Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_11_16 Двамата свидѣтели.

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 12 юли 2014 - 01:17

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

Двамата свидѣтели.

 

      „А и във вашия законъ е писано,

че на двама человѣка свидѣтелст-

вото е истинно“

 

Ев. Иоана, 8; 17.

         

Всѣко външно свидѣтелство е проявление на единъ вѫтрѣшенъ разуменъ потикъ на душата. Защо именно на двама души свидѣтелството е вѣрно, а не на единия, и кои сѫ тия двамата? Ако въ съврѣменнитѣ сѫдилища двама сѫдещи се повикатъ двама, трима или десеть души свидѣтели, които обичатъ да лъжатъ, или които не обичатъ да говорятъ истината, сѫдиитѣ нѣма да взематъ подъ внимание тѣхното свидѣтелство. Мисля, правницитѣ ще ме подкрѣпятъ въ това твърдение. Имайте прѣдъ видъ, че говоря принципално; не засѣгамъ никой човѣкъ: за менъ човѣшката личность е нѣщо относително въ своята проява. Нѣкои може да помислятъ, че въ бесѣдитѣ си за тѣхъ говоря; ни най-малко. Питамъ ви, кое е реалното въ свѣта, цвѣтътъ или плодътъ, листътъ или клончето, плодътъ или сѣмката? Тѣ сѫ относителни реалности. Ако въ свѣта вие играете ролята на листъ, ако играете ролята на цвѣтъ, на клонче или на плодъ или на сѣмка, това сѫ все различни положения, които въ математиката се наричатъ вариации, пермутации и комбинации. Разбирате, какво значи вариации въ математиката Може нѣкой пѫть да се позанимаете съ тѣхъ. Вариация значи нареждане, пермутация — размѣстване, а комбинация — съчетание. Но ако вие сте една вариация или нареждане въ живота, по какво ще се отличавате? Във вашия свѣтъ влизатъ извѣстни величини, които образуватъ извѣстни съединения, и вие сте една група или едно съединение отъ тия величини. Величинитѣ — това сѫ елементи на проявения вашъ животъ. Математицитѣ казватъ, че вариаицитѣ сѫ съединения, въ които не влизатъ всички елементи и иматъ класове. Послѣ тѣ казватъ, че пермутациитѣ сѫ размѣствания, въ които влизатъ всички елементи, слѣдователно, нѣматъ класове. Комбинациитѣ пъкъ сѫ съединения, въ които не влизатъ всички елементи, иматъ класове и класъ отъ класъ се отличава поне съ единъ новъ елементъ. Къмъ коя категория мога да ви класирамъ? Може вашиятъ животъ да върви само по нареждане, може да върви само по размѣстване и може да върви по едно съчетание на нѣщата, на величинитѣ. Въ тия математически опрѣдѣления се криятъ дълбоки истини, които сега нѣмамъ врѣме да обяснявамъ, защото тѣ сѫ сухи кости и трѣбва много години да работя надъ тѣхъ, за да имъ дамъ животъ. Такъвъ е законътъ на природата. Има сѣмки, които израстватъ въ шесть мѣсеца, като напримѣръ тиквата, и даватъ плодъ, а други сѣмки, дърветата, които цъвнуватъ въ 100 години веднажъ. Не можемъ да измѣнимъ реда на нѣщата, който Богъ е положилъ въ природата, защото, ако го измѣнимъ, сѫдбата на нашия животъ се измѣня и се ражда кармата. Кармата не е нищо друго, освѣнъ отклонение отъ правия пѫть на човѣшкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново въ правия пѫть на човѣшката еволюция. Слѣдователно, би било полезно за онзи, който обича математиката, да се позанимае съ тия вариации, пермутации и комбинации. Трѣбва не само да мислитѣ, че много знаете, но и да опитате знанията си; не само да ги опрѣдѣляте, но да боравите съ тия величини и елементи. Да кажемъ, има нареждане отъ комитета да се даде на човѣкъ по единъ килограмъ захарь; то е една вариация. Може да чакашъ дълго врѣме, а може и да се върнешъ съ счупено ребро, слѣдователно, ще кажешъ, че вариацията е излѣзла несполучлива. Колкото по-скоро вземешъ захарьта, безъ да изгубишъ врѣме, толкова вариацията ще излѣзе по сполучлива. Разбира се, тази вариация нѣма нищо общо съ онази въ математиката; тя е само едно отражение на онзи великъ духовенъ законъ, който работи въ нашата душа.

          

Ще се повърна на прѣдмета. Кои сѫ тѣзи двама, които свидѣтелствуватъ? Когато българинътъ иска да съгради нѣкоя колиба, забива, първо, два колеца тѣ сѫ двамата свидѣтели — и Господъ му казва: „Сега можешъ да съградишъ колибата“. Отгорѣ на двата колеца той поставя единъ триѫгѫлникъ и започва градежа. Когато вие искате да насновете платно, пакъ трѣбва да имате двама души, двѣ жени, една въ началото, друга въ края, да навлятъ платното. Едната жена ще увие наснованото около кръста, а другата ще почне да го навива на кросното и това трае 3—4 часа докато образуватъ тази пермутация, туй размѣстване на нѣщата. Ще ви се види много смѣшно, че тия двѣ жени нѣматъ съгласие: едната тегли назадъ, а другата напрѣдъ, като рака и щуката. Само тъй може да върви работата. Нѣкой пѫть, да кажемъ, мѫжътъ е опналъ платното, а жената увива, и казватъ: „Защо тегли мѫжътъ, та не слуша жената“. Тегли, защото инъкъ нѣма да се наснове платното. Въ този моментъ той не трѣбва да слуша жената, докато се наснове то. Нѣкой пѫть жената тегли, а мѫжътъ насновава — зависи кой навива кросното. Азъ ви нахвърлихъ една мисъль нагледъ проста, но инъкъ дълбока.

           

Двамата свидѣтели пъкъ въ природата сѫ свѣтлината и топлината. Тѣхното свидѣтелство е всѣкога вѣрно, защото тамъ, дѣто тѣ проникватъ, има животъ и растене, а тамъ, дѣто не дадатъ своето свидѣтелство, нѣма никакво движение, никакъвъ изворъ, никаква растителность, никакъвъ животъ. Това е въ природата. А въ човѣка, тия двама свидѣтели сѫ нашиятъ умъ и нашето сърце. Тамъ дѣто нашиятъ умъ и нашето сърце говорятъ заедно, тѣхното свидѣтелство е вѣрно, както и във вашия законъ е писано, че свидѣтелството на двама души е вѣрно. Христосъ навежда тази мисъль и казва: „Азъ съмъ който свиѣтелствувамъ за себе си и Отецъ е, който свидѣтелствува за менъ“, Въ духовния свѣтъ двамата, които свидѣтелствуватъ, сѫ Отецъ и Синъ, и тѣхното свидѣтелство е вѣрно. Въ ангелския свѣтъ двамата, които свидѣтелствуватъ, сѫ духътъ и душата. Въ човѣшкия свѣтъ сѫ умътъ и сърцето. Въ природата сѫ свѣтлината и топлината. Имате една лѣстница на възлизане. Слѣдователно, когато ние искаме да измѣнимъ нашия животъ, трѣбва да разберемъ нѣщата по-обстойно. Ако се движимъ отгорѣ надолу, ние трѣбва да имаме прѣдъ видъ топлината и свѣтлината, понеже тѣ сѫ отражение на божествения свѣтъ; слѣдователно, нашиятъ умъ трѣбва да бѫде всѣкога въ съгласие съ свѣтлината, а сърцето съ топлината. Тамъ, дѣто нѣма свѣтлина, умътъ не мисли, а тамъ, дѣто нѣма топлина, сърцето не бие. Това не сѫ само положения, твърдения, но великъ законъ. И когато ни запитатъ, коя е мѣрката или кое е доказателството, съ което ние можемъ да докажемъ извѣстни истини въ природата, ще употрѣбимъ свѣтлината и топлината; ако доказваме истини въ човѣшкия животъ, ще употрѣбимъ ума и сърцето; ако доказваме истини въ духовния свѣтъ, ще си послужимъ съ духа и душата; ако доказваме истини въ божествения свѣтъ, ще се отнесемъ къмъ Отца и къмъ Сина. Не си бъркайте умоветѣ съ онѣзи философско богословски заключения, които казватъ, че Синътъ е проявление на Отца. То е, споредъ моето схващане, едно криво опрѣдѣление на съврѣменния нашъ животъ, защото, ако Синътъ е проявление, то е една сѣнка. Да се прояви нѣщо, то е външната страна, а Синътъ е нѣщо повече отъ проявление. Сърцето не може да бѫде проявление на ума, нито пъкъ умътъ — проявление на сърцето. Тѣ могатъ да си съдѣйствуватъ въ проявленията, но това сѫ вариации, пермутации и комбинации — нареждания, размѣствания и съчетания. Мисъльта още не ви е ясна: сега се снове платното и не виждате нищо изтъкано. Христосъ се обръща и казва, че и във вашия законъ свидѣтелството на двама души е вѣрно. Ние трѣбва най-първо да отстранимъ всѣко съмнѣние отъ нашия умъ. Съмнѣнието въ истинския животъ не носи никакво добро. И въ съврѣменния животъ има хиляди причини, да се яви съмѣние у насъ. Какъ може да очакваме отъ другитѣ хора това, което тѣ не могатъ да проявятъ въ даденъ моментъ? Може ли вие да очаквате отъ ябълката зимно врѣме плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива къмъ васъ? Нѣма защо да ѝ се сърдите, защото тя ще ви каже: „Не наврѣме сте ми дошли на гости“. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора живѣятъ въ пролѣтъта, други въ лѣтото, трети въ есеньта, а четвърти въ зимата. Нѣкои казватъ, че всички хора сѫ еднакви. Не сѫ всички еднакви. Нѣкои образуватъ група отъ вариации, други отъ пермутации, а трети отъ комбинации, сѫщото се казва и във вашия външенъ законъ, който е подобие на вѫтрѣшния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашиятъ умъ говорятъ за единъ прѣдметъ едно и сѫщо нещо, приемете тази истина безъ някаква резерва, безъ колебание: всѣко колебание ще бѫде въ ущърбъ на вашия прогресъ. На съврѣменното общество, именно, това му липсва — то нѣма достатъчно вѣра въ себе си, вѣра положителна, вѣра безъ съмнение. Едно врѣме, когато Господъ създалъ свѣта, тогава вѣрата и знанието, които били двѣ богини и сестри горѣ въ божествения свѣтъ, рѣшили да слѣзатъ долу, да помогнатъ на човѣцитѣ. На небето тѣ се познавали и се обичали, но като слѣзли на земята, едната влѣзла въ ума и тамъ се облѣкла споредъ закона на ума, а другата влѣзла въ сърцето и се облѣкла споредъ закона на сърцето. Като ги впрегнали хората на работа, тѣ мили паници, кълцали лукъ, готвѣли месо, и лицата имъ станали толкова грозни, че сестритѣ не могли да се познаятъ. Казва нѣкой: „Азъ имамъ вѣра“, Да, вѣра, която готви лукъ, която пържи месо, която мие паници, която се бори със съмнѣние. Тъй и тия двѣ сестри, вѣрата и знанието, не се познали и почнали да се каратъ и да се прѣпиратъ: коя е първа, вѣрата или знанието? И така цѣлиятъ свѣтъ се раздѣлилъ: едни взели страната на вѣрата и станали религиозни, а други хора взели страната на знанието и станали материалисти. И започнали бомбардирането: „азъ съмъ ученъ, ти си невѣжа“; — ти имашъ вѣра, но си първокласенъ глупакъ“. И сега имаме хиляди томове написани върху материалистична философия и вѣрата, но тия двѣ сестри още не сѫ се помирили. Когато Господъ видѣлъ, че се скарали, пратилъ Сина си да ги помири. Казватъ нѣкои: „Какъ ще се помирятъ?“ — Чрѣзъ самопожертвуване.

           

Нѣкои питатъ: „Кой е мѫжътъ и коя е жената?“ Жената е вѣрата, а мѫжътъ — знанието. Като се каратъ, мѫжътъ и жената не се познаватъ. Жената казва: „Азъ искамъ да бѫда мѫжъ“. На небето вие сте били двѣ сестри, богини, слѣзли сте отъ небето, за да поправите свѣта: едната се прѣвърнала на жена, кълца лукъ,а другата — на мѫжъ, отворила дюкяни, продава дини, тикви, лукъ и т. н. Тѣ не само не могли да оправятъ свѣта, но сѫ го развалили толкова, че и Господъ не може да го познае. Трѣбва право, дълбоко, искренно мислене. Мъжътъ и жената, като се съединятъ и дадатъ свидѣтелство въ живота, тѣхното свидѣтелство ще бѫде вѣрно, само ако бѫде съ мѫдрость и любовь. Любовьта е онази велика сила, която може да понесе най голѣми страдания, безъ падане на духа. То е вѣрата. А мѫдростьта е онази сила, съ която може да се разрѣшатъ най-труднитѣ задачи въ живота. Всички съврѣменни мѫчнотии сѫ задачи, които ние трѣбва да разрѣшимъ, а не да казваме: „Господи, махни ги, не ни трѣбватъ“. Майката казва: „Измѫчи се моето дѣте; толкова задачи му е задалъ учительтъ; то отслабна, горкото, не може да си отспи“. Господъ не е пратилъ вашето дѣте на земята да спи. Той го е пратилъ да се учи. Безъ съмнѣние, съньтъ е потрѣбенъ за врѣменна почивка. Може да почива петь минути, десеть минути, два часа или седемь часа, но повече отъ седемь часа почивка не му се позволява.

           

И във вашия законъ е казано, че свидѣтелството на двама души е вѣрно. Нѣкой пѫть въ сѫдилището дойдатъ тия двама свидѣтели и казватъ: „мѫжътъ е кривъ, жената е права“. Мѫжътъ се обръща и казва: „Протестирамъ, г. сѫдия, тия двама свидѣтели сѫ заинтересовани, махнете ги, азъ ще повикамъ други свидѣтели“. И докарва други двама свидѣтели. Тогава жената казва. „Азъ протестирамъ, г. сѫдия, тия двама свидѣтели сѫ заинтересовани“. Най-послѣ, сѫдията се намѣри въ чудо и отлага дѣлото. Затова най голѣмото изкуство въ правото е да можешъ да отлагашъ дѣлото, когато не можешъ да го спечелишъ, И вие сте адвокати, които отлагате дѣлата си, а това значи, че оставяте вашитѣ задачи въ живота неразрѣшени — за по-благоприятно врѣме. „Сега“ — казвате като сѫдията — „съмъ малко неразположенъ“.

           

Не хвърляйте вината на вашия умъ, че билъ слабъ; не казвайте: „Азъ съмъ слабоуменъ“. Никога не казвайте, че сърцето ви е покварено Вие може да цитирате отъ писанието, че умътъ е покваренъ; това сѫ само философски твърдения ва пророцитѣ, но вие трѣбва да разберете дълбокия смисълъ на тѣзи думи. Ако сърцето бѣше покварено, ако то не струваше нищо, Богъ никога не би казалъ: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Той не казва: „Дай ми живота си“. Трѣбва да го дадешъ на Бога, за да те научи на великата истина, че твоето сърце, е нѣщо възвишено и благородно, че въ него се криятъ източницитѣ на твоя сегашенъ и бѫдещъ животъ. Никой не може да живѣе, когато сърцето му е неспокойно. Дори съврѣменната медицина прѣпорѫчва сърцето да бѫде спокойно. На повърхнината му може да има малки вълнения, но долу, въ основата, трѣбва да бѫде тихо и спокойно. Може да има течение, но никога това течение да не вълнува сърцето, когато вашиятъ умъ и вашето сърце се обърнатъ къмъ Бога. Той слуша молитвитѣ ви и рѣшава правилно сѫдбата ви. Сърцето и умътъ сѫ двѣ величини, два елемента на тази група, наречена астралноменталенъ свѣтъ споредъ окултизма, а азъ го казвамъ вѣро-философенъ — да изкова нова дума — свѣтъ вѣрофилософенъ. Слѣдователно, свидѣтелството на тия двама, този законъ вѣро-философенъ, се взема за истина въ божествения свѣтъ, както е вѣрно свидѣтелството на топлината и свѣтлината въ физическия свѣтъ. Свѣтлината е качество на мѫдростьта, а топлината е качество на любовьта, неотдѣлна отъ послѣдната. Обаче, не тази топлина, която усѣщате. Вие често пѫти усѣщате неприятнитѣ вибрации на топлината. Когато имате опитностьта на единъ мистикъ, да паднете въ екстазъ, само при такова състояние вие можете да опитате тази вѫтрѣшна божествена топлина — качеството на любовьта. Такава топлина може да разтопи и прѣчисти всичко. Трѣбва да повишите вашата топлина не споредъ целзиевия термометъръ, но като изучите алхимията и проучите вибрациитѣ на тази топлина. Тя е толкова интензивна, че всички нечистотии, които смущаватъ живота ви, веднага ще се прѣчистятъ. Това може да постигнете, ако изпѫдите съмнѣнието отъ вашето сърце и отъ вашия умъ. Или нека употрѣбя другъ изразъ: извадете съмнѣнието отвънъ, наемете му стая, плащайте му наемъ, но не го дръжте въ дома си.

           

Като полага този великъ законъ Христосъ казва: „Азъ съмъ, който, свидѣтелствувамъ за себе сѫ, и Отецъ за менъ“. Кой е важниятъ въпросъ, за който сме се събрали днесъ? Азъ не разрѣшавамъ въпроса, дали слѣдъ една седмица ще ви дадатъ по единъ килограмъ захарь; азъ не разрѣшавамъ въпроса, който комитетътъ може да разрѣши; азъ не разрѣшавамъ въпроса, какъвъ миръ може да се сключи. Може да се повдигнатъ много подобни въпроси, които не сѫ сѫществени за насъ. Важното е, за какво е дошълъ човѣкъ на земята: имате ли душа или нѣмате; имате ли умъ или нѣмате, имате ли сърце и въ съгласие ли сѫ вашитѣ сърца и вашитѣ умове и т н. Често пѫти сърцето ви се смущава и търсите приятель да ви прѣмахне смущението, но прѣдставете си, че и той се намира въ сѫщото положение. Събиратъ се група хора, образуватъ общество и казватъ: „Ние сме песимисти“, и почватъ философски да го доказватъ. Тѣ гледатъ особено на свѣта, намиратъ че не билъ отъ най добритѣ, и почватъ да доказватъ научно, че този свѣтъ е най-лошъ. Ето аргументитѣ имъ: лошъ билъ, понеже колѣли кокошкитѣ, воловетѣ, имало землетресения, войни и тѣмъ подобни. „Ако билъ добъръ, той щѣлъ да бѫде другояче“, казватъ тѣ. Но азъ казвамъ: „Вие, г. песимисти, сте онѣзи мѫже и жени, които сега навиватъ кросното — и двамата теглятъ назадъ, но щомъ насноватъ платното, жената вземе платното, мѫжътъ совалкитѣ и казватъ: „Свършихме работата“ и нѣма вече дърпане — противоречия въ живота. Тѣхната работа става свидѣтелство, че сѫ работили заедно, въ съгласие. Често ние казваме, че мѫжътъ и жената се теглили като рака и щуката, но това сѫ тия мѫже, които сѫ въ две посоки: отъ центъра къмъ периферията и обратно. Ако мѫжътъ отива къмъ една посока, жената отива къмъ друга Кой е правъ? И двамата сѫ прави, защото се движатъ отъ центъра къмъ периферията. Когато и двамата дойдатъ въ периферията и почнатъ да се движатъ, тогава сѫ въ Пѫтя. Когато изучавате астрономията, ще забѣлѣжите, че земята и слънцето иматъ двѣ противоположни движения: слънцето се движи по една посока, а земята по друга. И всѣкога земята прѣсича пѫтя на слънцето. Но пѫтьтъ на земята е по-дълъгъ отъ пѫтя на слънцето. Когато на нашето слънце, за да направи едно обръщение около центра на своя крѫгъ, сѫ необходими 52 милиона години, земята трѣбва да се обърне 25 мил. пѫти около слънцето и плюсъ това да направи съ слънцето заедно единъ голѣмъ крѫгъ. Кой върши по голѣма работа? И двамата вършатъ добрѣ работата си. Слънцето иждивява по-голѣма енергия, а земята — по-вече врѣме. Във физиката има единъ законъ, че всѣки, който иска да спести енергия, трѣбва да иждивява врѣме; слѣдователно, ако въ едно отношение вие искате да спестите енергията на вашия умъ, ще иждивите енергията на вашето сърце; и наопаки, ако искате да спестите енергията на вашето сърце; ще иждивите енергията на вашия умъ. Защото врѣмето се познава по посоката на движението. Азъ не разисквамъ философски, какво е врѣмето въ самата си сѫщина, но казвамъ: врѣмето е единъ факторъ, който опрѣдѣля самото движение, насоката на вашия животъ. А енергията е потикъ на това движение отвѫтрѣ. Ако иждивимъ енергията на ума, пестимъ енергията на сърцето, и наопаки, ако иждивимъ енергията на сърцето, пестимъ енергията на ума. Въ всѣки даденъ моментъ вие ще се спрете върху двамата свидѣтели. И въ сѫдилищата това е вѣрно — двама свидѣтели не могатъ да говорятъ едновременио: когато единиятъ говори, другиятъ трѣбва да мълчи; когато единиятъ говори, другиятъ трѣбва да мълчи; когато единиятъ хаби енергия, другиятъ трѣбва да седи тихо и спокойно. Ако почнатъ да говорятъ изведнѫжъ двамата, сѫдията ще имъ каже; „Чакайте“! Единиятъ, значи ще опрѣдѣля врѣмето, другиятъ енергията. Слѣдователно, когато единиятъ свидѣтель вѫтрѣ във васъ говори, вие, ако сте сѫдия, ще кажете на другия да мълчи, за да дадете врѣме на вашия умъ да се произнесе. Не го смущавайте нека се изкаже докрай, и слѣдъ туй ще дойде вашето сърце да каже и то своето свидѣтелство. Сѫщо и при възпитанието, трѣбва да туримъ ума и сърцето въ най нормални отношения и да ги оставимъ, да не ги спъваме съ нѣща, които не сѫ реални. Най-първо на васъ говоря, но подъ думата „на васъ“ подразбирамъ туй грамадно мнозинство хора, защото всѣки човѣкъ е колективно сѫщество отъ милиони и милиони души заедно. Всички тия души сѫ разумни и слушатъ тази бесѣда. Разбирате ли? Даже нѣкой пѫть забѣлѣзвамъ, че вашитѣ очи по-добрѣ ме разбиратъ, отколкото вашитѣ мозъци. Най схватливи въ свѣта сѫ очитѣ.Като погледнешъ единъ човѣкъ, по очитѣ ще забѣлѣжишъ, дали те разбира или не. Когато не те разбира, очитѣ му сѫ мътни. — „Ахмедъ бурада, акѫлъ дишарда“, както казватъ турцитѣ, т. е. -Ахмедъ е тука, но умътъ му е отвънка. Когато човѣкъ ви разбира, вие виждате неговия проницателенъ погледъ фиксиранъ и долавяте, че той разбира всичко и че има връзка съ отношенията на нѣщата. Всѣки отъ васъ знае туй. Мнозина казватъ: „азъ го усѣщамъ“. Хубаво, но трѣбва и да го далавяшъ съ ума си. Ако ти си слушалъ само свидѣтелството на твоето сърце, а не и свидѣтелството на ума, ти си на кривъ пѫть на развитие. Ако свѣтлината въ тебе работи повече, отколкото топлината, пакъ си на кривъ пѫть. Нѣкой пѫть у васъ чувствата сѫ интензивни. Като дойдатъ въ извънмѣрна радость дѣцата почватъ да скачатъ, слѣдъ туй настане въ тѣхъ прѣходно състояние, и тѣ почватъ да плачатъ; тази радость не е естествена. При възпитанието трѣбва да се създате едноврѣменно работа и за сърцето, и за ума. И азъ ви моля, когато нѣкой човѣкъ говори, никога да не го спирате съ своитѣ мисли, Ако не искате да го слушате, отдалечете се. Дъщерята каже на майка си; „Азъ не искамъ да те слушамъ“, или майката каже на дъщерята: „Азъ не искамъ да те слушамъ“. Този, който не иска да слуша, повтарямъ, нека се отдалечи. Много пѫти се случва и друго: дѣтето се въодушевило отъ това, което учительтъ е разправилъ при урока, дохожда въ кѫщи и почва да го разправя на майката, а тя изведнажъ рече: „Махни се — не искамъ да слушамъ твоитѣ глупости“. Въ този случай майката прави голѣмо прѣстѫпление. Тя трѣбва да изслуша своето дѣте, да чуе какво му е казалъ учительтъ: то дава, своето свидѣтелство. Слѣдъ като го прѣкѫсне така грубо 10—20 пѫти, дѣтето сигурно ще хване кривия пѫть въ живота — това е по отношение на ума. Нѣкой пѫть пъкъ сърцето на дъщерята се е въодушевило, но майка ѝ, като се оженила станала философка, ще я спре съ думитѣ: „Не се води по глупоститѣ на твоето сърце, не го слушай! — Парички, парички! Желанията на сърцето, сѫ илюзии на мадежьта — трѣбва месце за ядене“. И днесъ спиратъ крѣхката душа на дъщерята — това не е важно, утрѣ онова не е важно — и тя стане като майка си и почне да казва: „Това е глупаво, реално е еди-какво“. Реално бѣше това, което чувствуваше това момиченце, дъщерята, въ своето сърце, по-реално отъ него нѣма. Какъ искате да опитате нѣщо: съ езика си, или съ сърцето си? Ще приведа пакъ онзи примѣръ, който съмъ привеждалъ и другъ пѫть. Единъ турчинъ кълцалъ кафе въ единъ голѣмъ камененъ хаванъ съ голѣмъ, дървенъ чукъ и като чукалъ казвалъ: „Xѫ“! Минавалъ край дюкяна му единъ човѣкъ и му казалъ; Азъ сѫмъ безъ работа, прѣдлагамъ услугитѣ си, искамъ да ти помогна въ тази работа. Ти ще чукашъ съ чука, а азъ ще казвамъ: „Хѫ“! — Почнали работата. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ чука, а помагачътъ викалъ: „Хѫ“! Счукали кафето. Турчинътъ почналъ да прави кафета, но като вземалъ пари, турялъ ги въ касата и нищо не давалъ на съдружника си. Послѣдниятъ се докачилъ, завелъ дѣло за неизпълне договора на съдружието. Сѫдията попиталъ, какъ стои работата и като му разправили, порѫчалъ да направятъ една тенекия и казалъ на кафеджията: „Като взимашъ пари, ще ги пущашъ въ тенекиета, и тенекията ще каже: „Тинъ“! Това ще бѫде заплатата на съдружника ти, който казваше: „Хѫ“! Вие, които слушате вкуса на вашия езикъ, то е както се казва на турски: „нефесъ-орта“. Тъй че, и във вашия законъ е писано, че свидѣтелството на тѣзи двама души е вѣрно.

           

За да можете да разберете философията на живота, трѣбва да имате чисто сърце и чистъ умъ. Най първо трѣбва вашитѣ умъ и сърце да бѫдатъ въ такова полоние, щото умътъ да схваща нѣщата, когато трѣбва, и сърцето да ги чувствува, когато трѣбва. Но ще каже нѣкой философъ: „Вие не може да чувствувате и мислите като ангелитѣ“, Когато дойдете до тѣхното положение, ще чувствувате като тѣхъ. Въ живота има разни стадии на развитие; всѣка минута, всѣка секунда носятъ своитѣ качества и сили. Не се стремете всички да бѫдете еднообразни, еднакви. Когато Богъ първоначално е създалъ свѣта, всички души, които излѣзли отъ центъра на битието и тръгнали по разни посоки, като слънчевитѣ лъчи, всѣка отъ тѣхъ е понесла по нѣщо отъ този божественъ центъръ − разни дарби, разни чувства и пр: Нѣма двѣ души еднакви въ свѣта, и не може да бѫдатъ еднакви, макар разликата между едната и другата да бѫде малка.

           

Когато изучаваме астрологията, ще видите, че се намирате на извѣстенъ градусъ отъ една или друга четвъртина на крѫга, а тази дѫга отъ 90° е равна на четвъртината отъ тъй наречената платоническа или полярна година, сир. на единъ промежутакъ отъ 6300 години.

 

NB_3.jpg

 

 

Двама души може да ги дѣли една дѫга отъ 90°, или все едно единъ перходъ отъ 6300 години. Да кажемъ, че единиятъ а е въ началото на крѫга, а другиятъ в на 90° отъ него, който периодъ е равносиленъ на 6300 години. Душата в е съ 6300 години по стара отъ душата а; слѣдователно, тя има повече знания и опитность отъ а Душата с, която е на сѫщия диаметъръ съ а, но на противоположенъ полюсъ, е още по стара и по напрѣднала. Докато а има да извърви низходящата половина на крѫга, с се движи по възходящата му половина. Тѣ ще извървятъ равенъ пѫть, но знанията, които ще придобиятъ, не ще бѫдатъ еднакви. Едната часть на крѫга означава слизане, а другата възлизане; във възлизането се придобива едно знание, а въ слизането друго. Слѣдователно, когато отъ висотата на ума ние слѣземъ къмъ сърцето, умътъ придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу къмъ ума, придобива други знания и чувствувания. И тогава формулата е слѣдната: умътъ, като слиза надолу, придобива умочувствувания, а сърцето, като върви нагорѣ, придобива сърцемисления. Ще кажете: „Каква е разликата?“ Разликата е тази, че когато прѣодолява сърцето, има по голѣма топлина, а когато прѣодолява умътъ, има по-голѣма свѣтлина. Когато зрѣе плодътъ, житото, непрѣмѣнно трѣбва да има топлина, която помага на узрѣването. Когато трѣбва да стане растенето въ насъ, непрѣмѣнно трѣбва да прѣодолява умътъ. Онзи, който иска да расте правилно, умътъ му трѣбва да има надмощие. Растенето и знанието сѫ отъ ума а развитието — отъ сърцето. Това сѫ два велики процеса на нашето развитие и, слѣдователно, тѣхното свидѣтелство е необходимо и вѣрно. Господъ казва:„Да работите съобразно съ вашитѣ сърца и умове; тогава ще имате велико развитие въ свѣта“. А сега четете философски книги, какво казалъ Кантъ и др. Какво означава тази круша? Цъвнала и дала плодъ. Какво прави котката? Мяучи. Въ това мяукане тя може да иска месце или да търси своитѣ дѣца. Ще рече, има разлика между мяукането. Нѣкои говорятъ, ама какво говорятъ? — Глупости Що е глупость? Ако влѣза при умопобъркани, отъ тѣхно гледище азъ ще бѫда глупавъ, макаръ да съмъ философъ. Въ едно общество отъ материалисти, религиозниятъ човѣкъ ще бѫде глупавъ, и обратно. Азъ казвамъ, че и двамата сѫ умни: и материалистътъ, и духовниятъ човѣкъ; и онзи, който служи на вѣрата, и онзи, който има знания. Ние имъ туряме веднага етикетъ „той е глупавъ човѣкъ“, или: „той е безвѣрникъ, не го слушаите“ Нито еднитѣ, нито другитѣ иматъ правилно разбиране за Бога. Ще ме извините, Богъ въ моето схващане не е никакво понятие, никаква идея. Ние имаме понятие за нѣщата, които Богъ е създалъ, за неговитѣ проявления, но за самия Него нѣмаме никакво понятие. За Божията любовь и за Неговата мѫдрость имаме понятие, но той е повече отъ любовьта и мѫдростьта, които се проявяватъ. Вие може да имате понятие за тѣхъ, но ако искате да кажете, че сте добили дълбоки познания за Бога, правите си само илюзия и ще се самоопровергаете. Отъ хиляди години р. Искъръ е правила пакости на околнитѣ села. Колко кѫщи и мѣстности е наводнявала и отнасяла! Шопитѣ, като се давѣли, казвали: „Така е писано“. Сегизъ-тогизъ ще впрѣгнатъ водата за воденица, докато придойде рѣката и я отнесе. Но съврѣменнитѣ хора излѣзоха по умни, тѣ впрѣгнаха Искъръ — произвеждатъ електрическа енергия, съ която освѣтяватъ кѫщи и каратъ трамваи. Виждате каква енергия има този пакостенъ Искъръ. Той е казвалъ на хората: „Впрегнете ме на работа, азъ ви нося много нѣщо. Ако не ме впрегнете, ще правя пакости“. Ще ме запитате, защо ви говоря за Искъра. Вашето дѣте е като Искъра. Казвате: „Аманъ отъ това дѣте! Защо ми го даде Господъ? Прави ми толкова пакости“, Направете както сте направили съ Искъра: пробийте тунелъ, турете турбини, пуснете водата и ще произведете електричество, което ще тури въ движение кола и ще освѣтява кѫщи. Ученитѣ педагози казватъ: „трѣбва да възпитаваме дѣцата да станатъ религиозни, да иматъ знание, да почитатъ баща си и майка си“. Разбирате ли това? Нито вие, нито онѣзи педагози сѫ разбрали. Отъ 8000 години все това се говори, да се възпитатъ хората и да вѣрватъ въ Бога. И който не вѣрва, ще бѫде безвѣрникъ, а Христосъ казва: „Свидѣтеаството на тия двама е вѣрно“. Само онова свидѣтелство въ насъ е вѣрно, което сърцето и умътъ ни даватъ едноврѣменно. Само ония нѣща въ природата говорятъ истината, които сѫ, немѣняеми. И когато нѣкой казва нѣщо отъ своята опитность или цитира, кой философъ и математикъ какво е казалъ, споредъ моята математика, изключвамъ отъ казаното първо 50% и послѣ още 25% и слѣдъ това ще се позамисля, къмъ коя група спадатъ останалитѣ 25% дали къмъ вариация, къмъ пермутация или къмъ комбинация — нареждане размѣстване или съчетание.

           

Какви сѫ нашитѣ отношения къмъ Бога? Нѣкои казватъ: „Да ни помогне Господъ да се наредимъ, да наредимъ дѣцата си, да оженимъ дъщеря си, послѣ да имаме дѣчица, да имаме пълни хамбари, волове, туй да ядемъ, онуй да пиемъ и т. н.“ Всѣки день нареждаме и най-послѣ умремъ. Попътъ дойде и започне: „Благословенъ Господъ Богъ нашъ“ и свърши: „Успокой, Господи. Този, който иска да го нареди Господъ, трѣбва да мине прѣзъ всички тия вариации, пермутации и комбинации, а не да остане само въ нареждането. България сега издава само прѣдписания и нереждания. Това не е нищо друго, освѣнъ прѣтоварване на камилата: турятъ провизии и стоки, докато ѝ се счупи гърбътъ. Онова, което Богъ свидѣтелствува вѫтрѣ въ насъ, то е Духътъ, който говори, и ние, като чада Божии, трѣбва да умѣемъ да се вслушаме въ Неговия гласъ. Прѣди нѣколко деня доиде при мене единъ младежъ, запасенъ офицеръ, и ми разправи, че се разболѣлъ отъ неизлѣчима болѣсть Той билъ на умиране, но попада му на рѫката една книжка за лѣкуване чрѣзъ гладъ, струва ми се, отъ нѣкой си д ръ Мюлеръ. Рѣшава и той почва да гладува и това продължава 22 деня. Разправи ми опитностьта, която е получилъ въ първия, втория, третия день и резултатътъ билъ, че неизлѣчимата болѣсть изчезнала. Тогава отишълъ въ Пловдивъ при лѣкаря, който по рано му казалъ, че болестьта му е неизлѣчима, и казалъ: „Изслѣдвайте ме“. Докторътъ го изслѣдвалъ и му казалъ: „здравъ си“. Този човѣкъ приложилъ глада със своя умъ и сърце. Слѣдъ туй се прояснява умътъ му и отъ материалистъ той става духовенъ. Той разбира, че въ свѣта има и друго нѣщо освѣнъ онова, което хората познаватъ. Отъ това се разбира, не той е прогледналъ, станалъ е до извѣстна степень ясновидецъ. Отива той при единъ вѣрващъ и казва, че духътъ го навелъ на тази идея, но той си, казалъ: „умътъ му е малко слабъ“. За тѣхъ е вѣрващъ само онзи, който вѣрва въ кълцаното месо, въ пиенето, въ паритѣ — неговиятъ умъ е на мѣстото, а да вѣрвашъ въ духове, считатъ те умопобърканъ. Отъ тѣхното- гледище едни сѫ умни, други глупави, обаче, отъ моето гледище всички сѫ добри. Вѣстницитѣ пишатъ: „Този е изедникъ, онзи е разбойникъ, да се накажатъ тия изедници, разбойници, кърлежитѣ народни и т. н. Тѣ гледатъ на нѣщата едностранчиво, а трѣбва да иматъ вѣра само въ положителнитѣ нѣща. Видимитѣ нѣща трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, тѣ не сѫ въ божествения свѣтъ. Ние трѣбва да проникнемъ дълбоко въ нашитѣ души и сърца; да кажемъ въ себе си, че сме синове Божии, че сме излѣзли отъ божествения центъръ и затова ще вършимъ волята Божия. Нѣкои казватъ: „Искамъ да бѫда добъръ“. Кривъ пѫтъ си хваналъ: никога нѣма да бѫдешъ добъръ; ти трѣбва да вършишъ волята Божия. Ти може да сѫ добъръ, ама, като не вършишъ волята Божия, ти си лошъ. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да рѣшатъ да вършатъ волята Божия въ пълния смисълъ на думата. Но не тъй, както я разбиратъ, защото това, което тѣ вършатъ, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи, да почувствуваме единство съ Бога. Тогава ни обгръща радостъ и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаемъ причината и послѣдствията на тѣхнитѣ недостатъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и отъ това произтича злото въ свѣта. Ако вашето сърце спре за половинъ часъ то ще почне да мирише; тъй и умътъ, ако спре да работи, ще се вмирише Казватъ за нѣкого, че дишането му спрѣло. Лъжатъ: когато дишането и биенето на сърцето на физическото поле спре, душата почва да работи. Това е опитность, която сѫ имали всички, който се занимаватъ съ духовнитѣ науки. Нѣкой пита: „Какво ще стане съ мене, когато спре сърцето ми да бие“? — Ще се пробуди твоята душа „Какво ще стане, когато спре работата на моя умъ“? − Ще се пробуди Божествениятъ духъ. Не ви прѣпорѫчвамъ и не ми е намѣрението да ви накарамъ да постите, 22 деня както онзи момъкъ, за който ви говорихъ. Съ това не се постига нищо, ако нѣмате вѣра; но ще кажа, че, споредъ мене, този момъкъ се е освободилъ отъ едно съмнѣние и е пробудилъ божественото въ себе си. Ако искате да изпълните всички ваши задължения, да прѣмахнете всички нещастия, постете 5 —10 — 15 — 20 деня и тогава ще научите и причинитѣ на всичко. Но заедно, и сърцето, и умътъ да ви го подскажатъ. Тогава постете, и резултатътъ ще бѫде отличенъ. Но ако сърцето каже: „пости“, а умътъ „недѣй“, не започвайте. Нѣкой ще каже: „И безъ постъ може“. Не може. Въ извѣстенъ моментъ на живота, когато трѣбва да усилимъ нашата воля, да я съединимъ съ волята Божия, да видимъ свидѣтелството на тия двама души, трѣбва да постимъ.

           

Сега, за влиянието на планетитѣ върху хората. Онѣзи, които се намиратъ подъ влиянието на земята, знаете ли какъ ще се отрази то върху тѣхъ? Ще ги направи алчни за имане. Когато констатирате извѣстна алчностъ у човѣка, то показва, че земята има влияние на него. Когато у васъ се породи желание и движение да довършите или да създадете нѣщо, върху васъ има влияние Меркури. Когато вашето сърце почне да обича и да люби, вие сте подъ влиянието на планетата Венера. Когато Марсъ влияе върху васъ, у васъ ще се породи желание да се борите, да се покажете, че сте силенъ и мощенъ. Когато планетата Юпитеръ има влияние върху васъ, ще почнете да се въздържате, ще станете малко по умѣренъ, мълчаливъ и ще се стремите къмъ свобода и братство. Когато Сатурнъ има влияние, ще се усили вашето чувствуване, вашето обоняние. Когато Уранъ има влияние, ще се усили вашето сърце. А пъкъ когато Нептунъ започне своето влияние, тогава у васъ ще се засили виждането, ще станете ясновидецъ. Всички тия планети отъ слънчевата система със своитѣ влияния прѣдизвикватъ у хората разни прояви. Когато едноврѣменно дѣйствуватъ всички планети, които сѫ живи и разумни, тогава сме въ хармония. Когато кажете, че не обичате свѣта, подразбирамъ, че сте подъ влиянието на земята. Вие искате да имате всички богатства на този свѣтъ, но затова пъкъ ще се отдалечите отъ Бога. Не сте дошли на земята да бѫдете богати, а да придобиете знания, да разбирате тия двама свидѣтели, за които ви говоря. Трѣбва да проучите вашето сърце и умъ. Тѣ сѫ двама професори, които ви учатъ. Сърцето е отличенъ професоръ; то е онази богиня, за която ви говорихъ; то е вѣрата, то е любовьта. А въ свръзка съ знанието то образува религията на земята; Разбрахте ли този професоръ, който е вѫтрѣ въ васъ? Казвате: „Моятъ умъ е глупавъ“. Това значи, че вашиятъ професоръ, който ви е училъ, е глупавъ човѣкъ и не разбиралъ професията си. Азъ ви казвамъ, че вие не разбирате, или не слушате ума и сърцето си. Нѣкой ще каже за другиго, че не вѣрва въ Бога. Азъ пъкъ ще кажа, че той не вѣрва въ сърцето си. „Ама той не е уменъ човѣкъ“; азъ козвамъ: той не вѣрва въ ума си. Ония, които се отчайватъ отъ този свѣтъ, които искатъ да се самоубиятъ, не обичатъ свѣтлината. Никой не иска да се самоубие на високо мѣсто, на планина, а на нѣкое тъмно мѣсто, въ нѣкоя изба. Ония егоистични сили, които искатъ да ви попрѣчатъ на развитието, произвеждатъ въ вашия умъ затъмнѣния, за да може да се извърши прѣстѫпление и да кажатъ, че умътъ е извършилъ прѣстѫплението. Боги- нята, която е слѣзла отъ небето, не прави прѣстѫпления. Сѫщо и сърцето, вашата вѣра, тази богиня, която е слѣзла отгорѣ, не върши прѣстѫпления. Слѣдователно, казвамъ на всички ви: „Вѣрвайте въ сърцето си, вѣрвайте въ ума си, тогава ще дойдете във второто положение — ще повѣрвате въ душата и духа си, слѣдъ това въ Бога и въ Неговия Синъ. Само така вие ще придобиете истинска философия за разбиране великия законъ на природата“. Вие питате, какво е вашето прѣдназначение. Софиянцитѣ трѣбва по 4—5 пѫти да възлизатъ на Витоша лѣтно врѣме, да посѣтятъ всички водопади, да възлѣзатъ и на Мусала, и на Белмекенъ. Обуща трѣбватъ, а тѣ сега сѫ скѫпи“. Екскурзии, екскурзии нагорѣ, по планината! А тѣзи екскурзии сѫ стимулъ, който ще развие ума и сърцето на човѣка. Трѣбва непрѣменно да се изкачвате на високи мѣста. Като казвамъ „изкачване на високо по планинитѣ“, употрѣбявамъ единъ символъ. Който иска да развие своя умъ, трѣбва непрѣменно да се изкачва на високо мѣсто. Който иска да развие своето сърце, трѣбва да слиза къмъ низки мѣста. И едното, и другото е геройство. Колко пѫтешественици сѫ изкали да се изкачатъ на Хималаитѣ, но не сѫ успѣли, защото сѫ недосегаеми. Така и въ човѣшкото развитие има мѣста, дѣто човѣшкиятъ умъ не е могълъ да се качи. Въ България нѣкои даже не знаятъ Мусала, а кой знае, колко малко сѫ се изкачили на този връхъ. Азъ смѣтамъ, че на десеть хиляди едва единъ е достигналъ горѣ, а понеже за менъ Монъ Бланъ е мѣрката, съ която се мѣри европейскиятъ умъ, ще кажа, че малцина сѫ достигнали върха на тази планина. Ще ми кажете: „Това сѫ отвлѣчени работи, които нѣматъ никаква връзка съ нашия комитетъ по прѣхраната. Знаете ли, въ какво трудно положение се намираме: масло, сирене и прочие продукти нѣма“. Комуто трѣбва масло, нека дойде при менъ, азъ ще му дамъ — ще му дамъ методъ да си изважда масло отъ природата. Вие може да имате масло, колкото искате, ако тия двама свидѣтели говорятъ въ васъ вѣрно. Елате, ще направимъ опитъ Азъ поставямъ тази божествена наука на живъ опитъ: съ онѣзи отъ васъ, въ които тия двама свидѣтели говорятъ, ще направимъ опита. И знаете ли, какво ще бѫде тогава положението ви? Въ Индия единъ великъ учитель, браминъ, ималъ крава, която била толкова красива, че мѣстниятъ князъ искалъ да му я вземе; направилъ опитъ да я купи съ пари. „Не искамъ никакви пари“, отговорилъ браминътъ. — „Ама да ти дамъ толкова пари, колкото тежи кравата“. — „и цѣлиятъ свѣтъ да ми дадешъ, не си давамъ кравата“. — „Ще я взема насила“! — „Опитай се“! — Князътъ изпратилъ десетъ души стражари, да му взематъ насила кравата, но браминътъ махналъ съ рѫка, и тѣ се прострѣли на земята. Князътъ праща хиляда души, браминътъ пакъ махва съ рѫка, и тѣ сѫщо се прострѣли. Пратилъ 20,000 души — всички се прострѣли на земята. Човѣкътъ не си давалъ кравата. Князътъ се убѣдилъ, че този човѣкъ е силенъ, отишълъ при него и му станалъ ученикъ. Той искалъ да проучи, какъ браминътъ добилъ тази тайна сила. Започналъ той да живѣе като него: Проживѣлъ хиляда години, опиталъ се да му вземе кравата, но пакъ не можалъ. Прѣкаралъ и училъ други хиляда години и пакъ се опиталъ, но не успѣлъ. Прѣкаралъ още хиляда години, всичко три хиляди години, и видѣлъ, че станалъ по-силенъ отъ брамина, но сега вече си рекълъ: „Защо ми е неговата крава — не ми трѣбва“. Намѣрете тази крава, тя е вѫтрѣ въ васъ, и, като я намѣрите, вие ще имате и млѣчице, и масло, и всичко — медъ и млѣко ще потече, както се казва. Едно врѣме въ Палестина текло млѣко и медъ и двама души носѣли единъ гроздъ, а сега тамъ не тече нито млѣко, нито медъ. Има причини за това. Дайте мѣсто въ сърцето и ума си на всичко, каквото считате за добро въ свѣта — това е първото правило. „Всичко е добро“, казвайте. То не е тъй, но кажете, че е тъй, и ще стане тъй. Кажете, че е добро, вие ще се обърнете къмъ друга посока. Кажете: „Не искамъ неговитѣ пари; защо ми е този товаръ“. Лошо е, когато желаете нѣщо и не можете да го имате, или да го носите. Въ дадения моментъ, напримѣръ, какво ще ви ползува богатството, когато утрѣ може да стане нѣкоя катастрофа? Сега се готвимъ, ужъ за другия свѣтъ, а не вѣрваме въ него. Ако почне нѣкой сега да говори за духове, другитѣ ще кажатъ, че му е изхвръкнала чивията. Въ Америка имало единъ проповѣдникъ, който като държалъ рѣчи, много обичалъ да прѣувеличава нѣщата. Той ималъ единъ приятель на име Жанъ. Извикалъ го ѝ му рекълъ: „Ще ми направишъ услуга, кога чуешъ въ събранието, че прѣувеличавамъ нѣщо. Ще завъртишъ съ показалаца ей тъй“. Проповѣдникътъ държалъ единъ день проповѣдь за Самсона, който хваналъ триста лисици, и почналъ да обяснява, че опашкитѣ на тѣзи лисици били извънредно дълги — по три метра. „И това е фактъ, защото го казва еди кой си авторъ“, казалъ той, — Привежда и цитира, неговиятъ приятелъ махналъ съ показалеца. „Но, продължилъ проповѣдникътъ, туй ми се вижда невѣроятно, азъ прѣдполагамъ, че опашкитѣ сѫ били дълги два метра“. Почва да цитира другъ авторъ, приятельтъ му пакъ махналъ съ показалеца „Но и това пакъ ми се вижда невѣроятно, обаче, тѣ сигурно сѫ били единъ метъръ дълги“, и почналъ да го доказва пакъ съ цитати; приятельтъ му изново помахва съ пока залеца. „Но, казва проповѣдникътъ, и това ми се вижда неестествено, сигурно е, че опашкитѣ сѫ били дълги колкото на нашитѣ лисици — около 50—60 сантиметра“. Жанъ пакъ махналъ съ показалеца, но проповѣдникътъ скокналъ и извикалъ: „Жанъ, повече отъ това не съкратявамъ вече“. Опашкитѣ и въ самсоново врѣме сѫ били толкова дълги, колкото и въ наше врѣме. Какво има тукъ да се аргументира, че еди-кой си авторъ казалъ това или онова? И хората четатъ разни философи, четатъ, докато най-послѣ биватъ принудени да погледнатъ истината въ природата: какъ сѫ нѣщата дѣйствително въ живота − това, което говорятъ сърцето и умътъ. Бѫдете вѣрни на тѣзи два принципа, и вие ще имате подкрѣпата на невидимия свѣтъ, който е около васъ и помага на всѣкиго, който търси истината. Ние не сме сами на земята и нѣма защо да се грижимъ за своята прѣхрана, всичко е приготвено. Едно врѣме, когато Господь изведе евреитѣ изъ Египетъ и ги прѣкара прѣзъ пустинята, даде имъ манна да ядатъ и имъ заповѣда всѣки день да събиратъ само за този день. Да не събиратъ за два, освѣнъ за сѫботата; обаче, евреитѣ, научени въ Египетъ, който прѣдставлява и сегашния свѣтъ, не послушали, събирали манна за два деня, но тя се разваляла. И ние, съврѣменнитѣ хора, въ стремлението сѫ да трупаме за бѫдещето, не даваме дори почивка на ума и сърдцето си. Затова всичко въ нашия животъ се разваля. А знаете ли, какво значи това? Сѫщо както дѣтето иска да ангажира майка си прѣзъ цѣлия день. Ние казваме за такова дѣте, че е непослушно. Има врѣме и за дѣтето, а има врѣме и самата майка да посвети за себе си. Не мислете, че вашето врѣме е изключително за вашитѣ дѣца, нито тѣхното за васъ; часть отъ вашето врѣме трѣбва да бѫде посветено и на Бога, и на вашитѣ ближни. Всички хора трѣбва да посветятъ извѣстно врѣме на това, да познаятъ какъвъ е великиятъ законъ. Трѣбва да се посвети извѣстно врѣме на Бога. Но какво правите вие? Отивате и си гледате търговията или работите. И какво се случва? Изгубите десеть пѫти повече врѣме. Ще каже нѣкой: посочете, кѫдѣ има статистика въ свѣта да установи, какво се е случило на ония търговци, който не сѫ изпълнили закона, и на ония земледѣлци, които не сѫ постѫпили съобразно съ него. Дойде нѣкой пѫть при търговеца бѣденъ човѣкъ, който проси — това значи, че Господъ иска отъ човѣка да посвети извѣстно врѣме и Нему; нека му даде нѣщо, нека му каже блага дума; но често той му казва: „Махни се — имамъ работа“. Господъ тогава пише въ своя тефтеръ; че еди-кой не е посветилъ даденото врѣме Нему. Търговецътъ постѫпи така 3—4 пѫти и виждашъ — дошла криза, изгубилъ 100—200,000 л. Взема му ги Господъ, защото не изпълнилъ закона. Съ земледѣлеца, който не изпълнява закона, какво става? Сѣе 2—3 години, но нивата не ражда — защото е отказалъ да посвети единъ малъкъ моментъ на Бога. Свещеницитѣ пъкъ ще кажатъ, че всичкото врѣме човѣкъ трѣбва да посвети да Бога. Много добрѣ, но тѣ не правятъ това. Моисей, който е далъ закона за почивката, е билъ много по-уменъ — казалъ е: „Шесть деня работи за себе си, за жена си, за дѣцата си, за приятелитѣ си, а седмия день е на Господа Бога твоего“. Тази почивка е необходима за тебе, за да влѣзешъ вѫтрѣ въ себе си и да прѣцѣнишъ опитностьта, която си ималъ прѣзъ деня на седмицата. Ще кажешъ на жена си и на дѣцата си: „Оставете ме свободенъ, днесъ да послужа на Господа“. Ама дѣцата се биели, жената била неразположена; оставете ги не ги прѣкомѣрно съжелявайте. Ако жалите вашитѣ близки и приятели въ този день, вие ще излѣзете вънъ отъ божествената хармония и ще изгубите единъ великъ моментъ отъ живота си. Дойдатъ хора при мене и ми се оплакватъ, че нѣма, какво да ядатъ. Азъ съмъ опиталъ всички методи на ядене, съ които хората се хранятъ. Ялъ съмъ по една ябълка, само бобъ, и пак съмъ проживѣлъ. Споредъ мене, само хлѣбецъ е най-хубавата храна. Ама това не било хигиенична храна. Месцето, масълцето, маслинкитѣ, пастърмата, супица, направена отъ ягнешки дробчета — тѣ сѫ още по нехигиенични. Казватъ: „Да се яде така, както прѣпорѫчвашъ, то е калу- герска работа“, Заблудили сме се съ животински умъ и сме станали месоядци: заблудили сме се съ инстикта на свинята и сме станали всеядци — свинята яде всичко, отъ нищо не се отказва. Веднъжъ дойде при мене единъ попъ и като говорѣхъ така, той ми възрази: „Азъ имамъ здравъ стомахъ и всичко мога да ямъ“. — Дайте му, всичко, каквото иска да яде, рекохъ. Слѣдъ като яде, боледува цѣли два деня. Какво? — „Неразположенъ“. Приятелю, стомахътъ ти казва, че ти не си уменъ човѣкъ. Когато ядемъ, ние трѣбва да благодаримъ на нашата душа, че ни е дала всичко, каквото ни е необходимо. Не ни трѣбватъ никакви излишества; необходимото за насъ е да познаемъ нашия умъ и нашето сьрдце: тѣ сѫ божествени. Търсете само необходимото въ свѣта, търсете го въ мисъльта, въ сърцето, въ живота; то не остава въ васъ никакъвъ излишъкъ, отъ който всѣкога оставатъ нечистотии у човѣка.

           

Само ако се обърнете къмъ ума и сърцето, вие ще можете да реформирате вашия животъ и обществото, ще разрѣшите едноврѣменно и двата въпроса. Всѣки ще работи това, което му е дадено; нѣма да работите едно и сѫщо нѣщо, понеже службитѣ сѫ разнообразни; всѣки ще работи споредъ своето разбиране. Като влѣзатъ въ този великъ божественъ планъ, за който ви говорихъ, българинътъ и България ще уредятъ живота си. На България прѣпорѫчвамъ да направи опитъ — да послуша ума и сърцето си — и въ десеть години отгорѣ ще се оправи. И всѣки българинъ нека направи опитъ — да слуша ума и сърцето си. Никой да не изнасилва другиго. Така, ако приятельтъ на нѣкого не върви по правия пѫть, нека той насочи своя умъ къмъ него и по този божественъ пѫть ще му прати помощьта си, и животътъ му ще се измѣни. Когато цвѣтето не е поливано дълго врѣме, то казва: „вода, вода!“ Когато има влага, казваме: трѣбва му свѣтлина и топлина. Тази влага, тази вѫтрѣшна топлина и свѣтлина е намъ потрѣбна. Нѣкой ще каже: „Това е мѫчно да се приложи“. За прилагане на това учение се изискватъ герои, а не страхливци. Не какво сѫ писали философитѣ на минало врѣме, не какво пишатъ сега ученитѣ, не какъвъ е сегашниятъ редъ и порядъкъ, а това, което самата природа ни учи, за какво сме създадени — това е за насъ важно. Нима сме създадени да ставаме жертва по бойнитѣ полета? Нима да бѫдемъ палачи и да бѣсимъ хората? Ни най-малко. Богъ ни е създалъ съ велики цѣли. Ние минаваме за културни и като православни, протестанти и католици, ужъ служимъ на Бога, а всички еднакво колимъ кокошкитѣ и агнетата. Още не сме културни хора; отсега нататъкъ бѫдещето е на истинската култура — културата на нашето сърце и на нашия умъ. Да нѣма двѣ чувства и двѣ мисли у хората върху нѣщата; да казваме всѣкога право; всѣкога да държимъ доброто въ нашето сърце и да бѫдемъ готови да се самопожертвуваме за него. Азъ съмъ готовъ да се пожертвувамъ за онова, което вѣрвамъ; това азъ съмъ опиталъ. Азъ виждамъ това, което другитѣ не виждатъ. Прѣдпочтително е да носи човѣкъ халатъ и да има свѣжъ умъ, да говори истината, отколкото да носи корона, да заема високо положение въ свѣта и да бѫде послѣденъ лъжецъ.

           

Братя и сестри, знаете колко сте се заблудили вие! Едно врѣме, когато вие излѣзохте отъ Небето, какво ми казахте, знаете ли? Какви хубави идеали, каква велика програма, съ какви задачи излѣзохте отъ тамъ! Вие бѣхте красиви и мощни, както азъ ви зная, а сега като ви гледамъ, съжалявамъ ви. И ако можехъ да плача, бихъ ви оплакалъ. Бихъ плакалъ не за вашитѣ страдания, а за вашитѣ заблуждения, че не знаете, какъ да бѫдете щастливи на земята и не искате да разберете, кѫдѣ ви е щастието. Животътъ въ сегашнитѣ му условия е робство, голѣмъ затворъ. Не си правете никакви илюзии, разберете положението и излѣзте отъ него. И вие, като сте въ затвора, мислите като хора, какъ да го реформирате, та затворницитѣ да живѣятъ добрѣ. А пъкъ азъ ви казвамъ: „Излѣзте отъ този затворъ!“ Нѣкои ще кажатъ: „Не му е дошло врѣмето“ и прѣдпочитатъ да живѣятъ съ хиляди години въ затвора. Не, петь години сѫ се изминали, изтекли; срокътъ е миналъ, не е ли дошло врѣме да излѣзете изъ затвора? Хиляди години сѫ се минали, и вие още седите въ него, Вънъ отъ него! Ще повикте стражаря и ще му кажете: „Ние сме осѫдени, възъ основа на еди кои си законъ, да лежимъ толкова години. Срокътъ е вече изтекълъ, искаме да ни освобободите“. Издигнете вашия умъ и вашето сърце и апелирайте къмъ Бога, повикайте го да ви освободи отъ зат- вора. Всичко това, което вие виждате сега, ще се срути издъно въ десетъ години, нѣма да остане нищо отъ тѣзи закони. Такъвъ ще бѫде свъшекътъ на този свѣтъ съ неговата сегашна извратеность.Ще настане нова култура,когато хората ще слушатъ своето сърце и своя умъ и ще живѣятъ братски,споредъ дълбокото разбиране на онзи законъ, който казва — а и въ вашия законъ е писано — че свидѣтелството на двамата е вѣрно. Не ви казвамъ да станете песимисти, но бѫдете герои, работете между всички и казвайте на всички, че е дошло вече врѣме да живѣемъ човѣшки животъ на земята. Ама други не желаятъ. Ще ги убѣдите, защото правото е на наша страна. Ще се създаде общо братсво по цѣлия свѣтъ, ще се смъкне това робство, ще се приравнятъ богати и бѣдни, учени и прости, ще се приравнятъ всички по закона на мѫдростьта и любовьта. Това ще бѫде новата култура. Въорѫжете се съ тази мисъль, бѫдете герои и не се плашете отъ нищо. Доста сте служили на дявола. Хората вѣрватъ на него повече, отколкото на Бога. Кажете: „Отсѣга нататъкъ ние ще вѣрваме въ живия Господъ, Който движи свѣта и Който рѣшилъ да го реформира“. За това той е пратилъ своитѣ слуги. Ако вие не го извършите, камънитѣ ще оживѣятъ и ще прѣобразуватъ свѣта. Писано е: дърветата и животнитѣ ще станатъ, а вие, ако не станете, ще бѫдете послѣдни въ Царството Божие.

           

Ще кажете, че съмъ строгъ. Ще ме извините, това не е строгость. Казвамъ само, че вашитѣ отношения като братя и сестри, не сѫ каквито Богъ изисква. Казвамъ ви самата истина. Оставете ежбитѣ между васъ, защото нѣма причини за тѣхъ. Но казвате: „Азъ съмъ православенъ“, „азъ съмъ католикъ“, „азъ съмъ евангелистъ“, „азъ съмъ комунистъ“, „азъ съмъ теософъ“, „азъ съмъ спиритистъ“, „френецъ“, „българинъ“ и пр. Когато Господъ създаде свѣта, ние не бѣмхе раздѣлени на разни вѣроизповѣдания и народности. Сега станахме и французи, и англичани, и италианци, и tuiti quauti. Да се обърнемъ къмъ великата Истина, която ни сочи Богъ и ни зове къмъ велика работа. Турете сега ума си и сърцата си на работа, да създадемъ една велика вълна въ свѣта, която ще ви вкара въ пѫтя на съгласието и на великитѣ закони на природата, и бѫдете увѣрени, че бѫдещето ще бѫде ваше.

 

Бесѣда, държана на 16 ноември 1919 година.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt