Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_06_14 Успореднитѣ пѫтища

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 23 ноември 2015 - 06:30

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

УСПОРЕДНИТѢ ПѪТИЩА*

 

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

Размишление.

 

Прочете се резюме отъ темитѣ: “Най-важнитѣ идеи на ученицитѣ отъ класа.”

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху темата (№22): “Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили.”

 

Какво трѣбва да се разбира подъ думитѣ “отричане”, “отрицателни сили”?

 

MOK-04J-26-1.GIF

 

Какъ прѣвеждате думитѣ “анодъ” и “катодъ”? (-Тѣ сѫ названия на електрическитѣ полюси. Анодъ и катодъ сѫ гръцки думи. Анодъ означава горѣ, а катодъ - долу.) Сега да оставимъ значението на тѣзи думи, но да разгледаме отъ чисто материално гледище, какво прѣдставлява движението. Ако вземете една плоскость С1С2, може ли да има движение въ нея? Вънъ отъ нея може да има движение, но въ самата плоскость, движение не може да има, защото всичкитѣ й сили се намиратъ въ равновѣсие. Какво трѣбва да стане съ нея, за да има движение? Трѣбва да се измѣни положението на полюситѣ С1 и С2, за да се образува движение къмъ екватора А. Вие може да мислите, че северниятъ полюсъ е на единия край на земната ось, а южниятъ полюсъ - на другия край. Не, всѣка частичка отъ материята, колкото малка и да е, има свой северенъ и свой юженъ полюсъ и тѣзи полюси се допиратъ единъ до другъ въ екватора на самата частичка. Връзката между двата полюса е криволинейна, тя е меридиана. Тази връзка е наклонена къмъ полюситѣ и по нея силитѣ сѫ уравновѣсени. Въ природата нѣма абсолютно хоризонтална плоскость, но всѣкога има поне единъ малъкъ наклонъ, за да става движение.

 

Нѣкога хората искатъ да иматъ спокойно състояние, никой да не ги смущава; тѣ искатъ да бѫдатъ уравновѣсени, да бѫдатъ меридианъ. Това състояние е приятно, но за малко врѣме, а послѣ става непоносимо. Затова, за да има движение, всѣкога трѣбва да става прѣмѣстване на полюситѣ. Тогава енергията ще се съсрѣдоточава въ екватора.

 

Питамъ: дѣ е екваторътъ на човѣшкото тѣло? - При слънчевия вѫзелъ, подъ лъжичката. Въ животнитѣ екваторътъ се намира подъ стомашния мозъкъ (отъ гръбначния стълбъ до опашката) и затова у животнитѣ тази часть е най-активна. Нека всѣки отъ васъ да опрѣдѣли точно дѣ е неговиятъ екваторъ. Той е въ най-подвижната часть у човѣка - въ кръста. Екваторътъ у човѣка се мѣсти постоянно. Само въ идеалния човѣкъ той има точно опрѣдѣлено мѣсто. Когато човѣкъ е уравновѣсенъ, мѣстото на неговия екваторъ е постоянно. Въ такъвъ човѣкъ има пълна хармония между неговия умъ, неговото сърце и неговата воля; всички мѫчнотии за него сѫ само стимулъ за работа. Той смѣта мѫчнотиитѣ въ живота си за привилегии.

 

MOK-04J-26-2.GIF

 

Слѣдователно движение може да има само при наклонъ. Ако горната часть на нѣкоя плоскость се издигне и образува върхове и долини, прѣзъ тази плоскость могатъ да минатъ рѣки и да я направятъ плодоносна. Безъ това, плоскостьта бива пуста, мяза на пустинята Сахара. Върхътъ е мѣстото, дѣто хората почиватъ. Тѣ се изморяватъ докато стигнатъ до него. Когато човѣкъ почива, това показва, че е миналъ прѣзъ мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ, това сѫ високитѣ върхове, а високитѣ върхове винаги сѫ подбудителнитѣ причини въ живота на човѣка. Буквата М въ думата “мѫчение” се състои отъ два върха, между които се намира екватора. Тукъ всичкитѣ енергии се сливатъ въ центъра. Какво показватъ двѣтѣ успоредни линии въ буквата М? - Тѣ прѣдставляватъ границитѣ на едно разумно сѫщество. Само разумнитѣ сѫщества се движатъ по успоредни линии, а всички други сѫщества се движатъ по линии, които не сѫ успоредни. Слѣдователно дѣто има успоредни линии въ свѣта, тамъ работи нѣкоя висша интелигентность. Само двѣ разумни сѫщества могатъ да вървятъ успоредно. Ако двама души вървятъ успоредно, тѣ сѫ разумни; ако пѫтищата имъ се прѣсичатъ, тѣ не сѫ разумни. Прѣсѣченитѣ линии не показватъ движение на разумни сѫщества, а движение на обикновени хора. Щомъ двѣ линии се прѣсичатъ, това показва, че двѣ сѫщества се сливатъ и образуватъ едно сѫщество. Пеперудата независима ли е отъ гѫсеницата? Двѣ разумни сѫщества ли сѫ тѣ? - Не. Гѫсеницата и пеперудата се сливатъ и образуватъ едно сѫщество. Обаче, стремежитѣ имъ сѫ различни. Въ гѫсеницата има двѣ сѫщества. Едното отъ тѣхъ работи въ материалния свѣтъ, то е корена на нейния животъ. Като свърши своята работа, то образува кривата линия - “а”; слѣдъ него започва да работи второто сѫщество, като образува втората крива линия “б”. Това видоизмѣнение на успореднитѣ линии показва, че става трансформиране на енергиитѣ. Двѣтѣ сѫщества въ гѫсеницата се сливатъ и образуватъ пеперудата.

 

Сѫщото нѣщо става и въ природата. Щомъ двама души дойдатъ въ стълкновение, образува се едно сѫщество, между тѣхъ става прѣсичане. Вие трѣбва да спазвате този законъ. Ако двѣ ваши желания се кръстосатъ, тѣ изгубватъ силата си и остава само едно желание. Обаче, за да може да работите, непрѣменно трѣбва да имате двѣ желания, които да вървятъ успоредно. Скръбьта и радостьта сѫ двѣтѣ желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбьта всѣкога показва, че сте изгубили нѣщо. Слѣдователно тя е единъ отъ методитѣ на природата, чрѣзъ който ще намѣрите изгубеното. Ако ти нѣмашъ скръбь, не можешъ да намѣришъ изгубеното и никога нѣма да имашъ радость. Скръбьта е високъ планински върхъ, отъ който се стича вода за оплодяване на низинитѣ. Тя става причина да се прояви живота въ плоскостьта, който ще донесе радость и веселие.

 

И тъй скръбьта, която слиза отгорѣ, носи радостьта. Така трѣбва да схващате скръбьта. Тя не е мѫчение, а методъ на природата, чрѣзъ който може да се намѣри радостьта. Радостьта пъкъ е цѣлъ, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Слѣдователно скръбьта и радостьта сѫ тѣсно свързани. Тѣ не сѫществуватъ поотдѣлно въ природата. Това е правилното схващане за радостьта и скръбьта. Всѣка изгубена радость носи скръбь, чрѣзъ която пъкъ се намира радостьта. Скръбьта напомня на човѣка, че е изгубилъ нѣщо и му посочва дѣ е то. Ако се намирашъ въ трудно положение, скръбьта ще ти помогне да излѣзешъ отъ тамъ. Като имашъ скръбь, ти ще работишъ, ще търсишъ, докато намѣришъ загубеното, т.е. съ търсене човѣкъ всичко намира. Ти ще намѣришъ загубеното само при голѣма вѫтрѣшна скръбь. Това е истинската скръбь. Азъ не говоря за скръбьта, която вие имате отъ прѣувеличаване на нѣщата. Вие може да турите подъ микроскопъ едно малко сѫщество и да го увеличите много пѫти, но всѫщность това не е неговата естествена голѣмина. Това сѫщество подъ микроскопъ е голѣмо, но отвънъ е невидимо. Това не е скръбь. Вие не трѣбва да имате външна скръбь, но дълбока вѫтрѣшна скръбь. За скръбьта ние сѫдимъ по ефекта, който тя произвежда въ насъ.

 

Какво нѣщо сѫ успореднитѣ линии? Въ природата има ли успоредни линии? - Има. Може да се върви само по успоредни линии. Вие трѣбва да опрѣдѣлите какви линии описвате като вървите съ нѣкого. Когато двѣ успоредни линии се прѣсичатъ отъ трета, какво се образува? То значи какво ще се образува, ако пѫтьтъ, който изминаватъ двѣ разумни сѫщества, се прѣсѣче отъ трето разумно сѫщество? - Ще се образуватъ осемь ѫгли. Едни отъ тѣзи ѫгли сѫ кръстосани, други - съотвѣтни. И еднитѣ, и другитѣ сѫ равни помежду си. Какво показватъ тѣ?

 

MOK-04J-26-3.GIF

 

Питамъ: успореднитѣ линии прѣсичатъ ли се? Тѣ се прѣсичатъ въ безкрайностьта. Ако точката С е образъ на безкрайностьта, тогава правитѣ линии АС и ВС, които се прѣсичатъ въ точка С, ще бѫдатъ успоредни.

 

MOK-04J-26-4.GIF

 

Слѣдователно третата линия, която прѣсича двѣтѣ успоредни, сѫщо така е успоредна съ тѣхъ. Тя се прѣдставлява такава въ тесаракта, но при третото измѣрение ние я виждаме като прѣсѣчна линия. Тѣзи разсѫждения сѫ вънъ отъ обикновенитѣ. Ако една линия прѣсича двѣ успоредни, какво ще стане въ физическия свѣтъ? Прѣставете си, че тѣзи двѣ успоредни линии сѫ брѣгове на нѣкоя рѣка, която тече. Тѣ очъртаватъ брѣговетѣ й, които прѣдставляватъ разумни сѫщества. Третата линия прѣдставлява моста, прѣзъ който се прѣминава рѣката. Мостътъ, като разумно сѫщество, прѣдставлява връзка между брѣговетѣ, които започватъ да мислятъ. Щомъ трета линия прѣсича двѣ успоредни, това показва, че тѣзи двѣ разумни сѫщества мислятъ правилно. Тогава, ако искамъ да изразя, че трима души живѣятъ правилно, хармонично помежду си, ще напиша двѣ успоредни линии прѣсѣчени съ една трета. Този знакъ показва, че тѣзи хора разумно разрѣшаватъ всички задачи. И въ музиката имаме подобенъ знакъ, който се казва диезъ знакъ за повишение на тоноветѣ. Когато се изслѣдватъ геологически нѣкои пластове, прѣсѣчени съ трети, това показва, че тукъ сѫ работили разумни сѫщества и сѫ оставили своя знакъ. Геологътъ трѣбва да открие това самъ и да го знае. Такива сѣчения има и по рѫцѣтѣ на човѣка. Съ тѣхъ се занимава хиромантията. Тѣ говорятъ за разумна работа.

 

И тъй, всѣка пертурбация, всѣко прѣпятствие, всѣко измѣнение въ живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. Така трѣбва да схващате нѣщата. Всѣко малко измѣнение означава, че вие вървите по една възходяща линия. Този родъ разсѫждения сѫ необходими за всички хора по слѣднитѣ съображения. Въ човѣшкия животъ често ставатъ наводнения и насипи; нѣкой пѫть брѣговетѣ на вашия животъ, на извѣстни мѣста, се подронватъ, други мѣста се насипватъ, а често ставатъ и срутвания. Тъй че, безъ да искате, течението се подпушва. Понѣкога ставатъ толкова голѣми подпушвания, че се явява песимизъмъ у васъ или извратени мисли, които отклоняватъ правилния пѫть на мисъльта. Затова вие трѣбва съ вѣра да отклонявате изопа ченитѣ мисли, които идватъ до васъ, защото тѣ могатъ да измѣнятъ посоката на живота ви. Ето защо, вие трѣбва да се домогнете до разумния начинъ на мислене. Мисъльта ви трѣбва да е будна и силна! Тъй че, трѣбва ви вѣра и правиленъ начинъ на мислене. Вѣрата държи съзнанието будно, а правата мисъль - ясно. Вие трѣбва постоянно да се насърдчавате, защото сегашнитѣ условия носятъ тъй нареченитѣ “обезсърдчителни вълни”. И въ сънното, и въ будното състояние на човѣка къмъ него пристигатъ мисли, които повече го спъватъ, отколкото да го подтикватъ къмъ добро. Това сѫ само привидни спънки.

 

Рекохъ, най-първо вие трѣбва да се стремите да образувате въ себе си успоредни линии, т.е. линиитѣ на разумностьта. Всички трѣбва да се стремите къмъ разумность. Разумностьта трѣбва да бѫде цѣль въ живота ви! Не казвайте, че ще бѫдете разумни, но постѫпвайте разумно.

 

Сега ще ви дамъ една доста трудна задача. Въ разстояние на една седмица, като вървите изъ улицитѣ и нѣкой бѣденъ ви поиска пари, бръкнете въ джоба си и колкото пари имате, дайте му ги!

 

Да допуснемъ, че имате 100 лева въ джоба си - всичкитѣ ще дадете и ще останете безъ петь пари. Трудна задача! Ето какъ ще поставя задачата ви: прѣзъ тази седмица всѣки отъ васъ ще носи въ джоба си по 100 лева, докато срещне нѣкой бѣденъ, който ще иска помощь. Вие ще му ги дадете изведнъжъ; нѣма да се колебаете, нито ще избѣгвате просяцитѣ. Пъкъ ако никой не ви поиска помощь паритѣ ще останатъ за васъ. Ако ви поискатъ помощь още първия день, ще дадете 100-тѣ лева и съ това задачата ви е разрѣшена; не успѣете ли първия день, ще носите паритѣ до края на седмицата. Когато учительтъ задава задачи, грижи ли се ученицитѣ откѫдѣ ще взиматъ тетрадки, пера и мастило? Като дадете паритѣ на просека, който е опрѣдѣленъ за васъ, ще го попитате за името му и дѣ живѣе. Този, на когото трѣбва да дадете паритѣ, нѣма да седи на земята, но ще стане правъ и така ще ви посрещне. Той е човѣкътъ, на когото невидимиятъ свѣтъ е пошепналъ, че вие имате такава задача и го изп ращатъ да му дадете тия 100 лева. Той е опрѣдѣленъ отъ невидимия свѣтъ. Ако искате, може да направите опита още прѣзъ тази седмица. Ако пъкъ сте заети, може да го отложите за идната седмица. Паритѣ ще носите въ дѣсния си джобъ**, а когато ги давате, ще бръкнете съ лѣвата рѫка и съ нея ще ги подадете. Всички хора носятъ паритѣ си въ лѣвия джобъ, а бъркатъ съ дѣсната си рѫка, вие ще направите обратно: ще извадите паритѣ съ лѣвата рѫка отъ дѣсния си джобъ. Вие нѣма да търсите просека, той самъ ще ви намѣри, самъ ще дойде при васъ, той е вашъ познатъ.

 

“Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.”

 

26 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 14.IV.1925 г.

въ гр. София

 

----------------------------------------------------------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ

 

**на сакото (бел.ред.)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 24 май 2018 - 03:28

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Успореднитѣ пѫтища.

 

      „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.“

 

Размишление.

 

            Прочете се резюме отъ темитѣ: „Най-важнитѣ идеи на ученицитѣ отъ класа“.

 

            За слѣдния пѫть ще пишете върху темата (№22): „Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили“.

 

            Какво трѣбва де се разбира подъ думитѣ „отричане“, „отрицателни сили“?

 

            Какъ прѣвеждате думитѣ „анодъ“ и „катодъ“? (— Тѣ сѫ названия на електрическитѣ полюси. Анодъ и катодъ сѫ гръцки думи. Анодъ означава горѣ, а катодъ — долу). Сега да оставимъ значението на тѣзи думи, но да разгледаме отъ чисто материално гледище, какво прѣдставлява движението.

 

MOK-04J-26-1.GIF

 

            Ако вземете една плоскость С1С2, може ли да има движение въ нея? — Вънъ отъ нея може да има движение, но въ самата плоскость движение не може да има, защото всичкитѣ ѝ сили се намиратъ въ равновѣсие. Какво трѣбва да стане съ нея, за да има движение? — Трѣбва да се измѣни положението на полюситѣ С1 и С2, за да се образува движение къмъ екватора А. Вие може да мислите, че сѣверниятъ полюсъ е на единия край на земната ось, а южниятъ полюсъ — на другия край. Не, всѣка частичка отъ материята, колкото малка и да е, има свой сѣверенъ и свой юженъ полюсъ, и тѣзи полюси се допиратъ единъ до другъ въ екватора на самата частичка. Връзката между двата полюса е криволинейна — тя е меридианътъ. Тази връзка е наклонена къмъ полюситѣ, и по нея силитѣ сѫ уравновѣсени. Въ природата нѣма абсолютно хоризонтална плоскость, но всѣкога има поне единъ малъкъ наклонъ, за да става движение.

 

            Нѣкога хората искатъ да иматъ спокойно състояние, никой да не ги смущава; тѣ искатъ да бѫдатъ уравновѣсени, да бѫдатъ меридианъ. Това състояние е приятно, но за малко врѣме, а послѣ става непоносимо. Затова, за да има движение, всѣкога трѣбва да става прѣмѣстване на полюситѣ. Тогава енергията ще се съсрѣдоточава въ екватора.

 

            Питамъ: дѣ е екваторътъ на човѣшкото тѣло? — При слънчевия вѫзелъ, подъ лъжичката. Въ животнитѣ екваторътъ се намира подъ стомашния мозъкъ (отъ гръбначния стълбъ до опашката), и затова у животнитѣ тази часть е най активна. Нека всѣки отъ васъ да опрѣдѣли точно, дѣ е неговиятъ екваторъ. Той е въ най-подвижната часть у човѣка — въ кръста. Екваторътъ у човѣка се мѣсти постоянно. Само въ идеалния човѣкъ той има точно опрѣдѣлено мѣсто. Когато човѣкъ е уравновѣсенъ, мѣстото на неговия екваторъ е постоянно. Въ такъвъ човѣкъ има пълна хармония между неговия умъ, неговото сърце и неговата воля; всички мѫчнотии за него сѫ само стимулъ за работа. Той смѣта мѫчнотиитѣ въ живота си за привилегии.

 

            Слѣдователно, движение може да има само при наклонъ. Ако горната часть на нѣкоя плоскость се издигне и образува върхове и долини, прѣзъ тази плоскость могатъ да минатъ рѣки и да я направятъ плодоносна. Безъ това, плоскостьта бива пуста, мяза на пустинята Сахара. Върхътъ е мѣстото, дѣто хората почиватъ. Тѣ се изморяватъ, докато стигнатъ до него. Когато човѣкъ почива, това показва, че е миналъ прѣзъ мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ, това сѫ високитѣ върхове, а високитѣ върхове винаги сѫ подбудителнитѣ причини въ живота на човѣка. Буквата М въ думата „мѫчение“ се състои отъ два върха, между които се намира екватора. Тукъ всичкитѣ енергии се сливатъ въ центъра. Какво показватъ двѣтѣ успоредни линии въ буквата М? — Тѣ прѣдставляватъ границитѣ на едно разумно сѫщество. Само разумнитѣ сѫщества се движатъ по успоредни линии, а всички други сѫщества се движатъ по линии, които не сѫ успоредни. Слѣдователно, дѣто има успоредни линии въ свѣта, тамъ работи нѣкоя висша интелигентность. Само двѣ разумни сѫщества могатъ да вървятъ успоредно. Ако двама души вървятъ успоредно, тѣ сѫ разумни; ако пѫтищата имъ се прѣсичатъ, тѣ не сѫ разумни. Прѣсѣченитѣ линии не показватъ движение на разумни сѫщества а движение на обикновени хора. Щомъ двѣ линии се прѣсичатъ, това показва, че двѣ сѫщества се сливатъ и образуватъ едно сѫщество. Пеперудата независима ли е отъ гѫсеницата? Двѣ разумни сѫщества ли сѫ тѣ? — Не. Гѫсеницата и пеперудата се сливатъ и образуватъ едно сѫщество. Обаче, стремежитѣ имъ сѫ различни. Въ гѫсеницата има двѣ сѫщества. Едното отъ тѣхъ работи въ материалния свѣтъ — то е коренътъ на нейния животъ. Като свърши своята работа, то образува кривата линия — а; слѣдъ него започва да работи второто сѫщество, като образува втората крива линия — б. Това видоизмѣнение на успореднитѣ линии показва, че става трансформиране на енергиитѣ. Двѣтѣ сѫщества въ гѫсеницата се сливатъ и образуватъ пеперудата.

 

MOK-04J-26-2.GIF

 

            Сѫщото нѣщо става и въ природата. Щомъ двама души дойдатъ въ стълкновение, образува се едно сѫщество, между тѣхъ става прѣсичане. Вие трѣбва да спазвате този законъ. Ако двѣ ваши желания се кръстосатъ, тѣ изгубватъ силата си и остава само едно желание. Обаче, за да може да работите, непрѣменно трѣбва да имате двѣ желания, които да вървятъ успоредно. Скръбьта и радостьта сѫ двѣтѣ желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбьта всѣкога показва, че сте изгубили нѣщо. Слѣдователно, тя е единъ отъ методитѣ на природата, чрѣзъ който ще намѣрите изгубеното. Ако ти нѣмашъ скръбь, не можешъ да намѣришъ изгубеното, и никога нѣма да имашъ радость. Скръбьта е високъ планински върхъ, отъ който се стича вода за оплодяване на низинитѣ. Тя става причина да се прояви живота въ плоскостьта, който ще донесе радость и веселие.

 

            И тъй, скръбьта, която слиза отгорѣ, носи радостьта. Така трѣбва да схващате скръбьта. Тя не е мѫчение, а методъ на природата, чрѣзъ който може да се намѣри радостьта. Радостьта пъкъ е цѣль, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Слѣдователно, скръбьта и радостьта сѫ тѣсно свързани. Тѣ не сѫществуватъ поотдѣлно въ природата. Това е правилното схващане за радостьта и скръбьта. Всѣка изгубена радость носи скръбь, чрѣзъ която пъкъ се намира радостьта. Скръбьта напомня на човѣка, че е изгубилъ нѣщо и му посочва дѣ е то. Ако се намирашъ въ трудно положение, скръбьта ще ти помогне да излѣзешъ оттамъ. Като имашъ скръбь, ти ще работишъ, ще търсишъ, докато намѣришъ загубеното, т. е. съ търсене човѣкъ всичко намира. Ти ще намѣришъ загубеното само при голѣма вѫтрѣшна скръбь. Това е истинската скръбь. Азъ не говоря за скръбьта, която вие имате отъ прѣувеличаване на нѣщата. Вие може да турите подъ микроскопъ едно малко сѫщество и да го увеличите много пѫти, но въ сѫщность това не е неговата естествена голѣмина. Това сѫщество подъ микроскопъ е голѣмо, но отвънъ е невидимо. Това не е скръбь. Вие не трѣбва да имате външна скръбь, но дълбока вѫтрѣшна скръбь. За скръбьта ние сѫдимъ по ефекта, който тя произвежда въ насъ.

 

            Какво нѣщо съ успореднитѣ линии? Въ природата има ли успоредни линии? — Има. Може да се върви само по успоредни линии. Вие трѣбва да опрѣдѣлите, какви линии описвате като вървите съ нѣкого. Когато двѣ успоредни линии се прѣсичатъ отъ трета, какво се образува? То значи: какво ще се образува, ако пѫтьтъ, който изминаватъ двѣ разумни сѫщества, се прѣсѣче отъ трето разумно сѫщество? — Ще се образуватъ осемь ъгли. Едни отъ тѣзи ѫгли съ кръстосани, други — съотвѣтни. И еднитѣ, и другитѣ сѫ равни помежду си. Какво показватъ тѣ?

 

MOK-04J-26-3.GIF

 

            Питамъ: успореднитѣ линии прѣсичатъ ли се? — Тѣ се прѣсичатъ въ безкрайностьта. Ако точката С е образъ на безкрайностьта, тогава правитѣ линии АС и ВС, които се прѣсичатъ въ точка С, ще бѫдатъ успоредни. Слѣдователно, третата линия, която прѣсича двѣтѣ успоредни, сѫщо така е успоредна съ тѣхъ. Тя се прѣдставлява такава въ тесаракта, но при третото измѣрение ние я виждаме като прѣсѣчна линия. Тѣзи разсѫждения сѫ вънъ отъ обикновенитѣ. Ако една линия прѣсича двѣ успоредни, какво ще стане въ физическия свѣтъ? Прѣдставете си, че тѣзи двѣ успоредни линии сѫ брѣгове на нѣкоя рѣка, която тече. Тѣ очъртаватъ брѣговетѣ ѝ, които прѣдставляватъ разумни сѫщества. Третата линия прѣдставлява моста, прѣзъ който се прѣминава рѣката. Мостътъ, като разумно сѫщество, прѣдставлява връзка между брѣговетѣ, които започватъ да мислятъ. Щомъ трета линия прѣсича двѣ успоредни, това показва, че тѣзи двѣ разумни сѫщества мислятъ правилно. Тогава, ако искамъ да изразя, че трима души живѣятъ правилно, хармонично помежду си, ще напиша двѣ успоредни линии, прѣсѣчени съ една трета — Този знакъ показва, че тѣзи хора разумно разрѣшаватъ всички задачи. И въ музиката имаме подобенъ знакъ, който се казва диезъ — знакъ за повишение на тоноветѣ. Когато се изслѣдватъ геологически нѣкои пластове, прѣсѣчени съ трети, това показва, че тукъ съ работили разумни сѫщества и съ оставили своя знакъ. Геологътъ трѣбва да открие това самъ и да го знае. Такива сѣчения има и по рѫцѣтѣ на човѣка. Съ тѣхъ се занимава хиромантията. Тѣ говорятъ за разумна работа.

 

MOK-04J-26-4.GIF

 

            И тъй, всѣка пертурбация, всѣко прѣпятствие, всѣко измѣнение въ живота, на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. Така трѣбва да схващате нѣщата. Всѣко малко измѣнение означава, че вие вървите по една възходяща линия. Този родъ разсѫждения съ необходими за всички хора по слѣднитѣ съображения. Въ човѣшкия животъ често ставатъ наводнения и насипи; нѣкой пѫть брѣговетѣ на вашия животъ на извѣстни мѣста се подронватъ, други мѣста се насипватъ, а често ставатъ и срутвания. Тъй че, безъ да искате, течението се подпушва. Понѣкога ставатъ толкова голѣми подпушвания, че се явява песимизъмъ у васъ, или извратени мисли, които отклоняватъ правилния пѫть на мисъльта. Затова вие трѣбва съ вѣра да отклонявате изопаченитѣ мисли, които идватъ до васъ, защото тѣ могатъ да измѣнятъ посоката на живота ви. Ето защо, вие трѣбва да се домогнете до разумния начинъ на мислене. Мисъльта ви трѣбва да е будна и силна! Тъй че, трѣбва ви вѣра и правиленъ начинъ на мислене. Вѣрата държи съзнанието будно, а правата мисъль — ясно. Вие трѣбва постоянно да се насърдчавате, защото сегашнитѣ условия носятъ тъй нареченитѣ „обезсърдчителни вълни“. И въ сънното, и въ будното състояние на човѣка къмъ него пристигатъ мисли, които повече го спъватъ, отколкото да го подтикватъ къмъ добро. Това сѫ само привидни спънки.

 

            Казвамъ: най-първо вие трѣбва да се стремите да образувате въ себе си успоредни линии, т. е. линиитѣ на разумностьта. Всички трѣбва да се стремите къмъ разумность. Разумностьта трѣбва да бѫде цѣль въ живота ви! Не казвайте, че ще бѫдете разумни, но постѫпвайте разумно.

 

            Сега ще ви дамъ една доста трудна задача. Въ разстояние на една седмица, като вървите изъ улицитѣ, и нѣкой бѣденъ ви поиска пари, бръкнете въ джоба си и колкото пари имате, дайте му ги!

 

            Да допуснемъ, че имате 100 лева въ джоба си — всичкитѣ ще дадете и ще останете безъ петь пари. Трудна задача! Ето какъ ще поставя задачата ви: прѣзъ тази седмица всѣки отъ васъ ще носи въ джоба си по 100 лева, докато срещне нѣкой бѣденъ, който ще иска помощь. Вие ще му ги дадете изведнъжъ; нѣма да се колебаете, нито ще избѣгвате просяцитѣ. Пъкъ, ако никой не ви поиска помощь, паритѣ ще останатъ за васъ. Ако ви поискатъ помощь още първия день, ще дадете 100-тѣ лева, и съ това задачата ви е разрѣшена; не успѣете ли първия день, ще носите паритѣ до края на седмицата. Когато учительтъ задава задачи, грижи ли се ученицитѣ откѫдѣ ще взиматъ тетрадки, пера и мастило? Като дадете паритѣ на просека, който е опрѣдѣленъ за васъ, ще го попитате за името му и дѣ живѣе. Този, на когото трѣбва да дадете паритѣ, нѣма да седи на земята, но ще стане правъ и така ще ви посрещне. Той е човѣкътъ, на когото невидимиятъ свѣтъ е пошепналъ, че вие имате такава задача, и го изпращатъ да му дадете тия 100 лева. Той е опрѣдѣленъ отъ невидимия свѣтъ. Ако искате, може да направите опита още прѣзъ тази седмица. Ако пъкъ сте заети, може да го отложите за идната седмица. Паритѣ ще носите въ дѣсния си джобъ, а когато ги давате, ще бръкнете съ лѣвата рѫка и съ нея ще ги подадете. Всички хора носятъ паритѣ си въ лѣвия джобъ, а бъркатъ съ дѣсната си рѫка; вие ще направите обратно: ще извадите паритѣ съ лѣвата рѫка отъ дѣсния си джобъ. Вие нѣма да търсите просека, той самъ ще ви намѣри, самъ ще дойде при васъ, той е вашъ познатъ.

 

      „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“!

 

26 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 14. VI 1925 г.

въ гр. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt