Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_01_29 Пакъ ще ви видя

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 30 октомври 2015 - 07:16

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

Пакъ ще ви видя

 

„И разумѣ Исусъ, че щѣха да го питатъ“.[*])

 

Цѣлиятъ животъ зависи от редъ питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и какъ? Върху „защо, за какво и какъ“ почива философията и цѣлата съврѣменна наука. Съврѣменната наука пита: „какъ е станалъ свѣта“, а философията пита: „защо е станалъ свѣта“.

 

Сега Христосъ схваналъ, че неговитѣ ученици щѣли да му зададатъ нѣкои важни въпроси. Такива важни въпроси се подигатъ въ всички умове. Но въпросътъ е: може ли да се даде единъ правиленъ отговоръ?

 

При менъ дойде една млада г-ца, висока образована, седна и ми казва: „когато говоря съ тебе, ти ме заставлявашъ да мисля, а когато говоря съ твоитѣ ученици, тѣ ме заблуждаватъ и сковаватъ мисъльта, говорятъ ми за нѣкакви пардесюта и че трѣбвало да ги снемемъ. Азъ не разбирамъ защо трѣбва да снемемъ тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, трѣбва да снеме 5—6 пардесюта?“ — Ако съ снемането на пардесютата може да се влѣзне въ Царството Божие, това е една аналогия неумѣстна и несъвмѣстима съ самата идея. Може да снема едно пардесю и второ и трето. Какъ може да го снема? Ако температурата се повишава, азъ мога да снема пардесюто си. Споредъ повишението на температурата, ще снемамъ и пардесютата си. Слѣдователно, когато дойде най-високата температура, ще остана съ едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и послѣдното пардесю, и човѣкъ ще се намѣри въ едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по сѫщия законъ, по който си ги снелъ, ще ги облѣчешъ пакъ. Каква философия има тукъ въ снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. Послѣ, за примѣръ, у религиознитѣ хора се заражда едно желание да почнатъ да постятъ, за да смалятъ тѣлото си. Но това трѣбва да бѫде обосновано на единъ законъ, на единъ вѫтрѣшенъ законъ. Защо, за какво да постишъ, какъ и защо? Всичко това трѣбва да се обоснове много добрѣ. И казватъ ми: „казва ми нѣкой, азъ го слушамъ, единъ духъ ми казва“. Е, тия духове, кому духътъ не говори? Кому не говорятъ духоветѣ? На философи, на учени, на проповѣдници, кому духътъ не говори? На всички хора духове говорятъ, само че нѣкои признаватъ, че имъ говорятъ духове, а други не признаватъ. Безъ духове не може да се говори. И онзи, който би казалъ, че безъ духъ може да се говори, ние ще му кажемъ, че той е безъ душа. Слѣдователно, хора, на които духоветѣ говорятъ, сѫ съ душа, а хора, на които духоветѣ не говорятъ, сѫ безъ душа. Прѣди години идва една сестра, на която духоветѣ много говорѣха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „искамъ да ги провѣря чрѣзъ тебе.“ Като ги чете, виждамъ, че който и да е поетъ може да ги напише, а тя казва; „особенъ нѣкой духъ е“. Не трѣбва да бѫдемъ дѣца.

 

Великитѣ Учители на свѣта заговорватъ на своитѣ ученици, само когато тѣ сѫ готови да разбератъ тѣхното учение. Онзи великъ учитель или музикантъ заговорва на своя ученикъ, само когато послѣдниятъ е готовъ да разбере великата математика на музиката, да разбере вѫтрѣшния ѝ смисълъ. И ония ученици, които сега едва започватъ съ гамитѣ, при тѣхъ се явяватъ само обикновени учители. И сега, нѣкой пѫть, тия ученици ще подигнатъ реномето на своитѣ учители. Не, не, той е единъ обикновенъ учитель по музика, нищо по-вече.

 

Сега Исусъ разбра, че ще му зададатъ единъ важенъ въпросъ. И той опрѣдѣля, че една жена, когато ражда, на скръбь е. Защо е на скърбь? Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има единъ човѣкъ. Може да вземете туй обяснение въ прѣмъ и косвенъ смисълъ. Но и човѣкъ, въ когото мисъльта се заражда, и той страда. Я онзи ученикъ, когато се замисли, въ неговия умъ се заражда нѣщо, какъ си държи главата, и той скърби и пѫшка. Но щомъ се роди идеята, дойде свѣтлина и веднага ученикътъ забравя скръбьта, става веселъ и се радва. И Исусъ казва: като роди жената, забравя своята скърбь, понеже човѣкъ се е родилъ, който осмисля живота.

 

И разумѣ Исусъ, че ще го питатъ, а то много значи. Сега, ако васъ ви запитатъ: защо вѣрвате въ Бога, какъ ще отговорите на тия хора? Ако менъ ме попитатъ, защо ядешъ, ще отговоря: защото съмъ гладенъ. Яденето е една необходимость. Гладътъ търси храната, жаждата търси водата. Това е разрѣшението на въпроса. Защо пиешъ? Защото съмъ жаденъ, а водата е една необходимость, слѣдователно, трѣбва да пия. Не може ли безъ вода? При условия, при които сега живѣемъ, безъ вода не може, безъ храна не може. Може да постишъ день, два, 3, 4 деня до 40 деня, но все таки най послѣ ще проядешъ. И най-послѣ, славата на Бога не седи въ постене, а въ ядене и въ пиене. „Яжте и пийте и благодарете“, казва Писанието, а не казва, постете. Тогава, азъ ще ви поставя слѣдната аксиома: въ яденето и пиенето е славата Божия и въ знанието е славата Божия. Да не яде човѣкъ, то значи да нѣма знание, и да е жаденъ човѣкъ, то е пакъ сѫщото. Знание, знание трѣбва! Но ще каже нѣкой: „а то, знанието, безъ знание може“. Е, какво трѣбва тогава, невѣжество ли? На Бога не трѣбватъ невѣжи хора. Богъ иска всички негови дѣца да бѫдатъ тъй умни, както той е уменъ; тъй любящи, както той е любящъ; тъй истинолюбиви, както той е истинолюбивъ; тъй правдиви, както той е правдивъ; и тъй благи и добри, както той е благъ и добъръ. Тъй, нищо повече! Всѣка друга философия, всѣка друга наука е фалшъ въ живота, нѣма никакъвъ смисълъ. Нѣкой ще каже: „азъ трѣбва да се спася“. Отъ какво да се спасишъ? Азъ разбирамъ едно спасение — отъ своитѣ глупости. Отъ своитѣ глупости да се спаси човѣкъ, отъ своята бѣднотия, отъ своя гладъ, отъ своята жажда, отъ това трѣбва се спасява човѣкъ. И ако азъ бихъ ималъ врѣме да обясня, защо трѣбва да се спасяваме, азъ вземамъ думата, „спасение“ въ косвенъ смисълъ, а не въ прямъ. Послѣ, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислимъ, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има нѣща, които разбираме, но има и нѣща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трѣбва да учимъ сега. И, слѣдователно, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да схване, че не знае, че е празенъ, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трѣбва да се научимъ да се празнимъ и да се пълнимъ.

 

Единъ отъ древнитѣ крале, когото придворнитѣ много хвалѣли, като такъвъ, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казалъ да му занесатъ трона и скиптъра при брѣга на морето, когато щѣло да има единъ голѣмъ приливъ. И седналъ той тамъ съ своя скиптъръ, а приливъть иде съ голѣми вълни, и той казва: „азъ ви заповѣдвамъ да се върнете назадъ“. Околнитѣ му казали: „Ваше величество“... „Азъ заповѣдвамъ на тия вълни.“ — „И ти и ние ще идемъ, трѣбва да бѣгаме“. — „А, значи има нѣщо по-силно отъ насъ, на което трѣбва да се подчиняваме. Тогава вземете трона и бѣгайте“. Има нѣща въ природата, които сѫ извънъ нашитѣ сили, извънъ нашия умъ и извънъ нашитѣ схващания. И ние смирено трѣбва да схванемъ този великъ фактъ, да знаемъ, че ние сме дѣца на тази велика природа, и трѣбва да се учимъ, да бѫдемъ прилежни и трудолюбиви.

 

Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта: ако ние вървимъ по единъ пѫть и мислимъ, че имаме по-голѣма свѣтлина, а въ живота ни нѣма разлика между окрѫжаващитѣ и насъ. питамъ тогава, въ какво седи нашето учение? Нашата сила не трѣбва да се проявява както онѣзи паднали духове, които седятъ въ кафенето или кръчмата и казватъ: „ха, наздравица“ - тъй, послѣ замислятъ се, не имъ върви въ кѫщи и казватъ: „дай 1/2 кило“. Пакъ мислятъ, дълбоко разрѣшаватъ въпроситѣ. „Силата дойде“, казватъ. „Този въпросъ може да го разрѣша като изпия още 1/2 кило“. Но това е врѣменно рѣшаване. Съ 1/2 к. въпроситѣ не се рѣшаватъ. И въ единъ день човѣкъ светия не става, и въ една година човѣкъ светия не става. Светия значи, който научилъ великия законъ да поддържа свѣтлината въ себе си, и да дава отъ нея на окрѫжаващитѣ го. Това значи светия: съ своя умъ и съ своята душа да показва пѫтя.

 

„И разумѣ Исусъ, че ще го питатъ“. Онѣзи, които вървятъ по новия пѫть, трѣбва да се пазятъ отъ слѣдния недѫгъ: една графиня на западъ се влюбва въ единъ прочутъ художникъ, толкова се влюбила въ него, че се зародилъ страхъ у нея и казвалa: „ако той много се прочуе, азъ ще загубя неговата любовь, затова трѣбва да измисля едно изкуство да го лиша отъ славата му“. И почнала да му дава единъ прахъ, но съ това поврѣдила зрѣнието му. Той не могълъ да различава краскитѣ, и картинитѣ му мязали на карикатури. И като направилъ изложение, всички се смѣели, хванали се за корема и се смѣели. Тази графиня може да поврѣди ума на всѣкиго да не може да разпознава цвѣтоветѣ. То е човѣшкото тщестлавие. И у сегашнитѣ религиозни хора има по-вече тщестлавие отколкото религиозность. А тщестлавието не е наука, то е култъ. Тщестлавниятъ човѣкъ изключва каквото и да е страдание и по това азъ зная, че този човѣкъ е тщестлавенъ.

 

Ако питате защо трѣбва да страдаме? Пакъ ще ви приведа примѣра, дѣто англичанитѣ наложили законъ да реформиратъ Цариградъ. Единъ день влиза единъ английски стражаръ въ единъ турски дюкенъ и казалъ на търговеца: „10 лв. глоба“.

 

— Защо? „15 лв.“ Ама защо? „20 лв.“ — защо? „30 лв.“ И тогава търговецътъ отворилъ касата и казалъ: „тукъ има 1500 лири, вземи ги“. И послѣ узналъ причината, коя била; че прѣдъ неговия дюкенъ имало едно малко парченце хартия. Прѣдъ вашия дюкенъ може да има малко парче хартия и ако дойде английскиятъ стражаръ, ще каже: „10 лв. глоба“. И азъ виждамъ не една книжка, и бихъ желалъ да дойде английско управление, да влѣзе такъвъ стражарь въ дома ви и да каже: „10 лв. глоба, 15, 20, 30“. — „Ама защо“?“ Не само трѣбва ние да започнемъ религиозенъ животъ, духовенъ животъ, но трѣбва и да свършимъ разумно този животъ. Този духовенъ животъ върви по извѣстенъ правиленъ начинъ.

 

Прѣди нѣколко врѣме дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала въ пѫтя на това учение. Като я видѣхъ, хареса ми се начинътъ на говоренето й, тъй откровена и разумна бѣше. Божествениятъ Духъ бѣ заговорилъ въ нея. Казвамъ си: заговорилъ Господь на тази душа, такъва красота на духа, виждамъ, че Божиятъ Духъ работи, обаче не се минава единъ мѣсецъ, тази сѫщата сестра се измѣнила, дѣтинското го нѣма вече, та ѝ казвамъ: „какъ? защо твоето лице се е измѣнило? — „А, има причини“. Смутила се вѫтрѣшно. И защо се смутила? Защото въ единъ мѣсецъ отъ горѣ я изкарали на фронта и я турили въ едно силно сражение. Казвамъ ѝ: ония офицери, които те турили въ сражението, сѫ сгрѣшили. Ти трѣбва да стоишъ въ тила, а тѣ те турили тамъ, дѣто има картеченъ огънь. Тя се уплашила и казала: „нѣма да я бѫде тази работа“. У васъ има желание, щомъ нѣкой се обърне къмъ Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискватъ духове крѣпки, възвишени духове. Тамъ само ангелитѣ може да се борятъ. „Хубаво“, казва, „но дяволътъ“?

 

Сега ще ви приведа другъ примѣръ. Единъ нашъ приятелъ прѣди години сънувалъ единъ сънь, дѣйствителенъ сънь. Вижда той, че се задава една голѣма буря, виелица, но минава тази хала и на изтокъ се показва една дѫга, а въ дѫгата Христосъ, подъ нея единъ мостъ, хиляди хора искатъ да минатъ и нѣкой му казва: „ти тамъ не може да тръгнешъ, нагорѣ дръжъ“. Той като минава моста, вижда нѣкои юнаци, облѣчени съ бѣли дрехи, водятъ единъ грамаденъ вълкъ, а той казва: „чакай на този вълкъ да ударя една тояга, колко овци е удавилъ“. — „Ти се пази, че като те пипне съ задния кракъ“... И той казалъ: „брей, може ли той да направи нѣщо?“ Нѣма какво да го биешъ, той е въ рѫцѣтѣ на вашитѣ момци, а вие казвате; „хайде и азъ да му ударя една цѣпеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния животъ. Отъ всички васъ се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и въ разсѫжденията, въ анализирането и въ приложението на това учение да намѣрите метода. Друго-яче то нѣма смисълъ.

 

„И разумѣ Исусъ, че ще го питатъ“. Какво? Сега ние проповѣдваме, че трѣбва да бѫдемъ добри, а въ живота казваме: „то не може човѣкъ да бѫде добъръ“. Въпросътъ не седи тамъ: когато отивамъ въ училището, трѣбва да бѫда добъръ, но вънъ отъ доброто, азъ трѣбва и да се уча. Азъ мога да имамъ поведение 6, но при това да бѫда послѣденъ ученикъ. Казватъ: „много добро дѣте, но не се учи“. Ние смѣсваме двѣ нѣща: нашата добродѣтель съ учението ни. Ти може да бѫдешъ единъ отъ примѣрнитѣ ученици по успѣха си и да бѫдешъ най-способенъ ученикъ, а имашъ поведение единица. „Ама защо Господи на този съ поведение единица, си му далъ такива способности?“ Защото той е уменъ — разбралъ Божия законъ прѣди ти да си го разбралъ. Ти мислишъ, че си добъръ, и той мисли, че е добъръ. Слѣдователно, по-рано трѣбва да бѫдемъ умни, прѣди да съзнаемъ, че сме добри, а ние искаме да бѫдемъ добри, прѣди да съзнаемъ че сме умни. И затова у религиознитѣ хора има една мания, захващатъ, щомъ се обърнатъ къмъ Бога, да показватъ смирение. Пардесюта ще се снематъ! Ще се пости! Ако ти си боленъ, ще постишъ, то е една необходимост за тебе. Постътъ е необходимъ само въ болезнено състояние. И въ духовния свѣтъ, когато наложимъ постъ нѣкому, подразбира се, че той е боленъ и неговиятъ организъмъ трѣбва да си почине. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ. А щомъ човѣкъ е здравъ и сърцето му може да възиграе, ще кажемъ: „ще ядешъ и ще славишъ Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Другъ начинъ нѣма! Само единъ начинъ има. Нѣкои, които вървятъ въ този пѫть, искатъ да бѫдатъ по-умни отъ мене. Не, ние не можемъ да бѫдемъ по-умни отъ природата, нито пъкъ по-умни отъ онзи, който е приложилъ тия закони. Вѫтрѣ ние трѣбва да се подчинимъ разумно, не на сила да се подчинимъ, а да съзнаемъ. И като дойдемъ до хората, да имъ дадемъ едно правилно обяснение, да обясняваме всички нѣща. Ако азъ ямъ, то е единъ процесъ. Да ядешъ, това не значи да се учишъ. Ти може да ядешъ много добрѣ, а да се учишъ много злѣ, и може да се учишъ много добрѣ, а да ядешъ много злѣ. Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добрѣ и се учи добрѣ и пие добрѣ, той е уменъ човѣкъ.

 

Сега на всинца ви, които ме слушате тукъ, все ви липсва по нѣщо. Не е докачение — липсва ви. Единъ отшелникъ, светия, живѣлъ 40 г. въ пустинята. Молилъ се на Господа, молилъ се, молилъ се, той мислилъ, че е готовъ за небето, какво му липсва още? Дохожда единъ ангелъ, взима го и почналъ да го развожда изъ града и му показалъ едно отъ най-хубавитѣ здания. Той му казва: „красиво здание“. — Но тамъ липсва единъ камъкъ. — „Да, този е камъкътъ, който ти трѣбваше да туришъ отдавна, а не си го турилъ още“. Вие още не сте си турили вашия камъкъ, и ако ви заведатъ горѣ, на небето, ще видите, че въ вашето здание най-важниятъ камъкъ липсва. И за туй, като дойде ангелътъ, ще каже: „този камъкъ трѣбваше да го турите отдавна още“. А този камъкъ, това е Божията мѫдрость — камъкътъ, който отхвърлиха зидаритѣ“.

 

И разумѣ Исусъ, че ученицитѣ му ще го питатъ. Азъ подразбирамъ, че всичкитѣ ученици все питатъ, питатъ, кога ще дойде Христосъ, какъ ще царува на земята, какъ ще се оправи този свѣтъ? Българитѣ питатъ, какъ ще се подобри това икономическо положение, какво трѣбва да се прави, ресурси отъ кѫдѣ да се намѣрятъ. Всички народи все се питатъ, все такива въпроси задаватъ въ училището, въ църквитѣ, въ държавата, между търговцитѣ, навсѣкѫдѣ: какъ, какво ще се прави, съ тази скѫпотия. Всички питатъ, и понеже ме питатъ, азъ ще имъ отговоря. Скѫпотия има, казватъ яжте само необходимото. Ама пѫтувашъ по пѫтя, срѣщне те единъ твой приятель, 3 деня си гладувалъ, а той даде ти единъ сомунъ хлѣбъ, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хлѣба. Не казвай: „Ее, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орѣхи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хлѣба, той е една необходимость. Скѫпотия е, задоволи се въ даденъ моментъ съ малко, утрѣ като има по-вече, яжъ колкото искашъ. Ще възразятъ нѣкой: „ама, ако се хранимъ само съ хлѣб, ще отслабнем“. Азъ мога да ви докажа, че и ония, които се хранятъ съ кокошки, и тѣ отслабватъ. То не е философия: то е отъ начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога: и той е здравъ, а който яде кокошки и не благодари на Бога — той не е здравъ. Вижте месояднитѣ животни и трѣвопаснитѣ, и еднитѣ и другитѣ все сѫ здрави. Вие ще прѣнесете тия естествени нѣща и въ духовния свѣтъ. Задоволете се съ ония обяснения, които ще хвърлятъ свѣтлина въ вашия умъ. Да кажемъ, имате дѣте, сърди се, недоволно е отъ това - онова и казвате: „какъвъ дяволъ е влѣзналъ въ това дѣте“: Какъвъ дяволъ! Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излѣзъ навънъ“! Не излиза. На какво ще мязате вие? Въ Пловдивъ направили единъ сеансъ, духътъ на единъ турчинъ влиза въ медиума и не иска да излѣзе. И казватъ му: „излѣзъ“. — Нѣма да излѣзна. И започва споръ, не иска да излѣзе. Ако имашъ сила, ще го изпъдишъ, а ако нѣмашъ сила, нѣма да излѣзе. Ние мислимъ като извадимъ нѣкой дяволъ, въпросътъ е рѣшенъ по-лесно. Азъ зная кѫдѣ седи този дяволъ: дойде мѫжътъ отъ канцеларията, работилъ, нахукалъ го неговиятъ началникъ, пъкъ и гладътъ се притурилъ и жената малко го закачи и той избухне. Какъвъ дяволъ е влѣзналъ? Колкото по-скоро сложишъ и му намажешъ стомаха, толкова по-скоро дяволътъ ще излѣзе. Тъй е това. Нищо по-вече. То сѫ нѣща най-естествени. Като дойдемъ до духовния животъ, всѣко едно отрицателно проявление се дължи на една вѫтрѣшна нужда, всѣко недоволство се дължи на една вѫтрѣшна нужда. Гладниятъ е недоволенъ, защо? Защото е гладенъ. Жадниятъ, и той е недоволенъ, защо? Липсва му нѣщо. Търговецътъ е недоволенъ отъ живота, защо? Липсватъ му пари. Учительтъ, недоволенъ, защо? Нѣма ученици. Музикантинътъ е недоволенъ, защо? Нѣма кому да свири. Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата. Липсва й нѣщо... Всѣко недоволство се дължи всѣкога на една вѫтрѣшна липса. Когато ни липсва знание, добродѣтель, въ насъ се заражда една нужда, ние трѣбва да си намѣримъ единъ законъ, който да ни удовлетвори тая нужда. За туй казвамъ: който е загубилъ красотата си, да я придобие. На ученицитѣ — да придобиятъ знания. На жадния — да пие; болниятъ — да оздравѣе. На всички хора трѣбва да се даватъ положителни отговори за тѣхнитѣ нужди. „Добъръ е Господь“. Азъ зная, че Господь е добъръ, този Господь заради менъ е далъ храна и всичко друго, и за туй азъ искамъ да удовлетворя своитѣ нужди. „Не му е врѣмето“, Споредъ васъ, не му е врѣмето, а споредъ мене, врѣмето е дошло.

 

„И разумѣ Исусъ, че ще го питатъ“. И ще го питатъ сега: защо, Господи, настанаха тия лоши врѣмена? Защо богатитѣ да иматъ да ядатъ и да пиятъ, а ние, които по три пѫти на день правимъ молитва, да гладуваме, и отвънъ ти пѣемъ и треперимъ и ти кадимъ тамянъ, а на насъ нищо не си далъ? Господь казва: „азъ не съмъ ви далъ да кадите тамянъ, а да мислите. Не искамъ азъ кадене. И намѣсто да бѫдете добри, вие ще заколите нѣкое теле и ще го изядете, и ще кажете: „ние служимъ на Господа“. Азъ вземамъ тази дума въ много широкъ смисълъ. Сега, когато дойдемъ да разискваме, ще кажете: „ама, че ни калайдисаха днесъ“. Не, това не е калайдисване. Азъ не обичамъ да калайдисвамъ, но приготовлявамъ една пещь, п е щ ь, разбирате ли? И въ тази пещь, като ви туря вѫтрѣ, отгорѣ единъ пластъ вѫглища, единъ пластъ руда, единъ пластъ вѫглища, единъ пластъ руда, че като туря огънь, златото ще падне отдолу, а димътъ ще излѣзе отгорѣ, и вие ще излѣзете чисти навънка. Огънь, и какъвъ Огънь! И като се намѣрите въ тази пещь, ще има плачъ, ревъ, но азъ ще кажа: чакайте, отдолу като излѣзнете, ще бѫдете чисти, тъй както не сте били.

 

Сега вие ще ми възразите: „дано да не бѫде“! Дано да бѫде. „Дано да не бѫде”! Съ туй „дано да не бѫде“ свѣтътъ е дошълъ до това положение. И сега ние казваме: „да бѫде“! Да дойде този огънь, да ни очисти, да тури всичко на мѣстото му, да заживѣемъ тъй, както нѣкога сме живѣли.

 

И казва Христосъ: „азъ ще ви видя пакъ, и ще се зарадвате“. Кога ще ви види? Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отецъ, азъ ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радость никой нѣма да отнеме. Христосъ е най-силното проявление на Божията Любовь, и на Божията Мѫдрость, и на Божията Истина. Слѣдователно, вложете сега, пакъ ще кажа, любовьта! Любовь чрѣзъ мѫдрость, да знаешъ защо обичашъ човѣка. Вие обичали ли сте по този начинъ? Онѣзи отъ васъ, които сте жени, обичате дѣцата си, и казвате: „моето ангелче“. Но туй ангелче като стане на 25-З0 г., тогава казвате: „нашиятъ ангелъ не е ангелъ“. Да, не е ангелъ, вие още ангела не сте го познали. Любовьта подразбира: да знаешъ защо обичашъ човѣка. Азъ ще ви кажа. Азъ обичамъ човѣка, защото Богъ живѣе въ него. А защо трѣбва да се обичаме? Като обичаме, ние търсимъ Бога. И когато казвамъ, че трѣбва да любимъ, съ това разбирамъ, че трѣбва да търсимъ Бога. Защото Богъ е любовь, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идешъ при любовьта, за да станешъ Любовь. Любовь значи: като Бога да станешъ. А нѣкой мисли, че любилъ! Не, не, ти не си любилъ още. Твоята любовь... хайде, да не казвамъ една дума. Тя е твоята любовь, която живѣе день до пладне.

 

Ние трѣбва да любимъ, за да може да намѣримъ Бога, защото Богъ е любовь. Да го възприемемъ въ себе си, да го опитаме. А щомъ го възприемемъ, тогава опитваме неговата мѫдрость. По този начинъ трѣбва да разсѫждавате. Нѣкои отъ васъ казвате: „аа, тази сестра много люби“. Люби? Азъ казвамъ: люби само онзи най-добрѣ, който люби като Господа. А ти като Господа любилъ ли си? Не. Слѣдователно, ти още се учишъ, на любовь. „Аа, тя люби!“ Какъ люби? Не, не, да любимъ тъй както Богъ люби — Богъ е Любовь, — и то е най-великото изкуство, и когато ние намѣримъ това изкуство, тогава Христосъ ще ни отговори разумно на въпроса.

 

И азъ пакъ ще ви видя, и радостьта ви тогава никой нѣма да отнеме.

 

И тъй, искамъ да бѫдете умни! Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за постъ. Когато си боленъ, ще постишъ и день и два, и три. То е начинъ за лѣкуване. Постъ азъ вземамъ въ много широкъ, смисълъ. Постъ има и умственъ, и физически, и духовенъ.

 

*

Бесѣда, държана

на 29. I. 1922 год.

въ гр. София.

----------------------------------------

[*] Ев. Иоанъ — 16; 19.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt