Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1925_02_15 Високитѣ места и чистиятъ въздухъ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 22 ноември 2015 - 04:29

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВИСОКИТѢ МЕСТА И ЧИСТИЯТЪ ВЪЗДУХЪ*

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

Прочете се резюме отъ темитѣ: “Разлика между фантазия и въображение”.

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: “Първото растение на земята”.

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху темата (№16): “Кой е най-мекия и най-коравия удъ у човѣка?”

 

Ще ви запитамъ: защо нѣкои отъ растенията сѫ малки, а други - голѣми? Какво е вашето мнѣние по този въпросъ? (-Това зависи отъ условията, при които растението се развива. Има единъ природенъ законъ, споредъ който, при лошитѣ условия външнитѣ форми се смаляват, а при добритѣ условия се увеличаватъ.) Какъ мислите вие, плоднитѣ дървета прѣдшествуватъ ли трѣвитѣ въ своето проявление или трѣвитѣ ги прѣдшествуватъ? (-Плоднитѣ дървета прѣдшествуватъ трѣвитѣ.) Имало ли е плодни дървета прѣзъ ледения периодъ? (-Споредъ съврѣменната наука, прѣзъ този периодъ не е имало плодни дървета.) Ще ви задамъ нѣколко въпроси. Каква е била първоначално формата на заека? Каква форма е ималъ той, като днешната или друга нѣкаква? Има ли нѣкакво подобие между мишката и свинята? (-Тѣ ядатъ всичко, каквото намѣрятъ.) Въ устройството си иматъ ли нѣщо подобно? (-Мишкитѣ сѫ гризачи.) Между мишкитѣ и зайцитѣ има ли подобие? (Тѣ сѫ гризачи. Освѣнъ това и мишкитѣ, и зайцитѣ сѫ страхливи.) Защо прѣднитѣ зѫби у гризачитѣ растатъ толкова много? При какви условия и кога се явилъ у тѣхъ навикътъ да гризатъ? Кога се явило у нѣкои отъ бръмбаритѣ съзнанието да снасятъ яйцата си въ коритѣ на дърветата? Какъ бихте си обяснили способностьта на клѣткитѣ у птицитѣ да създаватъ кожата да създаватъ перцата си и при това тъй хубаво да ги боядисватъ, като че нѣкой художникъ е работилъ върху тѣхъ? Дали самитѣ клѣтки правятъ това? Обърнете внимание и на пеперудитѣ! Тѣ живѣятъ ли повече отъ едно лѣто? - Не. Въпрѣки това вижте какво богатство отъ краски има върху тѣхнитѣ крилца. Какво иска да ни каже природата съ това? Туй е една луксозна дрешка, която струва нѣколко милиона лева, а при това трае само едно лѣто. Какво голѣмо изкуство е това нѣщо!

 

Както виждате, голѣми художници сѫ пеперудитѣ. Има ли нѣкакъвъ замисълъ въ тѣхното художество? (-Нѣкои отъ краскитѣ имъ се прѣдаватъ отъ самата срѣда, въ която се движатъ, за да се прѣдпазятъ отъ враговетѣ си. Краскитѣ имитиратъ цвѣта на околната срѣда, въ която се движатъ.) Питамъ: ами цвѣтята, които иматъ краски, кого имитиратъ? Нали и тѣ иматъ врагове? (-Напротивъ, у цвѣтята има желание да изпѫкнатъ всрѣдъ околната срѣда, въ която се намиратъ, за да бѫдатъ забѣлѣзани отъ насѣкомитѣ.) Слѣдили ли сте, кои пеперуди повече сѫ изложени на опасность: тия на които крилцата сѫ пъстро боядисани, или тия, които нѣматъ никакви краски? Помислете малко върху този въпросъ и ако не можете да си отговорите, запитайте нѣкой естественикъ, какво той би ви казалъ. Естественицитѣ още не сѫ разрѣшили въпроса, кой даде тия краски у пеперудитѣ и какъ изобщо се създаватъ.

 

Рекохъ, вие виждате сега колко въпроси има неразрѣшени. Ако съврѣменнитѣ естественици биха разрѣшили тия въпроси, тѣ биха хвърлили голѣма свѣтлина върху историята на органическото царство. Забѣлѣзано е по извѣстни признаци, че пеперудитѣ иматъ съзнание за своитѣ красиви дрехи, както и за прашеца, който се намира по крилцата имъ. Когато вали дъждъ или когато дойде буря, тѣ грижливо се скриватъ нѣкѫдѣ, да запазятъ праха по крилцата си. Какъ се е създалъ този прахъ по крилцата на пеперудитѣ, това съв213 рѣменната наука не знае. Това показва, че пеперудитѣ сѫ знаели галванопластиката прѣди хората. Това не е просто натрупване на прашецъ. Голѣмо изкуство е да се наслои тази финна материя върху крилцата имъ. Какъ мислите, сами пеперудитѣ ли правятъ това нѣщо? (-Пъстритѣ, красивитѣ пеперуди повече се пазятъ, затова и по-мѫчно се ловятъ отъ обикновенитѣ.) Така е, красивитѣ пеперуди сѫ по-интелигентни. Единъ английски писатель, естественикъ, слѣдъ като правилъ много научни наблюдения върху растенията и животнитѣ, най-послѣ дохожда до заключението, че навѣрно нѣкои висши сѫщества взиматъ участие въ украсяването и напрашването крилцата на пеперудитѣ. Той признава намѣсата на висши сѫщества въ тази работа, но не може да си отговори, какъвъ интересъ имат тѣ отъ това.

 

Правили ли сте наблюдения на ноктитѣ си, да си отговорите какво значение иматъ бѣлитѣ полукрѫгове, които се явяватъ по тѣхъ? Нѣкои хора иматъ такива полукрѫгове, само на единъ отъ пръститѣ си, други - на два, а нѣкои - на всичкитѣ пръсти. Случайность ли сѫ тия бѣли полукрѫгове или означаватъ нѣщо? - Въ природата нѣма случайности. Хората, които иматъ тия полукрѫгове на всичкитѣ си пръсти, се отличаватъ съ добро кръвообръщение. Тия хора, които нѣматъ полукрѫговетѣ, се отличаватъ съ слабо кръвообръщение. Има изключения и отъ това явление, но тѣ сѫ малко. Вие може да направите опитъ, да провѣрите дали това е вѣрно или не. Тия хора, у които дихателната система и кръвообръщението е слабо, да работятъ върху засилването на кръвообръщението си и слѣдятъ явяватъ ли се тия полукрѫгове. Ако съ усилване на кръвообръщението имъ тия полукрѫгове се появятъ, значи това е фактъ, а не само едно съвпадение. Не се ли усилва кръвообръщението, не се ли явяватъ тия бѣли полукрѫгове, съ това се потвърждава и фактътъ, че тѣ иматъ връзка съ дишането и кръвообръщението.

 

Правете и друго наблюдение: слѣдете каква е широчината на ноктитѣ. Широчината на ноктитѣ съотвѣтствува на волята у човѣка. Хора, у които ноктитѣ сѫ широки, иматъ силна, издържлива воля; тия хора пъкъ, на които ноктитѣ сѫ тѣсни, иматъ слаба воля. Знаете ли какви тънки наблюдения трѣбва да правите, ако ви се даде да работите научно върху тезата: “Отношение между ноктитѣ на човѣка и неговата воля.” Всѣки отъ вас може да прави тия наблюдения.

 

Сѫщо така има връзка между широчината на носа и дихателната система у човѣка. Колкото е по-добрѣ развита дихателната система и кръвообръщението у нѣкой човѣкъ, толкова и ноздритѣ у него сѫ по-здрави, носътъ и ноздритѣ иматъ задоволителна широчина. Колкото е по-слабо развита дихателната система у нѣкой човѣкъ, той е по-сприхавъ, понервенъ, вслѣдствие на което носътъ и ноздритѣ му сѫ потѣсни. Това се обяснява по слѣдния начинъ: когато дробоветѣ сѫ добрѣ развити, човѣкъ поема повече въздухъ, който, като минава прѣзъ носа, постепенно го разширява. Когато дробоветѣ сѫ слаби, човѣкъ поема по-малко въздухъ, вслѣдствие на което носътъ остава по-тѣсенъ. Забѣлѣзвате ли, че носътъ ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човѣкъ широчината на носа при ноздритѣ трѣбва да бѫде 3 см. Мине ли носътъ тази мѣрка, това е лошъ признакъ. Намали ли се широчината на носа помалко отъ 3 см. и това е лошъ признакъ.

 

Отъ значение за васъ сѫ наблюденията и върху врата. Вратътъ трѣбва да има нормална широчина 30 см., при височина на човѣка 165 см. Намали ли се тази широчина на врата, това е лошъ признакъ. У туберкулознитѣ хора вратътъ е подъ тази норма. Увеличи ли се у нѣкой човѣкъ широчината на врата до 40 см., при сѫщата височина - 165 см. ръстъ и това е лошъ признакъ. Такъвъ човѣкъ е осѫденъ наймного слѣдъ двѣ години да умре отъ апоплексия. Вратътъ му трѣбва да спадне поне съ петь сантиметра - до 35 см. Дойде ли до тази мѣрка, той ще може да се излѣкува. Съврѣменната медицина обръща внимание и върху дължината на врата. Кѫсиятъ и дебелъ вратъ показва затлъстяване у човѣка и условия за апоплексия. Както виждате между всички величини въ организма на човѣка има извѣстни пропорции, извѣстни математически съотношения, които трѣбва да се спазватъ, за да бѫде човѣкъ здравъ.

 

Младитѣ хора заболѣватъ по-често отъ възрастнитѣ. Най-много заболѣвания се явяватъ въ дихателната система. Затова хора съ слаби гърди трѣбва да живѣятъ на високи мѣста, надъ 2000 м. височина, дѣто въздухътъ е чистъ и лекъ. При тѣзи условия става силна реакция въ организма имъ. Тамъ електрическитѣ течения сѫ по-силни, отколкото въ низкитѣ мѣста, тѣ раздвижватъ кръвьта на организма. Всички слабогръдни сѫ мързеливи хора. У тѣхъ се натрупватъ отрицателни мисли, които дѣйствуватъ убийствено върху психиката имъ. Тѣ знаятъ, че малко ще живѣятъ, че сѫ болни, но никога не признаватъ това. Ако вие уплашите единъ туберкулозенъ, че слѣдъ мѣсецъ ще умре, въ него веднага се събужда силно желание за животъ, той се стресва, започва да реагира срѣщу болестьта и тръгва къмъ подобрение. Туберкулознитѣ обикновено сѫ страхливи хора, затова ако ги уплашитѣ, че ще умратъ, тѣ започватъ да се борятъ съ болестьта и оздравяватъ.

 

Онѣзи хора, у които дихателната система е слабо развита, за засилването й могатъ да употрѣбятъ слѣдния методъ: слабо разтриване костьта задъ ушитѣ, за да се усили живота. Това мѣсто е свързано съ издържливостьта на организма. Тамъ има единъ центъръ, нареченъ “любовь къмъ живота”. Когато у нѣкой туберкулозенъ се събуди любовь къмъ живота, той става издържливъ, устойчивъ къмъ външнитѣ условия. Туберкулозниятъ човѣкъ трѣбва да живѣе на високи мѣста и да се излага на слънчева свѣтлина. Ако е студено тамъ, той трѣбва да бѫде добрѣ облѣченъ, краката добрѣ затоплени, а главата може да бѫде открита, тя повече издържа студа, защото е акумулаторъ на електрическа енергия.

 

Ще ви изнеса едно положение, отъ което трѣбва да се пазите. Прѣдставете си два организма А и В, който седятъ единъ до другъ. Организмътъ А съдържа много киселини въ тѣлото си: въ чувствата си - въ водно състояние, а въ мислитѣ си - въ въздухообразно състояние. Този организъмъ е привикналъ къмъ киселинитѣ, които сѫ въ него, затова не чувствува тѣхното врѣдно влияние, но неговитѣ киселини се отразяватъ врѣдно върху организма В. Нѣма да се мине мно го врѣме и този човѣкъ В ще умре. Защо? Той е по-слабъ и не може да издържи на разрушителното дѣйствие на киселинитѣ. Окултната наука нарича това лошо влияние “вампиризъмъ” - изтегляне на магнетичнитѣ сокове отъ организма. За да се прѣдпази човѣкъ отъ тия лоши влияния, окултната наука прѣпорѫчва на слабитѣ хора да носятъ скѫпоцѣнни камъни. Тѣ могатъ да трансформиратъ лошото влияние на киселинитѣ. Както войницитѣ въ врѣме на война се запазватъ отъ задушливитѣ газове чрѣзъ особени шапки, така и скѫпоцѣннитѣ камъни запазватъ човѣка отъ врѣдното влияние на киселинитѣ. Обаче всички скѫпоцѣнни камъни не притежаватъ тази сила. Разумниятъ човѣкъ знае какъвъ камъкъ трѣбва да употрѣби за себе си. Всѣки скѫпоцѣненъ камъкъ е емблемъ на нѣкаква сила в природата. Единъ скѫпоцѣненъ камъкъ може да ви дѣйствува благотворно само тогава, когато между васъ и него има извѣстна симпатия.

 

Тия два организми А и В прѣдставляватъ два принципа: първиятъ принципъ А е нареченъ мѫжки или принципъ на разрушение, а вториятъ В - женски принципъ или мекъ принципъ. Понѣкога и мекиятъ принципъ може да се приспособи къмъ влиянието на киселинитѣ, като се научи да трансформира тѣхното врѣдно дѣйствие. Заболѣванията, които ставатъ днесъ съ хората, се дължатъ на съвсѣмъ други причини, а не на тѣзи, които съврѣменнитѣ лѣкари обясняватъ. Напримѣръ виждашъ днесъ нѣкой младъ, здравъ човѣкъ, но утрѣ чувашъ, че умрѣлъ внезапно. Окултната наука обяснява тази моментална смърть съ това, че този човѣкъ е попадналъ подъ влиянието на извѣстни природни течения. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, когато попадне въ тия течения. Той трѣбва да употрѣби разумната си воля, за да може да имъ противодѣйствува. Въ природата сѫществуватъ не само тия течения, които отнематъ живота на човѣка, но и такива, които завличатъ хората и го отнасятъ нѣйдѣ далечъ изъ пространството.

 

Човѣкъ трѣбва да се пази и отъ двойницитѣ на нѣкои умрѣли, които сѫ като паразити. Тѣ сѫ като медузитѣ въ морето - хванатъ ли нѣщо, изсмукватъ го и тогава го оставятъ. Когато усѣтите около васъ една гѫста материя, която ви обвива и смучи, това сѫ именно тия двойници. Вие трѣбва да имъ противодѣйствувате, да се освобождавате отъ тѣхъ. За да избѣгвате тия влияния, първото необходимо условие е чистота. Азъ не говоря за обикновената чистота, която въ хигиенично отношение е мѣрка противъ болеститѣ, но говоря за духовната чистота, която е необходима за здравето. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, непрѣменно трѣбва да води чистъ животъ. Чистотата е необходима и за човѣшкия умъ.

 

Често окултнитѣ ученици, въ своитѣ разбирания, се намиратъ прѣдъ опасность, въ която свѣтскитѣ хора не изпадатъ. Тѣ, въ нѣкои случаи на живота, не дѣйствуватъ, но казватъ: “Богъ ще ни пази, природата ще ни пази, такава е волята Божия, има Божий Промисълъ” и т.н. Свѣтскиятъ човѣкъ не вѣрва въ това, затуй каквото му се случи въ живота, самъ дѣйствува. Трѣбва да знаете, че Божиятъ Промисълъ е основанъ на разумни Божии закони и затова, ние можемъ да бѫдемъ покровителствувани отъ този Промисълъ само тогава когато спазваме Божиитѣ закони. Не ги ли спазваме, ние сме изложени на вѫтрѣшни опасности. Каквото и да правите, всичко трѣбва да става въ границитѣ на разумнитѣ природни закони. Тогава, каквито страдания и да ви дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ за ваша полза. Трѣбва да знаете обаче, че смърть нѣма да ви се причини никога, защото тя нищо не допринася на човѣка, а само спира развитието му. Дойде ли смъртьта, човѣкъ изгубва условията за животъ. Слѣдъ това трѣбва да мине дълъгъ периодъ отъ врѣме, докато той придобие загубеното, т.е. новитѣ условия за животъ.

 

Любовьта ражда доброто.

Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.

 

18 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

държана отъ Учителя на 15.II.1925г.

 

-------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 24 май 2018 - 03:18

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Високитѣ мѣста и чистиятъ въздухъ.

 

„Любовьта ражда доброто!“

 

— Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

Прочете се резюме отъ темитѣ: „Разлика между фантазия и въображение.“

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: „Първото растение на земята“.

 

За слѣдния пѫть ще пишете върху темата №16: „Кой е най-мекиятъ и най-коравиятъ удъ у човѣка?“

 

Ще ви запитамъ: защо нѣкои отъ растенията сѫ малки, а други голѣми? Какво е вашето мнѣние по този въпросъ? (— Това зависи отъ условията, при които растението се развива. Има единъ природенъ законъ, споредъ който, при лошитѣ условия външнитѣ форми се смаляватъ, а при добритѣ условия се увеличаватъ). Какъ мислите вие, плоднитѣ дървета прѣдшествуватъ ли трѣвитѣ въ своето проявление, или трѣвитѣ ги прѣдшествуватъ? (— Плоднитѣ дървета, прѣдшествуватъ трѣвитѣ). Имало ли е плодни дървета прѣзъ ледения периодъ? (— Споредъ съврѣменната наука прѣзъ този периодъ не е имало плодни дървета).

 

Ще ви задамъ нѣколко въпроси. Каква е била първоначално формата на заека? Каква форма е ималъ той, като днешната, или друга нѣкаква? Има ли нѣкакво подобие между мишката и свинята? (— Тѣ ядатъ всичко, каквото намѣрятъ). Въ устройството си иматъ ли нѣщо подобно? (— Мишкитѣ сѫ гризачи). Между мишкитѣ и зайцитѣ има ли подобие? (— Тѣ сѫ гризачи. Освѣнъ това и мишкитѣ, и зайцитѣ сѫ страхливи) Защо прѣднитѣ зѫби у гризачитѣ растатъ толкова много? При какви условия и кога се явилъ у тѣхъ навикътъ да гризатъ? Кога се явило у нѣкои отъ бръмбаритѣ съзнанието да снасятъ яйцата си въ коритѣ на дърветата? Какъ бихте си обяснили способностьта на клѣткитѣ у птицитѣ да създаватъ кожата, да създаватъ перцата си, и при това тъй хубаво да ги боядисватъ, като че нѣкой художникъ е работилъ върху тѣхъ? Дали самитѣ клѣтки правятъ това? Обърнете внимание и на пеперудитѣ! Тѣ живѣятъ ли повече отъ едно лѣто? — Не. Въпрѣки това, вижте, какво богатство отъ краски има върху тѣхнитѣ крилца! Какво иска да ни каже природата съ това? Туй е една луксозна дрешка, която струва нѣколко милиона лева, а при това трае само едно лѣто. Какво голѣмо изкуство е това нѣщо! Както виждате, голѣми художници сѫ пеперудитѣ! Има ли нѣкакъвъ замисълъ въ тѣхното художество? (— Нѣкои отъ краскитѣ имъ се прѣдаватъ отъ самата срѣда, въ която се движатъ, за да се прѣдпазятъ отъ враговетѣ си. Краскитѣ имитиратъ цвѣта на околната срѣда, въ която се движатъ). Питамъ: ами цвѣтята, които иматъ краски, кого имитиратъ? Нали и тѣ иматъ врагове? (— Напротивъ, у цвѣтята има желание да изпѫкнатъ всрѣдъ околната срѣда, въ която се намиратъ, за да бѫдатъ забѣлѣзани отъ насѣкомитѣ). Слѣдили ли сте, кои пеперуди повече сѫ изложени на опасность: тия, на които крилцата сѫ пъстро боядисани, или тия, които нѣматъ никакви краски? Помислете малко върху този въпросъ, и ако не можете да си отговорите, запитайте нѣкой естественикъ, какво той би ви казалъ. Естественицитѣ още не сѫ разрѣшили въпроса, кой даде тия краски у пеперудитѣ, и какъ, изобщо, се създаватъ.

 

Казвамъ: вие виждате сега, колко въпроси има неразрѣшени. Ако съврѣменнитѣ естественици биха разрѣшили тия въпроси, тѣ биха хвърлили голѣма свѣтлина върху историята на органическото царство. Забѣлѣзано е по извѣстни признаци, че пеперудитѣ иматъ съзнание за своитѣ красиви дрехи, както и за прашеца, който се намира по крилцата имъ. Когато вали дъждъ, или когато дойде буря, тѣ грижливо се скриватъ нѣкѫдѣ, да запазятъ праха по крилцата си. Какъ се е създалъ този прахъ по крилцата на пеперудитѣ, това съврѣменната наука не знае. Това показва, че пеперудитѣ сѫ знаели галванопластиката прѣди хората. Това не е просто натрупване на прашецъ. Голѣмо изкуство е да се наслои тази финна материя върху крилцата имъ! Какъ мислите, сами пеперудитѣ ли правятъ това нѣщо? (— Пъстритѣ, красивитѣ пеперуди повече се пазятъ, затова и по-мѫчно се ловятъ отъ обикновенитѣ). Така е. красивитѣ пеперуди сѫ по-интелигентни. Единъ английски писатель, естественикъ, слѣдъ като правилъ много научни наблюдения върху растенията и животнитѣ, най-послѣ дохожда до заключението, че навѣрно нѣкои висши сѫщества взиматъ участие въ украсяването и напрашването крилцата на пеперудитѣ. Той признава намѣсата на висши сѫщества въ тази работа, но не може да си отговори, какъвъ интересъ иматъ тѣ отъ това.

 

Правили ли сте наблюдения на нектитѣ си, да си отговорите, какво значение иматъ бѣлитѣ полукрѫгове, които се явяватъ по тѣхъ? Нѣкои хора иматъ такива полукрѫгове само на единъ отъ пръститѣ си, други — на два, а нѣкои — на всичкитѣ пръсти. Случайность ли сѫ тия бѣли полукрѫгове, или означаватъ нѣщо? — Въ природата нѣма случайности. Хората, които иматъ тия полукрѫгове на всичкитѣ си пръсти, се отличаватъ съ добро кръвообръщение. Тия хора, които нѣматъ полукрѫговетѣ, се отличаватъ съ слабо кръвообръщение. Има изключения и отъ това явление, но тѣ сѫ малко. Вие може да направите опитъ, да провѣрите, дали това е вѣрно или не. Тия хора, у които дихателната система и кръвообръщението е слабо, да работятъ върху засилването на кръвообръщението си и слѣдятъ, явяватъ ли се тия полукрѫгове. Ако съ усилване на кръвообръщението имъ, тия полукрѫгове се появятъ, значи, това е фактъ, а не само едно съвпадение. Не се ли усилва кръвообръщението, не се ли явяватъ тия бѣли полукрѫгове, съ това се потвърждава и факта, че тѣ иматъ връзка съ дишането и кръвообръщението.

 

Правете и друго наблюдение: слѣдете, каква е широчината на нектитѣ. Широчината на нектитѣ съотвѣтствува на волята у човѣка. Хора, у които нектитѣ сѫ широки, иматъ силна, издържлива воля; тия хора пъкъ, на които нектитѣ сѫ тѣсни, иматъ слаба воля. Знаете ли, какви тънки наблюдения трѣбва да правите, ако ви се даде да работите научно върху тезата: отношение между нектитѣ на човѣка и неговата воля. Всѣки отъ васъ може да прави тия наблюдения.

 

Сѫщо така има връзка между широчината на носа и дихателната система у човѣка. Колкото е по-добрѣ развита дихателната система и кръвообръщението у нѣкой човѣкъ, толкова и ноздритѣ у него сѫ по-здрави; носътъ и ноздритѣ иматъ задоволителна широчина. Колкото е по-слабо развита дихателната система у нѣкой човѣкъ, той е по-сприхавъ, по-нервенъ, вслѣдствие на което носътъ и ноздритѣ му сѫ по-тѣсни. Това се обяснява по слѣдния начинъ: когато дробоветѣ сѫ добрѣ развити, човѣкъ поема повече въздухъ, който, като минава прѣзъ носа, постепенно го разширява. Когато дробоветѣ сѫ слаби, човѣкъ поема по-малко въздухъ, вслѣдствие на което носътъ остава по тѣсенъ. Забѣлѣзвате ли, че носътъ ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човѣкъ широчината на носа при ноздритѣ трѣбва да бѫде 3 см.. Мине ли носътъ тази мѣрка, това е лошъ признакъ. Намали ли се широчината на носа по-малко отъ 3 см., и това е лошъ признакъ.

 

Отъ значение за васъ сѫ наблюденията и върху врата. Вратътъ трѣбва да има нормална широчина 30 см., при височина на човѣка 165 см.. Намали ли се тази широчина на врата, това е лошъ признакъ. У туберкулознитѣ хора вратътъ е подъ тази норма. Увеличи ли се у нѣкой човѣкъ широчината на врата до 40 см., при сѫщата височина, 165 см. ръстъ, и това е лошъ признакъ. Такъвъ човѣкъ е осѫденъ най-много слѣдъ двѣ години да умре отъ апоплексия. Вратътъ му трѣбва да спадне поне съ петь сантиметра, до 35 см.. Дойде ли до тази мѣрка, той ще може да се излѣкува. Съврѣменната медицина обръща внимание и върху дължината на врата. Кѫсиятъ и дебелъ вратъ показва затлъстяване у човѣка и условия за апоплексия. Както виждате, между всички величини въ организма на човѣка има извѣстни пропорции, извѣстни математически съотношения, които трѣбва да се спазватъ, за да бѫде човѣкъ здравъ.

 

Младитѣ хора заболѣватъ по-често отъ възрастнитѣ. Най-много заболѣвания се явяватъ въ дихателната система. Затова, хора съ слаби гѫрди трѣбва да живѣятъ на високи мѣста, надъ 2000 м. височина, дѣто въздухътъ е чистъ и лекъ. При тѣзи условия става силна реакция въ организма имъ. Тамъ електрическитѣ течения сѫ по-силни, отколкото въ низкитѣ мѣста; тѣ раздвижватъ кръвьта на организма. Всички слабогръдни сѫ мързеливи хора. У тѣхъ се натрупватъ отрицателни мисли, които дѣйствуватъ убийствено върху психиката имъ. Тѣ знаятъ, че малко ще живѣятъ, че сѫ болни, но никога не признаватъ това. Ако вие уплашите единъ туберкулозенъ, че слѣдъ мѣсецъ ще умре, въ него веднага се събужда силно желание за животъ, той се стресва, започва да реагира срѣщу болестьта и тръгва къмъ подобрение. Туберкулознитѣ обикновено сѫ страхливи хора, затова, ако ги уплашите, че ще умратъ, тѣ започватъ да се борятъ съ болестьта и оздравяватъ.

 

Онѣзи хора, у които дихателната система е слаборазвита, за засилването ѝ могатъ да употрѣбятъ слѣдния методъ: слабо разтриване костьта задъ ушитѣ, за да се усили живота. Това мѣсто е свързано съ издържливостьта на организма. Тамъ има единъ центъръ, нареченъ любовь къмъ живота. Когато у нѣкой туберкулозенъ се събуди любовь къмъ живота, той става издържливъ, устойчивъ къмъ външнитѣ условия. Туберкулозниятъ човѣкъ трѣбва да живѣе на високи мѣста и да се излага на слънчева свѣтлина. Ако е студено тамъ, той трѣбва да бѫде добрѣ облѣченъ, краката добрѣ затоплени, а главата може да бѫде открита, тя повече издържа студа, защото е акумулаторъ на електрическа енергия.

 

Ще ви изнеса едно положение, отъ което трѣбва да се пазите. Прѣдставете си два организма, А и В, които седятъ единъ до другъ. Организмътъ А съдържа много киселини въ тѣлото си, въ чувствата си въ водно състояние, а въ мислитѣ си въ въздухообразно състояние. Този организъмъ е привикналъ къмъ киселинитѣ, които сѫ въ него, затова не чувствува тѣхното врѣдно влияние, но неговитѣ киселини се отразяватъ врѣдно върху организма В. Нѣма да се мине много врѣме, и тези човѣкъ В ще умре. Защо? — Той е по-слабъ и не може да издържи на разрушителното дѣйствие на киселинитѣ. Окултната наука нарича това лоша влияние „вампиризъмъ“ — изтегляне на магнетичнитѣ сокове отъ организма. За да се прѣдпази човѣкъ отъ тия лоши влияния, окултната наука прѣпорѫчва на слабитѣ хора да носятъ скѫпоцѣнни камъни. Тѣ могатъ да трансформиратъ лошото влияние на киселинитѣ. Както войницитѣ въ врѣме на война се запазватъ отъ задушливитѣ газове чрѣзъ особени шапки, така и скѫпоцѣннитѣ камъни запазватъ човѣка отъ врѣдното влияние на киселинитѣ. Обаче, всички скѫпоцѣнни камъни не притежаватъ тази сила. Разумниятъ човѣкъ знае, какъвъ камъкъ трѣбва да употрѣби за себе си. Всѣки скѫпоцѣненъ камъкъ е емблемъ на нѣкаква сила въ природата. Единъ скѫпоцѣненъ камъкъ може да ви дѣйствува благотворно само тогава, когато между васъ и него има извѣстна симпатия.

 

Тия два организми, А и В, прѣдставляватъ два принципа: първиятъ принципъ А е нареченъ мѫжки, или принципъ на разрушение, а вториятъ В — женски принципъ, или мекъ принципъ. Понѣкога и мекиятъ принципъ може да се приспособи къмъ влиянието на киселинитѣ, като се научи да трансформира тѣхното врѣдно дѣйствие. Заболѣванията, които ставатъ днесъ съ хората, се дължатъ на съвсѣмъ други причини, а не на тѣзи, които съврѣменнитѣ лѣкари обясняватъ. Напримѣръ, виждашъ днесъ нѣкой младъ, здравъ човѣкъ, но утрѣ чувашъ, че умрѣлъ внезапно. Окултната наука обяснява тази моментална смърть съ това, че този човѣкъ е попадналъ подъ влиянието на извѣстни природни течения. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, когато попадне въ тия течения. Той трѣбва да употрѣби разумната си воля, за да може да имъ противодѣйствува. Въ природата сѫществуватъ не само тия течения, които отнематъ живота на човѣка, но и такива, които завличатъ хората и ги отнасятъ нѣйдѣ далечъ изъ пространството.

 

Човѣкъ трѣбва да се пази и отъ двойницитѣ на нѣкои умрѣли, които сѫ като паразити. Тѣ сѫ като медузитѣ въ морето — хванатъ ли нѣщо, изсмукватъ го и тогава го оставятъ. Когато усѣтите около васъ една гѫста материя, която ви обвива и смучи, това сѫ, именно, тия двойници. Вие трѣбва да имъ противодѣйствувате, да се освобождавате отъ тѣхъ. За да избѣгвате тия влияния, първото необходимо условие е чистота. Азъ не говоря за обикновената чистота, която въ хигиенично отношение е мѣрка противъ болеститѣ, но говоря за духовната чистота, която е необходима за здравето. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, непрѣменно трѣбва да води чистъ животъ. Чистотата е необходима и за човѣшкия умъ.

 

Често окултнитѣ ученици, въ своитѣ разбирания, се намиратъ прѣдъ опасность, въ която свѣтскитѣ хора не изпадатъ. Тѣ, въ нѣкои случаи на живота не дѣйствуватъ, но казватъ: Богъ ще ни пази, природата ще ни пази, такава е волята Божия, има Божий Промисълъ и т. н. Свѣтскиятъ човѣкъ не вѣрва въ това, затуй, каквото му се случи въ живота, самъ дѣйствува. Трѣбва да знаете, че Божиятъ Промисълъ е основанъ на разумни Божии закони, и затова, ние можемъ да бѫдемъ покровителствувани отъ този Промисълъ само тогава, когато спазваме Божиитѣ закони. Не ги ли спазваме, ние сме изложени на вѫтрѣшни опасности. Каквото и да правите, всичко трѣбва да става въ границитѣ на разумнитѣ природни закони. Тогава, каквито страдания и да ви дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ за ваша полза. Трѣбва да знаете, обаче, че смърть нѣма да ви се причини никога, защото тя нищо не допринася на човѣка, а само спира развитието му. Дойде ли смъртьта, човѣкъ изгубва условията за животъ. Слѣдъ това, трѣбва да мине дълъгъ периодъ отъ врѣме, докато той придобие загубеното, т. е. новитѣ условия за животъ.

 

„Любовьта ражда доброто“.

— Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

 

18 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя, на 15/II 1925 г.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt