Jump to content
Ани

1924_12_14 Що е единица. Числа и дѣйствия

Recommended Posts

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЩО Е ЕДИНИЦА

ЧИСЛА И ДѢЕЙСТВИЯ

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

Прочетоха се темитѣ: “Защо благоухаятъ цвѣтята?”

 

Тема 8: “Прѣдназначението на гръбначния стълбъ въ човѣшкия организъмъ.”

 

Ще ви запитамъ два въпроса: коя е първата дума, съ която се пробужда човѣшкия умъ? И вториятъ въпросъ: коя е първата дума, съ която се пробужда човѣшкото сърце? Ще мислите върху тѣзи въпроси, нѣма да пишете нищо. Какво подразбирате подъ думата “отстѫпи”? Може да отстѫпишь мѣстото, което държишъ; може да отстѫпишъ въ нѣкое свое прѣдприятие; може въ нѣкоя своя мисъль да отстѫпишъ и т.н. Какво подразбирате да отстѫпишъ? Допуснете сега, че вие искате да прѣминете нѣкоя рѣка, ако тя е слабо течуща рѣка, може да я прѣгазите, ако водата й е до колѣне. Но дойдете ли до една рѣка, която е дълбока и бързо течуща и нѣма мостъ, какво ще правите? Ти ще се спрешъ, ще отстѫпишъ. Нѣма да минавашъ, защото ще се удавишъ. Ако човѣкъ отстѫпи по единъ начинъ въ извѣстно направление, трѣбва ли той да отстѫпи по всички направления? -Не. Значи ще отстѫпишъ въ едно направление, но ще употрѣбишъ другъ методъ на прѣминаване рѣката. Кой е втория методъ, чрѣзъ който може да се мине рѣката? (-Чрѣзъ плаване). - Да, но не знаете да плавате. Третия начинъ кой е? (Мостъ ще направимъ). - Добрѣ, мостъ, лодка и пр.

 

Сега, защо ви задавамъ този въпросъ, знаете ли? Какво отношение има туй прѣгазване на рѣката по отношение на вашия животъ? Връзка трѣбва да има между едното и другото. Значи, ако не можешъ по единъ начинъ да постигнешъ извѣстна своя благородна мисъль, ще употрѣбишъ втори, трети, четвърти, пети, докато намѣришъ онзи методъ, който е най-подходящъ за тебе. Ако не можешъ да прѣгазишъ, ако не можешъ да плавашъ, ако лодка не можешъ да си намѣришъ, ще потърсишъ друго срѣдство, но ще минешъ рѣката! Може съ балонъ или съ аеропланъ, но ще я минешъ. Ако можешъ да си направишъ мостъ, добрѣ. Сега този въпросъ има приложение въ психическия свѣтъ. Често съврѣменнитѣ хора губятъ или хабятъ своитѣ енергии съ едно празно усилие да постигнатъ нѣкоя своя цѣль. Т.е. методитѣ не съотвѣтствуватъ, не сѫ избрали сгодно врѣме и не сѫ избрали подходящи методи, чрѣзъ които да могатъ да дѣйствуватъ.

 

Вториятъ въпросъ е: за да може да постигнете една своя възвишена цѣль, какво трѣбва да бѫде състоянието ви? (-Да имаме чистота.) - Добрѣ, друго. (-Да бѫдемъ готови да плаваме, да хвърчимъ и да се давимъ) - И туй е добрѣ.

 

Трети въпросъ: кога трѣбва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо? (-Когато е тихо.) Слѣдователно когато искате да се огледате, силна ли воля трѣбва да имате? (-Да.) Значи морето трѣбва да е тихо. Това сѫ въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме. Изисква ли се нѣкакво усилие, когато се оглеждашъ? Но ето, морето трѣбва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искашъ да се огледашъ. Така е и съ човѣка. - Когато той иска да разбира, какво трѣбва да е неговото състояние? Непрѣменно сърцето му трѣбва да бѫде тихо, не трѣбва да бѫде развълнувано. Развълнуваното сърце прѣпятствува на човѣшкия духъ да види своя образъ. А щомъ ние не можемъ добрѣ да се огледаме, ние губимъ посоката на своето движение. Азъ не разбирамъ само външния образъ на човѣкъ, но разбирамъ вѫтрѣшния, разумния му образъ.

 

 

MOK-04J-09-11.gif

Сега ще се спремъ на нѣщо друго: вземете числата 1, 2, 3, 4. Ако ги съберемъ, ще получимъ 10. Десеть - това е свещено число, съгласно питагоровата теория за числата. 1 и 2 и 3 и 4 = 10. Това сѫ най-важнитѣ числа. Какво показва числото десеть? Десеть показва, че всичкитѣ точки, които образуватъ този крѫгъ (С), сѫ дошли въ съприкосновение съ външния свѣтъ; или този крѫгъ (С) показва, че всѣка една точка отъ него е дошла въ съприкосновение съ външния свѣтъ. Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота. Въ числото 1 имаме дѣление; въ 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4. Това сѫ закони въ живота. Ако искате да дѣлите, да разрѣшите единъ въпросъ чрѣзъ дѣление въ живота, вие ще употрѣбите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите съ закона на 2-тѣ; ако искате да изваждате, ще употрѣбите третия законъ: законъ на тройката, или ще работите съ числото 3; и най-послѣ, ако искате да събирате, ще употрѣбите закона на числото 4. Сега, като раздѣляте човѣка, кѫдѣ ще поставите единицата? Единицата ще поставите въ ума на човѣка, тамъ е онова истинското дѣление, чрѣзъ което вие може да разрѣшавате мѫчнитѣ въпроси.

 

Единицата не може да я умножавате, нито да я изваждате, нито да я събирате, тя не е производителна, но като я раздѣлишъ сама на себе си, тя става производителна. Човѣкъ първоначално е билъ единица. Това е основниятъ законъ. Този, първоначалниятъ човѣкъ, козмическиятъ човѣкъ, който се наричалъ Адамъ Кадмумъ, преди грѣхопадането, той е билъ единица, която се е раздѣляла и вслѣдствие на това дѣление въ този човѣкъ се е образувалъ умътъ и сърцето - образувало се е числото 2. Съ туй диференциране започва слизането на Духа, слѣдователно слизане въ материята, отдалечаване отъ Бога. Този, първобитниятъ човѣкъ доброволно трѣбва да изучи единъ основенъ законъ, който той до тогава не е знаелъ, слѣдователно той е слѣзналъ. Т.е. съ четвъртиятъ законъ той трѣбва да научи, че човѣкъ трѣбва да се раздѣли, да се умножи, да се извади и да се събере - да се върне при Бога. Тъй човѣкъ ще направи цѣлъ крѫгъ, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) сѫ процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) сѫ процеси на възлизане. Защото дѣлението, това е единъ процесъ на смаляване; а умножението показва, че този човѣкъ, като се смалявалъ, той се раздробявалъ, разд робявалъ - умножилъ се, умножили се неговитѣ частици. И всѣкога умножението показва процесъ на раздробление. Да се умножишъ, значи да се раздробишъ, нищо повече. А нѣкой пѫть вие мислите, че човѣкъ, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Богъ, като създалъ човѣка, станалъ по-голѣмъ? Не. Той е единъ вѫтрешенъ процесъ. Не се лѫжете. Нѣкой мисли, че има много идеи. Не, не. Вашитѣ идеи сѫ се раздробили, затова сѫ много. Въ всѣки единъ човѣкъ има само една основна идея, нищо повече.

 

Въ дадения случай само една идея прѣобладава въ човѣка. Напримѣръ вие сте гладенъ, въ дадения случай единственото нѣщо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните. Въ врѣме, когато сте боленъ, единствената мисъль, която занимава ума ви, е да бѫдете здрави; когато слѣдвате въ училището главната мисъль е да свѣршите, една идея е само въ ума ви. Тия идеи сѫ извънъ врѣмето и пространсвото. Нѣкой пѫть може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това сѫ само части на едно цѣло, на една обща идея. Вие искате да бѫдете здравъ, да имате служба, но всичкитѣ тия нѣща въ купъ съставляватъ едно цѣло, една обща идея. А каква е общата идея? Общата идея, въ дадения случай е, че вие искате да бѫдете щастливи, нищо повече.

 

Ама ще кажете: азъ мисля за благото на човѣчеството. То сѫ само думи, то тъй се говори, но всѣки въ дадения случай разбира само своето щастие. Или нѣкой се моли на Бога, и той има своето щастие прѣдъ видъ. Каквото и да прави човѣкъ, тази мисъль - “щастието” е основна и той не може да се освободи отъ нея и даже нѣкой като се самопожертвува, пакъ мисли за своето щастие. Защото щомъ човѣкъ забрави себе си, тогава въпросътъ е свършенъ. Азъ ще ви обясня: не да забрави човѣкъ себе си. Да забрави човѣкъ себе си подразбира, да се върне отъ своя кривъ пѫть, нищо повече! Туй значи да забравишъ себе си. А онзи, който не разбира този окултенъ езикъ, не знае какво значи да забравишъ себе си.

 

 

MOK-04J-09-2.gif

Въ този чертежъ имате едно постоянно отклонение на линиитѣ въ лѣво: ДО и СР. ДА и СВ това прѣдставлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняватъ отъ първата посока на своето движение. Слѣдователно така се ражда у човѣка едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвѫтрѣ. Имашъ двѣ мѣрки, какъ ще приведете нѣщата къмъ тия закони на единицата? Ще дойдешъ до първото положение, ще кажешъ: “Азъ съмъ единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дѣли.” Тази единица има само единъ процесъ, на който тя се подчинява - това е дѣлението. Второто положение, ще кажешъ: “Азъ съмъ една двойка, която се дѣли и умножава, тя има туй свойство: дѣли се и умножава.” По-нататъкъ ще дойдешъ ще кажешъ: “Азъ съмъ една тройка, която се дѣли, умножава и изважда.” И най-послѣ ще кажешъ: “Азъ съмъ една четворка, която се дѣли, умножава, изважда и събира.” Слѣдователно съ четиритѣ ще разрѣшите общия вѫпросъ. То значи, че ти си на дъното на физическия свѣтъ, най-мѫчнитѣ въпроси се разрѣшаватъ съ числото 4. А небеснитѣ, идейнитѣ работи се разрѣшаватъ само съ единицата и тамъ идейно трѣбва да разсѫждавате. Затуй подъ единицата ние ще поставимъ въ ума си Бога, Той е единица. Богъ е единица въ насъ и първоначално Той е извора, отъ който ние пиемъ. Двѣтѣ прѣдставлява Неговия Духъ, който умножава нѣщата. Тритѣ това е неговото слово, разумното слово, което изважда човѣка отъ неговитѣ погрѣшки. Четиритѣ, това прѣдставлява материалния свѣтъ, тамъ човѣкъ събира опитности, слѣдователно материалниятъ свѣтъ е подложенъ на тия процеси, на тия всички процеси. Единицата, двойката и тройката влияятъ на четворката.

 

Сега какво разбрахте? Каква е основната мисъль? Георги Радевъ, какво си разбралъ? (-Единицата, понеже нѣма друго число, извънъ нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дѣли. А въ процеса на това дѣление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава. Азъ правя слѣдното сравнение: струната е една, ако тя се раздѣли на по ловина и се дръпне, трептенията се умножаватъ два пѫти повече, затова двѣтѣ е умножение.) Хубаво, тогава тритѣ на какво ще го сравните? (- Самиятъ тонъ, който се изважда отъ трептенията.) (-Може да се вземе едното като Духътъ, 2 като Душата, 3 - умътъ, а сърцето, което събира всичко въ себе си - 4.)

 

Сега вие може да направите провѣрка въ себе си съ законитѣ на тия числа. Извѣстни мѫчнотии въ себе си може да ги прѣмахнете съ закона на дѣлението; други мѫчнотии въ себе си може да прѣмахнете съ закона на умножението; трети мѫчнотии - съ закона на [изваждането] и четвърти - съ закона на събирането. Това сѫ четири закона, съ които може да направите опитъ, за да се прѣмахнатъ извѣстни мѫчнотии и обратното е вѣрно: извѣстни добродѣтели въ себе си може да ги усилите чрѣзъ закона на дѣлението, други добродетели може да развиете въ себе си чрѣзъ закона на умножението, трети - чрѣзъ закона на изваждането; и четвърти чрѣзъ закона на събирането. Така е и за усилване на способноститѣ у човѣка, пакъ тия методи ще ги употрѣбите. Запримѣръ вие може да усилите вашата паметь или съ закона на дѣлението или съ закона на умножението. Пъкъ може и едноврѣменно да употрѣбите и четиритѣ метода. Може, но то съставлява вече единъ процесъ.

 

Сега, ще знаете: законитѣ иматъ сила само когато се направи единъ малъкъ опитъ съ тѣхъ, а сега, тъй както сѫ дадени само, това сѫ само възможности. Може да е така, а може и да не е така. Това сѫ вѣроятности още. Но при първата мѫчнотия, която срѣщнете, опитайте може ли да я прѣмахнете съ деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това сѫ все методи, ще правите опити, коя мѫчнотия съ кой процесъ ще се изправи. Тия числа вие ще ги считате като живи сили, съ които ще работите, нѣма да считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя въ природата. Значи, единицата сама себе си дѣли, тя е мѣрка за себе си.

 

Разбира се, тази мисль е твърда още, тя мѫчно се разтопява, тя е една отъ най-сладкитѣ мисли, но слюнка ви трѣбва и водица ви трѣбва. Нали всичкитѣ сладки нѣща изискватъ една жидкость*, за да се разтопятъ и да усетите тѣхния вкусъ. Въ дадения случай изисква се съотвѣтствующъ животъ. Умътъ трѣбва да е готовъ, тя е една възвишена мисъль, изисква се съзнание въ живота, за да може да схванете това приложение на тия четири закона. Защото при единъ обикновенъ животъ, това е неприложимо.

 

Въ окултенъ смисълъ какво е значението на квадрата? (-Показва противорѣчие.) Азъ говоря за ония квадрати, които сѫ поставени въ човѣшкия организъмъ, отвънъ на лицето. Може нѣкой пѫть да ги забѣлѣжите. Такива квадрати има и на рѫцѣтѣ, и ако дълго врѣме ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движатъ, измѣнятъ се. Това показва, че въ целия човѣкъ става едно вѫтрѣшно движение. А съ туй движение всичкитѣ форми се видоизмѣнятъ. За примѣръ въ ранната възрасть на децата вѣждитѣ сѫ поставени подъ извѣстна форма. Като почнатъ да остаряватъ забѣлѣзва се едно малко измѣнение. Всичко у човѣка се измѣня по слѣдната причина, че неговитѣ мисли, неговитѣ чувства, неговите силови линии, неговата дѣятелность не е тъй хармонична, че да пази онази правилность, която природата изисква. И вслѣдствие на това тѣзи квадрати се измѣнятъ и нѣкой пѫть даже образуватъ дисхармонически геометрически форми.

 

Какво е движението на носа? (-Надолу.) Най-първо носътъ върви право перпендикулярно надолу. Той има една плоскость съ умственото поле, но носътъ само донѣкѫдѣ слиза, може ли той да слѣзе по-долу отъ устата? (-Не може.) Носътъ се показва перспективно отъ какво положение го гледашъ. И когато носътъ се продължава, мислите ли, че лицето остава въ сѫщото положение? И цѣлото лице прѣтърпява едно измѣнѣние. Може да забѣлѣжимъ съ колко се увеличава дължината на носа, слѣдъ туй каква е широчината и най-послѣ - дали носътъ правилно върви или малко се е закривилъ. Сѫщото е и съ челото. Нѣкой пѫть извѣстна часть от челото се вглѫбява. Разбира се, тия вѫтрѣшнитѣ видоизмѣнения не сѫ само физиологични, това сѫ онѣзи разумни сили, които работятъ въ човѣка, тѣ сѫ линиитѣ на четвъртото измѣнение. Тия малкитѣ кубчета, тия малкитѣ квадрати, отъ които човѣкъ е образуванъ, постоянно се видоизмѣнятъ и тѣ не опрѣдѣлятъ какво е състоянието на човѣка. Можемъ да считаме, че човѣкътъ е направенъ само отъ кубове, въ центъра имъ има единъ централенъ кубъ, а около този кубъ сѫ наредени всичкитѣ други кубове и тѣ се намиратъ въ едно постоянно движение. Има си закони, по които се мѣстятъ тия кубове. Щомъ се измѣни централниятъ кубъ, математически може да се изчисли какво положение ще заематъ другитѣ кубове.

 

Сега туй движение може да се обясни и така: човѣкъ има една обща идея, а всичкитѣ други мисли се нареждатъ около тази идея. Щомъ се измѣни човѣкъ отъ вѫтрѣ, непрѣменно ще се измѣни и отвънъ. Човѣкъ по никой начинъ не може да изневѣри на себе си. Ако човѣкъ изневѣри на себе си, той ще се самоунищожи. Въ дадения случай, когато човѣкътъ направи една погрѣшка, неговото съзнание е надъ погрѣшката. Нѣма човекъ въ свѣта, който да не съзнава своята погрѣшка. Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направилъ една погрѣшка, може да не знае всичката си погрѣшка, но отчасти той знае, че е направилъ погрѣшка.

 

Тъй щото основната идея у човѣка никога не може да се изгуби. Ако тя се загуби, ако човѣкъ изневѣри на себе си - той свършва съ себе си. Той се обезличава. Това сѫ само метафизически допущения, такова изчезване можемъ да допуснемъ само, обаче никой човѣкъ не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е. Нѣкой казва: “Азъ искамъ да умра, никой да не ме знае.” А при това зарѫчва да му направятъ голѣмъ паметникъ. Значи той има извѣстна идея да напишатъ името му, то да остане. Другъ умира нѣкѫдѣ, но ще напише причинитѣ защо умира. Защо оставя той това писмо? Значи, у всѣки човѣкъ, каквото и да направи, въ него има една скрита мисъль да остане нѣщо отъ него. Не си правете илюзии, нѣкой казва: “Менъ ми дотегна живота, искамъ да не ме знае никой.” Турцитѣ казватъ: “бошъ лафъ”, т.е. празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живѣе? Това значи, че човѣкъ иска да се освободи отъ ония мѫчнотии, които сѫ несносни за неговия животъ. Всѣки иска да умре за своите кредитори, да не го познаватъ. Човѣкъ нѣкой пѫть иска да надхитри сѫдбата. Човѣкъ, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие отъ кармическия законъ. Ти си живѣлъ съ нѣкоя душа, направилъ си задължения, минаватъ хиляда години, двѣ хиляди могатъ да минатъ, но тази душа ще те прѣслѣдва. Ти си долу, тя е горѣ, тя слиза, ти се качвашъ - постоянно те търси, не те забравя. Нѣкой пѫть не само една душа, но много кредитори може да имашъ. Отъ горѣ се научатъ: ти си въ България и тѣ слизатъ, носятъ си своитѣ полици, и ти правятъ най-голѣмитѣ нещастия, не можешъ да се избавишъ и ти казвашъ: “Да умра, че да се скрия нѣкѫдѣ.” Но и като умрешъ, те пакъ ще тръгнатъ по петитѣ ти. Освѣнъ по правилния начинъ ти да се изплатишъ, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трѣбва да вложимъ въ нашия животъ, да започнемъ правилно да живѣемъ. Тъй че, вие нѣма да мислите, че може да минете така. Този, кармическиятъ законъ ще ви хване. Тамъ работятъ разумни сѫщества, тѣ ще ви спратъ. Ти трѣбва да съзнаешъ въ себе си, че по-уменъ не можешъ да бѫдешъ отъ тѣхъ и ще завършишъ своята еволюция тъй както Богъ е наредилъ въ свѣта. Всички вие трѣбва да схващате тъй живота.

 

Когато нѣкой пѫть ви нападнатъ меланхолични мисли, напримѣръ нѣкой казва: “Не ми се живѣе вече”, азъ разбирамъ, че не иска да плаща дългове; то му се живѣе, но дългове има. Сега, заедно съ науката азъ засѣгамъ тия въпроси, понеже науката може да ви бѫде полезна само при единъ разуменъ животъ. Въ всинца ви искамъ да вложа тази мисъль: не мислете, че може да живѣете единъ такъвъ горѣдолу животъ. Отъ всички ви искамъ да водите единъ съзнателенъ животъ, да имате най-високия идеалъ по възможность! То е другъ въпросъ дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има най-възвишения идеалъ, това е достойнство за него и нѣма съмнение, че животътъ ви ще има тогава другъ изразъ. И тогава, ако нѣкой пѫть дойдатъ недоразбирания въ самитѣ васъ, тия нѣща лесно може да се уредятъ.

 

Сега, вие сте млади. Нали нѣкой пѫть имате смущение. Какво нѣщо сѫ смущенията? Нѣкой казва: “Смущавамъ се.” За да се смущавате трѣбва да има нѣкой да ви е смутилъ. Не може човѣкъ самъ себе си да смущава. А щомъ нѣкой другъ те е смутилъ, ти ще провѣришъ доколко тия сили, съ които той те смущава, сѫ вѣрни. Да допуснемъ слѣдующата мисъль, у васъ дойде едно смущение, казвате: “Отъ мене човѣкъ нѣма да стане.” Тази мисъль се загнѣзди въ васъ, напускате училището. Сега тази мисъль права ли е? Ще пазите едно правило: всѣко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нѣщо ви каже: “Отъ васъ човѣкъ нѣма да стане”, това показва, че именно отъ васъ човѣкъ ще стане. Това е най-вѣрното! Да ви дамъ едно тълкувание. Казвате: “Отъ менъ човѣкъ нѣма да стане”, при всички физически противорѣчия вие така мислите. “Н”-то е законъ на противоречие. Едно разумно сѫщество ти казва: “Ти въ живота си не можешъ да сполучишъ, докато не прѣодолѣешъ мѫчнотиитѣ.” Противорѣчията, това сѫ мѫчнотии и като ги минешъ, ти ще успѣешъ.

 

Да кажемъ, противорѣчието, това е една рѣка, докато ти не туришъ единъ мостъ, не можешъ да я минешъ. Не, че е невъзможно въобще да минешъ, но условията, при които сега се намирашъ, сѫ невъзможни. А у тебе има възможность да прѣодолѣешъ тия мѫчнотии. Значи ще мислишъ за тѣхъ. “Нѣма да станешъ човѣкъ” не означава абсолютно, че нѣма да станешъ човѣкъ, а подразбира, че трѣбва да прѣодолѣешъ извѣстни погрѣшки въ себе си. И затуй отричането показва всѣкога потвърждаване на една велика истина, която е заложена въ душата ви. А вие схващате буквално: “нѣма да стана човѣкъ”.

 

Ще ви разправя единъ случай. Учительтъ казва на единъ отъ най-мързеливитѣ си ученици: “Слушай, ти си една гарга, отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Излѣзъ отъ училището и не си хаби врѣмето!” Той се спира, въ него се събужда една мисъль, казва: “Какъ, гарга! Не, азъ ще покажа на учителя си, че не съмъ гарга!” И се стѣга той, казва на учителя си: “Още една година ще ми дадешъ да ти докажа, че азъ не съмъ гарга, досега бѣхъ гарга, но отъ сега нататъкъ нѣма да бѫда гарга.” И става единъ отъ най-отличнитѣ ученици. Такъвъ единъ стимулъ произведоха тия думи у него. Какъ ще обясните това? Събуждане става у него. Той е разсѫждавалъ правилно, учительтъ му казалъ тъй: “По този начинъ както сега вървишъ, нищо нѣма да излѣзе отъ тебе.” Не, че ученикътъ е гарга или неспособенъ, но той има да прѣвъзмогне нѣкои прѣчки у себе си. Ако ти не можешъ да употрѣбишъ благата, които Богъ е вложилъ у тебе, ти ще останешъ една гарга, т.е. дѣятелностьта ще остане слаба. Този ученикъ е разбралъ учительтъ си правилно и обърналъ посоката на своя пѫть. Тия думи на учителя образуватъ една динамическа сила въ ученика и той измѣнилъ живота си.

 

Така много пѫти едно противорѣчие въ живота ви може да произведе една динамическа сила, че да ви подигне. Този ученикъ казалъ: “Не, азъ ще покажа противното”, и го доказалъ. Киселина сѫ тѣзи думи, тѣ дѣйствуватъ въ живота. Тъй че, когато дойдатъ нѣкои противорѣчия, тѣ сѫ едно благо, една сила - събуждатъ скрититѣ сили, които сѫ заложени въ човѣшката душа. И ще провѣрите, че туй е вѣрно. Азъ ви говоря за нѣща вѣрни. Азъ ви говоря за единъ законъ, който за менъ е 101% вѣренъ. Не 100%, но 101%, това и вие може да го опитате.

 

Станете да направимъ едно упражнение. (Движение съ рѫцѣтѣ.)

 

9 ч. с

9 школна лекция на

I Окултенъ Младежки Класъ

14.XII.1924 година.

София

 

-------------------------------

*жидкость - (рус.) течность

 

-----------------------------------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА:

 

Тема 8.

Коя е първата дума, съ която се пробужда човѣшкиятъ умъ?

Коя е първата дума, съ която се пробужда човѣшкото сърце?

Какво значи “отстѫпи”?

Трѣбва ли да постигнемъ една своя възвишена цѣль?

Какво трѣбва да бѫде морето, когато се оглеждаме въ него?

Когато нѣкой иска да разбира, какво трѣбва да бѫде неговото състояние?

Какво означава числото 10?

Окултното значение на числата 1, 2, 3, 4 и съотвѣтнитѣ дѣйствия.

Какъ можемъ да приложимъ въ живота си тѣзи числа?

Всѣки човѣкъ има само една идея.

Какво значи човѣкъ да забрави себе си?

Движения въ лицето.

Човѣкъ не иска да умре, но не иска да плати дълговетѣ си.

Какво значи “Отъ тебе човѣкъ нѣма да стане?”

Едно правило: всѣко отричане е едно потвърждение на една истина - отъ тебъ човѣкъ ще стане!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Що е единица.

Числа и дѣйствия.

 

  „Любовьта ражда доброто!“

 

  — „Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.“

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Защо благоухаятъ цвѣтята?“

 

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема №8:

 

  „Прѣдназначението на гръбначния стълбъ въ човѣшкия организъмъ.“

 

  Ще ви задамъ слѣднитѣ два въпроса: коя е първата дума, съ която се пробужда човѣшкия умъ? И коя е първата дума, съ която се пробужда човѣшкото сърце? Върху тѣзи въпроси само ще мислите, безъ да пишете нѣщо.

 

  Какво подразбирате подъ думата „отстѫпи“? Може да отстѫпишъ мѣстото, което държишъ; може да отстѫпишъ въ нѣкое свое прѣдприятие; може да отстѫпишъ отъ нѣкоя своя мисъль и т. н. Допуснете, че вие искате да прѣминете една рѣка. Ако тя е слабо текуща и водата ѝ е едва до колѣнѣ, вие ще можете да я прѣгазите лесно, но дойдете ли до една дълбока и бързотекуща рѣка и безъ мостъ, какво ще правите тогава? — Ще се спрете и ще отстѫпите. Речете ли да прѣгазите тази рѣка, ще се удавите. Ако човѣкъ отстѫпи въ извѣстно направление по единъ начинъ, трѣбва ли да отстѫпва въ всички начини? — Не. Значи, ще отстѫпишъ само въ единия начинъ, но ще употрѣбишъ другъ начинъ, другъ методъ за прѣминаване на рѣката. Кой е вториятъ методъ, чрѣзъ който може да се прѣмине рѣката? (— Чрѣзъ плаване.) Да, но не знаете да плавате. Кой е тогава третиятъ начинъ? (— Мостъ ще направимъ). Да, тази рѣка може да се прѣмине прѣзъ мостъ, съ лодка и т. н. Знаете ли защо ви задавамъ този въпросъ? Какво отношение има прѣминаването на рѣката къмъ вашия животъ? Все трѣбва да има нѣкаква връзка между едното и другото. Значи, ако не можешъ да постигнешъ извѣстна своя благородна мисъль по единъ начинъ, ще употрѣбишъ втори, трети, четвърти, пети, докато намѣришъ онзи методъ, който е най-подходящъ за тебе. Ако не можешъ да прѣгазишъ рѣката, ще я прѣплавашъ; ако не можешъ да плавашъ, ще вземешъ лодка; ако не можешъ да си намѣришъ лодка, ще потърсишъ друго нѣкое срѣдство, но все ще минешъ рѣката! Може да я прѣминешъ съ балонъ или съ аеропланъ, но все ще я минешъ. Ако пъкъ можешъ да си направишъ мостъ, още по-добрѣ.

 

  Този въпросъ има приложение въ психическия свѣтъ. Често съврѣменнитѣ хора губятъ, хабятъ своята енергия въ празни усилия да постигнатъ нѣкоя своя цѣль, но избранитѣ отъ тѣхъ методи не съотвѣтствуватъ на цѣльта. Тѣ не сѫ избрали сгодно врѣме. нито подходящи методи, чрѣзъ които да си въздѣйствуватъ.

 

  Другъ въпросъ: какво трѣбва да бѫде състоянието ви, за да постигнете една своя възвишена цѣль? (— Да имаме чистота). Друго? (— Да бѫдемъ готови да плаваме, да хвърчимъ и т. н.). И туй е добрѣ.

 

  Трети въпросъ: кога трѣбва да се огледвате, когато морето е развълнувано, или когато е тихо? (— Когато е тихо.) Слѣдователно, когато искате да се огледвате, трѣбва ли да имате силна воля? (— Да). Значи, за да се огледвате, морето трѣбва да бѫде тихо. Това сѫ редъ въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление. Когато се оглеждате, изисква ли се нѣкакво усилие? Ако искашъ да се оглеждашъ, морето не трѣбва да е само тихо, но и прозрачно. Сѫщото нѣщо е и съ човѣка. Когато той иска да разбира, какво трѣбва да бѫде неговото състояние? Сърцето му непрѣменно трѣбва да бѫде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце прѣпятствува на човѣшкия духъ да види своя образъ. Щомъ ние не можемъ да се огледваме, ние губимъ посоката на своето движение. Когато човѣкъ се оглежда, азъ не разбирамъ само външния му образъ, но и вѫтрѣшния, разумния образъ.

 

  Сега ще се спремъ малко върху числата. Вземете числата 1, 2, 3, 4. Като съберемъ тия числа, ще получимъ числото 10. Съгласно Питагоровата теория за числата, числата 1, 2, 3 и 4 сѫ най-важнитѣ числа, а числото 10 свещено число. Какво показва това число? — То показва, че всички точки, които образуватъ даденъ крѫгъ, сѫ дошли въ съприкосновение съ външния свѣтъ. Крѫгътъ пъкъ показва, че всѣка точка отъ него сѫщо тъй е дошла въ съприкосновение съ външния свѣтъ. Числото 4 показва едно пълно завъртване на живота. Въ числото 1 има дѣление; въ 2 — умножение; въ 3 — изваждане, а въ 4 — събиране: (:1), (Х2). (—3), (+4). Тия числа прѣдставляватъ закони въ живота. Ако искате да дѣлите, т. е. да разрѣшите единъ въпросъ въ живота чрѣзъ дѣление, вие ще употрѣбите единицата; ако искате да умножавате, ще работите съ закона на 2-тѣ; ако искате да изваждате, ще употрѣбите третия законъ, законътъ на тройката, или ще работите съ числото 3; и най-послѣ, когато искате да събирате, ще употрѣбите закона на числото 4. Като раздѣляте човѣка, дѣ ще поставите единицата? —- Единицата ще поставите въ ума на човѣка, тамъ е истинското дѣление, чрѣзъ което ще можете да разрѣшавате мѫчнитѣ въпроси. Вие не можете да умножавате единицата, нито да я изваждате, нито да я събирате. Тя не е производителна, но като се раздѣли сама на себе си, става производителна. Човѣкъ първоначално е билъ единица. Това е основниятъ законъ. Първоначалниятъ, козмическиятъ човѣкъ, който се наричалъ Адамъ Кадмонъ, прѣди грѣхопадането е билъ единица, която впослѣдствие се е раздѣлила и отъ това дѣление се образувалъ ума и сърцето въ човѣка. Така е произлѣзло и числото 2. Съ туй диференциране започва слизането на духа. Слѣдователно, слизането на духа подразбира отдалечаване отъ Бога. Първобитниятъ човѣкъ доброволно е трѣбвало да слѣзе, за да научи единъ основенъ законъ, който дотогава не е знаялъ. Значи, отъ четиритѣ закона той трѣбва да научи, че човѣкъ трѣбва да се раздѣля, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-послѣ се върне при Бога. По този начинъ човѣкъ ще направи единъ цѣлъ крѫгъ. Това е еволюция. Първитѣ два процеса, дѣление и умножение, сѫ процеси на слизане, а другитѣ два процеса, изваждане и събиране, сѫ процеси на възлизане. Дѣлението е процесъ на смаляване, а умножението показва, че даденъ човѣкъ, слѣдъ като се е смалявалъ, слѣдъ като се е раздробявалъ, неговитѣ частици най-послѣ се умножили. Умножението всѣкога подразбира прѣдварителенъ процесъ на раздробление. Да се умножишъ, значи да се раздробишъ — нищо повече. Вие мислите, че човѣкъ, който се умножава, се увеличава. Не, той не се увеличава, но се раздробява. Тогава, споредъ тази философия, какъ мислите вие, Богъ, като създалъ човѣка, по-голѣмъ ли е станалъ, или по-малъкъ? Това е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Нѣкой мисли, че има много идеи. Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеитѣ ви сѫ много. Въ всѣки човѣкъ има само една основна идея — нищо повече. Въ даденъ случай, въ всѣки човѣкъ прѣобладава само една основна идея. Напримѣръ, въ даденъ случай вие сте гладенъ. Единственото нѣщо, което занимава ума ви, това е мисъльта да се нахраните. Когато сте боленъ, единствената мисъль, която занимава ума ви, е да бѫдете здрави. Когато слѣдвате въ нѣкое училище, главната мисъль е да свършите и т. н.. Само една основна идея има въ ума ви, а останалитѣ идеи сѫ извънъ врѣмето и пространството.

 

  Нѣкой пѫть ви се струва, че вие мислите за много работи, но това сѫ само части на едно цѣло, части на една обща идея. Вие искате да бѫдете здравъ, да имате служба, но всички тия нѣща вкупомъ съставляватъ едно цѣло, една обща идея. Каква е общата идея? — Общата идея въ дадения случай е, че вие искате да бѫдете щастливи, нищо повече. Ще кажете: ама азъ мисля за благото на човѣчеството. Това сѫ само думи, само тъй се говори, но въ даденъ случай, всѣки подразбира своето щастие. Когато нѣкой се моли на Бога, и той има своето щастие прѣдъ видъ. Каквото и да прави човѣкъ, мисъльта за щастието е основната мисъль, отъ която той не може да се освободи. И когато нѣкой даже се самопожертвува, пакъ мисли за своето щастие. Щомъ човѣкъ забрави себе си, тогава въпросътъ съ него е свършенъ. Какво подразбирамъ подъ това? — Ще ви обясня. Да забрави човѣкъ себе си, значи да се върне отъ своя кривъ пѫть — нищо повече! Туй значи да забравишъ себе си. Онзи, който не разбира окултния езикъ, не знае, какво значи да забрави себе си.

 

MOK-04J-09-2.gif

 

Въ този чъртежъ имате едно постоянно отклонение на линиитѣ. Налѣво линията АД се отклонява въ линията ДО, а надѣсно ВС се отклонява въ линията РС. Тѣзи линии показватъ ума и сърцето, които постоянно се отклоняватъ отъ първата посока на своето движение. Слѣдователно, така се ражда у човѣка едно раздвояване въ съзнанието. По такъвъ начинъ се явяватъ двѣ мѣрки за нѣщата. Питамъ ви: какъ ще приведете нѣщата къмъ закона на единицата? Ще дойдете до първото положение и ще кажете: азъ съмъ единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира. Единицата се подчинява само на единъ процесъ — на дѣлението. Послѣ ще дойдете до второто положение и ще кажете: азъ съмъ двойка, която се дѣли и умножава. Двойката има свойството да се дѣли и умножава. Слѣдъ това ще кажете: азъ съмъ тройка, която се дѣли, умножава и изважда. И най-послѣ ще кажете: азъ съмъ четворка, която се дѣли, умножава, изважда и събира. Слѣдователно, съ четворката ще разрѣшите общия въпросъ. То значи, че ти си на дъното на физическия свѣтъ. Най-мѫчнитѣ въпроси се разрѣшаватъ съ числото четири. Небеснитѣ, идейнитѣ работи пъкъ се разрѣшаватъ съ единицата. И като дойдете до единицата, трѣбва да разсѫждавате идейно. Затуй подъ понятието „единица“, ще туримъ въ ума си Бога. Богъ е единицата у насъ. Той е първоначалниятъ изворъ, отъ който ние пиемъ. Двойката прѣдставлява Божиятъ Духъ, Който умножава нѣщата. Тройката е Неговото разумно слово, което изважда човѣка отъ погрѣшкитѣ му. Четворката прѣдставлява материалния свѣтъ, въ който човѣкъ събира опитности. Слѣдователно, материалниятъ свѣтъ е подложенъ на всички процеси, на които сѫ подложени и единицата, и двойката, и тройката. Тѣ всички влияятъ на четворката.

 

  И тъй, какво разбрахте сега? Коя е основната мисъль отъ всичко казано досега? (— Че единицата не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а само се дѣли.) При това, въ процеса на това дѣление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава. Може да се направи слѣдното сравнение: струната е една, и ако тя се раздѣли на двѣ и се дръпне, трептенията ѝ ще се умножатъ два пѫти, затова двойката прѣдставлява умножение. Тогава на какво ще уподобите тритѣ? (— На самия тонъ, който се изважда отъ трептенията). Единицата може да се уподоби на духа, двойката — на душата, тройката — на ума, а четворката, която събира всичко въ себе си — на сърцето. Сега вие можете да направите провѣрка въ себе си съ законитѣ на тия числа. Вие можете да прѣмахнете извѣстни мѫчнотии въ себе си чрѣзъ закона на дѣлението; други мѫчнотии можете да прѣмахнете чрѣзъ закона на умножението; трети мѫчнотии — чрѣзъ закона на изваждането и четвърти — чрѣзъ закона на събирането. Това сѫ четиритѣ закона, чрѣзъ които може да правите опити, за да прѣмахнете извѣстни ваши мѫчнотии. И обратното е вѣрно: вие може да усилите извѣстни ваши добродѣтели чрѣзъ закона на дѣлението; други добродѣтели може да развиете въ себе си, чрѣзъ закона на умножението; трети — чрѣзъ закона на изваждането и четвърти — чрѣзъ закона на събирането. Сѫщо така вие може да усилите и способноститѣ си, пакъ съ тия методи. Запримѣръ, вие може да усилите вашата паметь или съ закона на дѣлението, или съ закона на умножението. Едноврѣменно вие може да употрѣбите и четиритѣ метода, но това прѣдставлява вече единъ сложенъ процесъ.

 

  На първо мѣсто ще знаете, че законитѣ иматъ сила само когато се направи единъ малъкъ опитъ съ тѣхъ, а тъй, както сѫ дадени сега, това сѫ само възможности. Може да е така, може и да не е така. Това сѫ само вѣроятности, Опитайте се да видите, можете ли да прѣмахнете чрѣзъ дѣление първата мѫчнотия, която срещнете. Ако не успѣете, турете умножението, изваждането, събирането. Това сѫ все методи, да правите опити, да знаете, коя мѫчнотия съ кой процесъ ще се наддѣлѣе. Вие ще считате тия числа за живи сили, съ тѣхъ ще работите. Не считайте единицата за мъртва сила. Тя е жива сила въ природата. Значи, единицата сама себе си дѣли. Тя е мѣрка за себе си. Тази мисъль за васъ е още твърда, та се разтопява мѫчно. Наистина тя е една отъ най-сладкитѣ мисли, но слюнка ви трѣбва, и водица ви трѣбва. За да се разтворятъ всички сладки нѣща, течность се изисква. Само така ще усѣтите тѣхниятъ вкусъ. И затова, за всѣки даденъ случай се изисква съотвѣтенъ животъ. Умътъ трѣбва да е готовъ да възприеме и асимилира тази възвишена мисъль. За да схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание. За единъ обикновенъ човѣкъ, за едно обикновено съзнание тия закони сѫ неприложими.

 

  Какво е значението на квадрата въ окултенъ смисълъ? (— Той показва противорѣчие.) Азъ говоря за ония квадрати, които сѫ поставени на лицето у човѣка. Такива квадрати има и на рѫцѣтѣ. Ако ги наблюдавате дълго врѣме, ще видите, че тия квадрати се движатъ, промѣнятъ мѣстото си. Това показва, че въ цѣлия човѣкъ става едно вѫтрѣшно движение. Отъ това движение се видоизмѣнятъ и всички останали форми. Запримѣръ, въ ранната дѣтска възрасть, вѣждитѣ иматъ особена форма. Когато човѣкъ почне да остарѣва, вѣждитѣ се видоизмѣнятъ. У човѣка всичко се измѣня по причина, че неговитѣ мисли, неговитѣ чувства, неговитѣ силови линии, неговата дѣятелность изобщо, не е тъй хармонична, да може да запази онази правилность, която природата изисква. Вслѣдствие на това, тѣзи квадрати се измѣнятъ така, че понѣкога образуватъ дисхармонични геометрически форми.

 

  Какво е движението на носа у човѣка? (— Надолу). Най-първо носътъ върви право перпендикулярно надолу. Той има една опрѣдѣлена плоскость на движение въ умстеното поле, обаче слиза само донѣкѫдѣ. Може ли да слѣзе по-долу отъ устата? (— Не може ). Когато носътъ се продължава, мислите ли, че лицето остава въ сѫщото положение? — И цѣлото лице прѣтърпѣва едно измѣнение. Ние можемъ да отбѣлѣжимъ, съ колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му и най-послѣ, можемъ да провѣримъ, дали носътъ се развива правилно или малко се закривява. Сѫщото е и съ челото. Нѣкой пѫть извѣстна часть отъ челото се вглъбява. Разбира се, тия вѫтрѣшни видоизмѣнения не сѫ само физиологически. Това е резултатъ на редъ разумни сили, които работятъ въ човѣка. Тѣ сѫ линии на четвъртото измѣрение. Малкитѣ кубчета, малкитѣ квадрати, отъ които човѣкъ е образуванъ, постоянно се видоизмѣнятъ, и тѣ ни опрѣдѣлятъ, какво е състоянието на човѣка. Можемъ да считаме, че човѣкъ е направенъ само отъ кубове. Въ центъра имъ има единъ централенъ кубъ, а около него сѫ наредени всички останали кубове, които се намиратъ въ постоянно движение. Тия кубове се мѣстятъ по извѣстни закони. Щомъ се измѣни централния кубъ, може да се изчисли математически, какво положение ще заематъ и другитѣ кубове. На това движение може да се уподоби и движението на идеитѣ въ човѣка. Човѣкъ има една обща идея и всички други идеи се нареждатъ около нея. Щомъ човѣкъ се измѣня отвѫтрѣ, непрѣменно ще се измѣни и отвънъ. Човѣкъ не може да изневѣри на себе си Но никой начинъ. Ако изневѣри на себе си, той ще се самоунищожи. Въ дадения случай, когато човѣкъ направи една погрѣшка, неговото съзнание е надъ тази погрѣшка. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не съзнава своята погрѣшка. Неговото съзнание е винаги будно. Той знае, че е направилъ погрѣшка. Може да не знае всичката си погрѣшка, но поне отчасти той знае, че е направилъ нѣкаква погрѣшка.

 

  Тъй щото, основната идея у човѣка никога не може да се изгуби. Ако тя се загуби, ако човѣкъ изневѣри на себе си, той свършва съ своя животъ и се обезличава. Такова изчезване можемъ само да допуснемъ, обаче никой човѣкъ не може и не иска да изчезне. Това сѫ само метафизически допущения. Изучавайте психологията на хората. Нѣкой казва: азъ искамъ да умра и никой да не знае за това. При това зарѫчва да му направятъ голѣмъ паметникъ. Значи, той има извѣстна идея въ себе си, иска да напишатъ името му, поне то да остане слѣдъ него. Другъ умира нѣкѫдѣ, но написва причинитѣ за своята смърть. Защо остава това писмо? Значи, у всѣки човѣкъ, каквото и да направи, има една скрита, мисъль, да остави нѣщо отъ себе си. Нѣкой казва: дотегна ми животътъ, искамъ да умра, безъ да ме знае нѣкой. Не си правете илюзии! Вие не можете да изчезнете безслѣдно. За такива случаи турцитѣ казватъ: това е празна дума, бошъ-лафъ. Какво означава това, че нѣкой човѣкъ не иска да живѣе? — Това значи, че този човѣкъ иска да се освободи отъ ония мѫчнотии, които сѫ непоносими за неговия животъ. Всѣки иска да умре, да не го познаватъ неговитѣ кредитори. Нѣкой пѫть човѣкъ иска да надхитри сѫдбата си.

 

  Значи, когато нѣкой човѣкъ иска да умре, това подразбира, че той иска да се скрие отъ кармическия законъ. Ти си живѣлъ съ нѣкоя душа, задлъжнѣлъ си по отношение на нея, и слѣдъ като минатъ хиляда години, двѣ хиляди години, мислишъ, че тя е забравила този дългъ. Не, тази душа не прѣстава да те прѣслѣдва. Случва се, че ти си долу, тя горѣ; послѣ тя слѣзе, ти се качвашъ, но тя постоянно те търси, не те забравя. Нѣкой пѫть може да имашъ не само една душа кредиторъ, но много кредитори могатъ да те прѣслѣдватъ. Тѣ се научаватъ отгорѣ, че ти си въ България, напримѣръ, и тѣ слизатъ, носятъ своитѣ полици и ти причиняватъ най-голѣмитѣ нещастия. Ти не можешъ да се избавишъ отъ тѣхъ и казвашъ: да умра по-добрѣ, че да се скрия нѣкѫдѣ. Но и като умрешъ, тѣ пакъ ще тръгнатъ по петитѣ ти. Единственото спасение е да се изплатишъ по правилния начинъ. Туй подразбира Божествената Правда, която ние трѣбва да вложимъ въ нашия животъ — да започнемъ да живѣемъ правилно. Да не мислите, че може да минете лесно, безъ да си платите дълговетѣ. Не, природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете избегна. Тѣ все ще ви хванатъ нѣкѫдѣ. Кармическиятъ законъ ще ви хване и ще ви застави да си платите. Чрѣзъ него работятъ разумни сѫщества, които ще ви спратъ въ пѫтя и ще ви научатъ, че като сте яли и пили, трѣбва да платите. Вие трѣбва да съзнаете въ себе си, че не може да бѫдете по-умни отъ тѣхъ. Съзнаете ли това, вие ще завършите своята еволюция тъй, както Богъ е наредилъ въ свѣта. Всички вие трѣбва да схващате живота по този начинъ.

 

  Когато ви нападнатъ меланхолични мисли и не искате да живѣете, отъ това азъ подразбирамъ, че не искате да плащате дълговетѣ си, Живѣе ви се, но дългове имате. Азъ засѣгамъ тия въпроси заедно съ науката, понеже науката може да ви бѫде полезна само при единъ разуменъ животъ. Искамъ да вложа у всинца ви мисъльта, да знаете, че не може да живѣете какъвто животъ искате. Отъ всички ви искамъ да водите единъ съзнателенъ животъ, да имате, по възможность, най-високия идеалъ. Дали ще го постигнете или не, то е другъ въпросъ, това да не ви смущава. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има най-възвишения идеалъ. Въ това седи вашето достоинство. И нѣма съмнѣние, че животътъ ви тогава ще има другъ изразъ. И въ такъвъ случай, ако нѣкой пѫть дойдатъ смущения въ самитѣ васъ, тия нѣща лесно ще се уредятъ.

 

  Сега, вие като млади, нали нѣкой пѫть имате смущения? Какво нѣщо сѫ смущенията? Нѣкой казва: азъ се смущавамъ. За да се смущавате, все трѣбва да има нѣкой да ви е смутилъ. Човѣкъ не може самъ себе си да смущава. Щомъ нѣкой другъ го е смутилъ, той трѣбва да провѣри, доколко тия сили, които го смущаватъ, сѫ вѣрни. Да допуснемъ, какво у васъ дойде мисъльта, че отъ васъ нѣма да стане човѣкъ, и вие се смущавате. Казвате: отъ менъ човѣкъ нѣма да стане. Тази мисъль се загнѣздва у васъ, и вие напущате училището. Права ли е тази мисъль? Ще имате прѣдъ видъ слѣдното правило: всѣко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нѣщо ви казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане, това показва, че именно отъ васъ човѣкъ ще стане. Това е най-вѣрното! Ще ви дамъ едно тълкуване. Казвате: отъ менъ човѣкъ нѣма да стане. При каквито физически противорѣчия и да се намѣрите, вие все така мислите. Буквата „Н“ е законъ на противорѣчие. Какво означаватъ думитѣ „отъ тебе човѣкъ не може да стане“? Това показва, че нѣкое разумно сѫщество ти казва: докато не прѣодолѣешъ мѫчнотиитѣ въ живота си, ти не можешъ да сполучишъ. Противорѣчията, това сѫ мѫчнотии въ живота, които като минешъ, ще успѣешъ. Да кажемъ, че противорѣчието е една рѣка. Какъ ще я прѣминешъ? — Докато не туришъ единъ мостъ, не можешъ да я прѣминешъ. Не че въобще е невъзможно да я прѣминешъ, но условията, при които сега се намирашъ, сѫ невъзможни. Трѣбва да знаете, обаче, че у васъ има възможность да прѣодолѣете всички мѫчнотии. Значи, ще мислите за тѣхъ. Думитѣ: „отъ тебъ нѣма да стане човѣкъ“ не означаватъ тѣхния абсолютенъ смисълъ, но подразбиратъ, че трѣбва да прѣодолѣете извѣстни слабости, извѣстни мѫчнотии въ себе си. И затуй отричането на една истина всѣкога показва потвърждаване на тази велика истина, която е заложена въ душата ви. Вие схващате буквално думитѣ, че отъ васъ нѣма да стане човѣкъ.

 

  Ще ви разправя единъ случай изъ живота на ученицитѣ. Учительтъ казва на единъ отъ най-мързеливитѣ си ученици: „Слушай, ти си една гарга, отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Излѣзъ отъ училището и не си губи врѣмето!“ Ученикътъ се замисля. Въ него се събужда една активна мисъль и казва: „Какъ, азъ да съмъ гарга! Не, ще докажа на учителя си, че не съмъ гарга!“ И той се стѣга, казва на учителя си: „Ще ми дадете една година срокъ, прѣзъ което врѣме ще ви докажа, че азъ не съмъ гарга. Досега бѣхъ гарга, но отсега нататъкъ нѣма да бѫда гарга.“ И наистина той става единъ отъ отличнитѣ ученици. Думитѣ на учителя създадоха въ ученика единъ голѣмъ стимулъ. Какъ ще обясните това? — Събуждане става у него. Той е разсѫждавалъ правилно. Учительтъ му казва: ако вървишъ по този начинъ, както досега, отъ тебе нищо нѣма да излѣзе! Това не значи, че ученикътъ е гарга или неспособенъ, но той има да прѣвъзмогне нѣкои прѣчки въ себе си, и ако не може да употрѣби за тази цѣль благата, които Богъ е вложилъ въ него, той ще остане една гарга, т. е. дѣятелностьта му ще остане слаба. Този ученикъ разбралъ учителя си правилно и обърналъ посоката на своя пѫть. Тия думи на учителя се явяватъ като динамическа сила за ученика, и той измѣня своя животъ. Много пѫти нѣкое противорѣчие въ живота ви може да произведе една динамическа сила, която е въ състояние да ви повдигне. Този ученикъ казва: не, азъ ще докажа противното. И въ скоро врѣме го доказва. Тия думи сѫ киселини, които дѣйствуватъ въ живота. Тъй че, когато дойдатъ извѣстни противорѣчия въ живота ви, трѣбва да знаете, че тѣ сѫ една сила за васъ. Тѣ събуждатъ скрититѣ сили, които сѫ заложени въ човѣшката душа. И вие ще провѣрите, че туй е вѣрно. Азъ ви говоря вѣрни нѣща, за единъ законъ, който за менъ е вѣренъ 101%. Не казвамъ, че този законъ е вѣренъ за менъ 100%, но даже 101%. Това може да го опитате и вие сами.

 

  „Любовьта ражда доброто.“

 

  —Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

9- та лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 14.XII. 1924 година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×