Jump to content
Ани

1931_12_27 Думата му държа

Recommended Posts

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932).

Том I. Бургас, 1992.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Думата му държа

 

„Отче нашъ”

 

„Въ начало бѣ Словото”

 

Ще прочета часть отъ 8 глава на Евангелието на Йоана, 55 стихъ.

 

„Ще се развеселя”

 

Ще взема само последнитѣ думи на 55 стихъ: „ Но азъ Го познавамъ и думата му държа”.

 

Може да се познае само абсолютното. Ние отричаме всѣко друго познание. Всѣко познание, което се измѣня, то не е познание. Вие казвате, че познавате нѣкой човѣкъ. То е относително дали го познавате. Именно голѣмото противоречие е въ това, че хората казватъ, че не познаватъ Бога. Това е квадратна лъжа. Единственото нѣщо, което познаваме, то е абсолютното. И всѣка философия, която нѣма тази основа, е квадратна лъжа. Всѣки човѣкъ, който не е съграденъ върху тази истина, азъ мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалидъ, ще бѫде нещастенъ, измамникъ, лъжецъ, всичко може да стане, но човѣкъ - никога. Той може да стане животно, змия, но благороденъ човѣкъ да стане - никога. Следователно когато казва човѣкъ за нѣщо „азъ го познавамъ”, туй е реалното, което не се измѣня, туй, което търсимъ. Следъ като сме опитали всички нѣща въ живота: и слава, и богатство, и честь, и почить, все ще има още нѣщо, което да търсимъ. Ние сме познали много работи, но онова, което трѣбваше да познаемъ, не сме го познали. Следователно ние сега се стремимъ къмъ това познание. Когато дойдемъ въ него, ние ще бѫдемъ свободни. То е, което ще освободи човѣка. Реалното има тази сила въ себе си, че щомъ го познаемъ, можемъ да бѫдемъ свободни. Оттамъ насетне всичкитѣ противоречия, които сѫществуватъ, ще изчезнатъ като пѣна.

 

Нѣкой ще дойде, ще ми каже: „Ти де си дошълъ? – Никѫде. – Какво знаешъ? – Нищо не зная. – Колко езици говоришъ ? – Колкото искашъ.” Защото досега сме изучавали езицитѣ на всички животни. На всичкитѣ животни езицитѣ зная, но сега изучавамъ езицитѣ на хората. Не всѣки отъ васъ знае много езици. Досега на колко животни сте изрѣзали и изяли езика, знаете ли? Много езици знаете.

 

Азъ говоря въ малко преносенъ смисълъ. Но да бѫдемъ конкретни. Вие всички, които ме слушате тукъ, сте като иманяри, вие очаквате да ви кажа кѫде има заровено богатство. Но азъ ще ви кажа едно нѣщо: дѣйствително азъ зная де има заровено богатство. Азъ съмъ единъ своенравенъ човѣкъ, азъ съмъ отъ тѣзи, които ще кажатъ истината, но ще ви въртя, ще ви въртя и най-после като умирате, ще ви я кажа. Защото ако ви кажа кѫде е богатството, да станете богати, азъ зная какво ще стане. Вие искате да сте добри хора, но ще си създадете нещастие въ живота. Човѣкъ може да си създаде неприятности по много проста причина. Даватъ ви единъ хубавъ обѣдъ - вие може да преядете. Въ такъвъ случай за предпочитане е да ядете сухъ хлѣбъ, да не си дояждате, отколкото хубавъ обѣдъ, но да умрете следъ това. Много хора умиратъ отъ богатство. Много хора умиратъ отъ слава. Ако се не лъжа, така умрелъ единъ, който, като пристигналъ отъ Англия въ Франция, така добре го посрѣщнали, че отъ радость умрелъ. Доколко е вѣрно не зная, едно твърдение е.

 

Значи, можемъ да познаемъ само абсолютното, реалното въ живота, което сѣди въ основата на всички нѣща въ нашето съзнание и онзи великия вѫтрѣшенъ импулсъ на нашата душа. Въ нашия умъ, въ нашето съзнание, въ дъното на всѣка душа сѣди една способность: туй великото, реалното, неизмѣнното, вѣчното, което търсимъ. Всѣки единъ отъ васъ чувствува, че има нѣщо реално въ себе си, което не се мѣни. Съмнението е единъ нѣгативенъ методъ, обратенъ методъ, по който може да се познае реалното. Следователно човѣкъ, който е на кривия пѫть, той учи реалното чрезъ съмнение. Той казва: „Може да не е право.” Нищо отъ това, ако човѣкъ се съмнѣва. Самата реалность не се измѣня. Реалностьта, и когато я приемашъ, и когато я отричашъ, тя си остава една и сѫща, но твоето положение не е едно и сѫщо. Щомъ отричашъ реалностьта, ти се смалявашъ; щомъ познавашъ реалностьта, ти се разширявашъ, увеличавашъ. Щомъ познавашъ реалностьта, ти оздравѣвашъ; щомъ не я познавашъ, ти боленъ ставашъ. Всички положителни и отрицателни качества се дължатъ на отношението ти къмъ реалностьта.

 

Казвамъ: съвременната психология, или съвременнитѣ методи на индуситѣ и на Западъ проникватъ нѣкѫде. За примѣръ, вземете индускитѣ факири, тѣ оставятъ въ сѣнка знанието, а чудеса правятъ. Така сѫ закѫсали, никакви чудеса нѣма. Въ изпълнението на единъ факиръ нищо реално нѣма, това е една лъжа. Той може да се качи на една върлина горе, а всѫщностъ азъ не виждамъ никаква върлина, той сѣди на земята, но ще прати въ ума ти толкова силна мисъль, че ти го виждашъ горе. Съ силата на мисъльта човѣчеството може да бѫде заставено да мисли като тебъ. Ще кажете: Може ли да стане това? Може. Напримѣръ въ България обвиняватъ единъ баща, че убилъ сина си. И като го били толкова много, най-после той признава, че го е убилъ; „ – Азъ го убихъ, не ме бийтѣ. – Какъ го уби? – Така и така го убихъ. Хвърлихъ го въ Дунава.” Завеждатъ дѣло. Не зная колко време се водило дѣлото, година или две, най-после опредѣлятъ присѫдата. Въ деня, когато четатъ последната резолюция, синътъ пристига въ сѫдилището. Възкръсналъ. Значи накарали бащата да мисли, че е убилъ сина си, нищо повече.

 

Казватъ: ти имашъ нѣкакво вѣрване. - Никакви вѣрвания. Толкозъ сѫ тѣ били въ Обществената безопасность, че имашъ вѣрване. Въ тебъ майка ти може да внесе извѣстно вѣрване. Напримѣръ, когато е била бременна, майка ти може да е имала извѣстни халюцинации, или е видѣла мечка и оттамъ насетне ти се плашишъ отъ мечка, треперятъ ти краката като я срѣщнешъ. Азъ съмъ срѣщалъ много приказки за мечки, разправяли сѫ ми за мечки, но едно заключение съмъ извадилъ. Казватъ, че мечката плюела човѣка. Въ историята на човѣшкия животъ не съмъ срѣщалъ единъ праведенъ човѣкъ, когото мечката да го е плюла. Онзи, когото мечката го е плюла, той е лошъ човѣкъ. Тя се изправя и му казва: „Не тѣ е срамъ, ти, който имашъ образъ и подобие Божие, да ходишъ и да биешъ нашитѣ мечки!” И го плюе, плюе. И той може да боледува 1 ÷ 2 мѣсеца отъ страхъ. После казватъ, че го плюла мечка. Плюе го, защото не е добъръ. Тя си казва мнението. Обаче нѣма примѣръ, когато мечка да е срѣщнала добъръ човѣкъ и да го е плюла. Разправяха ми за единъ добъръ карагьозчия, около Стара планина, който казвалъ, че 20 години нито вълкъ, нито мечка сѫ взели нѣщо отъ неговото стадо. Значи добъръ човѣкъ е. Единъ день като се връщалъ отъ планината, въ единъ тѣсенъ проходъ насрѣща му иде една голѣма старопланинска мечка. И го гледа. Той знае характера на мечката, тя не се връща назадъ. Да се отбие нѣкѫде - нѣма мѣсто. Да се върне назадъ - тя е подирѣ му. Тя е особена мечка, мисли си той. По едно време мечката, както го гледа, изправя се и полѣга на канарата, оставя му мѣсто да мине. Минава покрай нея, той я гледа и тя го гледа. Защо му прави пѫть мечката? Тя казва: „Ти си добъръ човѣкъ.” Втори примѣръ има, съ едно дете, момиченце на 10 ÷ 12 години, пакъ въ планината. То отива да занесе храна на баща си, който работѣлъ на желѣзния пѫть. Гледа бащата - отгоре иде насрѣща детето му, качило се на една мечка. Като я срѣщнало, то се изплашило, но тя като стига до него, хваща го съ преднитѣ си лапи, повдига го, обръща се и го туря на гърба си. Туй е, защото това момиченце било добро, нищо повече.

 

Та когато ви се случи нѣкое нещастие въ живота, не минавайте за свѣтии. Ако мечката ви е газила и плюла, признайте, че тя е авторитетъ. Вие ще кажете: мечката е безобразно сѫщество, тя ме уплаши, разтреперяха ми се краката, сърдцето! Че кой богатъ човѣкъ не е каралъ сърдцето на нѣкой бѣденъ да трепери? Кой учитель въ училището не е каралъ да трепери сърдцето на ученицитѣ? И на онѣзи, които знаятъ, и на онѣзи, които не знаятъ трепери сърдцето, да не ги вдигне да ги изпитва. Казвате за учителя: много лошъ човѣкъ е - защото нѣкога ще тѣ пита точно за онова, което не знаешъ. Сега ще кажете: това сѫ посторонни работи. Че се учишъ не е толкова важно. Че си свършилъ съ отличие, това е едно упражнение; свършилъ си четири факултета - ти си актьоръ съ четири дипломи, четири дѣйствия си игралъ. Че твоятъ университетъ нищо нѣма да ти помогне, по сѫщия начинъ ще тѣ погребатъ, като че нищо не си свършилъ, само съ тази разлика, че ако си свършилъ единъ факултетъ, съ единъ попъ ще тѣ погребатъ, ако си свършилъ четири факултета, съ четири попа ще тѣ погребатъ и ще разправятъ: тържествено го погребаха. Казвамъ: ако ме каратъ съ четири стражаря въ затвора, затворътъ нѣма да бѫде по-безопасенъ. Когато единъ стражарь ме кара, по-безопасно е, отколкото ако сѫ четирима, тогава съмъ единъ отъ главнитѣ виновници. Това не е важно. Защо ме каратъ въ обществена безопасность? Защото съмъ слабъ. Ако съмъ отъ силнитѣ хора, който стражарь дойде да го поваля, колкото души дойдатъ - 10, 20, 100 души - всички да ги поваля на земята, какво ще ми сторятъ? Сега ще кажете: такава е волята Божия. - Щомъ си слабъ, такава е волята Божия. Щомъ си слабъ - въ затвора; щомъ не си слабъ - вънъ отъ затвора. Превеждамъ думата „слабъ”. Всѣки човѣкъ, който грѣши, е слабъ човѣкъ. Всѣки, който прави добро, е силенъ човѣкъ. Ако ние имаме тази висша добродетель, ако познаваме реалното, Божественото въ свѣта, тогава ние можемъ да бѫдемъ ясновидци. Че азъ нѣма да чакамъ да ме арестуватъ, но още една седмица преди това ще замина за друго мѣсто, като зная какви сѫ мислитѣ имъ. Разбира се, единъ добъръ човѣкъ е опасенъ за нѣкого, той е опасенъ за лошитѣ хора.

 

Туй, което сега ви говоря, не е още истината. Това е забавление, да привлѣка вашето внимание. Ще запитате: какво иска да каже? Азъ ще ви обясня какво искамъ да кажа. Ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ велможа въ времето на пророкъ Елисей, една знатна личность, дохожда при Елисѣя, боленъ билъ отъ проказа. Натоварилъ своитѣ камили съ подаръци като мислѣлъ, ако го изцѣри пророкътъ, всичкитѣ тѣзи подаръци да му ги даде. Казва му пророкътъ да си върви съ камилитѣ, нѣма нужда, нищо не иска, но да се потопи въ рѣката Йорданъ. Като излѣзълъ, слугата на Елисей му казва: „Господарьтъ ми каза да отидешъ да се потопишъ въ рѣката Йорданъ”. Велможата отговорилъ: „Не знае ли кой съмъ азъ? Нима всичкитѣ рѣки въ моето отечество нѣматъ туй лѣчебно свойство!” Най-после единъ отъ неговитѣ прислужници му казалъ: „Ти, господарю, толкозъ време си билъ въ Израелъ, нѣма да ти коства нищо да се потопишъ въ рѣката. Направи опитъ”. Отива велможата, потапя се и оздравѣва. Веднага се промѣня неговото съзнание. Защо? Защото той позналъ истината. Следъ това се връща да благодари на пророкъ Елисѣя и да му остави подаръцитѣ. Елисей му казва: „Иди си, живѣй добре, нищо не ми трѣбва”. Слугата на Елисей, обаче, се изхитрилъ, казва си: „Моятъ господарь е малко серсеминъ, глупость е да отказва, той не знае, че въ тѣзи оскѫдни времена, въ тази криза, въ която се намираме, паритѣ сѫ много нѣщо. Той не знае нищо, не му стига умътъ.” Отива при богатия и му казва: „Слушай, дойдоха гости на господаря ми, та моля, дай малко отъ дрехитѣ, отъ подаръцитѣ”. Взима дрехитѣ и ги скрива. Като се връща, Елисей го пита: „Кѫде ходи?” Той мисли да го лъже. Пророкътъ му казва: „Ти защо отиде въ мое име да лъжешъ? Тази проказа ще дойде на твоята глава!” И ето, проказата излиза отъ рѣка Йорданъ и се качва на гърба на неговия слуга. Вие казвате: защо е билъ толкова глупавъ? Сега и азъ ще попитамъ: защо и вие сте толкова умни? Защото спорѣдъ това учение, спорѣдъ Божественото учение не е важно какъвъ си билъ въ миналото, не е важно какъвъ ще бѫдешъ въ бѫдещето, но въ дадения моментъ, въ настоящия моментъ какъвъ си. Нѣкой казва: едно време какви сме били ние, а сега сме сиромаси. Нѣкой ти гледалъ на кафе и казалъ, че за въ бѫдеще ще бѫдешъ богатъ, милионеръ ще станешъ следъ две години. Но умниятъ човѣкъ не обръща внимание нито на миналото, нито на бѫдещето. Това сѫ условия. Реалностьта сѣди въ настоящето. Ти си силенъ само ако разполагашъ съ настоящето. Бѫдещето е едно условие за настоящето и миналото. Затова не се спирайте върху погрѣшкитѣ на своето минало, това е безпредмѣтно. Не се спирайте и върху въображаеми работи, които ще станатъ за въ бѫдеще.

 

Ще ви приведа примѣръ изъ българския животъ. Всички съвременни хора иматъ все сѫщитѣ заблуждения. Единъ българинъ следъ като заченала жена му отишълъ въ странство. Следъ 20 години, като спечелилъ доста пари, се връща въ кѫщи. Седелъ една седмица радостенъ. Единъ день гледа дъщеря му плаче, жена му плаче, пита ги:

 

– Защо плачете?

 

– Че си толкова глупавъ, не знаешъ нищо. Снощи детето на дъщеря ни умряло!

 

– Какво дете?

 

– Снощи насънъ тя се оженила, родила детенце, но то умрело. Тъй хубаво детенце, като ангелче.

 

Той ги гледа, клати глава и казва:

 

- Двадесетъ години бѣхъ въ странство и не видѣхъ такива глупави хора като васъ. Ще тръгна отново по свѣта и ако намѣря по-глупави хора отъ васъ, ще се върна.

 

Тръгналъ да пѫтува. Вижда на едно мѣсто на едного му ушили шалвари, но той не знаелъ какъ се обуватъ. Окачилъ ги горе на стрѣхата, а самъ се качилъ на покрива и иска отъ покрива да скочи въ шалваритѣ, да ги обуе. Пита нашиятъ българинъ: „Какво правишъ тамъ, ще се убиешъ. Азъ ще ти кажа какъ се обуватъ гащитѣ, слѣзъ долу”. Показва му какъ се обуватъ гащитѣ, но ги взема за себе си, дали му ги. Дошълъ до едно друго мѣсто, гледа едно теле, турило си главата въ едно гърне и не може да я извади. Не могатъ да извадятъ главата на телето и искатъ да му я отрѣжатъ, да го колятъ. Той казалъ: ,,И безъ пари ще ви кажа какво да направите, само да се освободи животното отъ тѣзи страдания”. Блъсналъ съ тоягата си и освободилъ телето, но поискалъ да му го дадатъ.

 

Освобождава телето и го повежда. Най-после вижда една сватба, но всички плачатъ, голѣмо нещастие. Пита защо плачатъ. „Голѣмо нещастие. Булката е съ една глава по-висока отъ вратата, не може да влѣзе. Трѣбва да се рѣже главата й. – Защо ви е булка безъ глава? Ще ви помогна. – Всички скѫпоцѣнности ще ти дадемъ, само да остане жива”. Качва се на врата й и казва: „Теглете я да влѣзе.” Тя влиза…

 

Сега, кой е създалъ тази приказка? Казвате: предчувствамъ, че ще ми се случи нѣщо. Или: мисля, че нѣма да се харесамъ, отъ менъ човѣкъ нѣма да стане. Това сѫ въображаеми работи. Или пъкъ се възмущавашъ отъ престѫпленията на другитѣ хора. Нѣма какво да се възмущавашъ. Човѣкъ трѣбва да разглежда въпроситѣ отъ гледна точка на реалностьта въ свѣта. Азъ разглеждамъ живота тъй, както е въ Божествения животъ. Никоя държава досега не е могла да разрѣши своя икономически въпросъ. Нито Асирия, нито Вавилонъ, нито Индия, нито Египетъ - никоя не е могла да разрѣши кой да е въпросъ. Въ времето на египетската държава имаше учени хора, които знаеха лѣкарствата по-добре, отколкото сегашнитѣ учени. Въ римската култура имаше по-добри ясновидци, които можеха да предсказватъ по-вѣрно събития отъ бѫдещето, отколкото сега могатъ да предсказватъ. Било е време въ развитието на хората, когато тѣ сѫ имали знания и сѫ разбирали за небето много повече, отколкото сегашнитѣ, много по-вѣрни данни сѫ имали. Такива трѫби като нашитѣ телескопи не сѫ имали, тѣхнитѣ трѫби отвънъ погледнато се състояли отъ прости лещи, но тѣзи лещи сѫ били нагласени другояче съ мозъчнитѣ центровѣ на ясновидството и тѣхнитѣ телескопи сѫ можели да увеличаватъ по 100 и 200 милиона пѫти повече отъ сегашнитѣ.

 

Туй, което сега ви говоря, е като приказки отъ хиляда и една нощь. Казвате: тѣзи нѣща възможни ли сѫ? Щомъ вѣрвашъ, възможни сѫ, щомъ не вѣрвашъ, не сѫ възможни. Има единъ законъ въ свѣта: каквото и да помислишъ, то е станало нѣкога въ свѣта. „Ние не знаемъ кога е било.” – Може да ме попитате кога е било, може да ви кажа, но ще ви запитамъ можете ли да ме разберете. Ако сега нѣкой дойде и почне да описва Слънцето, неговата вѫтрешность и направи единъ паралелъ, че и на Слънцето има хора както на Земята, вие бихте ли повѣрвали? Ще кажете: ние сме повѣрвали. Вие имате право да имате и извѣстни съображения, но питамъ, ако Слънцето не е горещо тѣло, какъ ще изпраща топлина на Земята? Отъ друга страна въ огъня животъ нѣма. Какъ е възможно туй Слънце, което гори на 92 милиона миди или на 150 милиона километра, какъ е възможно неговата енергия, която пристига на Земята, да дава животъ на хората? И следователно, има два момента, които ученитѣ хора сега изучаватъ. На Слънцето има специфични трансформатори, които сѫ нагодени само за Земята, защото Земята си има музикаленъ тонъ и извѣстна краска въ слънчевата система. Тѣзи трансформатори сѫ нагласени съобразно земнитѣ организми. Въ центъра на Земята живѣятъ разумни сѫщества отъ друго естество. Какви сѫ, това не трѣбва да се изнася; който иска да знае, да отиде да провѣри, който не вѣрва, да отиде да провѣри. И тѣ си иматъ свои трансформатори. Когато слънчевата енергия достигне до центъра на Земята, веднага се трансформира и се явява като свѣтлина. Онази свѣтлина, която иде отъ Слънцето, още не е пригодена за нашитѣ очи. Ако отидете горе въ пространството какво ще видите? Горе не е тъй свѣтло, както вие мислите. Тѣзи нѣща сѫ отречени, защото животътъ на Земята ни е сковалъ и насъ не ни интересуватъ много нѣща. Въ даденъ случай азъ имамъ извѣстна болка, тази болка ме интересува повече, отколкото всичко друго. Имамъ да плащамъ 20 хиляди лева, или съмъ гладенъ - туй чувство на глада е толкова силно въ дадения моментъ, че всички други научни теории не сѫ толкова важни. Туй констатирамъ въ дадения моментъ.

 

Тъй щото, за да познаете истината, вие трѣбва да бѫдете свободни отъ много ваши чувства, които не сѫ ви потрѣбни. Най-първо, за да се хармонизиратъ чувствата ви, вие трѣбва да имате едно вѣрую, едно понятие за свѣта, за природата. Ако изучавате английски какво ще придобиете? Ако отидете въ Англия, добре дошло ще ви е това. Ако знаете да говорите добре, може да употрѣбите този езикъ, но тъй да го знаете, че като говорите на всѣки единъ англичанинъ да му е приятно. Успѣете ли така да приложите английския езикъ, той непремѣнно ще ви покани въ дома си да ви нагости. Свойствено е на човѣка, когато нѣкой му говори една истина тъй хубаво и красиво, у него се заражда едно вѫтрѣшно предразположение да се отнесе приятелски съ този човѣкъ, който говори на този езикъ.

 

Та трѣбва да изучавате езика на Природата. Сега всички имате вѣрую, нали? И въ Бога вѣрвате, и въ Христа вѣрвате. Колцина отъ васъ, като говорите на Христа, Той би ви разбралъ? Ако му говорите както подобава, Той ще разбере. Христосъ най-първо не разбира вашитѣ постѫпки. Въ какво сѣди неразбирането? Детето минава съ баща си, вижда една каса съ пари и му казва: „Татко, бръкни въ тази каса и ми дай малко пари”. Бащата си прави оглушки, че не е разбралъ. Разбиране трѣбва. Казвате: какъ да не разбира Христосъ, Той толкова ли е глупавъ? Има нѣща, които Христосъ никога не разбира. Има нѣщо, което Богъ не разбира. Той не може да участвува въ тѣзи престѫпления, които сѫ нѣщо обикновено за човѣка. Следователно за да проникне твоята мисъль въ Божественото съзнание, или да има единъ образъ отъ тамъ, тази мисъль трѣбва да е нагодена спорѣдъ законитѣ, които сѫществуватъ въ Битието. Туй лице, къмъ което ти отправяшъ твоята просба, ти трѣбва да имашъ къмъ него една непреодолима любовь, да ти тупти сърдцето. Христосъ казва: „Азъ Го познавамъ и думата Му държа”. Страданията, които Христосъ понесе въ едно отношение, показватъ Неговата голѣма любовь къмъ тази реалность, която Той познаваше и заради която понесе всичко. Да понесе всичко това е второстепенно за този човѣкъ. Той дойде да опита своята любовь, да види дали неговата любовь може да устои така, както Божията любовь устоява. Ако ние въ мѫчнотиитѣ и страданията не можемъ да издържимъ, де е тогава човѣкътъ? Ако най-малкитѣ страдания и трудности не можешъ да издържишъ и огънешъ характера си, де е твоята любовь?

 

Сега да ви приведа единъ примѣръ. Азъ го намѣрихъ въ единъ разказъ отъ 19 вѣкъ. На нѣкой си князъ Мещевски му се ражда дъщеря; но понеже въ дома искали да иматъ момче, като се родило момиче, жена му не могла да го търпи, взема, че го дава като подхвърлено дете. Бащата обичалъ дъщеря си, но за да не влѣзе въ стълкновение съ жена си, дава детето на едно бѣдно сѣмейство и казва: „Имайте грижа за това дете, каквито разноски направите, азъ ще ви ги заплатя”. Това бѣдно сѣмейство имало и друго едно момиче, което било лошо. Взели детето и почнали да го хранятъ. Като израснали децата, бащата срѣщалъ по-голѣмото момиче и му казвалъ; „Ти гледай много добре сестричето си, каквото направишъ за него, азъ ще ти се отплатя”. Винаги чрезъ него изпращалъ на дъщеря си подаръци. Дъщерята се чудѣла кой е този, дето тайно й и изпраща подаръци. Дветѣ сестри го нарѣкли „онзи”. Като срѣщалъ момичето, той и казвалъ: „Азъ ще ти помогна да се оженишъ, всичко ще направя за тебъ, но гледай добре сестра си”. Тя все казвала: „Да не е онзи!” Като донесе нѣкой подаръкъ на малката си сестра, тя казвала: „Азъ не бихъ ти го дала, ако не бѣше отъ онзи”. И тя не знаела кой е „онзи”. Та сега, мнозина отъ васъ имате ролята на първата сестра, а мнозина отъ васъ имате ролята на втората сестра. Азъ ви казвамъ: туй е едно чувство. Ако човѣкъ се самоизпита вѫтрѣ въ себе си, въ съзнанието си, той ще се засрами отъ себе си. Има нѣщо много лошо. Минешъ покрай нѣкой добре облѣченъ човѣкъ, гледашъ - хубава шапка, хубави дрехи, стане ти мѫчно, че той е добре облѣченъ, а ти нѣмашъ нищо. Това е едно лошо чувство. Ти вече опетнявашъ себе си. Питамъ: когато една свиня е добре угоена и я водятъ на заколение, не е ли добре облѣчена? Или когато ти си боленъ на леглото и никой не тѣ гони, кое е по-хубаво? Кое е по-добре, сухичъкъ отвънъ или мазничъкъ, кое е по-добре?

 

Вие казвате: тѣзи нещастия какъ ли ще ги оправимъ, дали нѣкой день ще ни оставятъ? Не ми разправяйте за нещастията, не ми разправяйте за оная свиня, която е угоена, и не ми разправяйте за нещастието на онзи, който е на легло. Нѣкой ученикъ е скѫсанъ на изпитъ, нищо отъ това. Той може да не си е издържалъ изпита, животътъ не сѣди въ това, че не е издържалъ изпита си. Или нѣкой не е станалъ владика - той нищо не е изгубилъ, нито ако е владика е спечелилъ. Само глупавиятъ може да мисли, че е владика. Турили му една килимявка, едно черно расо и - станалъ владика. Ти да си роденъ владика, не отпосле да тѣ правятъ. Смѣшни сѫ хората, когато казватъ за нѣкого, че го овладичили.

 

Една българка имала мѫжъ, който не знаелъ какво да работи. Тя му казва: „Търси си работа!” Никѫде не може да намѣри работа, никѫде не го искатъ. Жена му казва:

 

– Азъ ще ти направя една работа.

 

Взема едно хубаво медно котленце, дава му едно расо и казва:

 

– Тръгни отъ кѫща на кѫща да ръсишъ, махай рѫката съ кандилницата.

 

Вечерьта мѫжътъ иде - напълнило се котленцето съ пари. Той е доволенъ:

 

– Много добра работа!

 

Казватъ: „Единъ новъ попъ дошълъ”. Научилъ се владиката и казва: „Азъ не съмъ отопилъ никого”. Викатъ жена му:

 

– Какъ ти имашъ право?

 

- Мѫжъ ми е, имамъ право.

 

Че какъ петь-шесть души ще се събератъ, ще отопятъ нѣкого, кой имъ е далъ това право? Иматъ ли тапия отъ небето? Той казва: „Азъ имамъ власть.” Тази жена на сѫщото основание казва: „Ние имаме право”. Кой има право да отопѣва нѣкого? Това не е алегория, това е логиченъ изводъ.

 

Ние трѣбва да се спремъ върху факта кой ни е далъ правото. Далъ ни е нѣкой правото. Не само този Драганъ, Иванъ, Петко, Стоянъ, всѣки, който е отъ майка роденъ. Всѣко нѣщо, което е въ разрѣзъ съ нашитѣ традиции, ние считаме, че не е право. Но има една истина, то е другъ въпросъ. Човѣкъ може да е роденъ владика, то е другъ въпросъ. Споредъ менъ свѣтиитѣ се раждатъ, учениятъ човѣкъ се ражда. Ти отпосле не можешъ да станешъ ученъ; учитель не можешъ да станешъ отпосле, трѣбва да се родишъ такъвъ. Нѣкой казва: ще стана учитель. Учительтъ се ражда. Вземи онова мѣсто, което Природата ти е дала. Не искай да станешъ онова, което не можешъ. Защото ако вземешъ туй положение, ще имашъ ролята на съвременното магаре. Когато Господъ създаде магарето, даде му малъкъ ръстъ. Искало да бѫде щастливо туй магаре. Много красиво било, но като гледало другитѣ животни наоколо съ хубави гласове, почнало да се моли: „Господи, Ти си направилъ една погрѣшка, дай ми по-голѣмъ ръстъ и по-хубавъ гласъ да пѣя, че като зарева, всички да ме слушатъ”. Казва Господъ: „Тогава ще бѫдешъ ли щастливо? – Много щастливо ще бѫда, само ми дай това, което искамъ.” И така, сегашното магаре е направено спорѣдъ своето желание. Като зареве, всички мислятъ, че е много силно, но щомъ го видятъ, впрегатъ го на работа. И сега всѣки часъ реве магарето, казва: не следвайте моята философия. Ние сега вземаме механическата страна на нѣщата. На нашъ езикъ става и по-глупава работата, откѫдето сѫщо може да пострадаме.

 

Казва Христосъ: „Азъ познавамъ”. Значи Той прозре тази реалность, отъ която произтича Неговиятъ животъ. Та силата на човѣка е въ словото. Човѣкъ ще се научи да говори право, ще се научи и на граматика. Граматиката отпосле иде. Но има граматика, съ която човѣкъ се ражда. Има и една логика, съ която човѣкъ се ражда. Ако тази граматика, българската, бѣше валидна и за другитѣ езици, би било лесно да се изучаватъ тѣ. Българинътъ казва: „азъ му казахъ” или „казахъ му”. На английски никога не можешъ да кажешъ: „Казахъ му”, винаги трѣбва да кажешъ мѣстоимѣнието „азъ”. Трѣбва да го туришъ най-отпредъ, иначе глаголътъ не може да се разбере. Значи, англичанитѣ иматъ една граматика, която се отличава отъ нашата по своето мѣстоимѣние. После, въ английски членътъ е туренъ отпредъ на думитѣ, българитѣ турятъ члена отзадъ. Така е и у французитѣ, и тѣ турятъ члена отпредъ. Това сѫ съображения, това е личното въ развитието. Щомъ славѣнитѣ минатъ презъ това развитие, единъ день и тѣ ще измѣнятъ своята речь. Въ речта може да има членъ, може и да нѣма членъ. Може да се тури една буква, която да членува. Тѣзи членове въ българския езикъ – ,,-ътъ” и „-та” не сѫ красиви. Нашитѣ добри приятели се стремятъ да избѣгнатъ членоветѣ. Въ гръцкия текстъ на Писанието сѫ използвали много пѫти неопредѣления членъ. Единъ американски ученъ е посвѣтилъ цѣлия си животъ да изучава неопредѣления членъ въ Писанието, изучава какво иска да каже апостолъ Павелъ, когато туря неопредѣления членъ: „нѣкой си човѣкъ” или „този човѣкъ”. Всѣка дума е опредѣлена само тогава, когато е свързана съ реалното, и колкото повече се отдалечава отъ реалното, толкова повече губи своята сила. Вземете за примѣръ думата „любовь”. Тя е измѣнена въ българския и въ английския езикъ, нѣма този ритъмъ. Нашитѣ думи сѫ изгубили ритъмъ, такта, чрезъ който да изразятъ идѣята. Ти кажешъ: „любовь”, нѣкой тѣ погледне - не тѣ разбралъ или пъкъ влага друго съдържание. Като кажешъ думата съ единъ опредѣленъ ритъмъ, този човѣкъ трѣбва да почувствува тази дума, защото тя е обвита въ мощно, силно чувство. Вие казвате тази дума, обаче тя нѣма нужното съдържание.

 

Сега четете Библията по буква, безъ дълбоко разбиране на нейното съдържание. Въ Библията външнитѣ знаци, формитѣ, числата, събитията, законитѣ - всичко е символъ, и за да я разберете и да се ползвате отъ нея, ще трѣбва да намѣрите реалностьта, смисъла на друго мѣсто. Или, да преведа на вашъ езикъ: вие имате една ябълчна сѣмка. Азъ казвамъ: въ тази сѣмка се крие цѣлото дърво. „Какъ е възможно?” – Вземете сѣмката, изровѣте една малка дупка, посѣйте я, следъ десеть години ще имате едно голѣмо дърво. Ако всѣка една мисъль като една сѣмка не я вложите въ вашия мозъкъ и не работитѣ съ вашия умъ, съ вашето сърдце, съ вашата воля, всѣки текстъ отъ Библията ще ви остане неизясненъ, а той трѣбва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, да се разбере, не да се чете механически или пъкъ да му давате свое повърхностно тълкувание. Така само думата „любовь” ако вземете и я изговаряте често, и я проучвате, ще опитате нейното съдържание, тя ще развие една динамическа сила у васъ. Невъзможнитѣ нѣща за васъ ще бѫдатъ възможни. Въ Америка една комисия отъ десеть мѫже отиватъ при единъ богатъ банкеръ, искатъ пари за нѣкакво благодѣяние. Той изважда и дава хиляда долара. Тѣ го поглеждатъ. Той казва: „Съ повече не разполагамъ, не мога да дамъ”. Следъ това отива една комисия отъ десеть дами, добре облечѣни. Той ги поглежда и имъ дава 10 хиляди долара. На всѣки мѫжъ по сто долара, а на всѣка жена по 1000 долара. После отиватъ десеть моми по на 30 години, на тѣхъ дава сто хиляди долара - на всѣка по 10 хиляди долара. Най-подиръ отива една млада и красива мома, и на нея той дава 500 хиляди долара. Защо? Защото тази млада мома имаше повече умъ, отколкото десеттѣ мѫже, отколкото десеттѣ жени, отколкото десеттѣ млади моми. Вие ще кажете: тази мома като го е погледнала, го е оплела. Всички онѣзи бѣха предшественици, да го подготвятъ. Тѣ сѫ слугинитѣ, прислугата на господарката. Той казва: „Тази е господарката.”

 

И така, само съ хиляда долара не се свършва работата. И съ десеть хиляди сѫщо. Съ сто хиляди долара се свършва повече работа, а най-много съ 500 хиляди. Казвамъ: този законъ може да приложите навсѣкѫде въ свѣта. Ти рисувашъ, искашъ да станешъ добъръ и извѣстенъ художникъ, имашъ тѣзи заложби въ себе си. Обаче трѣбва да познавашъ добре реалното, природата, човѣкътъ, да лѣгне у тебъ всичко така добре, че който види твоитѣ картини, да каже: ето единъ гениаленъ човѣкъ. Линиитѣ сѫ вѣрни. Всѣка линия е на мѣсто. Нѣма нито една погрѣшка. Азъ гледамъ българскитѣ художници - нѣма да ги критикувамъ, понеже нѣмамъ туй право - но тѣ не сѫ изучили и не сѫ турили на лицето линиитѣ на доброто, линиитѣ на справѣдливостьта, линиитѣ на милосѫрдието, линиитѣ на въздържанието, на кротостьта. Турили едни труфила, нацапано съ бои и казватъ: отлична картина. Устата несъразмѣрни, вѣждитѣ сключени и казвате: „Художество! Хубава е тази картина.” – Така не се разсѫждава. Да ви Приведа другъ примѣръ. Трима души цигулари претендирали, че знаятъ да свирятъ. Вика ги царьтъ, иска да познае дали наистина знаятъ да свирятъ. Умира единъ отъ неговитѣ слуги. Вика първия цигуларь да свири. Като свири, умрелиятъ се размърдва само, но не могълъ да стане. Дошълъ вториятъ цигуларь, умиращиятъ се повдигналъ нагоре, но като престаналъ да свири, пакъ лѣгналъ. Дошълъ третиятъ и като засвирилъ, умрелиятъ станалъ и оживѣлъ. Това е сѫщинскиятъ цигуларь, който знае какъ да свири. Десеть души тамъ се каратъ, иди при тѣхъ, вдигни рѫката си, примири ги. Ако само за мигъ спратъ и пакъ почнатъ, ти цигуларь нѣма да станешъ. Ако умиращиятъ стане и оживѣе, цигуларь си. Ако примиришъ враждуващитѣ, цигуларь си. Азъ вземамъ този законъ като правило и за менъ, и за васъ сѫщо. Не трѣбва да си правитѣ илюзии, че като идете въ онзи свѣтъ, ще имате сѫщото почитание както тукъ. Знаете онзи примѣръ съ бѣдния Лазаръ, който седѣлъ при вратата на богатия. Думитѣ на Христа и неговитѣ притчи трѣбва да умѣете да ги четете. Единъ художникъ трѣбваше да нарисува портрета на този Лазаръ, на бѣдния Лазаръ, който седѣлъ при вратата на богатия. Надали въ цѣлата история на евреитѣ има по-красивъ образъ отъ този Лазаръ, който седѣлъ тамъ и търпѣливо изчакалъ смъртьта. Единъ характеръ на доволство. Той е опиталъ богатия и богатиятъ човѣкъ бѣше сѣнка на Лазара; туй богатство, което имаше, не се дължеше на неговото щастие, то се дължеше на щастието на Лазара. Лазаръ мислѣше: докато азъ съмъ на твоята врата, ще ядешъ и пиешъ. Въ деня, въ който азъ тѣ напусна, ти ще бѫдешъ въ пъкъла.

 

Докато твоятъ Лазаръ - докато твоето хубаво сърдце, докато твоятъ хубавъ умъ, докато твоята хубава воля сѣдятъ на твоята врата, ти ще ядешъ и ще пиешъ, ще бѫдешъ човѣкъ, но въ деня, въ който твоятъ Лазаръ тѣ напусне, ти ще бѫдешъ въ пъкъла. Това значи да се познава истината. Ето какво отношение има тази притча къмъ васъ. Сега казвате, че искате постоянно да сте богати. Едно богатство на свѣтлия умъ, който при никакви условия да не се колебае, разбирамъ; едно сърдце, което никога да не се разколебана, което никога да не губи своята основа, това разбирамъ истинско богатство. Най-после кажете: всичко, което знаемъ, ще приложимъ за доброто на човѣка. Въ днешно време има една наука, която е за наблюдение. Има една линия на лицето, която показва човѣшката честность. Туй го знаете: дветѣ линии на срѣдата на челото, нѣкой пѫть сѫ успоредни, нѣкой пѫть сѫ наклонени нагоре, нѣкой пѫть само една линия има. Тѣ сѫ добъръ признакъ. Но има една друга линия, която показва абсолютната справедливость и доброта, благородството у човѣка. Тя се проявява около тѣзи линии три пѫти на день - сутринь, обѣдъ и вечерь. Ако тази линия се явява, то на този човѣкъ може да разчиташъ сто на сто. Отъ тази линия зависи какво е отношението на другитѣ части на лицето помежду имъ. Има една пропорция. Като вземете широчината на челото и дължината му, и съпоставите съ единъ пергелъ тия мѣрки съ положението на тази линия, ще можете да узнаете каква е честностьта на човѣка, доколко издържа. Изобщо, формата на главата и формата на мозъка упражняватъ извѣстно влияние. У човѣка има извѣстни линии, които фигуриратъ вѫтрѣ.

 

Казвате: Словото вѫтрѣ е непрочетено. Има нѣщо непрочетено у човѣка, което ние наричаме човѣшка душа. Въ очитѣ може да се види тази свѣтлина на душата. Споредъ науката на боваризма, ако теглите една хоризонтална линия презъ зеницата и ако погледътъ е насоченъ нагоре спрямо нея, на 45 градуса, вие вече ще имате една натура, на която може да разчитате. Но ако ѫгълътъ на зрѣнието е 45 градуса спремо хоризонталната надолу, на този човѣкъ каквото и да му говорите, той е така свързанъ съ земята, че всѣкога ще ви остави на понедѣлникъ, не може да разчитате на него. Погледътъ му е раздѣленъ, както казватъ турцитѣ: тебъ гледа, менъ вижда. Той сѣди въ кѫщи и наблюдава, хвърля погледъ и като апашъ, де какво става всичко вижда. Той говори съ тебъ, но съзнанието му е раздвоено. Питамъ: защо неговото съзнание е раздвоено? Това сѫ редъ поколѣния всадени въ него. Този човѣкъ е роденъ при дисхармонично съчетание на звѣзди, зодиакални знаци, планети. Всички престѫпници сѫ родени въ часове и дни престѫпни. Има часове престѫпни, има дни престѫпни, има минути престѫпни, има секунди престѫпни въ свѣта. Следователно така родениятъ човѣкъ трѣбва нѣкой ученъ да го изведе отъ това положение, както нѣкой човѣкъ заблудилъ се въ строежа на кѫщата, която е почналъ, трѣбва да има нѣкой да го живота трѣбва да изгрѣе. Затова Христосъ е казалъ, че онзи, който е роденъ въ деня на престѫпленията, само по единъ начинъ може да се спаси - ако се роди изново. Ние можемъ да се родимъ изново, въ себе си можемъ да се родимъ изново. Въ насъ трѣбва да стане едно вѫтрѣшно преобразуване на тази престѫпность. Въ всѣки човѣкъ се явява извѣстна престѫпность. Туй не се дължи на нашата воля, даже не се дължи на нашето желание, на това е единъ навикъ, това е една хипнотична мисъль. По закона на хипнотизма човѣкъ може да изпълни една чужда престѫпна мисъль. Но по закона на внушението не всѣки човѣкъ може да се хипнотизира. Ти не можешъ да хипнотизирашъ единъ светия, единъ праведенъ човѣкъ, а единъ грѣшенъ човѣкъ можешъ да го хипнотизирашъ. Слабия човѣкъ може да го хипнотизирашъ, силния човѣкъ не може да го хипнотизирашъ.

 

Вие, християнитѣ, искате да бѫдете силни. Ако не познавате Бога, силни не може да бѫдете. Ако вие не познавате Неговото Слово, не може да бѫдете силни. Но питате: туй, което уча, съгласно ли е съ църквата? – Ами туй, което църквата учи, съгласно ли е съ Божия законъ, съгласно ли е съ Природата? Който и да е, еднакъвъ е законътъ. Та казвамъ; когато азъ дойда до себе си, за менъ не важи църквата, азъ не се мѣся въ живота й. Църквата е едно общество между хората. Ако тя е отъ Бога - добре дошла. Но тѣзи хора не сѫ за менъ авторитетъ. Защо да вървя съ тѣхъ? Животътъ ми, волята ми, духътъ ми, душата, умътъ ми не идватъ отъ църквата, нито отъ другитѣ хора, животътъ ми иде отъ друго мѣсто. Дотолкова, доколкото тѣзи хора вървятъ по Божия законъ и изпълняватъ Божия законъ, ще бѫда съ тѣхъ. Въ противенъ случай, не могатъ ли да изпълняватъ Божия законъ, за менъ тѣ не могатъ да бѫдатъ авторитетъ. Мога да се отдалечавамъ отъ Божия законъ, но тогава нѣма за какво да претендирамъ. За менъ авторитетъ е тази абсолютна реалность въ свѣта. Туй е едно правило. Гледамъ тази реалность каква е спремо църквата. Но църквата може да ми даде уважение дотолкова, доколкото има уважение къмъ тази реалность. Моитѣ отношения къмъ тази реалность ще бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на църквата спремо Бога. Точно каквито сѫ отношенията ми къмъ Бога. Ние други отношения не може да имаме въ свѣта. Не може да ме сѫдятъ, защото Божиятъ законъ въ свѣта е да любимъ. Божиятъ законъ е да имаме знание, което да спасява живота ни. Божиятъ законъ е да имаме истина, която да ни въздигне. Истината е само за хората. Само човѣкъ може да бѫде свободенъ. Всѣко животно, което иска да бѫде свободно, то става човѣкъ, трѣбва да измѣни своята форма. Сегашнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ своята форма. Сегашнитѣ разбирания, които имаме, трѣбва да се измѣнятъ. Ние казваме: какво е било едно време! Едно време е сега. Разликата сѣди въ това, че нѣма нито единъ ученъ човѣкъ отъ нашето време, който да знае точно разстоянието отъ Земята до Слънцето. Има други нѣща, които знаятъ, но отъ всички авторитети по астрономия нѣма нито единъ, който да знае точно колко е разстоянието отъ Земята до Слънцето. Знаятъ го съ единъ милионъ километра разлика. Ще кажете: единъ милионъ километра то не е разлика. А пъкъ то опредѣля отношението ни. Ако ти знаешъ правилно отношението, което Слънцето има къмъ Земята, веднага много работи въ твоя животъ ще се измѣнятъ. Кривитѣ понятия, които имаме за дистанцията между Земята и Слънцето, туй криво отношение се отразява въ нашия умъ, ние не можемъ да се нагодимъ.

 

Има единъ правиленъ начинъ, по който можемъ да се нагодимъ. Азъ зная точно колко е разстоянието, но това е само за менъ. Като излѣза, азъ излизамъ по специфично време, държа заради менъ тѣзи лѫчи. Можемъ да ги възприемемъ. Вие мислите, че въ атмосферата горе вие сте господари. Природата не е толкова проста. Освѣнъ това въ пространството има различни плоскости, съзнанието на хората се обърква. Да не мислите, че вие сте господари? Вие трѣбва да излѣзете отъ тази атмосфера, трѣбва да се качите горе на Хималаитѣ, за да имате ясна представа какво нѣщо е човѣкътъ. Колкото европейцитѣ се качиха, нѣкои англичани се качиха почти до върха и казваха, че като се вдигнали на тази височина, забелязали, че не се чувствуватъ англичани вече. Като се върнаха отъ тази височина, трѣбваше две седмици да привикнатъ да мислятъ, че сѫ англичани. Казвате за нѣкого: този човѣкъ има възвишени мисли. А сърдцето му тупа само когато говорятъ за него нѣщо.. Много висока мисъль! Че той даже още до Мусала не е отишълъ, много възвишено мисли! Не зная колко български писатели има, мисъльта имъ да е надъ Мусала. До Мусала сѫ достигнали, но до 5 хиляди, 10 хиляди, 15 или 20 хиляди метра височина надъ Мусала, туй азъ наричамъ поетическа мисъль, да се забравишъ, че си българинъ, всички дребнави работи да забравишъ и като погледнешъ отъ тази височина, ще кажешъ: елате, братя, при менъ тъй се живѣе. А той съ своята възвишена мисъль казва: „О, майко България, която си ни родила, която си толкозъ нещастна!” Туй иска да каже поетътъ: България е една нещастна жена, нещастни сѫ нейнитѣ деца. По-нещастна жена отъ България нѣма. - Та какво ще кажете? Какво ще възпѣвамъ майка България, да я оплаквамъ? Азъ съмъ срѣщалъ българи да казватъ: какво да правя съ децата си, не ме слушатъ, какво да правя съ тѣхъ? – Ще страдатъ. Ще ви кажа една истина. България мяза на една едра жена, 2,5 ÷ 3 метра височина, перспективно както съмъ я виждалъ, до 3,5 м. височина близо, 1 и 1/2 широчина, и може на лакѫтя си да тури около десеть души българи и да стане такава една изразителна. Ние не мязаме на нея. Тя не мяза на децата си. Въ нея нѣма престѫпни черти. България иска азъ да й угодя, да кажа както българскитѣ попове: нѣма други като владицитѣ, тѣ сѫ свѣтии. Но тогава азъ бихъ могълъ да кажа: като менъ човѣкъ нѣма. Ако азъ кажа тъй, поповетѣ ще повѣрватъ ли? Нѣма да повѣрватъ. Ако кажа за българитѣ, че по-добри българи отъ поповетѣ нѣма, какво ще кажете? Кой ще го повѣрва? Ще кажете: намазали сѫ му торбата, затова така говори. Азъ бихъ казалъ най-хубавитѣ работи за българскитѣ свещеници, ако изпълнятъ три нѣща: да бѫдатъ изразители на Божията Любовь, да бѫдатъ изразители на Божията Мѫдрость и да бѫдатъ изразители на Божията Истина. Тогава ще кажа най-хубавитѣ работи за тѣхъ. Но иначе азъ ще ги опиша както се мѫчатъ въ ада. Богатиятъ казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазара да каже на моитѣ близки да измѣнятъ начина на животъ. Ние ядохме и пихме на Земята, но се пържимъ тукъ - и владици, и попове, и проповѣдници, и държавници има въ ада, всички, които сѫ вършили престѫпления и сѫ изнасилвали своитѣ братя...” Срамота е това въ 20 вѣкъ, такива, лъжи да сипятъ по нашъ адресъ. Това не е наука, нито религия. Не е въпросътъ само до това, че тѣ говорятъ лошо за менъ. Тѣ сега за менъ говорятъ каквото си искатъ. Ако е само за менъ, и безъ да говорятъ, азъ мога да накарамъ всички българи да говорятъ добре за менъ. Ако намажа на всички вѣстникари торбитѣ съ по 20 ÷ 30 хиляди английски лири, какъ ще говорятъ? На всички журналисти ще намажа торбитѣ имъ съ по 100 ÷ 200 хиляди - и на французи, и на англичани - всички ще говорятъ добре. Това отъ моя страна ще бѫде едно нечувано престѫпление въ свѣта, което нѣкога е станало, разбирате ли? Азъ бихъ предпочелъ да се изсипятъ отгоре ми най-голѣмитѣ хули, отколкото да ми подхвърлятъ тѣзи ненуждни похвали.

 

Сега да се върнемъ. Две нѣща ви трѣбватъ: да познавате разнообразието въ свѣта - това е Богъ, Който живѣе въ вашитѣ души и въ вашитѣ тѣла. И да познаете Неговата дума, която е свещена, вѫтрѣ въ вашия духъ - това е реалното. Ако вие опитате тѣзи две нѣща, ще забележите, че отъ днесь нататъкъ вашата сѫдба ще се измѣни. Измѣни ли се вашата сѫдба, и сѫдбата на всички въ свѣта ще се измѣни. Една кибритена клѣчка е въ състояние да измѣни цѣлия свѣтъ. Тогава азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Когато Господъ създаде Слънцето, то било десеть пѫти по-голѣмо, отколкото е сега, но не грѣело, свѣтело като мѣсечина и хора не могли да живѣятъ - Земята била пуста и Духъ Божий се носѣлъ надъ нея. Тогава идатъ най-ученитѣ хора, ангелитѣ на Земята, обръщатъ се около Слънцето. Тогава Господъ изпратилъ най-малкото ангелче съ една клѣчица отъ Божественото, и то като дошло, запалило Слънцето. На едно мѣсто се е запалило Слънцето и досега гори. И благодарение на туй малко ангелче, откакто то го запалило у Слънцето станало десеть пѫти по-малко отколкото по-рано. Питамъ: кое е по-добре, да бѫде Слънцето десеть пѫти по-голѣмо и да не грѣе, или да бѫде десеть пѫти по-малко и да грѣе? – Да стане десеть пѫти по-малко и да грѣе.

 

Тази истина, това ангелче, което ще дойде у васъ, ще запали вашето сърдце, ще запали вашия умъ, ще запали вашата душа, ще запали вашия духъ. Това ангелче азъ желая да дойде у васъ и да се радвате на него.

 

„Благословенъ Господъ Богъ нашъ”

 

Тайна молитва.

 

13. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 27 декември 1931 г., София, Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×