Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_10_26 Природа и геометрия

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2015 - 09:12

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПРИРОДА И ГЕОМЕТРИЯ

 

 Размишление.

 

 Кое е най-важното въ яденето?

 

 Кое е най-важното въ храната?  

 

Защо трѣбва хората да ядатъ? (- За да добиятъ физическа сила.) Ако е тъй, тогава машинитѣ добиватъ по-голѣма сила, като имъ се тури масло. Защо е силата на машината? (-Да работи.) Тази работа нужна ли е на самата машина? (-Не.) Всѣки човѣкъ, който придобива сила, безъ да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Слѣдователно всѣка една мисъль, всѣки единъ актъ, всѣка ваша дума, всѣко чувство и всѣко дѣяние, въ което съзнанието ви не взема участие, е единъ процесъ механически. Тази машина по-голѣма може ли да стане? По-силна може ли да стане? Не. Тя е толкова силна и голѣма, колкото е сама по себе си. Слѣдователно въ живота е силенъ само онзи, въ когото съзнанието присѫтствува, когато проявява силата. Да бѫде уменъ и разуменъ, то е пакъ проявление на силата. Трѣбва да има проявление на силата. Силата е потрѣбна само за разумното проявление на човѣка. А това е необходимо за вашето развитие, понеже, ако вие не си турите максими и норми, които сѫ вѣрни вѫтрѣ въ природата, няма да се мине дълго врѣме и вие ще изгубите смисъла на живота и ще минете презъ пѫтя на всички страдания, по които обикновенитѣ хора минаватъ.

 

Вие като ученици ще бѫдете изложени на изпитания. Вие не може да избѣгнете този законъ на промѣнитѣ. Ако искате да живѣете единъ обикновенъ животъ, той по нищо не се отличава отъ живота на животнитѣ. Вземете запримѣръ живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре нѣма съзнание? Има, пробужда се и неговото съзнание. И ако вникнете въ очитѣ на това магаре, ще видите, че една голѣма тѫга се крие въ очитѣ му. Тѫжно е магарето. Но въ неговата скръбь никой не влиза. Магарето забѣлѣзва това и казва: “Най-послѣ самъ съмъ, ще си нося товара, какво ще казвамъ на тия хора, които не ме разбиратъ!”

 

Сега за живата природа, за всички сѫщества, които сѫществуватъ на земята, ще си съставите едно понятие не такова, каквото сегашнитѣ хора иматъ. Всички тия сѫщества сѫ разумни и страдатъ, само че сѫ на градация. Това сѫ все души закъснѣли, това сѫ души въ застой. Запримѣръ млѣкопитающитѣ сѫ души изостанали въ развоя на своето развитие, закъснѣли сѫ тѣ, птиците - сѫщо. И всички животни, които сега сѫществуватъ, това сѫ все закъснѣли души. Така ще има закъснѣли души и отъ човѣчеството. Тѣ ще бѫдатъ закъснѣли души отъ Бѣлата раса, както има закъснѣли души отъ черната раса. А единъ закъснѣлъ отъ черната раса много мѫчно може да мине въ бѣлата раса. Отъ една раса въ друга много мѫчно се минава. Въ природата има извѣстни междини или граници за такива души.

 

Искамъ всички отъ васъ да имате по-пълно понятие за природата. Онѣзи отъ васъ, които сте естественици, знаете ли кои сѫ ония елементи въ почвата, които даватъ по-голѣмъ растѣжъ на растенията? Кои сѫ елементитѣ, които стимулиратъ повече растенето, споредъ съврѣменната наука? (- Калий, натрий и азотъ.) А ако тия елементи сѫ въ по-малъкъ размѣръ, какво ще бѫде растенето? (- По-слабо.) Добрѣ, отъ какво произтича това, че у нѣкои почви тия елементи сѫ повече, а у други сѫ по-малко? (-Има различни почви по произходъ.) Какъ мислите, ако на мѣстото на една гора посадите една нива, почвата ще бѫде ли по-плодородна? Отъ какво се образува този черноземъ? Отъ клончетата и листата на тази жива материя. Слѣдователно всички тия елементи сѫ взети отъ листата и сѫ придадени на почвата, тѣ сѫ складирани въ почвата отъ самитѣ растения. Почвата е само това, каквото е единъ килеръ или една изба, а по отдѣлно взети, всѣко едно коренче, всѣко едно клонче и всѣки единъ листъ приема извѣстна енергия отъ слънцето чрѣзъ въздуха и я прѣдава на почвата. Само излишното се складира въ почвата. Растенията се развиватъ по-нормално, тѣ не могатъ да затлъстѣять тъй, както хората затлъстяватъ, а тѣ винаги ос таватъ излишека си долу на земята.

 

Отъ туй идвамъ до закона: ако вие не работите правилно, нѣма да можете да схванете ония елементи, които сѫ потрѣбни за духовния свѣтъ. И слѣдователно за бѫдеще вашето растене, вашето развитие ще бѫде ненормално. Да кажемъ, нѣкой пѫть вашата мисъль не работи. Защо? Понеже тия елементи, които даватъ потикъ на ума ви, ги нѣма, какъ ще работите? Да кажемъ, искате да четете. - Е, нѣмате свѣтлина. Искате да пишете. - Е, нѣмате книга, мастило. Искате да работите, но пръститѣ ви ги нѣма и т.н. Значи, има извѣстни елементи, които липсватъ. Трѣбва да знаете, че животътъ е тѣсно свързанъ както съ силитѣ въ природата, така и съ вашитѣ органи. До извѣстна степень вие може да приготвите половина отъ ония елементи, които сѫ необходими за вашето правилно развитие, а другата половина самата разумна природа доставя. Когато казвамъ, че трѣбва да живѣемъ разумно, подразбирамъ спазването на ония закони, които сѫ въ природата и тогава тѣ ще ни доставятъ материали, които сѫ необходими за живота. Забѣлѣзали ли сте нѣкой пѫть, когато вашиятъ животъ е естественъ, тогава тази фосфорна сила се събира у васъ и лицето ви взема другъ изразъ. Нѣкой пѫть пъкъ нѣкои отъ васъ иматъ доста желѣзо, но въ отрицателна, нисходяща степень, кинетическо желѣзо, не потенциално, а сгурия, която вие не можете да употрѣбите за живота. А това желѣзо дава друга краска на лицето ви.

 

Затова, тази година най-първо ще се научите да се филтрирате. Защото безъ филтриране, тъй както сте сега, въ школата на природата не биха ви пуснали. Прѣчистване ви трѣбва, защото ония разумни сили, съ които трѣбва да дойдете въ контактъ, сѫ чисти и ако вие сте нечисти, тѣ ще произведатъ една силна реакция въ вашитѣ мозъци и вслѣдствие на това се явяватъ неразположения, разболѣвания, ставате песимисти. Сѫщото е и въ свѣта, тамъ всички се разболѣватъ: и артисти, и художници. Послѣ, дали сте или не въ школата, щомъ не вървите по естествения пѫть на природата, съ васъ ще се случи това. Видимата природа, това е Богъ, Който се изявява спрѣмо насъ. Той е снизходителенъ, но е тол кова точенъ - не извинява и не прощава непоправенитѣ погрѣшки. Може да напълнишъ цѣла каца съ сълзи, но Той ще ти каже: “Трѣбва да поправишъ погрѣшката си.” Сега нѣкои казватъ, че погрѣшката може да се измие съ сълзи. Не, тя се мие, но пакъ остава.

 

Та първото нѣщо, което е необходимо сега за васъ, то е филтриране, прѣчистване, за да придобиете ония елементи, които сѫ необходими за създаването на единъ мощенъ характеръ, за явяването на единъ свѣтълъ умъ и за съграждането на едно благородно сърдце. А нѣма другъ начинъ. Този е правилниятъ пѫть за развиване. У мнозина състоянията, които сега иматъ сѫ, ненормални. Нѣкои отъ васъ психически сте въ трѣскаво състояние, нѣкои имате слабъ стомахъ, нѣкои хрема, други иматъ слаби нерви, не могатъ да изтърпѣватъ. Какъвъ е съставътъ на нервитѣ? (-Главно фосфоръ, който имъ придава тази чувствителность.) По какво се отличава сивото отъ бѣлото вещество въ мозъка? (-Сивото съдържа клѣтки, а бѣлото е сборъ отъ нервни влакна.)

 

Сега най-първо трѣбва да създадете разположение на ума си. А това, което вие наричате разположение, то понѣкой пѫть е настроение. Всѣки единъ от васъ трѣбва да се стреми да създаде разположение на ума си. А това разположение се създава отъ онази, правата мисъль. Рекохъ, за да създадешъ настроение или разположение, трѣбва ти работа. Значи, ти създавашъ разположение чрѣзъ работа. А работата е благородно нѣщо, тя ще те улесни за създаване разположение.

 

Сега вѫтрѣ въ човѣка има нѣщо, което се противи. То е наслѣдствено. Прѣди милиони години, когато човѣкъ е минавалъ прѣзъ фазата на млѣкопитающитѣ, тѣ всички сѫ били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушитѣ и другитѣ плодове капели направо отъ дърветата, та животнитѣ станали много мързеливи, само седѣли и яли. Туй положение е прѣкаралъ човѣкътъ тогава и сега, като човѣкъ, той си спомня това и казва: “Азъ мога пакъ да живѣя, както едно врѣме живѣехъ.” И турцитѣ казватъ сега: “Ако е нѣщо на късметъ, на краката да ми дойде”. Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашнитѣ условия човѣкъ трѣбва да работи, да работи разумно. Слѣдователно той трѣбва да побѣждава въ себе си ония криви навици, които е придобилъ въ миналото. А такива у всички ви сѫществуватъ. Тѣзи навици сѫ животински. Запримѣръ, нѣкой пѫть кипвате, искате да си отмѫстите или пъкъ си казвате: “Иде ми да го хвана и да го разкъсамъ.” Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навикъ се пробужда и у васъ. Но сега не сте нито вълкъ, нито мечка, нито тигъръ, а сте човѣкъ. Следователно това животинското е вложено въ вашия организъмъ и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но въ миниатюръ. Но, ако вие дадете мѣсто на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голѣма, толкова голѣма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й се подчинявате.

 

Нѣкой пѫть казвате: “Не може без гнѣвъ.” Но това сѫ състояния животински, това е състояние на единъ неразуменъ животъ, животъ, въ който нѣма послѣдователность. Та ще правите разлика: у човѣка има едно животинско състояние - щомъ дойде, трѣбва да се стрѣмите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, тѣ съставляватъ почвата, върху която човѣкъ живѣе. Върху тия животински състояния или върху тая животинска почва или чувства сѫ всадени общественитѣ чувства. Тѣ растатъ върху тѣхъ. Върху общественитѣ чувства сѫ посадени личнитѣ чувства, а върху личнитѣ чувства отгоре сѫ посадени моралнитѣ чувства. Следователно тѣ единъ на другъ си помагатъ. Нѣкой казва: “Ама какъ азъ да имамъ въ себе си животинското?” Имашъ го, какъ не. Онова хубаво растение, което е посадено въ почвата, какво лошо има? Човѣкъ може да се гнуси отъ почвата, но когато станатъ хубавитѣ плодове, тогава той си откъсва отъ тѣхъ, отъ този по-финъ материалъ.

 

Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това сѫ общественитѣ чувства. Законътъ на животнитѣ, това сѫ личнитѣ чувства, а самиятъ човѣкъ, това сѫ моралнитѣ чувства. Общо взето, тогава общественитѣ чувства, това сѫ съзнателни растения, които изтеглятъ и превръщатъ енергията на животинското царство. Защото има растения, които седятъ по-високо отъ животнитѣ, но тѣ сѫ въ другия свѣтъ. На Земята животнитѣ седятъ по-горе отъ растенията, но растенията въ духовния свѣтъ седятъ по-високо отъ растенията на Земята. И тогава връзката, която сѫществува въ този вѫтрѣшенъ законъ е: човѣкъ всѣкога трѣбва да разчита на това, вложеното у него, т.е. въ неговата природа. Като казвамъ “човешката природа”, включвамъ и Божественото, което е у него, Бога.

 

Единъ въпросъ: ако вие сте написали 10 тома книги по разни научни въпроси и седнете, та прочетете тия книги наново, тѣ ще ви направятъ ли по-умни? Писали сте, да кажемъ, по разнитѣ науки: физика, астрономия, естествена и др., ако прочетете това, което сте писали, ще придобиете ли нѣщо ново? Какъ мислите? Или да кажемъ, единъ грънчарь, който прави хиляди стомни, направилъ напримѣръ 10 различни вида, колкото и безпогрѣшно да ги прави, все пакъ тѣ ще съдържатъ ли онова, което може да се вложи въ една стомна? - Не. Затова хората на земята се допълнятъ. Ако вземемъ всички тия писатели, тѣ единъ другъ се допълнятъ. Като четешъ единъ писатель, той внася въ тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса по-другояче. Другъ пѫть ще внесе по-друга мисъль. Затова хората четатъ разнитѣ учени хора, защото черпятъ сила и допълнятъ знанията си, защото всѣки единъ, който пише, влага нѣщо ново по единъ и сѫщъ въпросъ. Затова, при тази голѣма свобода, вие ще изучавате живата природа по начини, които сѫ вложени въ васъ, така ще се създаде хармония. Нали ние говоримъ за хармония или за една атмосфера, която има въ себе си мекота?

 

Има такива положения, когато човѣкъ може да свири на нѣкой инструментъ, разбира музика много добрѣ, но не може вѣрно да пѣе. Може даже да поправя грѣшкитѣ на другитѣ, но самъ съ гърлото си не може да вземе тона вѣрно. Тогава ще кажемъ: гърлото му е така устроено и неговата воля не може да го застави да вземе тона вѣрно съ гърлото си. А има и обратното: нѣкои хора пѣятъ много хубаво, но не могатъ да свирятъ. Послѣ, нѣкой може да пише хубаво, писмено се излага отлично, но накарайте го да държи една устна речь, той се спъва. Отъ какво произтича това? Казватъ: “Понеже нѣкои отъ центроветѣ сѫ по-силно развити, тѣ черпятъ всичката енергия, а другитѣ центрове оставатъ по-слабо развити и вслѣдствие на това сѫ тѣзи дефекти въ проявитѣ.” Така е и въ музиката, изискватъ се много развити центрове. Защото единъ музикантъ може да бѫде само единъ изпълнитель, а може да бѫде и единъ музикаленъ творецъ, композиторъ. Но за да може той да създаде нѣщо ново, много качества трѣбва да бѫдатъ вложени у него: той трѣбва да има въображение, а за да създаде това въображение, трѣбва да е развита горната часть на челото му. Въ такава глава никакво творчество на музика не може да има. Това чело е на една китайска глава.

 

 

l690_f8.jpg

 

 

Челото трѣбва да се развие горѣ. Значи, трѣбва да има разширение на ума, за да може да има въображение. Колкото умътъ се повече разширява, толкова въображението става по-силно. Може всичко да си въобразявате. Не е лошо. Въ въображението не може да има грѣхъ. Може да си мислишъ, че си царь, че владѣешъ всичко. Може да си мислишъ, че си ангелъ и се намирашъ горѣ въ висинитѣ. Нищо лошо нѣма въ това. То е едно пѫтешествие. Когато човѣкъ нѣма работа, да се разхожда съ ума си, не е престѫпление. Ами онзи актьоръ, на когото като платятъ, излиза на сцената, носи корона и си мисли, че е царь, питамъ: царь ли е? Ти поне безъ пари ще играешъ ролята на царь и при това ще играешъ на себе си, а той? - Плащатъ му пари и той не играе за себе си, а за другитѣ. За него е още по-срамно да си мисли, че е царь.

 

Значи, въображението е потрѣбно. Въ него ти си свободенъ. Разбира се, и въображението си има закони, има си своитѣ граници, до които е позволено на човѣкъ да отива и извънъ тия граници той не може да прѣстѫпи. Значи, въображението си има зона, граници. Ти можешъ да помислишъ, че ще станешъ много ученъ, че си много силенъ, че си много красивъ, че си богатъ… и най-послѣ да помислишъ, че всичко това го употрѣбявашъ за благото на човѣчеството.

 

Да кажемъ, бѣденъ си, три дни не си ялъ. Влѣзешъ и мислишъ, че имашъ хубава къща, че си царь, уреждашъ закони, пущашъ затворницитѣ, на бѣднитѣ раздавашъ хлѣбъ… и всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това сѫ илюзии, нали? Но тия илюзии, щомъ сѫ за добро и за напрѣдъкъ на твоята душа, единъ день ще се реализиратъ. И ако ти, при такова състояние на духа, когато 3 дни не си ялъ, можешъ да мислишъ така, твоята воля е доста силна, отъ тебъ може да излѣзе нѣщо.

 

И хубаво е нѣкой пѫть да опитате характера си така, да изпитате вашата издръжливость. Запримѣръ прѣдставете си, че вие сте бѣдна: обущата ви сѫ окѫсани, роклята сѫщо, три дни не сте яли. Излизате вънъ на улицата и виждате нѣкоя хубаво облечена мома, роклята й съ панделки, шапката й и обущата й нови, вие въ тоя моментъ да почувствувате радость зарадъ нея, а не да ви се стисне сърцето, но да се радвате, че тя има хубави дрехи. Това е разширение на сърдцето, това е характеръ. А това качество е необходимо за всички ви. Защото тамъ, дѣто сѫществува зависть, напредъкъ не може да има. Съревнованието е хубаво, а завистьта е една спънка. А на васъ ви трѣбва съревнование, за да напрѣднете.

 

l690_f2.jpg

 

Какъ наричате тѣзи фигури въ геометрията? (-Ромбове.) То е едно движение на физическото поле. Това сѫ двѣ физически сѫщества, които иматъ само една допирна точка, това е точката Д. Тѣзи сѫщества слизатъ и се качватъ по тѣзи линии. Могатъ ли тия сѫщества да иматъ и други допирни точки? - Могатъ. Ако продължимъ А и А1 нагорѣ и В и В1 надолу, тѣ ще иматъ три допирни точки. Тази фигура прѣдставлява едно положение на тесаракта. Тесарактътъ въ по-пъленъ смисълъ е единъ по-уголеменъ или разширенъ кубъ. Не е необходимо всички да вървите по една и сѫща посока. Да допуснемъ, че вие почвате да развивате известна идея. [Вие] сте въ центъра Д, развивате се тамъ и образувате единъ малъкъ кръгъ около себе си. Но, ако тръгнете пакъ по пѫтя на вашето развитие, но по посока А, А1В или В1, вие ще обиколите свѣта. Когато, ако седите само въ Д, ще разберете само отъ една страна свѣта.

 

Та всѣка една идея, която живѣе вѫтре въ човѣка, тя може да живѣе само при известни условия, може да се развива въ много отношения, а ако остане само около своя кръгъ, тази идея може да бѫде само потенциална. Сега разбира се, въ тази работа, азъ имамъ предъ видъ сегашното ваше развитие, азъ не искамъ вие да се нагърбите съ една работа, която не е по силата ви, защото има известни идеи, които всички не можете да възприемете, понеже на всички умоветѣ не сѫ готови и всички идеи трѣбва да дойдатъ последователно. Но поне отчасти съ нѣкои отъ тия идеи вие трѣбва да се запознаете и да ги приложите. Има нѣкои нѣща, които сѫ необходими за васъ. Напримѣръ чувството на щедрость. Човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ и по сърдце и по умъ. Има хора, които по сърдце сѫ щедри, а по умъ скѫперници; има хора съ широкъ умъ, а съ тѣсно сърдце.

 

Защо тази фигура я наричате ромбъ? Какво значи ромбъ? Тя е гръцка дума. Втори пѫть вижте думата на гръцки какво значи.

 

Елементитѣ, които геометрицитѣ сѫ турили въ геометрията, сѫ ги взели отъ живата природа. Сѫщевременно това сѫ линии и фигури, които сѫществуватъ и у човѣка. Въ това се състои живата геометрия. Линиитѣ въ лицето на човѣка се чертаятъ геометрически, тѣ сѫ данни за геометрията и ние работимъ върху тѣхъ. И по тѣзи линии ние можемъ да знаемъ кой човекъ на каква степень на развитие е. Какви сѫ линиитѣ, които образуватъ неговото [лице]? Кривитѣ линии едноцентрови ли сѫ или двуцентрови? Защото има линии, които сѫ двуфокусни. Такъвъ човѣкъ разглежда нѣщата отъ двѣ гледища. Той нѣма единъ центъръ, веднажъ разглежда нѣщата по единъ начинъ, а другъ пѫть по другъ начинъ. Такова е състоянието на неговия умъ. Казва: “Азъ така мислѣхъ, но сега мисля иначе.” И всѣки день все се мѣни, отъ единия полюсъ на другия и никога не можешъ да го намѣришъ на едно мѣсто, като на една прѣходна почва се намира той. А въ схващанията на единъ човѣкъ трѣбва да има широта. Трѣбва да се научите да се изслушвате, без да се критикувате.

 

Най-първо научете се да констатирате дали мисъльта е права или не, безъ да й придавате нѣкакъвъ личенъ характеръ. Какво значи да се придаде личенъ характеръ на една мисъль. Може да приемемъ, че този, който говори, има нѣкаква тенденция. За самитѣ насъ това врѣди, ние си врѣдимъ, ние трѣбва само да констатираме мисъльта дали е права или не. Нищо повече! Така сѫщо кои страни на неговата мисъль сѫ прави и кои не сѫ прави. А и за себе си можемъ да констатираме, че въ нѣкое отношение сме прави, а въ друго не сме прави.

 

l690_f3.jpg

 

Да допуснемъ сега друго: линиитѣ почватъ да се отклоняватъ отъ правия пѫть (чертежа). Какво заключение ще направите тогава? Прѣдставете си, че А е едно живо сѫщество и си има свой опрѣдѣленъ пѫть АС. Обаче това сѫщество при всѣко движение все прави извѣстно отклонение при движението си: АС, Аh, Ah1, Ah2, Ah3… Какво означава това? То ще измѣни страната на ромба. Едната страна на ромба ще се увеличи и ние казваме: Имало е външни причини, които сѫ дѣйствували на това сѫщество, да си измѣни пѫтя. Такива линии на отклонение ще забѣлѣжите и въ човѣшкото лице.

 

Послѣ, човѣшкитѣ очи не сѫ симетрични. Ако погледнете по-внимателно, ще забѣлѣжите, че едното око е по-голѣмо, а другото по-малко. Всѣко измѣнение на вашето лице си има причини. Запримѣръ ако вие увеличите вашето милосърдие, ако милосърдието стане единъ потикъ у васъ, върховетѣ на тѣзи два ромба ще се съединятъ и ще образуватъ една правилна крива линия О - този чертежъ, това е човѣшкото лице.

 

l690_f4.jpg

 

Двата ромба, това сѫ дѣсната (Д) и лѣвата (Л) страна на лицето. Значи въ този случай горната часть на лицето израства - О. Сѫщото става и когато въображението се развива. Щомъ пъкъ развиете вашата чувствителность, носътъ ви ще се развие - долу ще стане широкъ. А щомъ станете много скържавъ, носътъ ви ще се сплесне. Когато чувствата сѫ добрѣ развити, дихателната система взема по-голѣмо участие и носътъ се развива. А когато чувствата не сѫ развити, дихателната система работи по-слабо и вслѣдствие на това носътъ се сплесва. И у всички слабогрѫдни хора дупкитѣ на носа сѫ сплескани.

 

l690_f7.jpg

 

На нѣкои хора носътъ представлява права линия - англичанитѣ го наричатъ “чипъ носъ”. На други носътъ е гърбавъ (а), на трети - завитъ надолу (б), а на нѣкои вдигнатъ нагорѣ (с). Това не е нищо друго, освѣнъ отклонение на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ когато у човѣка се е появило чрѣзмѣрно желание да разглежда чуждитѣ нѣща, носътъ му се е вдигналъ нагорѣ. Това е навикъ отъ животнитѣ. Най-напрѣдъ човѣкъ като животно е ходилъ да подушва всичко и тази енергия, като се е събирала много на носа, издигнала го е нагорѣ. Това е станало у много любопитнитѣ хора. Такъвъ човѣкъ, като имашъ нѣщо да му казвашъ, ще ходи около тебе день, два, три, ще те пита, ще те разпитва. И кажешь ли му го, той си мисли, че много е научилъ. А има и друга крайность - хора крайно открити, у тѣхъ носътъ е завитъ. У песимиститѣ носътъ е завитъ надолѣ.

 

Но ще знаете това: всички енергии, които се проявяватъ като качество у човѣка, оказватъ извѣстно влияние върху извѣстни органи на лицето, все ще положатъ своя отпечатъкъ. Ако тази енергия е хармонична, ще се появи хармо нична черта на лицето ти, а ако е нехармонична, тя ще направи нехармонична линия на лицето ти. Не можете да избѣгнете това. А веднажъ тази енергия сложила извѣстенъ отпечатъкъ на лицето ти, тази промѣна ще се отрази и върху мозъка ти. И тази линия ще прѣдизвика извѣстни сили или ще се привлекатъ извѣстни елементи, които нѣкой пѫть сѫ полѣзни за вашето развитие, а нѣкой пѫть сѫ елементи крайно дисхармонични и тогава внасятъ една отрова въ живота ви. Та всичкитѣ линии, и разумни, и неразумни, вървятъ по извѣстни геометрически форми. Всички хармонични сили на доброто се движатъ по най-правилнитѣ линии на геометрията. А линиитѣ на злото спадатъ къмъ дисхармоничнитѣ линии въ геометрията. Затова вие ще се стремите най-първо къмъ хармонични мисли, чувства и дѣйствия. Ще се спрешъ въ себе си, ще кажешъ: “Моята мисъль трѣбва да бѫде права!” Какво значи това? Правата линия това е най-малката единица мѣрка, съ която всичко можете да мѣрите. Тогава ще кажешъ:

 

Мисъльта ми трѣбва да бѫде права!

 

Чувствата ми трѣбва да бѫдатъ прави!

 

Дѣйствията ми трѣбва да бѫдатъ прави!

 

Това винаги трѣбва да си го казвате.

 

Правъ трѣбва да бѫда и всичкитѣ ми прояви трѣбва да бъдатъ прави!  

 

Отрицателнитѣ нѣща у васъ трѣбва да стоятъ като нѣща чужди, наслѣдствени, атавистически. Има много недѫзи на миналото, които се прѣповтарятъ периодически. Тѣ не се придобиватъ сега. Вие сте на земята при завършване на своята еволюция и трѣбва да изправите всичкитѣ форми, въ които сте съгрѣшили. Та прѣдстои ви една велика задача за създаване характера и за правилното мислене. Не мислете, че можете да мислите, каквото искате. Не, човѣкъ не трѣбва да мисли, каквото иска. Той трѣбва да мисли, каквото не иска! Туй е правото при сегашното развитие: да мислишъ, каквото не искашъ! Казвашъ: “Не искамъ да уча, не ми е приятно.” А трѣбва да научишъ урока си. Тогава именно, ще постѫпишъ съгласно туй правото - ще учишъ, безъ да искашъ. Другъ пѫть не искашъ да направишъ добро, а при това трѣбва да го направишъ. Тогава ще го направишъ, без да искашъ.

 

Слѣдователно ако правимъ това, което не искаме, ние сме на правата посока. Сега гдѣ сѣди противорѣчието на тази мисъль? Да правишъ това, което не искашъ - това значи, че у тебе има едно сѫщество, което не иска нѣщо, а има и друго, по-голѣмо, което иска да му го наложи. Тогава това, което нисшето сѫщество иска, ти ще му го откажешъ, а това, което то не иска, ти ще му го наложишъ, по всичкитѣ правила на приятелското изкуство.

 

Размишление.

 

Ще имате новъ поздравъ.

 

Аз ще ви кажа:

 

“Любовьта ражда доброто!”

 

Вие ще отговорите:

 

“Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода!”

 

“За насъ” е общо, а когато употребявате тази формула за себе си, ще казвате: “Доброто носи за мене животъ, свѣтлина и свобода”. Разбираме Божественото добро, Божественото благо.

 

2 лекция на

Младежкия Окултенъ класъ

26.Х.1924 година, недѣля,

София

 

---------------------------------------------------------

 

КАКВО ИМА ВЪ ЛЕКЦИЯТА

 

Кое е най-важното въ яденето?

Защо трѣбва хората да ядатъ?

Човѣкъ, а пъкъ машина.

Тѫжно ли е магарето?

Закъснели въ своето развитие души.

Отъ кѫдѣ сѫ елементитѣ въ почвата?

Отъ листата, а почвата е килеръ.

Фосфоръ и желѣзо въ нашето лице.

Какво трѣбва да научимъ тази година?

Ненормални състояния.

Произходъ на мързела и други отрицателни качества.

Таблица на разнитѣ чувства.

Ако единъ, който е написалъ 10 научни книги, ги прочете наново, ще стане ли по-уменъ?

Необходимость отъ изучаване живата природа.

Въображение.

Кой седи по-горѣ: когато си въобразявашъ, че си царь,

или платениятъ артистъ, когато е царь?

Граници на въображението?

Хубавата рокля. Въображението внася широта въ сърдцето.

Съревнованието кара хората да вървятъ напрѣдъ, а

завистьта ги спъва.

Развитие въ малъкъ крѫгъ и развитие въ много посоки.

Не всички идеи сѫ за мене.

Щедрость. Видове.

Какво значи ромбъ на гръцки?

Геометрията въ човѣшкото лице.

Какво значи да се придаде личенъ характеръ на една

мисъль.

Милосърдие. Челото на милосърдния.

Кога носътъ е широкъ долу и кога тѣсенъ и защо?

Характерность на тѫпия носъ.

Доброто прави хармоничнитѣ линии въ лицето, а злото - нехармоничнитѣ.

Къмъ какво трѣбва да се стремимъ?

Правата линия като мѣрка.

Какво трѣбва да си кажемъ. Тритѣ прави формули.

Какво ни прѣдстои.

Чудната мисъль. Какво трѣбва да мисля азъ.

Да мислишъ, както не искашъ - това е хубавото!

Дѣ сѣди противорѣчието.

Новиятъ поздравъ.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 26 февруари 2017 - 09:56

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Природа и геометрия

 

(текстът на беседата ще бъде добавен допълнително)







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt