Jump to content
Ани

1931_11_08

Recommended Posts

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932).

Том I. Бургас, 1992.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Синъ человѣчески отхожда

 

„И Синъ Человѣчески отхожда,

споредъ както е опредѣлено”

(Лука, 22:22)

 

„Отче нашъ”

 

„Въ начало бѣ Словото”

 

Ще прочета часть отъ 22 глава отъ Евангелието на Лука.

 

Ще говоря върху 22 стихъ: „Синъ Человѣчески отхожда”.

 

Въ съвременната култура хората разглеждатъ еднакво и тъмнитѣ, и яснитѣ работи. Ако говорите нѣкому една истина и ако му говорите една лъжа, за него е все едно; даже на лъжата той може да вѣрва повече, отколкото на истината. Ако му говорите истината, ще произлѣзе споръ. Ако му говорите лъжата, той ще ви каже, че е така - ще се съгласи съ васъ. Засега лъжата господствува навсѣкѫде, лъжата е основа на всичко. Всичкото нещастие на съвременния строй седи  въ лъжата. Той въ основата си има нѣщо гнило и отъ тази гнилота произтичатъ всички противоречия: измами, бѣдствия, престѫпления, лъжи. Лъжата господствува навсѣкѫде - и въ религията, и въ науката - навсѣкѫде. Въ всѣка теория, каквато и да е тя, ще намѣрите повече лъжа, отколкото истина. И сега това се нарича „съвременна култура”. И ако нѣкой се осмѣли да каже нѣщо противъ културата, веднага ще кажатъ: този човѣкъ не е културенъ. Азъ предпочитамъ да се отрѣка отъ една такава култура, отколкото да я признавамъ. Ако една култура е култура на лъжата, ако една култура е култура на престѫпленията, на измамитѣ, на вѣчния споръ, на вѣчнитѣ страдания, на измѫчванията, на инквизицията - азъ се отричамъ отъ такава култура. Това не е никаква човѣщина, това е животинщина. Съвременнитѣ хора изживяватъ последнитѣ етапи на своето животинство. Казвате: „Какво ще дойде следъ това животинство?” Ще дойде човѣщината. Животинщината трѣбва да умре, т. е. да престане да се явява въ тази форма, въ каквато досега господствува. Да искашъ да бѫдешъ богатъ, това е животинско състояние; да искашъ да бѫдешъ силенъ, това е животинско състояние. Тѣзи нѣща ги преживяваха животнитѣ преди хиляди години и създадоха грамаднитѣ форми. Тѣ постепенно се стопиха. Всичкитѣ мазнини, които животнитѣ носѣха на гърба си, говорятъ за тѣхнитѣ грамадни богатства. Но тѣ прекараха единъ голѣмъ фалитъ - настана потопътъ на Земята, който ги изтрѣби. И досега още намираме както коститѣ имъ, така и месата имъ въ друго състояние. Обаче като дойдатъ ученитѣ хора, тѣ се мѫчатъ да ни представятъ нѣщата, както сѫ били. Тѣ се мѫчатъ да възстановятъ грамаднитѣ форми на допотопнитѣ мамути, да ни ги представятъ такива, каквито сѫ били. Съ това тѣ искатъ да ни кажатъ: ето, това е наука. Единъ човѣкъ, който има ненаситна алчность, той е цель мамутъ; единъ човѣкъ, който има непримирима омраза, той е цель мамутъ. Тия мамути и сега сѫществуватъ навсѣкѫде. Ако се повдигне завѣсата на миналото, ще се види всичко, както е било.

 

„Синъ Человѣчески отхожда”. Защо отхожда Синъ Человѣчески? Защото той се отказва да живѣе въ такава култура. Времето презъ което живѣеше Христосъ на Земята, бѣше по-лошо отъ сегашното. Отъ 2000 г. насамъ има единъ напредъкъ, макаръ и много малъкъ, но все е успѣхъ. Отъ 2000 г. насамъ следъ голѣми усилия и мѫчения човѣчеството се е мръднало едва на единъ косъмъ! Сега ученитѣ хора изнасятъ въ вѣстницитѣ една теория, но тя е стара. Питатъ се напримѣръ може ли единъ човѣкъ да помѣсти Земята. Ученитѣ хора вече сѫ съгласни съ това твърдение, че даже едно дете може да измѣсти Земята отъ нейния пѫть - достатъчно е само да я бута продължително съ рѫката си, най-после ще я помѣсти на много малко разстояние. Но доказано е, че това може да стане само съ тѣзи, които сѫ абсолютно свободни. Въ този смисълъ абсолютно свободнитѣ тѣла даже нѣматъ никаква тежесть. Нашата Земя - въ свободното си състояние - може да я носи на гърба си даже едно дете, тя е много лека. Ако едно дете може съ бутането на кората й да я измѣсти отъ пѫтя, още повече единъ ученъ човѣкъ ще може да я измѣсти. Това е законъ въ свѣта, не се чудете. Азъ говоря и за бѫдещата култура. Бѫдещата култура ще зависи отъ абсолютната свобода на човѣшкото съзнание. Когато единъ свѣтъ става абсолютно свободенъ, той е свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Докато ти си свързанъ съ каквито и да е желания, съ каквито и да е ограничения на нѣкакви си закони, ти не можешъ да се развивашъ правилно. Защото ако културата ти се налага отвънъ, това е единъ въпросъ; ако културата ти се налага отвѫтрѣ, това е другъ въпросъ. Днесь и всредъ четириногитѣ животни има културни: има коне, които знаятъ да четатъ и да пишатъ; има маймуни, които сѫ културни, тѣ могатъ да се обличатъ като хората. Обаче това не е естествено състояние, това е дресировка, а не култура. Хората иматъ желание да стане маймуната културна. Временно тя може да стане културна, но като я пуснешъ въ гората, тя си е пакъ маймуна. И коньтъ временно може да се научи да чете и да пише, но като го пуснешъ въ гората, той си е пакъ конь. Следователно всѣка култура, която се явява само временно, ние не я наричаме култура. Култура е само това състояние, което се явява въ човѣшкия духъ. Писанието казва, че е вдѫхналъ Богъ въ човѣка дихание и той станалъ жива душа. Това вече е естествена култура. Казано е тамъ, че Богъ казалъ на човѣка, че трѣбва да живѣе по особенъ начинъ. Казано е, че Богъ е ходилъ между животнитѣ и отъ тамъ е взелъ човѣшката душа. Значи грѣхътъ е сѫществувалъ и преди човѣка, въ животинското царство. Вие пъкъ мислите, че грѣхътъ е започналъ отъ Адама, когато е билъ въ Райската градина. Не, грѣхътъ е сѫществувалъ и преди Адама. На тази душа, която била между животнитѣ, Богъ вдѫхналъ животъ и й казалъ: „Отсега нататъкъ ти нѣма да бѫдешъ като животнитѣ, но ще живѣешъ споредъ закона, който сега ти давамъ - споредъ закона на свободата. И докато спазвашъ този законъ, ти ще бѫдешъ свободенъ. Въ който день се опиташъ да престѫпишъ моя законъ, ти пакъ ще дойдешъ въ състоянието, въ което си сега.” Тъй седи  истината. Ние, съвременнитѣ хора, сме въ състоянието на животнитѣ, върнали сме се назадъ. Съвременната култура е култура на животнитѣ. Ето въ 1914 година, въ всѣобщата война, се избиха шесть милиона души и то най-образованитѣ. Инвалиди станаха 25 милиона, а 5 милиона жени останаха вдовици. И всичкиятъ развратъ сега въ Европа, както и всички нещастия, се дължатъ все на тази война. Тази война не бѣше нищо друго освѣнъ животинска война. И сега искатъ да се оправдаватъ. Какво ще се оправдаватъ? Отъ всички тия европейски народи спечели ли нѣкой нѣщо? Англия спечели ли нѣщо? Нищо не спечели! Германия спечели ли нѣщо? Нищо не спечели! Франция спечели ли нѣщо? Нищо не спечели! България, Турция спечелиха ли нѣщо? Нищо не спечелиха! Всички изгубиха, но нищо не спечелиха. Ако нѣкой иска да ме убѣди, че тѣзи народи сѫ спечелили нѣщо, ще му кажа, че той не говори истината: нищо не сѫ спечелили, но сѫ изгубили. Всички хора трѣбва да съзнаятъ това, тѣ трѣбва да изтрѣзнѣятъ и да знаятъ, че ако има още една такава война, съвременната култура съвсѣмъ ще изчезне. Всички трѣбва да изтрѣзнѣятъ! Сега за насъ е безразлично дали ще има още една такава война, ние не искаме; да ги убѣдимъ да направятъ така или иначе, но казвамъ, че ако има още една такава война, молитвата на съвременното човѣчество е изпѣта. Една трета отъ човѣчеството ще изчезне. Сега не е въпросътъ дали ще вѣрвате, азъ не искамъ никой да вѣрва, но казвамъ, че щомъ стане това, което сега казвамъ, сами ще видите и ще повѣрвате. Не само вие, но всички, които сте тукъ на Земята, ще видите това нѣщо отъ последствията, защото съзнателни хора не сме само ние, които сме тукъ на Земята. Подъ думата „Земя” ето каква идея имамъ азъ; подъ думата „Земя” азъ разбирамъ най-ниското състояние на човѣшкото съзнание, въ което човѣкъ се намира. Това е за менъ Земя. Идеитѣ въ менъ сѫ точно опредѣлени. Това е ниско състояние на съзнанието, въ което човѣкъ заспива и минава въ 13-та сфера, която е сфера на мѫчението. Ако човѣкъ изпадне дотамъ, той отъ болѣсти не може да се отърве.

 

Сега да оставимъ този въпросъ настрана. Подъ думитѣ „другъ животъ” или „Божественъ животъ” азъ разбирамъ най-високото състояние на съзнание на човѣка, въ което съзнание той може да се пробуди.

 

Божественъ свѣтъ е този, въ който грѣхътъ, измамата, както и всички пороци и недѫзи сѫ абсолютно изключени. Въ този свѣтъ вирѣятъ само великитѣ добродетели, великитѣ мисли, великитѣ прояви на човѣшката душа. Нѣкой казва: „Какъ ще живѣемъ?” Като влѣзете въ единъ по-възвишенъ свѣтъ. „Може ли да се живѣе такъвъ чистъ и свѣтъ животъ?” Чудни сѫ хората, като питатъ може ли да се живѣе чистъ и свѣтъ животъ. Може да се живѣе, разбира се! Сега ще ви направя едно малко сравнение. Хубаво ли е да живѣете постоянно въ общение съ единъ въорѫженъ човѣкъ, който всѣки часъ да ви мушка съ ножа си по ребрата, по краката и дето намѣри? Представете си при това, че той ви мушка по 12 пѫти на день и вие сте принудени да живѣете цѣли 10 години съ него - ще търпите ли това положение? Ще искате ли следъ като се освободите отъ него, да си спомняте този животъ? Ще си спомняте ли тази култура? Ще искате ли да живѣете повече отъ десеть години съ този човѣкъ? Представете си друго - че живѣете съ единъ човѣкъ, който ви помага, постоянно се грижи за васъ, доставя ви храна, дрехи. Това е примѣръ отъ бѫдещата култура. Въ бѫдещата култура нѣма да има никакво мушкане. Днесь има разни видове мушкания. Въ вѣстницитѣ ще тѣ мушкатъ. Какъ? Ще напишатъ една лъжа за тебъ. Ще тѣ мушнатъ въ чувствата, въ тѣлото - навсѣкѫде. Има едно мушкане, което осакатява човѣшкитѣ мисли, човѣшкитѣ чувства и човѣшкото тѣло. То е мушкане, останало отъ една назадничава култура.

 

Казвамъ: не е достатъчно само да се констатиратъ фактитѣ, но трѣбва да се търсятъ причинитѣ за тѣхъ. Въ свѣта сѫществуватъ две течения - на доброто и на злото. Кои сѫ причинитѣ за тѣхъ, това нѣма да ви обяснявамъ. Това сѫ две нѣща, за които никога не може да се разрѣши въпросътъ отде сѫ произлѣзли и защо сѫществуватъ. Отъ всички вѣкове, откакъ свѣтъ сѫществува, колкото и учени да сѫ минали покрай него, никой не го е бутналъ. Който се е опитвалъ да го бутне, да го разрѣши, той е изчезвалъ отъ лицето на Земята, нищо не е оставало отъ него. Въ съвременната епоха само единъ културенъ адептъ се е опиталъ да го бутне, да го разрѣши, но и той е изчезналъ отъ лицето на Земята и никой не е могълъ да го намѣри. Кой е този адептъ, вие сами можете да намѣрите името му, то е записано нѣкѫде. Всѣки, който се опиталъ да разрѣши този въпросъ, той е изчезналъ. Не е въпросътъ да се обясни какво нѣщо е доброто и злото. Това сѫ нѣща неизясними. Който иска да знае сѫщината на злото и сѫщината на доброто, той ще изчезне. Ние ще оставимъ въпроса за сѫщината на нѣщата. Едно трѣбва да се знае: човѣкъ е свободенъ. Човѣшката свобода седи  въ това, че злото не се налага. Човѣкъ самъ доброволно приема доброто и злото. Доброто и злото сѫ две съзнателни сили, които действуватъ извънъ човѣка. И човѣкъ по своето естество е абсолютно свободенъ. Само така вие ще видите отношението, което сѫществува между тѣхъ. Злото и доброто сѫ две велики, мощни, съзнателни сили въ Природата, които творятъ. Цѣлиятъ козмосъ, както е поставенъ въ материалния свѣтъ, е подложенъ на действието на тѣзи две сили. Тѣзи сили сѫществуватъ въ една или друга форма, не само въ тѣзи форми, които виждате въ човѣка, но тѣзи две сили се заплитатъ въ всички форми, които виждате. Сега азъ засѣгамъ въпроса другояче. Човѣкъ е абсолютно свободенъ. Злото и доброто сѫ вънъ отъ човѣка, и следователно по свободата на своята воля той възприема едната или другата сила. Никой въ този смисълъ не може да се оплаква отъ злото и отъ доброто. Злото сѫществува вънъ отъ насъ, но не и вѫтрѣ въ насъ. Влиянието отвънъ иде, но вѫтрѣшно ние сме абсолютно свободни кое отъ тѣхъ да избираме. И ако нѣкой приеме злото вѫтрѣ въ себе си, то е другъ въпросъ. Ако нѣкой пита защо Господъ създаде така свѣта, казваме: не, Господъ създаде съвсѣмъ другояче свѣта. Ние сами сме пресъздали този свѣтъ. Сега вие казвате, че Господъ е създалъ и хората. Не, съвременнитѣ хора не ги е създалъ Богъ. За менъ поне е така: Господъ не е създалъ хората, а за васъ може да ги е създалъ. То е вече другъ въпросъ, азъ не го оспорвамъ. Мога да ви кажа кого е създалъ Господъ. Богъ създаде само първитѣ човѣци - Адамъ и Ева, а Каинъ, Авелъ, Ситъ и тути кванти не сѫ създадени отъ Бога. Та и васъ не ви е създалъ Господъ. Вие си въобразявате, че Господъ ви е създалъ. Астрологически сѫщо е така. Писанието казва, че ако сегашниятъ човѣкъ не се роди изново отъ духъ и вода, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Значи има възможность той да бѫде създаденъ отъ Бога. То е другъ въпросъ. Има една вѫтрѣшна възможность, споредъ която всѣки отъ васъ може да бѫде създаденъ отъ Бога. Кога може да стане това? Деньтъ, въ който вие рѣшите да живѣете споредъ Божия законъ, можете да бѫдете създадени отъ Него. Ако вие рѣшите да живѣете споредъ съзнателния законъ на Великата Божия Любовь, и ако живѣете споредъ закона на Божествената Мѫдрость, на най-висшето съзнание, и ако се рѣшите да живѣете споредъ закона на съзнателната Божия Истина, вие ще бѫдете създадени отъ Бога. Споредъ менъ свободата и Божествената Истина сѫ синонимни думи. Свободата е изразъ на онова Божествено начало, въ което душата изисква Свободно да върши всичко, каквото иска. Като казвамъ, че човѣкъ иска да върши, каквото желае, азъ имамъ предвидъ човѣка, който е абсолютно свободенъ. Свободенъ отъ всѣкакви престѫпления. Въ него нѣма нито сѣнка отъ лоши мисли, отъ лоши чувства и отъ лоши постѫпки. И всѣки човѣкъ, който върши какво да е престѫпление - дали въ мислите си, дали въ чувствата си или въ постѫпкитѣ и въ желанията си - той не е свободенъ човѣкъ. Той не може да говори за свобода. Всѣки човѣкъ, който не е свободенъ отъ лошитѣ мисли, чувства и желания, той е животно. И сега искатъ да ни докажатъ, че онѣзи хора, които вършатъ престѫпления, били свободни. Не е вѣрно това. Нито онѣзи, които убиватъ, могатъ да бѫдатъ свободни, защото Богъ не е Богъ на престѫпленията. Въ Бога има единъ вѫтрѣшенъ импулсъ да очисти Земята отъ всички престѫпления. И това Той ще го направи. Той е турилъ въ ходъ всички сили. Наближава времето, когато отъ престѫпленията на Земята нѣма да остане нито поменъ. Тогава хората ще бѫдатъ свободни, но кои хора? Само онѣзи, които свободно възприематъ вѫтрешния процесъ на Любовьта и се рѫководятъ отъ нея. Напримѣръ всички хора, които рѫководятъ войнитѣ, каква цель иматъ? Тѣ искатъ свобода.

 

Когато хората воюватъ на бойното поле, има нѣщо Божествено въ това, но има и нѣкаква неразбранщина. Защо се биятъ хората? Когато въ една култура има различие въ формитѣ, а еднообразие въ принципитѣ, тя е правилна, тя се нарича култура на свободата, тя е Божествена. Обаче ако въ една култура формитѣ сѫ еднакви, а въ принципитѣ има разнообразие, тогава тя е престѫпна, тамъ започватъ престѫпленията. Въ формитѣ човѣкъ е свободенъ. Напримѣръ човѣкъ е свободенъ да прояви любовьта си ако иска по хиляди начини и форми, въ това нѣма нищо престѫпно, но принципътъ трѣбва да е единъ и сѫщъ. Щомъ мотивътъ е любовь, ако принципътъ въ тебъ е вѣренъ, каквато форма и да употрѣбишъ за изявяването на любовьта, ти вече си подчиненъ на любовьта, не можешъ да извършишъ никакво престѫпление. Ако въ ума си имашъ едновременно два принципа, а една форма за изразяване, тогава престѫплението ще дойде като едно последствие. Отъ какво произтича престѫплението въ единъ месоядецъ? Отъ желанието му да лиши кокошката отъ нейния животъ. Той иска да лиши кокошката отъ нейната форма, а той да остане. Значи у него има два принципа различни: кокошката иска да живѣе, а той я унищожава. И той иска да живѣе, а счита, че има право да убие нѣкого, за да живѣе. Човѣкътъ казва: менъ Господъ ме създаде, а кокошката не е създадена отъ Бога. Не е така. Не, Богъ не е създалъ нито кокошката, нито човѣка. И човѣкъ е една голѣма кокошка - нищо повече.

 

Сега азъ искамъ да изнеса една истина, защото само истината може да направи човѣка свободенъ. Ако азъ говоря една неистина, това още повече влошава съвременната култура и не само че нищо не допринася, но увеличава страданията на хората. Защо трѣбва да се говори истината? Ако съ говоренето на истината не помогнешъ на цѣлото човѣчество, то поне си помогналъ да се подобри състоянието му поне на единъ косъмъ. И ако хората въ цѣлия християнски свѣтъ за 2000 г. сѫ могли да придвижатъ културата поне на единъ косъмъ, това е грамадно нѣщо. Колко косми ни трѣбватъ още, да промѣнимъ цѣлата култура, за да можемъ да влѣземъ въ Царството Божие?

 

Нѣма защо да повдигате въпроса какъ ще се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Вашето спасение е извършено преди създаването на свѣта, вие само трѣбва да го знаете въ себе си, И всѣки може да бѫде спасенъ. Деньтъ, въ който ти повѣрвашъ и възприемешъ любовьта въ себе си, ти си спасенъ. Въ който моментъ осъзнаешъ, че любовьта е законътъ, който тѣ повдига, ти си спасенъ. Ти можешъ да осъзнаешъ.това нѣщо още сега, можешъ да го осъзнаешъ вечерь или денемъ, можешъ да го съзнаешъ следъ хиляди години, но законътъ еднакво ще действува. Тъй щото спасението не е важно за васъ. Най-важниятъ процесъ е развитието на човѣшката душа. Да се спаси една душа, да се повдигне единъ човѣкъ, това струва повече, отколкото проявата на една цѣла култура като нашата. Да се издигне една такава култура, това е само безразборно изразходване на Божествената енергия. И като си помислите, какво всѫщностъ може да допринесе тази култура? Азъ гледамъ другояче на въпроса. Въпросътъ е въ подобрението, което може да се внесе. Каква полза може да ви допринесе посяването на хиляди декара земя, ако въ края на краищата тя нищо не дава? Представете си, че житото израства, но нѣма никакъвъ плодъ. Какво ви струватъ тѣзи хиляда декара земя? Подъ думата „култура” ние разбираме плодъ. Значи по-хубаво е да посѣешъ десеть декара земя и да ти допринесатъ изобилно плодъ, отколкото да посѣешъ хиляда декара, които нищо нѣма да дадатъ. Въ дадения случай спасението на единъ човѣкъ струва повече, отколкото повдигането на цѣла култура. Но ако подъ израза „повдигане на цѣла култура” разбираме повдигането на всички души, тогава ние сме въ естествено и право положение. И отъ това именно се нуждае свѣтътъ. Като влѣзешъ нѣкѫде и погледнешъ единъ човѣкъ, да знаешъ, че той тѣ обича и ти го обичашъ. Че тѣ обича, това не трѣбва той да ти го каже, но ти самъ да го почувствувашъ. Любовь, която се изявява съ думи, това не е любовь. Тя трѣбва да се чувствува. Като влѣзешъ въ една стая, дето има запалена соба (Учительтъ е употрѣбявалъ думата „соба” въ смисълъ на печка. Бел. ред.), тя може ли да тѣ обича? Ни най-малко. Но ако туришъ рѫцетѣ си близо или далече отъ нея, ти ще почувствувашъ нейната топлина. Собата казва: „Дали ще се приближишъ по-близо или ще останешъ по-далече отъ менъ, азъ все едно ще си извърша своето къмъ тебъ. Отъ тебъ зависи. Ти можешъ да заемешъ каквото искашъ положение.” Тъй щото, и по отношение на любовьта пакъ можете да заемете едно или друго положение. Можете да се приближите толкова, че да изгорите рѫцетѣ си, а можете да се приближите така до нея, че да не я почувствувате или така, че да остане извѣстно разстояние, едно незабравимо, едно паметно положение. Отъ васъ зависи да бѫдете близо или далече отъ нея.

 

Новитѣ схващания, които сега придобивате, не трѣбва да бѫдатъ въ разрѣзъ съ онова, което досега сте придобили. Вие не трѣбва да казвате: “Ние не обичаме ли Бога?” Имайте предвидъ, че азъ ви говоря за една философия, която е въ движение, не ви говоря за една застояла философия. Коститѣ на мъртвитѣ животни не могатъ да се измѣнятъ отъ мъртвата философия. За нея не говоря. Говоря за една философия, която постоянно се мѣни. За менъ доброто е добро само за моментъ. Ако философията расте, а принципътъ си остава единъ и сѫщъ, тя е права. Ако въ началото като расте е добра, и въ края ще бѫде добра. Ако началото е лошо, и краятъ ще бѫде лошъ. Сега азъ ще разгледамъ единъ социаленъ въпросъ, какъвто е бракътъ. Бракъ въ свѣта не сѫществува. Той е едно хрумване на хората. Никой нѣма право да жени когото и да е, нито има право самъ да се жени за когото и да е. Защо? Защото това е право само на Бога, то е Неговъ прерогативъ. Казано е въ Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да не разлѫчва”. Като е изпратилъ душитѣ на Земята, Богъ ги е съчеталъ. Сега престѫпленията на хората сѣдятъ въ това, че тѣ казватъ: „Хайде да оженимъ този.” Вие ще го ожените? „Хайде да венчаемъ този.” Нито ще го венчаятъ! Това сѫ престѫпления отъ страна на хората. Христосъ е казалъ, че никой нѣма право да разваля Божественото. Какво е доброто? Въ даденъ моментъ, когато две души иматъ Божественото съчетание, това е добро вече, това е любовь. Когато две души въ даденъ моментъ иматъ съчетание въ името Божие, тогава ще се роди доброто, а когато се събератъ безъ любовь, тѣ ще извършатъ престѫпление. Следователно престѫплението е само на безлюбието, доброто е само на любовьта. И тогава, когато въ единъ домъ се раждатъ престѫпни деца, какъ ще изясните това? Ще искате да обвините Бога ли? Не. Когато това дете се е зачевало, майката й бащата сѫ били въ областьта на безлюбието. Следователно и резултатътъ е такъвъ. И обратно: ако вземете една фамилия, даже и недобра, дето майката и бащата сѫ престѫпници, но при съчетанието за единъ моментъ само сѫ били въ любовно състояние, тогава може да се роди едно дете-ангелъ. Тѣзи родители сѫ само условие за неговото дохождане, а то всѫщностъ се ражда отъ друго мѣсто. Тъй щото тѣзи нови виждания, тѣзи нови схващания се отнасятъ само за онѣзи, които иматъ пробудено съзнание.

 

Сега, какво е психологическото приложение на закона? Ако въ даденъ случай искашъ да извършишъ една работа, а нѣма любовь между една твоя мисъль и едно твое желание, ти непремѣнно ще родишъ едно престѫпление, т. е. последствията на твоята постѫпка ще бѫдатъ престѫпни. Ако между твоитѣ мисли и желания има любовь, непремѣнно и постѫпката ти ще бѫде добра. Какво се изисква отъ васъ? Никога не казвайте, че вие ще направите това или онова нѣщо. Нѣщата се опредѣлятъ само въ момента, когато Богъ действува. Когато казвате, че утре напримѣръ ще направите това или онова, вие правите престѫпление. Защо? Защото искате да заповѣдвате на Бога. Богъ е, който разполага съ васъ и съ работата. Покажете се въ момента, когато трѣбва да действувате. Като дойде време да действувате, тогава се проявите, но не говорѣте преди още да сте пристѫпили къмъ дадена работа.

 

И тъй, въ Писанието се казва: „Синъ Человѣчески отхожда”. Защо отхожда? Не знаете, защото вашитѣ умове сѫ пълни само съ противоречия, само съ безвѣрие. Ние сме се обезвѣрили въ себе си, обезвѣрили сме се въ Първото начало, обезвѣрили сме се и въ ближнитѣ. Възъ основа на това се е създала онази поговорка, споредъ която „човѣкъ за човѣка е вълкъ”. Каква култура е тази, въ която човѣкъ за човѣка е вълкъ? Каква култура може да има тамъ, дето нѣма никакви принципи, върху които човѣкъ да положи живота си? И каква култура може да има тамъ, дето човѣкъ се съмнѣва въ себе си? Първото нѣщо - човѣкъ нѣма право да се съмнѣва въ себе си; второто нѣщо - човѣкъ нѣма право да се съмнѣва въ ближния си и третото нѣщо - човѣкъ нѣма право да се съмнѣва въ Бога. Азъ турямъ обратното положение: първото нѣщо - човѣкъ нѣма право да се съмнѣва въ Бога. Единственото абсолютно сѫщество, което е надъ всичко, това е Богъ. То е възвишеното, трайното, дълбокото въ човѣка, което действува въ него като непреривенъ актъ. При най-лошитѣ условия на живота, когато ти се обезсърдчишъ, обезкуражишъ, нѣщо дълбоко въ тебъ ти казва: „Не бой се, тази работа ще се оправи.” Какъ ще се оправи? Пакъ ти казва този гласъ: „Не бой се, ще се оправи тази работа.” И ти ще видишъ, че както ти каже този гласъ, така ще стане. Това, което този вѫтрѣшенъ гласъ ти каже, е вѣрно. Богъ ти говори - този е вѫтрешниятъ гласъ, и Той говори не когато си щастливъ, но когато върху тебъ дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия и ти казвашъ: всичко се свърши. Когато всички престанатъ да говорятъ, тогава Богъ започва да говори. Тогава ти се намирашъ предъ една пропасть и казвашъ: бѣше, вече всичко се свърши. Тогава именно и Богъ ще ти проговори.

 

Разправяха ми за единъ праведенъ човѣкъ, българинъ отъ Варненско, когото въ турско време турцитѣ осѫдили на обѣсване. Деньтъ, когато трѣбвало да го бѣсятъ, той се приближава до бѣсилката, поглежда къмъ вѫжето и си казва: „Кой може сега да ме избави отъ това положение, освѣнъ Богъ?” Отива до бѣсилката, турятъ вече вѫжето на врата му, но нѣщо отвѫтрѣ му казва: „Не бой се, вѫжето ще се скѫса.” Увисва на вѫжето, но наистина то се скѫсва. Следъ това той си казва: „Благодаря Ти, Господи. Първото се скѫса, но второто вече не знамъ какво ще стане.” Увисва на второто вѫже - и то се скѫсва. Турчинътъ казва: „До трети пѫть ще го бѣсимъ, дайте сега друго, по-дебело вѫже.” Взиматъ трето вѫже, увисва той и си казва: „Сега вече работата е сериозна.” Но интересенъ фактъ, наистина - и третото вѫже се скѫсва. Тогава пашата казва: „Нека си върви този българинъ, и Богъ не е съгласенъ да бѫде обѣсенъ.” Не зная дали сегашнитѣ българи биха освободили човѣка по този начинъ. Азъ вѣрвамъ, че тѣ биха го окачили на желѣзно вѫже, да не се кѫса втори пѫть. Питамъ: какво ще придобиемъ, ако обѣсимъ или ако обвинимъ единъ човѣкъ?

 

Човѣкъ трѣбва да избѣгва злото. Каква полза, ако си отмъстите нѣкому? Ето какъ разсѫждавамъ азъ. Ако нѣкой човѣкъ ми е направилъ най-голѣмото зло, нѣма да му отмѫстя, но ще му кажа: „Азъ нѣма да върша престѫпления по никой начинъ!” Това е най-голѣмото наказание, което мога да наложа на този човѣкъ. Щомъ дойде до менъ, казвамъ: „Азъ съмъ човѣкъ, който не иска да върши никакви престѫпления.” И всѣки отъ васъ, като види, че бѣсятъ едното, не казвайте, че такава е волята Божия, но кажете въ себе си: „Да се скѫса това вѫже!” Нека плати държавата за туй вѫже, какво отъ това, че едно вѫже се скѫсало? Нѣма да бѣгате настрана, но ще седи те тамъ, докато вѫжето се скѫса. Както виждате, при този българинъ, който се съмнявалъ дали ще се скѫса вѫжето, не само първото се скѫсало, но и второто, и третото, и той най-после билъ освободенъ. Всичкитѣ вѫжета могатъ да се скѫсатъ. А вие седи те и си казвате: „Кой ще оправи свѣта?” Вие сте съзнателенъ човѣкъ, но пакъ се съмнявате. Тогава Богъ иде при васъ и казва: „Ще ви кажа кой ще оправи свѣта. Има Единъ, който може да оправи свѣта.”

 

Само Богъ съединява хората, само Той ги групира въ едно. Никой нѣма право да жени хората, никой нѣма право да ражда безъ Бога. Когото Богъ съедини, само той може да ражда. Ако човѣкъ съединява хората, то престѫпници ще раждатъ. Когато единъ сѫдия е изправенъ предъ едно положение да сѫди нѣкого, нека се спре и запита Господа: „Господи, кое е правото, да осѫдя ли този човѣкъ или да го оправдая?” Единъ вѫтрѣшенъ гласъ му казва: „Оправдай го!” Какво ще каже отгоре на това сѫдията? Той ще каже: „Азъ съмъ на особено мнение.” Ако този сѫдия схване, че обвиняемиятъ е праведенъ споредъ думитѣ на Господа, той ще може да докаже и неговата праведность. Ако този сѫдия стане и каже: „Господъ да сѫди, този човѣкъ не е виновенъ, азъ съмъ виновенъ” и обвини себе си, мислите ли, че нѣма да спечели? Защото ако вие сте на положението на обвиняемия, вие сте длъжни да изправите сѫщата погрѣшка. Като оправдаете този човѣкъ, оттамъ насетне всичко ще ви тръгне напредъ. Ако осѫдите този човѣкъ, оттамъ насетне всички нещастия въ свѣта ще ви сполетятъ едно следъ друго. Кое е по-хубаво отъ дветѣ положения?

 

Въ православната църква започнаха да гонятъ сектантитѣ. Православнитѣ си мислятъ, че тѣ сѫ истински православни, а другитѣ сѫ сектанти. Всички православни сѫ сектанти. Самата православна църква е сектантска, а ако искатъ да знаятъ, тя е даже и схизматична. Тѣ искатъ да докажатъ, че иматъ право, а когато другитѣ хора искатъ да докажатъ своето право, тѣ го отричатъ. Засега на Земята никоя църква нѣма право. Има само една църква, която има право, но тя е въ душитѣ на хората. Азъ съмъ правъ въ всѣки даденъ моментъ, когато изпълнявамъ волята Божия въ съвършенство, когато изпълнявамъ Божиитѣ Закони, когато нѣмамъ абсолютно никаква отрицателна мисъль въ себе си, когато съмъ въ хармония съ онова възвишено и благородно чувство въ себе си и когато желая доброто на всички живи сѫщества. Виждамъ единъ лошъ човѣкъ, казвамъ: да му помогне Богъ да се поправи. Виждамъ единъ добъръ човѣкъ и му се радвамъ.

 

Нѣкой ще каже: „Ние толкова лоши хора ли сме?” Не е въпросътъ, че сте лоши хора, но важното е, че сте непослушни. Ако нѣкой напримѣръ днесь каже, че е Синъ Божий, веднага ще помислятъ, че той иска да управлява свѣта, да заповѣдва на хората. Да заповѣдва на хората, това не е никаква синовностъ. Да бѫдешъ Синъ Божий значи абсолютно да зачиташъ Божия законъ, да работишъ за благото на всички, за благото на цѣлото човѣчество. Тази е идеята, която е вложена и въ Евангелието. Та ако вие дойдете до новото съзнание, то нѣма да измѣни вашитѣ форми, вие пакъ ще си останете такива, каквито сте си, но ще настане една промѣна въ вашата душа, ще придобиете онази съзнателна сила, която ви трѣбва, и ще трѣбва да знаете какъ да се справите съ себе си. Сега, вие обърнете внимание на следното: въ Природата сѫществуватъ три положителни състояния, три положителни начала споредъ менъ. Едното състояние води началото си отъ закона на Любовьта. То съдържа извѣстно вещество, извѣстна материя, която е необходима. Върху тази материя животътъ може да се гради. Следователно съ първия законъ се явява животътъ, който създава формитѣ. Второто състояние произлиза отъ Мѫдростьта, отъ знанието. Тя е съзнателна сила, която сѫщо така съдържа извѣстна материя, която е необходима за човѣшкитѣ мисли. Човѣкъ не може да мисли, ако тази материя не сѫществува. Защото не може да бѫде грънчарь онзи, който нѣма материалъ, съ който да работи. Не може да бѫде печатарь онзи, който нѣма съ какво да работи. Третиятъ принципъ, това е Истината. Ти искашъ да бѫдешъ свободенъ, но и въ този случай тя съдържа извѣстна материя, съ която човѣкъ трѣбва да работи. Ако вие приложите закона на Любовьта, ще видите колко е мощенъ. Напримѣръ имате едно крайно неразположение: отивате при едного, разправяте му болката си, отивате при втори, при трети, при четвърти, на всички разправяте болката си, но тя не минава. Никой не може да ви помогне. Защо не може да премине болката? Защото законъ е: онзи, който може да ви помогне, това сте вие самитѣ. Въ дадения случай ако самъ не направите едно положително усилие, не можете да излѣзете отъ това затруднение. Кажѣте си: „Въ менъ сѫществува една Божествена възможность и азъ самъ мога да излѣза отъ тази болка, отъ това трудно положение!” Ако си кажете така, веднага положението ви ще се смѣни. Или ако си кажете, въ следната форма: „Възможно ли е това?”, пакъ ще си помогнете. Може да турите едно положително или едно отрицателно твърдение, но въ никой случай две противоречиви. Като казвате: „Възможно ли е това?”, значи вѣрвате, че може да стане и другояче. Българинътъ напримѣръ казва: „Нѣма ли да дойдешъ у дома?” Англичанинътъ пъкъ не губи време, той направо казва: „Ще дойдешъ ли у дома?” Значи, ако поставите думитѣ въ формата „Може ли да бѫде това?”, но съ положително желание, то ще бѫде. Щомъ държите положителната мисъль, веднага Божественото съзнание ще се прояви и вие ще го изпитате. Който и да е отъ васъ, ако иска да опита реалностьта на нѣщата, така трѣбва да постѫпи. Напримѣръ мнозина отъ васъ вѣрватъ въ Бога, но нѣматъ една ясна, положителна мисъль за Бога. Казвате напримѣръ: „Азъ се молихъ и Господъ отговори на молитвата ми.” Въпросъ е дали Господъ е отговорилъ на вашата молитва. Защо? Защото, когато вие се молите, вие сте много далече отъ Бога. Когато сте се молили, може би нѣкоя ваша близка душа, която е била близо до васъ, ви е чула и ви е помогнала. Тъй щото всѣка помощь, която ви иде, тя всѣкога не е отъ Бога, може да е отъ нѣкоя ваша близка душа. Вие трѣбва да знаете въ коя сфера сте били, когато сте се молили. Имате нужда отъ това-онова и казвате: „Азъ се помолихъ на Бога и Той отгоре ми помогна.” Ако мислите така, ще мязате на онзи българинъ, който ималъ нужда отъ хиляда лева, намиралъ се въ голѣмо затруднение, отникѫде не могълъ да намѣри тѣзи пари. Имало много чорбаджии, къмъ които би могълъ да се обърне, но той си казалъ: „Всички чорбаджии сѫ голѣми изедници, никой нѣма да ми помогне. Господи, на голѣмъ зоръ съмъ, само Ти можешъ да ми помогнешъ, никой другъ!” Въ това време близо до него минавалъ единъ отъ тия чорбаджии, срѣщу които той изказвалъ недоволството си и му пъхналъ една кесия съ хиляда лева. Като видѣлъ тѣзи пари, той въздъхналъ спокойно и казалъ: „Господи, благодаря Ти, че ми помогна!” Чорбаджията попиталъ:

 

– Защо благодаришъ на Бога?

 

– Какъ да не благодаря, Той ми помогна, даде ми хиляда лева.

 

– А, Господъ ти даде! Азъ ти дадохъ тѣзи пари, да не мислишъ, че всички чорбаджии сѫ изедници.

 

– Кой знае дали си ги далъ ти. Ти по-рано не бѣше такъвъ, навѣрно Господъ тѣ е пратилъ да ми ги дадешъ.

 

И тъй, сега на хората това е потрѣбно - да иматъ повече отъ тази първична материя на Любовьта. Хората сѫ изгубили тази първична материя, и като погледнете лицето имъ, ще видите една керемидена краска, вмѣсто хубавата червена краска. Тази краска показва отсѫствие на материята на Любовьта. Щомъ отсѫствува тази материя на любовьта, отсѫствува и силата на любовьта; щомъ отсѫствува силата на любовьта, отсѫствува и онова Божествено съзнание, и тогава се раждатъ всички нещастия въ свѣта. Та сега нѣкои отъ васъ сѣдятъ тукъ, нѣкои сѫ стари, нѣкои сѫ болни и мислятъ само за старостьта и за болѣстьта си. Болниятъ мисли само за нѣкой лѣкарь, да дойде да му помогне. Онзи лѣкарь, който може да ви лѣкува, той е вѫтрѣ въ васъ. Вземете примѣръ отъ животнитѣ. Като се разболѣятъ, тѣ ни най-малко не търсятъ нѣкакъвъ лѣкарь, но сами се лѣкуватъ. Ние, разумнитѣ хора, намѣсто сами да се лѣкуваме, отиваме при лѣкаритѣ. Азъ не съмъ противъ лѣкаритѣ, но казвамъ: преди всичко повикайте своя вѫтрѣшенъ лѣкарь, който отъ своя страна, ако самъ не може да помогне, ще извика единъ външенъ лѣкарь като асистентъ, и ще каже: кажи на Иванъ, на Драганъ или на Петканъ да дойде да му помогна. А вие сега отивате, викате десеть лѣкари на консултъ. И десетте лѣкари свършватъ толкова работа, колкото и единъ. И всички тия лѣкари най-после казватъ: „Стана нѣкакво усложнение.” И този човѣкъ умира. Следъ това хората ще кажатъ: „Тъй писалъ Господъ.” Не е писалъ така Господъ. Всичко седи  въ неразбирането. Онзи, който е станалъ лѣкарь, той трѣбва да е роденъ лѣкарь. Никой нѣма право да става лѣкарь, ако не е роденъ такъвъ; никой нѣма право да става учитель, ако не е роденъ такъвъ. Никой нѣма право да става банкеръ, ако не е роденъ такъвъ; никой нѣма право да става майка или баща, ако не е роденъ за това, никой нѣма право да става генералъ, или министъръ, или царь, ако не е роденъ за такъвъ. Който е роденъ за една отъ тѣзи професии или длъжности, да стане такъвъ. Който е роденъ за генералъ, или за учитель, или за свещеникъ, или за царь, или за какъвто и да е и стане такъвъ, той е на мѣстото си, ще извърши добра работа; който не е роденъ за такъвъ, той ще извърши най-голѣмото престѫпление.

 

Въ време на Царска Русия имаше единъ споръ съ китайцитѣ. За китайцитѣ всички казватъ, че сѫ некултурни, диваци хора, но и тѣ иматъ своя философия. По едно време китайцитѣ отслабнаха и тогава Русия изпрати своята флота да ги принуди да отстѫпятъ и да отговорятъ на всичко това, което Русия искаше. Тогава китайскиятъ главнокомандуващъ флотата извика този на руската флота и му каза: „Слушай, братко, нашитѣ господари царе се скарали нѣщо, не могатъ да се споразумѣятъ, искатъ ние да воюваме вмѣсто тѣхъ, да избиваме хората си и напразно да проливаме кръвь. Я ние да си направимъ едно увеселение: ще гърмимъ напразно, ще обикаляме насамъ-натамъ и най-после ще кажемъ, че никой отъ насъ не можа да побѣди.”

 

Ще кажете: китайско разрѣшение. Значи, ако снарядитѣ удрятъ на мѣсто и убиватъ хората, това е по западенъ маниеръ, ако пъкъ не удрятъ на мѣсто и не убиватъ хората, това е по китайски. Казвамъ: китаецътъ е правъ. „Нека твоятъ и моятъ царь се събератъ на аудиенция и да си поговорятъ като братя, а пъкъ ние нѣма какво да се биемъ. Ако се биемъ, съвсѣмъ ще разбъркаме работата.” И прави сѫ китайцитѣ. Въ нѣкои отношения и ние трѣбва да бѫдемъ китайци.

 

Питамъ: кой човѣкъ досега, като си е наложилъ волята, е направилъ нѣщо? Ако извърша моята воля и ако това мое желание внесе въ менъ новъ животъ и азъ придобия безсмъртие, тогава има смисълъ да изпълня своята воля. Но ако една моя постѫпка ме лиши отъ живота, ако изгубвамъ живота си и преждевременно остарѣвамъ, какво ми коства тази моя постѫпка или това мое богатство? Или ще каже нѣкой, че поне е ялъ и пилъ въ този животъ. Тогава ние ще бѫдемъ въ положението на онзи турски младежъ, когото единъ ходжа съвѣтвалъ да не пие, понеже младежътъ ималъ голѣма слабость къмъ пиенето. Той пиелъ особено много ракия. Единъ день ходжата му проповѣдвалъ:

 

– Ти не трѣбва да пиешъ, трѣбва да се откажешъ отъ тази слабость.

 

– Какво да правя, като ми е удоволствие да пия, не мога безъ това.

 

– Но така не става. Ти знаешъ ли какво тѣ чака, като отидешъ въ онзи свѣтъ?

 

– Какво ме чака?

 

– Всички бъчви, отъ които си пилъ досега, ще бѫдатъ окачени на врата ти и ти презъ цѣлия си животъ ще трѣбва да ги носишъ. Знаешъ ли колко е лошо това нѣщо?

 

– Пълни или празни ще бѫдатъ тѣзи бъчви?

 

– Пълни, разбира се, ще ти тежатъ.

 

– Е, като сѫ пълни, нѣма нищо, колкото и да сѫ тежки, пакъ ще ги нося, ще има поне какво да пия и тамъ.

 

Ще умре човѣкътъ и пакъ за пиене мисли! Това е турско разбиране за онзи свѣтъ – бъчвитѣ да бѫдатъ пълни. Ти му говоришъ, че го чака нѣщо лошо, а той казва, поне да сѫ пълни, че да има да пие и на онзи свѣтъ. Нѣкой казва: азъ тукъ да си поживѣя, да си поямъ и да си пийна, че на онзи свѣтъ да ме правятъ каквото си искатъ. Това не е никаква философия, така не трѣбва да се мисли.

 

Христосъ казва: „Синъ Человѣчески отхожда.” Откѫде? Отъ всѣка душа, която не изпълнява Неговата воля, Божията воля. Синъ Человѣчески отхожда отъ всѣки домъ, дето любовьта не живѣе, не цари; Синъ Человѣчески отхожда отъ всѣка църква, която не живѣе по Бога. Синъ Человѣчески отхожда отъ всички приятели, които не живѣятъ добре. Синъ Человѣчески отхожда отъ всѣки народъ, който не изпълнява волята Божия. Синъ Человѣчески отхожда отъ всѣка култура, която не изпълнява волята Божия. И когато Синъ Человѣчески замине, тогава ще дойдатъ всички нещастия върху хората. Защо ? Защото си е заминалъ Синъ Человѣчески, излѣзълъ е навънъ. И ние тогава оставаме да пожънемъ онѣзи последствия, които животътъ ни е отредилъ. Та казвамъ: въ изучаването, на окултнитѣ науки, въ изучаването на човѣшкия организъмъ, въ изучаването на човѣшкото лице, човѣшкитѣ косми, човѣшкитѣ рѫце се изискватъ специални методи и главно - съзнание и дълбоко разбиране. Досега се изучаваше човѣшкото лице, както и физиогномията, съ огледъ на човѣшкия характеръ, да се намѣрятъ слабоститѣ въ човѣка. Мнозина изучаваха физиогномията съ цель да намѣрятъ слабоститѣ на човѣка, да знаятъ какво му не достига, че да могатъ да го оплетатъ. Не, тайнитѣ науки не се изучаватъ съ такава цель! Тѣ се изучаватъ съ цель да научите човѣка, да видите отъ какво има нужда и да можете да му помогнете, да му направите нѣкакво добро. Преди нѣколко години ми донесоха лекции отъ единъ курсъ на една окултна школа въ Америка. Единъ мой ученикъ се влюбилъ въ тѣхъ, задигналъ ги, искалъ да види какво се преподава тамъ и казва: отъ всички лекции и отъ правилата, които тамъ се преподаватъ, азъ можахъ да взема само едно правило. Всички други правила, които тѣ поддържатъ, сѫ все правила на престѫпления. И сега, ако погледнете лицата, челата, вѣждитѣ, носа, устата на съвременнитѣ хора, ще видите голѣма несиметричность, отъ която нищо не можете да познаете. Тамъ не сѫ отбелязани правилнитѣ черти на лицето. Ние говоримъ за физиономията на хората, но азъ не искамъ да се занимавамъ съ отрицателнитѣ черти на човѣшкия характеръ. И когато се приближавамъ до престѫпни типове, когато съмъ ги изучавалъ, азъ не искамъ да се занимавамъ много съ тѣхъ, не искамъ да пипамъ злото, но казвамъ: всѣка престѫпна мисъль оставя извѣстни отпечатъци върху твоитѣ черти. Най-първо тя ще остави отпечатъкъ върху носа, ще направи тамъ редъ наслоявания, главно на върха на носа. Кое е това мѣсто на върха на носа, нѣма да го кажа, дори и ако всичкото богатство на Земята ми дадатъ. Ако сами можете да намѣрите това мѣсто, то е ваша работа, но азъ никога не го казвамъ. Обаче трѣбва да знаете, че всѣка мисъль оставя отпечатъкъ върху носа, върху устата, върху очитѣ, върху вѣждитѣ, върху космитѣ и т. н. Всѣка престѫпна мисъль оставя своитѣ отпечатъци. И ако вие вървите по този пѫть, нѣма да се мине дълго време и ще изгубите своята красота. Тогава човѣкъ почва да мисли, че е остарѣлъ, че е изгубилъ смисъла на живота. Тъй щото натегването на престѫпленията оставя отпечатъкъ върху цѣлия човѣкъ. Това показва, че вие вървите по пѫтя на вашитѣ дѣди и прадѣди, които сѫ слѣзли въ една ниска сфера на влияние, дето чувствувате престѫпленията на хората. Често човѣкъ, като изпадне въ такава сфера, започва да мисли, че самъ е престѫпникъ.

 

Та сега, вие искате да се повдигне цѣлото човѣчество, да се повдигнете отъ тази сфера на. престѫпления. Подъ думата „престѫпление” азъ разбирамъ всѣко нѣщо, което не е извършено съ любовь. Всѣко нѣщо, което е извършено съ любовь, въ него нѣма никакво престѫпление. Мислите ли, че ако вие сте облѣкли нѣкого безъ любовь, сте направили нѣкакво добро? Ако го облѣчете съ любовь, както себе си, ако го нахраните съ любовь, както себе си и ако му дадете приемъ въ дома си, както и на себе си, и ако треперите за него, както за себе си - това е любовь. Казвате: може ли? Може, разбира се, това е Божествено! И онзи, който идва при васъ, и той трѣбва да мисли по сѫщия начинъ. И бѣдниятъ, който иде при менъ, и той трѣбва да мисли за менъ така. Ако между неговия и моя умъ нѣма съчетание, и ако азъ мисля едно, а той мисли друго, това не е любовь. Непремѣнно и той трѣбва да мисли и да гледа на менъ, както и азъ на него. Той трѣбва да каже за менъ: този е най-добриятъ човѣкъ, когото азъ познавамъ въ свѣта. И азъ ще кажа; този е най-добриятъ човѣкъ, когото азъ познавамъ. Щомъ каже така за менъ, тогава вече азъ не считамъ този човѣкъ за бѣденъ, нито за чуждъ, но го считамъ за свой братъ и му казвамъ: ако желаешъ, ти можешъ да останешъ при менъ колкото искашъ, можешъ да останешъ и презъ цѣлия си животъ. Но и азъ, и той трѣбва взаимно да хранимъ единъ къмъ другъ едни и сѫщи чувства. Обаче ако следъ като го нахраня първата вечерь, той каже: „Добре, този човѣкъ ме нахрани тази вечерь, но утре какво ли ще ми каже”, той не е на правъ пѫть; или, ако азъ кажа: „Докога ли ще остане този човѣкъ при менъ?” - това вече не е никакъвъ моралъ нито отъ моя, нито отъ негова страна. Отъ такъвъ моралъ азъ се отказвамъ. Идва единъ при менъ, моли ми се за пари. Казвамъ му:

 

- Ти идвашъ при менъ и ми се молишъ, защото мислишъ, че имамъ пари. Ако нѣмахъ пари, ти не би ми се молилъ. Азъ бихъ желалъ да дойдешъ при менъ даже ако знаеше, че нѣмамъ петь пари въ джоба си. Ако азъ съмъ човѣкъ и видя, че имашъ нужда, ще ти помогна. Ти трѣбва да мислишъ за менъ така, както Богъ мисли за менъ. Ако не мислишъ така, ще ти кажа: моля ти се, излѣзъ навънъ, иди на друго мѣсто. Ти спадашъ къмъ друга категория хора, на които азъ не мога да помагамъ. Нѣма законъ. Казвашъ: ти си длъженъ. - Не, никакъ не съмъ длъженъ. Сиромашията ти е наложена, за да познаешъ Бога, и затова ти не трѣбва да се страхувашъ. Колко време си гладувалъ?

 

– Четири-петь часа не съмъ ялъ.

 

– Че ти още и десеть дни не си гладувалъ.

 

– Мога ли да гладувамъ десеть дни?

 

– Можешъ, разбира се, ти можешъ и 40 дни да гладувашъ. Човѣкъ може да гладува 40 дни. За 40 дни има най-малко кандидати - десетина души.

 

Казвамъ: всички, които ме слушате, се нуждаете отъ една вѣра, която може да мѣсти Земята, не само планинитѣ. Азъ отивамъ по-далече. Въ времето на Христа се казваше, че трѣбва да имате вѣра, която планинитѣ да премѣства, а сега се изисква отъ хората вѣра, която и Земята да премѣсти и да я върти. Това ниско съзнание, въ което сега живѣете, това е вашата Земя. И ако вие не сте въ състояние да измѣните това ваше ниско съзнание, никаква вѣра нѣмате. Вашето съзнание е толкова тежко, че се равнява почти на Земята по тежесть. Вие сте една планина или една земя и трѣбва да сте въ състояние да повдигнете тази ваша планина или тази ваша земя. Има нѣкои хора, които не бихъ могълъ да ги нося на гърба си и въ този случай казвамъ: азъ бихъ предпочелъ да нося Земята, отколкото тия хора на гърба си. Има нѣкой българи, които сѫ по-тежки отъ Земята. Това е до разбирането на великия законъ. Казвате: „Какво искашъ да кажешъ?” Да престанете съ вашитѣ престѫпления! „Какво искашъ да кажешъ?” Да обичате всички хора! „Какво искашъ да кажешъ?” Ще говорите всѣкога истината, безъ да лъжете! „Какво искашъ да кажешъ?” Ще живѣете абсолютно свободно, ще дадете свобода на всички и ще желаете свободата на всички хора! Това искамъ да кажа. „Ама какъ да го направимъ?” Ще ви кажа какъ да го направите. Не е мѫчно да се каже комуто и да е. Това е най-лесното нѣщо. Тогава ще бѫдете най-силнитѣ и най-мощни хора въ свѣта. Ако християнитѣ отъ първитѣ времена още и до днесь поддържаха Христовото учение, както се проповѣдваше, досега свѣтътъ щѣше да има съвсѣмъ различенъ видъ отъ сегашния. Вие казвате: „Азъ съмъ жена, имамъ мѫжъ.” Че отъ кога го купи? „Ама азъ съмъ мѫжъ, имамъ жена.” Че отъ кога купи тази жена? Не, така не се говори. Никаква жена нѣмашъ ти, никакъвъ мѫжъ нѣмашъ ти. Ако пъкъ имашъ единъ мѫжъ, какво си придобила? Казвашъ: „Мѫжъ ми ме чака въ кѫщи.” Че какъ така? Мѫжътъ ти е въ кѫщи, а ти си тукъ? Щомъ имашъ мѫжъ, и ти ще бѫдешъ тамъ, дето е той, и никога нѣмашъ право да се дѣлишъ отъ него. Ти нѣмашъ право да се раздѣлишъ нито на една педя разстояние отъ него. И ако мѫжътъ има жена, и той нѣма право да се дѣли нито на една педя разстояние отъ нея. Сега азъ говоря за другитѣ, не говоря за вашитѣ отношения. Не мислете, че това само азъ говоря. И Христосъ казваше: ще бѫдатъ двамата въ една плъть, ще живѣятъ въ хармония, че каквото единиятъ пожелае, това и другиятъ. И двамата ще изпълняватъ волята Божия, и никакво противоречие нѣма да има между тѣхъ. И тогава всѣки ще вижда предъ себе си единъ ангелъ. Мѫжътъ, като види една жена, ще каже: „Ето единъ ангелъ!” И жената, като види единъ мѫжъ предъ себе си, ще каже: „Ето единъ ангелъ!” И тогава и двамата ще работятъ заедно. А сега жената като види мѫжа си, казва: „Де ли е ходилъ той да хайтува.” Но като дойде той, тя се позасмѣе малко, като че ли нищо не е било. Не, тя като знае, че той е ходилъ нѣкѫде, нека се радва, че той може би е ходилъ съ други ангелици. Това е едно благословение и за нея, и за него. Право ме разбирайте. Ако вашиятъ мѫжъ нѣма много ангелици, които да го поддържатъ, той ще умре. И ако вашата жена нѣма много ангели, и тя ще свърши. Всички тия мѫже и жени сѫ синове Божии ~ така трѣбва да мислите. Мислите ли, че всѣки мѫжъ, който се приближава къмъ една жена непремѣнно въ неговия умъ има нѣкакво престѫпление? Не, ни най-малко не е така. Никакво престѫпление той нѣма въ ума си, това сѫ чужди мисли, които се натрапватъ понѣкога. По естество никой мѫжъ нѣма желание да направи каква и да е пакость на жената. Жената го предизвиква за това. Тя, като види нѣкой мѫжъ, уплаши се и казва: „Той непремѣнно ще ми направи нѣкаква пакость.” Да, и затова мѫжътъ прави пакости на жената. Сѫщото се отнася и до мѫжа; той, като види една жена, казва си: „Тя непремѣнно ще ми направи нѣкаква пакость.” И така става. „Тази жена ще ме съблазни.” Значи мѫжътъ е причина да става това нѣщо. Това е, което азъ зная. Обаче по естество нито жената има желание да прави зло на мѫжа, нито мѫжътъ има желание да прави зло на жената. Злото се ражда отпосле, като последствие на онова вѫтрѣшно недовѣрие, което сѫществува у насъ. И затова казвамъ: щомъ се приближавашъ къмъ единъ човѣкъ, или щомъ единъ човѣкъ иде насрѣща ти, ти веднага си помисли, че Богъ живѣе въ него. Ако ти не помислишъ, че Богъ живѣе въ него, той непремѣнно ще извърши нѣкакво престѫпление. Въ всѣки даденъ случай и ти трѣбва да мислишъ за себе си сѫщото, та като се приближавашъ къмъ една сестра, или като видишъ една сестра, у тебъ непремѣнно ще се роди желание да й помогнешъ. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората въ бѫдещата култура. За въ бѫдеще у всички хора трѣбва да се роди желание да се подобрятъ условията на живота за всѣки, а да не очаква на подаяния. Подаянието ще бѫде само едно последствие. Но условията трѣбва да се подобрятъ. Щомъ се подобрятъ условията, и човѣчеството ще се повдигне. Засега обаче, това не може да стане изведнъжъ, докато всички не осъзнаятъ, че трѣбва да живѣятъ единъ за другъ. Сега мнозина казватъ: „Всѣки трѣбва да се грижи за себе си.” Това се отнася до онѣзи вѣрващи, които се намиратъ въ положението на християни и минаватъ за такива. Питамъ: ако днесь Христосъ дойде на Земята, какъ ще ни посѣти и какъ ще Го приемемъ? Ако Той каже: „Азъ съмъ Христосъ, който ви проповѣдвахъ преди две хиляди години”, вие ще му отговорите: „Ти не знаешъ ли, че ние живѣемъ въ 20-ти вѣкъ и не сме хора, които можемъ тъй лесно да вѣрваме? Ние не сме будали да помислимъ, че ти си Христосъ.” Това е едно изопачено вѣрване. Впрочемъ, азъ не казвамъ, че Христосъ тъкмо така ще каже. Ни най-малко Той нѣма да говори за себе си, но ще ни запита: „Какъ прекарвате живота си? Какъ живѣете съ мѫжа: си, съ жена си, съ децата си? Какво е материалното ви положение? Какъ спите, здрави ли сте?” Тъй щото Той за всичко ще се интересува и ще ви разпитва. Но относно вѣрванията ви, въ какво вѣрвате, Той въпросъ нѣма да направи. После ще ви запита дали четете Евангелието, ще ви слуша какви коментари правитѣ по него и т. н. „Но ето, рѫката на тогози, който ме предава, съ мене на трапезата.” (21 стихъ, 22 глава отъ Евангелието на Лука). „И Синъ Человѣчески отхожда споредъ както е опредѣлено, но горко на тогозъ человѣка, чрезъ когото се предава!” Синъ Человѣчески като си отиде отъ евреитѣ, какво стана оттамъ насетне съ тѣхъ? Отъ две хиляди години насамъ този народъ е подложенъ на най-голѣми страдания. И ако Синъ Человѣчески си отиде отъ нашитѣ съвременни (...) народи, какво ще стане съ тѣхъ? Законътъ пакъ е сѫщиятъ. И ние вече опитваме лошитѣ последствия. Тогава ще дойде другиятъ стихъ, дето се казва въ Писанието: „Ето, хлопамъ, дошълъ съмъ предъ вратата ви.” Ако нѣкой отвори и възприеме Словото, добре ще бѫде за него. И ако вие възприемете Словото, то значи да възприемете цѣлия животъ, защото Словото е законътъ на Любовьта, която обхваща цѣлия животъ. И този законъ трѣбва да обхване цѣлия социаленъ строй, а не само да се молимъ, не само на църкви да ходимъ, не само на училище да ходимъ. Този законъ трѣбва да обхване цѣлия животъ, отъ най-ниското до най-високото стѫпало, и тогава у всички хора - професори, свещеници, сѫдии, учители трѣбва да се роди една свещена мисъль - да се подобри положението на цѣлото човѣчество.

 

Въ миналата си беседа азъ говорихъ какво е предназначението на жената, сега ще ви кажа какво е предназначението на мѫжа. Женитѣ трѣбва да се откажатъ да раждатъ престѫпници, а мѫжетѣ трѣбва да се откажатъ да хранятъ престѫпници. Не давайте храна на никое ваше низко желание или мисъль, които сѫ ви обсебили. Нека умратъ!

 

Какво казва Христосъ? Въ дадения случай, ако Христосъ дойде между богатитѣ, Той ще имъ каже: „Всички богати християни трѣбва да раздадатъ имането си на сиромаситѣ.” Тѣ ще Му отговорятъ: „Такъвъ Христосъ ние не искаме.” Ако дойде между бѣднитѣ, Той ще имъ каже: „Заради любовьта си къмъ менъ, слугувайте на богатитѣ доброволно, безъ пари.” Бѣдниятъ ще му отговори: „Ние такъвъ Христосъ не искаме!” Ако дойде между женитѣ, ще имъ каже: ,3аради любовьта си къмъ менъ, слушайте мѫжетѣ си и имъ угаждайте, както тѣ искатъ.” Женитѣ тогава ще отговорятъ: „Ние не искаме такъвъ Христосъ!” Ако дойде при мѫжетѣ, ще имъ каже: „Слушайтѣ женитѣ си и правете, каквото тѣ искатъ.” Тѣ ще отговорятъ: „Такъвъ Христосъ ние не искаме!” Ако дойде между свещеницитѣ, и тѣ нѣма да бѫдатъ доволни отъ Него и ще му кажатъ: „И ние не искаме такъвъ Христосъ.” Значи, ние искаме такъвъ Христосъ, който да върши точно това, което ние желаемъ. Братя, азъ да ви кажа: това не е човѣщина. Ако ние вървимъ по този пѫть, ще изгубимъ и това, което досега имаме. Ние (...) се крѣпимъ донѣкѫде, но и това, което сега, имаме, ще го изгубимъ. Азъ говоря за общитѣ загуби въ свѣта. Ако единъ народъ се повдига, сѫщевременно съ него печелятъ и неговитѣ членове. Ако единъ народъ губи, и членоветѣ му губятъ. Следователно има общи загуби и общи печалби. Народитѣ могатъ взаимно да си помагатъ едни на други. Затова именно трѣбва да се повдигне съзнанието на цѣлото човѣчество.

 

„Синъ Человѣчески отхожда.” Кое е по-добре: да си отиде или да дойде? Всички нечисти мисли, желания и постѫпки трѣбва да умратъ! Нито трошица хлѣбъ! Нищо не трѣбва да имъ се даде. Това е дълбокото разбиране на въпроса. Ако не разбирате нѣщата по този начинъ, новата култура не може да дойде. Само при едно дълбоко разбиране може да дойде новата култура. И само при тази култура можете да опитате Великото Начало, което сѫществува въ свѣта.

 

Тепърва трѣбва да изучавате себе си! Азъ бихъ далъ на всинца ви методи да измѣрвате дебелината на устнитѣ и широчината и дължината на носа си, дебелината на вѣждитѣ си, разтвора на очитѣ си, после да следите космитѣ ви тънки ли ставатъ или дебели, меки или твърди, падатъ ли свободно и спокойно или не, започватъ ли да побѣляватъ, после ще следите ставатъ ли нѣкакви промѣни съ ноктитѣ ви, дали ставатъ крѣхки или други нѣкакви промѣни. Всѣка промѣна въ тѣзи удове говори за поява на нѣкаква болѣсть, или кожни образувания, или нѣкакви тръпки, или бодежи по тѣлото, или нервни прояви. Какво показва това нѣщо? Че срѣдата, въ която живѣете, е срѣда на промѣни. Тѣзи промѣни показватъ, че ние едновременно чувствуваме състоянието на цѣлото човѣчество. Често вие чувствувате нѣкакво страдание, изпитвате нѣкаква скръбь, но не знаете причината за това. Причината е, че чувствате страданието на цѣлото човѣчество. И затова вие трѣбва да се свържете съ онзи мощенъ принципъ, който показва, че има нѣщо мощно, велико, което преодолява всичко въ свѣта. И Писанието казва: „Любовьта побѣждава всичко въ свѣта.” Не казвамъ, че съ вѣрата трѣбва да се свържете, но съ Любовьта, защото тя побѣждава всичко. Ако вие не можете да побѣждавате, трѣбва да знаете, че нѣмате Любовь. Всѣко знание въ свѣта иде чрезъ любовьта. Всѣка сила въ свѣта иде отъ любовьта. Ако сте безсилни - нѣмате любовь. Ако не постѫпвате добре - нѣмате любовь. Любовьта е единствената магическа сила въ свѣта, която може да ни подобри въ единъ день. Това, което другитѣ сили вършатъ съ години, любовьта е въ сила да го извърши само въ единъ день! Съ любовьта и цѣлото Небе би слѣзло на Земята. Тогава вие ще се измѣните - и брадитѣ ви ще паднатъ, и космитѣ ви ще почернѣятъ, никой нѣма да ви познае - ще се измѣните, напълно ще се подмладите. Като дойде Любовьта, тя ще каже: долу брадата! Брадата е само за Земята. Въ свѣта на Любовьта нѣма закони, нѣма правила. Тамъ всички ще бѫдатъ млади, като деца.

 

Христосъ казва: ако вие не си хвърлите брадитѣ, ако вие не си хвърлите бѣлитѣ коси, ако не изчистите кирта подъ вашитѣ нокти, ако не изтриете гурлитѣ отъ очитѣ си, ако не изчистите добре ушитѣ си, да нѣма каль въ тѣхъ и ако не изчистите добре зѫбитѣ си, вие не сте за Любовьта. Всичко това трѣбва да се изхвърли навънъ. И да не четете като менъ съ лупа. Че чета съ лупа, съ това азъ показвамъ на хората каква е сегашната култура. Менъ ме е страхъ да чета безъ лупа. Искамъ да покажа на хората, че тѣхнитѣ мисли трѣбва да преминатъ презъ една чиста срѣда, като стъкло. Всички ваши мисли, всички ваши желания и чувства трѣбва да преминатъ презъ една съвършено чиста срѣда - презъ срѣдата на Любовьта - и тамъ да се пречистятъ. Азъ и безъ лупа мога да чета. Нѣкои като ме виждатъ съ лупа, казватъ: „Този човѣкъ прави нѣкаква магия, той омагьосва хората.” Та всички хора сега сѫ омагьосани, никой не знае какво върши. Дяволътъ ги е омагьосалъ. Досега азъ не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да не е омагьосанъ.

 

Сега, намѣсто Синъ Человѣчески да си отхожда, както е писано, азъ казвамъ: всички престѫпления човѣшки си отхождатъ, а Синъ Человѣчески прихожда. И ще започне сѫдъ и правда въ свѣта, по любовь, по знание и по свобода, и тогава всички хора ще бѫдатъ свободни, ще бѫдатъ чада, родени отъ единъ Баща и ще живѣятъ така добре, безъ да се мушкатъ.

 

„Благословенъ Господъ Богъ нашъ.”

 

7. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 8 ноември 1931 г., София, Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×