Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_02_28 Приехъ отъ Отца си

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 16 януари 2015 - 09:30

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Приехъ отъ Отца си

 

   „Тази заповедь приехъ отъ Отца си“.

 

Йоана 10:18.

 

 Ще ви прочета 5-та глава отъ Посланието къмъ Римлянитѣ. Тя е една схоластическа глава, мѫчна за разбиране. За нея се изисква повече мислене.

 

 „И тъй, оправдани чрѣзъ вѣра, имаме миръ съ Бога чрѣзъ Господа нашего Исуса Христа“. (— 1 ст.) — Туй е встъплението на апостолъ Павла. Той започва така, както когато нѣкой влѣзе въ нѣкой домъ и каже „добъръ день“.

 

 „Защото когато ние още бѣхме грѣшници, Христосъ умрѣ за насъ“. (— 8 ст.) — Нѣкои отъ васъ може да се запитатъ: защо трѣбва да умираме за другитѣ? Азъ ви запитвамъ споредъ моята философия: защо трѣбва да умре нѣкоя кокошка или нѣкое агънце заради васъ? Вие сами ще си направите заключението.

 

 „Защото се оправдахме чрѣзъ кръвьта Му.“ (—9 ст.)— Онѣзи, които не разбиратъ този езикъ, ще се спратъ върху този стихъ и ще го взематъ въ букваленъ смисълъ. Подъ „кръвь“ всѣкога се разбира Словото, не онова студено слово, но чистото Слово, което изтича отъ човѣшката душа. Подъ думата „душа“ ние взимаме онзи безсмъртенъ принципъ въ човѣка, който едноврѣменно е вплетенъ и въ самата природа на човѣка. Всѣки човѣкъ има такава душа. Вие можете хиляди пѫти да я отказвате, вие може хиляди пѫти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши отъ страдания.

 

 „Грѣхъ, обаче, не се счита, когато нѣма законъ.“ (— 13 ст.) Значи и прѣди да е имало законъ, хората сѫ съгрѣшавали, но тѣ не сѫ признавали грѣха, защото законъ не е имало. Отъ когато е дошелъ законътъ смущава хората.

 

 „Тази заповѣдь приехъ отъ Отца си“ Азъ наричамъ тази заповедъ „заповѣдь на единство, заповѣдь на съединително звено въ разумния животъ“. Когато ние говоримъ за заповѣди въ живота, ние включваме съзнанието, въ какъвто ограниченъ размѣръ и да е. Всички живи сѫщества, каквито и да сѫ по форма, все иматъ нѣкакви разбирания за специфичния животъ, който тѣ живѣятъ. До скоро врѣме науката отказваше съзнанието на низшитѣ сѫщества. Тя казва, че тия сѫщества се рѫководятъ въ живота си само отъ инстинкти. Споредъ науката, инстинктътъ въ свѣта е нѣщо механическо. Обаче не е така. Ние виждаме, че тия малки животинки промислятъ за себе си тъй разумно, както и самия човѣкъ. Разбира се, тѣхната разумность не е такава, каквато на човѣка.

 

 Христосъ казва: „Тази заповѣдь приехъ отъ Отца си“. Тази заповѣдь се отнася до единството, обаче въ свѣта има единъ законъ на раздробление, отъ който е произлѣзълъ грѣха. Върху този законъ апостолъ Павелъ прави своитѣ философски разсѫждения. Кое докара грѣха въ свѣта? — Разклонението, раздроблението, различието въ формитѣ, различието въ половетѣ, различието въ желанията на хората, различието въ мислитѣ и чувствата на хората. Всички стълкновения на тия сили докараха грѣха въ свѣта — нищо повече. Тъй щото, когато нѣкои питатъ, какъ е влѣзълъ грѣха въ свѣта, казвамъ: насадете една градина и ще видитѣ, какъ е влѣзалъ грѣха въ свѣта. Онѣзи дѣца, които минаватъ за много почтѣни, щомъ минатъ покрай една градина насадена съ хубави плодове, винаги ще се изкусятъ. Нѣкое отъ тѣхъ като мине покрай плодоветѣ, ще се поспре, другото пожелае да си откъсне, третото ще влѣзе въ градината и ще си откъсне, а градинарьтъ ще си каже: „Какво става? Кой научи тия дѣца да крадатъ?“ Той ги нарича крадци, но това е неговото специфично разбиране за кражбата. Добрѣ, кое е по-хубаво сега: да има плодни дървета и да ставатъ кражби, или да нѣма плодни дървета и да не ставатъ никакви кражби? Да има животъ, но да има и смърть, или да нѣма животъ и да нѣма смърть?

 

 Вие казвате: ще се живѣе и ще се умре. Не, вие не разбирате какво нѣщо е смъртьта. Смъртьта не е най-страшното нѣщо въ свѣта. Задъ смъртьта има нѣщо по страшно, и то толкова страшно, че и най-видния философъ ще трепне отъ страхъ. Вие ще ми кажете: „Докажи това!“ — Много наши идеалисти доказаха въ участъцитѣ, до колко тѣхнитѣ идеи можаха да издържатъ. Защо ги биха? — За идеитѣ имъ. Покажете ми вашитѣ идеи! Идеята, за която умирате, може да е реална, но може и да не е реална — не можете да я хванете съ рѫката си. Обаче тя е реална. Единственното реално нѣщо въ свѣта, това сѫ идеитѣ. Има единъ свѣтъ, дѣто идеитѣ сѫ толкова реални колкото сѫ реални и ябълкитѣ въ физическия свѣтъ. Въ този свѣтъ хората се хранятъ съ идеи тъй, както ние съ ябълкитѣ. Въ този свѣтъ има идеи на Милосърдието, идеи на Правдата, идеи на Добродетѣльта, идеи на Любовтьта, идеи на Истината и т. н. Тамъ хората се хранятъ съ идеитѣ като съ плодове. Ще кажете: „И тазъ хубава!“. Това, обаче сѫ редъ разсѫждения. Нѣкои отъ васъ може да ми кажатъ: „Какво отношение иматъ тѣзи идеи къмъ насъ?“. Питамъ: какво отношение има махането съ рѫка на диригента по отношение на оркестрантитѣ? Махането на рѫката изразява послѣдователни тактове, по отношение на които музиката е нагласена. Тия тактове идватъ послѣдователно, единъ слѣдъ другъ, съ което опрѣдѣлятъ врѣмето, траенето на свиренето. Слѣдователно, въ всички нѣща въ свѣта има извѣстни съотношения. Разумнитѣ хора се събиратъ, създаватъ си своя музика и си опрѣдѣлятъ тактове. Казватъ, че онзи, който ще дирижира тази музика, трѣбва да се води по правилата, по които тя е написана. Значи, въ разумната природа има закони, които опрѣдѣлятъ нашитѣ мисли, нашитѣ чувства и нашитѣ дѣйствия. Тѣ опрѣдѣлятъ посоката, къмъ която трѣбва да се движимъ, тѣ опрѣдѣлятъ врѣмето, кога трѣбва да си лѣгаме и да ставаме, тѣ опрѣдѣлятъ, какъ трѣбва да се обличаме и т. н. Нѣкои мислятъ, че когато казваме, че всичко въ свѣта е опрѣдѣлено, това значи, че всичко става механически. Ами когато дойдохте на земята, не намѣрихте ли всичко готово? Рѣчьта, граматиката, напримѣръ, съ която си служите, не бѣше ли готова? Вие започнахте да изучавате на готово български езикъ, и станахте българи. Или започвате да изучавате на готово английски езикъ и ставате англичанинъ. Или започвате да изучавате на готово френски езикъ и ставате французинъ и т. н. Всичко това механически ли е? Подъ думата „българинъ“ се разбира една опрѣдѣлена мѣрка. Въ невидимия свѣтъ има една опрѣдѣлена мѣрка за българина, на която той трѣбва да отговаря. Напримѣръ, като се каже българинъ, трѣбва да се знае, колко сантиметра трѣбва да бѫде високъ, колко дълги трѣбва да бѫдатъ пръститѣ му, какъвъ трѣбва да бѫде носъть му, колко косми трѣбва да има на главата, на брадата, на мустацитѣ или на веждитѣ си, колко дебели трѣбва да бѫдатъ устнитѣ му, какъ трѣбва да бѫдатъ устроени стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ, черепътъ му, всичко това като на типъ е подробно опрѣдѣлено. Като се каже англичанинъ, или американецъ, и за тѣхъ всичко това е точно опрѣдѣлено. Не само това, но извѣстна е културата на всѣки едного като типъ отъ прѣди хиляди години.

 

 Въ това отношение, народитѣ на земята прѣдставляватъ скачени сѫдове. Вие сте изучавали скаченитѣ сѫдове и знаете, че споредъ законитѣ на скаченитѣ сѫдове. Като налѣете една течность въ нѣкой отъ тия сѫдове, тя се прѣнася и въ другитѣ сѫдове и се намира въ всичкитѣ на еднаква височина. Слѣдователно, когато една идея проникне въ единъ народъ, тя се прѣнася и въ всички други народи по закона на скаченитѣ сѫдове. Когато злото проникне въ единъ народъ, по сѫщия законъ прониква и въ другитѣ народи. Когато злото проникне въ бащата, прониква и въ сина; и когато злото проникне въ майката, прониква и въ дъщерята. И онѣзи велики добродѣтели, които минаватъ прѣзъ главата на нѣкой добъръ човѣкъ, по сѫщия законъ минаватъ и прѣзъ главата на всички останали хора. И когато нѣкой ме запита, що е грѣхътъ, що е прѣстѫплението? — Казвамъ: грѣхътъ, прѣстѫплението, това сѫ неизползувани добродѣтели. Що е умразата? — Неосѫществена любовь. Що е лѫжата? — Неизявена Истина. Когато ти не искашъ да кажешъ Истината, на нейно мѣсто непрѣменно ще дойде лъжата. Когато не искашъ да приемешъ Мѫдростьта, непрѣменно невѣжеството ще те огради. Ако се откажешъ отъ свѣтлината, непремѣнно тъмнината ще дойде. Тъмнината сама по себе си е една сила въ свѣта.

 

 Та Христосъ казва: „Тази заповедь приехъ отъ Отца си.“ Коя заповѣдь?—Великата заповѣдъ на онова вѫтрѣшно единство, на онова велико вѫтрѣшно разбиране на разумния животъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една велика, разумна идея въ себе си. Вземете нѣкой човѣкъ съ една велика идея въ себе си и го оставете на най-низкото стѫпало въ човѣшкия животъ, ще видите, че той ще се издигне отъ това стѫпало и ще заеме своето мѣсто. Той е, като маслото, — въ каквато вода и да го пуснете, все излиза на повърхностьта. Не може да бѫде друго яче. Не само това, но ако единъ човѣкъ съ велика идея оставите на дъното на ада даже и при най-голѣмитѣ тартори на дяволитѣ, този човѣкъ ще излѣзе отъ тамъ и всичко ще вдигне нагорѣ. Той е като единъ пуснатъ конь, цѣло страшилище е за тѣхъ. Ако единъ такъвъ човѣкъ се намери между дяволитѣ, всички ще затрептятъ отъ страхъ.

 

 Ще ви приведа единъ малъкъ анекдотъ, да видите, защо се плашатъ тарторитѣ. Впрочемъ то не е анекдотъ, но една велика Истина, взета отъ ирландския животъ. Намислили дяволитѣ да взематъ при себе си нѣкой си ирландецъ, който минавалъ за голѣмъ грѣшникъ и да го оставятъ за винаги въ ада. Обаче, прѣди това, една вечеръ този ирландецъ се напилъ и като се връщалъ дома си, случайно се препъва въ нѣщо и пада. Запитва се: коя ли ще е причината, дѣто се препънахъ? Връща се няколко крачки назадъ и вижда единъ човѣкъ падналъ на земята. Той си казва: „Никога до сега въ живота си не съмъ правилъ никакво добро. Нека поне тази вечерь да направя едно малко добро“. Взима този човѣкъ на рѫцѣ и го занася дома си. Указва, се че този човѣкъ билъ единъ ангелъ. Ангелътъ му казва „Понеже ти ми направи това голѣмо добро, поискай нѣщо отъ мене, съ което да мога да ти се отблагодаря!“ Ангелътъ си помислилъ, че той непрѣменно ще иска спасение. Ирландецътъ си помислилъ: „Да искамъ спасение да влѣза въ Царството Божие, не съмъ готовъ за това още, не ми е дошло врѣмето. Да искамъ царь да стана, глава нѣмамъ за това. Да искамъ философъ да стана, умътъ ми не е дошелъ до тамъ. Да искамъ богатъ човѣкъ да стана, при този халъ, въ който се намирамъ, ще изхарча всичкитѣ си пари“. Мислилъ, мислилъ и най-после казал: „Имамъ единъ гвоздей, на който си закачамъ обущата. Искамъ, който пипне този гвоздей, освѣнъ мене, да залѣпне тамъ, и само азъ да мога да го освободя. После, имамъ единъ столь, на който сѣдамъ. Искамъ, който седне на този столь, да се залѣпи, и само азъ да мога да го отлѣпя. И най-послѣ, имамъ въ градината си една хубава ябълка, искамъ, който се опита да откѫсне една ябълка безъ мое разрѣшение, рѫката му да залѣпне тамъ, и само азъ да мога да го освободя“. Ангелътъ му казва: „Тъй да бѫде!“. Когато дяволитѣ чули, че този ирландецъ не иска никакво спасение, пращатъ единъ дяволъ отъ ада да го вземе. Явява се при него този дяволъ и му казва: „Нашиятъ господарь те вика да дойдешъ“. Той му отговаря: „Ощо не е врѣме“. Ами ти си изгубенъ човѣкъ, трѣбва да дойдешъ. „Хубаво, ще дойда, ето, тукъ на гвоздея сѫ закачени обущата ми, подай ми ги!“ Дяволътъ хваща обущата, да му ги подаде, но не може да се откачи. Ирландецътъ взема една тояга и хубаво го набива. Пита го: „Втори пѫть ще ме безпокоишъ ли?“ — Не, нѣма повече да те безпокоя, бѫди увѣренъ, само ме освободи да си ида. Връща се дяволътъ при своитѣ другари и имъ разказва: „Който отъ васъ отиде при ирландеца пазете се отъ гвоздея!“ Дяволитѣ, обаче не сѫ отъ тия сѫщества, които лесно се обезсърчаватъ Пращатъ втори посланикъ при ирландеца, който му казва: „Слушай, ти нѣма да си играешъ така съ насъ. Хайде веднага тръгвай!“ — Добре заповѣдай малко да поседнешъ на стола, докато се приготвя. Дяволътъ сѣда на стола, но не може да се отлѣпи, тъй здраво се залепилъ. „Моля те пустни ме!“ — Ти ще дохождашъ ли безъ врѣме да ме безпокоишъ? „Не, нѣма, само ме пусни!“ Връща се той при другаритѣ си и имъ казва. „Ще се пазите отъ стола!“ Най-после други двама посланици се рѣшили още единъ пѫть да отидатъ, но вече съ главния си тарторъ, който останалъ отвънъ кѫщата, и тъй силно изревалъ, че цѣлата се разклатила. Казалъ: „Излизай вече! Твоитѣ гвоздеи и твоитѣ столове нищо не струватъ, не ни плашатъ“ Той излѣзалъ, впрегналъ каруцата си и всички заедно тръгнали. Минава покрай ябълкитѣ въ своята градина и казва: „Чакай да си откѫсна нѣколко отъ тия ябълки! Или, по-добре ако искашъ откъсни ми ти нѣколко“ Тарторътъ посегналъ къмъ ябълкитѣ, но веднага рѫката му останала тамъ не могла да се отлѣпи. Тогава ирландецътъ дава едно строго възпитание и на тартора, като му казва: „Още единъ пѫтъ ще пращашъ ли своитѣ посланици да ме безпокоятъ?“ — Нѣма. И наистина, като се освободилъ тарторътъ казалъ на своите посланици: „Ще знаете, нѣма да безпокоите този човѣкъ!“ Слѣдъ врѣме, когато ирландецътъ умрѣлъ, главния тарторъ издалъ заповѣдъ до всички свои служители: ,,Ще затворите ада и нѣма да приемате вѫтре този човѣкъ!“.

 

 Въ този анекдотъ е скрита идеята, че въ ада не може да се приеме никакъвъ човѣкъ съ велика идея въ себе си. Ако такъвъ човѣкъ помисли да влѣзе въ ада, веднага затварятъ вратата за него.

 

 Христосъ казва: „Тази заповѣдь приехъ отъ Отца си“, т. е. Той приелъ онова вѫтрѣшно единство въ живота. По какво се отличава това вѫтрѣшно единство? — Съ хармония, съ организиране на нашитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Съврѣменнитѣ хора искатъ да организиратъ обществото. Ние сме изразъ на нашитѣ идеи, и ако не можемъ да организираме тѣхъ, какъ ще организираме външния свѣтъ. Може ли неучения човѣкъ да учи ученитѣ? Може ли слабиятъ човѣкъ да води силнитѣ? Може ли болниятъ човѣкъ да лѣкува здравитѣ? Това сѫ редъ противорѣчия, резултатъ на различни разбирания. Такива нѣща въ свѣта не сѫществуватъ. Слѣдователно, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да организира своитѣ мисли. Какво трѣбва да организира въ своитѣ мисли? Вие трѣбва да знаете, какви сѫ съотношенията между една ваша мисъль и друга ваша мисъль. Напримѣръ, единъ музикантъ знае, кои тонове сѫ хармонични и кои не сѫ хармонични въ дадена гама, и затова, когато сѫчинява една пиеса знае какъ да съчетава тоноветѣ. По какъвъ начинъ ще сѫчетае той своитѣ идеи? Да кажемъ, че вие сте музикантъ, или свещеникъ, или воененъ, или търговецъ, или пъкъ заемате каква и да е друга служба. Всички тия служби сѫ все почтени, но вие трѣбва да знаете, какъ да ги изпълнявате. Това значи да умѣете да съчетавате тоноветѣ правилно, за да излиза една хармонична пѣсень. Отъ наше гледище, всички служби сѫ почтени, но и най-високата служба, ако не се извърши, както трѣбва, е непочтена. Въ това отношение, всички служби сѫ на мѣстото си. Но кога? — Когато човѣкъ изпълнява длъжностьта си съ дълбоко вѫтрѣшно съзнание на душата си. Вие казвате, че нѣкои хора сѫ несправедливи, но азъ казвамъ: тѣзи хора не сѫ несправедливи, но мислитѣ и желанията имъ не сѫ организирани. Обаче, има редъ правила, редъ закони, по които нашата мисъль и нашитѣ желания могатъ да се организиратъ. Вие не можете да бѫдете добъръ търговецъ, ако не знаете какъ да организирате мисъльта си. Вие не можете да бѫдете добъръ лѣкарь, ако не знаете какъ да организирате мисъльта си. Вие не можете да бѫдете добъръ адвокатъ, ако не знаете какъ да организирате мисъльта си. Вие не можете да бѫдете добъръ управляващъ, или какъвъ да е другъ, ако не знаете какъ да организирате мисъльта си. Никоя държава не може да се повдигне, ако не организира вѫтрѣшно своята мисъль.

 

 Казвамъ: не е достатъчно само да се вѣрва. Въ какво трѣбва да се вѣрва? Трѣбва да разбирате закона на сцѣплението на идеитѣ, защото и и идеитѣ иматъ свое сцѣпление, и чувствата иматъ свое сцѣпление. Между тѣхъ, обаче, има извѣстно вѫтрѣшно прѣплитане. Ако взема да ви доказвамъ какъ е създаденъ човѣкътъ, трѣбва да имамъ редъ картини, но това не е за една схоластическа беседа. Въ връзка съ това, азъ казвамъ, че когато правя своитѣ изслѣдвания, за мене числата отъ 1 — 20 иматъ свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Напримѣръ, когато кажа 166 с. м., азъ имамъ вече единъ нормално развитъ на височина българинъ. Когато кажа 45 с. м., подразбирамъ широчината на гърдитѣ му. Когато кажа 2½ или 3½ см., имамъ прѣдъ видъ широчината на неговия носъ. Когато кажа 35 см., имамъ прѣдъ видъ неговото теме. Когато кажа 55 — 60 см. имамъ прѣдъ видъ окрѫжностьта на неговата глава. Когато кажа 14 — 15 — 16 см., имамъ прѣдъ видъ широчината на напрѣчния разрѣзъ на главата му. Когато кажа 16 — 22 см., имамъ прѣдъ видъ диаметъра на главата му. Това сѫ редъ числа, които като съпоставимъ въ извѣстни съотношения, отъ тѣхъ изпъква цѣлия строежъ на човѣка, силитѣ, които сѫ работили върху него и т. н. На основание на сѫщия законъ, по-дългобойното орѫдие прави по-дълги линии, а по-кѫсото прави по-кѫси линии. Слѣдователно, колкото едни линии сѫ по-дълги, били тѣ прави или крѫгообразни, толкова и енергиитѣ, които сѫ работили върху тѣхъ сѫ по интензивни, по-интелигентни и по-разумни. Отъ тукъ, колкото единъ организъмъ е по-сложенъ и по-добрѣ устроенъ, туй е признакъ и за по-голѣма разумность. Сѫщото нѣщо ще забѣлѣжите и по кожата на тѣлото, по квадратчетата по нея, по космитѣ, по тѣхната дължина и т. н. Всичко това опрѣдѣля разумностьта на човѣка. Защото, колкото единъ човѣкъ е по-разуменъ, толкова и материята, съ която работи, е по- префинена, по-деликатна; и колкото единъ човѣкъ е по-слабъ по своята интелигентность, толкова и материята, съ която работи, е по-груба.

 

 И така, хората като влѣзатъ въ духовния, въ идейния свѣтъ, казватъ: ние имаме извѣстна идея. Имашъ извѣстна идея, но имашъ и извѣстенъ страхъ да направишъ едно добро заради нея. Каква идея е тогава тази? Великата идея не се страхува никога отъ правене на добро. Хора съ велика идея никога не се страхуватъ отъ това, че ще осиромашеятъ. Хора съ велика идея никога не се страхуватъ отъ това, че могатъ да оглупеятъ. Българитѣ казватъ: направи добро, да намѣришъ зло. Азъ не зная, отдѣ е произлѣзла тази поговорка. Когато нѣкой ми каже, направи добро, за да намѣришъ зло, азъ подразбирамъ, че този човѣкъ е единъ лихварь, който дава пари съ голѣми лихви. Тази философия сѫществува днесъ навсѣкѫдѣ, затова всички казватъ: направи добро, да намѣришъ зло. Не е въпросътъ да не правишъ добро, но като направишъ добро, тъй го направи, че да не ти плащатъ за него нищо. Въ доброто, което си направилъ, не внасяй никакъвъ елементъ на користолюбие. Учитель си — служи на този народъ безъ пари! Свещеникъ си — служи на този народъ безъ пари! Казвашъ: ама какъ ще живѣя тогава? Щомъ искашъ да ти се плати, значи ти не си българинъ. Тъй разбираме ние. Ако единъ народъ е създаденъ идейно, ако всички хора, които го съставляваха бѣха хора на една велика идея, мѣжду тѣхъ щѣше да има това вѫтрѣшно единство, тѣ щѣха да изкаратъ всичко на мѣсто, и щѣха да иматъ всичкото Божие съдействие. Какво вижда Господъ въ българитѣ? — Нищо друго, освѣнъ едно раздробление. Едната партия ще катурне другата, послѣ двамата ще се сборятъ и ще се върнатъ дома си съ наранени глави. Единиятъ отъ тѣхъ ще каже: азъ надвихъ! И другиятъ ще каже сѫщото. Турятъ си една идея, и ужъ за нея се борятъ. Борятъ се тия двама пехливани, ту единиятъ горѣ, ту другиятъ горѣ, и най-после единиятъ казва: азъ надвихъ! Пехливанджилъкъ проявяватъ, но послѣ и двамата умиратъ. Азъ казвамъ: това сѫ пехливани, които умиратъ. — Ама тѣ сѫ реформатори! — Умрѣха тѣзи реформатори! Тѣ сѫ схоластици, спорятъ, кое вѣрую е по-правилно. Въ свѣта има само едно правилно вѣрую. Ако ти не можешъ да живѣешъ въ живота на Любовьта, ако ти не можешъ да ходишъ въ свѣтлината на Мѫдростьта, ако ти не можешъ да възприемешъ свободата на Истината и да я приложишъ въ живота си, каква идея можешъ да имашъ?

 

 Слѣдователно, Христосъ подразбира, че тази заповѣдь на единство трѣбва да се зароди въ вашия умъ и да се увѣрите. В какво?- Всички работи въ свѣта могатъ да се поправятъ при едно условие — единство въ нѣщата. Ние казваме, че съврѣменниятъ религиозень, мораленъ, разуменъ животъ не е съвмѣстимъ съ обикновения животъ. Така е. Любовьта е несъвмѣстима съ умразата. Мѫдростьта е несъвмѣстима съ глупостьта. Истината е несъвмѣстима съ лъжата. Това сѫ противоположности, но Истината е съвмѣстима сама съ себе си, Мѫдростьта е съвмѣстима сама съ себе си, Любовьта е съвмѣстима сама съ себе си. Първото нѣщо, което ще забѣлѣжите въ човѣка на Мѫдростьта е, че на лицето има една особена свѣтлина. Отъ всички хора, които мислятъ, излиза една мека, приятна свѣтлина. Отъ онѣзи хора пъкъ, у които живѣе Божествената Любовь, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Дѣто и да влѣзе такъвъ човѣкъ носи миръ за всички окрѫжаващи го. Всички сѫщества, даже и най-малкитѣ чувствуватъ тази Любовь. Ако прилагате закона на Любовьта и можете да се концетрирате, всички сѫщества, даже и най-малкитѣ, ще възприематъ тази Любовь. Тѣ могатъ да я почувствуватъ така, както малкитѣ змийчета чувствуватъ майка си, която се приближава при тѣхъ да ги храни. Тѣ я чувствуватъ тъй, както малкитѣ паячета чувствуватъ своята майка. Тѣ я чувствуватъ тъй, както пиленцата чувствуватъ приближаването на своята майка, и тъй, както дѣцата чувствуватъ приближаването и грижитѣ на своята майка. Питамъ: кой е заставилъ всички тия сѫщества, по-нисши и по-висши, да се грижатъ за своитѣ малки? — Божествената Любовь.

 

 Казва Христосъ: „Тази заповѣдь приехъ отъ Отца си“. Казвамъ: това е единството, къмъ което ние се приближаваме. Щомъ човѣкъ живѣе въ тази заповѣдь, въ това единство, нѣма повече какво да се съмнѣва. Навлѣзешъ ли въ закона на единството, ти ще разбирашъ нѣщата и отъ тѣхнитѣ резултати, отъ тѣхнитѣ послѣдствия ще разбирашъ причинитѣ. Напримѣръ, всѣки отъ васъ може да направи единъ опитъ. Въ какво? — Въ закона на единството. Всички вие имате толкова неприятности въ живота си! Животътъ ви е пъленъ съ физически, морални, сърдечни, умствени терзания, неприятности, безпокойствия, мѫчнотии. Направете единъ опитъ. Ако направите опитъ да възприемете това единство, за което ви говори Христосъ, веднага върху васъ ще дойде една свѣтлина, която ще укаже такова действие върху организма ви, каквото дѣйствие указва чистия, свѣжия въздухъ върху човѣкъ, който е стоялъ дълго врѣме затворенъ въ стая съ нечистъ, задушливъ въздухъ. Тъй освѣжително дѣйствува единството върху човѣшкия организъмъ. Законътъ на единството показва пѫтя на човѣшкото избавление.

 

 Та казвамъ: всички трѣбва да проповѣдваме закона на единството! Какъ ще го проповѣдваме? Вие трѣбва да знаете, че сте единъ органъ отъ този Божественъ организъмъ, имате извѣстна мисия, която, колкото и малка и да е, трѣбва да я изпълните. Вие трѣбва да изпълните своето прѣдназначение! И ако сте вѣрни на своето прѣдназначение, този Божественъ организъмъ ще промисли за васъ. Въ свѣта никой не живѣе за себе си, и никой не умира за себе си. Никой не грѣши за себе си, и никой не прави добро за себе си! Всичко, което се прави въ свѣта е общо. Умираме ли, за Бога умираме. Живѣемъ ли, за Бога живѣемъ. Азъ взимамъ думата „Богъ“ въ най-тѣсенъ смисълъ. Подъ думата „Богъ“ азъ разбирамъ това, въ което живѣемъ и това което се крие въ насъ. Всичко това едноврѣменно ни и повдига. Бога можете да познаете въ най-голѣмитѣ страдания и мѫчения. За да познае човѣкъ, дали има Господъ въ свѣта, или нѣма, трѣбва да го оставятъ всички хора, пъкъ и да го оставятъ и всички животни, и всички дяволи, и всички ангели, да остане самъ самичъкъ, да нѣма на кого да уповава, само тогава, въ дълбочината на душата си той ще чуе онзи тихъ Божи гласъ да му проговори. Той ще почувствува дълбоко въ душата ся нѣщо нѣжно, топло, което го сгрѣва, оживѣва и вдъхновява. Само така човѣкъ може да разбере какво нѣщо е Богъ. Когато всички млъкнатъ, Богъ проговаря. Когато всички те изоставятъ, Богъ те приема. Когато те заровятъ въ гроба, и налѣятъ отгорѣ ти вода и вино, и кажатъ, че отъ този човѣкъ нищо не остана, Господъ дохожда при тебе и ти казва. „Не бой се, ако ме слушашъ, азъ ще те извадя отъ това мѣсто!“

 

 Сега вие ще ме питате: всичко това възможно ли е? — Опитайте и вижте! Азъ ви говоря една истина, която съмъ опиталъ. Казвате: докажи! — Това не е теория, то е опитано нѣщо. Азъ казвамъ: това, което се доказва е лъжа, а това, което не се доказва е истина. Какво ще ви доказвамъ, че азъ живѣя? Трѣбва ли да ви доказвамъ философски, че дѣйствително ви говоря тукъ, а не сте въ едно сънно състояние? Вие може да мислите, че сте омагьосани, но азъ ви казвамъ: докажете ми сега, говоря ли ви, или не? Вие може да ми кажете, че се заблуждавате, или че сте будни, или че сънувате и т. н. Да, едно е вѣрно, отъ всичко това, но кое именно е вѣрното? Вѣрно е 75%, че сте будни, а 25%, че спите. Като казвамъ, че спите, разбирамъ, че у васъ има едно малко съмнѣние и затова казвате: нека този човѣкъ ни каже нѣщо по-сѫществено! Сѫщественитѣ нѣща и баба ми, и дѣдо ми могатъ да докажатъ. Пъкъ ако е за доказателство, да ви доказвамъ, дали има Господъ, или не, това мога да ви докажа 10 пѫти по-добрѣ и отъ най-виднитѣ проповѣдници, и отъ най-виднитѣ философи. Но ако търсите нѣкого, който може да намѣсти ума ви, ако търсите нѣкого, който може да намѣсти сърцето ви, ако търсите нѣкого, който може да намѣсти волята ви, това съмъ азъ! Вие ще кажете: голѣми претенции има този човѣкъ! Да, голѣми претенции имамъ, правя това нѣщо. Намѣствамъ умоветѣ и сърцата и волята на хората. Ужасно страдание е да се измѣсти ума на единъ човѣкъ! То е цѣла лудость. Отъ какво още произтичатъ страданията на хората въ свѣта? — Размѣстени сѫ сърцата имъ. Ами още отъ какво произтичатъ страданията разрушенията въ свѣта? — Размѣстена е волята на хората. Това изкуство, да намѣствамъ умоветѣ, сърцата и волята на хората не искамъ да задържа само за себе си, но искамъ да го прѣдамъ и на васъ, да ви покажа методътъ, какъ да намѣствате умоветѣ, сърцата и волята на хората. Азъ давамъ нѣколко методи за самовъзпитание на човѣка, които не сѫ сухи теории, но живи, приложими методи, които съмъ извлѣкълъ отъ самата природа и сега искамъ тъй да ги трансформирамъ, че да имъ прѣдамъ една нова форма, да станатъ приложими въ живота.

 

 Питате: какъ може да се намѣсти ума на човѣка? Казвамъ: не внасяй непотрѣбни идеи въ ума си! Какъ може да се намѣсти сърцето на човѣка? — Не внасяй непотрѣбни желания въ сърцето си! Какъ може да се намѣсти волята на човѣка? — Не прѣдприемай работи, които сѫ неосѫществими. Нѣкому дойде на ума да спаси българския народъ. Не се заемай съ тази идея! Едно врѣме и апостолъ Павелъ се бѣше заелъ да спасява евреитѣ, но най-послѣ каза: „Боя се да не изгубя и своето спасение“. Христосъ му каза: „Не прѣдприемай работа, която не е за тебе!“ Спасението на единъ народъ или на единъ човѣкъ не става отъ човѣка. Спасението не е единъ механически процесь, то не става съ перо, то е работа само на Бога. Азъ ви казвамъ една велика Истина: ако има нѣкой, който може да спасява, това е само Богъ. Този, Който прониква навсѣкѫдѣ въ свѣта. Само Богъ има този атрибутъ — да спасява, а всички други, които идватъ въ свѣта, тѣ сѫ носители, тѣ сѫ органи на този великъ Божественъ организъмъ. И когато азъ казвамъ, че мога да намѣствамъ сърцата, умоветѣ и волята на хората, то е защото работя съ Бога. Азъ не давамъ умъ на Бога, не критикувамъ неговитѣ дѣла, но разсѫждавамъ заедно съ Него и казвамъ: всичко, което Богъ е прѣдвидилъ е разумно. Всички велики проповѣдници, всички велики свещеници, всички велики философи, всички велики писатели трѣбва да възприематъ тази велика заповѣдь на единство и да учатъ хората на тази велика Истина. На коя Истина? — На тази Истина, която намѣства умоветѣ на хората; на тази Истина, която намѣства сърцата на хората; на тази Истина, която намѣства волята на хората. Щомъ се намѣстятъ, умоветѣ, сърцата и волята на хората, тѣ ще се обединятъ. Защо спорятъ хората днесъ? Ако нѣкой е великъ, даровитъ музикантъ, нека дойде да свири! Всички ще се съберемъ да го слушаме и ще му дадемъ потикъ. Ако нѣкой е великъ земледѣлецъ, нека дойде, ще му дадемъ сѣме за сѣене, а слѣдъ това ще му изпратимъ и всичкото си благословение. Ако нѣкой е великъ държавникъ, ще му кажемъ: изпълни длъжностьта си, както трѣбва, ние сме съ тебе! Кой каквато работа изпълнява, всички ще се съберемъ около него и ще му дадемъ потикъ да я изпълни. Ако нѣкой е майка или баща, сѫщо тъй ще му дадемъ всичкото си съдействие да изпълни своята длъжность както трѣбва. Нѣкой казва: майката и теле ражда, и човѣкъ ражда. Не, това не е Божествена философия. Знаете ли какво означава раждането! — Само разумниятъ човѣкъ, само човѣкътъ съ една велика идея може да ражда, а другитѣ донасятъ само недоносчета. Когато ние говоримъ, че човѣкъ трѣбва да се роди, когато говоримъ за бракъ между мѫже и жени, ние разбираме съвсѣмъ друго нѣщо. Бракътъ подразбира една велика Божествена идея, която може да се приложи само съ единъ свещенъ трепетъ и то тогава, когато хората придобиятъ това единство, когато мѫжътъ и жената не гледатъ единъ на другъ съ прѣнебрежение. Друга картина трѣбва да изпъкне въ умоветѣ на хората, да знаятъ, че сѫ изпратени на земята като спасители на човѣчеството, като творци на новото въ свѣта. Не е музикантъ онзи, който цѣла нощь мисли за ония 7000 лева, които му прѣдстои да получи на концерта. Въ това свирене нѣма една велика идея. Всѣки музикантъ трѣбва да знае, че свири за Господа, дѣто и да отиде — въ нѣкое кафене, или въ нѣкой локалъ, или въ нѣкой салонъ. Той трѣбва да свири така, че всички, които го слушатъ да оставятъ чашитѣ си, да забравятъ всичко дребнаво въ свѣта и да кажатъ: всички ние живѣемъ за тази велика идея! Ще кажете: възможно ли е това? — Възможно е. Азъ съмъ правилъ опити съ своята цигулка, но трѣбва настроение. Всѣкога човѣкъ не може да свири вдъхновено. За да свири добрѣ, неговата душа трѣбва да влѣзе въ цигулката. Не може ли душата на музиканта да влезе въ цигулката, ако не, той не е добъръ музикантъ и не може да свири хубаво. Влезе ли душата ти въ пияното, ти можешъ да свиришъ, влезе ли душата ти въ перото, ти можешъ да пишешъ. Влѣзе ли душата ти въ прането, ти можешъ да перешъ. Нѣкоя жена казва,че знае да готви. Да, но отъ нейното готвене цѣлата кѫща се разболява. Това не е готвене. Само онази жена знае да готви, чието ядене никога не се забравя. Днесъ хората казватъ: да имаме жена, която да ни готви! Да, но какъ да ви готви, като Ева ли? Едно врѣме, нашата стара майка Ева, или по право вашата стара майка Ева, азъ не я признавамъ за моя майка, сготви първото ядене на мѫжа си. Съ това ядене го изпъдиха отъ рая. Тя си позволи да внесе въ това ядене единъ новъ елементъ, който не бѣше позволенъ отъ правилата на рая, и съ това ги изгониха отъ рая. Не мислете, че тогава въ рая е имало малко хора. Споредъ Писанието, въ рая заедно съ Адамъ и Ева, е имало много хора, Всички хора тогава сѫ живѣли въ райската градина но сѫ били абсолютно чисти. Тѣ били отъ висока ангелска култура. На Ева се доревнало да живѣе физическия животъ, поради което заедно съ Адама ги изпъдиха отъ рая. Другитѣ хора останаха да живѣятъ въ райската градина и до днесъ. И когато говоримъ за Всемирното Бѣло Братство, ние разбираме именно ония хора, които и до днесъ живѣятъ въ райската градина. Съврѣменната църква казва, че 9 чина отъ тия ангели сѫ паднали. И когато останали само нѣкои отъ тѣхъ, казали. „Со страхомъ Божий!“ Не е така. Михаилъ, единъ отъ тия, който и до днесъ живѣе въ райската градина, казалъ: „Да застанемъ при Бога съ Любовь за правата Божия кауза и да покажемъ на цѣлия свѣтъ, че има правда въ свѣта!“ Отъ тогава падането спрѣло. Отъ този моментъ Адамъ излѣзълъ навънъ отъ рая, заедно съ Ева и много още грѣшници, които дошли да живѣятъ на земята.

 

 Сега нѣкои ще кажатъ, че това сѫ хипотези, теории, недоказани истини. Казвамъ: може да не е вѣрно това, но и другото не е вѣрно. Вие казвате, че 9 ангелски чинове паднали. Питамъ ви: когато тия ангели падаха, вие бѣхте ли тамъ? Азъ пъкъ ви казвамъ, че когато падаше Адамъ, азъ бѣхъ въ рая. Ще кажете: ами какво търсишъ тукъ? — Дойдохъ да ви видя. Ами вие какво търсите тукъ? Това сѫ само редъ разсѫждения. По тѣзи въпроси има много хипотези, теории, но важното за васъ е да живѣете въ единство. Господъ ви пита сега: защо сте се събрали въ този салонъ? Защо сте дошли да слушате? Христосъ е казалъ на врѣмето си: „Ако не се отречете отъ себе си и не дигнете този кръстъ, нѣма да придобиете Царството Божие“. Азъ пъкъ ви казвамъ: ако не се облѣчете въ Любовьта и не възприемете нейния животъ, ако не възприемете свѣтлината на Мѫдростьта и не носите тази свѣтлина прѣдъ себе си и ако не възприемете Истината и не живѣете въ нейната свобода, не сте достойни за Царството Божие. Нѣкой казва: какво значи да се отрека отъ себе си? — Да се отречешъ отъ себе си, значи да възприемешъ Любовьта. Какво значи да дигна своя кръсть? — Значи да възприемешъ свѣтлината на Мѫдростьта. Какво значи да ме послѣдвашъ? — Значи да възприемешъ свободата и да живѣешъ въ Истината. Въ това има смисълъ.

 

 

 

 Сега всѣки отъ васъ иска да знае, въ какво седи живота. Всички вие имате велико прѣдназначение. Не е достатъчно да прѣживѣете само около 50 — 60 години на земята, да съберете малко пари, за да ви погребатъ и да си заминете. Такива хора азъ наричамъ заровенитѣ дѣца въ избата на природата. Ще дойде Господъ при нѣкое отъ тѣхъ и ще каже: извадете го! Но до това врѣме вие дълго ще плачете, докато дойде нѣкой ангелъ при васъ и ще ви пита: какво правите? Понеже ангелътъ знае само да полива цвѣтя, ще ви прѣвърне въ едно цвѣте, ще ви посади и ще ви полива. Вие ще се зарадвате, но още не сте спасени. Ще дойде нѣкоя мома при васъ, ще ви откѫсне и ще се накити. Послѣ вие пакъ ще плачете. Ще дойде сега нѣкой арахангелъ при васъ и ще ви прѣвърне въ едно малко бръмбарче. Вие пакъ ще се зарадвате, но още не сте спасени. Ще дойде нѣкой гарванъ и ще ви клъвне. Вие пакъ ще плачете, докато най-послѣ дойде Господъ и ви прѣвърне въ човѣкъ, по образъ и подобие свое. И вие пакъ ще се зарадвате. Колко години човѣкъ е плакалъ, страдалъ, докато е придобилъ днешната си форма! Затова, гледайте да не изгубите туй, което тъй трудно сте добили. Нѣкой казва: що ми трѣбва този животъ? Не, този животъ, който имашъ е много цененъ.

 

 Та казвамъ: въ тази вѣлика заповѣдь на единство, трѣбва да дойдете до онова положение на самопознаване. Нѣкои хора мислятъ, че сѫ сѫвършени. Който е съвършенъ, не живѣе на земята. Всички, които сѫ дошли на земята, тѣ се доосъвършенствуватъ. Ако нѣкой каже, че е близо до съвършенството, разбирамъ, радвамъ се за това, но трѣбва да знае, че той още не е довършилъ курса на своето съвършенство. Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да има голѣмо смирение. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ! Когато той говори, неговата душа трѣбва да трепти отъ радость. Като вижда, че има страдания въ свѣта, той трѣбва да се радва, че може да работи за Бога. Когато виждамъ, че хората грѣшатъ, радвамъ се, че е дошло врѣмето, когато Господъ може да се изяви. Азъ сѫмъ ви говорилъ много пѫти за страданията и техния смисълъ, сега нѣма пакъ да ви говоря, но казвамъ, има единъ великъ законъ, на който може да построите вашия животъ за да придобиете този вѫтрѣшенъ миръ, тази вѫтрѣшна свѣтлина и тази вѫтрѣшна свобода. Гордостьта у човѣка, съзнанието му, че много знае, му прѣчи въ живота. Докато човѣкъ не приеме великата Истина въ себе си, до тогава той е смъртенъ, живѣе въ ограничение и нѣма достоинството на човѣкъ. Ако ти си единъ първокласенъ глупакъ, а мислишъ, че знаешъ много, утрѣ ще те заведатъ въ участъка ще те набиятъ като излезешъ отъ тамъ, че ще умрешъ сетенъ сиромахъ. Дѣ остава твоето знание? Ти ще кажешъ: такъвъ е животътъ? Не, ако имашъ Истината, ще бѫдешъ свободенъ човѣкъ, търсенъ отъ всички. Ако имашъ Мѫдростьта, ще носишъ свѣтлина за всички. Ако живѣешь единъ посрѣдственъ животъ, безъ любовь, твоятъ животъ ще бѫде животъ на единъ вълкъ, на една мечка, на единъ паякъ, на една трихина, на единъ скорпионъ и т. н. Питамъ тогава: какъвъ смисълъ има този животъ? Ако живѣешъ въ закона на Любовтьта, това е животътъ на единъ ангелъ, на единъ светия, на единъ праведенъ човѣкъ.

 

 Нѣкои болни идватъ при менъ и мислятъ, че ще ги излѣкувамъ, за да повѣрватъ въ мене. Азъ сѫмъ готовъ да имъ помогна, но ако тѣ повѣрватъ въ Бога, а не въ мене. Азъ виждамъ че тѣ още не сѫ си изучили урока, затова казвамъ: нека поболедуватъ още, за да залюбятъ Бога. Ако нѣкой иска първо да го излѣкувамъ и послѣ да повѣрва въ Бога, никога нѣма да го излѣкувамъ. Прѣди години дойде при мене единъ човѣкъ, иска да го лѣкувамъ. Казвамъ му: слушай, приятелю, моитѣ визити струватъ много скъпо. Колко искашъ? Хиляда лева? — Не, повече. „Колко тогава 10,000 лева?“ Повече. „Ами 100,000 лева ли?“ — Повече. Готовъ ли си да дадешъ всичкото си имане? Готовъ ли си да заложишъ сърцето, ума, и волята си и да служишъ на Бога презъ цѣлия си животъ? Ако ти си готовъ на всичко това, ще те излѣкувамъ съ една дума, но ако не устоишъ на обѣщанието си, ще се схумишъ, отъ тебе нищо нѣма да остане. Ние искаме хората да служатъ  на великия идеалъ на Любовьта; ние искаме хората да служатъ на великия идеалъ на Мѫдростьта; ние искаме хората да служатъ на вѣликия идеалъ на Истината; ние искаме хората да служатъ на великия идеалъ на Правдата; ние искаме хората да служатъ на великия идеалъ на Добродѣтелтьта и всички да да бѫдемъ велики музиканти и поети! И тогава, като видишъ единъ братъ прѣдъ себе си, трѣбва да изпиташъ едно трепетно чувство, като че си предъ Бога. А вие сега като се видите, хванете се за рѫка и казвате: добрѣ дошълъ! Слѣдъ малко питате: кога ще си ходишъ? Не, благородни сърца трѣбва да иматъ хората — сърца пълни съ тази велика Любовь! Велики умове трѣбва да иматъ хората! Всѣки може да има този великъ и свещенъ умъ. Азъ беседвахь съ васъ миналата седмица за съвършенството, а сега ви проповѣдвамъ за вѫтрѣшно единство. Бѫдете каквито искате, но стремете се къмъ съвършенството, стремете се къмъ единство! Въ моитѣ очи и вълкътъ по нѣкой пѫть се реформира. Азъ съмъ виждалъ такива сцени, дѣто вълкътъ, като влѣзе въ нѣкоя кошара между овцетѣ, погледне малко, позамисли се и казва: „Азъ рѣшавамъ отъ днесъ да живѣя по-благороденъ животъ!“ Човѣкътъ не може ли да каже така? — Може.

 

 Ще ви приведа единъ примѣръ, когато Араби-Шакъ билъ повиканъ отъ рускитѣ князе на угощение, единъ отъ рускитѣ князе го запитва: какъ ще ни обяснитѣ този стихъ отъ Евангелието, дето се казва че вълкътъ и агнето ще пасатъ заедно? Той имъ казва: „Вие сте вълцитѣ, азъ сѫмъ агнето. Ето, сега вие ме хранитѣ! Значи стихътъ се изпълни“ Това може да стане, когато хората живѣятъ по закона на единството. Когато това единство дѣйствува въ свѣта, този стихъ ще бѫде напълно приложимъ. Нека говоримъ всички искренно и чистосърдечно! Силата на една беседа не седи въ онова вѫтрѣшно убѣждение, тя е нѣщо повѣче отъ убѣждение. Силата и се съдържа въ онази вѫтрѣшна светлина, въ онзи вѫтрѣшенъ просторъ, въ онова велико вѫтрѣшно самопожертвоване. Човѣкъ трѣбва да бѫде единъ великъ изворъ, който постоянно да извира. Човѣкъ трѣбва да бѫде едно слънце, което постоянно да пръска свѣтлина. Човѣкъ трѣбва да съдържа въ себе си онази необятна широта и просторъ, въ която всички сърца да се вмѣстятъ. Когато нѣкой ми говори за своята душа, азъ разбирамъ цѣлата вселена. Когато нѣкой ми говори за Божията Мѫдрость, азъ разбирамъ всичката свѣтлина на безпрѣдѣлното пространство, която свѣтлина никога не угасва. Когато нѣкой ми говори за Божията Истина, азъ разбирамъ тази вѫтрѣшна свобода, която сѫществува между всички сѫщества. Има свѣтове, сѫществата на които сѫ толкова напрѣднали, че постоянно отправятъ своитѣ телескопи къмъ земята, радватъ се като гледатъ какъ хората се движатъ — радватъ се на тази малка планета — земя. Тѣ се радватъ като гледатъ, какъ хората се стрѣмятъ нагорѣ и казватъ: ние ще имъ дадемъ потикъ, ще имъ изпратимъ своето благословение. Има много слънчеви и други системи, далечъ отъ насъ, които се интересуватъ за насъ и за всички други сѫщества на земята. Напримѣръ, млѣчниятъ пѫть е една отъ тѣзи системи. Вие ще кажете: това сѫ прѣдположения! Да, за васъ сѫ прѣдположения, но за менъ сѫ реалность. Единъ день вие ще достигнете до степеньта да се съобщавате съ тия планети и системи, тъй както сега хората се съобщаватъ съ Парижъ, Лондонъ и други нѣкои мѣста. Както днесъ хората се разговарятъ едни съ други на далечни разстояния, така и вие ще се разговаряте съ сѫществата отъ разнитѣ системи. Тамъ има сѫщества много по-разумни, съ много по-висока култура, отколкото сѫ тия на земята. Вие ще кажете: да, въ този случай животътъ дѣйствително има смисълъ. Но сега вие още не сте готови, мозъкътъ ви нѣма туй устройство, да издържа голѣми напрѣжения.

 

 Сега, много отъ съврѣменнитѣ хора като заболѣятъ, започватъ да виждатъ различни сѫщества отъ невидимия миръ, виждатъ много тѣхни близки заминали, които идватъ да ги взематъ. Това обясняватъ съ нѣкакво разстройство въ мозъчната система и казватъ: този човѣкъ е изгубилъ съзнание. Казвамъ: не, този човѣкъ се е оплелъ, въ неговитѣ идеи нѣма яснота. Сѫщата опастность има за нѣкои хора, свѣтски и религиозни, защото идеитѣ имъ сѫ разхвърляни, а всичко въ човѣка трѣбва да бѫде свързано. Иначе, при такива блуждающи мисли, съ които тѣ живѣятъ, умътъ имъ може да изхвръкне. Когато дойдемъ до истинското здраве, всичко което става съ насъ, трѣбва да ни бѫде ясно. Всички образи въ съзнанието ни трѣбва да бѫдатъ отчетливи и разбрани. Когато виждашъ нѣщо, не е достатъчно само да виждашъ, но да го виждашъ прѣзъ очитѣ на Любовьта, прѣзъ очитѣ на Мѫдростьта, прѣзъ очитѣ на Истината. Имашъ ли тѣзи три вѣлики добродѣтели, нѣма никаква опасность отъ забъркване. Дѣйствувашъ ли, обаче безъ тѣхъ, умътъ ти може да хвръкне. Свѣтскитѣ хора сега страдатъ отъ безвѣрие, а религиознитѣ хора страдатъ отъ суевѣрие.

 

 Азъ ще направя едно уподобление: ако си млѣкопитающе и искашъ да бѫдешъ свободенъ, краката ти трѣбва да бѫдатъ дълги и здрави, за да бѣгашъ. Ако си птица и искашъ да бѫдешъ свободенъ, крилата ти трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако си човѣкъ и искашъ да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Слѣдователно, бѣгането е за животнитѣ; хвъркането за птицитѣ, а разумностьта — за човѣка. Разумни трѣбва да бѫдемъ въ своето единство, за да придобиемъ свободата си! Само по този начинъ ще я добиемъ. Дълги години още ще я изучаваме. Мисъльта която ви оставямъ е : всѣки отъ васъ да вложи въ себе си туй единство. То е като слънчевата свѣтлина, не се стремете да опрѣдѣляте, какво нѣщо е слънцето, но се ползувайте отъ свѣтлината му! Щомъ турите въ ума си мисълта съ вѣра и единство, този законъ, тази заповѣдъ ще проработи въ васъ.

 

И тъй, единството между всички хора — единство по Любовь, единство по Мѫдрость, единство по Истина.

 

Бесѣда,  държана  отъ  Учителя  на  28  февруарий  1926 г.въ  гр.  София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt