Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_05_08 Сто пенязи.

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 30 октомври 2015 - 02:50

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927),

Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Сто пенязи

 

 

Но щомъ излѣзе този слуга, намѣри едного отъ служителитѣ си, който му бѣ длъженъ сто пенязи, улови го, та го давѣше и казваше: „Плати ми това, що си ми длъженъ“*)

 

 

Въ прочетения стихъ важни сѫ думитѣ „улови го“. Защо го улови? — Защото имаше да му дава. Като се наблюдава, докѫдѣ е достигналъ съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, вижда се, че неговитѣ морални устои сѫ разколебани. Съврѣменниятъ свѣтъ нѣма изработена мѣрка, съ която да опрѣдѣля, кое е право и кое не, или кое е идеално и кое не. Вземете, напримѣръ, съврѣменнитѣ учени и философи говорятъ за идеалъ, но запитайте кого и да е отъ тѣхъ, какво нѣщо е идеалъ, и тѣ не могатъ да отговорятъ положително. Нѣкои отъ тѣхъ могатъ да ви кажатъ редица нѣразбрани нѣща относно идеала, но какво нѣщо въ сѫщность е самиятъ идеалъ, нѣма да засегнатъ. Попитайте ги, какво нѣщо е Любовьта, и за нея не могатъ да ви кажатъ нѣщо положително. Въпрѣки това, всички хора говорятъ за любовь. Всички казватъ, че трѣбва да се любимъ, но защо трѣбва да се любимъ, и тѣ не могатъ да отговорятъ. Нѣкой казва: трѣбва да обичаме този човѣкъ, защото е красивъ. Не, красотата не може да служи като поводъ за любовь. Други казватъ: този човѣкъ трѣбва да се обича, защото е богатъ. И богатството не може да служи като поводъ за любовь. Еди-кой си човѣкъ е жизнерадостенъ, затова трѣбва да се обича. И това качество на човѣка не може да служи като поводъ за любовь. Питамъ тогава: кое може да послужи като поводъ за любовь? Въ Писанието се казва за Бога: „Възлюбилъ Си Истината у човѣка“. Слѣдователно, човѣкъ не може да бѫде обичанъ, ако Истината не е въ него. Значи, само Истината може да послужи като поводъ за любовь. Който може, нека се опита да оспори това твърдение. Питамъ: може ли да се обича умрѣло куче, паякъ или свиня? Тъй щото, когато се казва, че нѣкой човѣкъ се обича за красотата, и това е вѣрно, защото красотата е външенъ изразъ на Истината. Мнозина разглеждатъ въпроса за красотата, но що се отнася до етиката на красотата, нашето мнѣние коренно се различава отъ мнѣнието на съврѣменнитѣ учени. Истинската красота не развращава човѣка. Красота, която развращава човѣка и събужда алчность въ него, не е красота. Красота, която не събужда истинска любовь, не е красота.

 

Съврѣменнитѣ хора говорятъ за нѣкакви идеали, че трѣбвало да се слѣзе при простата маса, при бѣднитѣ, при страдащитѣ хора и да се работи за тѣхното подигане. Така сѫ говорили много философи и писатели, като Толстоя и други; така говорятъ и сега въ България много видни мѫже и жени, като обясняватъ, защо е необходимо да се работи всрѣдъ простата маса. Питамъ: ако, наистина, бѣднитѣ, страдащитѣ хора сѫ идеалъ за съврѣменното човѣчество, какво търсятъ хората изъ университетитѣ, както и изъ домоветѣ на изкуствата? Не е ли по-добрѣ, вмѣсто нѣкоя хубава картина, да се изложи ралото на нѣкой български земледѣлецъ, една биволска кола, единъ снопъ жито, нѣколко връзки царевица, или единъ остенъ и т. н.? Обаче, сѫщитѣ тѣзи хора идеализиратъ простия народъ въ ума си, поставятъ го като идеалъ въ своя животъ, но сѫщеврѣменно го наричатъ маса, тълпа, простаци. Какъ е възможно отъ една страна да ги наричатъ маса, тълпа, а отъ друга страна да ги идеализиратъ и считатъ за идеалъ въ живота си? Какъвъ идеалъ може да бѫде бѣдниятъ човѣкъ? Тѣзи хора които поставятъ като идеалъ въ живота си подигането на бѣднитѣ, на страдащитѣ, мязатъ на онзи турчинъ, който по цѣлъ день ходилъ съ торбата си да обира гяуритѣ. Дѣто отивалъ, по нѣколко пѫти на день се молѣлъ, четѣлъ всички молитви, дадени отъ Мохамеда, и прѣдъ всѣка молитва си миелъ рѫцѣтѣ, но щомъ му паднѣло, не се спиралъ да обере нѣкой гяуринъ. Като го запитвали, какъ е възможно да се моли на Бога, да вѣрва въ Мохамеда, а сѫщеврѣменно да прави толкова обири, той казвалъ: да се моля на Бога, това е мой дългъ, а да обирамъ гяуритѣ, това е мой занаятъ. Той се стараелъ да примири дълга си къмъ Бога съ занаята си да обира, главно гяуритѣ.

 

Сега азъ нѣма да се спирамъ върху въпроса за бѣднитѣ и за страдащитѣ, да цитирамъ, какъ философитѣ и поетитѣ разглеждатъ сѫщия въпросъ, защото прѣди всичко въ цѣлата европейска литература азъ не съмъ срещналъ досега нито единъ философъ или писатель, който да е засегналъ този въпросъ обстойно и правилно. Дѣто и да отидете, даже въ Индия, и тамъ върху този въпросъ нѣма нищо положително и основно писано. Защо нѣма нищо положително по този въпросъ? — Защото, още на врѣмето си, когато е билъ подигнатъ, той е билъ повѣренъ на просветени хора. Само просветени хора на врѣмето си сѫ работили и познавали този свещенъ въпросъ, вслѣдствие на което тѣ не сѫ счели за нужно да го напишатъ на книга, но сѫ го написали само въ сърцето си. Който е написалъ този въпросъ въ сърцето си, той го е занесълъ съ себе си. Кои сѫ тѣзи сѫщества, които искатъ да слѣзатъ и слизатъ при бѣднитѣ и страдащитѣ? Това сѫ онѣзи съвършени сѫщества, които прѣди милиони години още сѫ завършили своето развитие и сѫ придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказкитѣ 1001 нощь може да си прѣдстави. Тѣзи сѫщества иматъ възможность да достигнатъ до положението на божества, каквито умътъ на съврѣменнитѣ хора едва ли може да си прѣдстави. Тѣзи божества, които се наели да помагатъ на своитѣ бѣдни братя, сѫ достигнали такива грамадни богатства, че сѫ рѣшили да слѣзатъ на земята, да помагатъ на бѣднитѣ, на страдащитѣ хора и заедно съ тѣхъ да се подвизаватъ. И когато нѣкои поетъ или пѣвецъ възпѣва положението на бѣднитѣ хора, въ сѫщность тѣ сѫ изразъ на онѣзи възвишени и напрѣднали въ развитието си сѫщества, които очакватъ съ нетърпѣние момента на своето слизане на земята между тѣзи бѣдни хора, да видятъ, какво могатъ да научатъ отъ тѣхъ и въ какво могатъ да имъ помогнатъ. Всѣки народъ има по единъ или по двама отъ тѣзи сѫщества, изпратени на земята, да работятъ за бѣднитѣ и страдащитѣ. Колкото повече сѫ тия сѫщества между хората, толкова по-добрѣ е за тѣхъ. Тѣ работятъ главно за истински бѣднитѣ, а не за онѣзи бѣдни, които никому нищо не сѫ дали, а само гледатъ, какъ да забогатѣятъ, да си създадатъ положение, да излъжатъ този-онзи. Нѣкои отъ тѣзи бѣдни отиватъ въ университета да учатъ, да разработятъ ума си повече, та да могатъ лесно да извъртватъ Истината. И слѣдъ това ще казватъ, че тѣзи хора били учени. Тъй щото, при това разбиране на хората, бѣднитѣ днесъ не могатъ да бѫдатъ тѣхенъ идеалъ. Защо? — Защото нѣма съвършени хора, които да работятъ за тѣхното подигане.

 

И тъй, всѣки, които иска да има идеалъ, трѣбва да стане съвършенъ. Които не е съвършенъ, не може да бѫде обичанъ. Мѫжетѣ и женитѣ трѣбва да изхвърлятъ отъ ума си лъжливата идея, че могатъ да се обичатъ, безъ да бѫдатъ съвършени. Докато човѣкъ не бѫде съвършенъ, никой не може да го обича. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ я оставилъ; мѫжътъ се оплаква, че жената го оставила; майката се оплаква, че дъщеря ѝ я оставила и т. н. Да, докато хората добиятъ възвишенъ идеалъ, да жертвуватъ всичко, мѫжътъ ще оставя жена си, жената — мѫжа си; дъщерята ще оставя майка си, майката — дъщеря си; бащата ще оставя сина си, синътъ — баща си; господарьтъ ще оставя слугата си, слугата ще оставя господаря си. И слѣдъ това ще проповѣдватъ на хората, че тѣ трѣбва да обичатъ отечеството си и да се жертвуватъ за него. Ние знаемъ, защо хората обичатъ религията, науката, или Бога. Какво значи човѣкъ да обича Бога? Да обичате Бога, това подразбира, Той да бѫде идеалъ за васъ и да сте готови при всички условия на живота си да жертвувате всичко заради Него. Нѣкой има фиктивна идея за Бога и за да се увѣри въ сѫществуването Му и да Го обикне, той чете философията на Канта, или на другъ нѣкакъвъ ученъ, да се убѣди, че наистина Богъ сѫществува. Че Богъ сѫществува, това е фактъ, но не е Истина; че слънцето грѣе, това е фактъ, но не е Истина; че земята се върти, това е фактъ, но не е Истина; че вие живѣете, това е фактъ, но не е Истина; че вие мислите, това е фактъ, но не е Истина; че вие се жените, това е фактъ, но не е Истина; че вие се изоставяте единъ-други, това е фактъ, но не е Истина; че умирате, че се раждате, това сѫ все факти, но не сѫ Истина. Слѣдователно, дѣто Истината не присѫтствува, тамъ нѣма любовь. Тогава, може ли да се говори за любовь тамъ, дѣто нѣма Истина? Любовьта е първиятъ потикъ къмъ Истината. Само Истината може да се люби. Любовьта е първиятъ лѫчъ, първиятъ потикъ, който прониква въ човѣшката душа. Щомъ Любовьта дойде, тя събужда великото, славното, красивото въ човѣшката душа, и човѣкъ става герой въ свѣта. Който люби, само той има Истината въ себе си; който има Истината, той може вече да бѫде обичанъ. Сѫщото нѣщо е и въ живота. Когото любимъ нѣкого, ние му придаваме Божествени качества, като казваме, че той е благороденъ човѣкъ, че има такива и такива добродѣтели и т. н. Докато имаме тази Истина въ себе си, и докато виждаме доброто въ човѣка и го държимъ въ ума си, ние го обичаме. Намѣримъ ли, обаче, единъ малъкъ дефектъ въ него, и любовьта ни къмъ него отслабва. Защо не признаемъ Истината? Защо не обичаме човѣка такъвъ, какъвто е? Нека го обичаме съ неговитѣ недостатъци, но да обичаме въ него Божественото. Богъ е възлюбилъ Истината въ човѣка. Вслѣдствие на това, и въ най-лошия човѣкъ, при всички врѣмена и условия на неговия животъ, все има нѣщо, което може да се обича. Ако Истината не дойде и не обхване цѣлия свѣтъ, тогава и домоветѣ, и обществата, и цѣлата земя ще изчезнатъ. Изчезне ли всичко това, земята ще прѣдставя гробница на нѣкакво минало, на нѣкаква минала култура.

 

 

 

Мнозина казватъ: ние трѣбва да бѫдемъ свободни! Казвамъ: колкото и да се сили човѣкъ, той не може да бѫде свободенъ. Казвате: какъ е възможно това? Ще ви докажа. Прѣдставете си, че вие сѣдате прѣдъ трапезата да ядете. Какво е положението ви въ този случай? Вие се намирате въ положението на слуга, комуто господарьтъ е далъ 32 чука на разположение, зѫбитѣ, съ които той трѣбва да начука на малки парченца всичко онова, което е на трапезата прѣдъ него. И той, съ помощьта на тѣзи чукове, трѣбва да натроши тѣзи голѣми камъни, съ които да павира улицитѣ въ своята държава. Той чука, чука, докато свърши работата си и прѣдаде на господаря си всичко, което е счукалъ. Ако господарьтъ намѣри работата добра, той ще я приеме, но ако намѣри, че не е добра, не я счукалъ, както трѣбва, ще я повърне назадъ и ще каже: да се научишъ втори пѫть да чукашъ добрѣ! Ако господарьтъ е доволенъ отъ него, той ще му заплати съ малка почивка. Почивката прѣдставя удоволствие въ живота. Ако почивката не води къмъ забрава, къмъ унасяне, тя е истинско удоволствие за човѣка.

 

Ще ви прѣдамъ единъ малъкъ разказъ, да видите, че почивка, която води къмъ забрава, не разрѣшава въпроситѣ на живота. Единъ пѫтникъ, като минавалъ прѣзъ пустинята, билъ подгоненъ отъ голѣмъ, страшенъ бикъ. Като бѣгалъ и търсилъ мѣсто да се скрие отъ него, попадналъ въ единъ дълбокъ, сухъ кладенецъ, и тамъ се приютилъ. По едно врѣме, той вижда въ кладенеца, близо до него, една змия. Съ това положението му се влошило повече: отгорѣ седѣлъ бикътъ, а отдолу змията. Като се намѣрилъ при двѣ голѣми злини, най-послѣ успѣлъ да се хване за една шубръка, на която забѣлѣзалъ малко медъ, отъ който започналъ да си поблизва. Така той се успокоилъ малко, починалъ си, и по този начинъ забравилъ, че отгорѣ седи бикътъ, а отдолу — змията. Обаче, забравянето още не разрѣшава въпроситѣ. Така и хората понѣкога близватъ малко медецъ отъ щастието, но това е само близване, отгорѣ пакъ ги чака бикътъ, а отдолу — змията. Питамъ: дѣ е вашиятъ идеалъ? Има ли поне единъ човѣкъ, когото обичате, както трѣбва? Въ своитѣ изслѣдвания изъ България азъ не срещнахъ нито една фамилия, въ която мѫжътъ или жената да не сѫ казали една лоша дума единъ за другъ. Дѣ сѫ тѣхнитѣ идеали? Не само за мѫже и жени мога да кажа това, но и досега още азъ не съмъ срѣщалъ нито единъ свещеникъ или владика, който да вѣрва въ Христа, както трѣбва. Това може да се каже не само за българитѣ, но и за чужденцитѣ: нито въ странство съмъ срѣщалъ истински хора, които да сѫ послѣдователни въ своитѣ идеи.

 

Нѣкой казва: що е Любовь? Що е Истина? Когато човѣкъ се намѣри прѣдъ най-голѣми сътресения и изпитания въ живота си, и сърцето, и умътъ му не се разколебаятъ и разклатятъ, казваме, че този човѣкъ има Любовь, има Истина въ себе си. Най-малкото смущение въ сърцето на човѣка и най-малкото колебание въ неговия умъ показватъ, че той живѣе още въ свещения егоизъмъ и мисли само за себе си. Значи, животътъ започва отъ онзи великъ актъ, да съзнае човѣкъ Истината. Животътъ, съ който разполагатъ съврѣменнитѣ хора, може лесно да имъ се отнеме, което показва, че той още не е тѣхенъ; този животъ принадлежи на нѣкое напрѣднало въ развитието си сѫщество, и щомъ рече да си замине, тѣ изгубватъ този животъ. Може да се направи изчисление, отъ прѣди колко милиона години е започналъ вашиятъ животъ. Нѣкога вие сте били мъртви, но нѣкои отъ тия възвишени сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, като минавали покрай васъ, дали сѫ ви отъ изобилието на своя животъ, съ което помогнали и на вашата по-нататъшна еволюция. Казвате: кои сѫ тѣзи сѫщества? Нѣкога вие сте ги знаели, но послѣ сте ги забравили и сте почнали да живѣете по стария начинъ. И като не помните нищо отъ тѣзи врѣмена, вие пакъ наново запитвате, какво нѣщо е Истината. Истината е обектъ на Любовьта. Единствениятъ обектъ, безъ който никаква любовь не може да се прояви, това е Истината; единствениятъ обектъ, безъ който никаква свѣтлина не може да се прояви, това е Истината; единствениятъ обектъ, безъ който никаква свобода не може да се прояви, това е Истината. И ако сегашнитѣ общества и народи търсятъ свобода безъ Истината, тѣ се самоизмамватъ. Свобода безъ Истина не може да сѫществува. Кажете ми едно общество или единъ народъ, който да е ималъ свобода безъ Истина. Нѣкой ще каже, че римската империя имала свобода. Не, римскитѣ затвори и сега, и на врѣмето си сѫ били пълни съ затворници и съ роби. Ако отидете сега въ Америка, въ Англия, въ Франция, въ Германия, както и въ малката България, навсѣкѫдѣ ще намѣрите затворитѣ пълни съ затворници. Не само затворитѣ, но и домоветѣ сѫ пълни съ затворници.

 

Нѣкой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни бесѣди, както и разни поучителни сказки. Питамъ: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има въ театритѣ? Ще отидете въ единъ театъръ, дѣто на сцената прѣдставятъ убийството на нѣкой човѣкъ, и цѣлата публика се трогва отъ положението му, плаче, че станало нѣкакво нещастие. Казвамъ: когато хората виждатъ на улицата да убиватъ човѣкъ, като нѣкое куче, тогава тѣ не плачатъ и не се трогватъ, а като отидатъ въ театъра, плачатъ за сѫдбата на нѣкакъвъ фиктивенъ герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, въ дѣйствителность не сѫществуватъ. Има смисълъ да ходите и на театъръ, но слѣдъ като излѣзете оттамъ, трогнати отъ неправдитѣ и насилията въ живота, като срещнете нѣкой страдалецъ, бѣденъ човѣкъ, да го заведете у дома си, да се разговорите съ него, да го нахраните и облѣчете. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Тѣ ходятъ тукътамъ за удоволствие и послѣ гледатъ да се наредятъ, да си направятъ кѫща, да се осигурятъ. Казвамъ: хиляди кѫщи да съградите, пакъ сѫщи ще си останете; хиляди дѣца да родите, пакъ сѫщи ще си останете; и първи мѣста да заемате, пакъ ще си останете сѫщитѣ. Външната обстановка не измѣня положението на нѣщата. Това сѫ само врѣменни забавления. Нѣкой станалъ владика, това е забавление за него; другъ станалъ проповѣдникъ, това е забавление за него; трети станалъ поетъ, написалъ нѣколко стихотворения, това е забавление за него; четвърти станалъ актьоръ, и това е пакъ забавление. Истински поетъ е само онзи, който, слѣдъ като завърши своето развитие, слѣзе на земята, за да напише само единъ стихъ, отъ който цѣлото човѣчество да се подигне; истински философъ или ученъ е този, който, слѣдъ като завърши своето развитие, слѣзе на земята, за да напише само една мисъль, която да подвижи цѣлото човѣчество напрѣдъ. Доказателства трѣбва да имаме отъ онѣзи хора, които можемъ да наречемъ поети, философи, учени, музиканти или художници въ свѣта. Ако нѣмате такива разбирания въ живота си, вие ще се развивате бавно, постепенна, при което 5—10 години ще вѣрвате въ Бога, а послѣ ще се усъмните и ще мислите, че сте се измамили. Такъвъ животъ е животъ на самоизмама, животъ на забавления. Казвамъ: сегашнитѣ вѣрвания на хората въ Бога, съдържатъ самоизмама; сегашнитѣ религии съдържатъ самоизмама; сегашната наука съдържа самоизмама. Това не сѫ принципи, на които човѣкъ може да се опре. Съврѣменнитѣ хора нѣматъ доблестьта да кажатъ Истината, вслѣдствие на което виждаме всички тия нещастия и страдания въ живота.

 

Сега ще поговоря малко върху координация на човѣшкитѣ органи, мисли и чувства. Въ всѣки домъ, въ всѣко общество, въ всѣка държава, въ всѣка религия или въ наука трѣбва да има координация. Който иска да знае точното значение на думата координация, може да я намѣри въ нѣкой рѣчникъ. Да се координиратъ нѣщата, това подразбира, да се хармониратъ, да се подведатъ подъ онзи основенъ законъ, при който всички органи могатъ взаимно да си помагатъ. Напримѣръ, всички органи въ човѣшкия организъмъ трѣбва така да се координиратъ, че всѣки поотдѣлно да помага на другитѣ, като всѣки отъ тѣхъ да изпълнява самостоятелно своята служба, безъ да се мѣси въ работата на другитѣ. Това е истинска наука! Науката на бѫдещето човѣчество, която е наука на шестата раса, ще започне, именно, съ закона на координацията. Всѣки органъ въ човѣка трѣбва да се координира съ всички останали органи. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ разстройство на корема си, той непрѣменно трѣбва да знае, коя е причината на това разстройство. Щомъ човѣкъ заболѣе отъ нѣкакво стомашно или коремно разстройство, това се дължи на двѣ противоположни чувства, които сѫ се сблъскали въ него. Тѣзи двѣ противоположни чувства внасятъ нарушение въ координацията на органитѣ. Когато пъкъ се яви нарушение въ координацията на мускулитѣ, тя се дължи на нѣкакъвъ страхъ, който се явява въ човѣка. Запримѣръ, нѣкой се страхува, какъ ще завърши живота си. Вслѣдствие на този страхъ, въ органитѣ, които иматъ прѣдназначение да извършватъ извѣстна служба, се явява едно лъжливо положение, че тѣ не могатъ да извършатъ тази служба и постепенно отпадатъ. Съ тѣзи мисли, съ този страхъ човѣкъ дава криво изправление, крива посока на службата на своитѣ мускули. По закона на координацията на човѣка е опрѣдѣлено да изминава дневно 2—3—5—10 километра пѫть. Ако той се уплаши и не изпълни това, което природата му е опрѣдѣлила, нѣма да се мине дълго врѣме, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейнитѣ закони. Послѣ, природата е опрѣдѣлила на човѣка да се храни съ чиста и проста храна. Веднъжъ изпратила човѣка на земята, тя е прѣдвидила, съ каква храна трѣбва да се храни. Слѣдователно, човѣкъ самъ трѣбва да си избере храната, прѣдвидена за него отъ самата природа. Не избере ли тази храна, не се ли подчини на законитѣ на природата, тогава и другитѣ органи въ неговия организъмъ нѣма да се координиратъ съ стомаха му и ще настане нарушение въ общия ходъ на организма. Освѣнъ това, опрѣдѣлено е на човѣка, по колко пѫти трѣбва да диша въ минута. Днесъ съврѣменнитѣ хора почти не дишатъ правилно и равномѣрно. Нѣкои поематъ въздухъ безразборно, дишатъ неравномѣрно, вслѣдствие на което нѣма координация и между другитѣ органи. И при яденето сѫщо така трѣбва да се спазватъ законитѣ на разумната природа. Нѣкои хора ядатъ много бързо, гледатъ да се нахранятъ часъ по-скоро, за да продължатъ работата, която ги чака отвънъ. Вслѣдствие на бързото ядене пакъ се нарушава координацията на органитѣ. Когато човѣкъ яде, той не трѣбва да бърза; въ яденето трѣбва да има извѣстна пластичность. Въ дъвкането трѣбва да взиматъ участие всички мускули, за да има пълна координация и между тѣхъ. Нѣма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тѣлото, ще се образува извѣстно противодѣйствие, вслѣдствие на което пъкъ ще се родятъ редъ болезнени състояния.

 

Религиознитѣ учители на миналото, за да възстановятъ тази координация, сѫ давали на ученицитѣ си редъ правила и методи, едни отъ които се отнасятъ до храненето, други до правилното дишане, трети до правилнитѣ отношения, както и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Тѣ сѫ прѣпорѫчвали на ученицитѣ си молитвата, като методъ за възстановяване пълна хармония, пълна координация на органитѣ. Прѣди всичко, когато човѣкъ започне да яде, той трѣбва да бѫде напълно убѣденъ, да приеме ли храната, която му прѣдлагатъ неговитѣ близки, или не; той трѣбва да знае, дали тази храна ще му се отрази добрѣ върху организма. Ако нѣкой човѣкъ, още като тури първата хапка въ устата си, каже, че жена му не е сготвила добрѣ, той трѣбва да прѣстане да яде. Който пъкъ иска да завърши добрѣ храненето си, той трѣбва да вземе една хапка хлѣбъ, да я потопи въ соль и да я глътне. Така той ще ликвидира съ яденето и сѫщеврѣменно съ всѣкакво недоволство, което се е породило въ него прѣзъ врѣме на яденето. Ако човѣкъ се храни и изпитва недоволство отъ нѣщо, това недоволство ще прѣдизвика нѣкакво разстройство въ мозъка. Недоволството внася лъжливи мисли и чувства въ човѣка. Напримѣръ, ако нѣкой мѫжъ е недоволенъ отъ яденето, което жена му е сготвила, той ще започне да мисли, че тя е нѣщо недоволна отъ него, че не е внимателна, не му обръща внимание, не се интересува, не мисли за него и т. н. Тѣзи лъжливи мисли сѫ вече на пѫть да внесатъ разногласие и между вѫтрѣшнитѣ органи на този човѣкъ, което пъкъ се отразява върху правилната имъ служба.

 

Слѣдователно, първата работа, която се изисква отъ човѣка, е да въдвори извѣстна координация въ своитѣ мисли и чувства. Тази координация ще регулира и правилната служба на неговитѣ органи. Напримѣръ, нѣкой тръгва на пѫть, иска да направи една екскурзия. Ако още при тръгването си започне да мисли, че ще се умори, или че нѣма да издържи дълъгъ пѫть, по-добрѣ нека спре, да не продължава по-нататъкъ пѫтя си. Ако направи само една крачка слѣдъ като се разколебае, той ще си причини по-голѣма врѣда, отколкото, ако би продължавалъ да ходи. Спре ли се да обмисли, че тази разходка му е необходима, че тя ще му принесе голѣма полза, той ще координира своитѣ вѫтрѣшни сили и ще може да продължи пѫтуването си. Ако нѣкой каже, че има по-важна работа отъ екскурзията, по-добрѣ да не прѣдприема никакво пѫтуване. Слѣдователно, при самовъзпитанието си, всички хора сѫ длъжни да координиратъ дѣятелностьта на своитѣ органи. Нѣкой ще каже: какъ е възможно да се координиратъ вѫтрѣшнитѣ органи? Възможно ли е да имъ се заповѣдва? Не е въпросъ да се заповѣдва на органитѣ, но може да имъ се говори разумно. Органитѣ сѫ създадени отъ живи клѣтки, на които може да се говори, като на хора. Щомъ органитѣ се убѣдятъ въ това, което имъ се говори, тѣ започватъ взаимно да си помагатъ. Тази взаимна помощь създава координация на органитѣ. Наруши ли се координацията между клѣткитѣ, зараждатъ се разни болести, като разстройство на черния, на бѣлия дробъ, и вслѣдствие на това разстройство органитѣ прѣставатъ да си помагатъ едни на други. Отъ различнитѣ разстройства въ организма се явяватъ много отрови, много излишни вещества, каквато е, напримѣръ, пикочната киселина. Отъ тѣзи излишъци въ организма става втвърдяване на артериитѣ, втвърдяване на мускулитѣ, и хората губятъ своята пластичность, своята подвижность. Това пъкъ създава неправилности и въ кръвообръщението, въ дишането, докато найпослѣ човѣкъ замине на онзи свѣтъ. И ние виждаме този сѫщиятъ човѣкъ втвърденъ, вцѣпененъ, безъ всѣкакъвъ животъ. Това наричаме ние смърть. Всички хора, които сѫ заровени въ земята, се вцѣпеняватъ и се прѣвръщатъ на сухи мрамори. Много мрамори сѫ направени отъ живи хора. Даже най-хубавитѣ мрамори сѫ направени отъ най-виднитѣ философи на миналото.

 

Казвамъ: природата е създала човѣка върху разумна база. Той трѣбва да започне съ видимото, съ своето тѣло. Докато човѣкъ не координира органитѣ на своето тѣло, всички негови усилия, да въздѣйствува върху чувствата и върху мислитѣ си, ще отидатъ напразно. Човѣкъ може да започне съ ума си да координира своитѣ органи, но ако умътъ му не е въ състояние да извърши това, този човѣкъ е слабъ. Затова той трѣбва да намѣри другиго, който да координира органитѣ му. Затова, обаче, отъ човѣка се изисква смирение. Придобие ли човѣкъ координация на своитѣ органи, поритѣ на тѣлото му ще се отворятъ, и дишането ще стане правилно. Тогава и въ ума, и въ сърцето на човѣка ще настане извѣстна лекота, и той ще схваща лесно онова, което природата му е прѣдначъртала. Често хората се безпокоятъ за нѣща, които не сѫ въ тѣхна компетентность да разрѣшатъ. Напримѣръ, тѣ не могатъ да разрѣшатъ въпроса, какъ ще живѣятъ. Животътъ на хората ще се изрази така, както е опрѣдѣленъ. Това, обаче, не е фатализъмъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, като мислятъ, че тѣ могатъ да измѣнятъ своя животъ. Може ли котката да измѣни своя животъ? Може ли вълкътъ да измѣни своя животъ? Може ли овцата да измѣни своя животъ? Може ли ябълката да измѣни своя животъ? Може ли тигърътъ да измѣни своя животъ? Може ли китаецътъ да дойде въ Европа и да се приспособи на всички условия, при които европеецътъ живѣе? Или, може ли европеецътъ да отиде въ Китай и да живѣе, както китайцитѣ живѣятъ? Може ли европеецътъ да се приспособи на условията, при които чернитѣ живѣятъ? — Не може. Нито мѫжътъ може да се приспособи на условията на жената; нито жената може да се приспособи на условията на мѫжа; нито братътъ може да се приспособи на условията на сестрата; нито сестрата може да се приспособи на условията на брата. Казвате: който обича, той може да се приспособи. Който е разрѣшилъ този въпросъ, той трѣбва така да обича сестра си, напримѣръ, че да е готовъ на всички жертви за нея; той трѣбва да е готовъ да жертвува и живота си за нея. Който обича хората, той трѣбва да е готовъ да жертвува живота си за всички, а не само за едного. Нѣкой казва: азъ обичамъ сестра си и съмъ готовъ да се жертвувамъ за нея. Ако, наистина, обича жена си и сестра си, той трѣбва да е готовъ да се жертвува за всички жени, а не само за една жена. Ако една жена е готова да се жертвува само за единъ мѫжъ, или ако единъ мѫжъ е готовъ да се жертвува само за една жена, това е губене на врѣме. Така могатъ да постѫпватъ само ония хора, които се занимаватъ съ изучване смисъла на вѫтрѣшния животъ.

 

Казвате: тогава какъ може да се съгради домътъ? Ако единъ домъ се съгражда върху Истината, въ него нѣма да има никаква измама, никаква лъжа. Тогава, дѣто и да изпратите вашитѣ синове и дъщери, нѣма да се безпокоите за тѣхъ. Ако синътъ пише писмо на баща си искрено, чистосърдечно, въ което се чете дълбочината на душата, ще се разбере, че той прѣдава Истината, както тя е поставена въ неговата душа. Ако пъкъ синътъ пише едно, а върши друго, лесно ще се познае, че Истината отсѫтствува отъ неговата душа. Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ измами, а при това знаемъ, че той се нуждае отъ мекота. Мекотата е качество на Любовьта. За да обичашъ нѣкого, ти трѣбва да бѫдешъ мекъ. Мекотата пъкъ ще внесе координиране на органитѣ въ тѣлото на човѣка. Има извѣстни органи въ човѣка, които сѫ прѣдназначени за изразяване на милосърдие; други сѫ прѣдназначени за търпѣнието; трети — за вѣрата; четвърти — за любовьта и т. н. Всѣко чувство въ човѣка има специфични органи, чрѣзъ които се прѣдава. Човѣкъ не може да прояви любовьта си чрѣзъ своя стомахъ. Рече ли да прояви любовьта чрѣзъ стомаха си, той ще си създаде най-голѣмото нещастие. Съврѣменнитѣ хора създаватъ нещастията си само чрѣзъ своята лакомия. Питамъ: какъвъ идеалъ може да има въ яденето? Нѣкой ще възрази: тогава какъвъ смисълъ има въ глада? Гладътъ е сила, внесена отъ самата природа за продължение на живота. Яденето пъкъ е факторъ, който трѣбва да прави връзки, съединение между Любовьта и живота. Тъй щото, който яде, той трѣбва да знае, че прави връзка между Любовьта и живота. При яденето връзката първо е само физиологическа, а послѣ и духовна. Това не е само идея, но дѣйствителенъ фактъ. Всѣки, който се е опитвалъ да яде по този начинъ, той ще види, че въ него умътъ се развива по единъ начинъ, а сърцето — по другъ начинъ, Слѣдователно, който иска да бѫде силенъ и мощенъ, той трѣбва да възстанови координацията между своитѣ органи.

 

И тъй, хора, у които нѣма координация на органитѣ, или у които справедливостьта не е факторъ въ живота имъ, тѣ се намиратъ въ пълна дисхармония съ себе си. Тази дисхармония се забѣлѣзва главно въ пръститѣ на рѫцѣтѣ имъ, а сѫщо така и въ ноктитѣ имъ, които сѫ изкривени, деформирани. Казвате: красива е тази жена! Когато се произнасяте за една жена, че е красива, вижте първо, какви сѫ пръститѣ и ноктитѣ на рѫцѣтѣ ѝ. Ако тѣ сѫ изкривени, въ нея липсва координация на органитѣ. Щомъ ѝ липсва тази координация, тя не може да бѫде красива. Освѣнъ това гънкитѣ, линиитѣ, на рѫцѣтѣ ѝ отвѫтрѣ трѣбва да бѫдатъ правилни, добрѣ съчетани. Когато се говори за красотата на една книга, тази красота изпѫква, щото книгата да бѫде хубава по съдържание. Сѫщото може да се каже и за човѣка, който въ това отношение е написана книга: колкото по-съдържателна е книгата, толкова и човѣкъ е по-красивъ. Цѣната на книгата седи въ това, което тя съдържа. Моята рѫка е дотолкова важна, доколкото има съдържание въ нея; вашата рѫка е дотолкова важна, доколкото има координация въ нея. Изгуби ли съдържанието си, тя вече се деформира и вмѣсто да принесе полза, тя причинява врѣда на човѣка. Напримѣръ, нѣкога искате да направите едно добро, но изведнъжъ се изплашите отъ това и си дръпнете рѣката назадъ. Или, искате да дадете пари на нѣкой бѣденъ, но като погледнете въ кесията си, виждате, че нѣмате дребни и казвате: нѣмамъ дребни, не мога да му помогна. — Като нѣмате дребни, дайте му сто лева, които имате въ кесията си. — Ами защо трѣбва да се помага на бѣднитѣ? — За координиране на вашитѣ органи. Имате десеть хиляди лева въ джоба си, дайте ги на нѣкой бѣденъ. Има смисълъ да дадете тѣзи пари на нѣкой бѣденъ, ако можете да координирате органитѣ си. Ако можете да запазите Божествената координация, това струва повече, отколкото ако дадете всичкитѣ си пари на бѣдни. Да обичате себе си, значи да обичате Истината. Казвате: може ли човѣкъ да не мисли за себе си? — Който мисли за себе си, той мисли и за смъртьта. Покажете ми единъ човѣкъ, който, като е мислилъ прѣзъ цѣлия си животъ само за себе си, да е останалъ като образецъ на щастливъ човѣкъ за цѣлото човѣчество! Който мисли за себе си, и който не мисли за себе си, прѣдставятъ два противоположни характера. И двамата, обаче, сѫ еднакво виновни. Прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да мисли за Истината. Откато стане сутринь, докато си легне, прѣзъ цѣлия день той трѣбва да мисли само за Истината. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. Казвамъ: докато този човѣкъ не обича Истината, никой не може да го обича. Това значи: докато не държишъ Истината въ ума си, никой не може да те обича. На такъвъ човѣкъ може да се даде много нѣщо: може да го облѣкатъ, да му се дадатъ пари, да му се четатъ най-хубави поезии, да го учатъ, но всичко това още не е любовь. Любовьта е великото въ свѣта, което прави човѣка силенъ, мощенъ, благороденъ. Тя хвърля свѣтлина въ ума на човѣка. Който има любовь въ себе си, той вижда нѣщата.

 

Мнозина се интересуватъ да знаятъ, какво нѣщо е реалностьта. Нѣкои считатъ, че условията, въ които живѣятъ, прѣдставятъ истинската реалность. Да се мисли така, това значи да се намирате въ единъ свѣтъ пъленъ съ задушливи газове, които неизбѣжно ще ви уморятъ. Такова нѣщо прѣдставятъ мислитѣ и чувствата на повечето отъ съврѣменнитѣ хора, вслѣдствие на което, ако не излѣзатъ отъ този свѣтъ, тѣ неизбѣжно отиватъ къмъ смърть. Каква реалность има тогава въ този животъ? Доколко хората живѣятъ съ съмнѣния въ своитѣ мисли и чувства, се вижда по слѣдното: вървя съ единъ господинъ, разговарямъ се и изведнъжъ бъркамъ въ джоба си, вадя нѣщо. Той веднага се усмихва; леко съмнѣние минава прѣзъ ума му, че ще извадя нѣкакъвъ кобуръ отъ джоба си. Азъ веднага му подавамъ една малка, цѣнна книжка и му казвамъ: заповѣдайте! Мисля си: това е кобурътъ, отъ който вие се плашите. Казвамъ: отношенията, които сѫществуватъ между хората, трѣбва да водятъ къмъ мисъльта, че всѣки човѣкъ е роденъ за нѣщо велико, а именно, той трѣбва да знае Истината, той трѣбва да възстанови координацията на своитѣ органи, за да се увѣри, че наистина, като човѣкъ, той е създаденъ по образъ и подобие Божие. Тогава, като срещнете нѣкого, ще видите, че въ неговия умъ, въ неговото сърце има нѣщо особено, което го поставя въ положението на истински човѣкъ. Че сто хората говорятъ за Бога. Обаче, тѣ не трѣбва само да говорятъ за Бога и да произнасятъ Неговото име напразно. Добрѣ е, човѣкъ да произнесе Божието име само единъ пѫть въ годината и като го произнесе, то да произведе извѣстенъ резултатъ. Сѫщо така и за Любовьта трѣбва да се говори малко: само единъ пѫть въ годината трѣбва да се произнесе името ѝ, и това да произведе нѣкакъвъ ефектъ.

 

Питамъ: отъ какво произтичатъ страданията? Страданията произтичатъ отъ отсѫтствието на Истината въ живота. Въ живота има и любовь, и мѫдрость, и правда, но Истината я нѣма. Обаче, дѣто има правда, има и безправие; дѣто има любовь, има и умраза; дѣто има животъ, има и смърть. Когато единъ животъ се прѣлива въ другъ, това става причина да се унищожи външната форма. Това състояние хората наричатъ смърть. Засега смъртьта сѫществува на земята, като нѣщо необходимо, но единъ день, когато настане пълна координация между органитѣ, тогава броятъ на хората, които се раждатъ, ще бѫде точно опрѣдѣленъ. Тогава ще се раждатъ само толкова хора, колкото сѫ потрѣбни. Ние нѣмаме нужда отъ много хора. Ако е въпросъ да се раждатъ хилави хора, по-добрѣ да не се раждатъ толкова много. Свѣтътъ нѣма нужда отъ хилави хора. Животътъ е училище, въ което малко хора могатъ да се родятъ, т. е. малко хора могатъ да се учатъ. Ако въ свѣта има малко болни, тѣ ще влѣзатъ между здравитѣ и ще оздравѣятъ. Здравъ човѣкъ може да ходи, но болниятъ може ли да ходи съ здравия? Здравиятъ, трѣбва да носи болния. Нѣкой казва: безъ лъжа не може, Питамъ: правъ ли е този моралъ? Въ сѫщность безъ Истина не може, а безъ лъжа може. Казвате: безъ ядене не може. Не, безъ ядене може, а съ ядене не може. Наистина, храната носи животъ, но ако човѣкъ се координира, той може да приеме храната и по другъ начинъ, а не само чрѣзъ устата си. Ако човѣкъ координира своитѣ органи, той може да приеме храната и чрѣзъ въздуха, и чрѣзъ свѣтлината. Много хора се прѣпорѫчватъ за скромни. Казвамъ: не се прѣпорѫчваме за скромни. Прѣди всичко съ вашия обѣдъ могатъ да се нахранятъ милиони пеперуди, или най-малко, съ вашия обѣдъ една пеперуда може да прѣкара цѣлъ животъ. Кой е по-скроменъ тогава? Сега, слѣдъ като сте яли и пили цѣлъ животъ, казвате: животътъ нѣма смисълъ. Щомъ намирате, че животътъ нѣма смисълъ, значи вие отричате и Бога, Който е създалъ живота. Щомъ отричате Бога и казвате, че нѣма никаква координация въ свѣта, това показва, че вие считате себе си за първо божество. Ако това е вѣрно, тогава вие дайте правила, по които може и трѣбва да се живѣе. Казвате: нѣма Правда въ живота. — Като казвате, че нѣма Правда, кажете тогава вие, каква трѣбва да бѫде правдата въ живота?

 

Казвамъ: хората трѣбва да освободятъ ума си отъ всѣкакъвъ страхъ, за да бѫдатъ готови да говорятъ Истината. Азъ не подразбирамъ грубата истина, но имамъ прѣдъ видъ онази Истина, която освобождава човѣка. Нѣкой казва: азъ искамъ да кажа Истината, да изповѣдамъ своитѣ грѣхове. Да се изповѣда човѣкъ, подразбирамъ да изповѣда онзи първиченъ грѣхъ, който е причина за всички останали грѣхове, а не да изповѣда онѣзи грѣхове, които се явяватъ като послѣдствие на първичния грѣхъ. Затова, при възпитанието на хората въ духовно отношение, първо се изисква координация на органитѣ. Израждането на съврѣменната европейска култура се дължи, именно, на това, че хората сѫ изгубили съвършено координацията на органитѣ си, вслѣдствие на което се раждатъ редъ болести. Съврѣменнитѣ учени и лѣкари сѫ дошли дотамъ, че казватъ: ако въ развитието си хората вървятъ, както досега, броятъ на нервнитѣ болести ще са увеличи толкова много, че свѣтътъ ще се прѣвърне на болница отъ нервно-болни, или на лудница. Азъ прѣвеждамъ: днесъ цѣла Европа е изгубила координирането на своитѣ органи, на своитѣ мисли и чувства. Вземете, напримѣръ, какво прѣдставятъ съврѣменнитѣ християнски народи, били тѣ православни, протестанти или католици. Между тѣхъ нѣма никаква координация, и затова дребнави въпроси, дребнави раздори или спорове ставатъ причина за внасяне умраза помежду имъ. Дѣ е Истината, дѣ е Любовьта между тѣзи хора? Нали тѣ трѣбва да проповѣдватъ Истината? Нали тѣ трѣбва да покажатъ на свѣта Великия Законъ на Любовьта? Когато се казва „не убий“, ние разбираме, че всѣки който убива, той не обича Истината. Истината изключва всѣкакво убийство. „Не убий“ — това подразбира да не се убива онази душа, въ която е вложено красивото, хубавото. Никой нѣма право да спре такава душа отъ нейния пѫть на развитие. Оставете всѣка душа да се развива така, както Богъ ѝ е опрѣдѣлилъ. Направите ли първото прѣстѫпление въ това отношение, върху васъ ще дойдатъ всички нещастия. И затова, който иска да върви въ правия пѫть, нека се поощрява отъ живота на старитѣ християни. Тѣ сѫ били доблестни: прѣтърпѣвали сѫ голѣми мѫчения, и всичко сѫ понасяли съ достоинство. Тѣ сѫ умирали съ доблестъ и самоотверженость. Съврѣменнитѣ християни, обаче, които се явяватъ носители на Истината, не могатъ да понесатъ и най-малката обида.

 

Често се казва за нѣкои хора: тѣзи хора се заблудили; тѣ вървятъ въ кривия пѫть. Казвамъ: покажете ми единъ философъ, който да не се е заблудилъ. Не е въпросътъ само да напишемъ едно съчинение и да мислимъ, че много нѣщо сме направили, но отъ това съчинение трѣбва слѣдъ врѣме хората да се ползуватъ. Ако азъ направя една кѫща съ нѣколко прозорци, за какво ще ми служатъ прозорцитѣ? — Да влиза прѣзъ тѣхъ свѣтлина. Слѣдователно, ние сме прозорци, прѣзъ които трѣбва да влиза свѣтлина, за да можемъ да се ползуваме отъ тази свѣтлина, както ние, така и нашитѣ ближни. Ние не сме дошли на земята само да ядемъ и да пиемъ. Нашитѣ органи сѫ удове на Бога, и затова трѣбва да координираме тия удове. Като казвамъ, че сме органи на Бога, разбирамъ, че сме органи на живата природа. Живата природа пъкъ отъ своя страна обича координацията. Когато вие се координирате, живата природа ще ви заговори на свой езикъ. Заговори ли ви живата природа, всички мѫчения, всички страдания ще изчезнатъ въ единъ мигъ, въ една нощь или и въ единъ день. Тъй щото, запитате ли, кога ще дойде възкресението на душитѣ, ще знаете, че възкресението на душитѣ ще стане само тогава, когато тѣ обикнатъ Истината. Нѣкой казва: азъ много обичамъ приятеля си. Питамъ: вашиятъ приятель има ли Истината въ себе си? — Не зная това, но и той много ме обича. — Щомъ мислите, че толкова много ви обича, кажете му да продаде кѫщата си заради васъ. — Надали ще я продаде. — Щомъ не е готовъ на такава жертва, той не ви обича, както вие си мислите. Не е въпросъ да се налагате. Любовьта не търпи никакво налагане. Когато нѣкоя жена се ожени за единъ мѫжъ и почне да му се налага, това да ѝ купи, или онова да ѝ купи, Любовьта си заминава, Истината си заминава, Мѫдростьта си заминава, и тѣ оставатъ съвършено празни. Докато хората се женятъ по този начинъ, както днесъ, докато въ женитбата и въ отношенията между мѫже и жени има насилие и несъгласие, това показва, че отсѫтствува координация споредъ законитѣ на живата природа.

 

Първоначално Богъ е казалъ: живѣйте споредъ закона на Любовьта, която ще внесе животъ между васъ. Които живѣятъ по този законъ, само тѣ могатъ да се нарекатъ женени. Хората трѣбва да живѣятъ съвмѣстенъ животъ, безъ да се женятъ. Какво става днесъ? Мѫжътъ, като се ожени, още на другия день вижда дефектитѣ на жена си; жената, като се ожени, още на другия день вижда дефектитѣ на мѫжа си. Това не е женитба, това е поквара. Моисей е казалъ на евреитѣ: това, което вие наричате женитба, то е разкриване на голотата. Съврѣменнитѣ хора сами разкриватъ своята голота и послѣ се ужасяватъ отъ това положение. Когато мѫжъ или жена се женятъ, въ това отношение тѣ трѣбва да иматъ Истината и да разкриятъ тази Истина прѣдъ себе си. Когато една жена се запознае съ нѣкой мѫжъ, тя трѣбва да си каже Истината. Нека каже: азъ не познавамъ този човѣкъ. Познала съмъ едва една десета отъ него. — Това, обаче, което тя е познала, прѣдставя човѣшкото, но не и Божественото въ човѣка. Нѣкой мѫжъ пъкъ казва: каквото и да мисли жена ми за мене, това не ме засѣга. — Ако мѫжътъ мисли така, утрѣ той ще каже сѫщото и за Бога: каквото и да мисли Богъ за мене, това не ме засѣга. Не е така. Ако мнѣнието на Бога за насъ не ни засѣга, ние ще умремъ; ако мнѣнието на нашитѣ ближни не ни засѣга, ние пакъ ще умремъ. Кои сѫ нашитѣ ближни? Нашитѣ ближни сѫ онѣзи съвършени сѫщества, които сѫ завършили своето развитие на земята. Ако нашитѣ ближни не мислятъ добрѣ за насъ, ние ще умремъ, нѣма да имаме кредитъ. Днесъ всѣки човѣкъ мисли за кредитъ, всѣки иска да го обичатъ. Питамъ: какво могатъ да си дадатъ двама болни хора? Въ Евангелието се казва, че длъжникътъ, на когото господарьтъ простилъ дълговетѣ, като срещналъ единъ отъ своитѣ длъжници, веднага го хваналъ за гушата и заповѣдалъ да го затворятъ.

 

Съврѣменнитѣ религиозни сѫ се спрѣли при едно положение и постояно запитватъ, кой има по-правилни вѣрвания.? Кой е позналъ Истината? Нѣкои твърдятъ, че сѫ познали Истината. Питамъ: онѣзи, които казватъ, че сѫ познали Истината, готови ли сѫ да жертвуватъ живота си не само веднъжъ, но откакъ сѫ се родили, докато умратъ, животътъ имъ да бѫде жертвоприношение? Да служи човѣкъ на Истината, това подразбира цѣлиятъ му животъ да стане жертвоприношение. Той трѣбва да счита това нѣщо за привилегия, както свещеникътъ или владиката счита за привилегия положението си, да се облѣче въ своитѣ най-хубави дрехи, да влѣзе въ олтаря и да изпълни своята служба. Когато видя нѣкой бѣденъ човѣкъ, азъ се радвамъ, че той разкрива душата си и му казвамъ: ти не си бѣденъ, но не си научилъ да живѣешъ, както трѣбва. — Ама азъ съмъ отчаянъ, обущата ми сѫ скѫсани. Не, азъ виждамъ, че обущата ти сѫ здрави, ти на друго мѣсто си скѫсанъ. — Ама хората не ме зачитатъ. — Много лесно могатъ да те зачитатъ. Достатъчно е да дамъ на твое име 200,000 лева въ банката, и всички хора ще се произнесатъ за тебе, че си почтенъ човѣкъ. Не, паритѣ не правятъ човѣка почтенъ. Има друго нѣщо въ душата на човѣка, което го подига въ очитѣ на хората. Това е обичьта къмъ Истината. Когато говоришъ на човѣка, въ душата му трѣбва да се зароди обичь къмъ Истината и желание да не лъже нито себе си, нито ближнитѣ си, нито Бога.

 

И тъй, казва се въ Писанието, че този човѣкъ, на когото господарьтъ простилъ дълга, като излѣзълъ оттамъ, срещналъ едного, който му дължалъ само сто пенязи, и му казалъ: плати ми дълга! Плати ми това, което ми дължишъ! Този стихъ е свързанъ съ закона на координирането. Този слуга, комуто господарьтъ простилъ десеть хиляди златни таланти, не билъ въ състояние да прости на своя длъжникъ само сто пенязи.

 

Казвамъ: ако искате, вие още днесъ можете да отворите новъ листъ. Мнозина казватъ: старата религия е вече проста работа; старата наука е проста работа; стариятъ животъ е проста работа; всички стари нѣща сѫ все прости работи. Питамъ тогава: коя е новата религия? Новата религия е религия на Истината, религията на новия животъ. Тази религия ще внесе свобода, свѣтлина, знание и животъ. Който има Истината въ себе си, и въ чутурата да го турятъ, да го сгрухатъ, той пакъ ще стане. Човѣкътъ на Истината не могатъ да го убиятъ; човѣкътъ на Истината въ вода не се дави; човѣкътъ на Истината огънь не го хваща; и сто пѫти да го горятъ на кладата, той пакъ живъ остава. Той се скрива, смалява се. Тъй щото, когато се говори за закона на смирението, ние подразбираме закона на смаляването. Казвате: какво нѣщо е смирението? То е законъ на смаляване. Човѣкъ може толкова много да се смали, че никой да не го види. И послѣ, той може да стане толкова голѣмъ, че всички да го видятъ, но да не могатъ да го уловятъ. Като видите такъвъ голѣмъ човѣкъ, да ви обхване страхъ и трепетъ, да не можете да се приближите при него. Смирението съдържа въ себе си и милосърдие. Смирениятъ човѣкъ може да се смалява, да става невидимъ, но той може и да се увеличава, да стане толкова голѣмъ, че погледътъ на човѣка да не може да го обхване. Нѣкой казва: много малъкъ станахъ, много се смалихъ. — Колко се смали? Като бръмбаръ стана ли? Ако си станалъ като бръмбарче, ще трѣбва да станешъ още по-малъкъ, като микроба. Слѣдъ това ще станешъ още по-малъкъ, като атомъ, и най-послѣ ще станешъ още по-малъкъ, като йонъ. Станешъ ли като йонъ, ще можешъ да влѣзешъ въ главата, въ мозъка на нѣкой ученъ и ще научишъ всички тайни въ природата, ще научишъ, защо се смущавашъ. Послѣ пъкъ ще научишъ изкуството да се увеличавашъ, да ставашъ голѣмъ. Нѣкой казва: да мога да се увелича, че да бръкна въ нѣкоя каса. Щомъ бръкнешъ въ нѣкоя каса, ти ще станешъ видимъ и ще те уловятъ. — Искамъ да науча Истината. — Щомъ научишъ Истината, ти ще се зарадвашъ. Нѣкой студентъ казва: искамъ да свърша университетъ, но нѣмамъ срѣдства. Който е намѣрилъ Истината, той и срѣдства ще намѣри, да свърши не единъ, а четири факултета. И каквато длъжность пожелае послѣ, той ще може да я вземе. — Искамъ да стана министъръ. И това не е мѫчно.

 

Казвамъ: когато човѣкъ иска да стане министъръ, или да заеме нѣкаква почетна работа, която да подигне неговото реноме, това значи да изпадне въ смѣшно положение прѣдъ себе си. Да искате нѣкаква почетна служба само за извѣстно положение, то е равносилно да изпаднете на мѣстото на онзи българинъ, който свършилъ въ Америка и отишълъ при князъ Батембергъ да иска нѣкаква добра служба. Този българинъ билъ родомъ отъ Свищовъ. Князътъ го запиталъ: каква служба искате? Той ималъ прѣдъ видъ да го назначи пръвъ министъръ. — Искамъ да ме назначите директоръ на една отъ софийскитѣ гимназии. — Тогава ще отидете при министра на просвѣщението, той се занимава съ такива служби. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение: Богъ иска да ги назначи министри, а тѣ искатъ да станатъ директори на нѣкоя гимназия, или градоначалници, или пристави, да носятъ по една звѣзда, да обръщатъ внимание на хората. И тогава Господъ казва: ще отидете при министра, той ще ви назначи на такава служба.

 

И сега, когато хората се запитватъ, има ли Господъ или не, това подразбира, че тѣ питатъ, има ли Истина или не, може ли да се намѣри Истината, или не може. Богъ сѫществува само за онѣзи хора, които вѣрватъ въ Истината. Които не вѣрватъ въ Истината, за тѣхъ Богъ не сѫществува, тѣ сами за себе си сѫ богове. Онзи, за когото има Богъ, той има вѣра, има религия. Не е въпросътъ за форматата на вѣрата и на религията. Важно е, че въ каквато форма и да признава религията, за него Богъ сѫществува.

