Jump to content
Della

1928_04_22 За сѫдба дойдохъ

Recommended Posts

От томчето "За сѫдба дойдохъ"
Сила и живот, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

За сѫдба дойдохъ.

 

„Азъ за сѫдба дойдохъ на този свѣтъ.“

 Иоана 9:39.

 

Тия Христови думи иматъ отношение само къмъ ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. По-добра дума въ български езикъ, която да изразява понятието „сѫдба, сѫдене“ нѣма. Да сѫдишъ човѣка, това се счита за голѣмо негово нещастие. Сѫдбата, обаче, има и друго прѣдназначение: тя рѣшава и благото на човѣка. Когато нѣкой бѣденъ човѣкъ е онеправданъ, сѫдбата, именно, рѣшава да му Се даде правото.

 

Сегашниятъ свѣтъ, въ своята цѣлокупность, е създаденъ върху едно велико начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки намъ, има тѣсна връзка. Когато се говори за връзка, трѣбва да се знае, че връзка се прави между разумни явления. Всѣко явление има своя причина и послѣдствие.

 

Ние можемъ да раздѣлимъ явленията на три категории: материални явления, въ проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение съ тѣхъ; духовни явления, въ проявлението на които съзнанието дѣйствува отвънъ. Напримѣръ, стрѣлката на часовника, която опрѣдѣля точно движението на земята, не съзнава това нѣщо. Тукъ съзнанието дѣйствува отвънъ. Часовникътъ върши работата си правилно, безъ да съзнава, какво върши, но неговата работа се оцѣнява отъ други сѫщества извънъ него, съ високо съзнание. Третата категория явления сѫ Божествени, при които съзнанието участвува отвънъ и отвѫтрѣ. Тѣ прѣдставляватъ сѫщинскитѣ явления. Този родъ явления обединяватъ и материалнитѣ, и духовнитѣ явления въ себе си.

 

Съврѣменната наука засѣга само двата рода явления — материалнитѣ, въ които съзнанието не участвува, и духовнитѣ, при които съзнанието участвува само отвънъ. Такова явление прѣдставлява работата на часовника, който дѣйствува автоматически: дрънка, буди господаря си. Дѣ е неговото съзнание? — Въ господаря му. Възъ основа на това, ученитѣ казватъ: всички хора сѫ автомати, тѣ извършватъ работитѣ си автоматически и слѣдъ като умратъ, всичко се свършва съ тѣхъ. Това казва и часовникътъ: „Ако не ме навиете, азъ ще спра, нѣма да ви бѫда полезенъ.“

 

Сега, въ тия врѣмена, които прѣживѣваме, всички хора се интересуватъ живо отъ това, какво ще кажатъ ученитѣ за землетресението. За да не покажатъ своето невѣжество, ученитѣ казватъ, че ставали нѣкакви размѣствания на пластоветѣ, че огънь имало въ земята и т. н. Казвамъ: така е, и размѣстване на пластоветѣ става, и огънь въ земята има, но сѫщинската причина на землетресенията не е нито въ размѣстването на пластоветѣ, нито въ вѫтрѣшния огънь на земята. Когато нѣкоя жена накладе огънь на огнището и тури отгорѣ тенджерата съ вода и месо да ври, питамъ: огъньтъ, отъ самосебе си ли се накладе? Тенджерата отъ самосебе си ли дойде? Месото отъ самосебе си ли влѣзе въ тенджерата? — Не, причината на всичко това се крие другадѣ. Така и много отъ съврѣменнитѣ учени, като ги питатъ, дали пакъ ще стане землетресение, тѣ казватъ: науката още не може съ положителность да прѣдскаже това. Сеизмографътъ опрѣдѣля само това, което е вече станало, близо или далечъ нѣкѫдѣ, но не може да прѣдскаже, какво има да стане.

 

Днесъ свѣтътъ се намира въ сѫщото положение, въ каквото нѣкога бѣ царь Навуходоносоръ, който сънува сънъ, но не можа да го запомни. Той извика всички мѫдреци отъ царството си да му го изтълкуватъ, но никой не можа да стори това. И пророкъ Данаилъ се натъкна на сѫщото противорѣчие, въ което изпаднаха всички мѫдреци на царь Навуходоносора. Обаче, у Данаила имаше мѫжество, имаше вѣра. Той се обърна къмъ Господа, да му разкаже съна на царя. Съ молитвата си Данаилъ отиде да почерпи свѣдения отъ явленията на Божествения свѣтъ. Тия явления сѫ отъ Божественъ характеръ. Така трѣбва да постѫпятъ и съврѣменнитѣ учени хора. Тѣ трѣбва да направятъ крачка напрѣдъ! Нека отправятъ своята молитва къмъ Бога, да Го помолятъ да имъ обясни причинитѣ на днешнитѣ явления. Тѣ се спиратъ прѣдъ вратата на Царството Божие и философствуватъ. Не, врѣме е да се изтълкува съня на царя, да се изтълкуватъ новитѣ явления, които ставатъ въ живата разумна природа. Цѣлата европейска култура, всички съврѣменни хора сѫ се спрѣли прѣдъ материалния и духовния свѣтъ и не прѣдприематъ рѣшителна крачка напрѣдъ.

 

Питамъ: защо ставатъ землетресенията въ България? Защо се вари месото на огъня? — Все трѣбва да има нѣкаква причина затова. Защо колятъ вола? — И затова има нѣкаква причина. Защо умиратъ хората? — И затова има нѣкаква причина. Нѣкои казватъ: така е наредилъ Богъ. Не, това не е философия. Азъ, като чета свещенитѣ книги, въ които се говори за създаването на свѣта, абсолютно никѫдѣ не съмъ срещналъ да се говори за смъртьта. Въ Божествения езикъ думата смърть не сѫществува. Хората сами създадоха тази дума. Тя сѫществува само въ човѣшкия езикъ. Въ Божествения езикъ не сѫществува и думата землетресение. И тази дума създадоха хората. Причината за землетресенията, въ коя и да е часть на земното кълбо, сѫ всички живи сѫщества. Тѣ създаватъ землетресенията. Чудни сѫ хората, като търсятъ причината на землетресенията другадѣ, а не въ себе си. Отрицателнитѣ мисли, чувства и дѣйствия на хората влияятъ върху земята тъй, както експлозивнитѣ вещества, които, като турятъ подъ нѣкоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества, и всичко надъ тѣхъ хвърква изъ въздуха. Така се произвеждатъ и землетресенията.

 

Казвамъ: всички учени хора, слѣдъ като заминатъ за другия свѣтъ и нѣма какво да правятъ, слизатъ долу въ земята, на дълбочина 5 — 10 — 15 — 20 клм., и като намѣрятъ тамъ избухливитѣ вещества, запалватъ ги и казватъ: да става каквото ще съ България! Казвате: това научна теория ли е? — Толкова научна, колкото сѫ научни и теориитѣ на съврѣменнитѣ геолози. Ние можемъ да опрѣдѣлимъ точно, ще стане ли землетресение въ София, или нѣма да стане. Землетресенията, които станаха въ Чирпанъ и Пловдивъ, показаха, че тамъ нѣмаше десеть души праведни. Азъ имъ казвамъ това нѣщо въ очитѣ. Намѣрете десеть души праведни, и землетресението ще мине и ще замине, безъ да причини голѣми нещастия. Нѣма ли десеть души праведни, землетресението ще стане и голѣми нещастия ще причини. Тия десеть души праведници сѫ десеть опорни точки, които гарантиратъ извѣстна стабилность. Ако въ едно сражение нѣмаме разумни генерали, може ли това сражение да се спечели? Ако въ една държава нѣма десеть разумни управници, може ли тази държава да се оправи? Ако въ единъ университетъ нѣма десеть разумни, добри професори, може ли той да сѫществува? Ако въ астрономията, като наука, нѣма десеть души учени хора, които да я подържатъ, може ли тя да се развива?

 

Сега, въ тия врѣмена, ако ме слушате, най-добрѣ е човѣкъ да мълчи, да наблюдава явленията и да ги проучава. Отъ прѣди години още азъ имахъ силно желание да избавя българитѣ отъ страданията, които днесъ дойдоха. И землетресението спрѣ до София. Обаче, ако българитѣ не измѣнятъ поведението си спрѣмо небето, ако не се рѣшатъ да служатъ на Бога, страданията и изпитанията ще дойдатъ. Трѣбва да знаете, че на първо мѣсто духовенството е отговорно за тия катастрофи въ България. Слѣдъ това отговорностьта лежи върху управляващитѣ, въ широкъ смисълъ на думата, и най-послѣ върху всички останали хора: учители, майки, бащи, млади и стари. И ако всички тия фактори въ свѣта не изпълнятъ волята Божия, ние не сме отговорни за нищо.

 

Питамъ: какво може да се очаква отъ единъ народъ, поданицитѣ на който се изтрѣбватъ едни други помежду си? Какъвъ примѣръ даватъ българитѣ въ това отношение? Съ какво могатъ да се похвалятъ тѣ? Едно врѣме турцитѣ ги клаха и изтезаваха, и тѣ се оплакаха за това прѣдъ цѣла Европа. Но какъвъ отговоръ ще даде днесъ българскиятъ народъ прѣдъ Бога, като се изтрѣбватъ и колятъ сами помежду си? Казвате: еди-кой си човѣкъ не подържа държавата, обявява се противъ нея. Питамъ: какъ може този човѣкъ да се обявява противъ държавата, отъ която е единъ удъ? Какъ може краката ми да бѫдатъ мои врагове? Какъ може очитѣ ми да бѫдатъ мои врагове? Това не може да бѫде, немислимо е! Българинъ на българинъ врагъ не може да бѫде. Такъвъ е Божиятъ законъ! Всѣки, който каже противното, не говори Истината. Въпросътъ не е само за българитѣ, но и за всѣки човѣкъ, който се обявява противъ цѣлото човѣчество. Такъвъ човѣкъ е неговъ врагъ.

 

Христосъ казва: ,,Азъ за сѫдба дойдохъ въ свѣта.“ Христосъ е дошълъ за сѫдба, да тури редъ и порядъкъ въ свѣта, да внесе разумно разбиране за живота. Нѣкои хора мислятъ, че свѣтътъ, както и цѣлата земя, е създадена само заради тѣхъ. Не, на първо мѣсто земята е създадена за Бога, на второ мѣсто — за ангелитѣ и на трето мѣсто — за насъ. Оттукъ ние извличаме три важни положения за насъ, а именно: цѣлото е създадено за главата, главата — за дробоветѣ, а дробоветѣ — за стомаха. Главата е Богъ, дробоветѣ сѫ ангелитѣ, а стомахътъ сме ние. Най-послѣ има и другъ единъ свѣтъ — свѣтътъ на дебелитѣ и тънкитѣ черва. Той е чистилището, адътъ. Всѣки човѣкъ носи този адъ въ себе си. Червата съставляватъ ада у човѣка, дѣто живѣятъ всички паднали и грѣшни духове, всички демони. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е адътъ и дѣ се намира той? Казвамъ: адътъ се намира въ червата на човѣка. Затова често казватъ за нѣкого: проклетъ е въ червата си! Ето защо, когато съврѣменната наука се заеме да лѣкува нѣкого, най-първо очиства стомаха и червата му. Празни ли сѫ червата на човѣка, лѣкуването му може да започне. Въ това отношение и всѣки народъ има глава, дробове, стомахъ и черва. И ако червата на нѣкой човѣкъ или на нѣкой народъ се задръстятъ, трѣбва ли да се рѣже главата му? Чудни сѫ хората съ своята философия!

 

Ще ви приведа случая, станалъ още отъ най-стари врѣмена, съ единъ българинъ. Той рѣшилъ да се ожени, избралъ и момата, но не знаелъ, какъ да разрѣши единъ важенъ въпросъ съ своята булка, която била неимовѣрно висока, около 2 ½ метра. Въ това врѣме у българитѣ сѫществувалъ обичаятъ да вървятъ съ изправени глави, да не се навеждатъ. Прѣзъ врата ли ще минаватъ, или дѣто и да е, главитѣ имъ трѣбвало да бѫдатъ изправени нагорѣ. Дошло редъ булката да влѣзе прѣзъ вратата на кѫщата, дѣто живѣелъ момъкътъ. Какво било очудването на всички, когато вратата на кѫщата се указала низка за булката! Какъ да влѣзе? Обичай е главата да не се навежда. И българинътъ, като циганина, трѣбвало да каже: ,,И чука си продавамъ, и чергата си продавамъ, но обичаятъ си не измѣнямъ.“ Всички започнали да мислятъ, какво да направятъ, за да вкаратъ булката прѣзъ вратата. Като помислили, че трѣбва да се отрѣже главата ѝ, за да я вкаратъ вѫтрѣ, взели да плачатъ, да тѫжатъ, каква ще е тази булка безъ глава. Приближава се най-послѣ при сватбаритѣ единъ старъ, разуменъ българинъ и имъ казва: „Азъ ще ви покажа начинъ, какъ да вкарате булката прѣзъ вратата, но ще ми позволите ли да се кача на врата ѝ? — Позволяваме. Той се качилъ на врата ѝ, и тя, безъ да ще, се навела. Тогава той казва на сватоветѣ: „Хайде, теглете сега булката навѫтрѣ!“ Потеглили я тѣ, и булката влѣзла. Както виждате, по единъ простъ начинъ се прѣмахнало нещастието, което щѣло да сполѣти тия стари българи.

 

По сѫщия начинъ и съврѣменнитѣ хора сѫ се възгордѣли, не навеждатъ глава, и казватъ: ние сме разрѣшили всички въпроси въ свѣта, никакъвъ Господъ не сѫществува, ние управляваме свѣта, ние имаме право да сѣчемъ глави, затова всѣки трѣбва да се подчинява на нашитѣ закони. Но землетресението дойде, качи се на гърба на българина и каза: теглете го сега вѫтрѣ! Какво иска да ни каже днесъ землетресението? — Да влѣзете прѣзъ вратата на Царството Божие. Сега всички хора и народи седятъ прѣдъ тази врата и казватъ: обичай е да не си навеждаме главата, не можемъ да минемъ прѣзъ вратата, низка е за насъ. Казвате: много пострадахме отъ землетресението. Не, още не сте пострадали. Ако София пострада, тогава ще бѫде лошото. Засега страдатъ малко само краката и стомаха на България, но главата трѣбва да се пази. Пострада ли главата на България, тогава ще бѫде най-голѣмото нещастие.

 

И азъ казвамъ днесъ на българския народъ: нека цѣла София излѣзе вънъ да се помоли на Бога. Защо чакатъ само на свещеницитѣ? Нека софиянци не чакатъ никакви православни свещеници, никакви евангелски проповѣдници, нека сами излѣзатъ подъ открито небе и да се помолятъ на Бога, да се обърнатъ къмъ Него, да видятъ, какъ Богъ ще ги послуша! А тѣ седятъ и философствуватъ, дали има Богъ, или не; дали ще ги послуша Той, или не. Тѣ отиватъ да питатъ ученитѣ хора, ще има ли землетресение, или не. Казвамъ: ако грѣшите, ще има землетресение; ако не грѣшите, никакво землетресение нѣма да има. Когато евреитѣ разпнаха Христа, стана голѣмо землетресение, и завѣсата на храма се разкѫса. Едно трѣбва да знаятъ съврѣменнитѣ хора: избиването на добритѣ хора винаги произвежда землетресения.

 

Ние можемъ да обосновемъ това нѣщо научно. Какъ, именно, се обясняватъ землетресенията? — Тѣ сѫ резултатъ на отрицателнитѣ човѣшки мисли, чувства и дѣйствия. Човѣшката мисъль е въ състояние да измѣни лицето на земята. Въ това отношение, колективната мисъль на българитѣ е много силна, много активна. У българитѣ е складирана голѣмо количество разрушителна енергия. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който се вижда резултатътъ на тази разрушителна енергия. Прѣди години въ варненската градина, край морето, бѣха поставили желѣзни пейки за сѣдане. Не се минаха и двѣ години слѣдъ това, тия пейки бѣха разрушени. Хората, които сѣдаха на тѣхъ, ги разрушиха безъ пила, безъ никакъвъ инструментъ. Какъ стана това? — Благодарение на излишната електрическа енергия у българитѣ, която е въ състояние да развинтва бурмитѣ. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Важно е, какво трѣбва да се прави днесъ.

 

Често запитватъ: защо идватъ нещастия и страдания въ свѣта? Казвамъ: доказано е, че прѣзъ всички епохи на човѣчеството, страданията и нещастията сѫ идвали като резултатъ отъ прѣстѫпване на Божественитѣ закони. Едно нѣщо, което знаемъ съ положителность е слѣдното: нѣма случай въ цѣлата история на човѣчеството да сѫ пострадали хората, когато сѫ изпълнявали волята Божия. И всички трѣбва да признаемъ, че българитѣ не живѣятъ, както трѣбва. Надъ тѣхната съвѣсть лежатъ редица грѣхове и прѣстѫпления. Тѣ гониха гърцитѣ отъ България, биха ги, палиха имъ кѫщитѣ и т. н. Азъ не ги сѫдя за това, небето ги сѫди — и сѫдбата е започнала вече. Едно врѣме българитѣ бѣха измѫчвани, бити, затваряни отъ турцитѣ, но не взеха поука отъ това положение. Нека знаятъ, че тѣ не сѫ невинни. Ще кажете ами за гърцитѣ нѣма ли да дойде възмездие? — И за тѣхъ ще дойде. — Ами за сърбитѣ? — И за тѣхъ ще дойде. — Ами за англичанитѣ? — И за англичанитѣ ще дойде. — Ами за французитѣ? — И за французитѣ ще дойде. Нѣма да остане народъ въ цѣла Европа, комуто справедливо да не се въздаде за дѣлата!

 

Въ втората глава отъ книгата на пророкъ Данаила се говори за съня на царь Навуходоносора, който бѣ възпроизведенъ и разтълкуванъ отъ пророка. Сънътъ, който царьтъ видѣлъ, бѣ слѣдниятъ: „Великъ образъ, на който главата бѣ отъ чисто злато, гѫрдитѣ и мишцитѣ му — отъ сребро; коремътъ и бедрата му — отъ мѣдь; голенитѣ му — отъ желѣзо, а нозѣтѣ му — една часть отъ желѣзо и една отъ каль. Слѣдъ това се отсѣче камъкъ безъ рѫцѣ и удари образа въ нозѣтѣ му, които бѣха отъ желѣзо и каль и ги съкруши... Камъкътъ, който удари образа, стана планина голѣма и изпълни всичката земя“.

 

Краката на образа, направени отъ каль и желѣзо, прѣдставляватъ европейската култура. Голѣмиятъ камъкъ, който удари нозѣтѣ на този образъ и ги съкруши, прѣдставлява Божията сѫдба, разумното, което иде въ свѣта. Този голѣмъ камъкъ ще съсипе всички съврѣменни стари разбирания и схващания и въ науката, и въ обществения животъ и ще създаде нова наука, нови отношения, които ще почиватъ на здрава, положителна основа.

 

И тъй, казвамъ: петната, които се явиха на слънцето, имаха връзка съ землетресенията. Ние знаемъ, какво нѣщо е слънцето и защо ставатъ извѣстни пертурбации въ него. Слънцето е единъ разуменъ центъръ, но и земята прѣдставлява нѣщо разумно. Не само на повърхностьта на земята, но и въ вѫтрѣшностьта ѝ живѣятъ разумни сѫщества. Какво ще кажете на това отгорѣ? Какво ще кажатъ съврѣменнитѣ учени, ако имъ се каже, че като се проникне на дълбочина 1000 километра въ земята, ще се достигне до една празнина отъ около 1000 километра? Слѣдъ нея иде друга една топка, като малка земя, която се върти постоянно. Надъ тази топка живѣятъ други разумни сѫщества. Кой може да опровергае тази теория? Който смѣе да я опровергае, ще му кажа да слѣзе долу, да провѣри. Ще кажете: нали долу има огънь? — Да, на дълбочина около 1000 километра отъ земната повърхность има огънь, но този въпросъ не ни интересува. За въ бѫдеще ученитѣ хора ще знаятъ разни методи, какъ да слизатъ въ земята и ще могатъ да провѣрятъ тия истини. Ние не тълкуваме явленията безразборно, или както не сѫ въ дѣйствителность. Ние сме за Истината, споредъ която земята е великъ живъ организъмъ, въ който живѣе една възвишена разумна душа, съ съзнание, каквото има и човѣкътъ.

 

Въ Писанието се казва, че когато земята не може да търпи сѫществата, които живѣятъ върху нея, тя започва да набръчква кожата си. Кожата е нейната кора, нейнитѣ пластове, които сѫ живи. Въ кората на земята дѣйствуватъ редъ сили, които ученитѣ хора наричатъ „силови линии.“

 

Христосъ казва: ,,Азъ за сѫдба дойдохъ въ свѣта“. Вие трѣбва да знаете, че ако между васъ се намѣрятъ десеть души праведници, тѣ ще бѫдатъ въ състояние да спасятъ София. Ако тия десеть души се намѣрятъ било въ православната църква, било въ евангелската църква, било въ еврейската църква, безразлично отъ коя църква ще бѫдатъ, ние ще имъ благодаримъ. За насъ е важно София да се спаси, да има десеть души богаташи, които да вложатъ своитѣ капитали въ Божествената банка, да кредитиратъ за София. Да не мислите, че праведнитѣ хора сѫ бѣдни. Не, бѣдниятъ човѣкъ не може да бѫде праведенъ. Праведнитѣ хора сѫ дошли на земята да извършатъ нѣкаква специална работа и да придобиятъ опитность. Тѣ сѫ дошли отъ друга нѣкаква система и разполагатъ съ цѣлата земя — могатъ да живѣятъ тукъ, колкото години искатъ и, като си свършатъ работата, ще си отидатъ, отдѣто сѫ дошли. Богати сѫ праведнитѣ хора, Синове Божии сѫ тѣ! Всѣки човѣкъ, който е Синъ Божий, той има капитали, разполага съ цѣла слънчева система. Хората мислятъ, че праведницитѣ, светиитѣ сѫ бѣдняци, които се уединяватъ въ нѣкои пещери или въ нѣкои гори и тамъ прѣкарватъ живота си въ постъ и молитва, а отъ врѣме на врѣме се срѣщатъ съ нѣкои хора и имъ прѣдсказватъ, колко души сѫ въ кѫщи, колко отъ тѣхъ има живи и колко умрѣли, богати ли сѫ или бѣдни, колко отъ овцитѣ имъ сѫ изгубени и т. н. Разказватъ имъ още за онзи свѣтъ, за наказанията и за благата въ свѣта и редъ други нѣща. Казвамъ: това е лесна работа. Така могатъ да прѣдсказватъ и всички врачки въ България, които гледатъ на кафе, както и всички обикновени мѫдреци. Въ София има двама такива видни гледачи на кафе. Тѣ взели своитѣ джезвета, спрѣли се нѣкѫдѣ прѣдъ Витоша и прѣдсказватъ, кому какво ще се случи. Обикновено този родъ гледачи могатъ да врачуватъ и прѣдсказватъ на всички, но не и на себе си. Тѣ не могатъ да прѣдскажатъ, какво ще се случи на самитѣ тѣхъ. Сѫдбата на българския народъ прѣдсказали, но своята не могли да прѣдскажатъ. Доколкото зная отъ тѣхнитѣ прѣдсказания, сѫдбата на България не е лоша.

 

„Азъ за сѫдба дойдохъ въ този свѣтъ“. Казвамъ: въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да се пробуди истинско желание да добиете Божественото знание. Въ всѣки човѣкъ трѣбва да се събуди желание да има глава, т. е. да бѫде свързанъ съ Бога, съ Мѫдростьта, да знае нѣщата, да изработи въ себе си единъ сеизмографъ. Сегашната наука не знае, какво има да се случи, тя не може да прѣдсказва събитията съ положителность. Божествената наука може да прѣдсказва всичко. Отъ двѣ-три години насамъ азъ постоянно говоря за землетресенията, за събитията, които прѣдстоятъ да дойдатъ. Азъ имамъ точни данни за тия нѣща, които станаха, както и за тия, които ще станатъ за въ бѫдеще. Казвате: не трѣбва да се говори на хората така, да не се плашатъ. Да, нѣма защо да се плашатъ хората, но казвамъ: има една наука, споредъ която нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени, но тя не е фатална наука. Споредъ тази наука, при извѣстни условия, нѣкои страдания и злини могатъ да се отстранятъ, или да се отложатъ, а могатъ и да се ускорятъ — това зависи отъ живота на хората. Единъ домъ може да се разруши, а може и да се съгради. Единъ народъ може да се разруши, а може и да се създаде. Това е въ рѫцѣтѣ на самия народъ, въ рѫцѣтѣ на неговитѣ управници. Казвамъ: въ свѣта, обаче, трѣбва да има абсолютна справедливость! Въ България трѣбва да има идеална справедливость! Въ българските затвори не трѣбва да остане затворенъ нито единъ праведенъ човѣкъ. И най-послѣ, Правдата трѣбва да се приложи въ свѣта, да не остане нито единъ бѣденъ човѣкъ, който да си въздъхва, да се чувствува онеправданъ и да се пита: нѣма ли Господъ въ свѣта? Въ България не трѣбва да има бѣдни хора. Ние можемъ по десеть пѫти на день да вдигаме рѫцѣтѣ и да се молимъ, но тази молитва не хваща мѣсто. Праведникътъ, като се моли на Бога, трѣбва да иска отъ Него да му покаже, дѣ има нѣкоя страдална душа, за да ѝ помогне. Това значи молитва! Щомъ намѣрите такава душа, ще ѝ кажете: не се обезсърдчавай, има животъ, има добри хора въ свѣта!

 

Казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да развива своето вѫтрѣшно радио, да бѫде въ прѣмъ контактъ съ невидимия свѣтъ. Цѣнна придобивка е днесъ радиото въ свѣта. То върши голѣма услуга на човѣчеството. Вземете примѣра съ двамата германски авиатори, които прѣлетѣха океана съ своя аеропланъ, но прѣтърпѣха една малка изненада: бензинътъ имъ се свърши, и тѣ слѣзоха съ аероплана си на единъ леденъ островъ. Тѣ имаха на разположение радио. Веднага си послужиха съ него, и отъ Америка имъ пристигна помощь. Ако свѣтскитѣ хора правятъ това, нима духовнитѣ хора не могатъ да си послужатъ съ своето невидимо радио и да се обърнатъ за помощь къмъ Бога, къмъ Онзи, Който имъ е подарилъ животъ? Щомъ сме въ връзка съ Бога, помощьта веднага ще дойде. Достатъчно е само да отправимъ своето радио къмъ Него. Кажемъ ли на Бога, че нашиятъ аеропланъ не работи, и помощьта отъ Него веднага ще пристигне.

 

Слѣдователно, когато ви дойдатъ нѣкои малки нещастия, благодарете за тѣхъ, защото вие не знаете, какви по-голѣми нещастия би могло да ви се случатъ. Землетресението, което стана въ Пловдивъ на 18 априлъ, 9 ч. в. бѣше опрѣдѣлено да стане срѣдъ нощь, но това, което можахме да направимъ ние, бѣше да го ускоримъ, да стане 2 — 3 часа по-рано, за да се избегнатъ по-голѣмитѣ нещастия. Добритѣ хора въ България прѣдотвратиха голѣмитѣ нещастия. Ако имаше повече добри хора, тѣ съвсѣмъ щѣха да спратъ землетресението. Казвате: голѣмо нещастие ни сполетѣ. Не казвайте, че нещастието е голѣмо. Благодарете и за него! Ако разбирате смисъла на страданията и нещастията, ще видите, че тѣ сѫ едно благо за българския народъ. Философия е да разбирате смисъла на страданията! Благодарете, че Богъ намали нещастието на България на 1/100 отъ това, което бѣше прѣдвидено да дойде. Ако то бѣше дошло съ такава сила, съ каквато бѣше опрѣдѣлено, щѣше да помете всички хора: въ Чирпанъ и въ Пловдивъ нѣмаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щѣха да бѫдатъ унищожени. Но Господъ каза: „Засега тия хора нека се стреснатъ малко, тѣ сѫ още болни, не могатъ да издържатъ голѣми нещастия.“

 

Та казвамъ: тия страдания, които дойдоха въ България чрѣзъ землетресенията, сѫ голѣмо благо за българитѣ, да се стреснатъ малко, да прѣстанатъ ежбитѣ между тѣхъ, да се осмисли живота имъ, да изчезне различието между богати и бѣдни и т. н.. Днесъ си богатъ, но утрѣ, като дойде землетресението и ти изгубишъ кѫщата си, паритѣ си, дѣ ще отиде твоето богатство? Какво ни показва землетресението? — Че българитѣ трѣбва да бѫдатъ демократични. Щомъ дойде землетресението, всички излѣзоха подъ открито небе, всички сѫ подъ общъ знаменатель. Прѣди нѣколко години още казахъ на българитѣ да излизатъ сутринь да се молятъ на Бога подъ открито небе, но тѣ казаха, че това било идолопоклонство, нѣмало защо да излизатъ прѣди изгрѣвъ на слънцето и т. н.. Не всички хора трѣбва да гледатъ нагорѣ, да отправятъ ума и сърцето си къмъ Бога. Не, казвамъ, че не трѣбва да ходятъ на църква. Нека ходятъ на църква, но слѣдъ това да излѣзатъ подъ открито небе и тамъ още веднъжъ да се помолятъ на Бога. Направятъ ли това, никакво землетресение нѣма да дойде. Но ако тѣ се молятъ въ своитѣ църкви, както сега, още много землетресения ще дойдатъ. Азъ не казвамъ на българитѣ да съборятъ църквитѣ си. Не, нека ги освѣщаватъ, но поне 4 — 5 пѫти прѣзъ годината да излизатъ сутринь рано подъ открито небе да се помолятъ на Бога, да Му благодарятъ за живота, за здравето и за благоденствието, което имъ е далъ. Такъвъ трѣбва да бѫде тѣхниятъ идеалъ!

 

Нѣкои питатъ: какво е новото учение? — Новото учение изисква да имашъ една възвишена идея, да живѣешъ за Бога, за своята глава, да имашъ здравъ мозъкъ, да бѫдешъ свързанъ съ Бога, съ това, което не виждашъ. Послѣ, постепенно ще слизашъ къмъ това, което се оформява и най-послѣ ще дойдешъ до хората и ще ги обикнешъ. Ти не можешъ да обичашъ хората, докато не обичашъ Бога. Защо? — Понеже Любовьта, като велика сила, иде отгорѣ. При това, за да обичашъ нѣкого, нужни сѫ условия. Този, когото ти обичашъ, не може да почувствува и възприеме твоята любовь, ако нѣма затова необходимитѣ условия. Прѣдставете си, че главата и краката на този, когото обичашъ, сѫ свързани съ едно менгеме. Какъ ще говоришъ на този човѣкъ за любовь? Какъ ще те разбере той? Какъ ще може да те слуша? За да те слуша и разбере, ти трѣбва да освободишъ главата и краката му отъ менгемето, да му прочетешъ 5 глава отъ Исайя, да чуе, какъ се изразява злото.

 

И тогава, ако нѣкой те пита, има ли Господъ, или не, ще му кажешъ: ела, азъ ще ти покажа, има ли Господъ, или нѣма. Болниятъ какъ познава, дали има Господъ, или нѣма? Ако си лѣкарь, ще кажешъ на болния: ела съ менъ, азъ ще ти покажа, има ли Господъ, или нѣма. — Какъ ще ми докажешъ? — Ако вѣрвашъ, още сега ще бѫдешъ излѣкуванъ; Господъ може да направи това. Тогава, бутнешъ болния на 4-5 мѣста, и въ нѣколко часа той е здравъ, изправенъ на краката си. — Сега вѣрвашъ ли въ Бога? — Вѣрвамъ. Какъ ще докажешъ на бѣдния, има ли Господъ, или нѣма? Ако си богатъ, ще му кажешъ: ела при менъ, азъ имамъ цѣръ противъ твоята болесть. Ще бутнешъ тукъ-тамъ, ще му помогнешъ и ще кажешъ: въ името Божие азъ ти давамъ това, отъ което се нуждаешъ. Докато човѣкъ е сиромахъ, казва: има Господъ! Забогатѣе ли, казва: нѣма Господъ! Съврѣменнитѣ учени хора пъкъ се срамуватъ да признаятъ, че има Господъ. Азъ не говоря за този Господъ, който днесъ се проповѣдва. Ама имало нѣкакви противорѣчия въ свѣта. Тѣ сѫ послѣдствия отъ нашия животъ. Ако въ червата на хората се събиратъ много нечистотии, природата не е виновна затова. Ние, които сме яли повече, отколкото трѣбва, сами сме виновни. Ние не сме се въздържали, вслѣдствие на което става задръстване въ червата, и лѣкарьтъ като дойде, казва: „Очистително дайте на този боленъ!“ Мислите ли, че въ другитѣ области на човѣшкия организъмъ не става задръстване? — Задръстване става и въ сърцето, и въ ума на човѣка, т. е. става подпушване на неговитѣ мисли и чувства.

 

Та казвамъ: първото нѣщо, което се изисква отъ всѣки човѣкъ е да тури като основа въ живота си великата сила — Любовьта, и да може при най-голѣмитѣ изпитания въ живота да издържа, безъ да губи доброто разположение на душата и на духа си. Да запазишъ любовьта си, когато си богатъ, това всѣки може, но да я запазишъ при най-голѣмата мѫчнотия и при най-лошитѣ условия — това е изкуство. Напримѣръ, дойде нѣкое голѣмо землетресение, всички хора бѣгатъ, криятъ се — само човѣкътъ на Любовьта седи спокойно, не бѣга, не се крие. Днесъ хората бѣгатъ и безъ землетресения. Прѣди години, въ една отъ варненскитѣ църкви, на разпети петъкъ се събрали много хора. По едно врѣме се чува нѣкакво бучение, като землетресение, и единъ отъ присѫтствуващитѣ извиква: „Землетресение!“ — всички хора отъ църквата хукватъ да бѣгатъ навънъ. Въ тази паника били изпотѫпкани и избити около 20 души. Излизатъ вънъ — никакво землетресение. Тази паника се прѣдава по всички църкви въ Варна, като по радио, и всички хора избѣгали вънъ отъ църквитѣ.

 

Та тѣзи отъ васъ, които иматъ въ себе си свещената идея за Бога, да направятъ крачка напрѣдъ! Ако любовьта ви не се увеличава всѣки день съ по единъ градусъ, вие не сте на правия пѫть! Ако разумностьта ви не се увеличава всѣки день съ по единъ градусъ, вие не сте на правия пѫть. Увеличава ли се любовьта ви всѣки день съ по единъ градусъ, вие сте праведни хора. Мнозина се оплакватъ, че любовьта имъ постепенно изчезвала. Това, което изчезва, което прѣстава и се намалява, не е любовь. Любовьта, въ своитѣ прояви, е непрѣривна; тя всѣки моментъ се усилва.

 

Апостолъ Павелъ казва: „Кой може да ни отдалечи отъ Бога, отъ Любовьта Христова? — Никоя сила не е въ състояние да стори това. Ако вие се проникнете дълбоко отъ тази идея, животътъ ви ще стане щастливъ. Напримѣръ, сега, между хората се явяватъ редъ противорѣчия, задаватъ се въпроситѣ, кого да обичаме и кого не? Казвамъ: може да се обича само добриятъ и разумниятъ човѣкъ, а на глупавия и на неразумния може да се докаже закона, че чрѣзъ злото въ себе си той прѣпятствува на своето развитие.

 

Въ прочетената глава на пророкъ Данаила се говори за съня на царь Навуходоносора, който Данаилъ изтълкувалъ по слѣдния начинъ: главата на този образъ, която била отъ злато, прѣдставлявала вавилонското царство. Гѫрдитѣ му били отъ сребро. Това било асирийското царство. Коремътъ и бедрата, му били отъ мѣдь, това е царството на Александъръ Велики. Коленитѣ му били отъ желѣзо. Тѣ прѣдставлявали римската империя. Краката му били една часть отъ желѣзо, а другата отъ желѣзо и каль. Тѣ прѣдставлявали сегашната култура — културата на европейскитѣ държави.

 

И тъй, вие ще бѫдете зрители на това, което става. Нѣма защо да ви разправямъ, какво ще стане. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть, че това, което ще става на земята е велико и славно. За добритѣ, за разумнитѣ хора то ще бѫде години на юбилей. Христосъ казва: „Когато видите, че всички тия събития ставатъ, трѣбва да знаете, че настава часа на вашето освобождение.“ Пробуждане на съзнанието е нужно да стане! Всички катастрофи, които сега ставатъ, всички смущения, които идватъ, всичко се извършва съ цѣль да се пробуди човѣшкото съзнание. Само по този начинъ хората ще си подадатъ рѫка. И европейскитѣ народи ще си подадатъ рѫка едни на други, но сега тѣ още не сѫ дошли дотамъ, да прѣмахнатъ прѣградитѣ, които сѫществуватъ между тѣхъ. Ако Германия, Франция, Англия се съединятъ въ едно, нима малкитѣ държави покрай тѣхъ нѣма да изправятъ живота си? Засега между народитѣ може да се постави, ако не напълно идеаленъ, поне сносенъ животъ. Идеалниятъ животъ ще дойде за въ бѫдеще.

 

Всички, които ме слушатъ, трѣбва да пожелаятъ да дадатъ примѣръ на сносенъ животъ, и да не чакатъ спасението да дойде отвънъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи усилено съ мисъльта си. И ако всѣки човѣкъ е единъ отъ десетьтѣ мѫдреци на Навуходоносора, щомъ се обърне къмъ Бога и Го попита, какво трѣбва да прави, ще получи отговоръ. Това става по вѫтрѣшна свобода. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ до новата область на живота, трѣбва да бѫде едно възвишено, Божествено дѣте. Той ще бѫде, въ широкъ смисълъ на думата, „човѣкъ“, освободенъ отъ своя вѫтрѣшенъ егоизъмъ, съ съзнание, че може да обича, може да мисли. Само такъвъ човѣкъ може да приложи правилно всичко, което му е дадено. Той може да прави погрѣшки, но никой нѣма да го сѫди за тѣхъ. Погрѣшки правятъ и ученитѣ хора, погрѣшки правятъ и разумнитѣ хора, погрѣшки сѫ правили и светиитѣ, но злото не е тамъ. Злото е въ отлагането, когато хората казватъ: ние не искаме да живѣемъ, не искаме да работимъ и да се учимъ, животътъ нѣма смисълъ.

 

Днесъ Провидѣнието поставя цѣлото човѣчество, цѣлата съврѣменна култура на изпити. Ние сме въ послѣдната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, сѫ поставени на единъ вѫтрѣшенъ духовенъ изпитъ. И всѣки, който има любовь въ душата си, ще има миръ въ себе си, нѣма да се смущава отъ условията, но ще се намира подъ великия Божи Промисълъ.

 

Та казвамъ: въ тия врѣмена е потрѣбно истинско, положително знание. Казватъ. че при сегашнитѣ землетресения много хора сѫ полудѣли отъ страхъ. Да, ще полудѣятъ, тѣ сѫ прѣдъ неизвѣстность, а неизвѣстностьта е страшно нѣщо! Щомъ дойде землетресението, човѣкъ се намира прѣдъ голѣма катастрофа, той мисли, че е въ рѫцѣтѣ на единъ разбойникъ, който го коли. Отъ какво се плаши човѣкъ? — Отъ неразумното. Човѣкъ се плаши отъ разбойника, отъ звѣра — мечка, вълкъ и др., защото въ тѣхъ нѣма разумность. Може ли да се плашимъ отъ разумния човѣкъ? — Не, на него ще имаме упование. Значи, въ свѣта има великъ Промисълъ, велика Божия Любовь, която обединява хората. Богъ ги обединява, злото ги разединява. Съврѣменнитѣ хора, като видятъ, че двама души се обичатъ, не могатъ да търпятъ и казватъ: какво сѫ намѣрили помежду си, че се обичатъ? Питамъ: кой човѣкъ, споредъ васъ, заслужава вашата любовь? Допуснете, че имате двѣ моми: едната бѣдна, скромна — простичко облѣчена, а другата богата — хубаво облѣчена, съ накити и гирлянди. Коя отъ двѣтѣ ще заслужи вашата любовь? — Тази, която е богата съ добродѣтели; тя може да бѫде и бѣдната, и богатата мома. Всѣка душа, въ своето първично състояние, е едно богатство. Знанието, което душата носи въ себе си, това сѫ нейнитѣ хубави, скѫпи дрехи и накити. Ако една мома е разумна, богатитѣ дрехи и скѫпитѣ накити идватъ отпослѣ.

 

Често хората казватъ: този човѣкъ не вѣрва като насъ, той има съвсѣмъ друго вѣрую. Но сѫществува законъ, споредъ който най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да обичашъ човѣка, който вѣрва напълно като тебе, или който мяза въ всѣко отношение на тебе. Не изисквайте, щото всички хора да мислятъ точно като васъ, да сѫ напълно като васъ. Вие трѣбва да знаете, че ако се обича нѣкой човѣкъ, или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъль, различна отъ мисъльта на всички други. Това е красивото въ човѣка! Неговото специфично вѣрую, неговата специфична мисъль, това е единъ красивъ брилянтъ, единъ красивъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Той е различенъ за всички хора.

 

Ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е този брилянтъ или този скѫпоцѣненъ камъкъ. Срѣщате единъ голѣмъ юнакъ, който носи на гърба си чувалъ съ сто килограма злато, или съ скѫпоцѣнни камъни. Вие сте слабъ, хилавъ човѣкъ, но казвате: и азъ бихъ желалъ да нося този чувалъ. Питамъ: за тебе ли е този чувалъ? — Не, ти можешъ да носишъ на гърба си чувалъ съ десеть килограма тяжесть. Този, който носи стотѣ килограма на гърба си, той е юнакъ, заслужава да носи чувала съ златото. Но и вие, които носите десеть килограма на гърба си, сте герои по отношение другъ нѣкой, който може да носи само единъ килограмъ. И той, като ви погледне, ще каже: герой е този човѣкъ! Има други сѫщества пъкъ, които носятъ само по единъ милиграмъ на гърба си. Като погледна къмъ всички сѫщества, намирамъ, че всички сѫ герои — все носятъ нѣщо на гърба си, и то всѣки споредъ силата си. Това е специфичното за всѣки човѣкъ; то е неговиятъ брилянтъ, неговиятъ скѫпоцѣненъ камъкъ.

 

Казвамъ: всѣки човѣкъ има въ себе си извѣстна добродѣтель, извѣстна способность, специфична за самия него, поради която, именно, той е цѣненъ прѣдъ Бога, и прѣдъ хората. И ако вие заличите въ себе си красивото, вашето специфично хубаво и добро нѣщо, за което Богъ ви цѣни, небето — познава, а хората — обичатъ, това ще ви причини смърть, или най-малко ще опетни живота ви. Когато хората опетняватъ своята Божествена, своята свещена идея въ себе си, животътъ имъ се помрачава и изгубва смисълъ. Казвамъ: измийте тази каль, която сте поставили върху своята свещена идея, и животътъ ви веднага ще придобие смисълъ. Обаче, всички трѣбва да знаете, че нѣма сѫщество въ свѣта, което би могло да разруши основната, свещената идея, която Богъ е вложилъ въ душата ви. Душата може да страда, може да мине прѣзъ ужасни страдания, може да гори въ най-голѣмия огънь, но ще мине и замине, безъ да се засегне, и ще каже: минахъ прѣзъ голѣми страдания, велика опитность придобихъ и пакъ излѣзохъ благополучно. Благодаря на Бога за благата, които по този начинъ придобихъ!

 

И тъй, ако вървите по Божия пѫть, ще видите, че въ всички нѣща има великъ Божи Промисълъ. Напримѣръ, вие може да живѣете въ висока, нѣколко етажна кѫща, но живѣете ли правилно, вършите ли волята Божия, землетресението ще мине и замине, но вашата кѫща нѣма да се събори. Много кѫщи наоколо ще се разрушатъ, но ако ангелътъ е турилъ рѫката си на вашата кѫща, тя ще остане здрава, непокѫтната, ще стърчи като канара около развалинитѣ. Какво ще кажатъ ученитѣ хора на това отгорѣ? Казвамъ: праведенъ човѣкъ живѣе тамъ! Ако той е единъ отъ десетьтѣ праведни хора, неговата кѫща нѣма да се засегне нито на йота. И въ Писанието е казано сѫщото. Но какво се изисква отъ хората сега?— Вѣра. Обаче, вѣрата имъ не трѣбва да бѫде като вѣрата на онази българка баба, която имала прѣдъ прозореца на кѫщичката си една малка каменна могилка, за която, като ѝ прѣчила сутринь да вижда изгрѣването на слънцето, молила се на Бога да я прѣмѣсти отъ нейното мѣсто. Като ставала сутринь и виждала, че могилката все още седи на своето мѣсто, казвала си: „Точно така излѣзе, както си мислихъ!“ Тя се молила на Бога могилката да се прѣмахне, но въ себе си казвала: я ще стане така, я не. Толкова била нейната вѣра.

 

По сѫщия начинъ и вие правите опити и казвате: Господъ мене ли ще слуша? Щомъ Господъ не те слуша, трѣбва да знаешъ, че не живѣешъ добрѣ и ще се заемешъ да изправишъ живота си. Не те ли слуша Господъ, това показва, че ти нѣмашъ обработено сърце, нѣмашъ свѣтълъ умъ и ще се молишъ на Бога, ще работишъ върху себе си, докато придобиешъ тия нѣща. Нѣма да разправяшъ на другитѣ, че не си добъръ човѣкъ, но ще признаешъ това само за себе си и тайно въ душата си ще се молишъ на Бога да ти помогне въ работата. Работишъ ли за изправянето на своя животъ, Господъ ще те слуша и ще отговаря на молитвитѣ ти.

 

Нѣкои питатъ: защо сѫ страданията въ свѣта? Ще ви обясня съ единъ примѣръ. Върви единъ бѣденъ човѣкъ по пѫтя и вижда единъ сакатъ прѣдъ него седи, иска помощь. Той нѣмалъ съ що да му помогне, но се помолилъ на Бога за него и си заминалъ. Минава другъ човѣкъ покрай сакатия, ритва го съ крака си и го запитва: „Защо седишъ тукъ? Защо не направишъ опитъ да работишъ, да се движишъ, за да се излѣкувашъ?“ Сакатиятъ слѣдъ това става, започва да се движи полека-лека и се замисля върху това, какъ да изправи своя животъ. Отъ този моментъ винаги благодарилъ въ себе си на непознатия, който, като го ритналъ, станалъ причина да се излѣкува.

 

Та страданията и изпитанията въ живота ни, това сѫ тласъцитѣ, ударитѣ отъ страна на Провидѣнието, които ни подтикватъ къмъ работа, къмъ новъ животъ. Тѣ носятъ извѣстни блага заради насъ. Вие казвате: това сѫ заблуждения. Не, заблужденията сѫ въ сегашния животъ на хората. По-голѣми заблуждения отъ сегашнитѣ нѣма. Заблуждения сѫществуватъ и въ съврѣменната наука, и въ съврѣменната религия. Обаче, има редъ учени хора, които се отличаватъ съ своята искреность. Тѣ изясняватъ фактитѣ, говорятъ по тѣхъ, но дойдатъ ли до нѣкои факти, които не познаватъ, казватъ: тия нѣща още не съмъ разбралъ, не ги познавамъ. Дарвинъ има тази отличителна чърта на искреность. Дойде ли до нѣкой непознатъ фактъ, той казва: „Оттукъ нататъкъ не мога да вървя“. Послѣ срѣща факти, които познава, разбира и продължава да ги обяснява. Така трѣбва да постѫпватъ и съврѣменнитѣ учени. Като дойдатъ до факти, които не познаватъ, трѣбва ли да спратъ до тѣхъ, или като Данаила, да отидатъ при Бога, да Го помолятъ Той да имъ даде своитѣ обяснения и тълкувания? По сѫщия начинъ трѣбва да постѫпватъ и съврѣменнитѣ хора. Дойдатъ ли до извѣстни междини въ живота си, да кажатъ: тия междини не познаваме, трѣбва да ги проучаваме.

 

Казва Христосъ: „Азъ за сѫдба дойдохъ въ този свѣтъ!“ Сега вие какво мислите да правите? Не е въпросътъ да ставате православни, нито теософи, нито окултисти, но да направите връзка съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. У всинца ви трѣбва да има желание да прѣтърпѣвате всичко заради Бога. Страдате ли, страдайте заради Бога! Учите ли, учете заради Бога! Правите ли добро, правете го заради Бога! Азъ не говоря за този Богъ, за когото свѣтътъ страда, но за Онзи Богъ, Който разширява душитѣ, Който дава свѣтлина на съзнанието и освобождава човѣка отъ всички заблуждения и ограничения.

 

„Азъ за сѫдба дойдохъ въ този свѣтъ“. Всички хора искатъ да живѣятъ щастливъ животъ, но въпрѣки това животътъ имъ е пъленъ съ противорѣчия. Докато човѣкъ не си създаде едно положително вѣрую въ себе си, докато не си постави здрави основи въ живота, той не може да бѫде щастливъ. Не е достатъчно само да вѣрвате въ това, което ви говоря, но трѣбва да провѣрявате моитѣ думи. Не се спирайте само върху моитѣ думи, но четете и проучавайте свещената книга, четете книгитѣ на разнитѣ философи, да видите, какво сѫ казали и тѣ. Четете всичко, но доброто дръжте и прилагайте. Всичко опитвайте, стига да намѣрите Истината. Търсете навсѣкѫдѣ скѫпоцѣниятъ камъкъ и като го намѣрите, използувайте го! Азъ не съмъ отъ тѣсногрѫдитѣ, да ви налагамъ да се спрете само тукъ, но казвамъ: наврѣдъ търсете Истината и като я намѣрите, извадете скѫпоцѣннитѣ камъни отъ нея и ги вложете въ вашата душа, въ вашия умъ, въ вашето сърце и работете съ тѣхъ!

 

Казвамъ: единъ езикъ има въ свѣта и едно писмо, по които се чете доброто. Тѣ сѫ човѣшкото лице. На човѣшкото лице е написано и доброто, и лошото. Правдата се пише на човѣшкото лице, и безправието се пише на човѣшкото лице. Истината се пише на човѣшкото лице, и лъжата се пише на човѣшкото лице. Всичко се отпечатва върху човѣшкото лице! Когато злобата, умразата, завистьта и редъ други пороци се загнѣздятъ у човѣка, тѣ хвърлятъ отпечатъкъ върху неговото лице, което започва постепенно да се деформира и обезобразява. Кой е виновенъ за това? — Самиятъ човѣкъ. Когато нѣкой човѣкъ се прѣвива отъ болки въ корема, хората ли сѫ виновни за това негово положение? — Не, той самъ си е виновенъ, взелъ е лоша храна, която разстройва стомаха.

 

За да си обяснимъ всички прояви въ живота, ние вървимъ отъ физическото къмъ духовното, Животътъ, въ всички свои прояви, е цѣлокупенъ. Цѣлокупниятъ ни животъ има смисълъ, когато връзката ни съ Бога е правилна. Азъ разглеждамъ връзката съ Бога като великъ принципъ, който прониква цѣлата природа. Тогава всички принципи отъ материалния и духовния свѣтъ иматъ смисълъ, защото сѫ свързани помежду си. Ако ние прѣкѫснемъ връзката си съ Бога, съ Божествения свѣтъ, тогава и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ изгубватъ смисъла си: личностьта изгубва своя смисълъ; приятелитѣ изгубватъ смисъла си; домътъ изгубва смисъла си — всичко изгубва своя смисълъ.

 

Та казвамъ: ще поставите въ ума си мисъльта, че ще можете да постигнете всичко, което желаете. Вие сте живѣли хиляди години досега, и у васъ има събрана много енергия, много красиви мисли и чувства, но не смѣете да дадете ходъ на тия нѣща, да се проявятъ. Вие постоянно се корегирате и казвате: не е врѣме още да се проявя. Не, дойде ли ти нѣкоя хубава мисъль посрѣдъ нощь — стани и я изпълни. Не казвай, че сега не ѝ е врѣмето. Дохожда ти нѣкоя мисъль да станешъ, да излѣзешъ вънъ и да се помолишъ на Бога. Не отлагай, стани! Или нѣщо отвѫтрѣ ти казва: иди въ еди коя си кѫща, тамъ живѣе една бѣдна вдовица, помогни ѝ! Стани веднага, похлопай на вратата и помогни ѝ! Другъ пѫть нѣщо ти нашепва: прочети еди-коя си книга! Не отлагай, прочети я! Каквото хубаво и добро ти се нашепва отвѫтрѣ, направи го, не отлагай, то е разумно. Въ разумностьта всѣкога има плодъ. Когато запитватъ нѣкой ученъ, какво ще стане съ България, той нека насърдчава хората, а не да ги плаши. Нѣкой казватъ, че толкова и толкова кѫщи ще пострадатъ въ София, толкова и толкова хора ще измратъ и т. н. Казвамъ: всичко това не зависи отъ никаква философия, отъ никакви философи. Само Богъ разполага съ сѫдбинитѣ на София. Той я държи въ рѫцѣтѣ си. Ако я остави въ рѫцѣтѣ на друга сила, София ще изчезне. Но Богъ казва: „Чакайте, не бързайте още!“ Господъ държи София въ рѫцѣтѣ си на вѣзни. Всички софиянци сѫ подъ Негова защита. Слѣдъ землетресението всички софиянци започнаха да говорятъ за Бога, и Той ги пита: „Ще вѣрвате ли въ мене, ще изпълнявате ли моя законъ? Ако обѣщаете, ще изпълните, безъ да се отмѣтате“. Сега Богъ държи София на вѣзни въ рѫцѣтѣ си и я прѣтегля. Той пита всички учени, професори, всички свещеници, всички управляващи, както и всички останали хора: ще вѣрвате ли вече въ мене? — Господи, ще вѣрваме! Достатъчно е Господъ малко да наведе вѣзнитѣ, и всички софиянци отново ще се изплашатъ. Докато Господъ държи София въ рѫцѣтѣ си, никакво землетресение нѣма да стане. Остави ли вѣзнитѣ на земята, землетресението ще дойде, и сѫдбата на София е рѣшена. При това положение азъ вече не отговарямъ, но засега още виждамъ, че Богъ държи София въ рѫцѣтѣ си и казвамъ на софиянци: обърнете очитѣ си къмъ Господа, Който сега ви говори! Не мислете, че само праведнитѣ хора и светиитѣ трѣбва да се молятъ на Бога въ тия врѣмена. Не, всички ще се молите тъй, както и тѣ се молятъ. Както тѣ жертвуватъ своя животъ, така и вие трѣбва да жертвувате своя животъ; както тѣ се лишаватъ отъ много нѣща, така и вие трѣбва да се лишавате. Всички трѣбва да бѫдете праведни хора, всички трѣбва да бѫдете светии и то не обикновени, а първокласни.

 

Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете въ Божията рѫка, Той да ви държи. Държи ли ви Богъ, глава нѣма да ви боли и косъмъ отъ главата ви нѣма да падне.

 

Христосъ казва: „Азъ за сѫдба дойдохъ въ този свѣтъ“. Дѣто има сѫдба, има и разумность. Дѣто има разумность, тамъ е Богъ. Дѣто е Богъ, тамъ е вѣчното благо на живота.

 

Бесѣда, държана отъ Учителя

на 22. IV 1928 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×