и сѫщински пари, но има и фалшиви.

 

Слѣдователно, всички лоши мисли въ живота ви не сѫ ваши, но и добритѣ мисли не сѫ ваши. Питамъ ви всички ония дървета, които растатъ въ Борисовата градина, или по планинитѣ, или въ Америка, или кѫдѣ и да е другадѣ, ние ли създадохме? — Не. Тия дървета сѫ плодъ на мисъльта на други сѫщества, които сѫ живѣли прѣди насъ. А всички ония мисли, които сѫ наши, оставатъ да градятъ въ насъ. Онѣзи мисли, които държатъ въ порядъкъ нашия мозъкъ, които съграждатъ нашето тѣло и подържатъ силитѣ му, сѫ наши мисли. Тѣ сѫ постояннитѣ работнички на кошера. Нѣкой пѫть може да дойдатъ и чужди пчелички, но не се радвайте на тѣхъ, тѣ идатъ да крадятъ. Пчелитѣ отъ разнитѣ кошери си иматъ охрана. По сѫщия начинъ, всѣки отъ васъ, като изучава окултнитѣ науки, трѣбва да разбира Божествения законъ, за да може да се охранва по най-разуменъ начинъ. Какъ? — Като пчелитѣ. Тѣ иматъ една царица и мисъльта на всички е насочена къмъ нея. Човѣкъ въ себе си трѣбва да има една царствена мисъль, господствуваща надъ всички други. Или съ други думи казано: ние трѣбва да поставимъ Бога въ центъра на нашия животъ, като царь, и при всички мѫчнотии да се обръщаме къмъ Него. Обръщаме ли се къмъ Него, всички въпроси лесно се рѣшаватъ. За насъ идеята за Бога не е така отвлѣчена, тя е най-реалната идея. Обърнете се съ всичкото смирение на душата си къмъ Бога, и Той ще ви помогне. Да кажемъ, че имате единъ много мѫченъ въпросъ за разрѣшение. Ако се обърнете къмъ Бога съ искрена молитва, пълна съ смирение, каквато помощь попросите отъ Него, ще ви се даде. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде смиренъ, отстѫпчивъ и разуменъ. Той трѣбва да вижда нѣщата отъ далечъ, безъ да изпада въ противорѣчия. Когато започне една война, той трѣбва да бѫде принципаленъ, и веднъжъ влѣзълъ, не трѣбва да отстѫпва. Нѣкѫдѣ пъкъ той не трѣбва да влиза въ война.

 

Тъй щото, днесъ всички имате мѫчнотии въ живота си. Нѣкой пѫть ще се обезсърчите отъ тия мѫчнотии, но знайте, че много пѫти вие сами си ги създавате несъзнателно. Азъ забѣлѣзвамъ сега, всички софиянци, както и провинциалиститѣ, братя и сестри, ученици на окултната школа, както ѝ всички религиозни и свѣтски хора, минаватъ прѣзъ голѣми изпитания. Разликата е само въ това, че свѣтскитѣ хора не знаятъ, защо и за какво идватъ изпитанията, а вие знаете. Въ тази бесѣда азъ нѣма да ви разправямъ защо и за какво идватъ изпитанията, но четете бесѣдитѣ, проучавайте ги, тамъ сѫ дадени много обяснения. И за въ бѫдеще, като ви говоря, слѣдете моитѣ, обяснения. Ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ готови за всички изпитания. Отъ васъ сега се изисква приложение на новото учение въ живота ви.

 

