Jump to content

1917_05_20 Доброто съкровище


Ани

Recommended Posts

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Доброто съкровище

 

„Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ; и злиятъ человѣкъ отъ злото съкровище изважда злинитѣ.“[1])

 

Христосъ говори за два вида изваждане: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището добринитѣ, а злиятъ — злинитѣ.“ И единиятъ, и другиятъ вадятъ нѣщо отъ съкровищата си, но резултатитѣ на изваждането сѫ различни. Значи, едно и сѫщо действие, или една и сѫща причина произвежда два различни резултата. Двама души сѣятъ на нивитѣ си едно и сѫщо нѣщо,  но резултатитѣ на сѣитбата имъ сѫ различни.

 

Какво се разбира подъ думитѣ „добро и зло съкровище“? За да придобие добро съкровище, човѣкъ трѣбва да работи хиляди години върху себе си. Само така той може да стане богатъ и да вади отъ своето съкровище добринитѣ. Човѣкъ забогатява по два начина и въ две различни направления: той може да забогатѣе въ скоро време, или въ продължение на много години да придобие плюсове въ живота си; той може сѫщевременно да забогатѣе скоро или въ продължение на години, но да придобие минуси. Потрѣбно е богатство на хората, но какво богатство? Хората сѫ обърнали и обръщатъ внимание повече на материалното богатство, но то е временна придобивка, а не вѣчна. До известно време богатството радва и задоволява човѣка, но следъ това той търси друго нѣщо, вънъ отъ материалното богатство.

 

Като изучава дълбокия смисълъ на християнството, човѣкъ дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие въ вѫтрешното, духовно богатство на душата. Духовната наука, наречена споредъ нѣкои религия, изисква духовно развитие отъ човѣка. Въ случая, думата „религия“ не е много сполучлива, но въ български езикъ нѣма друга дума, която може да я замѣсти. Подъ „религиозенъ човѣкъ“ разбиратъ глупавъ, ограниченъ, фанатикъ, който не мисли право. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ става религиозенъ, когато започне да остарява. Азъ не говоря за религията на старитѣ хора, но за Божествената религия, която включва Божествената наука. Нѣкои замѣстватъ думата религия съ теософия, която се основава на прераждането; други я замѣстватъ съ спиритизъма, който се основава на отношения между духоветѣ. Обаче, и дветѣ думи „теософия и спиритизъмъ“ сѫ ограничени, не могатъ да обхванатъ понятието „Божествена наука.“ Днесъ и думата „Богъ“ е загубила смисълъ, затова я замѣстватъ съ думата „природа.“ Следъ време и думата „природа“ ше бѫде замѣстена съ друга, по-близка до разбирането на човѣка. Не е важно, че ще замѣствате една дума съ друга; важно е, всѣка дума, която измѣства друга, да изразява точно и опредѣлено нейния смисълъ.

 

„Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище изважда добринитѣ.“ Какъ се придобива доброто съкровище? — Чрезъ знание, търпение и постоянство. Какво прави добриятъ градинарь, който има въ градината си много плодни дървета, между които и орѣхи? Когато види, че орѣхътъ започва да зрѣе, той не бърза да го обруля, да свали зелената му обвивка, но го оставя на дървото, докато тя сама се пукне. Види ли това, той знае вече, че орѣхътъ е узрѣлъ. Ако преждевременно снеме зелената му обвивка, ядката на орѣха ще се развали. Като узрѣе орѣхътъ, той го чуква, отдѣля зелената му обвивка, следъ нея — коравата и най-после дохожда до вѫтрешната ядка, която сѫщо е покрита съ тънка ципица, горчива на вкусъ. Както орѣхътъ затваря доброто си съкровище въ нѣколко обвивки, така и човѣкъ крие истинското си богатство въ нѣколко обвивки. Външната обвивка е материалното богатство, което трѣбва да оставите свободно да узрѣе, а не преждевременно да го премахнете. То е сигурна защита на истинското добро съкровище. Отъ външната обвивка соковетѣ минаватъ въ вѫтрешната, и оттамъ — въ самитѣ ядки. Ципата, която обвива ядкитѣ, съдържа достатъчно йодъ. Яжте орѣхи и не се страхувайте. Тѣ замѣстватъ употрѣбата на йодъ.

 

„Доброто съкровище.“ Които не разбиратъ смисъла на духовния животъ, казватъ, че не се нуждаятъ отъ богатство, но искатъ да бѫдатъ по-близо до Бога, Да бѫде човѣкъ близо до Бога, това значи, да бѫде здравъ по тѣло, по умъ и сърдце, т. е. силитѣ въ него да бѫдатъ добре организирани. Не е ли здравъ, не сѫ ли организирани силитѣ му, той е далечъ отъ Бога. Близостьта къмъ Бога не е външенъ, но вѫтрешенъ процесъ. Сѫщото се отнася и до обикновенитѣ хора, Външно можешъ да бѫдешъ близо до нѣкого, но вѫтрешно далечъ да отстоишъ отъ него. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се организира? — Да пази външната си обвивка, докато узрѣе. Безъ нея той ще наруши здравината на вѫтрешното си съдържание. Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ, да не бърза въ малко време да постигне голѣми резултати. Всѣки резултатъ иде на своето време. Мнозина бързатъ, искатъ веднага да реализиратъ желанията си, а съ това се осакатяватъ.

 

Какво се разбира подъ думата „вѫтрешно съдържание“? Кое е вѫтрешното съдържание на човѣка? — Неговата душа, т, е. — Божественото начало въ него, което черпи отъ живота необходимитѣ сили, енергии за проява на своитѣ качества и способности. Да има човѣкъ животъ въ себе си, това значи, да живѣе съзнателно. Който не знае да живѣе, не е съзнателенъ човѣкъ. Като се говори за съзнателния животъ, мнозина казватъ: Не е важно, дали живѣя съзнателно, или не; важно е да запазя тѣлото си. Право е да се стреми човѣкъ да запази тѣлото си, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но единъ день тя ще падне, сама по себе си. Както зелената обвивка на орѣха се напуква и сама пада, така и тѣлото на човѣка единъ день ще падне, и той ще остане съ втората си обвивка. Кога ще стане това?—Когато човѣкъ узрѣе. Обаче, докато не узрѣе, никой нѣма право да отнема външната му обвивка. Сѫщото се отнася и до орѣха. За да не се развали ядката, оставете зелената му обвивка сама да се пукне и падне. Децата често брулятъ орѣхитѣ, преди да сѫ узрѣли, и цапатъ рѫцетѣ си отъ зелената имъ обвивка. Тѣ правятъ това, защото обичатъ прѣснитѣ ядки на орѣха. Като се отегчатъ отъ живота, хората казватъ: Защо ни е това тѣло?Дано се освободимъ отъ него. Тѣ не разбиратъ смисъла на физическото си тѣло. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ зрѣе и организира силитѣ си. Изгуби ли тѣлото си, той преждевременно пада отъ дървото на живота и, неорганизиранъ, недозрѣлъ отива въ другия свѣтъ,

 

Христосъ казва: „Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ.“ Сърдцето се намира въ физическото тѣло на човѣка. Щомъ се лиши отъ тѣлото си, той се лишава и отъ живота на сърдцето. Ето защо, физическото тѣло е обвивка, т. е посрѣдникъ, презъ който минаватъ соковетѣ отвънъ, навѫтре, т. е. отъ външния, физическия свѣтъ къмъ духовния. Чрезъ храната, напримѣръ, човѣкъ възприеме външнитѣ необходими материали за съграждане не самъ на тѣлото си, но и на душата. Отъ Божествено гледище, човѣкъ не е още оформенъ, не се е превърналъ воистински човѣкъ, т. е. още не е напълно узрѣлъ. Отъ гледището на ангелитѣ, той се уподобява на дърво, затова е казано въ Писанието: „Праведнитѣ ще бѫдатъ като дървета, посадени при бистри отоци.“ Дървото се взима като символъ на знание. Значи, въ дървото се крие знанието, науката за живота. Въ райската градина имало много дървета, между които две отъ тѣхъ се отличавали: едното било „дърво на живота“, а другото— „дърво за познаване на доброто и на злото.“ Като създалъ първитѣ човѣци и ги поставилъ въ рая, Богъ имъ казалъ: „Отъ всички дървета можете да ядете, но не и отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Въ който день ядете отъ това дърво, ще умрете.“ Съ това Богъ искалъ да обърне внимание на първитѣ човѣци, че, докато не организиратъ добре своето физическо тѣло, съ всички негови удове и системи, тѣ не могатъ правилно да възприематъ соковетѣ и енергиитѣ, които идатъ отъ възвишения свѣтъ, и да се ползуватъ отъ тѣхъ. Като забранилъ на първитѣ човѣци да ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, Богъ искалъ да имъ каже, че тѣ не сѫ готови още за тази наука Докато не оформятъ и организиратъ своята външна обвивка, чрезъ която могатъ да възприематъ енергиитѣ на външния свѣтъ, тѣ не могатъ да се занимаватъ съ изследването на втората, по-твърда обвивка — коститѣ на своето тѣло. Първата обвивка представя мускулитѣ на човѣка, а втората — коститѣ. Първата обвивка подразбира науката за живота, за външния свѣтъ, а втората — науката за познаване на доброто и на злото. Като придобие това знание, човѣкъ дохожда до третата обвивка, до ципицата, която обвива ядката на орѣха. Щомъ опита ядката, той е дошълъ вече до вѫтрешния смисълъ на живота.

 

Като изучавате човѣшката глава, виждате, че и тя е съставена отъ три обвивки: външна — кожата, срѣдна — костьта и вѫтрешна — ципицата, която обвива мозъка. Ако се повреди или възпали ципицата, човѣкъ се разстройва. За да не се разстройва, той трѣбва да работи върху себе си, да си създаде здраво тѣло, да се справя съ условията, които му сѫ дадени, и да ги използува. Не е ли здравъ физически и психически, само въ единъ моментъ човѣкъ може да изгуби здравето си, да се разстрои. Напримѣръ, ако нѣкой е вложилъ вѣрата и упованието си въ паритѣ, като ги изгуби, той може да получи ударъ въ главата, разривъ на сърдцето си и да умре. Нѣкои хора отъ най-малкитѣ си неуспѣхи сѫ изгубвали смисъла на живота и се отчайвали.

 

Материята, отъ която е съставенъ материалниятъ свѣтъ, се срѣща въ четири различни състояния по качества. Еднитѣ състояния сѫ външни — твърдо, течно, въздухообразно, свѣтлинно или лѫчисто, топлинно, а другитѣ — вѫтрешни, по съставъ — неорганическа и органическа материя. Едно отъ свойствата на материята е, че тя минава отъ едно състояние въ друго. Това се постига чрезъ промѣна на вибрациитѣ й, а именно, повишаването и понижаването имъ. Като се пречиства материята, вибрациитѣ ѝ се повишаватъ; щомъ изгуби чистотата си, вибрациитѣ ѝ се понижаватъ. Като се чисти материята, и човѣкъ се чисти. Пречистването му става главно чрезъ сърдцето. Подъ думата „сърдце“, разбираме чувствената душа въ човѣка или астралното му тѣло, което иде следъ физическото. Като умре, човѣкъ отива на другия свѣтъ съ астралното си тѣло, както орѣхътъ се посажда въ земята съ коравата си обвивка, а не съ зелената. Коравата черупка на орѣха се разпуква въ земята; следъ нея се разкѫсва и ципицата, и остава само ядката, отъ центъра на която излиза новъ орѣхъ. Новиятъ орѣхъ, който се крие въ ядката на орѣха, представя сѫщинската душа на човѣка, която трѣбва да се изучава.

 

Философията на човѣшкия животъ се съдържа въ орѣха. Изучавайте и наблюдавайте развитието и растенето на орѣха, за да схванете нишкитѣ, които създаватъ философията на човѣшкия животъ. Ако нишкитѣ не се сновятъ една следъ друга, както жената ги снове, никакво платно нѣма да се изтъче. На сѫщото основание, и нашитѣ мисли и чувства трѣбва да бѫдатъ насновани, не произволно, а споредъ законитѣ на правата мисъль и правитѣ чувства. Правата мисъль изключва всѣкакво подозрение, страхъ и съмнение. Освободете се отъ мисъльта, че нѣкой може да ви излъже. Бѫдете като сарафина. Кой може да излъже единъ сарафинъ? Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда отъ джоба си пробния камъкъ и я изпитва. Ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено мѣсто, за отличие отъ другитѣ монети, които не сѫ златни. Човѣкъ трѣбва да има пробенъ камъкъ въ себе си, съ който да опитва нѣщата. За да не го излъжатъ, той трѣбва да прилага пробния си камъкъ и да опитва, златна ли е монетата, която му представятъ, или фалшива.

 

Какво е нуждно на съвременнитѣ хора, за да не се лъжатъ? — Вѣра, опитъ и виждане. Значи, вѣрата трѣбва да мине къмъ опита, опитътъ — къмъ виждането, а виждането — къмъ разумния животъ. Приложете това нѣщо въ семейнитѣ си отношения, къмъ приятелитѣ си и ще видите неговитѣ добри резултати. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората ги нарушаватъ и, въ края на краищата, каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдаватъ на Бога. Ако нѣкой заболѣе, казватъ, че Богъ е решилъ така. Сѫдятъ нѣкого, пакъ Бога считатъ виновникъ. Човѣкь самъ е виновенъ за своето щастие или нещастие. Той самъ е причина за болеститѣ, за мѫчнотиитѣ и противоречията, въ които се намира. Сѫществуватъ два вида сѫдба или наказания: за зло и за добро. На земята наказватъ само онѣзи, които правятъ пакости и злини. Когато човѣкъ направи нѣкакво престѫпление, или зло, веднага стражарьтъ го хваща, предава го на полицията и се завежда дѣло противъ него. Колкото по-голѣмо е престѫплението му, толкова по-голѣмъ шумъ се вдига около него. За да го оправдаятъ, видни адвокати поематъ защитата му, вестницитѣ пишатъ за него, обществото чете и обсѫжда въпроса, дава мнението си и т, н. И престѫпникътъ става прочутъ, и адвокатитѣ, и сѫдиитѣ, които взиматъ участие въ дѣлото, сѫщо се прочуватъ. Обаче, когато човѣкъ прави добро, никой не се интересува отъ него. Много естествено. На земята нѣма закони, които да разглеждатъ добритѣ дѣла на хората и да имъ отдаватъ заслуженото. На земята сѫдятъ само престѫпницитѣ и злосторницитѣ. На небето е точно обратно: тамъ се интересуватъ отъ добритѣ дѣла на хората, а не отъ лошитѣ и престѫпни. Тамъ никой не се интересува отъ погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, никой не ги търси. Ако нѣкой направи едно добро дѣло, веднага виднитѣ адвокати и сѫдии ставатъ на кракъ и казватъ: Доведете този човѣкъ при насъ, да видимъ, какво добро е направилъ, за да му отдадемъ заслуженото. Колкото по-голѣмо е доброто, което е направилъ, толкова повече хора се интересуватъ отъ него, толкова по голѣмъ шумъ вдига около себе си.

 

„Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ“. Доброто съкровище на сърдцето представя Божествената душа, въ която човѣкъ складира даденото му отъ Бога. Щомъ има нѣщо дадено, човѣкъ трѣбва да го вади отъ съкровището си и да го раздава, за да се ползуватъ отъ него, както самъ той, така и неговитѣ ближни. Всички блага въ живота сѫ дадени отъ Бога. Добриятъ човѣкъ има право да черпи отъ тѣхъ, докато задоволи своитѣ естествени нужди. Следъ това той дава и на ближнитѣ си. За да може разумно да се ползува отъ Божественитѣ блага, човѣкъ трѣбва да се рѫководи не само отъ ума и отъ сърдцето си, но и отъ своята душа, да препраща енергиитѣ отъ въздуха презъ дробоветѣ, оттамъ презъ гръбначния мозъкъ и най-после — въ главния мозъкъ. Това значи, да бѫде човѣкъ активенъ по умъ и по сърдце, да решава правилно задачитѣ си, за да бѫде полезенъ едновременно и на себе си, и на своитѣ ближни. Не постѫпватъ ли така и градинаритѣ? Тѣ се ползуватъ първо отъ енергията на главния източникъ, като пущатъ водата презъ малки вадички, за да напои и най-отдалеченитѣ кѫтчета на градината. Ще кажете, че това не става бързо. Съ бързане работа не се върши. Търпение и постоянство е нуждно на човѣка, а не бързане.

 

Единъ американски лѣкарь билъ повиканъ да лѣкува единъ манафинъ въ Мала-Азия. Като го прегледалъ, лѣкарьтъ му предписалъ едно лѣкарство, да пие по три лъжички на день въ продължение на десеть деня. Като изпие лѣкарството, състоянието му щѣло да се подобри. Манафинътъ прегледалъ лѣкарството, позамислилъ се и казалъ: Защо трѣбва да го пия десеть деня наредъ? По добре да го изпия изведнъжъ, по-скоро да оздравѣя, Вдигналъ шишето и го изпилъ наведнъжъ. Следъ единъ-два часа положението му се влошило, и той умрѣлъ.

 

Спазвайте законитѣ и предписанията на Бога, на природата и на лѣкаря, който ви лѣкува. Изпълнете предписанието, което ви е дадено — по три лъжички на день. И Богъ пише въ своята книга: По три лъжички на день. Ще кажете, че манафинътъ билъ глупавъ човѣкъ. Какво ще кажете за съвременнитѣ хора, които на единъ обѣдъ ядатъ по нѣколко яденета, следъ това изпиватъ по две три кила вино. Като преядатъ, викатъ лѣкарь да имъ помага — разстроили стомаха си, изгубили апетитъ и т. н. Навсѣкѫде има манафи, не само въ Мала-Азия. Когато не мисли право, човѣкъ прилича на манафина, който изпилъ всичкото лѣкарство изведнъжъ, както и на онѣзи хора, които всѣки день преяждатъ и разстройватъ стомаха си. Споредъ мене, 75% отъ сегашнитѣ хора преяждатъ. Нѣкой казва, че не преяжда. Не преяжда, а иска да обича всички хора, и тѣ да го обичатъ. Това не е ли преяждане? Можешъ ли да дадешъ на всички хора това, което тѣ искатъ? Имашъ ли силата на слънцето? Ти не си научилъ да обичашъ майка си, баща си, братята и сестритѣ си, приятелитѣ си, които сѫ ти направили добро, а ще обичашъ цѣлия свѣтъ. Човѣшкото сърдце се познава въ трудни моменти. Човѣкъ трѣбва да събира Божествена енергия въ себе си, да обогати своето сърдце, че да може въ трудни времена да прояви своитѣ чувства. Въ такива времена, именно, той трѣбва да има храна, съ която да подържа живота на своя ближенъ.

 

Единъ изпадналъ руски князъ се оженилъ по любовь за една млада, красива мома, отъ високо произхождение. Въ първитѣ дни следъ сватбата, той често цѣлувалъ своята възлюбена, но тя огладнѣла, пожелала да яде — хлѣбъ искала. — Ну, поцѣлуемся, казвалъ ѝ той. — Гладна съмъ! — възразявала възлюбената. —  Ну, поцѣлуемся! Днесъ „да се цѣлунемъ, утре да се цѣлунемъ“, тя изгубила разположението си къмъ своя възлюбенъ, любовьта ѝ истинала. Много естествено. Тя се почувствувала излъгана отъ него; той билъ крайно беденъ, само една титла ималъ.

 

Човѣкъ не се нуждае само отъ цѣлувки, много нѣща му трѣбватъ. Еднообразнитѣ цѣлувки умъртвяватъ човѣка. Цѣлувкитѣ на нѣкои изсмукватъ енергията на човѣка. Тѣзи цѣлувки сѫ подобни на смукала, които не извличатъ лошата и нечиста кръвь отъ човѣка, а чистата. Достатъчно е да получишъ десеть такива цѣлувки, десеть смукала, да видишъ, какво представятъ тѣ. Азъ взимамъ думата „цѣлувка“ въ широкъ смисълъ, не само по форма. Всѣки, който размѫтва ума и сърдцето на човѣка, дава цѣлувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръвь. Христовото учение не търпи такива цѣлувки. То изисква навсѣкѫде и въ всичко хармония. Споредъ това учение хромитѣ трѣбва да проходятъ, слѣпитѣ — да прогледатъ, глупавитѣ — да поумнѣятъ. Подъ думата „глупавъ“ човѣкъ разбирамъ онзи, който нѣма условия да се развива. Затворете единъ уменъ човѣкъ въ тъмна стая и го дръжте тамъ десеть години, ще видите, че той ще оглупѣе, ще се идиотизира. Защо? — Нѣма условия за развитие. И обратно: ако на глупавия дадете добри условия за развитие, следъ десеть години той ще поумнѣе.

 

Христосъ казва: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището си добринитѣ, а злиятъ — злинитѣ“. Всѣки трѣбва да вади добринитѣ отъ своето сърдце, първо за себе си, а после за своитѣ ближни. Това значи: научи се първо, ти да обичашъ Бога, а после учи ближния си. Ако ти не си научилъ още това изкуство, а учишъ другитѣ, тѣ ще те изобличатъ. Тѣ веднага ще те запитатъ: Какво ти е далъ твоятъ Господъ? Това не е за упрѣкъ, но, преди да учите другитѣ, отворете ума и сърдцето си за Божествената свѣтлина, за да се развивате правилно. Мнозина се затварятъ за тази свѣтлина, както орѣхътъ въ черупката си, и очакватъ добри резултати. Това е невъзможно. Отворете се за Божествената свѣтлина, която ще ви освободи отъ всички мѫчнотии и противоречия. Какъ провѣрявате, че въ ума и въ сърдцето ви влиза Божествената свѣтлина? Божествената свѣтлина не внася никакво раздвояване въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Тя е подобна на чиста планинска вода, която освежава и ободрява човѣка. Пиете ли вода, въ която има различни мѫтилки, тя ще разстрои организма ви, ще внесе мракъ и тъмнина въ вашитѣ мисли и чувства, ще ви раздвои. Всѣко учение, което повдига и облагородява човѣка, е Божествено.

 

Днесъ много проповѣдници ходятъ по свѣта да проповѣдватъ Христовото учение, но малцина могатъ да го изнесатъ, както трѣбва. Американцитѣ и англичанитѣ изпратиха много мисионери по свѣта, да проповѣдватъ на хората, но заедно съ християнството тѣ пренесоха и спиртнитѣ питиета. Нѣкои народи сѫ апелирали къмъ тѣхъ, да не имъ изпращатъ тази отрова. Какъвъ смисълъ има християнството за единъ народъ, ако отъ една страна го повдигашъ, а отъ друга — тровишъ? Да отровишъ, да разрушишъ човѣка, това е най-лесната работа. Ще кажете, че вие не сте отъ тѣзи хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, да не е тровилъ първо себе си. Колко пѫти на день си вкарвалъ отрова въ кръвьта си. Днесъ си добре настроенъ, имашъ Божествено разположение на духа, но допуснешъ въ себе си една мисъль, която веднага помрачава духа ти, и ти отпадашъ, губишъ това, което си спечелилъ. Колко пѫти на день човѣкъ слиза и се качва! Това е манафинътъ въ всѣки човѣкъ, който, като не слуша Божиитѣ думи, вдига шишето съ лѣкарството и го изпива наведнъжъ. Този човѣкъ го очаква смърть — нищо друго.

 

Какво представя смъртьта? — Пречистване, т. е. напущане на старата и нечиста кѫща, за да изгори. Кѫща, въ която хората сѫ живѣли 30 години въ несъгласие, въ спорове и недоразумения, трѣбва да изгори.

 

Болница, презъ която сѫ минали хиляди болни отъ заразителни болести, и въ която стенитѣ сѫ просмукани отъ охкания, пъшкания и нечистотии, трѣбва да изгори. Богъ изпраща днесъ огънь въ цѣлия свѣтъ, да изгори, да се очисти отъ всички лоши, нечисти и заразителни мисли и желания. Така Той ще избави хората отъ поголѣмо зло. Затова Богъ казва: Започвамъ вече да събарямъ старото, изгнилото, за да съградя нѣщо ново, здраво, чисто. Днесъ свалямъ горната черупка на орѣха, за да излѣзе на лице вѫтрешното съдържание — ядката. Въ ядката е скрита човѣшката душа, въ която се развиватъ добритѣ мисли и желания, въ която се кали волята и организиратъ силитѣ на ума и на сърдцето. Да създадешъ добри мисли и желания, това не значи, че трѣбва да убиешъ всѣко желание въ себе си. Въ книгата „Свѣтлина върху пѫтя“ е казано: „Убий всѣко желание въ себе си!“ Тази мисъль търпи корекция. Тя трѣбва да бѫде: „Убий въ себе си всѣко лошо желание и възкреси всѣко добро желание“. Като четете тази книга, ще видите, че много мисли въ нея трѣбва да се изправятъ. Който е писалъ книгата, или съзнателно е скрилъ истината, или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Като изучава духовната наука, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ своето вѫтрешно разбиране на нѣщата, да не изпада въ противоречия. Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте да вадите заключения. Мислете върху тѣхъ, и тогава правете своитѣ заключения.

 

Христосъ казва: „Добриятъ човѣкъ отъ съкровището на своето сърдце вади добринитѣ, а злиятъ — злинитѣ“. И тази мисъль има две страни: отъ едно и сѫщо мѣсто — сърдцето, добриятъ вади добринитѣ, а злиятъ — злинитѣ. Следователно, когато искамъ да изправя човѣка, на злия казвамъ, да убие въ себе си всѣко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората. На добрия казвамъ, да възкреси въ себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бѫде добре и за него, и за ближнитѣ му. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ желанията си, да не се забравя. Ако прекали въ добритѣ си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошитѣ желания създаватъ. Единъ американски професоръ толкова обичалъ предмета си, че се забравялъ при преподаване и задържалъ студентитѣ половинъ, а нѣкога и единъ часъ следъ лекцията. Тѣ решили да му дадатъ добъръ урокъ, да го отвикнатъ отъ обичая му да ги задържа следъ звънеца. Единъ день намазали стола, на който професорътъ седѣлъ, съ туткалъ, и го завинтили добре за пода. Професорътъ говорилъ този день цѣли два часа и, когато свършилъ лекцията си, трѣбвало да мине още половинъ часъ, за да го освободятъ отъ стола — дрехитѣ му залепнали отъ туткала. Професорътъ разбралъ, кой направилъ тази шега, и повече не задържалъ студентитѣ си следъ удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които сѫ залепени за столоветѣ си, да се отлепятъ. Всѣки трѣбва да съзнае, че, ако не успѣва въ работитѣ си, причинита е въ залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живѣятъ съ своитѣ стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде нѣкой да ви помогне, но не оставайте залепени.

 

„Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ, а злиятъ человѣкъ отъ злото съкровище изважда злинитѣ.“ Христосъ поставя въпроса рѣзко — добро съкровище и зло съкровище. Подъ думитѣ „добро съкровище“, Той разбира човѣшката душа, която се развива правилно. Споредъ окултиститѣ тя представя добрата карма на човѣка. Добриятъ човѣкъ е изпълнявалъ Божиитѣ закони, събиралъ добро съкровище въ сърдцето си и днесъ има, какво да вади и да раздава на ближния си. Злиятъ човѣкъ е нарушавалъ Божиитѣ закони, правилъ злини, съ което си е създалъ лоша карма. Днесъ го турятъ въ затворъ, дето лежи нѣколко години, докато придобие известна опитность. Чрезъ страданията соковетѣ на злинитѣ се превръщатъ въ добрини. Въ което село и да отидете, ще видите, какъ селянитѣ вадятъ тора отъ бунищата си и наторяватъ съ него своитѣ ниви и градини. Така тѣ облагородяватъ дърветата и цвѣтята, превръщатъ ги въ доброкачествени. Всѣки човѣкъ трѣбва да извади тора отъ своето бунище, т. е. да извади злинитѣ отъ злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я натори, да превърне злото въ добро. Само така човѣкъ може да забогатѣе. Природата никога не изкоренява несъвършенитѣ форми, но ги облагородява и култивира. Тя използува всичко, за да го превърне въ добро, което е необходимъ елементъ за здравето на човѣка. Какъ се познава, кой човѣкъ има добро съкровище въ сърдцето си?

 

Представете си, че ставате сутринь радостни, весели и презъ цѣлия день запазите разположението си. Въ този случай вие имате добро съкровище въ сърдцето си. Ако при всички изпитания, които ви се случатъ презъ деня, запазите разположението си, вие сте богатъ човѣкъ, вадите добрини отъ своето съкровище. Това, което е вѣрно за единъ день, вѣрно е и за много дни. Ако станете сутринь съ лошо разположение на духа и презъ цѣлия день не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо съкровище въ сърдцето си. Ще се извинявате, че не сте разположени, че сте болни и т. н. Нищо не може да ви извини — съкровището ви не е добро. Не ви остава нищо друго, освенъ да вземете лошото съкровище и да го хвърлите на нивата си като торъ. Следъ това ще дойдатъ страданията, но кажете си: Готовъ съмъ да страдамъ, за да се облагородя, да придобия търпение и любовь. Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Нѣкой минава за търпеливъ, защото условията му налагатъ да търпи. Това е неволя, а не търпение. Неволята се налага на човѣка, а търпението е резултатъ на разумната човѣшка воля. Никога не налагайте на човѣка своитѣ вѣрвания, разбирания и убеждения. Оставете го свободенъ, той самъ да насади градината си, както разбира. Вие можете да му дадете семена, а той самъ да ги сади и отглежда. Може да направи нѣкаква погрѣшка — това нищо не значи. Злото не е въ погрѣшкитѣ, които човѣкъ прави, но въ неизправянето на погрѣшкитѣ. Важно е човѣкъ да бѫде свободенъ, за да се развива правилно. Сѫщевременно, той трѣбва да дава свобода на другитѣ, и тѣ да се развиватъ правилно.

 

Какъ постѫпватъ майкитѣ съ децата си? Докато детето е малко, майката го повива въ пелени, връзва го съ повой и така то лежи съ часове. Преди да го кѫпе, тя го развива, оставя го известно време свободно, да порита малко съ крачката си и, като го окѫпе, бързо го увива въ пеленитѣ, завръзва го съ повоя и го оставя въ люлката да спи. Детето трѣбва да лежи и да кротува, законътъ е такъвъ. Така постѫпватъ и нѣкои религиозни хора. Тѣ хванатъ нѣкого, турятъ го въ пелени, завържатъ го съ повой и казватъ: Обърнахме този човѣкъ къмъ Бога. Не сте го обърнали, но сте го ограничили. Срещнете ли човѣкъ, увитъ въ пелени и завързанъ съ повой, последвайте примѣра на майката. Като минатъ четири-петь месеца, тя маха повоя и освобождава детето. Така тя му дава условия да се развива свободно и естествено. Ако детето остане дълго време въ пелени и вързано съ повой, растенето му ще спре, и то преждевременно ще се сбабичаса. Майката не желае да види детето си сбабичасано. Тя иска то да стане здраво, силно, да се развива добре. Като влѣзе въ едно религиозно общество, първоначално човѣкъ се намира въ положението на дете, увито въ пелени и вързано съ повой. Следъ известно време той се освобождава отъ пеленитѣ и повоя и започва да се развива правилно и естествено, да расте и разуменъ да става. Той проявява доброто съкровище, което носи въ себе си.

 

Следователно, когато става отъ сънь, човѣкъ трѣбва да се запита, свободенъ ли е отъ пеленитѣ и отъ повоя. Щомъ се убеди, че е свободенъ, той започва свободно да движи рѫцетѣ и краката си, да се протѣга, съ което показва, че е готовъ за работа. Рѫцетѣ и краката представятъ човѣшката воля. Тъй щото, когато очитѣ, езикътъ, рѫцетѣ и краката на човѣка сѫ свободни, това показва, че той има умъ, сърдце и воля, съ които може да работи, да изпълнява Божията воля. Съньтъ представя повоя и пеленитѣ, въ които човѣкъ е увитъ. Събудишъ ли се, развържи повоя, махни пеленитѣ и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми далъ свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърдцето си, да Ти служа, да изпълнявамъ Твоята воля. Гответе се за небето, докато сте още на земята, защото тамъ нѣма спане, нѣма пелени и повой. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тѣло, съ което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснатъ, докато сѫ още на земята. За тѣхъ, именно, апостолъ Павелъ казва, че външната имъ обвивка ше падне; тѣ ще възкръснатъ и ще се измѣнятъ. Стремете се къмъ възкресението, като вѫтрешенъ процесъ. Това значи, да се освободи човѣкъ отъ всички съмнения и ограничения. Вѣрвайте въ ума и въ сърдцето, въ духа и въ душата си, които Богъ е вложилъ въ васъ, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище въ себе си, трѣбва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си съ него, за да го превърнете въ добро. Тази е мисъльта, която Христосъ вложилъ въ стиха за доброто и за злото съкровище.

 

Време е вече човѣкъ да мине отъ преходното и ограниченото, къмъ вѣчното; отъ пеленитѣ и повоя къмъ свободата ; отъ млѣкото къмъ твърдата храна. Малкото дете да се храни съ млѣко, това е въ реда на нѣщата, но ако младата мома и младиятъ момъкъ искатъ още да бозаятъ, това не е естественъ процесъ. Щомъ проходи, детето може вече да се храни съ твърда храна. Свободата е необходима за неговото растене и развитие. Пуснете коня на свобода, да видите, какъ знае той да скача и да рита. На полето скачането му е на мѣсто, но въ града не е на мѣсто, той може да смачка нѣкое дете, даже и възрастенъ човѣкъ. Свобода е нуждна на всички живи сѫщества, но на време и на опредѣлено мѣсто.

 

„Доброто и злото съкровище.“ Всѣки трѣбва да си отговори, къмъ добритѣ, или къмъ злитѣ хора спада ; къмъ вѣрващитѣ, или къмъ безвѣрницитѣ. Кой човѣкъ е безвѣрникъ? — Който нѣма свѣтлина въ ума си. Отворете прозорцитѣ на кѫщата му, да влѣзе свѣтлина отвънъ. Ако нѣма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той самъ да си отвори. Когото и да поставятъ въ тъмна стая, безъ прозорци, той непремѣнно ще стане безвѣрникъ. Вѣрата се проявява при свѣтлина, а безвѣрието при тъмнина. Доброто се върши при свѣтлина, а злото въ тъмнина. Човѣкъ трѣбва да преобрази живота си, т. е. да напусне тъмнината и да влѣзе въ свѣтлината. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, кажете си: Азъ съмъ добъръ и разуменъ човѣкъ, защото Богъ ме създаде. Ще кажете, че това не е вѣрно. Споредъ мене, всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, е добро и разумно. За да се убедите въ това, хвърлете старитѣ си и окѫсани дрехи, за да видите Божествената дреха, съ която Богъ ви е облѣкълъ. Кой ви е виновенъ, че сте се облѣкли въ стари дрипи и не можете да се познаете? Не вѣрвайте на онѣзи, които подържатъ мисъльта, че по естество човѣкъ е грѣшенъ. Само онзи е грѣшенъ, който живѣе въ тъмна, мрачна изба и не знае, какъ да излѣзе вънъ. Извадете този човѣиъ отъ зимника и турете го въ Божествения свѣтъ, на свобода и просторъ. Христосъ се обръща къмъ добритѣ и разумни хора, да извадятъ доброто съкровище отъ сърдцата си и да помогнатъ на своитѣ паднали братя. Давайте даромъ, за да се даде и на васъ. Давайте отъ своето злато, а не отъ книжнитѣ си пари, защото на небето книжни пари не вървятъ. Всѣка добра мисъль, всѣко добро чувство и всѣка добра постѫпка сѫ звонкови монети, които никога не губятъ своята цена и стойность. Доброто съкровище подразбира звонковитѣ монети, а злото — книжнитѣ пари. Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.“ Той признава, че грѣхътъ е човѣшко произведение, а не Божествено. Иоанъ пъкъ казва: „Отъ Бога съмъ заченатъ.“ Който живѣе въ тъмна стая и вади злини отъ сърдцето си, той е заченатъ отъ дявола; който живѣе въ свѣтла стая и вади добрини отъ сърдцето си, той е заченатъ отъ Бога. Живѣйте и работете като Христа, за да бѫдете едно съ Бога. Това изисква Христосъ отъ всички хора, за да се обновятъ, да се преустроятъ обществата и народитѣ, навсѣкѫде да проникне новия животъ, да се въдвори Царството Божие на земята.

 

Не е достатъчно да знаете, какъвъ е Христосъ и какво е направилъ, но всѣки да се запита и да си отговори, какво той е направилъ. Какво е направилъ Христосъ преди две хиляди години, всички знаятъ; какво днесъ прави, всички виждатъ, но какво ти, като човѣкъ, си направилъ и правишъ. — Ти, който говоришъ сега, какъвъ си. — Ела да работимъ заедно, да видишъ, какъвъ съмъ. Ако работимъ заедно, и азъ взимамъ 90% отъ печалбата, а на тебе давамъ 10%, ще видишъ, доколко съмъ правовѣренъ. Обаче, ако давамъ на тебе повече, а на мене по-малко, или ако дѣлимъ печалбата си наполовина, пакъ ще ме разберешъ. Това означава стиха, който Христосъ е казалъ: „По дѣлата имъ ще ги познаете.“

 

Днесъ искамъ отъ всички хора да развържатъ кесиитѣ си, умоветѣ и сърдцата си, да хвърлятъ настрана пеленитѣ и повоитѣ си и да почнатъ да движатъ свободно рѫцетѣ и краката си. Това се иска и отъ религиознитѣ, и отъ свѣтскитѣ хора. Това изисква разумниятъ животъ отъ човѣка. Ще кажете, че лесно се говори, мѫчно се работи. Който говори съ любовь, той работи лесно — съ любовь. Той е миналъ презъ мѫчнотии и страдания, разбралъ е животътъ и знае да работи. Неговитѣ думи сѫ пълни съ съдържание и смисълъ.

 

Христосъ иде на земята да обнови цѣлото човѣчество, народитѣ, обществата, както и всѣки човѣкъ поотдѣлно. Затова всѣки трѣбва да си каже: Всичко мога да направя, заедно съ Бога, съ ангелитѣ, съ светиитѣ и съ добритѣ хора. Каже ли всѣки за себе си така, свѣтътъ ще се оправи и всичко ще тръгне напредъ. Три начина има, по които човѣкъ може да влѣзе въ тѣсния пѫть, т. е. въ Божествения пѫть. Първиятъ начинъ е да бутате трена, който води въ този пѫть; вториятъ начинъ — да се надпреваряте съ него, а третиятъ — да се качите на трена и да се оставите свободно, той да ви заведе на опредѣленото мѣсто. Видите ли този тренъ, не го бутайте да върви, той самъ се движи; не се надпреваряйте съ него — не можете да го следвате, но, влѣзте вѫтре и вѣрвайте, че той ще ви заведе въ Царството Божие.

 

Желая ви да бѫдете онзи добъръ човѣкъ, за когото Христосъ казва, че отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ.

 

*

 

Беседа отъ Учителя, държана

на 20 май, 1917 г. София.

 

 

_________________

[1] Матея 12 : 35.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...