Jump to content
hristo

1918_07_21 Радостни и търпеливи

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Радостни и търпеливи

 

„Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, въ молитва
— постоянни”.

Послание къмъ Римлянитѣ 12:12.

„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ триѫгълникъ: любовьта стои на върха на триѫгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ „известенъ и неизвестенъ” за нѣкои сѫ съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ. Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание.

Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сѫ известни на малцина. За последнитѣ два свѣта става споръ, сѫществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сѫ силни доказателствата за сѫществуването имъ, толкова сѫ силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сѫ две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сѫществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до нашитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме кѫсогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни трѫби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсѫждаватъ, сѫществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, освенъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хората спорятъ за сѫществуването на Бога, това, именно, показва, че Той сѫществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то сѫществува, то е реално. Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни.

„Въ надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората. Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на рѫчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тѣзи нѣща отъ детето, и то изчезва заедно съ тѣхъ. Щомъ изчезне формата на детето, сѫщо така изчезватъ радостьта и надеждата на майката. Значи, надеждата е реалность, която е видима за физическия свѣтъ, вѣрата — за духовния, а любовьта — за Божествения. Съ вѣрата човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. За нѣкои този свѣтъ не е реаленъ. Тѣ гледатъ на ангелитѣ като на въздухообразни, недействителни сѫщества. Въ действителность, ангелитѣ сѫ по-реални отъ хората; материята, съ която сѫ облѣчени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива отъ тази, съ която хората сѫ облѣчени. Съ какво сѫ облѣчени хората? — Съ плъть, която наричатъ тленна. Тя е гѫста, тежка. Материята на сѫществата отъ Божествения свѣтъ, т. е. отъ свѣта на любовьта, е вѣчна, неизмѣнна. Като се надѣва, човѣкъ има стремежи въ себе си, а като вѣрва, той живѣе.

„Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни”. Това е необходимо за всѣкидневния животъ на човѣка. Следователно, учението, което ви проповѣдвамъ, носи въ себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осѫждамъ схоластицитѣ, не осѫждамъ и актьоритѣ, защото и тѣ иматъ своето предназначение, но това сѫ временни занятия. Трѣбва ли да осѫждаме децата, които строятъ кѫщички отъ пѣсъкъ и вода и мислятъ, че това сѫ истински кѫщи? Чрезъ игритѣ децата се упражняватъ, развиватъ въображението си, но какво ще стане съ възрастнитѣ, ако и тѣ си играятъ съ пѣсъкъ и строятъ такива кѫщички. Тѣ сѫ минали вече този периодъ отъ живота си и трѣбва да вървятъ напредъ.

„Въ надежда бивайте радосни”. Като говоримъ за надеждата, непремѣнно трѣбва да се спремъ и върху вѣрата и любовьта. Какво представя любовьта? — Принципъ на самопожертвуване. Богъ, Който се изявява въ свѣта, се жертвува за малкото. Значи, любовьта подразбира жертва на Великото за малкото. Вѣрата е принципъ, който създава условия за проява на жертвата, съ цель да се прояви животътъ. Надеждата пъкъ е принципъ, който облича нѣщата въ съответни форми. Когато нѣкой пита, има ли надежда, казвамъ: Щомъ имашъ тѣло, имашъ надежда. — Имамъ ли вѣра? — Тури рѫката на гърдитѣ си и, ако чуешъ, че нѣщо тупа, имашъ вѣра. Който има сърдце, има вѣра. — Имамъ ли любовь? — На този въпросъ ти самъ ще си отговоришъ. Това е една задача, въ която дветѣ величини сѫ известни, а само една е неизвестна. Ти самъ ще намѣришъ неизвестната.

„Въ надежда бивайте радостни”. Азъ добавямъ: „Въ надеждата имай вѣра”. Надеждата съдържа въ себе си и вѣрата, и любовьта. Като станете сутринь отъ сънь, огледайте се въ огледалото и кажете: Благодаря Ти, Господи, че надеждата е въ мене. Какво прави кокетката? Щомъ стане отъ сънь, вземе огледалото и казва: Дали ще ме хареса нѣкой днесъ? — Ще те хареса нѣкой, но ако имашъ надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, съ правилни чърти. Ако очитѣ ти сѫ мѫтни, има нѣщо непотрѣбно въ стомаха ти. Като те прегледа лѣкарь, ще ти каже да поправишъ стомаха си. А пъкъ азъ ще кажа, да изправишъ надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако рѫката ти е схваната, или ако имашъ сърдцебиене, ти трѣбва да изправишъ надеждата си, т. е. да я усилишъ. Всѣка дисхармония въ физическото тѣло на човѣка показва, че надеждата му е отслабнала. И обратно: всѣка неправилна проява на надеждата създава физическо разстройство на човѣка.

„Въ скръбь бивайте търпеливи”. Мѫчно е да говоришъ на хората и да ги убедишъ, именно, въ това, да бѫдатъ търпеливи въ скръбьта. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ, но може ли човѣкъ да бѫде търпеливъ? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мѫчно, възможно е човѣкъ да бѫде търпеливъ. Щомъ Богъ е дълготърпеливъ, отъ човѣка се иска поне търпение. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Нѣкой казва за себе си, че е търпеливъ. Обаче, той не се е изпиталъ, не се е позналъ. Ако търпението му се подложи на изпитъ, ще види, че нѣма търпение. Търпението се изпитва само въ скърбитѣ и страданията, въ мѫчнотиитѣ. Търпеливъ човѣкъ е онзи, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ въ пълно съгласие. Ако умътъ на човѣка върви на една страна, сърдцето — на друга и волята — на трета, той не може да бѫде търпеливъ. И такъвъ човѣкъ иска да знае тайнитѣ Божии! Това е невъзможно. Може ли Богъ да тури скѫпоценноститѣ си въ една пробита лодка и да тръгне съ нея на пѫть? Следъ всичко това нѣкой се оплаква, че Богъ не го е посетилъ. Какъ ще те посети, когато лодката ти е пробита?

Единъ младъ момъкъ, отъ едно българско село, постоянно се оплаквалъ на майка си, че е нещастенъ. Здравъ съмъ, юнакъ съмъ, съ мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нѣмамъ, момитѣ не ме искатъ. Отъ силата ми ги е страхъ, отъ безпаричието — сѫщо. Какво да правя? Единъ день заболѣлъ отъ тежка болесть, която го държала цѣли три години. Той отслабналъ толкова много, че едва се движелъ. Като изгубилъ здравето си, започналъ да мисли право и казалъ на майка си: Мамо, дано Богъ чуе и този пѫть молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, съ камъни да ме товари. Нищо друго не искамъ, освенъ здраве. Не ми трѣбватъ пари, не ми трѣбватъ моми — здраве искамъ.

Днесъ всички хора, като болния момъкъ, искатъ хлѣбъ. Отвсѣкѫде се чува: хлѣбъ, хлѣбъ искаме! Какво нѣщо е хлѣбътъ? — Доброто, добродетелитѣ въ човѣка. Дето сѫ добродетелитѣ, тамъ има хлѣбъ въ изобилие. Нѣма ли добродетели, и хлѣбъ нѣма. Значи, въ Божествения свѣтъ хлѣбътъ е свързанъ съ доброто, т. е. съ добродетелитѣ. Търпението, напримѣръ, е една добродетель. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само любещиятъ търпи. Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость.

„Въ молитва бивайте постоянни.” Защо е нуждна молитвата? Тя е връзка на човѣшката душа съ възвишения разуменъ свѣтъ, отдето човѣкъ черпи сили за подържане на живота. За да се моли постоянно, той трѣбва да има търпение. Ако нѣкой се разболѣе, веднага му препорѫчватъ силна храна и да лежи. На слабъ стомахъ препорѫчватъ да пие малко винце. На болния азъ бихъ препорѫчалъ чистъ въздухъ, търпение и молитва. Следъ това ще му препорѫчамъ да съедини силитѣ на ума, на сърдцето и на волята си, да действуватъ едновременно и въ съгласие. — Може ли така да се лѣкува човѣкъ? — Може. Така е било отъ създаването на свѣта. Ако днесъ не е така, причината е въ самия човѣкъ. Той живѣлъ така, че е разединилъ връзката между силитѣ на своето тѣло. За да възстанови тази връзка, той трѣбва да се моли и да търпи. Молитвата е духовенъ процесъ. Каквото е дишането на физическия свѣтъ, такова нѣщо е молитвата въ Божествения свѣтъ. Значи, молитвата е духовно дишане, т. е. зрѣене на Божественитѣ блага. Като отправя сърдцето си къмъ Бога, човѣкъ диша отъ еликсира на живота. Прилагайте често молитвате, за да видите, каква лекота ще настане въ душата ви. Съвременнитѣ хора не признаватъ Бога, не се молятъ и, като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкарь. Не е лошо да търсите външна помощь, но потърсете я, следъ като сте опитали други пѫтища. Като заболѣете, обърнете се първо къмъ Бога, после — къмъ своята душа и най-после — къмъ лѣкаря. Вие вървите по обратенъ пѫть, и затова не успѣвате. Следъ това се чудите, защо, вмѣсто подобрение, положението ви се влошава.

Сегашнитѣ хора се впущатъ въ излишни разсѫждения, дали Богъ сѫществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т. н. Ако Богъ не бѣше създалъ свѣта и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже цѣлиятъ свѣтъ е Неговъ, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като часть отъ Бога, интересуватъ и Него, и Неговитѣ помощници, макаръ че тѣ Му създаватъ и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надѣва, че ще дойде день, когато Неговитѣ деца ще Го потърсятъ и признаятъ за свой Баща. До тогава тѣ ще Му причиняватъ голѣми страдания. Не става ли сѫщото и съ родителитѣ ви? Докато свършите образованието си и стѫпите здраво на краката си, вие причинявате голѣми скърби на родителитѣ си. Понѣкога не искате да учите, тѣ ви изпращатъ пари, мѫчатъ се да изкаратъ повече срѣдства, да задоволятъ нуждитѣ ви. Нѣкога пренебрегвате тѣхния трудъ и се занимавате съ странични работи, безъ да учите. Между родителитѣ и децата има тѣсна връзка, поради което, позорътъ на родителитѣ е позоръ и на децата. И обратно, позорътъ на децата е позоръ и на родителитѣ. На сѫщото основание нашитѣ погрѣшки и скърби се отразяватъ и на Бога. За да се очисти свѣтътъ отъ погрѣшкитѣ и нечистотиитѣ на хората, Богъ трѣбва да слѣзе на земята, да измие децата си, да изчисти цѣлата земя.

Отъ гледището на Божествения свѣтъ, сегашнитѣ хора сѫ още деца, по на 12 години, които могатъ вече да работятъ. Едно време, когато хората били съвсемъ малки деца, две-тригодишни, Богъ е билъ крайно снизходителенъ къмъ тѣхъ. Но днесъ, когато сѫ порасли, станали сѫ 12 годишни, Божествениятъ законъ се налага върху тѣхъ. Тѣ се поставятъ на кръста, дето изучаватъ двата диаметра на крѫга. Днесъ повечето хора носятъ кръстъ на шията си, но когато страданието слѣзе отгоре, тѣ започватъ да плачатъ. Когато войникътъ носи кръстъ, това показва, че е храбъръ. Той носи кръстъ за храбрость и минава за герой. Защо и ти, като носишъ кръста, т. е. страданието. да не бѫдешъ герой? Носи кръста, и бѫди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сѫ ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои.

Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача. Напротивъ, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте. Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пѫть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кѫщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче. Така и Богъ постѫпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човѣкъ. — Защо? — Защото плаче, полива изсъхналитѣ си цвѣтя. — Дали, наистина, Богъ ни е посещавалъ? — Той е влизалъ много пѫти въ сърдцата ви. Той ви е посещавалъ и когато сте били радостни. Щомъ си отиде Той, и радостьта ви изчезва. Не се обезсърдчавайте. Щомъ ви е посетилъ веднъжъ, Богъ ще ви посети пакъ. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пакъ ще тече.” Защо понѣкога вашето корито изсъхва? Нѣкои ваши братя, градинари, сѫ отбили вашата вода въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си. Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.”

„Въ молитва бивайте постоянни”. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържества да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между подземнитѣ труженици. Тѣ разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мислятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло. Сѫщественото въ човѣка, т. е. неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кѫща — отъ тѣлото си. Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности.

Мнозина сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу. За да бѫдете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата. Съ любовьта заедно ще дойдатъ сѫщества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — сѫщества отъ ангелския свѣтъ. Тѣзи сѫщества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята. Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ на вашия животъ.

Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постѫпка. Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си. Ако сте баща, рѫката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви. Ако сте началникъ, ще тропате съ рѫка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окрѫжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правиленъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сѫщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ рѫка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой. Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи. Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ рѫка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове.

Мнозина сѫ недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сѫ грѣшници, че сѫ лоши хора. Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи. Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.

И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище.

Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша. Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му. Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи. Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, но се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя рѫка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя рѫка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ? — Приготвяте ги за презъ зимата чрезъ сушене и варене.

Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се носятъ страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдатъ. Тѣ сѫ на голѣмъ огънь. Въ нѣкой домъ единъ день жената е на парила, а мѫжътъ подклажда огъня, другъ день — обратно: мѫжътъ е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мѫжа, да не я пече; мѫжътъ се моли на жената, да не го пече. Въ края на краищата, огъньтъ не се вдига. Докато не станатъ чисти и не свѣтнатъ, огъньтъ постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е далъ такъвъ мѫжъ, или такава жена, да се изчистите взаимно. За васъ е важно да се радвате, да търпите и да постоянствувате. Отъ надеждата трѣбва да излиза радость, отъ скръбьта — търпение, а отъ молитвата — постоянство. — Защо трѣбва да скърбимъ? — За да придобиемъ търпение. — Защо трѣбва да се надѣваме? — За да придобиемъ радость. — Защо трѣбва да се молимъ? — За да придобиемъ постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте надеждата; ако искате да бѫдете търпеливи, приемайте съ радость скръбьта; ако искате да бѫдете постоянни, молете се. Молете се не само за васъ, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо нѣма да постигне. Когато влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, тогава ще мислите само за себе си. — Защо? — Защото тамъ всички сѫ силни, не се нуждаятъ отъ чужда помощь. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другитѣ. Ако си слуга, ще мислишъ за господаритѣ си. Излѣзешъ ли отъ това положение, можешъ да мислишъ само за себе си. Ти си въ положението на господарь, който мисли първо за себе си, а после за своитѣ ближни. Приложете това, което ви казвамъ, да видите, какъвъ превратъ ще стане въ живота ви. Нѣкои живѣятъ на земята, но мислятъ за смъртьта, страхъ ги е, че ще умратъ. Нищо страшно нѣма въ смъртьта. Да умрешъ, това значи, да мислишъ само за себе си. Следователно, когато нѣкой казва, че иска да живѣе и да мисли само за себе си, Богъ веднага заповѣдва да го взематъ въ другия свѣтъ. На земята ще мислишъ за ближнитѣ си и за себе си; като заминешъ за другия свѣтъ, ще мислишъ само за себе си. Умрѣлиятъ не мисли за другитѣ. Смѣшно е, волътъ, който се е освободилъ отъ хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прѣсна трева и за чиста вода. Умрѣлиятъ, който се е освободилъ отъ земята, мисли за възвишени нѣща. Онзи, който е вързанъ за земята, и като умре, пакъ не е свободенъ; той самъ не знае, живъ ли е, или умрѣлъ. Когато умрѣлиятъ е дошълъ до положение да мисли за по-високи нѣща, това не значи, че е егоистъ, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближнитѣ си. Докато сте на земята, ще мислите и за другитѣ. Щомъ отидете на онзи свѣтъ, ще ви попитатъ, при Бога ли искате да останете, или пакъ да се върнете на земята. Отъ отговора, който дадете, вие ще си опредѣлите мѣстото. Това показва, че човѣкъ иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мѫчнотии и да имате, при каквито условия и да живѣете, не роптайте. Вие сами сте избрали мѣстото си, доброволно сте дошли на земята.

„Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, въ молитва — постоянни” Ако не сполучишъ въ молитвата, влѣзъ въ скръбьта; ако не сполучишъ въ скръбьта, влѣзъ въ надеждата. Приложете това правило за единъ месецъ и, ако имате 50% резултатъ, ще знаете, че сте въ законитѣ на природата, понеже тя помага 50% въ всички случаи: въ болести, въ мѫчнотии, въ страдания. Постѫпвайте и вие като природата. Ако помогнете на единъ човѣкъ 50%, оставете го той самъ да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцѣло, сто на сто. Ако си намислилъ да оставишъ на дъщеря си сто хиляди лева, дай ѝ 50,000 лв. Съ каквото си решилъ да помагашъ, като дойдешъ до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майкитѣ изгубватъ онѣзи отъ децата си, които най-много обичатъ. Тѣ искатъ да имъ дадатъ сто на сто отъ онова, което иматъ, затова Богъ взима децата имъ при себе си. Не може човѣкъ да живѣе на земята и да бѫде сто на сто осигуренъ. Богъ дава сто на сто, а човѣкъ — най-много 50%. Нѣкои майки уморяватъ децата си отъ голѣма любовь. Тѣ ги хранятъ много, искатъ да ги задоволятъ напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бѫдете вѣрни на Божествения законъ, споредъ който и малкото се благославя като голѣмото. Дойдете ли до човѣка, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.

Жената се оплаква отъ мѫжа си, че му дала всичко, че му станала робиня. Тамъ е нейната погрѣшка. И мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че далъ всичко за нея, че ѝ станалъ робъ. Тамъ е неговата погрѣшка. Богъ не ви е пратилъ на земата да ставате роби и робини. Всѣки самъ е виновенъ за своето заробване. Който не разбира закона, дава много отъ себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трѣбва. Какъ искате да ви приематъ? Ако нѣкой ви се усмихне, ако се поклони и стисне рѫката ви, това добъръ приемъ ли е? Това е външно любезенъ изразъ, но не и вѫтрешенъ. Външниятъ изразъ на нѣщата не е всѣкога чистъ, искренъ. Турцитѣ, обаче, взиматъ външнитѣ прояви за истински, и сами си създаватъ неприятности. Ако нѣкоя жена се усмихне случайно на нѣкой мѫжъ, последниятъ мисли, че тя му дава знакъ, и той е готовъ да я обвини. Това е криво разбиране на нѣщата. Щомъ разбирането е криво, то не е Божествено. Бѫдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате въ криви прояви. Освободете се отъ старитѣ навици, за да се вслушвате въ това, което Богъ ви говори отвѫтре. Когато Богъ ви говори, вие изпитвате вѫтрешенъ миръ и спокойствие.

Какво е състоянието на човѣка, когото Богъ посещава? — То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излѣзли рано сутринь на нѣкой планински връхъ и оттамъ наблюдавате зазоряването и посрѣщате първитѣ слънчеви лѫчи. Въ този тържественъ моментъ на душата си, вие колѣничите предъ Бога, повдигате очитѣ си нагоре и произнасяте къмъ Него благодарствена молитва. — Какво ще кажатъ хората, като ме видятъ, че колѣнича? — Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това сѫ сѣнкитѣ на вашето съзнание, не се страхувайте отъ тѣхъ. Ако се оглеждате въ много огледала, много образи ще имате, но истинскиятъ образъ е само единъ, останалитѣ сѫ отражения, сѣнки на действителния образъ. Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете рѫцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ. Следъ това повдигнете се въ по-високъ свѣтъ и вижте, какъ Той живѣе.

Това значи, да бѫде човѣкъ въ надежда радостенъ, въ скръбь — търпеливъ, а въ молитва — постояненъ.

5. Беседа отъ Учителя, държана на 21 юлий, 1918 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×