Допуснете че вие имате единъ много лошъ съсѣдъ. Какъ ще постѫпите съ него? Азъ ви казвамъ: ще укротите вашиятъ съсѣдъ по новия начинъ. Единъ приятель ми разправяше слѣдния примѣръ. Нѣкой си американецъ ималъ единъ конь, който хемъ хапѣлъ, хемъ риталъ — никой не могълъ да се доближи до него. Господарьтъ му постоянно се оплаквалъ. Този ритне, онзи ритне, на този пукне главата, на онзи пукне главата. Най-послѣ при този американецъ идва единъ неговъ приятель и го пита: въ какво седи лошавината на този конь? — Остави се, никой не може да се доближи до него — хапе и рита. Имате ли сѣно?“ — Да, имамъ. Той взима единъ вързопъ сѣно, закачва го на опашката на коня и го пуща. Цѣлиятъ день коньтъ риталъ, хапалъ, бѣгалъ, докато най-послѣ се прѣуморилъ и легналъ, укротилъ се. На другия день впрѣгатъ коньтъ на работа, и той вече нито рита, нито хапе. Казвамъ: по сѫщия начинъ турете на гърба на вашия съсѣдъ единъ снопъ сѣно, нека рита цѣлиятъ день, докато се умори. Щомъ се умори, ще омекне. Това е правилото, по което може да се укроти единъ човѣкъ. Не поставяйте единъ живъ човѣкъ за мѣшанка на войницитѣ, но турете му на гърба сѣно, или друга нѣкоя вѣщь.

 

Ще ви приведа още единъ примѣръ. Единъ бѣденъ воденичарь развъждалъ кокошки. Той ималъ едно куче, което се научило да яде яйцата. Воденичарьтъ го билъ, гонилъ, дано да се отучи отъ обичая си, но кучето все продължавало да яде яйцата. Най-послѣ единъ неговъ приятель му далъ слѣдния съвѣтъ: за да отвикнешъ кучето да яде яйцата на кокошкитѣ, опечи едно яйце и тъй, както е горещо, като чуешъ, че нѣкоя кокошка снесе, смѣни прѣсното яйце съ печеното. Той направилъ тъй, както го посъвѣтвали. Кучето чува, че нѣкоя отъ кокошкитѣ снесла яйце и веднага отива на полога. Бързо налапва горещото яйце, но хуква да бѣга. Яйцето се заклѣщило между зѫбитѣ му, та едва го изхвърлило изъ устата си. Отъ тогава кучето не помислило вече да обикаля полозитѣ.

 

Казвамъ: има много хора, които трѣбва да изядатъ печено яйце, за да се освободятъ отъ нѣкой свой недѫгъ. Съ всѣки недѫгъ трѣбва да се постѫпва разумно, педагогически, тъй, както кучето трѣбва да научи правилото да не яде яйцата отъ полозитѣ, и коньтъ на не рита и хапе, а мирно и кротко да живѣе. Мога да ви приведа още много примѣри за укротяване на хората, но това сѫ обикновени работи. Има хора, които могатъ да влияятъ на пчелитѣ; други, които укротяватъ змии, тигри, лъвове, но за това се иска присѫтствие на духа, както и силна воля. Запримѣръ, когато искашъ да укротявашъ животнитѣ, когато искашъ да не те хапятъ, трѣбва да държишъ ума си силно концентриранъ. Англичанитѣ, които минаватъ за ексцентрични хора, често правятъ такива опити за укротяване на животни въ Индия и въ Африка. Седне нѣкой отъ тѣхъ на единъ голѣмъ камъкъ, концентрира ума си и мисли върху една опрѣдѣлена мисъль, Покрай него минава лъвъ, той не мърда. Но ако рече да мръдне само, този лъвъ ще го нападне. Онзи, който иска да служи на Бога, съзнанието му трѣбва да бѫде будно. Почне ли да плаче, да рита, да се оплаква, че тукъ не го приели, че тамъ го изпѫдили, лъвътъ ще го вземе. Ти като ученикъ, като влѣзешъ въ едно общество и да те обидятъ, трѣбва да дадешъ видъ въ себе си, че не сѫ те обидили. И най-лошитѣ думи да ти кажатъ, да не подозирашъ, че сѫ казали нѣщо лошо за тебе. Такъвъ трѣбва да бѫде християнинътъ, такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ на новото учение! Богъ казва: „Не си отмъщавайте, защото мое е отмъщението“! Забрави всичко и върви напрѣдъ! Това не значи, че като минавашъ покрай кучетата, нѣма да чувашъ тѣхния лай. Ще чувашъ, но ще знаешъ, че този лай не е заради тебе. Нима всичко, което става въ едно село е заради менъ? — Не е заради менъ.

 

Та първото нѣщо: когато искате вашитѣ имена да се запишатъ на небето, трѣбва да сте дошли до положението да въздѣйствувате вѫтрѣшно на свѣта съ силата на своя умъ. Да допуснемъ, че сте заобиколени съ редъ мѫчнотии. Какво ще направите? — Отправете вашата мисъль къмъ Бога! Имате недоразумение съ нѣкого —отправете ума си къмъ Бога! Имате да давате пари, стегналъ ви е кредиторътъ — отправете умътъ си къмъ Бога! Болни сте, докторътъ е казалъ, че слѣдъ два дена ще свършите — отправете ума си къмъ Бога! Чакайте да дойде отговоръ отгорѣ. Молите ли се на Бога, никакви лѣкарства не взимайте! Лѣкарството ще дойде отвѫтрѣ. Вземешъ ли лѣкарство, то трѣбва да произведе единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Ако ти извикашъ нѣкой лѣкарь, който разбира Божия законъ и се рѫководи отъ Него, той ще разбере твоето състояние, и лѣкарството, което даде, ще ти помогне. Когато за извѣстна болесть вие употрѣбите всички лѣкарства, които съврѣменната медицина прѣпорѫчва, но не ви помогнатъ, напуснете ги и се обърнете къмъ Бога. Тогава вашето оздравяване ще дойде отвѫтрѣ. Вѫтрѣ е вашиятъ лѣкарь. Той е лѣкарьтъ на душата. И всички вие трѣбва да бѫдете лѣкари на душитѣ си. Вие страдате, за да проучите себе си, да проучите и другитѣ хора. Умниятъ човѣкъ трѣбва да знае, какво мисли неговия другарь. Умниятъ човѣкъ трѣбва да знае още, какви сѫ чувствата на неговия другарь.

 

Вие трѣбва да знаете, че не живѣете за хората, но за Бога. Може би, съ всичко, което се случва въ живота ви, Господъ е рѣшилъ да ви изпита. Той казва на нѣкои да ви обидятъ. Казва: „Кажете на този светия една обидна дума“! Щомъ това нѣщо е отъ Бога, вие трѣбва да го издържите съ радость. Азъ съмъ ви привеждалъ редъ примѣри, които пъкъ вие привеждате на други, но като дойде сѫщото до васъ, не изпълнявате.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за поука. Единъ младъ ученикъ отива при единъ индуски Учитель и му казва: „Учителю, научи ме на великитѣ тайни на живота“! — Ще те науча, но ако можешъ да изпълнишъ една задача. Ще направишъ три нѣща: ще излѣзешъ на пѫтя и ще срещнешъ най-напрѣдъ единъ воененъ. Ще отидешъ при него и ще му ударишъ една плѣсница. По-нататъкъ ще срещнешъ единъ религиозенъ човѣкъ, който се моли на Бога тихо въ себе си. И на него ще ударишъ една плѣсница. Още по-нататъкъ по пѫтя ще срещнешъ единъ светия, човѣкъ, който е завършилъ вече своето развитие. На него ще ударишъ двѣ плѣсници. Слѣдъ това ще се върнешъ при мене. Ученикътъ отива при военния, удря му една плѣсница — военниятъ му удря двѣ плѣсници. Отива при религиозния човѣкъ, който се моли на Бога и му удря една плѣсница. Този човѣкъ се обръща, прѣкѫсва молитвата си, вдига рѫка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли. Когато отива при светията, удря му двѣ плѣсници, но той даже не мръдналъ. Ученикътъ се връща при Учителя си, който го запитва: „Какво ти каза първия?“ — А, много лошо бѣше. Военниятъ ми удари двѣ толкова силни плѣсници, че и до сега ги помня. „Това е методътъ на обикновения животъ. Така постѫпва всѣки човѣкъ, който не може да контролира себе си, който борави съ закона на необходимостьта. Вториятъ, религиозниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който е започналъ да живѣе по законъ и затова пожела да направи нѣщо, но се спрѣ, каза си: нищо, законъ има, той да го сѫди! Третиятъ, светията, това е човѣкътъ, който живѣе напълно по закона на Любовьта. Затова, когато ти като ученикъ, придобиешъ състоянието на послѣдния, ела при менъ, тогава ще те уча!“ — му отговорилъ учительтъ.

 

Сѫщото се отнася и за васъ: като ви ударятъ, не само че не трѣбва да отвръщате, но не трѣбва даже да забѣлѣжите, че сѫ ви ударили. Светията даже не забѣлѣзалъ, че го ударили — не мръдналъ нито единъ мускулъ на лицето си. Ако можете да понесете изпитанията си въ живота като светията, на когото ударили двѣ плѣсници, вие ще разберете и Божественитѣ закони. Той даже не счелъ за нужно да си повдигне очитѣ. Защо? — Христосъ живѣе въ него. Затова и вие не търсете Христа отвънъ, но вѫтрѣ въ васъ. Ако нѣкой пѫть видите Христа отвънъ, това е отражение само, въ огледалото Го виждате. Писанието казва: „Бога никой никога не е видѣлъ,“ Апостолъ Павелъ казва: „Сега ние знаемъ Христа не тъй, както едно врѣме, когато е билъ на земята“. Когато Христосъ се явилъ на Павла, той падналъ отъ коня си. Трѣбва да има единъ Ананий, който да отвори вашитѣ очи. Сега Христосъ, Богъ ви се изявява отвѫтрѣ. И радвайте се, че Божието присѫтствие е такова. Нѣкой казва: защо не мога да видя Христа? Не бързайте, ще дойде врѣме да Го видите. Не трѣбва да Го видите прѣждеврѣменно. Всички нѣща трѣбва да ставатъ на своето врѣме. Тъй както Богъ сега ни се открива, това е най-добриятъ начинъ. Ще слушаме Неговиятъ гласъ, който говори тихо и мълкомъ вѫтрѣ въ нашето съзнание. И най-малкото, което ни се казва отвѫтрѣ, трѣбва да го изпълнимъ.

 

Важното за насъ е това, че Христосъ всѣки день идва при насъ и ни казва: „Направи това заради менъ“! Когато нѣкой ти е казалъ обидна дума, Христосъ ще дойде при тебе и ще ти каже: „Прости му заради менъ!“ Кажешъ ли, че не можешъ, че ти е много мѫчно, ти не си изпълнилъ волята Божия. При тебе дойде единъ бѣднякъ, и въ този моментъ Христосъ те посѣти и ти казва отвѫтрѣ: „Дай новитѣ си дрехи на този бѣднякъ!“ Кажешъ ли, че ще му дадешъ старитѣ си дрехи, защото новитѣ не си обличалъ никакъ, пакъ не си изпълнилъ волята Божия. Че този бѣднякъ е нѣкой светия! Богъ те изпитва чрѣзъ него. Този бѣденъ може да е и самъ Христосъ. Господъ ти казва отвѫтрѣ: „Отстѫпи му твоята стая!“ Ти казвашъ: имамъ друга стая, нея ще му дамъ. Пакъ не си изпълнилъ волята Божия.

 

Ние постоянно корегираме онова, което Богъ ни казва, затова работата ни не върви. Дойде нѣкой при менъ и ме пита: колко дена трѣбва да постимъ, три или петь? Казвамъ: ако не вършишъ волята Божия и 20 дена да постишъ, нищо нѣма да те ползува. Има другъ единъ постъ. Ако азъ постя 10 дена и всѣки день нося своето ядене на бѣдни вдовици и сирачета, разбирамъ такъвъ постъ. Тѣ ще кажатъ: Господи, благодаримъ Ти, дѣто ни изпрати този братъ! Или, ако постя, за да очистя единъ недѫгъ отъ себе си, разбирамъ такъвъ постъ. Или, ако постя, за да придобия разположение на душата си, или да създамъ добри мисли и чувства въ себе си, разбирамъ такъвъ постъ. Но ако постя само за да изтоща тѣлото си и да не мога да работя, не разбирамъ такъвъ постъ. Тогава нѣкои ще кажатъ: като е тъй, да не постимъ, да не изтощаваме тѣлото си. Това е още по-опасно. Горко на този, който не пости! Човѣкъ, който никакъ не пости е натоваренъ корабъ, който, ако влѣзе въ развълнуваното море, опасность го застрашава. Човѣкъ, който пости много, е празенъ корабъ, безъ никакъвъ товаръ. И той може да се обърне, като влѣзе въ бурното море. Тогава на първия казвамъ да пости, да се изпразни малко, или съ други думи; да слѣзе на нѣкое пристанище, да извади малко отъ своята стока, да се поразтовари. На втория казвамъ: натовари малко кораба си! Като се срещнатъ празенъ и пъленъ корабъ, пълниятъ да каже на празния: ела, братко, вземи половината отъ моя товаръ!

 

Вие, окултнитѣ ученици въ България, трѣбва да дадете единъ примѣръ, ако не на съвършенство, то поне на издържливость, на храбрость, на самоотричане и при това катo ви обиждатъ, да можете да издържате. Като дойде отчаянието въ васъ, да се не отчайвате. Като дойде маловѣрието въ васъ, да се не обезвѣрявате. Искамъ да бѫдете образци на една жива вѣра. Никога не изгубвайте вѣрата си! Защото ние не гледаме на васъ, какви сте сега, но гледаме, какви трѣбва да бѫдете слѣдъ 5-10-22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: ето една наука, която промѣня хората! Всички вие трѣбва да се подмладявате всѣки момента да развивате най-хубави мисли и чувства. Вие трѣбва да бѫдете образци въ всѣко отношение. Това е желанието на Бога. Като отидете при Бога, Той ще даде на всѣки опрѣдѣленото мѣсто, и вие ще работите за Него. Не мислете, че като отидете при Бога, цѣлъ день ще пѣете, ще свирите и ще почивате. Не, отидете ли при Бога, вие може да поседите тамъ день, два, три, мѣсецъ, може и година, но веднага слѣдъ това ще ви турятъ на работа, ще ви дадатъ да управлявате нѣщо. Вие трѣбва да се приготовлявате за една велика служба въ Царството Божие. Казва Христосъ: „Радвайте се, че вашитѣ имена сѫ записани на небето“!

 

Сега ви пожелавамъ, имената ви да бѫдатъ записани горѣ! По-добро нѣщо отъ това има ли? Идната година като се срещнемъ, ще ви питамъ: получихте ли по едно писмо? И желая всинца, безъ изключение, да получите по едно писмо! Ако се яви едно изключение, всички заедно ще помагате на тѣзи братъ или сестра, щото и тѣхното име да се запише на небето. Всички сте призвани въ Бога, нѣма отмѣна. Но всички трѣбва да се учимъ. Който знае малко, трѣбва да се учи отъ другитѣ. Смирение трѣбва да има у всинца ви! Изслушвайте се, като говорите. Вие трѣбва да дадете образецъ за едно бѫдеще възпитание, та кой какъ ви види, да знае, че у васъ има едно Божествено възпитание, една вѫтрѣшна дисциплина, на която се подчинявате. Вие трѣбва да се подчинявате не на външна заповѣдь, а на една вѫтрѣшна заповѣдь. Като кажемъ: всички на работа! — да започнемъ работа. Като се каже: пѣйте! — да пѣемъ. Яжте! — да ядемъ. Каквото и да се каже, каквото и да се изпълни, всичко да излиза дълбоко отъ душата ви, И като срещнете единъ такъвъ братъ, ще видите, че на челото му има една светеща звѣзда. Това е единъ признакъ, че неговото име е записано горѣ. И Христосъ като дойде на земята, една звѣзда се появи. Звѣздата прѣдсказа Неговото раждане. Всѣкога, когато се ражда единъ великъ човѣкъ, на небето се появява една свѣтла звѣзда.

 

Азъ искамъ всички вие да видите тази звѣзда. Звѣздата, която се появи за Христа, да се яви и за васъ! Тя е Божествена, разумна звѣзда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е звѣзда, съ която идатъ Божиитѣ ангели. Тя е звѣзда, съ която Божиятъ Духъ раздава всички дарби и способности, отъ които, както вие, така и всички останали хора се нуждаятъ. И за въ бѫдеще ние имаме нужда да заработи въ насъ великиятъ святъ Божи Духъ, Който разбира всички закони, които Богъ е поставилъ. Тогава всичко ще върви въ редъ и порядъкъ. Само така ще може въ васъ да се внесе новото и да почувствувате всички едно вѫтрѣшно съвземане и прѣминаване отъ врѣменния животъ на смъртьта къмъ вѣчния животъ на безсмъртието.

 

„Радвайте се, че вашитѣ имена сѫ записани на небето“!







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt