Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1920_01_22 Кротостьта и смирението

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Della

Della

    Member

  • Moderators
  • 19 Мнения:

Публикувано 25 октомври 2014 - 08:44

 

 

 

 

 

 

 

 

БЕСѢДИ

отъ УЧИТЕЛЯ

ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА

НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО.

22. януарий и 5. февруарий 1920 г.

четвъртъкъ.

 

I. Кротостьта и смирението.

II. Електричеството и магнетизъмътъ.

III. Мѫчението.

 

 

(стенографски бѢлѣжки)

 

 

 

 

КРОТОСТЬТА И СМИРЕНИЕТО

 

„Вземете моето иго на себе си,

и научете се отъ мене; защото съмъ

кротъкъ и смиренъ по сърце“.*)

 

 


 

Ще ви запитамъ: коя дума е най-важна и най съдържателна за гладния човѣкъ?—„Хлѣбь„. — Коя дума е най-важна за жадния човѣкъ?— „Вода". — Коя дума е най-важна за болния? — „Здраве".--А за онѣзи, които се учатъ? На първитѣ три въпроса отговорихте добрѣ, но на послѣдния — не можахте. Защо хлѣбътъ е най- важна дума за гладния човѣкъ? Сѫщиятъ законъ царува и въ живота; затова искамъ да ви наведа, да разбирате всички думи тъй, както разбирате думата хлѣбъ. Като се произнесе ду­мата „хлѣбъ", веднага въ нашия умъ изпъква силата, която той носи, животътъ, който той съдържа. И тъй, хлѣбътъ е най-важната дума, защото не само задоволява глада, но до­ставя и необходимото на човѣка, да продължи по-нататъкъ своя пѫть. Коя дума отъ духовния свѣтъ съотвѣтствува на думата хлѣбъ? Понеже
________________________

*Матей, 11, 29.


се готвите за работа въ живота, желателно е да започнете да разбирате смисъла на думитѣ. Всинца вие сте били ученици въ отдѣления, въ класове, а нѣкои и въ висши училища, и знаете какъ учительтъ послѣдователно открива пър­вата, втората, третата и останалитѣ букви, послѣ учи какъ се съчетаватъ, слѣдъ това открива цифритѣ, съчетава ги и т. н. другитѣ предмети. Думитѣ на земята играятъ сѫщата роля, и ко­гато вие разберете тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ, ще видите, че тѣ сѫ величини. Напр., учительтъ ви каже да разложите числото 10. На колко части може да го разложите? На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, на 5 и на 10, отноше­нията едни и сѫщи ли ще бѫдатъ? Ако двама раздѣлятъ 10 тѣ лева, всѣки отъ тѣхъ ще вземе по 5 лева; ако ги раздѣлятъ петима, всѣки отъ тѣхъ ще вземе по 2 лева, а ако ги раздѣлятъ 10 души, всѣки ще вземе по 1 левъ. Отъ гле­дището на земния животъ, вие бихте прѣдпо­чели да имате 5 лева, а не 2 или 1 левъ, но въ духовния свѣтъ всѣкога прѣдпочитатъ единицата: тя има по-голѣмъ смисълъ, по- голѣма стойность, отколкото числото 5. Да допуснемъ, че баща ви е оставилъ наслѣдство 5 кила жито въ хамбара и 1 кило на нивата посѣто — кое отъ двѣтѣ ще поискате при подѣлба? Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-тѣ кила въ хамбара, а когато мислите и за другитѣ, тогава ще прѣдпочетете едното кило, посѣто на нивата. Важно е онова, що е посѣто въ нивата. Затова съврѣменнитѣ жени 9трѣбва да се научатъ да сѣятъ. Вие знаете да прѣсѣвате брашно, но вече готово, смлѣно, а не знаете да сѣете жито на нивата, нито знаете врѣмето му — кога трѣбва да се сѣе. Съ това ви на­веждамъ на вѫтрѫшния великъ законъ, който е както първата нишка на чорапа. Какъ учите вашитѣ дѣца да плетатъ чорапи? Първо, да направятъ една примка, послѣе втора, трета, че­твърта и т. н., които съединяватъ и оплитатъ едно колелце, и така вървятъ нагорѣ, като образуватъ редове единъ слѣдъ другъ. Плетенето е цѣло изкуство. А вие питате, дали има смисълъ човѣкъ да плете чорапъ. Да. Смисълътъ на жи­вота е сѫщо въ плетене — живо плетене. Нѣкои мислятъ, че, като посѣщаватъ школата, ще имъ се даде всичко наготово. Не, ще правятъ първо примки. Ученикътъ трѣбва да се учи да плете, а онзи, който не се учи, ще купува готови чо­рапи отъ пазара. Но, ако въ този свѣть има дюкяни, въ духовния нѣма, тамъ, отникѫдѣ не може да се купятъ. Ако нѣкой не знае да плете, трѣбва да нaмѣри въ духовния свѣтъ други да знае това изкуство и още — да го обича, за да му оплете чорапи. Тамъ чорапитѣ скоро се плетатъ. Ако нѣма кой да ви обича, нѣма да имате чорапи. Има една аналогия между земния и духовния животъ, вие това сами разби­рате. Когато бѣхте дѣца, вие бѣхте радостни, весели, но, когато започнахте да остарѣвате, настроението ви се изгуби. Защо? Защото на земния животъ сте давали по-голѣма стойность, отколкото той въ сѫщность струва. На тър­говски езикъ казано: купите една кѫща за единъ милионъ лева, но, понеже цѣнитѣ се мѣнятъ, вие я продадете за 100.000 л., значи, гу­бите 900.000 л. Въ случая това е щета. Вие оцѣнявате скѫпо земния животь и сте готови да дадете за него всичко мило и драго, да жертвувате и умъ, и сърце. Това е една голѣма грѣшка. Не казвамъ, че трѣбва да прѣзирате този животъ, но за всѣко нѣщо трѣбва да се даде толкова, колкото то струва. Напр., единицата, двойката, тройката, четворката, всѣко число има своя особена стойность; но, ако дойде друго дѣление, при което единицата започва да се дѣли на по-малки части, двойката сѫщо, стойностьта на тѣзи числа още повече се намалява. Що се касае до земния животъ, вие трѣбва да научите вѫтрѣшния му смисълъ, сир. живота на вашето съзнание. Въ какво седи силата на този вѫтрѣшенъ животъ ? Да кажемъ, вие ми­слите, че вѣрвате въ Бога и се молите, но нѣ­мате една положителна опитность, че Богъ ви слуша. Нѣкой пѫть се случи, като се помолите за нѣщо, молитвата ви бива чута, но други пѫть не; тогава у васъ се заражда съмнѣние, че може да ви слушатъ и не — нѣмате положителна опит­ность, да знаете защо нѣкой пѫть сте чути, а нѣкога не, сир. нѣмате опитностьта на Моисея, който е силно вѣрвалъ. Защо е било силно неговото учение ? Защото е учелъ за единъ Богъ, ко­гото познавалъ. Той винаги е казвалъ : «Тъй рече Господь". Вие сте християни, вѣрвате въ Христа; питамъ ви: колцина отъ васъ имате прѣживѣвания, по които да познавате Христа, не както е билъ на земята, но както е сега ? А тази опитность е необходима, и къмъ нея трѣбва вие да се стремите. А за да я добиете, трѣбва въ ду­шата си да имате дълбоко смирение. Защо ви е необходимо смирението? Христосъ казва: „Елате при мене, защото азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце“. Какво разбирате подъ думигѣ кротость и смирение ? Кротъкъ и смиренъ човѣкъ не се подразбира, че трѣбва да стане мость на всички. Не. Кроткиятъ и смирениятъ човѣкъ не е най слабиятъ, той е най силниять човѣкъ, който зло не прави, и най-умниять, който ни­кога не допуща лоши мисли. Много отъ васъ съзнавате, че правите грѣшки, и ви става тѫжно; но, за да ги избѣгнете, двѣ качества сѫ необхо­дими за сьрцето ви — кротость и смирение. А тѣ се придобиватъ при най-голѣмитѣ изпи­тания и мѫчнотии въ живота а не при охоленъ животь. Тѣ не се добиватъ въ търговски дюкяни, нито въ училища, нито въ църкви. Ще ме запи­тате : тогава, гдѣ се добиватъ ? Ще ви отговоря съ едно сравнение. Ако желѣзото ви запита, гдѣ може да добие свѣтлина и топлина, какъ ще му отговорите? Въ огнището, за която цѣль е потребно духало и ковачъ. Сега направлявамъ мислитѣ ви къмъ този законъ, да измѣните ва­шия погледъ върху нѣщата. Дѣ се намира това огнище въ човѣка ? Въ сърцето. Вашето огнище готово ли е за работа? Човѣшкото сърце не е тъй просто, както желѣзарското, защото върху него се коватъ цѣнни мисли. За това огнище сѫ необходими вѫглища. Вѫглищата може да бѫдатъ дървени или каменни. За сърцето сѫщо необходими ли сѫ такива вѫглища ? Да. Съврѣ­меннитѣ техници, вмѣсто да употрѣбяватъ вѫглища, служатъ си съ електрически токъ, който добиватъ отъ различни киселини. Този земенъ огънъ може ли да прѣнесете въ сърцето ? Какъ се трансформира тази енергия? Любовьта е токътъ, който трансформира нашето сърце, затова тя трѣбва да се пусне въ него. Ще ви попитамъ: кои сѫ вѫглищата, необходими за сто­пляне на стомаха ? Храната. Значи, житото съ­ставя вѫглищата за стомаха. Кои сѫ вѫглищата за бѣлитѣ дробове ? Въздухътъ. Кои сѫ вѫгли­щата за човѣшкия мозъкъ ? Мислитѣ. Да приложимъ тази аналогия и въ духовния животъ, за да го разберемъ. Може ли да става горѣние въ огни­щето, ако нѣма течение на въздуха? — „Не може". Тогава, кое е въздухътъ въ духовния свѣтъ ? Мисъльта. Слѣдователно, ние трѣбва да я пуснемъ въ насъ, за да стане горѣние.

 

Когато човѣкъ иска да произведе вѫтрѣшна топлина, необходима за създаване на онова, което желае, нѣпрѣменно мисъльта трѣбва да тече. Отъ опитъ знаете що прави духалото от­вънка. Мисъльта се събужда прѣзъ петь канала, a тѣ сѫ петьтѣ чувства, или сѣтива. Да допуснемъ, че вие живѣете въ нѣколко стаи, дѣто въздухътъ е нечистъ, и тѣзи стаи се съобщаватъ една съ друга чрѣзъ специални отвори, душници; тогава, ако покварениятъ въздухъ влиза отъ една стая въ друга, вашето положение ще се подобри ли съ това ? Не. Вие трѣбва да вне­сете въ стаитѣ прѣсенъ въздухъ отвънъ, отъ природата. Това значи, че, ако желаете да освѣ­жите вашия умъ, мислитѣ ви трѣбва да прииждатъ прѣко отъ Божествения свѣтъ? Съврѣменнитѣ учени хора могатъ да сгѫстяватъ въздуха, да го прѣвърнатъ въ течность, а послѣ и въ твърдо състояние, тъй че, ако вие приемете една сгѫстена мисъль, като разбирате законитѣ, ще мо­жете да я прѣвърнете въ течно, а послѣ и въ въздухообразно състояние, и така ще се нау­чите да мислите. Ако не знаете да прѣвръщате състоянието на мислитѣ, то, като приемете една твърда мисъль, тя ще ви поврѣди. Затова Апостолъ Павелъ казва: «Твърдата храна е за сил­нитѣ". Кой отъ васъ знае да прѣвръща мислите си ? Малцина. За васъ още работятъ по-голѣ­мите ви братя. Вие гледате какъ тѣ изкусно работятъ върху васъ, и си казвате: „Тази ра­бота е черна, тя не е за насъ, ние сме благо­родни, родени сме за по-благородна работа". Не, отъ тамъ ще започнете. Допуснете, че нѣкога ви измѫчва едно желание, което нѣщо често се случва, и затова нѣкаква топка ви е легнала на сърцето, което болно се свива. Каква е тази топка, какъ тя свива сърцето ви? Какво е сви­ването? Съврѣменната наука казва, че тѣлата отъ студа се свиватъ, а отъ топлината се раз­ширяватъ. Следователно, когато усѣтите, че сър­цето ви се е свило, казвамъ, че у васъ има отрицателни желания и мисли, като: умраза, зависть, негодувание и пр. Тази умраза може да е въ вашето съзнание, да я виждате, а може да излиза кармически отъ вашето подсъзнание, да не знаете причината й, и да усѣщате сърцето си свито. Отъ това свиване на сърцето често пѫпътъ се развива. Мнозина страдате отъ развитъ пѫпъ. Не е май приятно да се развие ни­кому пѫпътъ, затова българите гледатъ да го завиватъ. Ще ви обясня какво нѣщо е развитиятъ пѫпъ. Знаете, че, когато дѣтето е въ утро­бата на майка си, се храни чрѣзъ пѫпа си. Ко­гато храните вашитѣ дѣца съ биберонъ, ако той се развие и отпуши, дѣтето не може да се храни. Сега вие си мислите: „Проста работа е това нѣщо, съ пѫпъ ли ще се занимаваме?" Най- голѣмитѣ страдания на хората, казвамъ ви, сѫ въ това развиване на пѫпа: щомъ се развие пѫпътъ въ духовно отношение, човѣкъ не е нормаленъ, въ неговитѣ чувства има нѣкаква ано­малия. Навиването на този стомашенъ мозъкъ не е нищо друго, освѣнъ поставяне силитѣ му въ активно състояние, сир. да станатъ тѣ поло­жителни.

 

Слънчевиятъ вѫзелъ служи повече на чо­вѣшкия магнетизъмъ, а мозъкътъ — на елек­тричеството. Тѣзи двѣ течения се прѣкръстосватъ. А на мѣстото дѣто става това прѣкръстосване, се образува движение. Които страдатъ отъ неврастения, усѣщатъ едно осо­бено пъплене отгорѣ надолу, това сѫ молеку­литѣ на електричеството, които лазятъ по нерв­ната система. Когато дойдатъ въ съприкоснове­ние съ магнетизма, веднага се усѣща една топлина, която се развива отдолу нагорѣ. Слѣдъ това неврастеницитѣ отново усѣщатъ едно изсти­ване, послѣ пакъ стопляне и т. н. При тѣзи рѣзки промени човѣкъ се простудява. Въ ду­ховния свѣть не се търпять тѣзи рѣзки промени. Между главата и симпатичната нервна система, или слънчевия вѫзелъ, трѣбва да има правилна об­мѣна, или, казано на другъ музикаленъ езикъ, трѣбва да има хармония между ума и сърцето. Сърцето функционира чрѣзъ стомашния мозъкъ, а умътъ — чрѣзъ нервната система. Всички ду­ховни хора, които искатъ да се тониратъ, могатъ, защото има начини за тониране на мозъка, на симпатичната нервна система. Това тониране е необходимо, защото, ако жицитѣ на нервната система не сѫ подготвени, мислитѣ и чувствата не може да се прѣдадатъ на външния свѣтъ правилно. Може да се направи нервната система тъй чувствителна, че най-малкото побутване да й причини болка. При всѣко побутване или при всѣко криво поглеждане вие кипвате. Поглеждането накриво не е нищо друго, освѣнъ то­кове, които излизатъ отъ вашитѣ очи. Токоветѣ на мисъльта сѫ най-силнитѣ, и тѣ не се регулиратъ прѣко отъ човешката воля. Трѣбва да се научите да регулирате очитѣ си. Като по­гледнете нѣкого, трѣбва отъ този погледъ невидимиятъ свѣтъ да изпрати своето благословение. Въ всички хора, които искатъ да се учатъ, има желание не да даватъ, а да взематъ. Тѣхнитѣ очи не сѫ като кюнци, прѣзъ които се препраща вода, а сѫ като смукала, помпи. Та­кива не трѫбватъ. Обмяната трѣбва да става правилно —колкото взимате, толкова и да давате. Живата природа никога не търпи фалшъ. Ако даде 1 кгр. вълна, тя ще ви каже: отъ тази вълна при прането ще се изгуби толкова, при преденето толкова, и ще сстане чиста, хубава вълна 700 гр., значи, 300 гр. се губятъ. Ако отъ тѣзи 700 гр. изгубите още, тя ще ви пита, дѣ е тази вълна, и ще ви покаже, че сте немарливи. Отъ 300 гр. изхвърлена вълна една жена може да си направи цѣлъ костюмъ. Вие не успѣвате днесъ, защото изхвърляте много отъ вълната. Дойде едно чувство, вие казвате: „А, това чувство навънъ, друго ще взема". Това из­хвърляте, онова изхвърляте, и послѣ дойдете при вашата жива майка, която казва, че въл­ната ви не е останала 700 гр, а само 300 гр. Това се дължи на обстоятелството, че у васъ нѣма онова смирение и кротость, които е ималъ Христосъ. Вие идете съ онѣзи понятия за ваше минало величие, съ които сте били на не­бето. Не, тукъ не сте царски дъщери. За Христа се казва, че, като се намѣрилъ въ рабския образъ и подобие на човѣкъ, смирилъ се. Вие сте идвали на земята много пѫти, и сега сте дошли да се учите, но, за да се научите трѣбва да разбирате основнитѣ закони, които Богъ е вло­жилъ въ живота.— Ще ви оставя следната основ­на мисъль: законитѣ нѣма да се изменятъ за вашите прищевки, дали знаете, или не. Дали сте богати или бѣдни, дали сте чули или не ; живиятъ законъ не извинява никого, за никого той не се измѣня. Начинътъ, по който може да правимъ добро, е единъ, той не се измѣня. Отъ Божествения свѣтъ се изисква, щото отноше­нията, които имате единъ къмъ другь, да бѫдатъ чисти — ни повече, ни по-малко. Отношенията ви трѣбва да бѫдатъ, като на хлѣбаря, комуто даватъ брашно първо качество, и споредъ за­кона знае се каква тежесть, каква чистота трѣбва да има това брашно, но той взима часть отъ него, скрива го и туря по-просто, а съ това разваля хубавия хлѣбъ. Туй изкуство вие често практикувате, сир. разваляте хубавитѣ чувства, които Богъ ви е далъ, примѣсвате ги съ лоши. Но отъ невидимия свѣтъ често ви правятъ ре­визия, и ако видятъ, че хлѣбътъ ви е примѣсенъ, глобяватъ ви безпощадно. Богъ е справедливъ къмъ всички дѣйствия. Когато грѣшимъ несъзнателно, той ни извинява, но, когато грѣшимъ съзнателно, той ни държи отговорни. Всички искате да се учите, да вършите волята Божия, но питамъ: защо не започвате? Каз­вате: „Не знаемъ". Незнанието не е абсолютно, вие знаете много работи. Отъ това, което знае­те, трѣбва да се стремите къмъ онова, което не знаете. Ако сравните едно низше животно съ човѣка, има голѣма разлика: нему трѣбва дълго врѣме, докато се запознае съ основнитѣ еле­менти на живота, защото въ всѣки животъ има елементи, които трѣбва да се владѣятъ. На първо мѣсто, като правило, ще знаете да пестите енергия, а да иждивявате врѣме. Енергията се набавя много мѫчно. Това виждате въ различ­нитѣ болни, като неврастеници и др. Силата, която Богъ ви е вложилъ, иждивявайте я раз­умно. Не ви говоря за изгубеното вече, но за това, което е останало, него задръжте, него употрѣбете разумно. Не ви втълпявамъ мисъльта да го пазите, но да го иждивявате разумно. Ко­гато човѣкъ е здравъ, той никога не губи енер­гията си. Но, когато започнатъ да се образуватъ тѣзи вѫтрѣшни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка отъ васъ, и тогава вие заприличвате на една счупена стомна. Знаете ли какво правятъ съ такава стомна ? Заливатъ я съ восъкъ, съ това-онова, но то е само врѣменно. Не искамъ да дойдете до положе­нието да лѣпятъ вашитѣ пукнатини съ восъкъ. Христосъ казва: „Елате при мене, азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце". Когато човѣкъ придобие това изкуство — да стане кротъкъ и смиренъ, той ще забѣлѣжи въ себе си единъ вѫтрешенъ процесъ на подмладяване. Кротостьта и смирението сѫ единъ методъ за лѣкуване отъ разни недѫзи.

 

И тъй, въ първия урокъ поставете си като основа тѣзи два елемента : кротость и смирение, и да видимъ кой отъ васъ ще вземе премия. Когато нѣкой ученикъ е усвоилъ изкуството да шие, да рисува, да свири или какво и да е друго изкуство, провѣрява се, какъ е научилъ преподаденото; така ще провѣряватъ и васъ. Говоря ви върху кротостьта и смирението, за­щото много отъ васъ мислятъ, че и безъ тѣзи качества може. Не, те сѫ основата на земния животъ, и крачка напрѣдъ не може безъ тѣхъ, Никаква тайна, никакво изкуство не може да научите безъ кротостъ и смирение — те сѫ капиталътъ. Казва се: Богъ на гордѣливитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодатъ - условия за развитие. Може да се докаже чрѣзъ стати­стика, че всички велики, учени хора, които сѫ дали нѣщо на свѣта, които сж направили нѣщо за доброто на човѣчеството, които сж го подигнали крачка напрѣдъ, сѫ били смирени и кротки хора. За Моисея се казва, че биль най- кроткиятъ човѣкъ между тогавашнитѣ хора. Него­витѣ ученици всички свои погрѣшки сѫ туряли на неговия гръбъ, и той ги е понасялъ. Тѣ убиваха хората и казваха: „Мойсей тъй рече". Мойсей имъ казваше да изкоренятъ своитѣ погрѣшки, а тѣ си казваха : „Хората и говедата се изко­реняватъ по-лесно отколкото погрѣшкитѣ“.

 

Ще ви наведа на едно положение, за да размишлявате. Когато наблюдавате пукването на зората, вие се взирате къмъ изтокъ, дали има нѣкаква промена на хоризонта. Ако небето е ясно, промѣната е по-рѣзка; ако е облачно, мрачно, промѣната по-мѫчно се забелезва. Ако искате да видите дали у васъ има такова зазо­ряване, накѫдѣ ще се обърнете? Кѫдѣ е вашиятъ изтокъ? Намѣрете дѣ е изтокъ, дѣ е западъ, сѣверъ и югъ, дѣ е вашиятъ зенитъ? Ще ви запитамъ друго: дѣ е вашиятъ тропи­чески поясъ? Като се върнете домаг започнете да мислите малко по-сериозно. Направете слѣд­ния опитъ.

Раздразнятъ ви нѣщо децата или мѫжътъ ви, веднага ви става тъмно, имате вечерь въ себе си — излѣзте да видите дали вашето небе е облачно или ясно, дали има буря, гърмотевица или е безоблачно, тихо. Ако не­бето ви е ясно, има малко свѣтлинка, но скоро тя се изгуби, за васъ настава тъмнина, нощь — това показва, че вие не очаквате зората. Какъвъ е вашиятъ методъ, когато се измѣни настроението ви? Имате да изплащате една по­лица отъ 10.000 лева, но нѣмате пари, вашето настроение е мрачно; дойде нѣкой вашъ приятель и ви даде тази сума, веднага ви свѣтва — настава зора. Забѣлѣжете отъ кое мѣсто на ва­шия умъ ще се появи зората. Другъ примѣръ. Нѣкой пѫтъ се намирате въ трудно положение, вашето небе е като единъ връшникъ, нѣма изходенъ пѫть; вие започвате да се молите, вед­нага у васъ се заражда една малка надежда, като свѣтълъ лѫчъ, който малко по малко за­почва да блѣсти по силно. Следете откѫде иде това чувство. Тѣзи нѣща ставатъ почти всѣки день съ васъ, но не ги наблюдавате. Локализи­райте мѣстото на тѣзи явления. Нѣкои приличатъ на онзи българинъ, който миналъ покрай единъ кладенецъ, на вѫжето на който били закачени две кофи за вода; пусналъ вѫжето въ кладе­неца и напоилъ добитъка си ; но, като си тръг­валъ, дотрѣбвало му вѣже за колата, взелъ че отрѣзалъ това, на което били закачени кофитѣ, свършилъ съ него работата си и си заминалъ. Слѣдъ малко време той пакъ минава прѣзъ сѫщия пѫть, иска да пие вода, но вижда, че нѣма кофитѣ, и си казва : „Бре, кофитѣ ги нѣма тука". Така хората сами развалятъ своето ща­стие — отрѣзватъ вѫжето на кофите, а после се чудятъ, че ги нѣма. Азъ правя уподобление. Двѣтѣ кофи—това сѫ кротостьта и смирението. Безъ кофи нѣма съ що да напоите душата си. Вѫжето, което държи кротостьта и смирението, го нѣма. Втори пѫть, като дойдете при мене, искамъ да турите вѫжето на мѣсто, отдѣто и да е, да го купите. Вие може да се съмнѣвате въ успѣха и да казвате, че сте стари, та нека вашитѣ дъщери да учатъ. Ако всѣка майка казза така: „Нека дъщеря ми учи, за мене не е тази работа", нищо нѣма да направите. 8.000 години сé на дъщеритѣ си се уповавате. Вашата истинска дъщеря не ви напуща. Ако ви напусне, тя не е дъщеря. Синъ, който напусне баща си, той не е синъ.

 

Чрѣзъ кротостьта и смирението иде Бо­жията благодать. Въ кѫща, дѣто иматъ тѣзи качества, има здраве, сила. Пазете се отъ лоши мисли, отъ гнѣвъ, защото те отниматъ силата ви. Лошитѣ хора знаятъ начина, по който да ви лишатъ отъ силата ви, както негритѣ, когато отиватъ да ловятъ слоновѣ, прѣрѣзватъ на двѣ мѣста мускулитѣ на заднитѣ имъ крака, и тѣ клѣкатъ. Човѣкъ трѣбва да има броня противъ лошитѣ нрави, да не изгуби силата, която Богъ му е даль. Затова Писанието казва: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави".

 

Въ тази школа ще трѣбва първо да се научите да творите, да бѫдете носители на добри мисли, добри чувства, да се образува една хар­мония помежду ви. Тогава много отъ знанията ще дойдатъ естествено, и свѣтлината ще про­блѣсне. Като ви гледамъ, виждамъ, че всичко у васъ е разбъркано. Това показва, че кофитѣ ви не сѫ съединени съ вѫже.

 

И тъй, като първо правило, ще си поста­вите да бѫдете кротки и смирени, но не тъй, както досега сте разбирали това нѣщо, а кротки и смирени на издържливость и сила. Нѣкой казва: .Азь като станахъ кротъкъ и смиренъ, всички ме нападнаха". Не, кроткиятъ и смирениять издържа всичко съ достойнство, и умътъ му става по-подвиженъ. Не трѣбва да дразните хората. Често вие се шегувате, но, като излѣзе нѣкой отъ васъ по-духовитъ, по силенъ, драз­ните се. Трѣбва да знаете, че, „съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Не казвамъ, че сте лоши, но имате повече соль, прѣсолили сте ястието. Какъвъ е цѣрътъ, тогава? Турете повече вода. Нѣкой пѫть туряте повече чушки, та имате повече лютивина. Какво е гнѣвътъ? Чушки. Хубаво нѣщо сѫ чушкитѣ, но да не се туря отъ тѣхъ повече, отколкото трѣбва.

 

Какво правите, когато на сърцето ви се яви нѣкаква топка, когато имате нѣкаква мѫчнотия? Дойде нѣкой вашъ приятель, вие му се опла­квате, и подиръ малко ви олекне. Вие сте прѣ­дали топката на вашия приятель. Той отиде на друго мѣсто, разказва за това нѣщо, прѣдаде топката. И така, тази топка ходи отъ едно мѣсто на друго, докато се върне при човѣка, отъ ко­гото е първо излѣзла. Това, което правите, не е наука. Правилно е да разкажете мѫката си само на онзи, който ще влѣзе въ положението ви и ще ви облекчи, или да влѣзете въ раз­мишление и молитва. Така топката ще се махне. Вие започнете да работите — изкуството само по себе ще дойде. Азъ зная три вида хора: едни отъ тѣхъ сѫ кротки и смирени, когато сѫ въ обществото, отъ страхъ, други — когато сѫ въ църква, защото благоговѣнието го изисква, а трети — въ кѫщи. Въ кѫщи се познава кротостьта и смирението. Тѣ поправятъ всички грѣшки. Споредъ мене, законътъ на любовьта не може да работи, ако не сте кротки и сми­рени у дома си. Като влѣзете въ своята стаица, дѣто никой не ще ви смущава, тамъ ще нау­чите това изкуство. Кроткиятъ и смирениятъ човѣкъ никога не изпъква въ свѣта, той заема всѣкога послѣдно мѣсто. Добрѣ е човѣкъ да заема първо мѣсто въ истината, въ любовьта, въ добродѣтельта, въ мѫдростьта, но, ако иска да заеме първо мѣсто въ този свѣтъ, ще изгуби изкуството да бѫде смиренъ и кротъкъ. Христосъ е казалъ: „Който иска да бѫде пръвъ, той остава послѣденъ". Който е пръвъ на не­бето, остава послѣденъ на земята, и обратно. Бихъ желалъ всички да сте първи въ любовьта, въ истината, въ мѫдростьта, въ правдата, въ кротостьта, въ смирението, въ милосърдието. Тъй започна Христосъ преди 2.000 години първата школа, но послѣ я опорочиха. Първитѣ хри­стияни сѫ имали прѣко съобщение съ духовния свѣтъ. Не може да бѫдете духовни, докато нѣ­мате тѣсна връзка съ невидимия свѣтъ. Само тогава ще ви стане ясно, ще видите какъ живѣятъ хората тамъ. Засега вие имате само проблѣски отъ онзи свѣтъ, и го проучвате тъй, както нѣкои изучаватъ живота по музеитѣ и отъ старитѣ паметници. Тѣ виждатъ разни птички, животни, но тѣ сѫ мъртви, това не е още онзи свѣтъ. Като влезете въ онзи свѣтъ, вие проуч­вате живота на тѣзи птички, какъ живѣятъ тѣ, какъ се размножаватъ и т. н. Когато влѣзете въ тѣсна връзка съ духовния свѣтъ, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това въ Еван­гелието се нарича ново раждане, за което какви ли не опрѣдѣления се даватъ. Новото раждане значи обновление да можете да живѣете едно­врѣменно и въ този и въ онзи свѣтъ, или, друго яче казано, да знаете да трансформирате енергията отъ физическия свѣтъ въ духовния и обратно. Работете върху кротостьта и смире­нието, защото нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да сте въ едно общество на смирени и кротки хора. Като поставите кротостьта и смирението като основенъ камъкъ, ще може да отстраните всички спънки, мѫчнотии, неприятности, които срѣщате въ обществото, въ домоветѣ си или кѫдето и да е. Вие имате кротостьта и смирението въ себе си, но тѣ сѫ стояли досега въ вашитѣ хамбари въ потенциално състояние, сега вече трѣбва да ги изнесете на нивата, и тамъ да ги посѣете. Нѣкои отъ васъ сѫ по- кротки и смирени, защото иматъ повече влага. А онези по-коравитѣ буци отъ нивата ви, тѣ нѣматъ влага. Ако у нѣкого нѣма кротость и смирение, и да дойде любовьта, нищо нѣма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърма. За да разберете любовьта, тя трѣбва да мине прѣзъ кротостьта и смирението. Такъвъ е законътъ. Онази енергия, която иде отъ слън­цето, първо трѣбва да мине прѣзъ влагата, а послѣ да се трансформира. Азъ мога да трансформирамъ обикновената любовь на кого и да е, даже и на най-големия звѣръ, стига да го храня редовно, да му дамъ да си пийне малко винце. Но това е животинското състояние на любовьта, а не на онази любовь, къмъ която се стремимъ. Като ви вземе нѣкой яденето, като ви обиди, любовьта ви се прѣкѫсва. Вие трѣбва да имате такива отношения къмъ всички, ка­квито има Богъ къмъ насъ: отъ толкова хиляди години вие грѣшите предъ него а той не е измѣнилъ отношенията си. Смирението и кротостьта сѫ бронята, прѣдпазителнитѣ средства, които отбиватъ всички неприятности. Прѣдста­вете си, че се намирате въ една модерно укрѣ­пена крѣпость и шрапнелите, които ви бомбардиратъ отъ всѣка страна, отскачатъ отъ ва­шата крѣпость; вие не се безпокоите, защото шрапнелитѣ не падатъ вѫтре, и чакате неприятельтъ ви да изхвърли всичкитѣ си муниции. Такова нѣщо е смирението. Идва при васъ нѣ­кой човѣк да ви ругае, но, ако вие сте смиренъ, той ще каже: -Е — менѣ ми мина". Ако сте кротъкъ човекъ, вие ще измѣните настроението на вашия противникъ. Не можете ли, не сте кротъкъ човѣкъ. Кротостьта е даръ на човѣка — нѣма каквчо да се учи; нея вие сте учили, когато сте били въ положение на овци или крави и волове, когато сѫ взимали въл­ната ви, месото ви, когато сте работили по цѣлъ день на нивата, и на сутриньта сте поглеж­дали господаря си доволенъ и засмѣнъ. Сега вие ще трѣбва да възбудите въ съзнанието си всички тѣзи форми на миналото, тази кротость, която имате отъ старо врѣме. Модернитѣ дрехи, които носите сега, не сѫ тъй удобни, хигие­нични, затова, като се върнете у дома си, обли­чате старитѣ си дрехи. Турете въ ума си вѣрата и знайте, че за оногова, който вѣрва, всичко е възможно. Който нѣма кротость и смирение, само той не може. Трѣбва да запазвате достойн­ството си като душа, и да се обиждате, когато вие излъжете, когато влѣзе умраза въ сърцето ви, когато вършите глупости и т. н.

 

Не обиждайте, защото често въ васъ живѣе нѣкой възвишенъ духъ, вие го обидите, и, ко­гато го потърсите, нѣма го вече. Ако има нѣщо, което ми прави най-голѣмо отвращение, то е човѣкъ, който обижда. Такъвъ човѣкъ азъ поставямъ на послѣдно мѣсто въ живота. Най неприятното на духа е, когато хората се обиждатъ. Този дяволъ ще го вържете или най- малко ще го впрегнете на работа. И тъй, сми­рението укротява алчностьта у човека, а кротостьта е орѫжие противъ яростьта, гнѣва у човека.

 

Ще трѣбва да се групирате по нѣколцина въ групи, напр., двама, трима, четирма, най-много по 10, като си изберете такива, съ които си хармонирате. Да не се съберете само слаби или само пълни, а една слаба и една пълна. Двама слаби или двама пълни сѫ на единъ умъ. Или да се изберете една съ крушовидно лице, и една съ ябълковидно. Като се раздѣлите споредъ темпераментитѣ си, ще може магнитнитѣ течения да циркулиратъ правилно. Добрѣ е ви­наги да си оставате така наредени. Това е необ­ходимо за вѫтрѣшната обнова на организма. Ще ви кажа послѣ, дали вашиять изборъ е правиленъ. Човѣкъ не трѣбва само да се учи, но неговиятъ мозъкъ трѣбва винаги да се об­новява. Само по този начинъ ще се сдобиете съ истинско знание и ще станете положителни хора, защото сега не сте такива. Ако ви подложатъ на гонения, на мѫчения, колко отъ васъ биха издър­жали? На тѣзи отдѣлни групи ще давамъ по нѣколко опита. Но за това е необходимо да се създаде една хармония, за да се провѣрятъ зако­нитѣ на тази материя. Заедно съ това ще върви вѣрата. Който се съмнѣва, нѣма да успее, и за­това по-добрѣ нека да не си губи времето. Тукъ всичко става по закона на свободата. Който върви така, Богъ ще го благослови. Който нѣма съмнение и които влезе въ училището да се учи, той ще изкара докрай, а който се съмнѣва, той ще напусне скоро училището.

 

Ако поставите кротостьта и смирениетоза основа, всичко ще може да направите. Об­нова ще дойде само по този начинъ.

 

 

[Бесѣда, държана на ученичкитѣ отъ окултната школа на Всемирното Бѣло Братство на 22. януарий 1920 г., четвъртъкъ].

 







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt