Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1917_05_27 Пребѫдете

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 16 януари 2015 - 04:10

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Пребѫдете

 

Ако държите моитѣ заповѣди,

ще пребѫдете въ любовьта ми,

както съмъ азъ държалъ заповѣдитѣ на

Отца си  и пребѫдвамъ въ  Неговата Любовь

Иоана: 15 :10

 

„Ако държите моитѣ заповѣди и пребѫдете въ любовьта ми“. Думата „ако“ въ оригинала има друго значение, а не, както въ български езикъ — условие. Глаголътъ „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи, да ги изпълняваме, а изпълняването става само съ участие на волята. Който не изпълнява Божиитѣ заповѣди, не може да пребѫде въ Неговата Любовь. Значи, не е достатъчно човѣкъ само да пребѫдва въ заповѣдитѣ на Отца, но да пребѫдва и въ Неговата Любовь, както Христосъ е държалъ заповѣдитѣ на Отца си и пребѫдвалъ въ любовьта Му. Изпълняването на Божиитѣ заповѣди и въ широкъ, и въ тѣсенъ смисълъ дава единъ и сѫщъ резултатъ.

 

Като дойдемъ до външната страна на нѣщата, до външния свѣтъ, виждаме, че нѣщо ни държи за него. Сѫщото може да се каже и за отношението на удоветѣ на човѣка и неговата душа и духъ. Ако духътъ и душата не държатъ рѫцетѣ, краката, мозъка, дробоветѣ и стомаха, нищо не би останало отъ човѣка. Духътъ държи всички органи на тѣлото въ пъленъ редъ и порядъкъ Душата пъкъ пребѫдва въ функциитѣ, които изпълняватъ органитѣ, и се ползува отъ енергиитѣ, които тѣ възприематъ и предаватъ. Душата не държи въздуха, но пребѫдва въ него. Дишането, мисленето, чувствуването представятъ пребѫдване, а действията, които ги придружаватъ, наричаме държане. Едни отъ процеситѣ, които се извършватъ въ човѣшкия организъмъ, наричаме свободни или зависещи отъ нашата воля; другитѣ сѫ ограничени, независещи отъ волята ни. Движението на рѫцетѣ и на краката зависи отъ нашата воля, но биенето на сърдцето, дишането, храносмилането не зависятъ отъ насъ.

 

„Ще пребѫдете въ любовьта ми“. Който не разбира основния законъ на живота — любовьта, мисли, че може да я ограничи. Любовьта не се ограничава, тя се отнася къмъ свободнитѣ действия. Човѣкъ може да пребѫдва въ любовьта, но не и да я ограничава. Въ пребѫдването той едновременно възприема и дава — става правилна обмѣна. Въ държане на заповѣдитѣ има изпълнение, даване изразходване на енергия. За нѣкои въпроситѣ за държането и пребѫдването изглеждатъ отвлѣчени — отъ тѣхъ зависи да бѫдатъ отвлѣчени, или не. Както мисли човѣкъ, така става. Ако затвори очитѣ си, естествено е, че той не може да вижда. Щомъ не вижда, не може и да разбира нѣщата. Отъ човѣка зависи да вижда и да не вижда. Като затвори духовнитѣ си очи, нито ще вижда, нито ще разбира, Следователно, ако искашъ да виждашъ и да разбирашъ, отвори очитѣ си.

 

Въ разбирането, като вѫтрешенъ процесъ, се крие известно движение. Напримѣръ, за да изучите една мѣстность и да я разберете, вие трѣбва да я пропѫтувате. За да проучите нѣкой неясенъ въпросъ, трѣбва да направите малко усилие. Какво правите, когато искате да запалите една електрическа лампа? Хванете ключа, завъртите го и си казвате: Да бѫде свѣтлина! — и става свѣтло около васъ. Защо не кажете, че искате свѣтлина и въ вашия умъ? Влѣзте въ една библиотека, вземете книгата, въ която е писано по въпроса, който ви интересува, и започнете да четете. Щомъ работите известно време въ това направление, тъмниятъ въпросъ ще стане ясенъ. Човѣкъ не се е родилъ ученъ, но, съ усилие, постоянство и работа той постига това, което желае. За онзи, който не работи съ любовь, животътъ представя мѫчение и трудъ. Той постоянно се оплаква, че се мѫчи, че е на парила, но на какви, и той не знае. Страданията и мѫчнотиитѣ, презъ които минава човѣкъ, показватъ, че въ живота му има нѣкаква дисхармония. Разумната природа ви обръща внимание да изправите погрѣшката си, която ви е причинила дисхармонията. Ако сами не можете да я изправите, обърнете се къмъ нѣкой лѣкарь или майсторъ, който знае да изправя погрѣшкитѣ. Ще кажете, че трѣбва да платите на лѣкаря. Трѣбва да се плаща; при това, колкото по-добъръ и опитенъ е лѣкарьтъ, толкова повече ще платите. Колкото по-тежка е болестьта ви, толкова по-опитенъ лѣкарь ще търсите. Неопитниятъ лѣкарь взима малко пари, но, вмѣсто полза, може да ви причини вреда.

 

Днесъ повечето хора търсятъ лесенъ начинъ да придобиятъ нѣщо велико, или да влѣзатъ въ Царството Божие. Нѣма лесенъ пѫтъ за влизане въ Царството Божие. Който е дошълъ на земята да се учи и да работи, не трѣбва да избѣгва мѫчния пѫтъ. Който е благодаренъ отъ трудния и мѫченъ пѫтъ въ живота, той има условия да се повдигне. Да търсите лесния пѫтъ, това значи, сами да се излагате на опасность. Лесниятъ пѫтъ е човѣшки, а мѫчниятъ — Божественъ. Ако нѣкой ви качи на планината и оттамъ ви спусне надолу, по наклонна площъ, ще стигнете лесно до политѣ на планината, но това не показва, че вие сами сте решили трудния въпросъ. Така и децата зимно време се спущатъ съ своитѣ шейни. Христовото учение не е учение на хлъзгане, нито на слизане, но на възлизане, и то съ трудъ и усилие. Вижте, какъ копаятъ селянитѣ съ своитѣ мотики; вижте, какъ разораватъ земята съ своитѣ рала. Ще кажете, че не ви интересува нито мотиката, нито ралото на селянина. Обаче, трѣбва да знаете, че Христосъ си служи, именно, съ рала и мотики. Тѣ сѫ инструментитѣ, съ които Той учи хората, какъ да оратъ и разкопаватъ нивитѣ си. Въ мотиката, ралото, воловетѣ, остена се крие дълбокъ смисълъ.

 

Какъ оре българинътъ земята? — Съ волове, нѣкога съ два вола, а нѣкога — съ четири, или шестъ. Не е важно съ колко вола оре, защото принципътъ е единъ и сѫщъ. И въ орането действуватъ двата принципа : държа и пребѫдвамъ. Двата вола представятъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, ралото — човѣшкото тѣло, а остенътъ — закона, който отъ време на време бодва ума и сърдцето, да имъ напомня, че трѣбва да работятъ и да следватъ направлението — браздата. Нѣкои хора мислятъ, че сѫ свободни, а въ сѫщностъ, всички сѫ впрегнати — нѣкѫде по двама, нѣкѫде — по трима или по четирма заедно. Отъ време на време ви разпрѣгатъ, да си починете. Кога си почиватъ воловетѣ? — Когато каже господарьтъ. Щомъ си починатъ, господарьтъ имъ пакъ ги впрѣга на работа. Такава е действителностьта. Ще кажете, че това е положението на воловетѣ. Мислите ли, че душитѣ на воловетѣ сѫ лишени отъ интелигентность? Въ известно отношение волътъ стои по-високо отъ човѣка. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е търпеливъ като волъ. Значи, волътъ се взима като символъ на търпение. Какво ще кажете за житнитѣ зърна, поставени при различни условия? Онѣзи, които сѫ поставени при благоприятни условия на развитие, сѫ израсли и даватъ доброкачествени плодове. Другитѣ, които не сѫ били при добри условия, не сѫ могли да израстатъ. Обаче, това не показва, че последнитѣ житни зърна не криятъ въ себе си сѫщитѣ заложби, каквито и първитѣ зърна, поставени при добри условия. Следователно, каквото е отношението между първитѣ и последнитѣ житни зърна, такова и между душата на човѣка и на вола. Днесъ волътъ е лишенъ отъ условия да се развива, да проявява качествата на своята душа. Ще дойде день, когато Богъ ще го постави при условия да прояви своитѣ заложби. Тогава ще видите, че отъ него ще излѣзатъ талантливи и гениални хора, каквито срѣщаме сега. Днесъ волътъ оре, обработва земята, изпълнява основния законъ и помага на човѣка. За работата, която върши, господарьтъ му го храни, и той благодари, че се е нахранилъ. Сѫщото става и съ човѣка. И той работи, труди се и по три пѫти на день се храни. Седне предъ трапезата, хапне си и казва: Добре е създаденъ свѣтътъ. — Наистина, свѣтътъ е добре направенъ, но трѣбва да благодаришъ на Господаря си, Който те храни за работата, която си свършилъ. Ако престанешъ да работишъ, и Господарьтъ престава да те храни. Щомъ огладнѣешъ, започвашъ да плачешъ, да се молишъ, докато Господарьтъ ти отново отпуща нуждната за тебе храна. По отношение на работата си, човѣкъ прилича на коня, който, като свикне на тегло, и да го пуснатъ на свобода, не може да се ползува отъ нея. Единъ конь работилъ цѣли 30 години на господаря си и, като остарѣлъ, господарьтъ му го освободилъ отъ работа, пусналъ го въ гората на свобода. Обаче, всѣки денъ, по едно и сѫщо време, конътъ дохождалъ около кладенеца, отдето вадѣлъ вода за поливане на градината, и спиралъ тамъ — очаквалъ да дойде господарьтъ му, да го впрегне на работа.

 

Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди“. Кои заповѣди? — Които могатъ да направятъ човѣшкия животъ щастливъ и смисленъ. Като слушатъ да се говори за тѣзи заповѣди, мнозина казватъ, че сѫ ги чели. Щомъ сте ги чели, питамъ, станалъ ли е животътъ ви щастливъ и сносенъ? — Не сме станали по-щастливи. — Щомъ не сте по-щастливи, това показва, че сте ги чели, безъ да ги разбирате. Христосъ казва по-нататъкъ: „Ще пребѫдете въ моята любовъ“. Какво по-голѣмо благо може да очаквате отъ изпълнението и приложението на Божиитѣ заповѣди? Нѣма по-велико щастие за единъ домъ, ако мѫжътъ пребѫдва въ заповѣдитѣ на Бога и въ Неговата любовъ, а жената — въ заповѣдитѣ на своя мѫжъ. Защо се разстройватъ семействата? — Защото нито мѫжътъ, нито жената изпълняватъ обещанията си. Мѫжътъ обещава, че ще държи и ще пребѫдва въ Божиитѣ заповѣди, но, като се ожени, всичко забравя: започва да пие, да гуляе съ приятели и всичко пропилява. Жената казва: Съ такъвъ мѫжъ не мога да живѣя. Следователно, семейство, въ което мѫжътъ не пребѫдва въ Божиитѣ заповѣди, а жената не пребѫдва въ заповѣдитѣ на мѫжа си, е осѫдено на смърть. Ако мѫжътъ не пребѫдва въ Божиитѣ заповѣди и не изпълнява волята Му, и жената е свободна да не изпълнява заповѣдитѣ на мѫжа си. Обаче, ако мѫжътъ изпълнява Божията воля и пребѫдва въ Неговитѣ заповѣди, а жената не пребѫдва въ любовъта на мѫжа си, отговорностьта пада върху нея. Това е проповѣдвалъ Христосъ на своитѣ ученици.

 

„Ще пребѫдете въ любовъта ми.“ Който пребѫдва въ Божията Любовъ, той изпълнява Неговитѣ заповѣди. Който не пребѫдва въ любовъта, не може да изпълнява заповѣдитѣ й. Той прави погрѣшки, като децата. Въ Варненско, въ с. Николаевка, жената на попа измазала кѫщата си добре, измила я и изчистила. Това било срещу Спасовъ день. Тя бързала да свърши по-скоро работата си, за да може на другия денъ, рано сутриньта, да отиде на църква. Детето й, десетгодишно момче, виждало, какъ вършеятъ презъ лѣтото и, като останало само вкѫщи, решило и то да направи една вършитба — да си поиграе. Взело царевица въ единъ сѫдъ и пуснало въ стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисиркитѣ, гонѣло ги, тичало следъ тѣхъ — забавлявало се добре. Като минавали покрай кѫщата на попа, съседкитѣ чули голѣмъ шумъ, но не знаели, какво става вѫтре. Тѣ видѣли попадията въ църквата и ѝ казали: Нѣщо става въ вашата кѫща, но какво, не знаемъ; отдалечъ се чува викъ, шумъ. Следъ свършване на службата, попадията веднага си отишла вкѫщи и, какво било очудването ѝ, когато влѣзла въ стаята и видѣла: всички мисирки крѣкатъ, хвърчатъ, хвърлятъ се по стенитѣ, а малкиятъ юнакъ ги гони, кара ги да вършеятъ. Като видѣлъ майка си, виновникътъ веднага избѣгалъ, оставилъ тя да се справя съ неканенитѣ гости.

 

Много хора постѫпватъ като децата. Майкитѣ имъ измазватъ стаитѣ, изчистватъ ги, а тѣ вкарватъ мисиркитѣ вѫтре, да се забавляватъ съ тѣхъ. Така тѣ искатъ да покажатъ, че сѫ свободни, но това е детинска свобода, детинско схващане. Нѣкой има добро разположение на духа, въодушевява се отъ нѣщо Божествено, но изведнъжъ детето му влиза въ стаята и води следъ себе си мисиркитѣ и патицитѣ — устройва си забавление. Бащата вижда, че стаята е изцапана, и въ единъ моментъ доброто разположение го напуща. За да не губятъ доброто си разположение, майката и бащата трѣбва да затварятъ стаята си съ деветь ключа, да не влизатъ децата съ мисиркитѣ вѫтре, да цапатъ. Вината е въ майката и въ бащата, а не въ детето. Като намѣри стаята отворена, то влиза вѫтре, взима царевица и вкарва патицитѣ и мисиркитѣ, да си поиграе съ тѣхъ.

 

„Ако държите моитѣ заповѣди.“ Понеже глаголътъ „държа“ се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете да направите нѣщо; че нѣкой въпросъ ви е тъменъ и не можете да го разберете; че условията ви сѫ лоши, или че не е дошло още време за вашето проявяване и т. н. Оставете тѣзи нѣща настрана. Знайте, че никой не може да ви препятствува. Всѣки самъ се спъва. Кой спъна първитѣ човѣци въ рая? Богъ ги постави при благоприятни условия за развитие, но тѣ сгрѣшиха и излѣзоха отъ рая. Причината е въ самитѣ тѣхъ, въ тѣхнитѣ скрити желания. Човѣкъ се спъва, когато не разбира своитѣ желания, не знае, дали сѫ полезни, или не. Жената на единъ американски милионеръ имала много желания и не разбирала, кога и какъ трѣбва да ги задоволява. Като отивала въ Парижъ, тя влизала въ всички голѣми магазини и купувала, каквото очитѣ ѝ виждали. Единъ денъ тя накупила предмети, на извънредно голѣма цена и, по нѣмане на възможность да ги изплати наведнъжъ, записала ги на името на мѫжа си, който билъ известенъ между голѣмитѣ търговци въ Парижъ. Като получилъ полици за изплащане на голѣми суми, той веднага ги изплатилъ, но решилъ да се разведе съ жена си. За да бѫде свободенъ отъ задължението си къмъ нея, той ѝ направилъ една кѫща — дворецъ за 15 милиона долара, далъ ѝ въ рѫката 30 милиона, да разполага съ тѣхъ, както намира за добре. Той предпочелъ да ѝ даде голѣми суми, да я осигури добре, но да се запази отъ опропастяване.

 

Както милионерътъ постѫпилъ съ жена си, така и Богъ постѫпва съ онѣзи, които разпиляватъ Божиитѣ блага. Той имъ дава 45 милиона на разположение и се развежда съ тѣхъ. Ще кажете, че който има 45 милиона на разположение, е щастливъ човѣкъ. Горко на онзи, който се е развелъ съ Бога. Той е готовъ да върши всѣкакви престѫпления. Който не държи Божиитѣ заповѣди, той може да върши всички престѫпления. Искате ли да се освободите отъ злото и престѫпленията вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си, дръжте Божиитѣ заповѣди и пребѫдвайте въ любовъта. Като ставате сутринъ отъ сънъ, ако сте жена, задайте си следнитѣ въпроси: държа ли заповѣдитѣ на мѫжа си, и мѫжътъ ми държи ли заповѣдитѣ на Господа; пребѫдвамъ ли въ любовта на мѫжа си, и мѫжътъ ми пребѫдва ли въ любовъта на Господа? Ако си отговорите на тѣзи въпроси положително, цѣлия день ще прекарате въ миръ и радостъ, защото Богъ ви е благословилъ. Ако отговорътъ ви е отрицателенъ, вие ще бѫдете недоволни, неразположени, нещастни. Защо сѫ нещастни хората? — Защото не изпълняватъ Божиитѣ заповѣди, не пребѫдватъ въ любовъта Му, а, въпрѣки това, искатъ да реализиратъ всичкитѣ си желания. Лакомството прави хората нещастни.

 

Единъ ловджия, който ходѣлъ често на ловъ въ Стара-Планина, разправялъ следната опитность. Като минавалъ край една рѣка въ планината, видѣлъ на брѣга на рѣката една мечка съ петь малки мечета. Тѣ си играели край брѣга, а майката постоянно бъркала въ водата и вадѣла малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрѣлъ да ги наблюдава, но какво видѣлъ? Докато майката подавала по редъ рачетата на малкитѣ си, едно отъ тѣхъ изпреварвало другитѣ и изяждало рачетата. За другитѣ не дохождало редъ да си хапнатъ поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята. Най-после тя тръгнала къмъ леговището си и се обърнала къмъ наказаното мече, но видѣла, че то било мъртво. Тя го взела на рѫце, полюляла го, но не могла да го съживи. Натѫжена отъ загубата, тя влѣзла въ гората.

 

И човѣкъ носи въ себе си едно лакомо мече, което трѣбва да възпитава и наказва. Той има право да го накаже, но така, че да не го умъртви. Ако го умъртви преждевременно, ще страда. Ето защо, Христосъ казва: „Който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да има калѐна воля, свѣтълъ умъ и чисто сърдце; той трѣбва да държи моитѣ заповѣди така, както азъ държа заповѣдитѣ на Отца си и да пребѫдва въ мене така, както азъ пребѫдвамъ въ любовьта на Бога.“ Само така човѣкъ може да бѫде великъ, защото Богъ, Който живѣе въ него, е великъ. Следователно, отворете сърдцата и душитѣ си за Бога, да влѣзе въ васъ съ своитѣ заповѣди и съ своята Любовь, за да ви направи велики и силни. Тогава човѣкъ казва, че всичко, каквото пожелае да постигне, е възможно. Ако държите заповѣдитѣ на Бога и пребѫдвате въ Любовьта Му, ще разберете стиха, който Христосъ € казалъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Кѫде е този Богъ? — Въ всѣки, който изпълнява Неговата воля.

 

Нѣкои искатъ да знаятъ, какъ се познава, кой държи Божиитѣ заповѣди. — Много просто. Ако мислитѣ ви сѫ ясни и положителни, чувствата ви благородни и чисти, вие държите заповѣдитѣ на Бога и пребѫдвате въ Неговата Любовь. Казахъ ви да провѣрявате нѣщата. За всѣко нѣщо прилагайте думитѣ „опитай и вижъ“.

 

Ако имате нѣкой мѫченъ въпросъ за разрешаване, не бързайте да го разрешите изведнъжъ, но мислете върху него нѣколко часа, докато дойде свѣтлина въ ума ви. Ако до вечерьта не можете да го разрешите, това показва, че имате нѣкаква отрицателна мисълъ, която ви препятствува. Освободете ума си отъ отрицателнитѣ мисли и сърдцето си отъ нечиститѣ чувства и започнете да мислите върху въпроса, който ви интересува. Ще кажете, че нѣмате свободно време, да посветите на този въпросъ часове и дни. Вие ще си работите, каквото трѣбва, а сѫщевременно ще мислите. Ако не можете въ единъ денъ да разрешите въпроса, ще го разрешите за една седмица, важно е да се реши правилно. Ако искате да знаете, дали сърдцето ви пребѫдва въ любовъта, вижте, имате ли вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Ако имате вѫтрешенъ миръ, каквото и да ви се случи, и да се разколебаете външно, вѫтрешно ще бѫдете спокойни. Дали вѣрвате въ това, или не, не е важно. Направете опитъ, и ще се увѣрите въ думитѣ ми.

 

Много отъ страданията на сегашнитѣ хора се дължатъ на външни влияния и внушения. Това не трѣбва да ви смущава. Човѣкъ има воля, съ която може да понесе всички мѫчнотии и страдания. Ако волята ви е силна, вие можете да правите чудеса. Който има силна и разумна воля, може да се справи и съ най-силнитѣ страдания. Въ това отношение, Христовитѣ мѫченици показаха примѣръ. Тѣ бѣха изгаряни, разкѫсвани на парчета, изтезавани, но съ силата на своята воля издържаха всичко, безъ да усѣщатъ болка. Тѣ държаха Божиитѣ заповѣди и пребѫдваха въ любовъта. Ако морската звезда може да възстанови отрѣзания или откѫснатия си кракъ, защо човѣкъ да не е въ състояние да направи сѫщото? Човѣкъ трѣбва да усили волята си, за да може чрезъ нея да контролира своитѣ мисли и желания. Любовъта иде въ помощь на човѣка, да отхрани неговитѣ мисли, чувства и желания. Само така може да се работи. Какво правите, когато вземете работникъ въ кѫщата си? — За да работи добре, първо му давате храна. Щомъ се нахрани добре, той е готовъ да работи. Значи, любовъта е потрѣбна като храна за човѣка. Безъ любовъ животътъ му не върви добре. Ще ми възразите, че животътъ е тежъкъ, трѣбва да се издържатъ жена и деца. Чудно нѣщо! Жената бѣше въ мѫжа, оттамъ я извади Богъ, отъ реброто на Адама. Тъй щото, дали човѣкъ е жененъ, или не, това не осложнява, нито улеснява живота. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не носи мѫжа или жената въ себе си. Мѫжътъ и жената вървятъ всѣкога заедно. Дали жената, или мѫжътъ е вѫтре, или вънъ отъ човѣка, не е важно. Всѣки мѫжъ носи жената въ себе си, и всѣка жена носи мѫжа въ себе си. Тѣ не могатъ единъ безъ другъ. Мѫжътъ е стимулъ за жената, а жената — за мѫжа. Отнемете ли жената отъ свѣта, всѣкаква култура ще изчезне; отнемете ли мѫжа, пакъ нѣма да има култура. Подъ думитѣ „мѫжъ и жена“ въ широкъ смисълъ, разбирамъ ума и сърдцето, Умъ безъ сърдце не може, и сърдце безъ умъ не може. Тѣ вървятъ всѣкога заедно и взаимно се допълватъ.

 

И тъй, когато хората страдатъ и се мѫчатъ, причината не е нито въ мѫжа, нито въ жената, но въ това, че човѣкъ не държи Божиитѣ заповѣди и не пребѫдва въ Божията Любовь. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ още Божествения умъ, а подъ „жена“ — Божественото сърдце. Умътъ представя човѣшката воля, която се проявява въ неговото тѣло, а сърдцето—движение. Умътъ представя волевитѣ процеси, а сърдцето — рефлекснитѣ. Ако мѫжътъ иска да живѣе добре съ жена си, нека я остави свободна, да се проявява като самостоятеленъ човѣкъ, а не да изпълнява чужда воля и чужди предписания. Нека двама мѫже направятъ следния опитъ: единиятъ да напише закони и правила, по които да се рѫководи жена му, а другиятъ да я остави свободна, да живѣе по свое вѫтрешно, дълбоко разбиране. Когато човѣкъ се рѫководи не отъ писани закони, а отъ своето разумно сърдце, всѣкога резултатитѣ сѫ добри. Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, че не върви по неговитѣ лични изисквания, той е на кривъ пѫть. Това не е Христовото учение. Христосъ е проповѣдвалъ любовь и свобода. Тамъ, дето любовьта отсѫтствува, сѫществува насилие и безлюбие. „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Съ какво държи човѣкъ нѣщата? — Съ рѫцетѣ си. Цигуларьтъ държи цигулката и лѫка съ рѫцетѣ си, и, отъ правилното държане на цигулката и движение на лѫка, зависи, какъ ще се прояви той — като обикновенъ, талантливъ или гениаленъ цигуларъ. Нѣкой казва, че му се пѣе. Много естествено, когато любовъта посети човѣка, той иска да пѣе, да свири, да се прояви. Дето любовъта отсѫтствува, тамъ нѣма пѣсенъ, нѣма и музика. Когато се казва на хората, че трѣбва да пѣятъ, това значи, да отворятъ сърдцата си за любовъта. Пѣнието е врата, презъ която любовъта влиза въ човѣка. Когато се казва на хората, че трѣбва да се молятъ, подразбираме сѫщото — да отворятъ умоветѣ и сърдцата си за любовъта. Яденето, пѣнието и моленето представятъ единъ и сѫщъ процесъ — отваряне на ума и на сърдцето за любовьта, която единствена повдига човѣка и го прави доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си. Като пѣе, човѣкъ трѣбва да задоволи първо себе си, а после окрѫжаващитѣ. Какво мислятъ хората за него, доволни ли сѫ, или не, това е второстепенна работа. Първо той трѣбва да бѫде доволенъ отъ себе си. Това означаватъ думитѣ; „Ако държите заповѣдитѣ ми, ще пребѫдете въ моята любовъ“. По-нататъкъ Той казва: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде.“ Опитвайте Господа чрезъ Неговитѣ закони, за да разрешите мѫчнитѣ си въпроси. Нѣкой не може да се справи съ съседитѣ си, не може да ги търпи. — Ако е безъ любовъта на Бога, не може да търпи никого. Какво струва на човѣка да изпълни Божия законъ и да каже: Съ Бога всичко мога да направя. Това значи: съ любовъта всичко мога да понеса. Христосъ казва на всѣки човѣкъ: „Възлюби Бога въ себе си, за да възлюбишъ и ближния си.“ Но дяволътъ му казва: Велико нѣщо е любовъта! Ти не си готовъ още за нея, не можешъ да любишъ и да прощавашъ. За да любишъ, ти трѣбва да бѫдешъ ученъ, да познавашъ законитѣ на цѣлото Битие. Христосъ се противопоставя на дявола и казва: Дали си ученъ, или простъ, беденъ, или богатъ, голѣмъ, или малъкъ, ти можешъ да любишъ и трѣбва да проявишъ любовъта, която е вложена въ сърдцето ти.

 

Помнете: Съ любовъта човѣкъ може всичко да постигне. Грозниятъ може да стане красивъ, бедниятъ — богатъ, невежиятъ — ученъ. Безъ любовъта човѣкъ губи всичко — и богатство, и красота, и знание. Не вѣрвайте въ лъжливи учения, които ви казватъ, че не можете да прилагате любовьта. Ако държите Божиитѣ заповѣди и пребѫдвате въ любовьта, не вѣрвайте въ онзи, който ви казва, че не вървите въ правия пѫть. Не вѣрвайте, ако ви казва, че плодътъ, който сте изработили, е горчивъ или киселъ. Въ миналото, преди да узрѣе, плодътъ е билъ киселъ и горчивъ, но днесъ е сладъкъ. Не живѣйте съ вашето минало. Важно е настоящето, презъ което днесъ минавате.

 

Единъ день Настрадинъ Ходжа възседналъ стария си волъ, отивалъ съ него на нивата. Срещналъ го единъ познатъ и го запиталъ: Ходжа, защо си възседналъ този старъ волъ? Ходжата не отговорилъ, че направилъ това по нѣмане на конь, но казалъ: Не гледай, какво днесъ представя моятъ волъ. Трѣбваше да го видишъ преди нѣколко години, когато скачаше и играеше пъргаво като младо и силно конче. Споредъ мене, не е важно, какъвъ е билъ волътъ въ миналото; важно е, какво днесъ представя. Миналото е отживѣло времето си. Сегашниятъ ни животъ е изразъ на миналия, затова сме недоволни отъ него. Новото, което днесъ възприемаме и прилагаме, ще опредѣли бѫдещия ни животъ. Който иска да знае, какъвъ е билъ миналиятъ му животъ, нека се вгледа въ сегашния, тамъ ще намѣри своето минало. Ако живѣе по новъ начинъ, той ще съгради своето свѣтло бѫдеще. Следователно, който се усъмни въ пѫтя си, той е допусналъ въ себе едното краче на дявола. Човѣкъ знае истината, а самъ допуща съмнението въ себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си — още по-малко. Ако държите Божиитѣ заповѣди и пребѫдвате въ любовьта Му, вие сте на правъ пѫть и, каквото пожелаете, можете да постигнете. Христосъ работи съ думата „мога“, а дяволътъ съ думата „не мога.“ Кажешъ ли, че можешъ да живѣешъ добре, Христосъ е съ тебе. Кажешъ ли, че не можешъ да живѣешъ добре, Христосъ е далечъ отъ тебе. — Грѣшенъ човѣкъ съмъ. Каже ли нѣкой така, това показва, че волята му е слаба. Грѣхътъ, погрѣшкитѣ се криятъ въ човѣшкото безволие. Дайте права насока на волята си, и вие ще се повдигнете. Ако сте сгрѣшили, ще се очистите. Много вода има въ природата, следователно, човѣкъ всѣкога може да се мие и чисти. Мѫже и жени — всички трѣбва да се чистятъ, да съзнаятъ своето предназначение и да го изпълнятъ.

 

Каква е задачата на жената? — Да повдигне първо себе си, а после — мѫжа. Добрата и красива жена представя идеалъ за мѫжа. Тя внася потикъ въ него къмъ възвишеното, заставя го да мисли, а сѫщевременно внася миръ и спокойствие въ душата му. Задачата на мѫжа е да повдигне първо себе си, а после — жената. Той трѣбва да прояви силата на своя умъ, да застави жената да работи. Какаото каже тя, мѫжътъ трѣбва да го изпълни. Ако днесъ обещава нѣщо, а утре не го изпълнява, той е подобенъ на баба, която на всѣка стѫпка спира и не може да върви напредъ. Каже ли мѫжътъ на нѣкоя мома, че я обича, той трѣбва да докаже истинностьта на своитѣ думи.

 

Време е вече да се приложи Христовото учение въ всичката му широта и дълбочина. Кажешъ ли, че не можешъ да Го приложишъ, баба си; кажешъ ли, че можешъ да Го приложишъ, ти си младъ човѣкъ, герой, който може да постигне всичко.

 

На женитѣ пожелавамъ да бѫдатъ пълни съ Божията Любовъ, да носятъ идеята за прилагане на любовъта и, дето отидатъ, да носятъ ароматъ съ себе си, да пръскатъ благоуханието на любовъта. На мѫжетѣ желая да внесатъ довѣрие въ всички жени, да разчитатъ на тѣхната дума и на обещанията имъ.

 

„Ако държите моитѣ заповѣди“ — това се изисква отъ мѫжа. „Ще пребѫдете въ любовъта ми“ — това се изисква отъ жената. Азъ пъкъ казвамъ; Жената да пребѫдва въ любовъта, а мѫжътъ да държи заповѣдитѣ на жената.

 

*

Беседа отъ Учителя, държана

на 27 май, 1917 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt