Jump to content
hristo

1918_12_29 Неизвестното

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Неизвестното

 

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му по питаха Го за сѫщото” Марка 10: 10.

Този стихъ не съдържа нищо опредѣлено въ себе си. Ако това е задача, ще бѫде съ две неизвестни. Известната величина е „вкѫщи”, а неизвестнитѣ сѫ „невѣстата и младоженикътъ.” Ученицитѣ сѫ известното, а училището — неизвестното. Азъ вземамъ този стихъ, за да покажа, че както въ живота, така и въ природата има известни и неизвестни величини, между които сѫществува нѣкакво отношение. Напримѣръ, казваме „студъ”. Студътъ е физическо усѣщане, което се възприема чрезъ организма. Ученитѣ го опредѣлятъ като намаляване на дейностьта, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; въ действителность, сѫществува ли студъ въ природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нѣщо общо. Тѣ сѫ отъ една и сѫща категория. Студътъ е състояние, което има отношение къмъ физическия свѣтъ, а омразата — къмъ астралния или чувствения. Обаче, и студътъ, и омразата се образуватъ въ човѣка. Който има малко топлина, ще усѣща студъ; който има малко любовь, ще изпитва омраза. Студътъ се възприема отъ човѣка като усѣщане, а въ природата сѫществува като сила. По сѫщия начинъ и омразата се възприема отъ човѣка като чувство, а въ природата сѫществува като сила.


„И вкѫщи.” Думата „кѫща” означава младоженци. Кѫща се нарежда, когато двама млади се събиратъ да живѣятъ заедно. Когато две птички се събиратъ заедно да мѫтятъ, и тѣ си правятъ кѫща — пологъ, гнѣздо. Когато се събиратъ ученици да учатъ заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище. Кой създава сѫдията? — Престѫпницитѣ. Кой създава свещеника? — Грѣшницитѣ. Значи, не може да сѫществува учитель, ако нѣма ученици. При това, ако учительтъ е добъръ, и ученицитѣ ще бѫдатъ добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на ученицитѣ. Често ученицитѣ сѫ външенъ потикъ на учителя, да прояви той своето вѫтрешно естество. Правилно е учительтъ да сѫществува по причина на вѫтрешния стремежъ на ученицитѣ къмъ учене; свещеникътъ сѫществува по причина на вѫтрешна жажда на душата къмъ Бога; сѫдията — поради стремежа на човѣка къмъ търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертвува отъ любовь. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всѣки човѣкъ, който изпълнява известна служба не отъ любовь, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратенъ отъ Бога. Неговата сѫдба се опредѣля отъ хората, а не отъ Бога. Това сѫ отношения на величини.

Какви биватъ величинитѣ? — Реални или абсолютни и нереални или относителни. Коя величина е реална, и коя нереална? Имате два глобуса, еднакви по голѣмина, обаче, единиятъ е кухъ и само отвънъ позлатенъ; вториятъ е плътенъ и отъ чисто злато. Кой отъ двата е реаленъ, и кой — нереаленъ? Първиятъ е нереаленъ, а вториятъ — реаленъ. Човѣкъ може да се ожени за празенъ глобусъ; може да се ожени и за плътенъ глобусъ, направенъ отъ злато. Той може Да бѫде учитель на праздни ученици, а може да бѫде учитель и на ученици отъ чисто злато. Това сѫ отношения, които иматъ Цена само за онѣзи, които пипатъ, виждатъ нѣщата и желаятъ да ги разбератъ. Който нито пипа, нито вижда, нито желае да разбере нѣщата, той е въ положението на автоматъ. Той може да говори, да се движи, да е топълъ и пакъ да е автоматъ. Ще кажете, че този човѣкъ е топълъ. — Топлината му е само физическа. За да се създаде човѣшкиятъ организъмъ, Нуждно е, освенъ топлина, още и чувства. За да се създаде духовно тѣло, нуждно е съзнание. За да се създаде умствено тѣло, нуждно е участието на мисъльта.

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Съграждането на кѫщата е резултатъ на двама млади. Кѫщата, въ която влѣзълъ Христосъ, била на добри, почтени хора. Тя била здрава, хубава. Въ тази кѫща, именно, ученицитѣ на Христа разисквали върху въпроса, позволено ли е мѫжъ да напусне жена си, или господарь — кѫщата си и да я даде подъ наемъ. Христосъ отговорилъ: „Мѫжъ може да напусне жена си само за прелюбодейство.” Съ други думи казано: Господарь може да напусне кѫщата си и да я даде подъ наемъ, само когато жена му е направила нѣкакво престѫпление. Когато пожелае да забогатѣе, човѣкъ дава вече кѫщата си подъ наемъ. Не е лошо, че си далъ кѫщата си подъ наемъ; лоши сѫ последствията.

И тъй, за решаването на една задача съ неизвестни, излизаме отъ известнитѣ. Неизвестнитѣ величини — младоженцитѣ, ще се намѣрятъ отъ известнитѣ — кѫщата и ученицитѣ. Кѫщата представя тѣлото на човѣка. Всѣка кѫща, т. е. всѣко тѣло е създадено отъ двама младоженци. Затова казваме, че отъ кѫщата на човѣка се сѫди за самия човѣкъ.

Колкото по щедъръ е човѣкъ и по-добре развитъ въ умствено отношение, толкова по-голѣми сѫ вратитѣ и прозорцитѣ на неговата кѫща. Ако е скѫперникъ и умствено ограниченъ, вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщата му сѫ тѣсни и малки. Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му. Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ. Вижте, какъвъ сѫдъ или чувалъ носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо. Сѫдътъ или чувалътъ му е много голѣмъ. И на дъното на сѫда да му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума си идеята за голѣмъ сѫдъ, да побере повече. Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ чувалъ. Българитѣ често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ. Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ да го приематъ, и въ коя не го приематъ. Всѣки живѣе въ такава кѫща, каквато му подобава. Нѣкой казва, че му дотегнала кѫщата, въ която живѣе. Кѫщата има отношение къмъ неговата душа. Значи, каквото е тѣлото му, т. е. кѫщата, такава е и душата му. Кѫщата представя физическия свѣтъ на човѣка, ученицитѣ — духовния свѣтъ, а Христосъ — връзката между двата свѣта. Понеже е връзка между два свѣта, Христосъ влиза само въ чисти, здрави кѫщи, и тамъ прави връзки. Кѫщата, въ която влѣзълъ съ ученицитѣ си, била като храмъ. Хората, на които принадлежала, били красиви, щедри, съ широкъ замахъ на ума и на сърдцето. Щомъ влѣзълъ въ тази кѫща, Христосъ се почувствувалъ разположенъ да говори.

Следователно, здравата, чиста и красива кѫща е акумулаторъ на Божествена енергия. Ако почвата, върху която е съградена кѫщата, е черноземъ, тя представя добри условия за развиване на попадналитѣ въ нея сѣмена. Тя лесно поглъща Божествената свѣтлина и топлина. Ако материята, отъ която е направено тѣлото, е черноземъ, тя крие въ себе си благоприятни условия за развиване на сѣменцата на живота. Въ тази кѫща Христосъ говорѣше съ ученицитѣ си върху женитбата. Разговорътъ се водѣше на закрито. Значи, въпросътъ за женитбата трѣбва всѣкога да се разисква на закрито, понеже е свързанъ съ любовьта. За любовь не се говори на открито, нито въ безвъздушно пространство. Защо? — Защото тя подразбира отношения. Дето има отношения, има и ограничения, затова за нея се говори само на закрито.

Като се говори за любовьта, дохождаме и до други два принципа — вѣра и надежда, които иматъ отношение къмъ нея. Тогава казвамъ: Надеждата оживява, вѣрата възкресява, а любовьта съединява. Надеждата има отношение къмъ сърдцето, къмъ чувствата, къмъ физическия животъ. Имате ли нужда отъ надежда, кажете: Господи, облѣчи ме въ надежда. Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, съ която човѣкъ се облича. Обличането, даването сѫ Божествени процеси.


Казва се, че вѣрата възкресява. Тя има отношение къмъ човѣшкия умъ. Следователно, възкресението подразбира придобиване на свѣтлина. Когато имашъ нужда отъ вѣра, ще кажешъ: Господи, изпълни ме съ вѣра. Вѣрата не се дава, тя изпълва човѣка. Когато имашъ нужда отъ любовь, ще кажешъ: Господи, съедини ме съ любовьта. Значи, животътъ се придобива чрезъ надеждата, възкресението — чрезъ вѣрата, а съединението — чрезъ любовьта. Българитѣ казватъ: „Съединението прави силата.” Тукъ липсва нѣщо. Правилно е да се каже: „Любовьта прави съединението, а съединението прави силата.” Ако българитѣ искатъ работитѣ имъ да вървятъ добре, трѣбва да си служатъ съ цѣлия изразъ, а не само съ последния — съединението прави силата. За да бѫдемъ силни като народъ, като вѣрващи, трѣбва да сме съединени въ любовьта. Това съединение ще ни направи силни. Казватъ: Да се съединимъ, да образуваме дружество. Съединение или сдружаване безъ любовь лесно се разпада, както се разпадатъ обрѫчитѣ на кацата. Развивайте надеждата, вѣрата и любовьта си, за да се закрепите и въ тритѣ свѣта: надеждата ще свърши всичкитѣ ви работи на физическия свѣтъ, вѣрата — въ умствения и духовния свѣтъ, а любовьта — въ Божествения.

Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Той е въ първата фаза на живота, нѣма надежда, нѣма и любовь въ себе си. Той трепери отъ студъ, затова трѣбва да влѣзе вкѫщи, да го облѣчемъ и угостимъ. Първо ще стоплите човѣка, ще го облѣчете и нахраните, а следъ това ще го въведете въ по-високъ свѣтъ. Той ще върви отъ надеждата къмъ любовьта, т. е. отъ физическия свѣтъ къмъ Божествения. Затова казваме, че какъвто е животътъ на човѣка на земята, на физическия свѣтъ, такъвъ ще бѫде и на небето, въ Божествения свѣтъ. Не се лъжете, че, ако живѣете на земята зле, на небето ще бѫдете добре. Така мислятъ нѣкои ученици. Тѣ не слушатъ, какво имъ се преподава въ училището и разчитатъ на частни учители. Ученикътъ трѣбва да слуша, какво му се преподава и самъ да учи. Тогава и учительтъ му ще бѫде гениаленъ. Ако ученицитѣ сѫ лениви, и учителитѣ не могатъ да изкаратъ нѣщо особено отъ тѣхъ. Влѣзте въ единъ класъ и вижте, какъ преподава учительтъ. Ако преподава добре, енергично, и ученицитѣ му сѫ такива. Подобното отъ подобно се привлича. Искате ли да привлѣчете Божия Духъ въ кѫщата си, създайте Му условия, които да Го привлѣкатъ. Ако вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщата ви сѫ малки, Той ще мине и замине покрай васъ, безъ да ви посети.

Божественитѣ мисли изискватъ възвишени умове и сърдца. Кой човѣкъ си прави кѫща на мочурливо мѣсто? — Никой. Колко по-малко можете да очаквате Божия Духъ да се засели на такова мѣсто. Ако реши да се засели на такова мѣсто, хиляди години преди това Той ще праща работници да го насипватъ и изсушатъ. Когато стане годно за живѣене, тогава Духътъ може да го посети и да остави тамъ своето благословение. Всѣки иска Богъ да го посети, както Христосъ посетилъ кѫщата заедно съ ученицитѣ си. Ако въ миналото Богъ ви е посещавалъ, и днесъ ще ви посети. Българитѣ казватъ: „Дето е текло, пакъ ще тече.” Ако Богъ никога не е влизалъ въ вашата кѫща, и днесъ нѣма да влѣзе. Кога Богъ не може да влѣзе въ кѫщата на човѣка? — Когато нѣма врата. Какъ ще ви дойдатъ гости, ако кѫщата ви нѣма врата, отдето да влѣзатъ?

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” — За какво Го запитаха? — За отношенията на човѣка къмъ свѣта. Казано е въ Писанието, да не се свързвате съ свѣта. — Съ кой свѣтъ? — Съ вашия свѣтъ на илюзиитѣ и на заблужденията. Всички хора живѣятъ въ илюзии и заблуждения. Напримѣръ, нѣкоя мома мисли, че ще се ожени за добъръ момъкъ, ще има добри деца. Не е лошо това, но каква е реалностьта? Това, което тя си въобразява, още не е реалность. Първо, човѣкъ трѣбва да мисли за тѣлото си, да има здраво тѣло, а между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му да има хармония. Ще възразите, че нѣма абсолютно здрави хора на земята. Така е, но всички болезнени състояния не сѫ болести. Напримѣръ, хремата, треската не сѫ болести, но състояния за пречистване. Чрезъ тѣхъ организмътъ се чисти отъ излишни утайки и наслоявания. Обаче, туберкулозата, живеницата сѫ болести. Има и психически болести. Който се самоосѫжда, безъ да се изправя, той е боленъ. Нѣкой казва за себе си, че е грѣшникъ; въпрѣки това, продължава да служи на порока си. Щомъ съзнавашъ, че имашъ известенъ порокъ, хвани го съ щипцитѣ и го хвърли вънъ. Той е твое незаконно дете. Ти си го родилъ, ти имашъ право да го хвърлишъ навънъ. Каже ли нѣкой, че не може да се освободи отъ грѣха и отъ порока си, той се самозаблуждава. Както си грѣшилъ, така можешъ и да се освободишъ отъ грѣха. Който прави зло, и добро може да прави; който прави добро, и зло може да прави.

Ученицитѣ запитаха Христа: „Има ли право мѫжъ да напуща жена си?” Отговорътъ на Христа може да се предаде съ следнитѣ думи: „Мѫжътъ може да напусне жена си, ако тя не го обича.” Ако мѫжътъ нѣма вѣра въ жена си, и тя не може да му вѣрва; ако мѫжътъ нѣма надежда въ жена си, и тя не може да има надежда въ него. Правило е: отрицателната сила не може да предизвика положителна. Мѫжътъ представя главния мозъкъ въ човѣка, чрезъ който е свързанъ съ външния свѣтъ. Жената представя стомашния мозъкъ, чрезъ който е свързана съ вѫтрешния, съ Божествения свѣтъ. Стомашниятъ мозъкъ има отношение къмъ цѣлата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свѣтъ отъ мѫжа. Това, което човѣкъ възприема чрезъ стомашния мозъкъ или чрезъ симпатичната нервна система, е по-вѣрно отъ това, което възприема чрезъ главния мозъкъ. Когато Божественото Начало въ човѣка, т. е. Духътъ или Христосъ влѣзе въ вашата кѫща, вие ще разисквате върху отношенията между мѫжетѣ и женитѣ, между синоветѣ и дъщеритѣ. Синътъ е отражение на бащата, а дъщерята на майката. Мѫжътъ представя кѫщата, а жената — ученичката, която трѣбва да влѣзе въ мѫжа, т. е. въ кѫщата и да я измаже отвѫтре. Тя има право, свободно да излиза и влиза въ кѫщата, само когато отива на училище. Ученичката е длъжна да се грижи за реда и порядъка въ кѫщата, да поправя врати, прозорци и покриви, да не остави нито една счупена керемида. Както се грижи за кѫщата, така има право и да изисква отъ нея. На много мѫже керемидитѣ на покрива сѫ счупени или размѣстени, затова кѫщитѣ имъ текатъ. Като не знаятъ причината за това, женитѣ се оплакватъ отъ мѫжетѣ си, че били лоши. Щомъ жената се грижи за кѫщата, трѣбва да се качи на покрива, да види, какво е състоянието на керемидитѣ и, ако има счупени или размѣстени, да ги поправи. Следователно, докато жената е поставена отъ Бога да живѣе въ една кѫща, тя нѣма право да я напуща. Въ дадения случай, кѫщата е нейна собственость. Когато създаде втория Адамъ, Богъ му даде жената за другарка, която да го регулира. Мѫжътъ се оплаква отъ жената, като виновница за грѣха, но безъ нея той щѣше съвсемъ да пропадне. Жената е най-малкото зло въ свѣта. Безъ нея свѣтътъ щѣше да бѫде по-зле.


Защо излѣзе жената отъ кѫщата? — За да стане ученичка. Първиятъ ѝ Учитель бѣше Господъ. Той ѝ казваше: Внимавай да не съборишъ кѫщата, която ти е дадена. Следъ като говори съ първия си Учитель, тя излѣзе вънъ, между дърветата, дето намѣри втория си учитель. Лошото въ жената се заключава въ това, че, следъ като има единъ учитель, тя търси втори. Опасно е да имашъ двама учители, двама бащи, двама сѫдии, двама кредитора, двама възлюбени и т. н. Кѫщата, която Богъ първоначално създаде, бѣше посетена отъ Христа. Той извади жената вънъ отъ кѫщата и се разговаряше съ нея върху въпроса за отношенията между мѫжа и жената. Значи, ученикътъ на Христа е жената. Кой е нейниятъ учитель? — Майката, т. е. любовьта. Сега има и мѫже — учители. Въ книгата на пророцитѣ се употрѣбява изразътъ: „Ще се оженимъ за синоветѣ си”. Този изразъ ни се вижда неестественъ. Наистина, странно е майка да се ожени за сина си. Странно е, защото подъ „женитба” сегашнитѣ хора разбиратъ само едно отношение, бракъ между мѫжъ и жена. Отъ израза „ще се оженимъ за синоветѣ си”, разбираме връзка между майката и сина, която се основава на любовьта и на обичьта.

Въ първоначалния езикъ подъ „женитба” се разбира любовь, проявена на физическия свѣтъ. Каже ли нѣкой, че се оженилъ, питамъ го: Съ любовь ли се ожени, или безъ любовь? Ако се оженишъ съ любовь, ти минавашъ презъ женитбата; ако се оженишъ безъ любовь, ти самъ се заробвашъ. Ако следвате едно учение безъ любовь и не го прилагате, вие сте слуга и робъ на това учение. — Какъ се изявява Богъ на физическия свѣтъ и чрезъ кого? — Ако обичате майка си, Богъ се изявява чрезъ нея. Тя ви говори това, което възприема отъ Бога. Чрезъ майка си вие се свързвате съ надеждата, вѣрата и любовьта. Чрезъ надеждата се свързвате съ физическия свѣтъ, чрезъ вѣрата — съ умствения и съ духовния и чрезъ любовьта — съ Божествения.

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” И доднесъ още хората задаватъ сѫщия въпросъ. И доднесъ още срѣщате хора, които се оплакватъ, че нѣматъ кѫща, пари, нѣматъ възможность да пращатъ децата си на училище. Щомъ нѣматъ кѫща, това показва, че майката е умрѣла. Да умре майката, това е лошъ признакъ. Майката трѣбва да живѣе, колкото и синътъ живѣе, да внесе нѣщо ценно въ него. Синъ, на когото майката е умрѣла рано, е лишенъ отъ много блага. Майката на човѣчеството умрѣ преди осемь хиляди години, като остави Адамъ и Ева сираци. Това бѣше наказанието имъ. Тѣ трѣбваше да минатъ презъ голѣми страдания, за да възприематъ по другъ начинъ това, което не получиха направо отъ майка си. Ако майката на човѣчеството бѣше жива, нѣмаше да има страдания на земята. Всѣки човѣкъ има по една майка. Умре ли тя, умътъ му се помрачава, сърдцето му се втвърдява, и любовьта престава да действува. Той не вижда вече нищо красиво. Кѫщата му постепенно се разрушава, не влиза вече въ нея Учительтъ съ ученицитѣ си, не се разисква вече по въпроса, върху който Христосъ е говорилъ. Стихътъ, въ който се казва „Ще изпратя Духа си да ви научи” подразбира, именно, Божествената майка. Велико благо е за човѣка да бѫде Божествената майка, т. е. Любовьта въ него. Тя е нѣжна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава самъ. Тя се отдалечава отъ него. Докато Божествената майка е въ човѣка, той има всички благоприятни условия за реализиране на своитѣ желания. Той лесно разрешава задачитѣ си, лесно се справя съ своитѣ мѫчнотии.

Сега ще ви дамъ една формула за разрешение: Брашното се пренася отъ воденицата съ кола. Колелата, оситѣ на колелата и конетѣ се движатъ; неподвижни оставатъ само поводитѣ на конетѣ. Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и оситѣ, между конетѣ и поводитѣ, такова е отношението между правдата и неправдата отъ една страна, и между любовьта и мѫдростьта отъ друга страна. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да движатъ колелата на нашия животъ. Колелата се движатъ по крива линия, конетѣ — въ права линия, а поводитѣ оставатъ неподвижни. Поводитѣ представятъ правдата, оситѣ — доброто. Научете се да виждате вѫтрешната страна на нѣщата, да разбирате символитѣ, съ които си служи разумната природа.

„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Заключителнитѣ думи на Христа въ този день бѣха следнитѣ: „За да изпълните Божията воля на земята, трѣбва да се облѣчете съ надеждата, да се изпълните съ вѣрата и да се съедините съ любовьта. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да живѣятъ българитѣ. Този е начинътъ, по който могатъ да се обърнатъ къмъ Бога. Само така тѣ ще се Свържатъ съ възвишенитѣ сѫщества, съ добритѣ хора, съ светиитѣ, съ всички, които работятъ за повдигане на човѣчеството. Когато слънцето грѣе, не се занимавайте съ странични работи, но изложете гърба си на слънчевитѣ лѫчи, да възприемете неговата свѣтлина и топлина, да превърнете всичко въ свѣтли мисли и възвишени чувства. Щомъ можете да превръщате слънчевата енергия въ мисъль и чувства, ще помагате и на своитѣ ближни. И азъ съмъ дошълъ да помагамъ на българитѣ. Както и да се отнасятъ тѣ съ мене, колкото и да ме гонятъ и преследватъ, азъ съмъ решилъ да ги стопля, да имъ направя такова добро, каквото никой досега не е направилъ за тѣхъ. Следъ това ще имъ кажа „до виждане!”

Сегашнитѣ хора, свѣтски и религиозни, мѫчно успѣватъ въ живота си, защото се раздвоявать. Тѣ не слушатъ своя вѫтрешенъ гласъ, но се влияятъ отъ различни авторитети. Свѣтскитѣ и учени хора спорятъ върху различни теории; религиознитѣ търсятъ правия пѫть, искатъ да знаятъ, коя църква е най-права. Казано е, че нито въ Ерусалимъ ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърдцето и душата си къмъ Господа на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Той носи свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята.

Сега, приятели, оставямъ ви съ недежда въ сърдцата ви, съ вѣра въ умоветѣ ви и съ любовь въ душитѣ ви, да възкръснете и разберете дълбокия смисълъ на думитѣ, които ви говоря. Следвайте пѫтя, който Богъ ви посочва. Бѫдете свободни и живѣйте така, както Богъ ви е училъ и продължава да ви учи. Бѫдете свободни по умъ, по сърдце и по душа, здрави по тѣло, за да носите Божественото учение, което е вложено въ васъ отъ създаването на свѣта. Бѫдете работници на Божествената нива. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. България е тѣло, а българскиятъ народъ — душа. Говоря за българския народъ като душа, повдигането на която влиза въ Божествения планъ.

Желая ви, надеждата, вѣрата и любовьта да бѫдатъ у васъ, за да разберете дълбокия смисълъ на живота.

27. Беседа отъ Учителя, държана на 29 декемврий, 1918 г. София”

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×