Jump to content
Ани

1931_12_13 Предъ всичкия народъ

Recommended Posts

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932).

Том I. Бургас, 1992.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Предъ всичкия народъ

 

Добрата молитва

 

„Духътъ Божий”

 

24 глава отъ Евангелието на Лука, до 23 стихъ

 

Ще взема само думитѣ отъ 19 стихъ: „Предъ всичкия народъ”.

 

Моята цель не е нито да ви уча, нито да ви морализирамъ. Учи се невежиятъ, защото у него има стремежъ къмъ знание. Тогава ние задаваме въпроса: онзи, който знае, какво трѣбва да прави? Който не разбира смисъла на живота, той ще се възгордѣе, ще мисли, че знае много. Знанието е, върху което добритѣ работятъ, невежиятъ не може да работи. Трѣбва да работи онзи, който знае; следователно невежеството е стремежъ къмъ знанието, знанието е стремежъ къмъ работата, а работата е стремежъ къмъ постижението на великата цель на живота. Казватъ нѣкои: Каква е цельта? Цельта стои въ човѣшкия умъ. Всѣки, който има умъ, има цель. Всѣки, който има сърдце, има условия. Всѣки, който има воля, има постижение. Това сѫ нѣща вложени въ човѣшката душа. Сега, душата може да я разбирате както искате. Тя е единъ фактъ. Противоречие има като каква е, дали е нѣщо недѣлимо или е нѣщо, което се дѣли. Азъ казвамъ: душата е нѣщо, което се дѣли и не се дѣли, което се умножава и не се умножава. Следъ като раздѣлите една единица на нейнитѣ съставни части, какво придобива тази единица? И като съберѣте нейнитѣ части на едно мѣсто, какво придобива тази единица? Цѣлото и като го дѣлишъ, и като го умножавашъ съ неговитѣ части, не може да стане нито по-голѣмо, нито по-малко. Това е аксиома, която трѣбва да разберете. Ако мислите, че животътъ може да се увеличава или намалява, грѣшите; ако мислите, че може да умрете  и да оживѣете, това сѫ състояния на живота. Трѣбва да имате една постоянна философия. Тъй както философитѣ разглеждатъ нѣщата, то е частично разглеждане.

 

Вземете личностьта. Казвате: „Азъ съмъ личность”. Личностьта не се състои само отъ единъ фактъ. Личностьта е единъ завършенъ резултатъ на физическия свѣтъ. Следователно всички сегашни хора не живѣятъ своето настояще, всички хора сега живѣятъ живота на миналитѣ вѣкове. Да ви приведа онзи примѣръ на съвременнитѣ астрономи. Вземете свѣтлината като единица, или скоростьта на свѣтлината. Мѫчно може да се опредѣли съ каква бързина пѫтува свѣтлината до Земята, но приблизително изминава около 300 хиляди километра въ секунда. Следователно ако вие сте на Мѣсечината, въ 3/4 отъ секундата или за около една секунда свѣтлината вече е отишла отъ Земята до Мѣсечината. Отъ Слънцето до Земята пристига за 8 минути, както изчисляватъ. (Значи свѣтлината, която сега възприемаме, не е тази, която сега излиза отъ Слънцето, а онази, която е излѣзла преди 8 минути.) А до най-далечнитѣ области на нашата Слънчева система, до крайнитѣ й предели, доколкото сега знаятъ, свѣтлината пристига за 5 часа. Авторътъ, който дава тѣзи изчисления, не е турилъ десетата планета, която сега е открита, но не е кръстена още. Има десета планета, която по голѣмина иде следъ Юпитеръ. А ако старовременнитѣ астролози дойдатъ въ вашитѣ времена, ще кажатъ, че има само седемь планети. Мѣркитѣ на тѣзи учени хора бѣха толкозъ ограничени, че не позволяваха никой другъ да оспорва тѣхната наука. Като имъ трѣбваше нѣкоя планета, турѣха Слънцето за планета. Иска не иска Слънцето, направиха го планета - въ тѣхната астрология то е взето като планета. Прави сѫ, може би, въ едно отношение - ако подразбиратъ, че планета е всѣко тѣло, въ което живѣятъ нѣкои организирани сѫщества; прави сѫ въ туй отношение. Но сега да оставимъ този въпросъ. Тѣ сѫ имали становище по него спорѣдъ степеньта на тѣхното съзнание. Въ ония времена нѣмаше тия уреди, съ които хората да видятъ, а тѣ не можеха да осъзнаятъ, че има и други планети. За примѣръ сега ние знаемъ, че има само седемь цвѣта, че има седемь тона. Сега музикантитѣ иматъ 8 октави на пианото. Споредъ нѣкои научни изследвания обаче, въ предната часть на човѣшкия мозъкъ има едно мѣсто, дето е поставенъ единъ органъ, който има 25 хиляди клавиша. Онзи, който не е запознатъ съ музиката, може отчасти да разбере какво нѣщо е музиката. Ако вие се качите въ свѣта на сѫществата, които сѫ по-развити отъ насъ, ще разберете: ние имаме претенции да мислимъ, че ние сме най-висшитѣ сѫщества на Земята, но истината е, че има далечъ по-развити и възвишени сѫщества, за които и хаберъ нѣмаме. Но ние не сме нѣщо отделно отъ тѣхъ, а сме едно цѣло. Цѣлокупното човѣчество е било отъ преди времето на Адамъ, преди да е съгрѣшило. Казва се, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Следъ туй направи още единъ човѣкъ отъ каль. Следователно има човѣци, които сѫ направени по образъ и подобие Божие, и други, които сѫ направени отъ каль, мязатъ на каль; тѣ иматъ жива душа и сѫ смѣсени. Еднитѣ ги наричатъ Синове Божии, а другитѣ ги наричатъ дъщери човѣшки. Казватъ, че тия Синове Божии се влюбили въ дъщеритѣ на човѣчеството. Митъ е това. Хубаво е да имате едно схващане, да разбирате какво се крие въ единъ митъ. Дъщеритѣ човѣшки сѫ тѣзи, които сѫ направени отъ каль, отъ материя. Каль употрѣбяватъ само българитѣ; кальта, която хората тъпчатъ по пѫтя, това наричатъ каль. Каль се нарича когато не е добре замесена, но когато е добре замесена, какъ я наричате вие? За примѣръ, когато една домакиня отъ житото замѣси хлѣбъ, какво ще го наречете? Вие имате въ нощвитѣ смлѣно жито - брашно и съ него замѣсвате хлѣба. После това, което замѣсвате въ нощвитѣ, го наричате тѣсто, нали? Като се омѣси тѣстото и като го опечете, вие го намирате за отлично.

 

Да се върнемъ къмъ стиха „Предъ всичкия народъ”. Това сѫ най-умнитѣ, най-възвишенитѣ души, които могатъ да се разбиратъ. Азъ подъ думитѣ „всичкия народъ” не разбирамъ тълпата, масата. Така можете да говорите вие за нѣкое стадо животни, но когато се отнася за народъ, се разбира най-разумното. Ако вие не внесете тая идея въ ума си, създавате най-голѣмото нещастие въ свѣта. Сега вие мислите, че онзи народъ, който Богъ е избралъ, ще седи  по-високо отъ васъ, или пъкъ вие съ вашето самомнение сте нѣщо много по-високо отъ нѣкои народи. Ще се повдигнете да мислите, че вие всички сте едно велико цѣло, нито по-високо, нито по-ниско отъ останалитѣ. Това е една обща психологическа слабость. Или вие мислите, че сегашнитѣ ви разбирания сѫ реални и не подлежатъ на измѣнения? Като казвамъ „вие”, не разбирамъ подъ това мѣстоимение васъ, слушателитѣ само.

 

Вие не можете да разберете смисъла на човѣшката речь, докато не дойдете до обикновенитѣ съюзи. Извадете съюзитѣ отъ речта и вижте какво ще представлява тя. Туй, което циментира, споява, това сѫ съюзитѣ. Прилагателнитѣ, глаголитѣ, сѫществителнитѣ безъ съюзитѣ сѫ като овцетѣ безъ овчарь. Следователно съюзитѣ сѫ овчарьтъ, който свързва и дава смисълъ. Като минавате покрай нѣкоя патка, тя казва: „Съ-съ-съ-съ" - съюзъ. Ти си разумно сѫщество, гледай да не тѣ сполети нѣкой глаголъ. Защото глаголътъ е действие. Кога се явяватъ глаголитѣ? Глаголитѣ се явиха, когато съгрѣши Адамъ. Преди да съгрѣши Адамъ нѣмаше никакви глаголи. Въ този смисълъ вие казвате: Азъ искахъ, бѣхъ, говорихъ, пихъ, мислихъ и т. н. Следъ като си искалъ, какво си направилъ? Далъ ли си нѣкакъвъ подтикъ? Казвате: култура, бояджийство. Съ бояджийство може ли да се оправи свѣтътъ? Може да се създаде една мода. То е хубаво, не е лошо това изкуство, но ако мислишъ, че като смѣсвашъ това и онова си направилъ нѣщо, ти нѣмашъ понятие за бояджийството. Ако е за бояджийство, птицитѣ сѫ хиляди пѫти по-майстори отъ насъ, хората. Цвѣтята, растенията сѫ още по-добри специалисти. А ние ги считаме за първокласни невѣжи. Растенията така се боядисватъ, че колкото и да пече слънцето, не се развалятъ краскитѣ имъ. Какво представлява едно цвѣте вие знаете ли? Говоря по новата философия. Подъ думата „цвѣтя” азъ разбирамъ нѣща, които не сѫ завършени, които не сѫ реални. Има много творения на Земята, които не сѫ реални, не сѫ завършени. За въ бѫдеще ще станатъ реални. И сегашниятъ материаленъ свѣтъ преди милиони години не бѣше реаленъ, а бѣше въ едно газообразно състояние. Имаше и тогава морета, сѫществуваха, само че не ги виждаха. И растения имаше, само че тия растения бѣха другояче организирани.

 

Азъ наричамъ отвлѣчени работи тия, които сѫ неразбрани. Тѣ трѣбва да се съпоставятъ съ разбраните. Предъ сегашнитѣ хора щомъ разглеждашъ една истина, тѣ ще кажатъ: Това съобразено ли е съ съвременната последна научна теория? Може да е съобразено, може да не е съобразено. Сегашнитѣ научни теории съобразени ли сѫ съ теориитѣ на миналото, съобразени ли сѫ съ теориитѣ на бѫдещето? Теориитѣ и хипотезитѣ, това сѫ стѫпала, по които ние се качваме нагоре. Всичкитѣ теории отъ създаването на мира съставятъ стѫпала, по които цѣлото човѣчество се качва, и нищо не е изгубено, Най-голѣмитѣ противоречия, които сѫ сѫществували нѣкѫде, сѫ изчезнали. Може да се каже, че тѣзи геологически формации сѫ образувани и че животътъ е едно противоречие. Това е една философия. Да вземемъ мисъльта: ти можешъ да мислишъ криво, както и да е. Но мисъльта, която ти пращашъ въ свѣта, е единъ физически принципъ. Дали ти мислишъ право или криво, ти вече творишъ въ свѣта. Тази сила - мисъльта, която е излѣзла отъ твоя умъ, тя твори. Отъ научно гледище, какъ се образуваха планинитѣ, какъ се образуваха скалитѣ? Може да обяснявате тѣхното образуване по единъ механиченъ начинъ, може да го обяснявате по единъ технически начинъ, но това е едно много леко обяснение. Фабрикитѣ, колелата какъ сѫ създадени? Каква сила е действала вѫтрѣ, докато се турятъ тия колелца въ действие, на работа? Първоначално тия фабрики сѫ сѫществували въ природата и по тѣхенъ образецъ сѫ създадени фабрикитѣ, които сега имаме. Какви ли не чудни инсталации има въ природата! Ако вие можете да погледнете въ една природна инсталация, малко ще се позасмѣете. Много хубава е. Все таки, трѣбва да се насърдчимъ като малкитѣ деца. Често детето рисува едно гардженце, майката се учудва и казва: „Гениално е това дете, на 4 ÷ 5 години е, а каква гарга е нарисувало!” Тя показва гаргата и се възхищава. Майката може би вижда бѫдещето, какво ще излѣзе отъ това дете, че ще стане великъ художникъ, гений. Права е майката въ това отношение. Виждате работата на художника: като тегли една крива линия, той туря основнитѣ черти на своята картина. Отъ тѣзи черти ще се познае, ще стане ли тя едно велико творение или не. Въ такива основни черти понѣкога може да изучавате характера на хората. И при човѣшкия характеръ най-първо се турятъ основнитѣ черти, следъ туй се турятъ сѣнкитѣ. Има основни черти, които Природата е положила въ вѣждитѣ на човѣка, има основни черти въ носа, въ устата, не само прави линии, но основни черти. Основната черта отъ детство до стара възрасть си остава неизмѣнна.

 

Та казвамъ: тѣзи основни черти съставятъ основното, върху което нашиятъ характеръ се гради. Даже ние, когато разглеждаме себе си, казваме: азъ не познавамъ себе си. За да познаешъ себе си, ти трѣбва да имашъ една основна черта въ ума си, която никой никога да не измѣни. Въ сърдцето си трѣбва да имашъ една основна черта, която да познавашъ и въ волята си трѣбва да имашъ една неизмѣнна черта, която да познавашъ.

 

Сега онѣзи отъ васъ, които по едно стечение на обстоятелствата не обичатъ дълбокото, казватъ: който много мисли, се поврѣжда. Вѣрно е, че който много мисли се поврѣжда, но и който не мисли се поврѣжда. Азъ ви казвамъ: като мислишъ ще се поврѣдишъ и като не мислишъ ще се поврѣдишъ. Кое е по-добре? По-добре е да мислишъ и да се поврѣдишъ, отколкото да не мислишъ и да се поврѣдишъ. Цель трѣбва да има въ живота. Мисъльта, това е цель. Когато дойдатъ тѣзи съюзи, съюзяването, тогава ще се образуватъ нѣщата. И онѣзи нѣща, които сега сѫ намъ непознати, ще ни станатъ познати. За примѣръ азъ наричамъ наука това: да се извади единъ недѫгъ на човѣшката душа, да се види какъвъ е той; напримѣръ крадливъ ли е човѣкъ или не е крадливъ. Споредъ моето становище науката е да намѣришъ финото въ човѣка; онова, обикновеното, всѣки може да го намѣри, да го види. Бѫдещото възпитание на хората ще зависи отъ това, да гледашъ положителната страна на всичко и да насърчавашъ всѣкиго къмъ успѣхъ. Въ това отношение азъ съмъ правилъ само нѣколко опита въ Варна. Имаше едно малко момиче, майка му постоянно му се караше, че не може да вземе три тона. Тя казваше: „Отъ нея всичко може да стане, но пѣвица не може да стане, не може да пѣе.” Но азъ знаѣхъ, че тя може да пѣе, защото въ рода имъ по майка и по баща имаше пѣвци, и майка й пѣеше. Когато баща й бѣше трезвенъ, не пѣеше, но щомъ изпие четвърть кило винце, започне да пѣе. Значи има хора, които сѫ музикални, но не пѣятъ въ трезво състояние; когато не сѫ трезви, пѣятъ. На туй момиче казахъ: Ти можешъ да пѣешъ, понеже въ рода ви има пѣвци. Ти ще пѣешъ! И следъ година-две тя пѣеше.

 

Не казвай, че не може да излѣзе нищо отъ тебъ, ти не познавашъ Божиитѣ планове. И като видишъ нѣкой човѣкъ, кажи: въ твоя родъ има даровити хора, и ти можешъ да сътворишъ нѣщо велико. Ти казвашъ: „Нищо не може да стане отъ менъ.” Ако ти, човѣкътъ, си направенъ отъ нѣкой грънчарь, разбирамъ, но ти си едно живо сѫщество, произведено отъ Природата - не ти се позволява да казвашъ, че отъ тебъ нищо нѣма да излѣзе! Тъй както разбирашъ, тъй както мислишъ, правъ си, но ако мислишъ другояче, ако измѣнишъ своята мисъль, отъ тебъ ще излѣзе нѣщо велико.

 

По единъ въпросъ хората сѫ раздѣлени: дали човѣкъ живѣе следъ смъртьта или не, дали има животъ или не. Отъ каквото становище и да се разглежда, този въпросъ научно не е поставенъ добре. Животътъ при извѣстни неблагоприятни условия може да престане да се проявява. При сегашнитѣ механични представи хората, които се занимаватъ съ физика, които изучаватъ пространството мислятъ, че пространството е празно, че между Земята и Слънцето е празно. Но това е едно заблуждение. Пространството е изпълнено, но не съ такъвъ материалъ както на Земята. Питамъ: ако това пространство е празно, тъй както си мислимъ, какъ е възможно слънчевата енергия да минава презъ празно пространство? Може ли да мине свѣтлината? Не може. Трѣбва да има нѣкакъвъ проводникъ. Онзи, който не разбира, ще каже: пространството е празно. Подъ празно пространство ние разбираме пространство, което предава енергия. Тъй разбирамъ, не че е празно, не че нѣма нищо въ пространството. После, тѣзи, които изучаватъ електричеството, казватъ какво нѣщо е електричеството, какво нѣщо е магнетизмътъ. Ами че електричеството отъ памти вѣка сѫществува. Твоята глава е едно електрическо динамо. Твоятъ „стомашенъ мозъкъ” е едно магнетично динамо. Онѣзи, които не разбиратъ, казватъ, че Богъ щѣлъ да унищожи търбуха и стомаха. Не, нѣма да ги унищожи. Подъ думата „търбухъ” въ преносенъ смисълъ се разбира едно неестествено, атавистично желание, което върви по единъ анормаленъ пѫть. Следователно всички тия желания у хората ще се унищожатъ и ще дойдатъ чисти желания въ човѣка. Лошото не е въ яденето, но трѣбва да знаешъ какво да ядешъ и какво да не ядешъ. Лошото не е въ пиенето, но да знаешъ какво да пиешъ. Лошото не е въ мисленето, но да знаешъ какво да мислишъ. Лошото не е въ чувстването. Вземете общото положение въ любовьта за примѣръ.

 

Ако види, че дъщеря й се е влюбила въ нѣкого, майката, докато е проповѣдвала, че трѣбва да се обичаме, ще се наежи: какъ дъщеря й си е позволила да се влюби въ нѣкого! Тя има криво разбиране за любовьта. Сегашната любовь е развита възъ основа на частната собственость. Любовьта не е въ притежанието на нѣщата. Но онзи, който се оженва за една жена, казва: „Ти моя частна собственость може ли да станешъ, тапия може ли да ми дадешъ? После, въ други рѫце да не минавашъ!” – Туй е частна собственость. Тази мома, преди да се ожени, се е срѣщала свободно съ единъ българинъ, съ другъ, никой не й прави бележка. Като даде тапия на своя мѫжъ, тя вече нѣма право да гледа настрани, трѣбва да гледа само въ една посока. Той й казва: „Какво право имашъ да гледашъ хората?” – На какво основание този мѫжъ твърди, че тази жена е негова частна собственость? Той не я е създалъ. Умъ има въ тази жена... Сега ще ме извините. Впрочемъ, нѣма какво да ме извинявате, нѣма какво да искамъ извинение, защото изнасямъ една истина. Ако ние живѣемъ въ миналото, единъ атавистиченъ животъ, трѣбва да го изправимъ. Този умъ, който сѫществува въ жена му, това сърдце, което сѫществува въ жена му, той ли ги създаде? Откѫде накѫде се яви тази претенция? Приемамъ, че може да има извѣстни заблуждения. Азъ не вземамъ мѫжа, както е сега създаденъ; още като се образува тази любовна връзка, тѣ се разпредѣлятъ: това ще направи мѫжътъ, това ще направи жената. Или си разпредѣлятъ работата, както растенията си разпредѣлятъ работата, както клончетата и коренитѣ на дървото. Мѫжътъ е долу въ коренитѣ, въ черната земя, а жената е въ клонищата. Двамата заедно се оженили. Колкото по-дълбоко обработватъ коренитѣ, толкозъ повече се развиватъ клонищата. Тамъ дето отиватъ коренитѣ, отиватъ и клонищата. Следователно има едно вѫтрѣшно съотношение между коренитѣ и клонищата. Онѣзи, които изучаватъ ботаниката, още не сѫ стигнали до тамъ. Тѣ считатъ това за илюзия. Но туй, което вие сега наричате илюзия, ще бѫде една реалность. За човѣкъ се казва, че той е една лоза. Ако човѣкътъ е лоза, кѫде е мѫжътъ, кѫде е жената? Мѫжътъ е въ краката, въ коренитѣ, жената е въ клонищата. Мѫжътъ казва: „Тя ли ще ми заповѣдва?” – Криво заключение. Никой никому не заповѣдва, има отношение. Преди всичко какво отношение има той? Хубавото въ нашата Земя е нейното отношение къмъ Слънцето. Фактътъ, че на Земята може да се развиватъ такива организми се дължи на онова благоприятно съчетание на условия, при които Земята е поставена. Въ слънчевата система нѣма по-благоприятни условия отъ тѣзи, въ които е поставена Земята. Но сѫществува единъ законъ на противоречие. Ако ти дадешъ добри условия на единъ човѣкъ, който не е готовъ въ даденъ случай да ги използва, той ще се спъне въ тѣхъ. Дайте на едни мѫжъ или на една жена красота, тѣ ще злоупотрѣбятъ съ своята красота. Дайте на единъ човѣкъ, който не е готовъ, 6огатство, той ще злоупотрѣби съ това богатство. Дайте на единъ човѣкъ, който не е готовъ, власть, сила, той ще злоупотрѣби съ тази власть. Следователно ние страдаме на Земята по единствената причина, че условията сѫ много благоприятни. Сега всички се считатъ нещастни. Вие сте нещастни отъ хубавитѣ условия на живота, които не сте използвали. Вие, мѫжетѣ, и досега мислитѣ какъ да подчините женитѣ си, да ги направите частна собственость. Вие, женитѣ, мислитѣ какъ да подмамите мѫжетѣ си, да ги направите частна собственость. Нѣкой пѫть жената налага мѫжа, нѣкой пѫть мѫжътъ налага жената. Най-после и двамата изсъхватъ - като изсъхнатъ коренитѣ, изсъхватъ и клонищата. Тогава казваме, че сѫ умрели. И ги изнесатъ. Това е смешната страна на живота, Защото азъ разглеждамъ живота отъ три положения.

 

За глупавитѣ животътъ е комиченъ, за обикновенитѣ той е трагиченъ, а за умнитѣ хора е драматиченъ. Или, съ други думи: ако животътъ ви се представя като една комедия, ще знаете, че сте единъ глупакъ. Щомъ смѣтате, че животътъ е трагиченъ, вие сте обикновенъ човѣкъ. А щомъ смѣтате, че е драматиченъ, вие сте гениаленъ. Нима мислите, че не е трагедия човѣкъ да умре? Нима мислите, че да се разостави мѫжътъ съ жената това не е драма? Нима мислите, че единъ богаташъ, който е смъкналъ своитѣ еполети и хубави дрехи, не е комиченъ? Съвременнитѣ религиозни хора, богати и сиромаси, иматъ два възгледа за онзи свѣтъ. (Ако има нѣкой отъ васъ, който е много религиозенъ, не говоря за васъ, но казвамъ само за едно вѣрую, което сѫществува не отъ сега, но отъ хиляди години.) Религиознитѣ богати хора мислятъ, че всѣки човѣкъ, който се облича много хубаво, който носи пръстени, нанизи, огърлици, хубави лачени обувки, бѣли гащи, той навсѣкѫде може да влѣзе. И само той може да влѣзе въ Царството Божие. - Не може да влѣзе навсѣкѫде. Религиознитѣ бѣдни хора пъкъ мислятъ, че всѣки човѣкъ, който ходи опърпанъ, скѫсанъ, невчесанъ, е влѣзълъ въ Царството Божие. Когато нѣкои искатъ да иматъ влияние, тази идея трѣбва да я доразвиятъ. Подъ истинско богатство се разбира скромностьта на човѣка, но скромностьта не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Лошото е това, че ние не сме добре облечѣни. Лошото е, ако ти нѣмашъ характеръ, ако не си облѣченъ съ онази свѣтла дреха на добродетельта, на доброто, ако ти не си облѣченъ съ дрехата на любовьта, ако не си облѣченъ съ дрехата на мѫдростьта, на разбирането, на онова, разумното разбиране, ако погледътъ ти не е живъ, ако въ него нѣма разумность. Какво си се обезсърдчилъ? Казвашъ: „Свърши се.” Какво се е свършило? „Отсега нататъкъ отъ менъ човѣкъ нѣма да стане.” Та ти досега ако не си билъ човѣкъ, отсега нататъкъ ли ще бѫдешъ? Ако досега не си билъ свободенъ, та отсега нататъкъ ли ще станешъ свободенъ? Казвате: „Да се разбираме, да не споримъ.” Не е въпросъ въ споренето, не е въпросъ за вашето вѣрую. Моето почитание къмъ всѣко едно вѣрую! За менъ всѣко вѣрую е една дреха, която човѣкъ има на Земята; една дреха, колкото и да е проста, при дадени условия е хубава. Ние не трѣбва да мислимъ, че тя е единствената дреха и като нея нѣма друга. Трѣбва да знаемъ, че тази дреха е потрѣбна. Никога не се старайте хората да иматъ вашитѣ възгледи за живота, понеже е невъзможно. Хубавото въ свѣта е, че сте различни, имате и различни възгледи за живота.

 

Нѣма друго сѫщество, което да има точно такива идеи като вашитѣ. Може да има едно сѫщество, то ще има само опакото на вашитѣ възгледи. Религиознитѣ хора искатъ всички хора да станатъ религиозни. Това е заблуждение. Ако всички хора сега станѣха религиозни, то е загубена работа. Другъ казва: всички трѣбва да станатъ материалисти. Материалисти да станатъ, и то не е право. Че тѣ и сега сѫ материалисти. Кой не е материалистъ? Единъ свещеникъ казваше: „Азъ не съмъ материалистъ.” Казвамъ: точно ти си материалистъ. Ти си облѣченъ цель въ материя, ядешъ и пиешъ и благославяшъ, и после казвашъ, че не си материалистъ. Всички хора сѫ материалисти, щомъ сѫ облечѣни въ материя. Подъ думата „духовни хора” да обясня какво разбирамъ. Материализмътъ, това е магнетизъмъ; идеализмътъ, това е електричество. Идеализмътъ значи силитѣ да действатъ по права линия, по кѫситѣ линии въ природата, а при материализма обратното. Има разлика между едно магнетично поле и едно електрическо поле. Има една тъмна зона, която е като граница на едното и другото братство. Защото онзи, който има туй магнетично поле, въ него има едно разстояние, една граница, около която той образува единъ водовъртежъ, който всичко привлича, всичкия магнетизъмъ въ пространството. Ученитѣ хора казватъ: това въртене спира магнетичнитѣ сили. Защото магнетизмътъ е, който твори, който създава. Тамъ дето астрономитѣ виждатъ, че пространството е празно, има голѣми долини - това сѫ полетата на електричеството, на онова електричество, което мислимъ, че е неразумно. Това сѫ разумни сили, които действатъ въ природата. Сега, не разбирайте това въ тѣсния смисълъ, че искамъ да ви подведа къмъ едно вѣрую, което не е истинно. Ако азъ искамъ да ви представя една истина, която не сѫществува въ свѣта, какво печеля отъ това? Да ви заблуждавамъ ли? Ако азъ ви представя една истина, която не сѫществува въ природата, вие губите. У насъ, у всинца ни има едно желание да разберемъ свѣта, природата такива, каквито сѫ. Трѣбва да правимъ корекции въ всичкитѣ си схващания, тъй както ученитѣ хора правятъ постоянно корекции. Туй има смисълъ. Приятно е, че правятъ всѣки день корекции въ своитѣ научни теории. Въ представите за създаването на свѣта всѣки день става едно разширение. Въ туй отношение ученитѣ хора не сѫ тѣсногръди. За религиознитѣ, хора има една опасность - да не възприематъ по-новитѣ открития. Не че искамъ да ги сѫдя, че не сѫ учени. Религиознитѣ хора живѣятъ въ полето на магнетизма. Тѣ искатъ да печелятъ, да иматъ бѫдеще. Ученитѣ пъкъ искатъ да привлѣкатъ свѣта да мисли. Религиознитѣ хора искатъ да привлѣкатъ свѣта чрезъ вѣрата. Но вѣрата само по себе си, ако е неразумна, то е суевѣрие. Тѣ поставятъ нѣщата въ себе си тъй, както не сѫществуватъ въ свѣта. Но нѣщата отвънъ - свѣтътъ, слънцето, въздухътъ, водата, свѣтлината - иматъ отношение къмъ човѣка. Защото, ако, ти не знаешъ да пиешъ вода, ако ти не знаешъ да дишашъ, ако ти не знаешъ да спишъ, ако ти не знаешъ какъ да ядешъ, ако не знаешъ какъ да се обличашъ, ако не знаешъ какъ да се радвашъ, какъ да мислишъ, въпреки вѣрата ти нещастията ще се случватъ. Ти не си вѣрващъ, а си суевѣренъ.

 

Като погледна косата на единъ човѣкъ, зная вече ще успѣе ли този човѣкъ или не. Главата, устройството на мозъка е най-важно за успѣха, но сѫщо едни остри, твърди, разхвърляни коси говорятъ за цель хаосъ въ тази глава. Въ този смисълъ не само гладкостьта на косъма е важна, но и всички линии по лицето говорятъ ще успѣе ли човѣкъ въ живота си и или не. Нѣкои религиозни често казватъ за нѣкого: лицето му свети, сияе; отлично сияние се излѫчва отъ този човѣкъ. Свѣто сияйно лице. Азъ не бихъ желалъ да имамъ такова сияйно лице. Като умре човѣкъ, какво ще стане съ това сияйно лице? Или за нѣкой умрелъ казвате: умре човѣкътъ, цель сияе, какво свѣтло лице! Това показва, че този човѣкъ се е безпокоилъ много приживе и сега като е умрелъ, вижда истината; всичко е разбралъ, всичко му е станало ясно относно живота му тукъ на Земята - просвѣтва му. Казва: много голѣма грѣшка направихъ, много голѣми мѫчнотии минахъ, много се безпокоихъ за нищо, сега мога да мисля за нѣщата както сѫ. Сега се успокоява, гледа нагоре. Затова умрелитѣ хора не ги турятъ съ лицето надолу, а съ лицето нагоре. Прекръстосватъ рѫцетѣ ямъ и казватъ: „Нѣма да пипашъ нищо. Съ празни и примирени рѫце ще си заминешъ. Нѣма да пипашъ дето не трѣбва, ще пипашъ дето трѣбва.” Азъ изнасямъ една истина.

 

Въ живота си ти съ своитѣ мисли ковешъ своята сѫдба. Единъ народъ самъ кове своята сѫдба. Едно общество само кове своята сѫдба. Единъ човѣкъ кове самъ своята сѫдба. Ти съ своето вѣрую ковешъ своята сѫдба, съ своята наука, съ своята поезия, съ своята философия - съ всичко ковешъ своята сѫдба. Затова трѣбва да бѫдешъ внимателенъ. Ти ковешъ сѫдбата си съ своя мирогледъ, съ търпението си, съ дѣлата си. Имай търпение да изслушвашъ другитѣ.

 

Сега да ви приведа единъ примѣръ. Примѣритѣ изобщо не сѫ едно доказателство, тѣ сѫ само едно обяснение. Единъ примѣръ, една аналогия - това не е доказателство. Даже най-голѣмитѣ доказателства, които физицитѣ могатъ да ви дадатъ, и тѣ не сѫ доказателства. Ако единъ физикъ изучава теоретически полето, електрическитѣ свойства, напримѣръ, или сегашната теория за образуването на материята, той може да прави различие между единъ атомъ и единъ йонъ. Сегашнитѣ физици разграничаватъ сѫщо материалнитѣ частици на атома. Тѣ сѫ дошли до една електрическа единица, до единъ електрически пълнежъ, който е толкова малъкъ, че не може да се дѣли. За това има редъ доказателства. Като вземете за единица водорода, относителното тегло на кислорода е 8:1... За нѣкои отъ васъ това сѫ отвлѣчени работи, при това не могатъ да се свържатъ. Какво отношение иматъ кислородътъ и водородътъ спрямо васъ? Иматъ отношение, вие постоянно ги възприемате. Този водородъ и този кислородъ постоянно влизатъ въ дробоветѣ ви. Затова ви интересуватъ. Отъ вашето разбиране на кислорода и водорода зависи бѫдещото състояние на тѣлата ви. Отъ разбирането на водата, която възприемате, отъ нейнитѣ елементи зависи здравословното състояние на вашето тѣло. Отъ елементитѣ на храната, която възприемате, зависи здравословното състояние на вашия организъмъ.

 

Много пѫти ученитѣ хора познаватъ единъ човѣкъ по носа му, по вѣждитѣ му, по височината на челото му, по ухото му, по дебелината на рѫцетѣ, по движението на пръститѣ, по линиитѣ на дланьта. Дали пръститѣ сѫ гладки или заострени, кѫси ли сѫ или дълги, всичко има извѣстно значение, ако човѣкъ разбира. После, рѫката ако е космата, говори за мѫжественость и грубость. Нѣкоя рѫка е женствена, кожата е гладка, мека, безъ косми, това значи, че преобладава едно меко, магнетично чувство. Космата рѫка показва енергия, мѫжественость, електричество. Космитѣ, това сѫ гори насадени, а голата рѫка, това сѫ полета съ жито. Казвате: косматъ е този човѣкъ. Ако всичко е покрито съ косми, тамъ е опасностьта. Животнитѣ сѫ покрити съ косми. А човѣкъ е влѣзълъ въ полето на магнетизма, въ полето на сърдцето. Всичкото преобразуване става, защото човѣкъ минава въ единъ по-висшъ свѣтъ, дето силитѣ действатъ по-разумно. Следователно, за въ бѫдеще тѣлото ви трѣбва да се измѣни. Ако не се измѣни, това, което сега учитѣ, е изгубена работа, безсмислено е. Главата ви трѣбва да се измѣни. Всичко, казва Писанието, ще се измѣни. И трѣбва да се измѣни. Въ туй седи  прогресътъ. И въ живота си, именно, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да види въ своята мисъль, че вѫтрѣшно е станала промѣна въ него, но той трѣбва да види едно коренно измѣнение, материална промѣна и въ своето тѣло. Ако вашиятъ носъ е по-дълъгъ, отколкото трѣбва, вие не можете да бѫдете много наблюдателенъ. Ако носътъ ви е дълъгъ и тѣсенъ долу, дето сѫ крилата на дробоветѣ, тогава вие ще имате една канализация съ огромна енергия, но съ тѣсни трѫби. Тогава казвамъ, че вашата канализация може да се спука отъ напрежение. А когато носътъ е широкъ и кѫсъ, тогава трѫбите сѫ много широки и водата само се показва, тогава казваме, че тия трѫби ще мухлясатъ. Следователно дъното, широчината на носа трѣбва да съотвѣтства на дебелината. Въ природата има съотвѣтствие. Енергията минава презъ носа, но той е само едни външенъ обектъ. Тъй както единъ уредъ, напримѣръ барометъръ, показва промѣната на времето, едно особено състояние на атмосферата, така и носътъ е барометъръ, който показва вѫтрешното състояние на човѣка.

 

Този барометъръ вие трѣбва да го проучите. Не трѣбва никога грубо да го хващате или да го теглите грубо. То не е хубаво. Пазѣте се отъ това. Ще пипнете леко, нѣжно носа си, ще кажете: ти трѣбва да мислишъ хубаво. Като направите погрѣшка, кажете: ти трѣбва да мислишъ малко. Седнали сте, но постоянно мърдате, кривите рѫцетѣ си, просто не знаете какъ да ги движите, кѫде да ги поставите. Сложите ли го отзадъ на кръста, работата е още по-забатачена. Ако сте студентъ и знаете, че професорътъ е страшенъ, обича да кѫса студентитѣ, вие помилвайте носа си и кажете: не бой се, ти ще издържишъ. Като пипнете носа си и професорътъ ще стане по-снизходителенъ. Но ако се уплашите отъ професора, ще събудите неговитѣ сили на подозрѣние, той ще ви погледне и ще каже: ти искашъ да минешъ евтино. Всѣки студентъ, както и всѣки човѣкъ, самъ си създава нещастията. Ние въ свѣта съ своитѣ неправилни мисли - майки и бащи - създаваме редъ поколѣния нещастни. Нѣкога нѣкой роди мисъльта, че трѣбва да воюва. Азъ не отричамъ воюването, войната; трѣбва човѣкъ да воюва, но правилна да воюва. Ако ти ще се биешъ и ще плащашъ контрибуции, не воювай. Ако ти воювашъ и повдигнешъ себе си, воювай тогава. Въ природата ние трѣбва да воюваме, но не трѣбва да убиваме, нищо повече! Воюване безъ убиване! Всичкото престѫпление не е въ воюването, но въ убиването. Нѣмаме право да рушимъ това, което не сме създали. Отъ създаването на свѣта досега народитѣ плащатъ данъкъ на убиването. Въ XIX вѣкъ китайцитѣ и руситѣ имаха единъ споръ. Рускиятъ императоръ заповѣдалъ да иде единъ генералъ и да наложи на китайцитѣ това, което той искалъ. Тогава китайскиятъ адмиралъ казва на руския генералъ: „Ти си уменъ човѣкъ, и азъ съмъ уменъ човѣкъ. Твоятъ царь и моятъ царь сѫ се скарали, сега ние да приемемъ да се убиваме, това не е умно. Ние ще направимъ една престрѣлка, ще стрѣляме, но нѣма да убиваме. Вие ще направите сѫщото. Тогава ще кажемъ: ние побѣдихме и вие побѣдихтѣ.” Ще кажете: това е по китайски. Ние считаме побѣда, когато унищожимъ неприятеля. Въ природата сѫществува единъ законъ: този, който убива, въ следващото прераждане ще бѫде убитъ: Унищожишъ ли, ще тѣ унищожатъ. Въ това отношение природата е безпощадна.

 

Имаме примѣръ когато Давидъ следъ своята побѣда взе трона на израилѣвитѣ царе, искаше да създаде храмъ на Бога. Богъ му каза: „Нѣма да съградишъ храмъ, понеже много кръвь си пролѣлъ.” А Давидъ го наричатъ слънце на Бога. Богъ казва: „Твоитѣ рѫце сѫ оцапани съ кръвь, ти не можешъ да ми съградишъ храмъ, но синътъ ти, който е излѣзълъ отъ твоитѣ чресла, той ще ми съгради храмъ.” Цѣли поколѣния сѫ оцапани съ кръвь. Всичката сегашна култура трѣбва да си замине. Всички онѣзи хора, на които рѫцетѣ сѫ оцапани съ кръвь, не могатъ да бѫдатъ носители на бѫдещата култура, не могатъ да създадатъ туй великото здание на човѣшкия храмъ. Тѣ не могатъ да дадатъ подтикъ на човѣшкия умъ, не могатъ да дадатъ подтикъ на човѣшкото сърдце, не могатъ да дадатъ подтикъ на човѣшката душа. Трѣбва да се преродятъ изново, да се претопятъ. Нѣма да се изгубятъ. Тѣ даже ако бѣха умни, трѣбваше да повикатъ онѣзи, на които рѫцетѣ не сѫ оцапани съ кръвь и да кажатъ: елате вие, на които рѫцетѣ сѫ чисти! Понеже нашитѣ рѫце сѫ много оцапани съ кръвь, много съжаляваме, затова елате вие, на които рѫцетѣ сѫ чисти, замѣстете нашата култура и продължете нашата работа.

 

Питамъ: днесь хората дошли ли сѫ до това съзнание? Днесь има борба между пролѣтарии и буржоа. И еднитѣ, и другитѣ сѫ избѣгали отъ рая; и еднитѣ, и другитѣ сѫ ни проповѣдвали нѣкакъвъ рай. И единиятъ, и другиятъ рай ще дойдатъ на власть. Раятъ на пролѣтариитѣ ще бѫде като този на буржоата. Хората сѫ се раздѣлили. Или азъ казвамъ: засега женитѣ сѫ пролѣтарии, а мѫжетѣ сѫ буржоа. За въ бѫдеще женитѣ ще бѫдатъ буржоа, а мѫжетѣ пролѣтарии. Това сѫ две партии - мѫже и жени. Хората въ свѣта се нагаждатъ - еднитѣ сѫ женска партия, а другитѣ мѫжка партия. Каквото и да изисквате, да мислите, каквито принципи има тази партия, такива ще има и другата. Азъ не сѫдя. Затова ви казахъ само онова разсѫждение, че каквито сѫ буржоата, такива сѫ и пролѣтариитѣ. Ако партията въ свѣта може да бѫде носитель на извѣстни идеи, които сѫ въ природата, добре дошла е. Ако една религия може да стане носитель на онова учение, което го има въ природата, на една наука, на единъ разумъ, какъвто и да е той, който ще носи добро, това е религия. Но ако една партия не може да носи тѣзи принципи; тя е осѫдена отъ природата, която е безпощадна. Ние не сѫдимъ партията, защото и да сѫдимъ, нѣмаме власть да проведемъ нашето становище въ действие. Защо ще сѫдя хората, ако не мога да ги изправя? Ще кажа на нѣкого: Ти си кривъ. Хубаво, щомъ е кривъ, кривъ е, но какъ ще го изправя? Природата си има начини за изправѣне. Въ природата смъртьта сѫществува като начинъ за изправѣне на човѣшкитѣ погрѣшки. Хората трѣбва да умратъ, за да изправятъ своитѣ погрѣшки. Отъ толкова хиляди години много малко хора има, които сѫ убѣдени, че не трѣбва да правятъ зло. Като го направятъ, тогава иде смъртьта като единъ фактъ, за да изправи злото въ свѣта. Статистиката показва, че повече лошитѣ хора умиратъ, отколкото добритѣ. И добритѣ хора умиратъ. Кога? Когато съгрѣшатъ. Всѣки единъ добъръ човѣкъ е умрелъ при направѣнето на една погрѣшка.

 

Сега да ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ него се разказва за царството на Езеръ-Бутъ, който ималъ дъщеря Марима. Не сте били въ това Царство. Но приказката, както и да я преведете въ сегашния животъ, ще видите, че туй, което е станало тогава, става и сега. Ако не ставаше сега, нѣмаше да ви разказвамъ тази приказка, тя не би имала никакво отношение къмъ сегашния животъ. Ако свѣтлината на миналото нѣма отношение къмъ настоящето, тя не е потрѣбна. Но тази свѣтлина, която въ настоящия моментъ възприемаме, е всѫщностъ свѣтлина отъ миналото - 8 минути има откакто е излѣзла отъ Слънцето. Чудеса могатъ да станатъ за 8 минути. Нѣкой пѫть свѣтлината достига до насъ отъ нѣкоя далечна звѣздна система за 100 милиона години, нѣкой пѫть за 900 милиона години. Ти казвашъ: видѣхъ въ телескопа една мъглѣвина. Питамъ: тази свѣтлина е пристигнала сега въ телескопа, но преди 900 милиона години е излѣзла отъ тази мъглѣвина. А сега какво става тамъ? Има нѣщо, но не се знае. Казватъ за тебъ: той е ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ - знае допреди 900 милиона години какво е станало на мъглѣвината. Или да ви преведа на вашъ езикъ: виждате едно детенце, което тежи 4 килограма. Следъ 20 години го намирате, но вече не е 4, а 75 килограма. Или казвашъ за нѣкого: едно време ти бѣше много добъръ. – Кога? Преди 20 години? Преди 20 години този човѣкъ е слѣзълъ отъ небето, неговиятъ духъ е слизалъ отъ небето. Защото и хората слизатъ отъ небето. Но когато единъ човѣкъ слиза, предъ него вървятъ слуги, коли, говеда и най-после ще дойде господарьтъ. Той иде отъ пространството, нѣма го още. Той се образува. Като дойде господарьтъ - духътъ, събужда се съзнанието на човѣка. Всички знаятъ, че той е господарь. Преди да е дошълъ, човѣкъ е можелъ всичко да направи. Та много отъ вашитѣ господари не сѫ дошли още. Има господари, които ще дойдатъ, когато човѣкъ е на 21 години, други ще дойдатъ, когато е на 84 години, други ще дойдатъ на 120 години. Това сѫ степени на съзнание. Следъ като дойде онзи господарь на 120 години, жительтъ му казва: „Много кѫсно е дошълъ господарьтъ. Едно време азъ бѣхъ много младъ, всичко можехъ да направя, но сега както виждашъ, краката не ми държатъ.” Господарьтъ го погледне, погледне и каже: „Трѣбва да тѣ взема съ себе си” – осиновява го. Вие казвате: еди-кой си старъ човѣкъ на 120 години умрелъ. – Като дошълъ господарьтъ на 120 години, взелъ го съ себе си.

 

И всѣкога ние умираме, когато дойде този нашъ възлюбенъ, когото ще чакаме. Той като дойде, казва: хайде, тукъ нѣма условия. Следъ туй хората ще поплачатъ. Та нима онази мома, която излиза отъ бащиния си домъ, е умрела? Та нима онзи момъкъ, който е отишълъ да работи, е умрелъ? Та всички наши дѣди и прадѣди сѫ отишли на работа. Вие сте имъ турили кръстъ, поливате ги, ходите да се молите на тѣхъ. Моитѣ почитания къмъ вѣрата на хората. Азъ не смѣя понѣкога да си изкажа моето вѣрване за онзи свѣтъ. Питатъ ме нѣкой пѫть, има ли задгробенъ животъ. Казвамъ: има и нѣма задгробенъ животъ. – Ти не си опредѣленъ. – Азъ съмъ толкова опредѣленъ, колкото си и ти опредѣленъ. Отъ моето гледище, животъ следъ гроба нѣма. Отъ моето гледище гробъ нѣма. Тогава? – Споредъ менъ животътъ може да измѣни формата си въ друга. То е фикция, че човѣкъ може да умре, то е ограничение на съзнанието. Възможно е, тъй както единъ търговецъ може да фалира, да изгуби 100 милиона; тъй както единъ студентъ могатъ да го скѫсатъ; или както жената може да напусне мѫжа си. Туй е едно състояние. Умрелъ, тоесть скѫсали го. Умрелъ - изгубилъ имането си. Но никога човѣшката душа не може да напусне, да излѣзе извънъ рамкитѣ на природата. Нѣкой казва: на менъ ми дотегна, не искамъ вече да обичамъ. Ще обичашъ и оттатъкъ ще минешъ, насила ще обичашъ. Нѣкой казва: азъ нѣма да ямъ. – Ти се опитай най-първо може ли да не ядешъ. Колко дни ще се въздържашъ да не ядешъ? Ти се опитай, вижъ колко дни може да не ядешъ. Колкото дни може да не ядешъ, толкова дни може да се въздържашъ да не обичашъ. – Ама азъ не искамъ. – Опитай се! Криво разбиране имате за любовьта. Откажете се отъ частната собственость.

 

Най-първо, когато се женитѣ, да знаете дали жена ви ви обича или не. Ако ви обича, нейната любовь не може да се измѣни. Ако се измѣни, не ви е обичала. Тъй щото предизвикайте нейната любовь. Не че тя не може да ви обича; ако тя не ви обича, вие не сте я обичали, нищо повече! Ако нѣкой не ви обича, и вие не го обичате.

 

Сега ще ви приведа този примѣръ за Езеръ-Бутъ, неговата дъщеря Марима и онзи неинъ възлюбенъ Елонъ. Това е друга форма. Тя била знатна въ царството на баща си. Единъ день иде при нея едно бѣдно момиче. Тя си правѣла прическата и казала на прислугата: „Кажѣте на това момиче, че съмъ много заета съ своята прическа, другъ пѫть да дойде.” Когато излѣзло момичето, препъва се и пада, но тя продължила да си прави прическата. Иде нейниятъ възлюбенъ, качватъ се на два коня - тя на червенъ, той на бѣлъ - и тръгватъ по Ливийската пустиня да се разхождатъ. По едно време нейниятъ възлюбенъ пада отъ коня и свършва. Виква тя да плаче, казва: „О, слънце на живота ми, свѣтътъ вече почерня за менъ! Ти си единствената ми надежда. Ти като умрешъ, за менъ какво остава, освѣнъ и азъ да умра!” Разбирамъ колко време би траяла тази скръбь, но минава тогава оттамъ учительтъ на Елонъ (той билъ ученикъ на Ешуа-Бетунъ), който й казва:

 

– Не плачи, той почива. Ще се събуди.

 

– Но той се уби!

 

– Не знаешъ ти отъ какво произтича твоето нещастие. Като си правѣше прическата, ти не услужи на онова младо момиче. Прическата ти е много хубава, но ти създаде едно нещастие на своя възлюбенъ. Той дойде при тебъ, но не дойде да ме попита. Той бѣше мой ученикъ. Но азъ искамъ да ви услужа, не съмъ противъ вашата любовь, азъ се радвамъ.

 

Тогава той хваща младежа за ухото и му казва:

 

– Слушай, когато се женишъ, трѣбва да питашъ своя учитель.

 

Елонъ се събужда и става. Повежда ги и двамата и казва на Марима:

 

– Ти, когато си правишъ прическата, първо услужи и после пакъ продължи съ нея.

 

Казвамъ: нашитѣ нещастия ставатъ отъ нашитѣ прически. Богатиятъ си прави прическата и казва: „Сега нѣмамъ време”; бѣдниятъ си отива. Онзи, който проповѣдва нѣкоя истина, той не пита Господа какъ да проповѣдва, казва: „Азъ съмъ свободенъ човѣкъ.” Свободенъ е онзи, който говори истината. Ако тази истина, която ти говоришъ, произвежда пертурбации въ човѣшката душа, ако ти причинява страдание, това не е никаква истина. Онзи, който проповѣдва истината, Тя произвежда радость дълбоко въ душата му. Вие всички говорите истина, но истина е само онова, което носи безсмъртие, сила въ организма. Всичко въ свѣта се дължи на истината. Въ даденъ случай, когато вие искате да изкажете вашата любовь, спрете се, попитайте какъ да я изкажете. При кого? При болния, който е на умиране, който се моли. Изкажете своята любовь при бѣдния, който се молилъ, за да престанатъ страданията му. Подъ молитва азъ разбирамъ, когато дойдатъ най-дълбокитѣ страдания, отчаяния и си кажешъ: душа нѣма ли, която да разбира моитѣ страдания! Молитвата къмъ Бога - това е разговоръ. Богъ, който живѣе въ насъ, казва: „Иди да помогнешъ на онѣзи, страдащитѣ заради Менъ.” Ти казвашъ: „Господи, работа имамъ, не мога да си оставя работата.” Господъ пише въ книгата: „Ти ще паднешъ отъ коня.”

 

Хубаво, азъ често казвамъ, че женитѣ сѫ, които създаватъ нещастие на мѫжетѣ. На всѣка жена, която пъшка и плаче, казвамъ: ще кажешъ: „Господи, на този мой мѫжъ дай му добъръ разумъ. Измѫчи ме.” И мѫжътъ като я гледа, казва: „Какво виждамъ въ твоитѣ очи?” Значи ще падне отъ коня. Той нѣма право да измѫчва тази Божествена дъщеря, жената, това последно творение на Бога. Тя е последна, която е създадена, оттамъ насетне нищо не е създадено. Оттамъ насетне хората правятъ само каши, това-онова. Ако ние не можемъ да разберемъ това последно творение, което е излѣзло отъ човѣка, то какви човѣци сме? Първото творение, това е човѣкътъ. Второто творение, това е жената. Ако жената не разбира първото творение на Бога и ако мѫжътъ не разбира второто творение на Бога, значи нищо не разбираме. Не е въпросъ да бѫдемъ господари, но да се създаде извѣстна връзка. Като види жената онзи мѫжъ, да каже: „Господъ създаде това творение.” Ако мѫжътъ вижда жената, последното творение, което Богъ е създалъ, да каже: „Това е любовьта въ свѣта, която трѣбва да се яви.” Защото жената е врата за любовьта. Ако ти не познавашъ жената - любовьта, за тебъ любовьта ще бѫде чужда презъ всичкитѣ вѣкове, нищо не е въ състояние да отвори вратата на любовьта. А това е смисълътъ на живота. Мѫжътъ е врата за Божествената мѫдрость; ако жената не познава мѫжа, свѣтлината нѣма да дойде до нея. Но ако мѫжътъ и жената, братътъ и сестрата, майката и бащата не се разбиратъ, никаква наука, никаква култура не може да се яви. Защото небеснитѣ тѣла иматъ едно съотвѣтствие на Земята. Има една наука, съ която нѣщата на Земята могатъ да се обяснятъ. Ние не искаме женитѣ да станатъ господари. Засега Природата иска да направи жената работница, да я извади, да я направи майка, а майката е врата за любовьта. Друга една фаза ще настане следъ майката: майката трѣбва да стане дѣвица. То е едно високо състояние - да е абсолютно свободна. Щомъ е майка, тя има свободни отношения къмъ сина и дъщерята. Щомъ е майка, тя има отношение къмъ всички умствено, духовно. Това е майката. Майката трѣбва да се освободи отъ всички тия връзки, да стане свободна, естествена. И които иматъ отношение, да сѫ доволни отъ нея. Ако майката следъ като стане майка нищо не е припечелила, де е майчинството? Ако любовьта не дойде въ свѣта, смъртьта ще царува на Земята.

 

Сега, моралътъ какъвъ трѣбва да бѫде? Една княгиня подъ името Матилда, следъ като чела стихове отъ единъ поетъ, Уйлямъ, знаменитъ поетъ отъ XIX вѣкъ, толкова се влюбила въ него, че извадила единъ много скѫпоцѣненъ пръстенъ и му го дала. Следъ една година вижда, че пръстенътъ на рѫката му го нѣма. Попитала го кѫде е; отговорилъ, че го е оставилъ въ кѫщи, не искалъ да го носи. Тя настояла: „Кажи ми истината. – Ще ме извинишъ, но за да напечатамъ моето творение, заложихъ твоя пръстенъ.” Питамъ тогава: моралътъ кѫде е? Напечатването на неговитѣ стихове ли е по-горе отъ даването на пръстена? Това да излѣзатъ стиховетѣ ли е по-горе, или любовьта на княгинята? Тя нищо не му казала, отива при бижутера, дава му паритѣ и си взема пръстена назадъ. Питамъ: ако имате една дарба, която Богъ ви е далъ като единъ пръстенъ, и вие го заложите, за да напечатате вашитѣ стихове на Земята, прави ли сте? Че какъвъ е сегашниятъ моралъ въ свѣта? Този моралъ трѣбва да бѫде еднакъвъ за всички, като започнемъ отъ най-високото мѣсто, отъ царя, до последния, който живѣе въ колиба. Този моралъ трѣбва да бѫде еднакъвъ къмъ всичкитѣ. Това наричамъ будность на душата. Като срѣщна единъ царь и единъ човѣкъ отъ колиба, въ духовно отношение трѣбва да ги поставя като че сѫ братя, излѣзли отъ сѫщото мѣсто. Ако вземете една вода, която е минала хиляди километри и се е окаляла, и водата, която сега изтича отъ извора, каква е разликата между едната и другата? Почти никаква разлика нѣма. Разликата е, че онази, която е текла, има малко каль, но тази каль, влѣзла въ водата, тя не може да се разложи, тази вода като мине презъ нѣкои пластове, ще се очисти.

 

Следователно онзи, който стои на положението на своята висота и мисли, че е свѣтъ и чистъ, азъ се радвамъ, той сега е излѣзълъ отъ извора; а онзи, който се е огрѣшилъ, е миналъ презъ всичкитѣ несгоди на чернозема и се е окалялъ; защо да му приписваме извѣстно престѫпление и да казваме: голѣмъ грѣшникъ е той. Външно е грѣшенъ. Въ туй отношение въ нашия организъмъ има престѫпление. Нѣкой казва: да не нося престѫпление? Разправяше ми една жена веднъжъ: „Не зная какъ ще ми обясните това, но непрекѫснато живѣя подъ страхъ и едни други още по-лоши състояния. Напримѣръ, нѣкой пѫть съмъ наготвила много хубаво ядене, а като дойде мѫжътъ ми, имамъ желание да вдигна нѣкой предметъ и да го ударя. Чудя се отде ми идва тази мисъль. Азъ нѣмахъ това желание у себе си, чудя се отде дойде! Азъ съмъ нѣжна, деликатна жена, пъкъ искамъ да го блъсна въ главата. Нормална съмъ, а защо искамъ това? Ако го бутна съ гърнето, ще му пукна главата.” Казвамъ: атавизъмъ е това. Ние имаме да даваме по нѣкой пѫть нѣкому нѣщо, останало отъ миналъ животъ. Ти искашъ нѣкому да дадешъ да се разбере и казвашъ: азъ ще му дамъ да се разбере, азъ ще го нарѣжа хубаво. Но като го нарѣжешъ какво ще спечелишъ, или какво ще направишъ? Нищо нѣма да направишъ. Или казвашъ: ще го поокастря. – Чудна е тази философия. Азъ съмъ противъ рѣзането на дърветата и противъ, кастренето. Не се разрѣшаватъ въпроситѣ нито по единия начинъ, нито по другия. Та състоянията, които тѣ нападатъ, сѫ остатъкъ отъ миналото. Онова, истинското разбиране на живота кѫде е?

 

Сѫществува една философия вѫтрѣ въ самитѣ насъ. Очистете се най-първо отъ всички посторонни влияния на редъ поколѣния въ васъ и елате до онзи свѣтъ, въ който нѣма престѫпления. Трѣбва да знаете, че има единъ нормаленъ свѣтъ, дето никакви престѫпления нѣма. Казвамъ ви една истина. Азъ го зная и говоря за него, дето идеитѣ не се мѣнятъ. Тамъ хората сѫ толкова чувствителни, благородни, че като влѣзете между тѣхъ, бѣдни не можете да бѫдете, зло не можете да направите. Тѣзи хора сѫ предвидливи толкова, че вие никога скѫсана дреха не може да носите, скѫсано палто не може да носите, скѫсана шапка не може да носите. Всички сѫ толкова хубави, че никога нѣма да пожелаете да ги напуснете. Ако ви дойде мисъль за нѣщо, стига само да го пожелаете, ще го намѣрите въ стаята си. Книга ли е за четене, нѣкой инструментъ ли - каквото ви е нужно, ще го намѣрите въ стаята си. Има случаи, когато вие се молите дълго време, съ години за нѣщо и то пакъ не идва. Защо? Защото хората сѫ, които спиратъ Божието благословение. Азъ считамъ за заблуждение онова, което носи нещастие въ свѣта. Онова считамъ за нещастие, което носи заблуждение въ свѣта, което носи смърть въ свѣта; онова, което носи развратъ, онова, което носи лъжата - това е заблуждение. А онова, което носи въздигането на хората кое е? Ние ще имаме една религия не тъй както сега я разбиратъ. Ние ще имаме единъ Господъ, който да взима участие въ нашия животъ, да се интересува отъ насъ. Ние искаме да имаме единъ Господъ, отъ когото и ние да се интересуваме, да нѣма никаква разлика между Бога и насъ, тъй както е отношението между бащата и сина, тъй както е отношението на ученика къмъ учителя, тъй както е отношението на майката къмъ дъщерята. Не бихъ искалъ да се противопоставямъ на една идея. На насъ не ни трѣбватъ старитѣ богове, които досега ни учеха да се биемъ и ни направиха нещастни. Не ни трѣбватъ тѣзи идеи, които ни караха да се не разбираме. Ние искаме онѣзи идеи, които служатъ като съюзъ да свържатъ хубавото, благородното у насъ съ Бога. Тѣзи идеи ни трѣбватъ.

 

Писанието ни казва: „Предъ всичкия народъ”. Ако у тебъ самия не може да живѣе всичкиятъ народъ, ако ти не можешъ да живѣешъ въ всичкия народъ, ти не си го разбралъ. Ти тъй чувствашъ нѣщата, но всичкия народъ въ себе си, при сърдцето си да го имашъ. Не само своя си народъ - законътъ е единъ и сѫщъ. Единъ народъ има въ свѣта, то е цѣлото човѣчество. Това е народътъ. Българскиятъ народъ е удъ на цѣлото човѣчество, френскиятъ народъ е удъ на цѣлото човѣчество. Всички народи сѫ удове на цѣлото човѣчество, което говори единъ езикъ, а различнитѣ езици сѫ само наречия. На френски е „жарденъ”, на български „градина” - думата е една и сѫща. Тази дума е славѣнска. Французитѣ нѣматъ глаголъ, англичанитѣ нѣматъ глаголъ, тѣ сѫ взели тази дума отъ насъ и я считатъ за своя. Вземете думата „млѣко”. Англичанитѣ казватъ „милкъ”, българинътъ казва „млѣко”. Англичанинътъ казва „винъ”, българинътъ „вино”. На български е „вълкъ", англичанинътъ казва „улкъ” - тѣ иматъ сѫщия произходъ. Ако съпоставите съвременнитѣ езици ще видите, че тѣ иматъ единъ произходъ. Колкото произходътъ е по-близъкъ, толкова различието е по-малко. Ако иматъ нѣкои разлики, тѣ сѫ специфични нѣща. При раздѣлянето на народитѣ всѣки единъ народъ е образувалъ специфични черти въ свѣта. Той си има своя специфична работа. Всѣки единъ човѣкъ и той е специфиченъ. Цѣлото човѣчество следъ като завърши еволюцията си, всичкитѣ народи ще се обединятъ въ единъ народъ, тъй както една ябълка е расла 20 години и оставя единъ плодъ, и този плодъ може да се събере въ една сѣмка. То е бѫдещата култура на Земята. Следъ хиляди години ще се образува единъ човѣкъ, една цель, всички хора ще станатъ толкова разумни, че ще бѫдатъ въ мисъль и чувство като че ли единъ човѣкъ мисли, не въ еднообразие, но въ разнообразие.

 

Следователно ние ще се приготвимъ за онзи редъ и порядъкъ. Този день ще дойде, той нѣма да бѫде далечъ. Даже въ този вѣкъ хората ще бѫдатъ свидетели на едно начало на този порядъкъ. Нѣкои ще доживѣятъ да видятъ това. Нѣма да минатъ 53 години, 62 години, 75 години и тѣзи, което ще доживѣятъ дотогава, ще бѫдатъ свидетели на единъ великъ превратъ, който ще стане въ свѣта. Цѣль единъ превратъ ще стане въ съзнанието, въ разбирането на хората, въ разбирането на женитѣ, въ разбирането на мѫжетѣ. Нѣкои отъ васъ може да доживѣятъ дотогава. Които сѫ на 5 ÷ 6 години, на 10 години сега, ще видятъ много чудеса. Нѣкои отъ васъ ще заминатъ за другия свѣтъ на екскурзия, после пакъ ще се върнатъ. Защото азъ виждамъ, отъ невидимия свѣтъ не сѫ много прави. Нѣкои отъ вашитѣ бащи сѫ се затѫжили, викатъ ви да се върнете. Вие казвате: страшна работа! Не е страшна, а много приятна. Пѫтни разноски ще има. А нѣкой може и като свети Илия съ огнена колесница да го взематъ. Въ Писанието се казва: „Ще си почина отъ всички тѣзи терзания”.

 

Та казвамъ: въ живота има добра страна. Човѣкъ трѣбва да вникне въ възможноститѣ, които се криятъ въ него. Най-първо той трѣбва да разбере себе си. Разбирането на себе си не е разбирането на своя личенъ животъ. Личностьта, това е едно положение, което човѣкъ има на Земята. То е чисто материално. Като живѣешъ като личность, ти разбирашъ само материалния животъ. Хубаво е и то, не е лошо. После, може да вземемъ индивидуалния животъ на човѣка. То е духовенъ животъ, но отвънъ го нѣма. Единъ човѣкъ на великото съзнание нѣма да бѫде като сегашния, той ще бѫде безсмъртенъ, той ще бѫде майсторъ на своята сѫдба. Той ще се явява когато иска, ще взима тѣло каквото иска, и младъ ще става, и старъ ще става, и ученъ ще става, и простъ ще става, и владика ще става, и попъ ще става, и царь, и просякъ ще става, всички положения ще взима - свободенъ ще бѫде. Пари ще има колкото иска. Когато му е мѫчно, че иска да стане бѣденъ, бѣденъ ще стане. За него сиромашията и богатството ще бѫдатъ като едно представление, роля ще играе като на сцената. Този човѣкъ ще ви срѣща нѣкой пѫть, ще ви се усмихва. Ще му кажете: „Много си го закѫсалъ.” Той ще каже: „Много ми е приятно, азъ сѫдранитѣ гащи ги вземамъ повече за въздуха, по-хубаво провѣтрение има. – Дрехата ти е скѫсана. – Никой не може да я открадне. Една сѫдрана дреха никой апашъ нѣма да я вземе.” Апашътъ казва: „Горе рѫцетѣ! Съблѣчи дрехата!” Бѣдниятъ съблича дрехата си и казва: „Тя има повече Отъ 50 дупки, – А, тъй ли? Облѣчи си я!” И той облича дрехата. Съблича палтото, но и то има 50 дупки, и то не струва. Този човѣкъ съ скѫсаната дреха никого не съблазнява. На единъ адептъ единъ апашъ му казва: „Горе рѫцетѣ!” Той отговаря: „Долу рѫцетѣ!” Като се Приближилъ, пита: „Колко ти трѣбватъ?” - „Хиляда лева.” - Изважда адептътъ две банкноти по 1000 лева и му дава. „Много ти благодаря. Свърши се безъ да ми кажешъ „горе рѫцетѣ”.

 

У насъ трѣбва да има човѣщина, разбиране на човѣшкото. Сега ние не разбираме човѣка. Казваме за нѣкого: „Той е крадецъ, разбойникъ, убиецъ, той е лошъ човѣкъ.” – Отношение нѣмаме. Нѣмамъ нищо противъ това, но това не е новата култура, въ която влагаме нови разбирания. Трѣбва да станемъ едно съ тѣхъ, да станемъ силни, не както сега да умираме. Да бѫдемъ умни, силни и добри; и после, трѣбва да бѫдемъ пълни съ любовь. Като тѣ срѣщне нѣкой, и у него, и у тебъ да има туй доволство, че сте се видѣли.

 

Казвамъ: този пръстенъ на княгиня Матилда, този умъ, който ви е даденъ, подъ наемъ не го давайте. Вашето сърдце, което Богъ ви е далъ, не го залагайте. Вашата душа не я продавайте никѫде. Това трѣбва да се проповѣдва на хората. Тогава ще имаме една красива наука. Ако съвременната наука върви подъ свѣтлината на това разбиране, ще бѫде добре. Гледамъ, сегашнитѣ учени хора сѫ дошли въ областьта на онази старовременна магия. Чудесии има много въ съвременнитѣ модерни открития. Нови формули, нови открития, сѫществени нѣща вече сѫ предметъ на изучаване. Учени има между всички народи. Гениални умове съ формули доказватъ редъ психологически и мѣтафизически въпроси. Често се говори за полета на електричеството и магнетизма, за тѣзи тъмни зони изъ вселената, за образуването на тѣзи най-мънички единици, навлѣзло се е въ една область, дето, ако хората знаятъ какъ, може да бѫдатъ безсмъртни. Ти всѣкога можешъ да умрешъ ако скѫсашъ тока на електричеството, който е връзката на сърдцето ти съ козмическото сърдце. Сърдцето се движи съ електрическото и магнетичното влияние, което иде отъ пространството, то моделира; течението на електричеството кара сърдцето да се свива. Индуситѣ другояче наричатъ животворното електричество. Тия влияния чрезъ сърдцето и кръвьта се разнасятъ по цѣлото тѣло. Единъ день ти можешъ да сгѫстишъ туй течение. Тогава става скѫсване на сърдечнитѣ нишки съ нишкитѣ на мозъчната система и казватъ: парализира се сърдцето и токътъ се парализира. Ти ще бѫдешъ внимателенъ да не прекѫсвашъ онова независимо течение, което иде отъ Бога. Да не казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ. Ти можешъ да живѣешъ 100, 500, 999 години ако не прекѫсвашъ туй течение, а може и въ петь години да умрешъ, ако го прекѫсвашъ. Азъ съмъ билъ често при хора, които сѫ умирали, разбирате ли, правилъ съмъ опити; нѣма да ви кажа сполучилъ ли съмъ или не съмъ, но правилъ съмъ много наблюдения, турялъ съмъ рѫката си на сърдцето и съмъ виждалъ пулсътъ какъ замира. Усѣщамъ какъ иде единъ моментъ, когато може да стане прекѫсване. Само като пошепна думи на ухото на умиращия, азъ забелязвамъ - пулсътъ се усилва, той си разтърси главата и оживѣе човѣкътъ. Сега не е въпросътъ да ви разправямъ тѣзи нѣща, но наблюдения съмъ правилъ. Това е единъ законъ не механически. Една дума може само да му кажешъ на ухото на единъ човѣкъ, на дѣсното ухо, и да го въздигнешъ; може да пошепнешъ на лѣвото ухо едно дума и да го уморишъ, но ако знаешъ какъ да кажешъ думата. „Онѣзи, които чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ”, казва Христосъ. Това не сѫ празни думи. Сега когато слушате нѣкого, казвате: то е празна работа. Или казвате: азъ мога да убия. Казвамъ: това изкуство сте научили, но изкуството да съживявате не сте научили. Колко отъ васъ сѫ майстори да съживяватъ? Азъ имамъ единъ кобуръ, като го тегля, той оживѣва. Минава единъ човѣкъ, тегля му единъ-два куршума и той умира. Тегля му други два куршума и той стане на крака. Единъ мой познатъ ми разправяше единъ случай. Трима отиватъ въ Пловдивъ при една сестра. Тя ги черпи по модерному съ сладко отъ череши. Единиятъ взима сладкото, другиятъ го засмива и сладкото спира въ дихателното гърло. Тази сестра била срѫчна, отваря устата му, бръква съ пръстъ, изважда сладкото. Тя му е теглила единъ кобуръ. Ти вземашъ и туряшъ сладкото, което може да тѣ умори, пъкъ азъ зная да го извадя навънъ. Следъ като ти извадятъ сладкото, може да се смѣешъ, колкото искашъ.

 

Да остане у васъ идеята: нека онзи, великиятъ Божий народъ да живѣе въ насъ. Нека всички ние да живѣемъ въ този великъ народъ и всички да бѫдемъ носители на онова възвишеното, Божественото. Да бѫдете всички радостни и вѣсели, какъвто е днешниятъ день.

 

„Благословенъ Господъ Богъ нашъ”

 

„Отче нашъ”

 

11. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 13 декември 1931 г., София, Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×