 

Често между хората се говори, че трѣбва да обичатъ държавата си, да зачитатъ обществения строй. Казвамъ: само този човѣкъ може да подържа обществения строй и да обича държавата си, който има Истината въ себе си. Азъ не говоря за човѣка на насилието. Когато имамъ Истината въ себе си и минавамъ покрай нѣкой въорѫженъ стражаръ или войникъ, тѣ веднага слагатъ орѫжието си прѣдъ мене. Когато имамъ Истината въ себе си и минавамъ покрай затворитѣ, вратитѣ на затворитѣ се отварятъ, и затворницитѣ, се пущатъ навънъ. И като срещна нѣкой затворникъ, азъ го питамъ: за Бога ли страдашъ, или за себе си? Ако каже, че страда за Бога, азъ му казвамъ: ти можешъ да отидешъ въ затвора, да проповѣдвашъ на хората за Бога. Който каже, че страда за себе си, той носи ножа си нагорѣ. На този човѣкъ казвамъ: ти трѣбва да имашъ въ ума си само една идея — идеята за Бога. Войникътъ, който върви слѣдъ затворника, въорѫженъ съ своя ножъ, насоченъ нагорѣ, съ това иска да му каже: ако ти, като влѣзешъ въ затвора, бѫдешъ така смѣлъ като мене, който сега те карамъ, и ако твоятъ ножъ на Истината бѫде така остъръ и насоченъ нагорѣ, ти ще бѫдешъ ангелъ-хранитель между всички затворници. Като влѣзешъ при своитѣ братя въ затвора, който сѫ обезсърдчени отъ човѣшки неправди, ти имъ кажи: иде день на вашето освобождение! Всички затворници могатъ да излѣзатъ отъ затворитѣ, обаче, важно е и за самитѣ тѣхъ, дали ще могатъ да изпълнятъ волята Божия. Още днесъ всички затворници могатъ да се освободятъ, но въпросъ е, дали като излѣзатъ отъ затвора, ще могатъ да изпълнятъ волята Божия. Ако не изпълнятъ волята Божия, тѣ могатъ повторно да сгрѣшатъ, и тогава наказанието имъ може да се удвои: намѣсто 20 години, да прѣкаратъ въ затвора 40 години. Днесъ всички затворници струватъ на България милиони. И ако тя би могла да ги пусне на свобода, какво по-добрѣ отъ това? Тѣ ще работятъ за нея, ще станатъ честни и почтени хора. Кога? — Само ако сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Какъ могатъ тѣзи хора да се обърнатъ? Религиознитѣ хора казватъ: ние трѣбва да се обичаме. Досега и азъ съмъ проповѣдвалъ на хората да се обичатъ едни други, но отсега нататъкъ оставамъ този въпросъ настрана и казвамъ: хората трѣбва да обичатъ Истината! Сега вече азъ проповѣдвамъ любовь, обичь къмъ Истината. Този е кардиналниятъ въпросъ, който може да освободи хората отъ робство. Затова у всѣкиго трѣбва да се зароди желание да даде всичко, а не да даде само отъ изобилието на своята душа. Както онзи, който е раздалъ имането си на бѣдни, така трѣбва да постѫпи и всѣки човѣкъ, който има обичь къмъ Истината. Ние не искаме това отъ бѣднитѣ, но отъ богатитѣ. И онѣзи отъ богатитѣ, който искатъ да служатъ на Истината, трѣбва да се върнатъ назадъ и да раздадатъ всичко, каквото иматъ. Които не искатъ да се върнатъ, нека продължатъ пѫтя си, но поне да кажатъ това на онѣзи, които оставатъ да живѣятъ на земята, както и на онѣзи, които искатъ да дойдатъ отново на земята. Обичь къмъ Истината — това е бѫдещиятъ идеалъ, къмъ който всички трѣбва да се стремятъ.

 

Сега азъ искамъ право да ме разбирате, да не би нѣкои да кажатъ: много строга работа е тази. Значи, ние досега не сме вѣрвали въ нищо! Не, въ много нѣща сте вѣрвали, но не сте обичали Истината така, че да сте били готови да пожертвувате всичко за нея, и то не само за единъ моментъ, но прѣзъ цѣлия си животъ. При това, не трѣбва да обичате само тѣзи, които ви сѫ приятели, но да обичате всички и да сте готови, както Бога, да дадете своето благоволение на всичжи сѫщества. И това трѣбва да направите не само за доброто на другитѣ хора, но за координиране на своята душа, на своето тѣло, да бѫдете въ съгласие съ великата Истина. Координирането е основенъ законъ, който всѣки трѣбва да знае. Координирането прѣдставя онази канализация, която трѣбва да се прѣкара въ човѣшката душа, за да може всѣки потикъ да прѣминава прѣзъ нея и да дава ходъ на общото развитие на силитѣ въ човѣшкия организъмъ. Безъ тази канализация човѣкъ може да се пукне; щомъ се прѣкара тази канализация, тя ще даде пѫть на Божието благословение да тече въ него. Опита ли се човѣкъ да спре тази Божествена енергия, той ще подпуши всички пѫтища въ себе си, а съ това ще наруши координацията на силитѣ въ организма.

 

Казвате: човѣкъ не трѣбва да люби. — Вие още не сте любили. Човѣкъ не трѣбва да говори Истината. — Вие още не сте говорили Истината, Отъ опитностьта, която досега сте имали, по всичко се вижда, че вие още се намирате на границата между стария и новия животъ. На първо мѣсто вие искате да бѫдете здрави. На второ мѣсто вие искате да имате здравъ умъ и здраво сърце, за да можете да постигнете идеалитѣ на вашитѣ умъ и сърце. За да постигне всичко това, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ Истината. Имате ли любовь къмъ Истината, вие ще можете да заемете и най-доброто положение. Тъй щото, искате ли да прокарате въ живота си великата идея — любовь къмъ Истината, вие трѣбва да иматъ любовь къмъ работата. Въ живота ще срещнете много граждани, които почти никакъ не работятъ; сѫщеврѣменно ще срещнете много селяни, които работятъ извънредно много. И едното е прѣстѫпление, и другото е прѣстѫпление. И онзи, който много работи, се притѣснява, както и онзи, който не работи. Обаче, природата изисква да се впрегне на работа само толкова енергия, колкото е необходимо. При това, когато човѣкъ дава отъ себеси, той сѫщо така трѣбва да получи нѣщо. Трѣбва да става правилна обмѣна. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да води правиленъ религиозенъ животъ, или правиленъ духовенъ животъ. Нѣкой казва: смисълътъ на живота седи въ това, да пожертвува човѣкъ всичко. Така проповѣдватъ и владицитѣ, и свещеницитѣ, и проповѣдницитѣ. Кои владици, свещеници и проповѣдници говорятъ така? Така говорятъ и сѫ говорили онѣзи, които заминаватъ и сѫ заминали за онзи свѣтъ. Живитѣ иматъ друго мнѣние. Като дойдатъ новитѣ служители на Бога, тѣ ще служатъ по особенъ начинъ, а не като сегашнитѣ. Прѣди всичко тѣ ще се обличатъ по съвсѣмъ другъ начинъ. Облѣклото на съврѣменнитѣ Божии служители не е нищо друго, освѣнъ парадиране. Докато човѣкъ парадира съ облѣклото си, той не може да бѫде истински Божи служитель. И забѣлѣжете, когато човѣкъ започне да остарява, той започва и да се дигизира. Човѣкъ трѣбва да стане като малко дѣте. Вземете примѣръ отъ Христа. Той не се обличаше съ цѣль да парадира. Той носѣше римска тога, а на краката си имаше обуща, подобни на сегашнитѣ сандали. Христосъ имаше ли корона на главата си?  — Нѣмаше. Азъ не съмъ противъ коронитѣ, но Истината трѣбва да бѫде корона на главата на човѣка!

 

 

 

Казвамъ: трѣбва да ме разбирате правилно! Нѣкой казва: значи, старата религия трѣбва да се разруши. Питамъ: отъ осемь хиляди години насамъ кой е причина за разрушение на религията? Нѣкой отдавна е разрушилъ религията, но кой е той? Човѣкътъ, който говори Истината, и слънцето, което грѣе, не могатъ да рушатъ нѣщата, тѣ само ги разтопяватъ. И когато нѣщата се топятъ, това не става по наша воля, но законътъ е такъвъ. Понеже много хора искатъ да придобиятъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, питамъ: какъ ще се домогнатъ до това нѣщо? Запримѣръ, нѣкой иска да напише нѣщо много хубаво, но не може. Другъ иска да изсвири едно музикално парче много хубаво, но не може, Защо? — Защото въ цѣлия животъ, както и въ природата, отъ хиляди години има прѣповторение на нѣщата. Вземете, напримѣръ, каквото е казалъ Платонъ отъ толкова хиляди години, и до сега се повтаря. Всички говорятъ за обективенъ, за субективенъ свѣтъ, за субстанция, за понятия и т. н. Казвамъ: животътъ не се заключава въ понятията, но той се изразява чрѣзъ тѣхъ. Прѣди всичко, когато двама души се срещнатъ, тѣ трѣбва да иматъ обща база на опознаване. Тази база осигурява правилнитѣ отношения, които се създаватъ между тѣхъ. Отношенията между тѣхъ трѣбва да бѫдатъ такива, както между окото и ухото. Какъ се запознаватъ окото и ухото помежду си? Окото гледа, а ухото слуша. Слѣдователно, между окото и ухото има извѣстно координиране. Окото може да покаже посоката, отдѣто иде гласътъ, а ухото може да схване, какъвъ е гласътъ, който се чува. И затова, когато тѣзи два органа могатъ да се координиратъ, между тѣхъ има обичь, любовь; не могатъ ли да се координиратъ, никаква любовь не може да сѫществува и между тѣхъ. Въ такъвъ случай, ако двама души могатъ да се координиратъ, тѣ ще могатъ и да се обичатъ.

 

Сега, като слушате да се говори по този начинъ, мнозина ще се натъкнатъ на едно противорѣчие. Обаче, които могатъ да схванатъ дълбокия смисълъ на думитѣ ми, тѣ ще изпитатъ голѣма радость. Напримѣръ, говори се за самоотричане, за отказване отъ старото. Нѣкои ще кажатъ: какво ще стане съ насъ, ако се откажемъ отъ старото? Питамъ: когато човѣкъ умре, не се ли отказва отъ всичко? Нашитѣ дѣдо и баба не се ли отказаха отъ всичко? Тогава, не е ли по-добрѣ да се откаже човѣкъ доброволно отъ всичко старо още приживѣ, отколкото да чака смъртьта и тогава, иска не иска, да се откаже? Въ това отношение Толстой бѣше ясновидецъ. Той прѣдвиждаше, че този законъ ще се наложи, и затова прѣдварително казваше на жена си: хайде да се откажемъ отъ всичко старо, да се откажемъ отъ богатсвото си. Жена му, обаче, не се съгласяваше. Не мина много врѣме, дойдоха болшевицитѣ и наложиха този законъ насила. Казвате: страшно нѣщо сѫ болшевицитѣ! Да, страшни сѫ, но тѣ сѫ ангелитѣ на смъртьта, които дойдоха, и безъ да питатъ нѣкого, взеха всичко до стотинка. Че били владици, попове или управляващи, тѣ насила наложиха този законъ. Казвате: кой ще ни избави отъ болшевикитѣ? Само Истината е въ състояние да спаси човѣчеството отъ болшевицитѣ, като внесе между тѣхъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта, Правдата, Добродѣтельта, милосърдието, кротостьта, въздържанието, търпѣнието и т. н. Само Истината може да освободи човѣка, никакви други илюзии не трѣбва да си правите. Дойдатъ ли болшевицитѣ, тѣ ще ви хванатъ за гушата и ще ви поставятъ въ затворитѣ. Обаче, Истината ще освободи всички хора, ще ги извади отъ затворитѣ и ще ги пусне на свобода.

 

И тъй, обектъ на Любовьта е Истината. Човѣкъ не може да люби, докато нѣма Истината. Ако искате да любите и да ви любятъ, непрѣменно трѣбва да имате Истината въ себе си. Който люби, той търси Истината. Нѣкой казва: азъ любя. Значи, ти търсишъ Истината. Другъ казва: защо не ме любишъ? — Защото нѣмашъ Истината въ себе си. Казва се въ Писанието: „Възлюбилъ е Истината въ човѣка.“ На друго мѣсто се казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото пожертвува своя единороденъ синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него. И отъ този стихъ се разбира пакъ сѫщото. Истината у насъ, която Богъ е възлюбилъ, това е Любовьта. И тъй, подигнете се, вложете Истината въ себе си и не бивайте вече раби на миналото, на вашитѣ дѣди и прадѣди. Стъпете на нозѣтѣ си и кажете: отсега нататъкъ азъ ще търся само Истината! Когато намѣрите Истината, вие ще знаете вече да любите, но и васъ ще любятъ. Тогава и животътъ ви ще се осмисли, и ще се освободите отъ всички болести и недѫзи на миналото. И като говорите въ името на Истината, ще прѣстанете да се занимавате съ грѣховетѣ на другитѣ хора. Да се занимавате съ грѣховетѣ и прѣстъпленията на хората въ името на Истината, това значи да се цапате. Какво могатъ да ви интересуватъ умрѣли хора? Нека умрѣлитѣ почиватъ въ гробоветѣ си! Нека богатитѣ почиватъ въ своитѣ богатства! Какво ще ме интересува това, че нѣкой умрѣлъ? Или, какво ще ме интересува това, че нѣкой писалъ нѣщо невѣрно за мене? Нека той бѫде доволенъ отъ това, което е писалъ. Който има Истината въ себе си, той се радва и на малкитѣ блага, които Богъ му е далъ.

 

„Възлюбилъ е Богъ Истинатата въ човѣка“. Това подразбира законъ на координация. Запримѣръ, Заболѣете отъ нѣкаква болесть. Първата работа е да намѣрите причината на тази болесть. Като намѣрите причината на болестьта, вие веднага ще се координирате и болестьта ще изчезне. Нѣкой ще каже: ами като се лѣкуваме сами, какво ще правятъ лѣкаритѣ? Нѣма защо да се грижите за лѣкаритѣ. Вие ще постѫпвате, както сега правятъ испанцитѣ. Въ Испания при лѣкаритѣ не ходятъ само болни, но и здрави хора. Тамъ болнитѣ хора не плащатъ на лѣкаритѣ. Всѣки здравъ, обаче, внася въ една касичка по два лева за лѣкарь. Като се събератъ около стотина абонати, лѣкарьтъ събира тия пари. Дойде ли прѣдъ касичката и види, че въ нея нѣма нищо, той знае, че нѣкой боленъ е дошълъ да се лѣкува. Значи, докато сме здрави, ще плащаме на лѣкаритѣ за съвѣти, да не заболѣваме. Щомъ сме болни, нѣма да плащаме нищо на лѣкаритѣ. Слѣдователно, оттукъ виждаме, че добро може да прави само здравиятъ човѣкъ. Болниятъ човѣкъ не може да прави никакво добро. И затова, само здравиятъ човѣкъ, може да плаща; болниятъ нищо не може да плаща на лѣкаря.

 

Сега, азъ ви поощрявамъ да плащате на лѣкаря си, докато сте здрави. Щомъ сте болни, нищо нѣма да плащате, ще се лѣкувате даромъ. Бѫдещиятъ ви идеалъ е да научите, какво нѣщо е Любовьта. Човѣкъ не може да обича, не може да бѫде силенъ, докато нѣма Истината въ себе си. Не си правете илюзии, че безъ Истината можете да бѫдете силни хора. Казвате за нѣкого: този човѣкъ може да заповѣдва на духоветѣ. Казвамъ: той не може да заповѣдва на органитѣ си, че ще заповѣдва на духоветѣ! За да може човѣкъ да заповѣдва на духоветѣ, той трѣбва да научи законитѣ на материята и да знае, какъ да я владѣе. Докато не научи законитѣ на материята, не само че не ще може да заповѣдва на духоветѣ, но тѣ ще си играятъ съ него. Духоветѣ сѫ ни научили на всички отрицателни прояви, на всички лоши занятия: на умраза, на кражба, на тунеядство и т. н. Рече ли нѣкой да работи, тѣ веднага ще му кажатъ: нѣма какво да работишъ, нека другитѣ работятъ за тебе. Съврѣменнитѣ хора се възпитаватъ отъ духоветѣ. Когато дойдатъ до положение тѣ да заповѣдватъ на духоветѣ, въ свѣта вече ще дойде нова култура — култура на великата Истина, която ще внесе свобода въ живота. Тогава всички хора ще бѫдатъ еднакво свободни; училищата ще бѫдатъ отворени за всички хора и ще имъ доставятъ нужното знание, което води къмъ освобождение и просвѣта. Тогава всички хора ще придобиятъ живота, ще знаятъ, колко да живѣятъ; тѣ ще живѣятъ, колкото искатъ и ще бѫдатъ свободни да заминатъ, когато искатъ. Тази е новата религия, която ще дойде въ бѫдеще и по която ще може да живѣе всѣки, който търси Истината. Не казвамъ, че другитѣ хора трѣбва да се мразятъ. Прѣди всичко, умразата не разрѣшава въпроса. Любовьта разрѣшава всички въпроси. Казано е: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!“ Обаче, Любовьта чрѣзъ Истината носи правилното разрѣшение на въпроситѣ. И тогава, като обикнете нѣкого, вие ще знаете, защо го обичате. Обичате ли нѣкого, трѣбва да намѣрите въ него една чърта, на която напълно да разчитате: нито той да си играе съ васъ, нито вие да си играете съ него. Тази чърта ще прѣдставя истинската връзка помежду ви.

 

Сега азъ ви говоря за науката на Любовьта, както и за науката на Истината. Тази Любовь, и тази Истина, за които ви говоря, тѣ не се проявяватъ отсега, тѣ сѫ проявени отъ хиляди години насамъ. Сега ние трѣбва само да си ги припомнимъ. Ако се обърнете къмъ вашето минало и си спомните за Любовьта, за Истината и ги приложите въ живота си, вие ще придобиете новата свѣтлина. Тогава всички хора ще се разбератъ. Ако не се приложи тази Любовь и тази Истина, въ живота на хората винаги ще има противорѣчия.

 

И тъй, не очаквайте свѣтътъ да се оправи по механически начинъ. Нѣма какво да се оправя свѣтътъ, той е оправенъ. Едно насърдчение ще ви кажа: вие трѣбва и можете да се оправите. Смъртьта никога нѣма да изчезне отъ живота, но насърдчителното за васъ е, че вие можете да станете безсмъртни. Лъжата никога нѣма да изчезне отъ живота, но вие можете да намѣрите Истината, която да ви направи свободни. Сиромашията никога нѣма да изчезне отъ живота, но вие можете да станете богати. Невѣжеството никога нѣма да изчезне отъ живота, но знанието може да бѫде ваше достояние. Ето защо, казвамъ: не примирявайте противорѣчията въ живота, защото има сили вънъ отъ живота, които уреждатъ всички противорѣчия. Мравитѣ не уреждатъ живота, но тѣ могатъ да уредатъ само своитѣ мравуняци. Човѣкъ не може да се разпорежда съ себе си, има други сѫщества, които уреждатъ живота. Когато дойдатъ културнитѣ ангели въ свѣта, тѣ правятъ съ хората сѫщото, каквото хората правятъ съ дърветата. Тѣ казватъ: еди-кое си поле трѣбва да се окоси; съберете 20,000 левенти момъци и ги окосете като трѣва! Казвате: колко сѫ жестоки Тѣ сѫ жестоки, а когато вие рѣжете дърветата, това не е ли жестокость? Ще кажете, че това не е жестокость, а култура. Ако вашата дъщеря е въ нѣкое леко заведение и продава себе си, не е ли по-добрѣ тия културни сѫщества да я откѫснатъ отъ тази срѣда и да я занесатъ въ тѣхния свѣтъ? Ще е ли по-добрѣ за единъ министъръ, който подписва смъртната присѫда на 20 души, да замине за другия свѣтъ, между, висшитѣ сѫщества, прѣди да е подписалъ тази присѫда? По-добрѣ е такива хора да се отрѣжатъ, като дърветата, отъ своята срѣда, и да се занесатъ на по-добро мѣсто. Ние не искаме хората да умиратъ, но да отиватъ въ онзи свѣтъ, да се учатъ.

 

И тъй, ние сме за разумния животъ. Казвате: какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота седи въ това, да се възлюби Истината. Като възлюбите Истината, тя ще отвори всички врати, ще ви направи свободни. Това е проста задача, въ която всѣки за себе си, индивидуално, ще разрѣши слѣднитѣ важни въпроси: ще живѣете или ще умрете, богати ли ще бѫдете или сиромаси, умни ли ще бѫдете или прости. Разрѣшите ли тѣзи въпроси, ще намѣрите и смисъла на живота.

 

Писанието казва: „Богъ е възлюбилъ Истината въ човѣка“. Щомъ Богъ е възлюбилъ Истината у васъ, тогава вие сте въ положението на онзи блаженъ човѣкъ, на когото господарьтъ прости дълга. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да възлюби Истината.

 

Азъ желая сега Богъ да възлюби Истината, която е въ душитѣ ви, а вие да се радвате!

 


29 недѣлна бесѣда отъ Учителя, държана на 8 май, 1927 г.

 

г. София

 

 

----------------------------

*) Матея 18:28



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 27 октомври 2017 - 04:55

Сто пенязи

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

Но щомъ излѣзе този слуга, намѣри едного отъ служителитѣ си, който му бѣ длъженъ сто пенязи, улови го, та го давѣше и казваше: „Плати ми това, що си ми длъженъ”. Матея 18:28

 

Въ прочетения стихъ важни сѫ думитѣ „улови го”. Защо го улови? — Защото имаше да му дава. Като се наблюдава, докѫде е достигналъ съвременниятъ културенъ свѣтъ, вижда се, че неговитѣ морални устои сѫ разколебани. Съвременниятъ свѣтъ нѣма изработена мѣрка, съ която да опрѣдѣля, кое е право и кое не, или кое е идеално и кое не. Вземете, напримѣръ, съвременнитѣ учени и философи говорятъ за идеалъ, но запитайте кого и да е отъ тѣхъ, какво нѣщо е идеалъ, и тѣ не могатъ да отговорятъ положително. Нѣкои отъ тѣхъ могатъ да ви кажатъ редица неразбрани нѣща относно идеала, но какво нѣщо въ сѫщность е самиятъ идеалъ, нѣма да засегнатъ. Попитайте ги, какво нѣщо е Любовьта, и за нея не могатъ да ви кажатъ нѣщо положително. Въпрѣки това, всички хора говорятъ за любовь. Всички казватъ, че трѣбва да се любимъ, но защо трѣбва да се любимъ, и тѣ не могатъ да отговорятъ. Нѣкой казва: трѣбва да обичаме този човѣкъ, защото е красивъ. Не, красотата не може да служи като поводъ за любовь. Други казватъ: този човѣкъ трѣбва да се обича, защото е богатъ. И богатството не може да служи като поводъ за любовь. Еди-кой си човѣкъ е жизнерадостенъ, затова трѣбва да се обича. И това качество на човѣка не може да служи като поводъ за любовь. Питамъ тогава: кое може да послужи като поводъ за любовь? Въ Писанието се казва за Бога: „Възлюбилъ Си Истината у човѣка”. Слѣдователно, човѣкъ не може да бѫде обичанъ, ако Истината не е въ него. Значи, само Истината може да послужи като поводъ за любовь. Който може, нека се опита да оспори това твърдение. Питамъ: може ли да се обича умрѣло куче, паякъ или свиня? Тъй щото, когато се казва, че нѣкой човѣкъ се обича за красотата, и това е вѣрно, защото красотата е външенъ изразъ на Истината. Мнозина разглеждатъ въпроса за красотата, но що се отнася до етиката на красотата, нашето мнѣние коренно се различава отъ мнѣнието на съвременнитѣ учени. Истинската красота не развращава човѣка. Красота, която развращава човѣка и събужда алчность въ него, не е красота. Красота, която не събужда истинска любовь, не е красота.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за нѣкакви идеали, че трѣбвало да се слѣзе при простата маса, при бѣднитѣ, при страдащитѣ хора и да се работи за тѣхното подигане. Така сѫ говорили много философи и писатели, като Толстоя и други; така говорятъ и сега въ България много видни мѫже и жени, като обясняватъ, защо е необходимо да се работи всрѣдъ простата маса. Питамъ: ако, наистина, бѣднитѣ, страдащитѣ хора сѫ идеалъ за съвременното човѣчество, какво търсятъ хората изъ университетитѣ, както и изъ домоветѣ на изкуствата? Не е ли по-добрѣ, вмѣсто нѣкоя хубава картина, да се изложи ралото на нѣкой български земледѣлецъ, една биволска кола, единъ снопъ жито, нѣколко връзки царевица, или единъ остенъ и т. н.? Обаче, сѫщитѣ тѣзи хора идеализиратъ простия народъ въ ума си, поставятъ го като идеалъ въ своя животъ, но сѫщевременно го наричатъ маса, тълпа, простаци. Какъ е възможно отъ една страна да ги наричатъ маса, тълпа, а отъ друга страна да ги идеализиратъ и считатъ за идеалъ въ живота си? Какъвъ идеалъ може да бѫде бѣдниятъ човѣкъ? Тѣзи хора които поставятъ като идеалъ въ живота си подигането на бѣднитѣ, на страдащитѣ, мязатъ на онзи турчинъ, който по цѣлъ день ходилъ съ торбата си да обира гяуритѣ. Дѣто отивалъ, по нѣколко пѫти на день се молѣлъ, четѣлъ всички молитви, дадени отъ Мохамеда, и прѣдъ всѣка молитва си миелъ рѫцѣтѣ, но щомъ му паднѣло, не се спиралъ да обере нѣкой гяуринъ. Като го запитвали, какъ е възможно да се моли на Бога, да вѣрва въ Мохамеда, а сѫщевременно да прави толкова обири, той казвалъ: да се моля на Бога, това е мой дългъ, а да обирамъ гяуритѣ, това е мой занаятъ. Той се стараелъ да примири дълга си къмъ Бога съ занаята си да обира, главно гяуритѣ.

 

Сега азъ нѣма да се спирамъ върху въпроса за бѣднитѣ и за страдащитѣ, да цитирамъ, какъ философитѣ и поетитѣ разглеждатъ сѫщия въпросъ, защото прѣди всичко въ цѣлата европейска литература азъ не съмъ срещналъ досега нито единъ философъ или писатель, който да е засегналъ този въпросъ обстойно и правилно. Дѣто и да отидете, даже въ Индия, и тамъ върху този въпросъ нѣма нищо положително и основно писано. Защо нѣма нищо положително по този въпросъ? — Защото, още на времето си, когато е билъ подигнатъ, той е билъ повѣренъ на просветени хора. Само просветени хора на времето си сѫ работили и познавали този свещенъ въпросъ, вслѣдствие на което тѣ не сѫ счели за нужно да го напишатъ на книга, но сѫ го написали само въ сърдцето си. Който е написалъ този въпросъ въ сърцето си, той го е занесълъ съ себе си. Кои сѫ тѣзи сѫщества, които искатъ да слѣзатъ и слизатъ при бѣднитѣ и страдащитѣ? Това сѫ онѣзи съвършени сѫщества, които прѣди милиони години още сѫ завършили своето развитие и сѫ придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказкитѣ 1001 нощь може да си прѣдстави. Тѣзи сѫщества иматъ възможность да достигнатъ до положението на божества, каквито умътъ на съвременнитѣ хора едва ли може да си прѣдстави. Тѣзи божества, които се наели да помагатъ на своитѣ бѣдни братя, сѫ достигнали такива грамадни богатства, че сѫ рѣшили да слѣзатъ на земята, да помагатъ на бѣднитѣ, на страдащитѣ хора и заедно съ тѣхъ да се подвизаватъ. И когато нѣкои поетъ или пѣвецъ възпѣва положението на бѣднитѣ хора, въ сѫщность тѣ сѫ изразъ на онѣзи възвишени и напрѣднали въ развитието си сѫщества, които очакватъ съ нетърпѣние момента на своето слизане на земята между тѣзи бѣдни хора, да видятъ, какво могатъ да научатъ отъ тѣхъ и въ какво могатъ да имъ помогнатъ. Всѣки народъ има по единъ или по двама отъ тѣзи сѫщества, изпратени на земята, да работятъ за бѣднитѣ и страдащитѣ. Колкото повече сѫ тия сѫщества между хората, толкова по-добрѣ е за тѣхъ. Тѣ работятъ главно за истински бѣднитѣ, а не за онѣзи бѣдни, които никому нищо не сѫ дали, а само гледатъ, какъ да забогатѣятъ, да си създадатъ положение, да излъжатъ този-онзи. Нѣкои отъ тѣзи бѣдни отиватъ въ университета да учатъ, да разработятъ ума си повече, та да могатъ лесно да извъртватъ Истината. И слѣдъ това ще казватъ, че тѣзи хора били учени. Тъй щото, при това разбиране на хората, бѣднитѣ днесъ не могатъ да бѫдатъ тѣхенъ идеалъ. Защо? — Защото нѣма съвършени хора, които да работятъ за тѣхното подигане.

 

И тъй, всѣки, които иска да има идеалъ, трѣбва да стане съвършенъ. Които не е съвършенъ, не може да бѫде обичанъ. Мѫжетѣ и женитѣ трѣбва да изхвърлятъ отъ ума си лъжливата идея, че могатъ да се обичатъ, безъ да бѫдатъ съвършени. Докато човѣкъ не бѫде съвършенъ, никой не може да го обича. Жената се оплаква, че мѫжътъ й я оставилъ; мѫжътъ се оплаква, че жената го оставила; майката се оплаква, че дъщеря й я оставила и т. н. Да, докато хората добиятъ възвишенъ идеалъ, да жертвуватъ всичко, мѫжътъ ще оставя жена си, жената — мѫжа си; дъщерята ще оставя майка си, майката — дъщеря си; бащата ще оставя сина си, синътъ — баща си; господарьтъ ще оставя слугата си, слугата ще оставя господаря си. И слѣдъ това ще проповѣдватъ на хората, че тѣ трѣбва да обичатъ отечеството си и да се жертвуватъ за него. Ние знаемъ, защо хората обичатъ религията, науката, или Бога. Какво значи човѣкъ да обича Бога? Да обичате Бога, това подразбира, Той да бѫде идеалъ за васъ и да сте готови при всички условия на живота си да жертвувате всичко заради Него. Нѣкой има фиктивна идея за Бога и за да се увѣри въ сѫществуването Му и да Го обикне, той чете философията на Канта, или на другъ нѣкакъвъ ученъ, да се убѣди, че наистина Богъ сѫществува. Че Богъ сѫществува, това е фактъ, но не е Истина; че слънцето грѣе, това е фактъ, но не е Истина; че земята се върти, това е фактъ, но не е Истина; че вие живѣете, това е фактъ, но не е Истина; че вие мислите, това е фактъ, но не е Истина; че вие се жените, това е фактъ, но не е Истина; че вие се изоставяте единъ-други, това е фактъ, но не е Истина; че умирате, че се раждате, това сѫ все факти, но не сѫ Истина. Слѣдователно, дѣто Истината не присѫтствува, тамъ нѣма любовь. Тогава, може ли да се говори за любовь тамъ, дѣто нѣма Истина? Любовьта е първиятъ потикъ къмъ Истината. Само Истината може да се люби. Любовьта е първиятъ лѫчъ, първиятъ потикъ, който прониква въ човѣшката душа. Щомъ Любовьта дойде, тя събужда великото, славното, красивото въ човѣшката душа, и човѣкъ става герой въ свѣта. Който люби, само той има Истината въ себе си; който има Истината, той може вече да бѫде обичанъ. Сѫщото нѣщо е и въ живота. Когото любимъ нѣкого, ние му придаваме Божествени качества, като казваме, че той е благороденъ човѣкъ, че има такива и такива добродѣтели и т. н. Докато имаме тази Истина въ себе си, и докато виждаме доброто въ човѣка и го държимъ въ ума си, ние го обичаме. Намѣримъ ли, обаче, единъ малъкъ дефектъ въ него, и любовьта ни къмъ него отслабва. Защо не признаемъ Истината? Защо не обичаме човѣка такъвъ, какъвто е? Нека го обичаме съ неговитѣ недостатъци, но да обичаме въ него Божественото. Богъ е възлюбилъ Истината въ човѣка. Вслѣдствие на това, и въ най-лошия човѣкъ, при всички времена и условия на неговия животъ, все има нѣщо, което може да се обича. Ако Истината не дойде и не обхване цѣлия свѣтъ, тогава и домоветѣ, и обществата, и цѣлата земя ще изчезнатъ. Изчезне ли всичко това, земята ще представя гробница на нѣкакво минало, на нѣкаква минала култура.

 

Мнозина казватъ: ние трѣбва да бѫдемъ свободни! Казвамъ: колкото и да се сили човѣкъ, той не може да бѫде свободенъ. Казвате: какъ е възможно това? Ще ви докажа. Прѣдставете си, че вие сѣдате прѣдъ трапезата да ядете. Какво е положението ви въ този случай? Вие се намирате въ положението на слуга, комуто господарьтъ е далъ 32 чука на разположение, зѫбитѣ, съ които той трѣбва да начука на малки парченца всичко онова, което е на трапезата прѣдъ него. И той, съ помощьта на тѣзи чукове, трѣбва да натроши тѣзи голѣми камъни, съ които да павира улицитѣ въ своята държава. Той чука, чука, докато свърши работата си и предаде на господаря си всичко, което е счукалъ. Ако господарьтъ намѣри работата добра, той ще я приеме, но ако намѣри, че не е добра, не я счукалъ, както трѣбва, ще я повърне назадъ и ще каже: да се научишъ втори пѫть да чукашъ добрѣ! Ако господарьтъ е доволенъ отъ него, той ще му заплати съ малка почивка. Почивката представя удоволствие въ живота. Ако почивката не води къмъ забрава, къмъ унасяне, тя е истинско удоволствие за човѣка.

 

Ще ви предамъ единъ малъкъ разказъ, да видите, че почивка, която води къмъ забрава, не разрѣшава въпроситѣ на живота. Единъ пѫтникъ, като минавалъ прѣзъ пустинята, билъ подгоненъ отъ голѣмъ, страшенъ бикъ. Като бѣгалъ и търсилъ мѣсто да се скрие отъ него, попадналъ въ единъ дълбокъ, сухъ кладенецъ, и тамъ се приютилъ. По едно време, той вижда въ кладенеца, близо до него, една змия. Съ това положението му се влошило повече: отгорѣ седѣлъ бикътъ, а отдолу змията. Като се намѣрилъ при двѣ голѣми злини, най-послѣ успѣлъ да се хване за една шубръка, на която забѣлѣзалъ малко медъ, отъ който започналъ да си поблизва. Така той се успокоилъ малко, починалъ си, и по този начинъ забравилъ, че отгорѣ седи бикътъ, а отдолу — змията. Обаче, забравянето още не разрѣшава въпроситѣ. Така и хората понѣкога близватъ малко медецъ отъ щастието, но това е само близване, отгорѣ пакъ ги чака бикътъ, а отдолу — змията. Питамъ: дѣ е вашиятъ идеалъ? Има ли поне единъ човѣкъ, когото обичате, както трѣбва? Въ своитѣ изслѣдвания изъ България азъ не срещнахъ нито една фамилия, въ която мѫжътъ или жената да не сѫ казали една лоша дума единъ за другъ. Дѣ сѫ тѣхнитѣ идеали? Не само за мѫже и жени мога да кажа това, но и досега още азъ не съмъ срѣщалъ нито единъ свещеникъ или владика, който да вѣрва въ Христа, както трѣбва. Това може да се каже не само за българитѣ, но и за чужденцитѣ: нито въ странство съмъ срѣщалъ истински хора, които да сѫ послѣдователни въ своитѣ идеи.

 

Нѣкой казва: що е Любовь? Що е Истина? Когато човѣкъ се намѣри прѣдъ най-голѣми сътресения и изпитания въ живота си, и сърдцето, и умътъ му не се разколебаятъ и разклатятъ, казваме, че този човѣкъ има Любовь, има Истина въ себе си. Най-малкото смущение въ сърдцето на човѣка и най-малкото колебание въ неговия умъ показватъ, че той живѣе още въ свещения егоизъмъ и мисли само за себе си. Значи, животътъ започва отъ онзи великъ актъ, да съзнае човѣкъ Истината. Животътъ, съ който разполагатъ съвременнитѣ хора, може лесно да имъ се отнеме, което показва, че той още не е тѣхенъ; този животъ принадлежи на нѣкое напреднало въ развитието си сѫщество, и щомъ рече да си замине, тѣ изгубватъ този животъ. Може да се направи изчисление, отъ прѣди колко милиона години е започналъ вашиятъ животъ. Нѣкога вие сте били мъртви, но нѣкои отъ тия възвишени сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, като минавали покрай васъ, дали сѫ ви отъ изобилието на своя животъ, съ което помогнали и на вашата по-нататъшна еволюция. Казвате: кои сѫ тѣзи сѫщества? Нѣкога вие сте ги знаели, но послѣ сте ги забравили и сте почнали да живѣете по стария начинъ. И като не помните нищо отъ тѣзи времена, вие пакъ наново запитвате, какво нѣщо е Истината. Истината е обектъ на Любовьта. Единствениятъ обектъ, безъ който никаква любовь не може да се прояви, това е Истината; единствениятъ обектъ, безъ който никаква свѣтлина не може да се прояви, това е Истината; единствениятъ обектъ, безъ който никаква свобода не може да се прояви, това е Истината. И ако сегашнитѣ общества и народи търсятъ свобода безъ Истината, тѣ се самоизмамватъ. Свобода безъ Истина не може да сѫществува. Кажете ми едно общество или единъ народъ, който да е ималъ свобода безъ Истина. Нѣкой ще каже, че римската империя имала свобода. Не, римскитѣ затвори и сега, и на времето си сѫ били пълни съ затворници и съ роби. Ако отидете сега въ Америка, въ Англия, въ Франция, въ Германия, както и въ малката България, навсѣкѫде ще намѣрите затворитѣ пълни съ затворници. Не само затворитѣ, но и домоветѣ сѫ пълни съ затворници.

 

Нѣкой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни бесѣди, както и разни поучителни сказки. Питамъ: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има въ театритѣ? Ще отидете въ единъ театъръ, дѣто на сцената прѣдставятъ убийството на нѣкой човѣкъ, и цѣлата публика се трогва отъ положението му, плаче, че станало нѣкакво нещастие. Казвамъ: когато хората виждатъ на улицата да убиватъ човѣкъ, като нѣкое куче, тогава тѣ не плачатъ и не се трогватъ, а като отидатъ въ театъра, плачатъ за сѫдбата на нѣкакъвъ фиктивенъ герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, въ дѣйствителность не сѫществуватъ. Има смисълъ да ходите и на театъръ, но слѣдъ като излѣзете оттамъ, трогнати отъ неправдитѣ и насилията въ живота, като срещнете нѣкой страдалецъ, бѣденъ човѣкъ, да го заведете у дома си, да се разговорите съ него, да го нахраните и облѣчете. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ ходятъ тукъ-тамъ за удоволствие и послѣ гледатъ да се наредятъ, да си направятъ кѫща, да се осигурятъ. Казвамъ: хиляди кѫщи да съградите, пакъ сѫщи ще си останете; хиляди дѣца да родите, пакъ сѫщи ще си останете; и първи мѣста да заемате, пакъ ще си останете сѫщитѣ. Външната обстановка не измѣня положението на нѣщата. Това сѫ само временни забавления. Нѣкой станалъ владика, това е забавление за него; другъ станалъ проповѣдникъ, това е забавление за него; трети станалъ поетъ, написалъ нѣколко стихотворения, това е забавление за него; четвърти станалъ актьоръ, и това е пакъ забавление. Истински поетъ е само онзи, който, слѣдъ като завърши своето развитие, слѣзе на земята, за да напише само единъ стихъ, отъ който цѣлото човѣчество да се подигне; истински философъ или ученъ е този, който, слѣдъ като завърши своето развитие, слѣзе на земята, за да напише само една мисъль, която да подвижи цѣлото човѣчество напрѣдъ. Доказателства трѣбва да имаме отъ онѣзи хора, които можемъ да наречемъ поети, философи, учени, музиканти или художници въ свѣта. Ако нѣмате такива разбирания въ живота си, вие ще се развивате бавно, постепенна, при което 5 ÷ 10 години ще вѣрвате въ Бога, а послѣ ще се усъмните и ще мислите, че сте се измамили. Такъвъ животъ е животъ на самоизмама, животъ на забавления. Казвамъ: сегашнитѣ вѣрвания на хората въ Бога, съдържатъ самоизмама; сегашнитѣ религии съдържатъ самоизмама; сегашната наука съдържа самоизмама. Това не сѫ принципи, на които човѣкъ може да се опре. Съвременнитѣ хора нѣматъ доблестьта да кажатъ Истината, вслѣдствие на което виждаме всички тия нещастия и страдания въ живота.

 

Сега ще поговоря малко върху координация на човѣшкитѣ органи, мисли и чувства. Въ всѣки домъ, въ всѣко общество, въ всѣка държава, въ всѣка религия или въ наука трѣбва да има координация. Който иска да знае точното значение на думата координация, може да я намѣри въ нѣкой речникъ. Да се координиратъ нѣщата, това подразбира, да се хармониратъ, да се подведатъ подъ онзи основенъ законъ, при който всички органи могатъ взаимно да си помагатъ. Напримѣръ, всички органи въ човѣшкия организъмъ трѣбва така да се координиратъ, че всѣки поотдѣлно да помага на другитѣ, като всѣки отъ тѣхъ да изпълнява самостоятелно своята служба, безъ да се мѣси въ работата на другитѣ. Това е истинска наука! Науката на бѫдещето човѣчество, която е наука на шестата раса, ще започне, именно, съ закона на координацията. Всѣки органъ въ човѣка трѣбва да се координира съ всички останали органи. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ разстройство на корема си, той непрѣменно трѣбва да знае, коя е причината на това разстройство. Щомъ човѣкъ заболѣе отъ нѣкакво стомашно или коремно разстройство, това се дължи на двѣ противоположни чувства, които сѫ се сблъскали въ него. Тѣзи двѣ противоположни чувства внасятъ нарушение въ координацията на органитѣ. Когато пъкъ се яви нарушение въ координацията на мускулитѣ, тя се дължи на нѣкакъвъ страхъ, който се явява въ човѣка. Запримѣръ, нѣкой се страхува, какъ ще завърши живота си. Вслѣдствие на този страхъ, въ органитѣ, които иматъ прѣдназначение да извършватъ извѣстна служба, се явява едно лъжливо положение, че тѣ не могатъ да извършатъ тази служба и постепенно отпадатъ. Съ тѣзи мисли, съ този страхъ човѣкъ дава криво изправление, крива посока на службата на своитѣ мускули. По закона на координацията на човѣка е опредѣлено да изминава дневно 2 ÷ 3 ÷ 5 ÷ 10 километра пѫть. Ако той се уплаши и не изпълни това, което природата му е опрѣдѣлила, нѣма да се мине дълго време, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейнитѣ закони. Послѣ, природата е опредѣлила на човѣка да се храни съ чиста и проста храна. Веднъжъ изпратила човѣка на земята, тя е предвидила, съ каква храна трѣбва да се храни. Слѣдователно, човѣкъ самъ трѣбва да си избере храната, предвидена за него отъ самата природа. Не избере ли тази храна, не се ли подчини на законитѣ на природата, тогава и другитѣ органи въ неговия организъмъ нѣма да се координиратъ съ стомаха му и ще настане нарушение въ общия ходъ на организма. Освѣнъ това, опредѣлено е на човѣка, по колко пѫти трѣбва да диша въ минута. Днесъ съвременнитѣ хора почти не дишатъ правилно и равномѣрно. Нѣкои поематъ въздухъ безразборно, дишатъ неравномѣрно, вслѣдствие на което нѣма координация и между другитѣ органи. И при яденето сѫщо така трѣбва да се спазватъ законитѣ на разумната природа. Нѣкои хора ядатъ много бързо, гледатъ да се нахранятъ часъ по-скоро, за да продължатъ работата, която ги чака отвънъ. Вслѣдствие на бързото ядене пакъ се нарушава координацията на органитѣ. Когато човѣкъ яде, той не трѣбва да бърза; въ яденето трѣбва да има извѣстна пластичность. Въ дъвкането трѣбва да взиматъ участие всички мускули, за да има пълна координация и между тѣхъ. Нѣма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тѣлото, ще се образува извѣстно противодѣйствие, вслѣдствие на което пъкъ ще се родятъ редъ болезнени състояния.

 

Религиознитѣ учители на миналото, за да възстановятъ тази координация, сѫ давали на ученицитѣ си редъ правила и методи, едни отъ които се отнасятъ до храненето, други до правилното дишане, трети до правилнитѣ отношения, както и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Тѣ сѫ препорѫчвали на ученицитѣ си молитвата, като методъ за възстановяване пълна хармония, пълна координация на органитѣ. Прѣди всичко, когато човѣкъ започне да яде, той трѣбва да бѫде напълно убѣденъ, да приеме ли храната, която му предлагатъ неговитѣ близки, или не; той трѣбва да знае, дали тази храна ще му се отрази добрѣ върху организма. Ако нѣкой човѣкъ, още като тури първата хапка въ устата си, каже, че жена му не е сготвила добрѣ, той трѣбва да прѣстане да яде. Който пъкъ иска да завърши добрѣ храненето си, той трѣбва да вземе една хапка хлѣбъ, да я потопи въ соль и да я глътне. Така той ще ликвидира съ яденето и сѫщевременно съ всѣкакво недоволство, което се е породило въ него прѣзъ време на яденето. Ако човѣкъ се храни и изпитва недоволство отъ нѣщо, това недоволство ще предизвика нѣкакво разстройство въ мозъка. Недоволството внася лъжливи мисли и чувства въ човѣка. Напримѣръ, ако нѣкой мѫжъ е недоволенъ отъ яденето, което жена му е сготвила, той ще започне да мисли, че тя е нѣщо недоволна отъ него, че не е внимателна, не му обръща внимание, не се интересува, не мисли за него и т. н. Тѣзи лъжливи мисли сѫ вече на пѫть да внесатъ разногласие и между вѫтрѣшнитѣ органи на този човѣкъ, което пъкъ се отразява върху правилната имъ служба.

 

Слѣдователно, първата работа, която се изисква отъ човѣка, е да въдвори извѣстна координация въ своитѣ мисли и чувства. Тази координация ще регулира и правилната служба на неговитѣ органи. Напримѣръ, нѣкой тръгва на пѫть, иска да направи една екскурзия. Ако още при тръгването си започне да мисли, че ще се умори, или че нѣма да издържи дълъгъ пѫть, по-добрѣ нека спре, да не продължава по-нататъкъ пѫтя си. Ако направи само една крачка слѣдъ като се разколебае, той ще си причини по-голѣма врѣда, отколкото, ако би продължавалъ да ходи. Спре ли се да обмисли, че тази разходка му е необходима, че тя ще му принесе голѣма полза, той ще координира своитѣ вѫтрѣшни сили и ще може да продължи пѫтуването си. Ако нѣкой каже, че има по-важна работа отъ екскурзията, по-добрѣ да не предприема никакво пѫтуване. Слѣдователно, при самовъзпитанието си, всички хора сѫ длъжни да координиратъ дѣятелностьта на своитѣ органи. Нѣкой ще каже: какъ е възможно да се координиратъ вѫтрѣшнитѣ органи? Възможно ли е да имъ се заповѣдва? Не е въпросъ да се заповѣдва на органитѣ, но може да имъ се говори разумно. Органитѣ сѫ създадени отъ живи клѣтки, на които може да се говори, като на хора. Щомъ органитѣ се убѣдятъ въ това, което имъ се говори, тѣ започватъ взаимно да си помагатъ. Тази взаимна помощь създава координация на органитѣ. Наруши ли се координацията между клѣткитѣ, зараждатъ се разни болести, като разстройство на черния, на бѣлия дробъ, и вслѣдствие на това разстройство органитѣ прѣставатъ да си помагатъ едни на други. Отъ различнитѣ разстройства въ организма се явяватъ много отрови, много излишни вещества, каквато е, напримѣръ, пикочната киселина. Отъ тѣзи излишъци въ организма става втвърдяване на артериитѣ, втвърдяване на мускулитѣ, и хората губятъ своята пластичность, своята подвижность. Това пъкъ създава неправилности и въ кръвообръщението, въ дишането, докато най-послѣ човѣкъ замине на онзи свѣтъ. И ние виждаме този сѫщиятъ човѣкъ втвърденъ, вцѣпененъ, безъ всѣкакъвъ животъ. Това наричаме ние смърть. Всички хора, които сѫ заровени въ земята, се вцѣпеняватъ и се прѣвръщатъ на сухи мрамори. Много мрамори сѫ направени отъ живи хора. Даже най-хубавитѣ мрамори сѫ направени отъ най-виднитѣ философи на миналото.

 

Казвамъ: природата е създала човѣка върху разумна база. Той трѣбва да започне съ видимото, съ своето тѣло. Докато човѣкъ не координира органитѣ на своето тѣло, всички негови усилия, да въздѣйствува върху чувствата и върху мислитѣ си, ще отидатъ напразно. Човѣкъ може да започне съ ума си да координира своитѣ органи, но ако умътъ му не е въ състояние да извърши това, този човѣкъ е слабъ. Затова той трѣбва да намѣри другиго, който да координира органитѣ му. Затова, обаче, отъ човѣка се изисква смирение. Придобие ли човѣкъ координация на своитѣ органи, поритѣ на тѣлото му ще се отворятъ, и дишането ще стане правилно. Тогава и въ ума, и въ сърдцето на човѣка ще настане извѣстна лекота, и той ще схваща лесно онова, което природата му е предначертала. Често хората се безпокоятъ за нѣща, които не сѫ въ тѣхна компетентность да разрѣшатъ. Напримѣръ, тѣ не могатъ да разрѣшатъ въпроса, какъ ще живѣятъ. Животътъ на хората ще се изрази така, както е опредѣленъ. Това, обаче, не е фатализъмъ. Чудни сѫ съвременнитѣ хора, като мислятъ, че тѣ могатъ да измѣнятъ своя животъ. Може ли котката да измѣни своя животъ? Може ли вълкътъ да измѣни своя животъ? Може ли овцата да измѣни своя животъ? Може ли ябълката да измѣни своя животъ? Може ли тигърътъ да измѣни своя животъ? Може ли китаецътъ да дойде въ Европа и да се приспособи на всички условия, при които европеецътъ живѣе? Или, може ли европеецътъ да отиде въ Китай и да живѣе, както китайцитѣ живѣятъ? Може ли европеецътъ да се приспособи на условията, при които чернитѣ живѣятъ? — Не може. Нито мѫжътъ може да се приспособи на условията на жената; нито жената може да се приспособи на условията на мѫжа; нито братътъ може да се приспособи на условията на сестрата; нито сестрата може да се приспособи на условията на брата. Казвате: който обича, той може да се приспособи. Който е разрѣшилъ този въпросъ, той трѣбва така да обича сестра си, напримѣръ, че да е готовъ на всички жертви за нея; той трѣбва да е готовъ да жертвува и живота си за нея. Който обича хората, той трѣбва да е готовъ да жертвува живота си за всички, а не само за едного. Нѣкой казва: азъ обичамъ сестра си и съмъ готовъ да се жертвувамъ за нея. Ако, наистина, обича жена си и сестра си, той трѣбва да е готовъ да се жертвува за всички жени, а не само за една жена. Ако една жена е готова да се жертвува само за единъ мѫжъ, или ако единъ мѫжъ е готовъ да се жертвува само за една жена, това е губене на време. Така могатъ да постѫпватъ само ония хора, които се занимаватъ съ изучване смисъла на вѫтрѣшния животъ.

 

Казвате: тогава какъ може да се съгради домътъ? Ако единъ домъ се съгражда върху Истината, въ него нѣма да има никаква измама, никаква лъжа. Тогава, дѣто и да изпратите вашитѣ синове и дъщери, нѣма да се безпокоите за тѣхъ. Ако синътъ пише писмо на баща си искрено, чистосърдечно, въ което се чете дълбочината на душата, ще се разбере, че той предава Истината, както тя е поставена въ неговата душа. Ако пъкъ синътъ пише едно, а върши друго, лесно ще се познае, че Истината отсѫтствува отъ неговата душа. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ измами, а при това знаемъ, че той се нуждае отъ мекота. Мекотата е качество на Любовьта. За да обичашъ нѣкого, ти трѣбва да бѫдешъ мекъ. Мекотата пъкъ ще внесе координиране на органитѣ въ тѣлото на човѣка. Има извѣстни органи въ човѣка, които сѫ прѣдназначени за изразяване на милосърдие; други сѫ предназначени за търпѣнието; трети — за вѣрата; четвърти — за любовьта и т. н. Всѣко чувство въ човѣка има специфични органи, чрѣзъ които се прѣдава. Човѣкъ не може да прояви любовьта си чрѣзъ своя стомахъ. Рече ли да прояви любовьта чрѣзъ стомаха си, той ще си създаде най-голѣмото нещастие. Съвременнитѣ хора създаватъ нещастията си само чрѣзъ своята лакомия. Питамъ: какъвъ идеалъ може да има въ яденето? Нѣкой ще възрази: тогава какъвъ смисълъ има въ глада? Гладътъ е сила, внесена отъ самата природа за продължение на живота. Яденето пъкъ е факторъ, който трѣбва да прави връзки, съединение между Любовьта и живота. Тъй щото, който яде, той трѣбва да знае, че прави връзка между Любовьта и живота. При яденето връзката първо е само физиологическа, а послѣ и духовна. Това не е само идея, но дѣйствителенъ фактъ. Всѣки, който се е опитвалъ да яде по този начинъ, той ще види, че въ него умътъ се развива по единъ начинъ, а сърдцето — по другъ начинъ, Слѣдователно, който иска да бѫде силенъ и мощенъ, той трѣбва да възстанови координацията между своитѣ органи.

 

И тъй, хора, у които нѣма координация на органитѣ, или у които справедливостьта не е факторъ въ живота имъ, тѣ се намиратъ въ пълна дисхармония съ себе си. Тази дисхармония се забѣлѣзва главно въ пръститѣ на рѫцѣтѣ имъ, а сѫщо така и въ ноктитѣ имъ, които сѫ изкривени, деформирани. Казвате: красива е тази жена! Когато се произнасяте за една жена, че е красива, вижте първо, какви сѫ пръститѣ и ноктитѣ на рѫцѣтѣ й. Ако тѣ сѫ изкривени, въ нея липсва координация на органитѣ. Щомъ й липсва тази координация, тя не може да бѫде красива. Освѣнъ това гънкитѣ, линиитѣ, на рѫцѣтѣ й отвѫтрѣ трѣбва да бѫдатъ правилни, добрѣ съчетани. Когато се говори за красотата на една книга, тази красота изпѫква, щото книгата да бѫде хубава по съдържание. Сѫщото може да се каже и за човѣка, който въ това отношение е написана книга: колкото по-съдържателна е книгата, толкова и човѣкъ е по-красивъ. Цѣната на книгата седи въ това, което тя съдържа. Моята рѫка е дотолкова важна, доколкото има съдържание въ нея; вашата рѫка е дотолкова важна, доколкото има координация въ нея. Изгуби ли съдържанието си, тя вече се деформира и вмѣсто да принесе полза, тя причинява врѣда на човѣка. Напримѣръ, нѣкога искате да направите едно добро, но изведнъжъ се изплашите отъ това и си дръпнете рѣката назадъ. Или, искате да дадете пари на нѣкой бѣденъ, но като погледнете въ кесията си, виждате, че нѣмате дребни и казвате: нѣмамъ дребни, не мога да му помогна. — Като нѣмате дребни, дайте му сто лева, които имате въ кесията си. — Ами защо трѣбва да се помага на бѣднитѣ? — За координиране на вашитѣ органи. Имате десеть хиляди лева въ джоба си, дайте ги на нѣкой бѣденъ. Има смисълъ да дадете тѣзи пари на нѣкой бѣденъ, ако можете да координирате органитѣ си. Ако можете да запазите Божествената координация, това струва повече, отколкото ако дадете всичкитѣ си пари на бѣдни. Да обичате себе си, значи да обичате Истината. Казвате: може ли човѣкъ да не мисли за себе си? — Който мисли за себе си, той мисли и за смъртьта. Покажете ми единъ човѣкъ, който, като е мислилъ прѣзъ цѣлия си животъ само за себе си, да е останалъ като образецъ на щастливъ човѣкъ за цѣлото човѣчество! Който мисли за себе си, и който не мисли за себе си, представятъ два противоположни характера. И двамата, обаче, сѫ еднакво виновни. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да мисли за Истината. Откато стане сутринь, докато си легне, прѣзъ цѣлия день той трѣбва да мисли само за Истината. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. Казвамъ: докато този човѣкъ не обича Истината, никой не може да го обича. Това значи: докато не държишъ Истината въ ума си, никой не може да те обича. На такъвъ човѣкъ може да се даде много нѣщо: може да го облѣкатъ, да му се дадатъ пари, да му се четатъ най-хубави поезии, да го учатъ, но всичко това още не е любовь. Любовьта е великото въ свѣта, което прави човѣка силенъ, мощенъ, благороденъ. Тя хвърля свѣтлина въ ума на човѣка. Който има любовь въ себе си, той вижда нѣщата.

 

Мнозина се интересуватъ да знаятъ, какво нѣщо е реалностьта. Нѣкои считатъ, че условията, въ които живѣятъ, представятъ истинската реалность. Да се мисли така, това значи да се намирате въ единъ свѣтъ пъленъ съ задушливи газове, които неизбѣжно ще ви уморятъ. Такова нѣщо представятъ мислитѣ и чувствата на повечето отъ съвременнитѣ хора, вслѣдствие на което, ако не излѣзатъ отъ този свѣтъ, тѣ неизбѣжно отиватъ къмъ смърть. Каква реалность има тогава въ този животъ? Доколко хората живѣятъ съ съмнѣния въ своитѣ мисли и чувства, се вижда послѣдното: вървя съ единъ господинъ, разговарямъ се и изведнъжъ бъркамъ въ джоба си, вадя нѣщо. Той веднага се усмихва; леко съмнѣние минава прѣзъ ума му, че ще извадя нѣкакъвъ кобуръ отъ джоба си. Азъ веднага му подавамъ една малка, цѣнна книжка и му казвамъ: заповѣдайте! Мисля си: това е кобурътъ, отъ който вие се плашите. Казвамъ: отношенията, които сѫществуватъ между хората, трѣбва да водятъ къмъ мисъльта, че всѣки човѣкъ е роденъ за нѣщо велико, а именно, той трѣбва да знае Истината, той трѣбва да възстанови координацията на своитѣ органи, за да се увѣри, че наистина, като човѣкъ, той е създаденъ по образъ и подобие Божие. Тогава, като срещнете нѣкого, ще видите, че въ неговия умъ, въ неговото сърдце има нѣщо особено, което го поставя въ положението на истински човѣкъ. Че сто хората говорятъ за Бога. Обаче, тѣ не трѣбва само да говорятъ за Бога и да произнасятъ Неговото име напразно. Добрѣ е, човѣкъ да произнесе Божието име само единъ пѫть въ годината и като го произнесе, то да произведе извѣстенъ резултатъ. Сѫщо така и за Любовьта трѣбва да се говори малко: само единъ пѫть въ годината трѣбва да се произнесе името й, и това да произведе нѣкакъвъ ефектъ.

 

Питамъ: отъ какво произтичатъ страданията? Страданията произтичатъ отъ отсѫтствието на Истината въ живота. Въ живота има и любовь, и мѫдрость, и правда, но Истината я нѣма. Обаче, дѣто има правда, има и безправие; дѣто има любовь, има и умраза; дѣто има животъ, има и смърть. Когато единъ животъ се прѣлива въ другъ, това става причина да се унищожи външната форма. Това състояние хората наричатъ смърть. Засега смъртьта сѫществува на земята, като нѣщо необходимо, но единъ день, когато настане пълна координация между органитѣ, тогава броятъ на хората, които се раждатъ, ще бѫде точно опредѣленъ. Тогава ще се раждатъ само толкова хора, колкото сѫ потрѣбни. Ние нѣмаме нужда отъ много хора. Ако е въпросъ да се раждатъ хилави хора, по-добрѣ да не се раждатъ толкова много. Свѣтътъ нѣма нужда отъ хилави хора. Животътъ е училище, въ което малко хора могатъ да се родятъ, т. е. малко хора могатъ да се учатъ. Ако въ свѣта има малко болни, тѣ ще влѣзатъ между здравитѣ и ще оздравѣятъ. Здравъ човѣкъ може да ходи, но болниятъ може ли да ходи съ здравия? Здравиятъ, трѣбва да носи болния. Нѣкой казва: безъ лъжа не може, Питамъ: правъ ли е този моралъ? Въ сѫщность безъ Истина не може, а безъ лъжа може. Казвате: безъ ядене не може. Не, безъ ядене може, а съ ядене не може. Наистина, храната носи животъ, но ако човѣкъ се координира, той може да приеме храната и по другъ начинъ, а не само чрѣзъ устата си. Ако човѣкъ координира своитѣ органи, той може да приеме храната и чрѣзъ въздуха, и чрѣзъ свѣтлината. Много хора се препорѫчватъ за скромни. Казвамъ: не се препорѫчваме за скромни. Преди всичко съ вашия обѣдъ могатъ да се нахранятъ милиони пеперуди, или най-малко, съ вашия обѣдъ една пеперуда може да прекара цѣлъ животъ. Кой е по-скроменъ тогава? Сега, слѣдъ като сте яли и пили цѣлъ животъ, казвате: животътъ нѣма смисълъ. Щомъ намирате, че животътъ нѣма смисълъ, значи вие отричате и Бога, Който е създалъ живота. Щомъ отричате Бога и казвате, че нѣма никаква координация въ свѣта, това показва, че вие считате себе си за първо божество. Ако това е вѣрно, тогава вие дайте правила, по които може и трѣбва да се живѣе. Казвате: нѣма Правда въ живота. — Като казвате, че нѣма Правда, кажете тогава вие, каква трѣбва да бѫде правдата въ живота?

 

Казвамъ: хората трѣбва да освободятъ ума си отъ всѣкакъвъ страхъ, за да бѫдатъ готови да говорятъ Истината. Азъ не подразбирамъ грубата истина, но имамъ прѣдъ видъ онази Истина, която освобождава човѣка. Нѣкой казва: азъ искамъ да кажа Истината, да изповѣдамъ своитѣ грѣхове. Да се изповѣда човѣкъ, подразбирамъ да изповѣда онзи първиченъ грѣхъ, който е причина за всички останали грѣхове, а не да изповѣда онѣзи грѣхове, които се явяватъ като послѣдствие на първичния грѣхъ. Затова, при възпитанието на хората въ духовно отношение, първо се изисква координация на органитѣ. Израждането на съвременната европейска култура се дължи, именно, на това, че хората сѫ изгубили съвършено координацията на органитѣ си, вслѣдствие на което се раждатъ редъ болести. Съвременнитѣ учени и лѣкари сѫ дошли дотамъ, че казватъ: ако въ развитието си хората вървятъ, както досега, броятъ на нервнитѣ болести ще са увеличи толкова много, че свѣтътъ ще се прѣвърне на болница отъ нервно-болни, или на лудница. Азъ превеждамъ: днесъ цѣла Европа е изгубила координирането на своитѣ органи, на своитѣ мисли и чувства. Вземете, напримѣръ, какво представятъ съвременнитѣ християнски народи, били тѣ православни, протестанти или католици. Между тѣхъ нѣма никаква координация, и затова дребнави въпроси, дребнави раздори или спорове ставатъ причина за внасяне умраза помежду имъ. Дѣ е Истината, дѣ е Любовьта между тѣзи хора? Нали тѣ трѣбва да проповѣдватъ Истината? Нали тѣ трѣбва да покажатъ на свѣта Великия Законъ на Любовьта? Когато се казва „не убий”, ние разбираме, че всѣки който убива, той не обича Истината. Истината изключва всѣкакво убийство. „Не убий” — това подразбира да не се убива онази душа, въ която е вложено красивото, хубавото. Никой нѣма право да спре такава душа отъ нейния пѫть на развитие. Оставете всѣка душа да се развива така, както Богъ й е опредѣлилъ. Направите ли първото престѫпление въ това отношение, върху васъ ще дойдатъ всички нещастия. И затова, който иска да върви въ правия пѫть, нека се поощрява отъ живота на старитѣ християни. Тѣ сѫ били доблестни: претърпѣвали сѫ голѣми мѫчения, и всичко сѫ понасяли съ достойнство. Тѣ сѫ умирали съ доблестъ и самоотверженость. Съвременнитѣ християни, обаче, които се явяватъ носители на Истината, не могатъ да понесатъ и най-малката обида.

 

Често се казва за нѣкои хора: тѣзи хора се заблудили; тѣ вървятъ въ кривия пѫть. Казвамъ: покажете ми единъ философъ, който да не се е заблудилъ. Не е въпросътъ само да напишемъ едно съчинение и да мислимъ, че много нѣщо сме направили, но отъ това съчинение трѣбва слѣдъ време хората да се ползуватъ. Ако азъ направя една кѫща съ нѣколко прозорци, за какво ще ми служатъ прозорцитѣ? — Да влиза прѣзъ тѣхъ свѣтлина. Слѣдователно, ние сме прозорци, прѣзъ които трѣбва да влиза свѣтлина, за да можемъ да се ползуваме отъ тази свѣтлина, както ние, така и нашитѣ ближни. Ние не сме дошли на земята само да ядемъ и да пиемъ. Нашитѣ органи сѫ удове на Бога, и затова трѣбва да координираме тия удове. Като казвамъ, че сме органи на Бога, разбирамъ, че сме органи на живата природа. Живата природа пъкъ отъ своя страна обича координацията. Когато вие се координирате, живата природа ще ви заговори на свой езикъ. Заговори ли ви живата природа, всички мѫчения, всички страдания ще изчезнатъ въ единъ мигъ, въ една нощь или и въ единъ день. Тъй щото, запитате ли, кога ще дойде възкресението на душитѣ, ще знаете, че възкресението на душитѣ ще стане само тогава, когато тѣ обикнатъ Истината. Нѣкой казва: азъ много обичамъ приятеля си. Питамъ: вашиятъ приятель има ли Истината въ себе си? — Не зная това, но и той много ме обича. — Щомъ мислите, че толкова много ви обича, кажете му да продаде кѫщата си заради васъ. — Надали ще я продаде. — Щомъ не е готовъ на такава жертва, той не ви обича, както вие си мислите. Не е въпросъ да се налагате. Любовьта не търпи никакво налагане. Когато нѣкоя жена се ожени за единъ мѫжъ и почне да му се налага, това да й купи, или онова да й купи, Любовьта си заминава, Истината си заминава, Мѫдростьта си заминава, и тѣ оставатъ съвършено празни. Докато хората се женятъ по този начинъ, както днесъ, докато въ женитбата и въ отношенията между мѫже и жени има насилие и несъгласие, това показва, че отсѫтствува координация споредъ законитѣ на живата природа.

 

Първоначално Богъ е казалъ: живѣйте споредъ закона на Любовьта, която ще внесе животъ между васъ. Които живѣятъ по този законъ, само тѣ могатъ да се нарекатъ женени. Хората трѣбва да живѣятъ съвмѣстенъ животъ, безъ да се женятъ. Какво става днесъ? Мѫжътъ, като се ожени, още на другия день вижда дефектитѣ на жена си; жената, като се ожени, още на другия день вижда дефектитѣ на мѫжа си. Това не е женитба, това е поквара. Моисей е казалъ на евреитѣ: това, което вие наричате женитба, то е разкриване на голотата. Съвременнитѣ хора сами разкриватъ своята голота и послѣ се ужасяватъ отъ това положение. Когато мѫжъ или жена се женятъ, въ това отношение тѣ трѣбва да иматъ Истината и да разкриятъ тази Истина прѣдъ себе си. Когато една жена се запознае съ нѣкой мѫжъ, тя трѣбва да си каже Истината. Нека каже: азъ не познавамъ този човѣкъ. Познала съмъ едва една десета отъ него. — Това, обаче, което тя е познала, представя човѣшкото, но не и Божественото въ човѣка. Нѣкой мѫжъ пъкъ казва: каквото и да мисли жена ми за мене, това не ме засѣга. — Ако мѫжътъ мисли така, утрѣ той ще каже сѫщото и за Бога: каквото и да мисли Богъ за мене, това не ме засѣга. Не е така. Ако мнѣнието на Бога за насъ не ни засѣга, ние ще умремъ; ако мнѣнието на нашитѣ ближни не ни засѣга, ние пакъ ще умремъ. Кои сѫ нашитѣ ближни? Нашитѣ ближни сѫ онѣзи съвършени сѫщества, които сѫ завършили своето развитие на земята. Ако нашитѣ ближни не мислятъ добрѣ за насъ, ние ще умремъ, нѣма да имаме кредитъ. Днесъ всѣки човѣкъ мисли за кредитъ, всѣки иска да го обичатъ. Питамъ: какво могатъ да си дадатъ двама болни хора? Въ Евангелието се казва, че длъжникътъ, на когото господарьтъ простилъ дълговетѣ, като срещналъ единъ отъ своитѣ длъжници, веднага го хваналъ за гушата и заповѣдалъ да го затворятъ.

 

Съвременнитѣ религиозни сѫ се спрѣли при едно положение и постояно запитватъ, кой има по-правилни вѣрвания.? Кой е позналъ Истината? Нѣкои твърдятъ, че сѫ познали Истината. Питамъ: онѣзи, които казватъ, че сѫ познали Истината, готови ли сѫ да жертвуватъ живота си не само веднъжъ, но откакъ сѫ се родили, докато умратъ, животътъ имъ да бѫде жертвоприношение? Да служи човѣкъ на Истината, това подразбира цѣлиятъ му животъ да стане жертвоприношение. Той трѣбва да счита това нѣщо за привилегия, както свещеникътъ или владиката счита за привилегия положението си, да се облѣче въ своитѣ най-хубави дрехи, да влѣзе въ олтара и да изпълни своята служба. Когато видя нѣкой бѣденъ човѣкъ, азъ се радвамъ, че той разкрива душата си и му казвамъ: ти не си бѣденъ, но не си научилъ да живѣешъ, както трѣбва. — Ама азъ съмъ отчаянъ, обущата ми сѫ скѫсани. Не, азъ виждамъ, че обущата ти сѫ здрави, ти на друго мѣсто си скѫсанъ. — Ама хората не ме зачитатъ. — Много лесно могатъ да те зачитатъ. Достатъчно е да дамъ на твое име 200,000 лева въ банката, и всички хора ще се произнесатъ за тебе, че си почтенъ човѣкъ. Не, паритѣ не правятъ човѣка почтенъ. Има друго нѣщо въ душата на човѣка, което го подига въ очитѣ на хората. Това е обичьта къмъ Истината. Когато говоришъ на човѣка, въ душата му трѣбва да се зароди обичь къмъ Истината и желание да не лъже нито себе си, нито ближнитѣ си, нито Бога.

 

И тъй, казва се въ Писанието, че този човѣкъ, на когото господарьтъ простилъ дълга, като излѣзълъ оттамъ, срещналъ едного, който му дължалъ само сто пенязи, и му казалъ: плати ми дълга! Плати ми това, което ми дължишъ! Този стихъ е свързанъ съ закона на координирането. Този слуга, комуто господарьтъ простилъ десеть хиляди златни таланти, не билъ въ състояние да прости на своя длъжникъ само сто пенязи.

 

Казвамъ: ако искате, вие още днесъ можете да отворите новъ листъ. Мнозина казватъ: старата религия е вече проста работа; старата наука е проста работа; стариятъ животъ е проста работа; всички стари нѣща сѫ все прости работи. Питамъ тогава: коя е новата религия? Новата религия е религия на Истината, религията на новия животъ. Тази религия ще внесе свобода, свѣтлина, знание и животъ. Който има Истината въ себе си, и въ чутурата да го турятъ, да го сгрухатъ, той пакъ ще стане. Човѣкътъ на Истината не могатъ да го убиятъ; човѣкътъ на Истината въ вода не се дави; човѣкътъ на Истината огънь не го хваща; и сто пѫти да го горятъ на кладата, той пакъ живъ остава. Той се скрива, смалява се. Тъй щото, когато се говори за закона на смирението, ние подразбираме закона на смаляването. Казвате: какво нѣщо е смирението? То е законъ на смаляване. Човѣкъ може толкова много да се смали, че никой да не го види. И послѣ, той може да стане толкова голѣмъ, че всички да го видятъ, но да не могатъ да го уловятъ. Като видите такъвъ голѣмъ човѣкъ, да ви обхване страхъ и трепетъ, да не можете да се приближите при него. Смирението съдържа въ себе си и милосърдие. Смирениятъ човѣкъ може да се смалява, да става невидимъ, но той може и да се увеличава, да стане толкова голѣмъ, че погледътъ на човѣка да не може да го обхване. Нѣкой казва: много малъкъ станахъ, много се смалихъ. — Колко се смали? Като бръмбаръ стана ли? Ако си станалъ като бръмбарче, ще трѣбва да станешъ още по-малъкъ, като микроба. Слѣдъ това ще станешъ още по-малъкъ, като атомъ, и най-послѣ ще станешъ още по-малъкъ, като йонъ. Станешъ ли като йонъ, ще можешъ да влѣзешъ въ главата, въ мозъка на нѣкой ученъ и ще научишъ всички тайни въ природата, ще научишъ, защо се смущавашъ. Послѣ пъкъ ще научишъ изкуството да се увеличавашъ, да ставашъ голѣмъ. Нѣкой казва: да мога да се увелича, че да бръкна въ нѣкоя каса. Щомъ бръкнешъ въ нѣкоя каса, ти ще станешъ видимъ и ще те уловятъ. — Искамъ да науча Истината. — Щомъ научишъ Истината, ти ще се зарадвашъ. Нѣкой студентъ казва: искамъ да свърша университетъ, но нѣмамъ срѣдства. Който е намѣрилъ Истината, той и срѣдства ще намѣри, да свърши не единъ, а четири факултета. И каквато длъжность пожелае послѣ, той ще може да я вземе. — Искамъ да стана министъръ. И това не е мѫчно.

 

Казвамъ: когато човѣкъ иска да стане министъръ, или да заеме нѣкаква почетна работа, която да подигне неговото реноме, това значи да изпадне въ смѣшно положение прѣдъ себе си. Да искате нѣкаква почетна служба само за извѣстно положение, то е равносилно да изпаднете на мѣстото на онзи българинъ, който свършилъ въ Америка и отишълъ при князъ Батембергъ да иска нѣкаква добра служба. Този българинъ билъ родомъ отъ Свищовъ. Князътъ го запиталъ: каква служба искате? Той ималъ прѣдъ видъ да го назначи пръвъ министъръ. — Искамъ да ме назначите директоръ на една отъ софийскитѣ гимназии. — Тогава ще отидете при министра на просвѣщението, той се занимава съ такива служби. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение: Богъ иска да ги назначи министри, а тѣ искатъ да станатъ директори на нѣкоя гимназия, или градоначалници, или пристави, да носятъ по една звѣзда, да обръщатъ внимание на хората. И тогава Господъ казва: ще отидете при министра, той ще ви назначи на такава служба.

 

И сега, когато хората се запитватъ, има ли Господъ или не, това подразбира, че тѣ питатъ, има ли Истина или не, може ли да се намѣри Истината, или не може. Богъ сѫществува само за онѣзи хора, които вѣрватъ въ Истината. Които не вѣрватъ въ Истината, за тѣхъ Богъ не сѫществува, тѣ сами за себе си сѫ богове. Онзи, за когото има Богъ, той има вѣра, има религия. Не е въпросътъ за формата на вѣрата и на религията. Важно е, че въ каквато форма и да признава религията, за него Богъ сѫществува.

 

Често между хората се говори, че трѣбва да обичатъ държавата си, да зачитатъ обществения строй. Казвамъ: само този човѣкъ може да подържа обществения строй и да обича държавата си, който има Истината въ себе си. Азъ не говоря за човѣка на насилието. Когато имамъ Истината въ себе си и минавамъ покрай нѣкой въорѫженъ стражаръ или войникъ, тѣ веднага слагатъ орѫжието си прѣдъ мене. Когато имамъ Истината въ себе си и минавамъ покрай затворитѣ, вратитѣ на затворитѣ се отварятъ, и затворницитѣ, се пущатъ навънъ. И като срещна нѣкой затворникъ, азъ го питамъ: за Бога ли страдашъ, или за себе си? Ако каже, че страда за Бога, азъ му казвамъ: ти можешъ да отидешъ въ затвора, да проповѣдвашъ на хората за Бога. Който каже, че страда за себе си, той носи ножа си нагорѣ. На този човѣкъ казвамъ: ти трѣбва да имашъ въ ума си само една идея — идеята за Бога. Войникътъ, който върви слѣдъ затворника, въорѫженъ съ своя ножъ, насоченъ нагорѣ, съ това иска да му каже: ако ти, като влѣзешъ въ затвора, бѫдешъ така смѣлъ като мене, който сега те карамъ, и ако твоятъ ножъ на Истината бѫде така остъръ и насоченъ нагорѣ, ти ще бѫдешъ ангелъ-хранитель между всички затворници. Като влѣзешъ при своитѣ братя въ затвора, който сѫ обезсърдчени отъ човѣшки неправди, ти имъ кажи: иде день на вашето освобождение! Всички затворници могатъ да излѣзатъ отъ затворитѣ, обаче, важно е и за самитѣ тѣхъ, дали ще могатъ да изпълнятъ волята Божия. Още днесъ всички затворници могатъ да се освободятъ, но въпросъ е, дали като излѣзатъ отъ затвора, ще могатъ да изпълнятъ волята Божия. Ако не изпълнятъ волята Божия, тѣ могатъ повторно да сгрѣшатъ, и тогава наказанието имъ може да се удвои: намѣсто 20 години, да прѣкаратъ въ затвора 40 години. Днесъ всички затворници струватъ на България милиони. И ако тя би могла да ги пусне на свобода, какво по-добрѣ отъ това? Тѣ ще работятъ за нея, ще станатъ честни и почтени хора. Кога? — Само ако сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Какъ могатъ тѣзи хора да се обърнатъ? Религиознитѣ хора казватъ: ние трѣбва да се обичаме. Досега и азъ съмъ проповѣдвалъ на хората да се обичатъ едни други, но отсега нататъкъ оставамъ този въпросъ настрана и казвамъ: хората трѣбва да обичатъ Истината! Сега вече азъ проповѣдвамъ любовь, обичь къмъ Истината. Този е кардиналниятъ въпросъ, който може да освободи хората отъ робство. Затова у всѣкиго трѣбва да се зароди желание да даде всичко, а не да даде само отъ изобилието на своята душа. Както онзи, който е раздалъ имането си на бѣдни, така трѣбва да постѫпи и всѣки човѣкъ, който има обичь къмъ Истината. Ние не искаме това отъ бѣднитѣ, но отъ богатитѣ. И онѣзи отъ богатитѣ, който искатъ да служатъ на Истината, трѣбва да се върнатъ назадъ и да раздадатъ всичко, каквото иматъ. Които не искатъ да се върнатъ, нека продължатъ пѫтя си, но поне да кажатъ това на онѣзи, които оставатъ да живѣятъ на земята, както и на онѣзи, които искатъ да дойдатъ отново на земята. Обичь къмъ Истината — това е бѫдещиятъ идеалъ, къмъ който всички трѣбва да се стремятъ.

 

Сега азъ искамъ право да ме разбирате, да не би нѣкои да кажатъ: много строга работа е тази. Значи, ние досега не сме вѣрвали въ нищо! Не, въ много нѣща сте вѣрвали, но не сте обичали Истината така, че да сте били готови да пожертвувате всичко за нея, и то не само за единъ моментъ, но прѣзъ цѣлия си животъ. При това, не трѣбва да обичате само тѣзи, които ви сѫ приятели, но да обичате всички и да сте готови, както Бога, да дадете своето благоволение на всички сѫщества. И това трѣбва да направите не само за доброто на другитѣ хора, но за координиране на своята душа, на своето тѣло, да бѫдете въ съгласие съ великата Истина. Координирането е основенъ законъ, който всѣки трѣбва да знае. Координирането прѣдставя онази канализация, която трѣбва да се прѣкара въ човѣшката душа, за да може всѣки потикъ да прѣминава прѣзъ нея и да дава ходъ на общото развитие на силитѣ въ човѣшкия организъмъ. Безъ тази канализация човѣкъ може да се пукне; щомъ се прѣкара тази канализация, тя ще даде пѫть на Божието благословение да тече въ него. Опита ли се човѣкъ да спре тази Божествена енергия, той ще подпуши всички пѫтища въ себе си, а съ това ще наруши координацията на силитѣ въ организма.

 

Казвате: човѣкъ не трѣбва да люби. — Вие още не сте любили. Човѣкъ не трѣбва да говори Истината. — Вие още не сте говорили Истината, Отъ опитностьта, която досега сте имали, по всичко се вижда, че вие още се намирате на границата между стария и новия животъ. На първо мѣсто вие искате да бѫдете здрави. На второ мѣсто вие искате да имате здравъ умъ и здраво сърдце, за да можете да постигнете идеалитѣ на вашитѣ умъ и сърдце. За да постигне всичко това, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ Истината. Имате ли любовь къмъ Истината, вие ще можете да заемете и най-доброто положение. Тъй щото, искате ли да прокарате въ живота си великата идея — любовь къмъ Истината, вие трѣбва да иматъ любовь къмъ работата. Въ живота ще срещнете много граждани, които почти никакъ не работятъ; сѫщевременно ще срещнете много селяни, които работятъ извънредно много. И едното е престѫпление, и другото е престѫпление. И онзи, който много работи, се притѣснява, както и онзи, който не работи. Обаче, природата изисква да се впрегне на работа само толкова енергия, колкото е необходимо. При това, когато човѣкъ дава отъ себе си, той сѫщо така трѣбва да получи нѣщо. Трѣбва да става правилна обмѣна. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да води правиленъ религиозенъ животъ, или правиленъ духовенъ животъ. Нѣкой казва: смисълътъ на живота седи въ това, да пожертвува човѣкъ всичко. Така проповѣдватъ и владицитѣ, и свещеницитѣ, и проповедницитѣ. Кои владици, свещеници и проповедници говорятъ така? Така говорятъ и сѫ говорили онѣзи, които заминаватъ и сѫ заминали за онзи свѣтъ. Живитѣ иматъ друго мнѣние. Като дойдатъ новитѣ служители на Бога, тѣ ще служатъ по особенъ начинъ, а не като сегашнитѣ. Прѣди всичко тѣ ще се обличатъ по съвсѣмъ другъ начинъ. Облѣклото на съвременнитѣ Божии служители не е нищо друго, освѣнъ парадиране. Докато човѣкъ парадира съ облѣклото си, той не може да бѫде истински Божи служитель. И забѣлѣжете, когато човѣкъ започне да остарява, той започва и да се дигизира. Човѣкъ трѣбва да стане като малко дѣте. Вземете примѣръ отъ Христа. Той не се обличаше съ цѣль да парадира. Той носѣше римска тога, а на краката си имаше обуща, подобни на сегашнитѣ сандали. Христосъ имаше ли корона на главата си? — Нѣмаше. Азъ не съмъ противъ коронитѣ, но Истината трѣбва да бѫде корона на главата на човѣка!

 

Казвамъ: трѣбва да ме разбирате правилно! Нѣкой казва: значи, старата религия трѣбва да се разруши. Питамъ: отъ осемь хиляди години насамъ кой е причина за разрушение на религията? Нѣкой отдавна е разрушилъ религията, но кой е той? Човѣкътъ, който говори Истината, и слънцето, което грѣе, не могатъ да рушатъ нѣщата, тѣ само ги разтопяватъ. И когато нѣщата се топятъ, това не става по наша воля, но законътъ е такъвъ. Понеже много хора искатъ да придобиятъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, питамъ: какъ ще се домогнатъ до това нѣщо? Запримѣръ, нѣкой иска да напише нѣщо много хубаво, но не може. Другъ иска да изсвири едно музикално парче много хубаво, но не може, Защо? — Защото въ цѣлия животъ, както и въ природата, отъ хиляди години има преповторение на нѣщата. Вземете, напримѣръ, каквото е казалъ Платонъ отъ толкова хиляди години, и до сега се повтаря. Всички говорятъ за обективенъ, за субективенъ свѣтъ, за субстанция, за понятия и т. н. Казвамъ: животътъ не се заключава въ понятията, но той се изразява чрѣзъ тѣхъ. Прѣди всичко, когато двама души се срещнатъ, тѣ трѣбва да иматъ обща база на опознаване. Тази база осигурява правилнитѣ отношения, които се създаватъ между тѣхъ. Отношенията между тѣхъ трѣбва да бѫдатъ такива, както между окото и ухото. Какъ се запознаватъ окото и ухото помежду си? Окото гледа, а ухото слуша. Слѣдователно, между окото и ухото има извѣстно координиране. Окото може да покаже посоката, отдѣто иде гласътъ, а ухото може да схване, какъвъ е гласътъ, който се чува. И затова, когато тѣзи два органа могатъ да се координиратъ, между тѣхъ има обичь, любовь; не могатъ ли да се координиратъ, никаква любовь не може да сѫществува и между тѣхъ. Въ такъвъ случай, ако двама души могатъ да се координиратъ, тѣ ще могатъ и да се обичатъ.

 

Сега, като слушате да се говори по този начинъ, мнозина ще се натъкнатъ на едно противорѣчие. Обаче, които могатъ да схванатъ дълбокия смисълъ на думитѣ ми, тѣ ще изпитатъ голѣма радость. Напримѣръ, говори се за самоотричане, за отказване отъ старото. Нѣкои ще кажатъ: какво ще стане съ насъ, ако се откажемъ отъ старото? Питамъ: когато човѣкъ умре, не се ли отказва отъ всичко? Нашитѣ дѣдо и баба не се ли отказаха отъ всичко? Тогава, не е ли по-добрѣ да се откаже човѣкъ доброволно отъ всичко старо още приживѣ, отколкото да чака смъртьта и тогава, иска не иска, да се откаже? Въ това отношение Толстой бѣше ясновидецъ. Той предвиждаше, че този законъ ще се наложи, и затова предварително казваше на жена си: хайде да се откажемъ отъ всичко старо, да се откажемъ отъ богатството си. Жена му, обаче, не се съгласяваше. Не мина много време, дойдоха болшевицитѣ и наложиха този законъ насила. Казвате: страшно нѣщо сѫ болшевицитѣ! Да, страшни сѫ, но тѣ сѫ ангелитѣ на смъртьта, които дойдоха, и безъ да питатъ нѣкого, взеха всичко до стотинка. Че били владици, попове или управляващи, тѣ насила наложиха този законъ. Казвате: кой ще ни избави отъ болшевикитѣ? Само Истината е въ състояние да спаси човѣчеството отъ болшевицитѣ, като внесе между тѣхъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта, Правдата, Добродѣтельта, милосърдието, кротостьта, въздържанието, търпѣнието и т. н. Само Истината може да освободи човѣка, никакви други илюзии не трѣбва да си правите. Дойдатъ ли болшевицитѣ, тѣ ще ви хванатъ за гушата и ще ви поставятъ въ затворитѣ. Обаче, Истината ще освободи всички хора, ще ги извади отъ затворитѣ и ще ги пусне на свобода.

 

И тъй, обектъ на Любовьта е Истината. Човѣкъ не може да люби, докато нѣма Истината. Ако искате да любите и да ви любятъ, непремѣнно трѣбва да имате Истината въ себе си. Който люби, той търси Истината. Нѣкой казва: азъ любя. Значи, ти търсишъ Истината. Другъ казва: защо не ме любишъ? — Защото нѣмашъ Истината въ себе си. Казва се въ Писанието: „Възлюбилъ е Истината въ човѣка.” На друго мѣсто се казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото пожертвува своя единороденъ синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него. И отъ този стихъ се разбира пакъ сѫщото. Истината у насъ, която Богъ е възлюбилъ, това е Любовьта. И тъй, подигнете се, вложете Истината въ себе си и не бивайте вече раби на миналото, на вашитѣ дѣди и прадѣди. Стъпете на нозѣтѣ си и кажете: отсега нататъкъ азъ ще търся само Истината! Когато намѣрите Истината, вие ще знаете вече да любите, но и васъ ще любятъ. Тогава и животътъ ви ще се осмисли, и ще се освободите отъ всички болести и недѫзи на миналото. И като говорите въ името на Истината, ще престанете да се занимавате съ грѣховетѣ на другитѣ хора. Да се занимавате съ грѣховетѣ и престъпленията на хората въ името на Истината, това значи да се цапате. Какво могатъ да ви интересуватъ умрѣли хора? Нека умрѣлитѣ почиватъ въ гробоветѣ си! Нека богатитѣ почиватъ въ своитѣ богатства! Какво ще ме интересува това, че нѣкой умрѣлъ? Или, какво ще ме интересува това, че нѣкой писалъ нѣщо невѣрно за мене? Нека той бѫде доволенъ отъ това, което е писалъ. Който има Истината въ себе си, той се радва и на малкитѣ блага, които Богъ му е далъ.

 

„Възлюбилъ е Богъ Истината въ човѣка”. Това подразбира законъ на координация. Запримѣръ, Заболѣете отъ нѣкаква болесть. Първата работа е да намѣрите причината на тази болесть. Като намѣрите причината на болестьта, вие веднага ще се координирате и болестьта ще изчезне. Нѣкой ще каже: ами като се лѣкуваме сами, какво ще правятъ лѣкаритѣ? Нѣма защо да се грижите за лѣкаритѣ. Вие ще постѫпвате, както сега правятъ испанцитѣ. Въ Испания при лѣкаритѣ не ходятъ само болни, но и здрави хора. Тамъ болнитѣ хора не плащатъ на лѣкаритѣ. Всѣки здравъ, обаче, внася въ една касичка по два лева за лѣкарь. Като се събератъ около стотина абонати, лѣкарьтъ събира тия пари. Дойде ли прѣдъ касичката и види, че въ нея нѣма нищо, той знае, че нѣкой боленъ е дошълъ да се лѣкува. Значи, докато сме здрави, ще плащаме на лѣкаритѣ за съвѣти, да не заболѣваме. Щомъ сме болни, нѣма да плащаме нищо на лѣкаритѣ. Слѣдователно, оттукъ виждаме, че добро може да прави само здравиятъ човѣкъ. Болниятъ човѣкъ не може да прави никакво добро. И затова, само здравиятъ човѣкъ, може да плаща; болниятъ нищо не може да плаща на лѣкаря.

 

Сега, азъ ви поощрявамъ да плащате на лѣкаря си, докато сте здрави. Щомъ сте болни, нищо нѣма да плащате, ще се лѣкувате даромъ. Бѫдещиятъ ви идеалъ е да научите, какво нѣщо е Любовьта. Човѣкъ не може да обича, не може да бѫде силенъ, докато нѣма Истината въ себе си. Не си правете илюзии, че безъ Истината можете да бѫдете силни хора. Казвате за нѣкого: този човѣкъ може да заповѣдва на духоветѣ. Казвамъ: той не може да заповѣдва на органитѣ си, че ще заповѣдва на духоветѣ! За да може човѣкъ да заповѣдва на духоветѣ, той трѣбва да научи законитѣ на материята и да знае, какъ да я владѣе. Докато не научи законитѣ на материята, не само че не ще може да заповѣдва на духоветѣ, но тѣ ще си играятъ съ него. Духоветѣ сѫ ни научили на всички отрицателни прояви, на всички лоши занятия: на умраза, на кражба, на тунеядство и т. н. Рече ли нѣкой да работи, тѣ веднага ще му кажатъ: нѣма какво да работишъ, нека другитѣ работятъ за тебе. Съвременнитѣ хора се възпитаватъ отъ духоветѣ. Когато дойдатъ до положение тѣ да заповѣдватъ на духоветѣ, въ свѣта вече ще дойде нова култура — култура на великата Истина, която ще внесе свобода въ живота. Тогава всички хора ще бѫдатъ еднакво свободни; училищата ще бѫдатъ отворени за всички хора и ще имъ доставятъ нужното знание, което води къмъ освобождение и просвѣта. Тогава всички хора ще придобиятъ живота, ще знаятъ, колко да живѣятъ; тѣ ще живѣятъ, колкото искатъ и ще бѫдатъ свободни да заминатъ, когато искатъ. Тази е новата религия, която ще дойде въ бѫдеще и по която ще може да живѣе всѣки, който търси Истината. Не казвамъ, че другитѣ хора трѣбва да се мразятъ. Прѣди всичко, умразата не разрѣшава въпроса. Любовьта разрѣшава всички въпроси. Казано е: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!” Обаче, Любовьта чрѣзъ Истината носи правилното разрѣшение на въпроситѣ. И тогава, като обикнете нѣкого, вие ще знаете, защо го обичате. Обичате ли нѣкого, трѣбва да намѣрите въ него една черта, на която напълно да разчитате: нито той да си играе съ васъ, нито вие да си играете съ него. Тази черта ще прѣдставя истинската връзка помежду ви.

 

Сега азъ ви говоря за науката на Любовьта, както и за науката на Истината. Тази Любовь, и тази Истина, за които ви говоря, тѣ не се проявяватъ отсега, тѣ сѫ проявени отъ хиляди години насамъ. Сега ние трѣбва само да си ги припомнимъ. Ако се обърнете къмъ вашето минало и си спомните за Любовьта, за Истината и ги приложите въ живота си, вие ще придобиете новата свѣтлина. Тогава всички хора ще се разбератъ. Ако не се приложи тази Любовь и тази Истина, въ живота на хората винаги ще има противорѣчия.

 

И тъй, не очаквайте свѣтътъ да се оправи по механически начинъ. Нѣма какво да се оправя свѣтътъ, той е оправенъ. Едно насърдчение ще ви кажа: вие трѣбва и можете да се оправите. Смъртьта никога нѣма да изчезне отъ живота, но насърдчителното за васъ е, че вие можете да станете безсмъртни. Лъжата никога нѣма да изчезне отъ живота, но вие можете да намѣрите Истината, която да ви направи свободни. Сиромашията никога нѣма да изчезне отъ живота, но вие можете да станете богати. Невежеството никога нѣма да изчезне отъ живота, но знанието може да бѫде ваше достояние. Ето защо, казвамъ: не примирявайте противорѣчията въ живота, защото има сили вънъ отъ живота, които уреждатъ всички противорѣчия. Мравитѣ не уреждатъ живота, но тѣ могатъ да уредатъ само своитѣ мравуняци. Човѣкъ не може да се разпорежда съ себе си, има други сѫщества, които уреждатъ живота. Когато дойдатъ културнитѣ ангели въ свѣта, тѣ правятъ съ хората сѫщото, каквото хората правятъ съ дърветата. Тѣ казватъ: еди-кое си поле трѣбва да се окоси; съберете 20,000 левенти момъци и ги окосете като трѣва! Казвате: колко сѫ жестоки Тѣ сѫ жестоки, а когато вие рѣжете дърветата, това не е ли жестокость? Ще кажете, че това не е жестокость, а култура. Ако вашата дъщеря е въ нѣкое леко заведение и продава себе си, не е ли по-добрѣ тия културни сѫщества да я откѫснатъ отъ тази срѣда и да я занесатъ въ тѣхния свѣтъ? Ще е ли по-добрѣ за единъ министъръ, който подписва смъртната присѫда на 20 души, да замине за другия свѣтъ, между, висшитѣ сѫщества, прѣди да е подписалъ тази присѫда? По-добрѣ е такива хора да се отрѣжатъ, като дърветата, отъ своята срѣда, и да се занесатъ на по-добро мѣсто. Ние не искаме хората да умиратъ, но да отиватъ въ онзи свѣтъ, да се учатъ.

 

И тъй, ние сме за разумния животъ. Казвате: какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота седи въ това, да се възлюби Истината. Като възлюбите Истината, тя ще отвори всички врати, ще ви направи свободни. Това е проста задача, въ която всѣки за себе си, индивидуално, ще разрѣши слѣднитѣ важни въпроси: ще живѣете или ще умрете, богати ли ще бѫдете или сиромаси, умни ли ще бѫдете или прости. Разрѣшите ли тѣзи въпроси, ще намѣрите и смисъла на живота.

 

Писанието казва: „Богъ е възлюбилъ Истината въ човѣка”. Щомъ Богъ е възлюбилъ Истината у васъ, тогава вие сте въ положението на онзи блаженъ човѣкъ, на когото господарьтъ прости дълга. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да възлюби Истината.

 

Азъ желая сега Богъ да възлюби Истината, която е въ душитѣ ви, а вие да се радвате!

 

29 недѣлна бесѣда отъ Учителя, държана на 8 май, 1927 г. въ гр.  София







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt