Jump to content
hristo

1918_12_08 Раздѣлено царство

Recommended Posts

От книгата "Сольта".Сила и Животъ.Бесѣди, държани от Дѫновъ(по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

 

 

 

Раздѣлено царство

 

„А Исусъ, като знаеше тѣхнитѣ

помисли, рече имъ: „Всѣко царство,

раздѣлено противъ себе си, запус-

тѣва, и всѣки градъ или домъ раз-

дѣленъ противъ себе си, нѣма да

устои“. 1)

 

1) Ев. Матея, гл 12; 25.

 

           

„Раздѣляй и владѣй“, това е девизътъ ма съврѣменния свѣтъ, това е девизътъ на всѣки домъ, на всѣка майка, на всѣки баща, на всѣка дъщеря, на всѣки синъ, на всѣки началникъ, на всѣки царь, на всѣки народъ и на всѣка култура. Ако нѣкой ме пита, кои сѫ причинитѣ, по които човѣчеството страда, ще кажа: лозунгътъ „раздѣляй и владѣй“. Слѣдователно, докато имате този лозунгъ, нещастието ще върви подиръ васъ тъй, както сѣнката върви слѣдъ господаря си. Христосъ казва: „Всѣко царство, всѣки организиранъ животъ, всѣки организиранъ народъ, раздѣли ли се, нѣма да устои“. Ще ви докажа, защо именно нѣма да устои. Всѣки домъ подразбира условията, отъ които изтичатъ благата, защото царството се съгражда върху дома. Христосъ казва: Ако царството се раздѣли, и домътъ нѣма да устои“. Слѣдователно, и царството, и домътъ ще пропаднатъ заедно, или на търговски езикъ казано — ще фалирать. Фалиментътъ не е нищо друго, освѣнъ това, че ставашъ слуга, волъ, впрѣгатъ те на нивата и онзи съ остена казва: „Понеже ти си се училъ да раздѣляшъ и владѣешъ, хайде сега — дий“. Днесъ всички българи на нивата все това учение проповѣдватъ „Дий, дий, синко, раздѣляй и владѣй, раздѣляй една бразда отъ друга“. Казвате: „Колко сѫ хубави тѣзи ниви“! Питамъ:не може ли житото да расте, безъ да се дѣли земята? Едно врѣме, прѣди да е сѫществувалъ човѣкътъ, какъ сѫ расли всички плодове и цвѣтя? Начинътъ, по който днесъ се култивиратъ всички растения и овощия, е новъ. Мѫжътъ казва: „За да готви жената добрѣ, трѣбва да се набие“, Господарката казва: „За да си гледа слугинята добрѣ работата, не трѣбва да излиза често изъ града, и да се понабива отъ врѣме на врѣме“. Върне ли се отъ нѣкѫдѣ слугинята, веднага господарката ѝ се сърди и пита, кѫдѣ се е бавила толкова врѣме. Обаче, какъвъ е резултатътъ отъ днешния редъ и порядъкъ въ живота? Днесъ всѣки, богатъ и сиромахъ, гладенъ и ситъ, усеща една нервность, едно недоволство, има нѣщо да му липсва. Какво ще стане, ако сърцето, стомахътъ, очитѣ, рѫцѣтѣ, краката или друга нѣкоя часть отъ тѣлото ви се отдѣли? Днесъ въ живота, се постѫпва по закона на дѣлението както се отдѣлятъ дъщери и синове отъ родителитѣ си. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, и тамъ виждате дѣление. У всички хора сърцето, стомахътъ, мозъкътъ, дробоветѣ не сѫ на мѣстото си, раздѣлени сѫ. За свѣтскитѣ хора казватъ, че се каратъ за пари, ами религиознитѣ хора за какво се каратъ? Значи паритѣ не сѫ причина за каране, тѣ сѫ само поводъ за това. Защо мѫже и жени се каратъ, защо братя и сестри се каратъ, какъвъ е поводътъ между тѣхъ? Лъжливо учение, е дѣто хората мислятъ, че като се раздѣлятъ ще бѫдатъ по-щастливи. Може да се дѣлятъ само неорганизиранитѣ нѣща, а организиранитѣ не се дѣлятъ. Добродѣтелитѣ не може да раздѣляшъ, защото раздѣлишъ ли ги — ражда се злото. Ако шишетата, въ които носите вода, се пукнатъ и се раздробятъ на части, кѫдѣ ще остане водата ви? Ако мастилницата на нѣкоя ученичка се счупи и мастилото ѝ разлѣе, какво ще стане съ бѣлата рокля на ученичката? — Тя ще се боядиса. Мастилницата ще каже; „Понеже учението е — раздѣляй и владѣй, то и азъ се раздѣлихъ, и тамѣ, до кѫдѣто е черно, е моя държава“. Христосъ казва: „Всѣки домъ, раздѣленъ противъ себе си, нѣма да устои“, т. е. никакъвъ разуменъ животъ не може да прогресира за по дълго врѣме, щомъ се появи раздвояване. Домътъ е емблема на любовьта, а щомъ и въ любовьта се яви раздвояване, тя нѣма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото, умразата, противоположноститѣ, а всичко това не е нищо друго, освѣнъ празнини. Първото впечатление отъ празнинитѣ е неловкостьта. Ако настѫпимъ въ нѣкоя мочурлива почва, дѣто нѣма основа, ние потъваме. И тъй, раздѣлянето причинява празнини въ живота, а тѣ сѫ мѣстото на злото. Въ съврѣменния животъ, за да се организира едно общество, необходимо е да се запълнятъ всички празнини. Имате здрави зѫби, но слѣдъ врѣме се явява една малка дупчица, въ която храната се застоява, загнива, и зѫбътъ започва да се заразява и мирише. Защо мирише? — Защото въ зѫба има празнини, той е започналъ да се дѣли и между неговитѣ частици се явява стълкновение. Нѣкои ме питатъ: „Защо ме боли глава“? — Защото имашъ празнини вѫтрѣ. „Стомахътъ ме боли“ — Защото имашъ празнини вѫтрѣ. Пожелае ли коя и да е частица да се отдѣли отъ нѣкой органъ напуща своята длъжность, и ако нѣма друга клѣтка да я замѣсти, на това мѣсто се поражда болезнено състояние, което не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на божествената връзка, която е сѫществувала. Чувствувате несполуки въ живота: то се дължи на този великъ законъ. Въ такива случаи лѣкаритѣ се произнасятъ, че клѣткитѣ на това мѣсто сѫ заболѣли. Когато у нась стане раздѣляне, изпитваме една неловкость. Кога става раздѣляне? — Когато се яви алчностьта, т.е. чувството да владѣемъ да властвуваме, което се нарича индивидуализиране. Чрѣзъ раздѣляне се образуватъ държавитѣ, домоветѣ и т. н. Този процесъ е допустимъ въ еволюцията на живота, допустимъ е въ природата, но нѣма животъ. Въ козмогонията това се нарича хаосъ. Прѣди милиарди години между боговетѣ въ пространството е имало голѣми боеве въ които сѫ си служили съ грамадни топове. Отъ изстрѣлитѣ на тѣзи топове се образували свѣтоветѣ. Отъ умора тѣзи богове се смалили, станали сѫ малки човѣци и днесъ разсѫждаватъ за велики въпроси: „Раздѣлихме свѣта и го създадохме“, а не съзнаватѣ, че сѫ отъ тѣхъ създадени. Азъ казвамъ: „Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камънитѣ, а Господъ отъ тѣхъ създаде свѣта“. По сѫщия начинъ се образува и човѣшкото тѣло. Най-напрѣдъ между малкитѣ клѣтки е имало борба и като се уморили, Господъ ги събралъ въ едно, и днесъ тѣ всички съставляватъ човѣшкия организъмъ. Казваме: колко чудно е създаденъ човѣкътъ! Въ този процесъ на раздѣляне е влѣзълъ процесътъ на обединение. Христосъ казва на своитѣ ученици: Въ никоя работа не може да се успѣе, ако има раздѣление“. Приемешъ въ себе си нѣкоя мисъль, но казвашъ: „Дали съмъ правъ“? Казвамъ: раздвоенъ си, затова нѣма ди имашъ никакъвъ успѣхъ: Замислишъ да направишъ една кѫща или наука да учишъ, но се колебаешъ; нѣма да успѣешъ, раздвоенъ си. Мома или момъкъ, съмняватъ ли се единъ въ другъ, да се не женятъ. Така днесъ мѫже и жени почватъ да си играятъ, образуватъ огънь прѣзъ цѣлия си животъ, докато изгорятъ, е слѣдъ тѣхъ изгарятъ дѣцата имъ. Така ще изчезне цѣлата фамилия, защото въ нея влѣзло раздѣление. И ученитѣ казватъ тогава: „Изроди се тази фамилия“. Азъ казвамъ; въ тази фамилия има раздвояване. Може да ме пита нѣкой: „Ще влѣза ли въ Царството Божие“? — Ако има у васъ раздѣляне, нѣма да влѣзете. „Ще станемъ ли учени хора, ще бѫдемъ ли спасени, ще бѫдемъ ли добри“? —Ако сте раздѣлени, нѣма да бѫдете учени, нѣма да успѣете, нѣма да станете добри. Ще ме питате; „Но може ли човѣкъ безъ да се дѣли“? — Може. Процесътъ на дѣлението е механически а не духовенъ. Въ свѣта не трѣбва да има никакво духовно дѣление. Това, което вие наричате дѣление, напр. при израстването на едно дърво, то не е дѣление, а размножаване. Размножаването е органически процесъ. Раздѣлянето е скѫсване връзкитѣ съ самия източникъ на живота. Често съврѣменнитѣ хора сами си създаватъ лоши мисли. Виждаме нѣкой човѣкъ, който се стреми къмъ Бога, но се съмнѣваме въ чистотата на неговитѣ побуждения и казваме: „Причинитѣ, които го каратъ да се стреми къмъ Бога, не сѫ религиозни, не сѫ благородни побуждения, а нѣкой дяволъ е влѣзълъ въ него“ Ние постѫпваме като нѣкой евреинъ. Днесъ всички обвиняватъ евреитѣ, но думата евреинъ не е лоша, тя съдържа дълбокъ смисълъ. Всѣки, който носи кръстъ, който страда, той е евреинъ. Защо страда? — Защото не е научилъ дълбокия смисълъ на тази дума. Тогава нѣкои ще ме попитатъ; „Ами какво означава думата българинъ?“ Нѣкои филолози изкарватъ, че тази дума е произлѣзла отъ думата булгуръ, но произхождението ѝ не е отъ тамъ. Тогава азъ ще попитамъ; „Ами булгуръ, отъ кѫдѣ е произлѣзла? “ Въ първоначалния езикъ всѣка дума е имала точно опрѣдѣлено значение. Всички съврѣменни езици сѫ прѣводи отъ единъ старъ божественъ езикъ, който е и първоначалниятъ. Отъ него имаме три езици, които сѫ първитѣ прѣводи: китайски, еврейски и санскритски. Китайцитѣ пишатъ отгорѣ надолу, той е първиятъ прѣводъ. Евреитѣ пишатъ отъ дѣсно къмъ лѣво, а на санскритски езикъ се пише отъ лѣво къмъ дѣсно, т. е отъ изтокъ къмъ западъ. Така и ние пишемъ. Китайскиятъ езикъ е положителенъ, а другитѣ два — сѫ пасивни; и отъ тѣхъ се образували останалитѣ езици. Турската дума „иш“ означава първоначалното сѫщество, което работи. Евреитѣ иматъ йодъ-тъ, а другитѣ, както французитѣ, (двойно) ю. Турцитѣ казватъ: „иш-бу“, то значи, че трѣбва да слушаме онова сѫщество, което работи вѫтрѣ у насъ. Ние знаемъ този коренъ и казваме: „шия“, т е. работя нѣщо. Това значи: Този, Който ме е изпратилъ първоначално на земята, научи ме да работя.

 

Христосъ казва: „Всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, нѣма да устои“. Да вземемъ слѣдния примѣръ: ако дѣтето, което е въ утробата на майка си, пожелае още първия мѣсецъ да се отдѣли, или пъкъ майката иска да го изпѫди, тя ще пометне. Това може да стане прѣзъ врѣмето отъ първия до деветия мѣсецъ. Дойде ли деветия мѣсецъ, дѣтето вече не се отдѣля, а се ражда. Този процесъ е достигналъ вече своята крайна цѣль, и затова дѣтето се ражда. Всѣко нѣщо, което е започнало извѣстна работа, свършва веригата, своя цикълъ. Слѣдователно, всѣко царство, което не свършва пѫтя си, нѣма да устои. Това има приложение и къмъ вашия животъ. Искамъ да спазвате този законъ. Нѣкои ме питатъ: „Защо ни дойдоха тѣзи нещастия“? — Раздѣлили сте нѣщо въ себе си. Какво ще стане, ако вашето сърце и умъ се раздѣлятъ? Нѣкои казватъ: „Като имамъ умъ, сърце не ми трѣбва“. Други казватъ: „Да имамъ сърце, умъ не ми трѣбва“. Това сѫ заблуждения. Нѣкоя мома казва: Азъ търся момъкъ съ малко умъ, но съ повече пари“. Щастието не е въ паритѣ. Често хората казватъ: „3а да не страда чо- вѣкъ, не трѣбва да обича никого“. Нещастията произлизатъ отъ факта, че когато се породи у насъ една божествена мисъль или божествено чувство, ние искаме да ги пометнемъ, а отъ това се раждатъ и голѣми страдания. Слѣдователно, такъвъ домъ, такова общество, такива учени хора — всички се израждатъ и на мѣстото имъ се явяватъ нови хора.

 

Въ прочетения стихъ, Христосъ прави двѣ сравнения: Всѣко царство и всѣки домъ Христосъ казва: „Ако азъ изпѫждамъ лошитѣ духове чрѣзъ Божия Духъ, у васъ е настанало царството Божие“. Христосъ не казва, че дѣли, но казва, че изпѫжда лошитѣ духове навънъ. Пѫдя и раздѣлямъ, това сѫ двѣ различни понятия. Мѫжъ да изпѫди жена си, или да се раздѣли съ нея, това сѫ двѣ различни нѣща. Да изпѫдишъ човѣка, то значи, да му намѣришъ мѣсто да работи другадѣ, а да раздѣлишъ, значи да го извадишъ отъ онази връзка, която му дава условия да работи. Когато нѣкой човѣкъ ти каже, че нѣма Господъ, той те е раздѣлилъ. Когато нѣкои мѫжъ убѣди нѣкоя жена, че тя може да живѣе и съ другъ мѫжъ, той я е раздѣлилъ. Тя започва вече да живѣе и съ втори и съ трети — и свършва катастрофално. Това е общъ законъ. Турцитѣ казватъ: „Юварлаянъ ташь темелъ тутмасъ“. То значи: камъкъ, който се търкаля, основа не хваща. Нѣкои казватъ: „Да смѣнимъ идеитѣ и да се търкаляме отъ едно мѣсто на друго, това сѫ двѣ различни нѣща. Да, да смѣняшъ идеи е едно, а да търкаляшъ идеи — друго. Да смѣняшъ волове, това е едно нѣщо, а да ги направишъ на пастърма, на суджукъ, това е друго нѣщо. Сега ние искаме да преустроимѣ съврѣменното общество, но първото нѣщо е да се научимъ да не дѣлимъ. А за това трѣбва да научите изкуството да съединявате. Да раздѣляшъ е много лесно изкуство, но да съединявашъ е много мѫчно. Когато се яви у васъ думата раздѣляне, нека се яви веднага противоположната ней — съединение, и веднага ще се научите да прѣвръщате раздѣлянето въ съединение. Може да раздѣляшъ, но само непотрѣбното въ твоя организъмъ. Слѣдователно, законътъ, който стои скритъ въ този стихъ, е: първото и най-важното нѣщо е да не се раздвоява доброто. Религиознитѣ, добритѣ хора не трѣбва да се раздвояватъ..

 

Въ Америка има много видни проповѣдници, но често срѣщу тѣхъ започватъ клюки, искатъ да ги замѣстятъ съ други. Нимà като се смѣнятъ съ други, та свѣтътъ ще се поправи? Другадѣ, виждате народътъ недоволенъ отъ царя си, билъ лошъ, смѣнятъ го съ другъ. Такива нескончаеми раздвоявания се явяватъ и вътрѣ въ насъ. Злото е, обаче, въ това, че искаме да смѣняме единъ съ другъ. Не мислите ли, че вториятъ царь, като знае, че има сваляне, смѣняване, не ще вземе всички мѣрки, за да запази трона си, не ще се огради съ войска, съ коница, не ще устрои бѣсилки, затвори за прѣстѫпницитѣ и т. н.? А какво е това, което той върши? — Раздвояване. Съ това той казва: „Намѣсто азъ да извубя трона си, ти ще изгубишъ твоето мѣсто“. Питамъ: какво ти прѣчи този царь, че стои на своето мѣсто, на своя тронъ? Какво ти прѣчи пѣтелътъ, че се е качилъ на единъ плетъ или на едно дърво и кукурига? Азъ съмъ виждалъ дѣца, които, като видятъ, че нѣкой пѣтелъ изкукурига, взиматъ камъни и хвърлятъ върху него. А той казва: „Защо да не пѣя на това мѣсто?“ Ти, като пѣтелъ, едно мѣсто може да заемешъ. Но въ тоя свѣтъ има мѣста за хиляди пѣтли. Тогава казвамъ: въ живота пѣтлитѣ трѣбва да пѣятъ, а кокошкитѣ да кудкудякатъ. Пѣтлитѣ съ пѣнието си прѣдвѣщаватъ хубаво врѣме, а кокошкитѣ съ кудкудякането си означаватъ, че божествената работа, която имъ е дадена, е вече свършена. Ако кокошката се опита да пѣе като пѣтелъ, това не е на добро. Пѣтелътъ, като пѣе, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесешъ яйцето си“. Послѣ, обикаля около кокошката и я пита; „Свърши ли работата си?“ — „Да“. „Е, добрѣ, радвамъ се, че свършихме една отлична работа за Господа въ тоя свѣтъ“, отговаря пѣтелътъ. А сега хората питатъ: „Защо пѣе пѣтелътъ, защо кудкудяка кокошката“? Кокошката казва: „Нова работа ми дай“. За нѣкого казватъ, че пѣе като пѣтелъ или кудкудяка като кокошка. Азъ уважавамъ всичи мѫже, които пѣятъ като пѣтли, и всичи жени, който кудкудякатъ като кокошки, но слѣдъ като си свършили работата. Религиознитѣ хора често кудкудякатъ прѣди да сѫ свършили работата, прѣди да сѫ снесли яйцето. Въ какво се състои снасянето на яйцето? Тѣ иматъ единъ проектъ: „Да направимъ едно дружество и започватъ да разказватъ, какво ще бѫде по нататъкъ, а не дѣйствуватъ. Момата си направи единъ уставъ и започва да мечтае, какъ ще се ожени, какъ ще живѣе съ мѫжа си, какъ ще наглежда дѣцата си, какъ ще ги възпитава, а това е кудкудякане прѣди да е свършена работата. Като поставитѣ единъ планъ, вие запѣйте, това е пѣсеньта на пѣтела, а като свършите работата си, кудкудякайте. Като мисли човѣкъ, трѣбва да пѣе, а като чувствува, трѣбва да кудкудяка. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да пѣе когато мисли, това сѫ синоними — подразбирамъ, че между мисъльта и пѣсеньта има извѣстно подобие. Кудкудякамъ и чувствувамъ сѫ сѫщо синоними. Азъ развивамъ една философия и ми е безразлично, дали вие пѣете или кудкудякате. Това значи, че хората сѫ свободни да си пѣятъ или кудкудякатъ, т. е, комуто Господъ е казалъ да пѣе, той да си пѣе, а комуто е казалъ да кудкудяка, да си върши тази работа. Щомъ пѣтелътъ се откаже да пѣе, а кокошката да кудкудяка, има раздвояване. Много жени питатъ: „Защо Господъ ме е направилъ жена?“ — Да кудкудякашъ, а това е една отлична работа. Това значи, че трѣбва да съобщишъ на свѣта, че работата е свършена. Когато пѣтелътъ запѣе, това показва, че работата е въ началото, а когато кокошката кудкудяка, показва, че работата е на края си. Но азъ казвамъ, че опашката на змията е много по важна отъ главата ѝ. Змията хваща своята жертва съ опашката си. Вълкътъ хваща своята жертва съ устата си, коньтъ убива жертвата съ краката си, но повечето животни си служатъ съ опашката. Опашката е жената, т. е. онзи членъ отъ общия организъмъ, който свършва работата. Главата започва работата, а опашката я свършва. Нѣма да се впускамъ по-дълбоко да разправямъ за опашката. Нѣкои казватъ: „Не искаме да бѫдемъ опашки“. Питамъ: „Какво струва главата безъ опашката?“ Цѣлото тѣло е опашка на главата. Слѣдователно, ние трѣбва да се освободимъ отъ тѣзи изопачени понятия за опашка и глава и да знаемъ, че нѣкога сме опашки, а нѣкога глави. Когато извършимъ нѣкое движение, тогава сме опашки, а когато намѣримъ онзи великъ законъ на организиране, тогава сме глави. Много жени сега сѫ опашки, а въ бѫдеще ще станатъ глави, а много мѫже, които сега сѫ глави ще станатъ опашки. Но има разни глави чеснови, лукови, волски, глави на мухи, на глисти и др. То е много общо казано — глави. Каква глава искашъ да бѫдешъ? Да имашъ главата на единъ пѣтелъ, който пѣе, или опашката не една кокошка, която кудкудячи — ще вършишъ ли тогава възвишена работа? Като вземешъ едно яйце, което кокошката снася, ще научишъ, какъ е създаденъ свѣтътъ: то съдържа разгадката на цѣлата вселена. Всички истини се криятъ въ това яйце. Цѣлиятъ свѣтъ не е нищо друго, освѣнъ едно увеличено кокоше яйце. Когато кокошката снася яйцето си, тя кудкудяка, което значи; „Както азъ снесохъ това яйце, така и Господъ направи свѣта“. Вие взимате яйцето, сварите го, и не разбирате, какъ е направенъ свѣта. Така постѫпваме и ние съ много прѣкрасни мисли, които дохождатъ у насъ. Ние трѣбва да вземемъ яйцето и да го опитаме не съ стомаха си, а съ ума си. Ние продаваме всичко хубаво у насъ. Дойде една прѣкрасна мисъль у нѣкоя мома, която прави красиви чертитѣ на лицето ѝ — носа, устата, очитѣ, и тя започва да продава себе си. Казватъ ѝ, че нѣкой момъкъ ималъ 1000 лв, но тя не го харесва; за другъ ѝ казватъ, че ималъ 5000 лв., и него не харесва, търси нѣкой богатъ графъ — и продава лицето си. Яви се нѣкой писатель, надаренъ съ способности отъ Бога, седне да съчинява нѣщо, но си мисли, колко ще спечели. Мисли ли за използуване, той не може да вложи никаква божествена идея. Вземете съврѣменнитѣ романисти, пишатъ нѣкой романъ, въ който главната героиня припаднала, умрѣла. Азъ не разбирамъ, защо героятъ или героинята трѣбва да умре. Това значи, че този авторъ разбира, какво героинята се отдѣлила отъ источника на божественото. Мома или момъкъ, които примиратъ, се отдѣлятъ отъ Бога. Когато нѣкой човѣкъ прѣяде, той примира, което значи, че е ялъ неестествена, нечиста храна. Хората, които ядатъ естествена храна не примиратъ. Днесъ ученицитѣ, като четатъ нѣкой романъ, харесва имъ, че героятъ примира и се стараятъ да му подражаватъ. Затова момъкътъ говори нѣщо на момата, тя примира отъ любовь, а той я свѣстява.

           

„Всѣко царство, раздѣлено въ себе си, нѣма да устои“. Тѣзи момъкъ и мома, ако се оженятъ, нѣма да живѣятъ добрѣ помежду си. Имайте прѣдъ видъ, че това, вьрху което ви говоря сѫ отношения и вѫтрѣ въ природата. Азъ ви говоря за оня великъ законъ въ природата, за онази жива, велика истина, съ която и вие може да се свържете, т. е. за новото учение въ свѣта. Законътъ въ тази велика божествена истина е слѣдниятъ: съврѣменнитѣ учени ще те вържатъ и развържатъ, ще те впрѣгатъ и разпрѣгатъ, затова и остенъ ще има. Това не е религия. Въ божественото учение самъ ще се вържешъ и развържешъ. Като дойдете при мене и ми кажете, че искате да слѣдвате моето учение, ще ви питамъ: „Готови ли сте да се развързвате ѝ завързвате“? Сега ние искаме, всички съврѣменни хора да се прѣвърнатъ отъ едно животинско състояние въ разумни сѫщества. Азъ искамъ сами да си туряте юларя и сами да го изваждате. Питамъ вола; ти, който имашъ воля, знаешъ ли, защо ти е туренъ юлара и може ли да се освободишъ отъ него? Вие ходите на църква, правите поклони, кръстите се, питамъ: Защо се кръстите, какво научихте въ този животъ отъ това нѣщо? Трѣбва да знаете, че щомъ си турите рѫката на челото, това е знакъ, че тази глава трѣбва да мисли, т. е. моятъ пѣтель пѣе ли; като турите долу пръститѣ, значи кокошката кудкудяка ли, има ли любовь въ сърцето ми; на дѣсно като си турите пръститѣ, значи яйцето снесено ли е, а на лѣво — мѫти ли се това яйце? Това значи да вършишъ една велика работа за Бога. Вие ще кажете, че азъ тълкувамъ тия работи по свой начинъ. Вие ги разтълкувайте по другъ начинъ. Тъй че, като се прѣкръстишъ, тури въ дѣйствие тази мисъль. Искамъ да кажа, че всѣко наше дѣйствие, всѣка наша мисъль и всѣко чувство трѣб- ва да има опрѣдѣлена стойность вѫтрѣ въ нашата душа. Забѣлѣжете въ този свѣтъ вие ще имате мѫчнотии по слѣдната причина: има кокошки, които не кудкудякатъ, защото не снасятъ, или, ако снасятъ, мѫтятъ го въ чужди гнѣзда или пъкъ мѫтятъ чужди яйца. У насъ се поражда недоволство, когато мѫтишъ чужди яйца. Да ви приведа, какво значи чуждо яйце. Всѣко яйце е емблема на единъ животъ. Ти търсишъ божествения животъ, ще го намѣришъ въ едно божествено яйце; търсишъ интелектуаленъ животъ, ще намѣришъ такова яйце; търсишъ любовь, ще намѣришъ такова яйце. Въ това отношение хората сѫ много практични, разумни: когато искатъ да се излупи славейче, тѣ поставятъ съотвѣтствуващо яйце; когато искатъ ябълки, поставятъ сѣменца отъ ябълки. Не можешъ да посѣешъ едно сѣме, а да получишъ другъ резултатъ. По сѫщия начинъ постѫпватъ хората въ този свѣтъ, които раздѣлятъ. Това раздѣляне сѫществува вѫтрѣ у васъ и отъ това произлизатъ всички нещастия: то е унищожаване на човѣшката сила. Въ съврѣменната наша култура сѫществува тоя законъ на раздѣляне. Вие имате синове и дъщери и искате да успѣятъ въ живота. Ако може да внесете единство въ вашитѣ души, ще може да внесете единство и у вашитѣ синове и дъщери, и тѣ ще успѣятъ.

           

Направете нѣколко опити, а не само единъ. Първиятъ опитъ може да излѣзе сполучливъ, но то още не значи, че всички други ще излѣзатъ всѣкога сполучливи. Сполучливъ е единъ опитъ само тогава, когато при всички случаи е успѣшенъ. Азъ съмъ виждалъ фокусници, които най-майсторски сѫ забивали по 12 ножа до гърдитѣ на нѣкоя жена, безъ тя да пострада. Всичкитѣ имъ опити излизатъ сполучливи. Като гледате, вие си казвате: „Тази жена ще бѫде убита“. Такива майстори трѣбва да бѫдете и вие. А какво вършите днесъ? Забивате ножа право въ сърцето или въ главата на нѣкого. Нѣкой води религиозенъ животъ 5 - 6 години, и послѣ го напуща. Защо? — Забилъ му е нѣкой ножъ въ главата или сърцето. Раздѣляне е станало у него. Въ моитѣ очи Богъ не е една потрѣба на свѣта, а една необходимость. Самиятъ животъ, самата мисъль и воля сѫ проявления на Бога. Всичко възвишено и благородно у насъ е божествено проявление. Вънъ отъ това, никакъвъ Господъ не сѫществува. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да видя Бога“. — Ти не може да видишъ Бога, докато най-напрѣдъ не го почувствувашъ; не може да видишъ плода на ябълката, докато не я посѣешъ. Мнозина отъ васъ, безъ да сте снасяли яйце, казвате: „Това свършихъ, онова свършихъ“. — Не, докато пѣтелътъ не пѣе и кокошката не кудкудяка, работата не е свършена. Единъ трѣбва да мисли, а другиятъ да чувствува; единъ да започва работата, а другъ да я свършва. Искамъ и вие да свършите тази работа. Ще ми отговорите: „Ние сме хора неспособни, некултурни“. Азъ не искамъ да обърнете земята, тя и така се върти, искамъ да свършите работата, за която сте опрѣдѣлени. Казвате: „Не мога да оправямъ свѣта“. Той е оправенъ. „Не мога да помагамъ на бѣднитѣ“. — Не си само ти, цѣлъ свѣтъ се грижи за тѣхъ. Питамъ:какъ прѣживѣватъ онѣзи малки мушици, за които вие не се грижите? Слѣдователно, въ съврѣменната наша философия, въ нашитѣ умове има празнини, вслѣдствие на което се явява дисхармония, явяватъ се болезнени състояния. Христосъ казваше на евреитѣ: „Вие сте се раздѣлили, а всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, нѣма да устои“. То значи: понеже вие не вѣрвате въ мене, вашето царство нѣма да прогресира. Сѫщо и религията ви. И наистина, тѣхното царство до тамъ се спрѣ. Този законъ е вѣренъ за всички народи. Всѣки народъ, който казва, че не може съ право да се живѣе на този свѣтъ, не го очаква добро. На българитѣ, напр., не имъ върви на войни. Това показва, че съ принципа „раздѣляй и владѣй“ не се успѣва. Умъ и сърце ни трѣбватъ. Вие, като народъ, трѣбва да се научите да мислите добрѣ и да чувствувате правилно. Нѣма народъ, който да не чувствува днешното потисничество. Всички народи, които сѫ потискали други, ще бѫдатъ зачертани като организация. Всички такива царства сѫ изчезнали, и сѫ останали само тѣзи, въ които нѣма раздвояване. Павелъ казва: „Нѣма нито евреинъ, нито елинъ, нито скитъ, нито варваринъ“. Вие казвате: „Той е християнинъ, но е англичанинъ, онзи е германецъ и т. н. “. Въ Христа нѣма дѣление. Евреитѣ сѫ хора на сърцето, но понеже сѫ много близо до стомаха, тѣ сѫ хора материалисти, обичатъ паритѣ. Тѣ сѫ близо и до духовното и до материалното, затова прободоха Христа въ сърдечната область. Тѣ казваха: Не ни трѣбва тази зона, искаме да станемъ великъ народъ“ и затова изгубиха туй, което имъ бѣше дадено, и 2000 год. прѣкарватъ безъ царство. Сега ги турятъ пакъ на старото мѣсто. Еврейското царство ще бѫде малко. Господъ имъ каза: „Земята ви ще бѫде ни голѣма, ни малка“. Тъй че сърцето вече е опрѣдѣлено. Ще ме питате: „Ами българитѣ кѫдѣ сѫ“? Българитѣ сѫ въ черния дробъ, защото сѫ много жлъчни, обичатъ много земята, и казватъ: „Житце, житце трѣбва за насъ“. Черниятъ дробъ е необходимъ, но като се увеличи много, настѫпватъ нещастията. И малъкъ като стане, ще бѫде лошо. Черниятъ дробъ трѣбва да функционира, за да образува жлъчката. Слѣдователно, ако българитѣ изчезнатъ, въ свѣта ще има запичане, а отъ това и голѣми страдания.

           

Днесъ всички питатъ; „Какво ще стане съ насъ въ конференцията“? Господъ казва на тѣзи, които сега заседаватъ, да внимаватъ за черния дробъ, защото, ако се пукне жлъчката му, всички култури ще идатъ по дяволитѣ. Вие ще намѣрите, кѫдѣ седятъ другитѣ народи. Тъй че не пъшкайте, не се безпокойте: Господъ се грижи за черния дробъ, той е много необходимъ, безъ него не може. Слѣдователно, между васъ не трѣбва да има раздѣление. Между сърцето и черния дробъ има тѣсна връзка, тѣ много си симпатизиратъ. Сърцето е много чувствително, а черниятъ дробъ е по-пасивенъ, та се обичатъ. И тъй, разрѣшавамъ въпроса съ българитѣ: като черенъ дробъ, тѣ сѫ на мѣстото си, и жлъчката нѣма да се пукне. Благодарете, че сте българи, и не се безпокойте, какво ще стане съ васъ. Старайте се, всички да имате единство въ мислитѣ си, безъ раздвояване, безъ страхъ. Страхъ може да има, но да е на мѣстото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. Като дойде сиромахъ, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постѫпвайте и съ богатството. Знайте, че въ всички наши вѣрвания, всѣко учение е на мѣстото си, затова Христосъ казва, че межу насъ не трѣбва да има никакви дѣления. Днесъ въ България има много раздѣления, много партии и всѣка се надпрѣварва, коя да властвува, но по-добрѣ ще бѫде, всички да се обединятъ, да свирятъ всички заедно, като въ единъ оркестъръ. Въ дадения моментъ трѣбва единство, а не раздѣляне. Съ това дѣление българитѣ си пакостятъ много. Азъ не ги обвинявамъ за това нѣщо, но обръщамъ внимание на тѣхъ, защото клѣткитѣ на черния дробъ сѫ най-глупави, най-некултурни, но въ тѣхъ се съдържатъ условията на бѫдещата култура. Но и между разнитѣ черни дробове има голѣма разлика. Напр, между черния дробъ на единъ волъ и този на единъ човѣкъ има разлика; между черния дробъ на единъ ангелъ и на единъ серафимъ сѫщо, има разлика, клѣткитѣ на неговия дробъ мислятъ като васъ. Не мислете, че като сте черенъ дробъ, та сте много културни; но това състояние, въ което се намирате на земята, е много несигурно, защото между васъ има много раздѣления. И вие българитѣ, не знаете на кой Господъ да служите: англофили, русо- фили, германофили, затова се кръщавате съ много имена. Казвамъ: обърнете се къмъ Господа и Нему се прѣкръстете. Той ще ви направи умни, добри, за да може да снесете това яйце и добрѣ да го замѫтите, защото иначе ще излѣзе запъртъкъ. Между политиката и религията има тѣсна връзка. Казвамъ, че сегашната култура е съ надписъ „Съединявайте се, обединявайте се“. Въ Писанието се казва: „Ако рѫка съ рѫка се съединява, нѣма да се успѣе защото и крадцитѣ се съединяватъ. Българитѣ като направятъ хоро, хващатъ се рѫка за рѫка, това е печалба. Защо се въртятъ? За да се вдъхновятъ въ движението на живота, и слѣдъ това момъкътъ и момата се оженватъ. Женидбата е странно движение. Не се въртете, а вървете по права линия. Правя слѣдната аналогия: четиритѣ колела на колата при движение се въртятъ, но какво научаватъ? Нищо, само се дига много прахъ наоколо имъ. Ако питамъ осьта, какво е научила, ще каже: „Не се въртѣхъ и нищо не научихъ“. Ако питамъ воловетѣ, които се движатъ въ права посока, какво сѫ научили, ще ми кажатъ: „Нищо, само прахъ вдигахме“, сѫщото ще ми каже и този, който кара колата. Но културата не се състои въ нищо. Ще се въртишъ и нѣма да се въртишъ, ще се движишъ и нѣма да се движишъ, ще държишъ поводитѣ и нѣма да ги държишъ — въ това се състои културата. Като се върнемъ у дома, ще направимъ единъ прѣводъ и ще кажемъ: колелетата се въртѣха, осьта стоеше, воловетѣ се движеха, поводъ имаше. Ние сме една божествена каруца, която се движи, за да занесе божествения животъ отъ едно мѣсто на друго — на воденицата, у дома, за да си направимъ погача, която ще ядемъ, като се върнемъ дома. Кѫде е домътъ? — На полето, по-близо до Господа. Бихъ прѣдпочель да ямъ на открито, всрѣдъ природата, при нѣкой чистъ изворъ, отколкото да съмъ въ най-хубавата гостилница въ София. Домътъ е всрѣдъ природата и тогава той е по близо до Бога. Като казва, че всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, нѣма да устои. Христосъ подразбира, че всѣко насилническо царство, всѣки насилнически домъ ще се раздѣли, ще изчезне. Слѣдователно, това прѣстѫпно учение трѣбва да се отхвърли, и за въ бѫдеще между васъ да нѣма раздѣление. Ако има раздѣление между васъ, вие ще видите само гърба на живота, защото той ще върви въ една посока, а вие въ друга. Ако има раздѣляне между васъ, вие ще видите само гърба на Бога, гърба на царството, сѣнката на нѣщата. Не се дѣлете, а събирайте се по нѣколко сестри помежду си и привличайте хората при себе си. Сега, азъ ви виждамъ, вие се дѣлите на партии. Щомъ ви видя, азъ ви познавамъ, кой е радославистъ, кой — демократъ, кой — радикалъ. По какво познавамъ? — По главитѣ ви, които иматъ народняшка, радославистка и др. форми. Всѣка глава има своя форма. Като си радикалъ, знаешъ ли да вадишъ корени? Знаешъ ли законитѣ имъ? Като си демократъ, знаешъ ли законитѣ на демокрацията? Нѣкой казва: „Азъ съмъ свещеникъ, азъ съмъ християнинъ, или учитель, трѣбва да знаешъ прѣдмета си на теория и на практика. Не знаешъ ли това, не си още нищо. Виждамъ ви нѣкой пѫть въ качеството на професори, но дѣ е вашиятъ опитъ? Ще кажете: „Ние тъй учихме“. Да, но азъ ви казахъ и да се въртите и да не се въртите; да се въртишъ, значи да си въ периферията, а да не се въртишъ, да си въ ценъра. Човѣкъ, който се владѣе е въ центъра. Ако се откажете отъ това учение да раздѣляте, всички зимни дни ще бѫдатъ хубави, и вие нѣма да се простудявате. Азъ нѣма да се простудя, макаръ и да има течение, мене нищо не ме хваща, защото азъ не раздѣлямъ, при другъ законъ съмъ, при друга печка. Който не раздѣля, той нѣма да се простуди. Господъ казва: „Ако ме слушате, ако не раздѣляте, вашиятъ свѣтъ ще бѫде ясенъ и всички благословения ще дойдатъ отгорѣ ви“. Ако слушате Господа, ако не раздѣляте и работите за Него, Той ще ви се изяви. Какъ? — Като музикантътъ въ една кѫща. Той влѣзе въ кѫщи, и ако е разположенъ, взима цигулката и започва да свири, но ако не е разположенъ, нѣма да свири. Вие искате Господъ да ви свири. Но като дойде Господъ и види, че струнитѣ сѫ скѫсани какъ ще свири? Казвате: „Искаме чудеса“ — Глупави чудеса не сѫществуватъ. Въ свѣта сѫществува само една велика мѫдрость, при която всичко трѣбва да бѫде на мѣстото си. Не раздѣляйте, а обединявайте и прѣпращайте на всѣкѫдѣ добри мисли. Питате: „Може ли това нѣщо?“ — Може. Въ моя речникъ има само една дума: Може. Нѣкои казватъ: „И тогава може да раздѣляме“. Не, това не може, защото, който раздѣля, той изнемогва. Ти можешъ да изнемогнешъ. На такъвъ човѣкъ казвамъ: ти можешъ да станешъ богатъ, за да осиромашѣешъ. А на другиго казвамъ: ти можешъ да станешъ богатъ. Тъй че резултатътъ на тѣзи двѣ „може“ е: едното богатство, а другото — сиромашия. Това е, което се подразбираше отъ думитѣ, казани отъ Христа на евреитѣ: „Азъ съ Духъ Божи изпѫждамъ лошитѣ духове, турямъ редъ и порядъкъ, а не разединявамъ, а вие ще бѫдете поставени въ една школа да научите закона на обединяването“. Нека българитѣ научатъ този урокъ отъ евреитѣ, и да не бѫдатъ поставени въ тѣхното положение. Евреитѣ ще кажатъ: „Не е простено на българитѣ, дѣто за 2000 год не сѫ научили този законъ. Грѣхъ имъ на душата, ако не те слушатъ сега“. А днесъ всички казватъ: „Лоши хора сѫ евреитѣ“ Не, много добри хора сѫ тѣ, защото споредъ мене, „най-лошитѣ“ хора въ този свѣтъ сѫ най-добритѣ въ онзи, а „най-добритѣ“ хора въ този свѣтъ сѫ най-лошитѣ въ оня свѣтъ.

           

Не раздѣляйте ума отъ сърцето си, съединявайте се всички мѫже и жени; нека всички народи се съединяватъ въ тази бѫдеща култура; нека човѣшкиятъ духъ се съедини съ Бога. Само тогазъ ще имаме една възвишена култура, която ще внесе въ свѣта миръ и радость, които очакваме.

 

Бесѣда, държана на 8 декември 1918 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×