Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_08_31 Условия за растене

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 25 юли 2018 - 10:19

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Условия за растене

 

„И когато се свечери, слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” [ Йоана 6:16]

 

Ще преведа този стихъ на класически езикъ. Той е езикътъ на най-ученитѣ хора. Само ученитѣ могатъ да разбератъ, защо ученицитѣ на Христа слѣзоха на морето. На наученъ езикъ слизането означава растене. Какво отношение има между слизането на ученицитѣ на морето и растенето? Значи, има нѣщо, заради което и Христосъ слѣзе отъ невидимия свѣтъ на земята. Той миналъ пространството, отъ невидимия свѣтъ до морето, и отъ морето до сушата, съ цѣлъ да се учи. Нищо въ природата не става случайно, нито безразборно. Нѣщата не ставатъ механически. Всичко въ природата е разумно. Земята има своето велико предназначение въ космоса, затова и сѫществата, които сѫ слѣзли на нея, иматъ опредѣлена цель. Ако цельта имъ е опредѣлена за самитѣ тѣхъ, колко по-опредѣлена е за онѣзи, които сѫ създали земята. Цельта имъ е толкова ясна, колкото е ясно и на професоритѣ, защо сѫ създали университета. Обаче, студентитѣ, които слѣдватъ университета, едва сега изучаватъ неговата програма. Ученикътъ се чуди на ума на тѣзи, които сѫ създали училището. Студентътъ отъ университета или отъ академията на изкуството се чуди на създателитѣ на тѣзи учебни заведения. Много просто, нѣма какво да се чудитѣ. Това сѫ опитни хора, като астрономитѣ, които насочватъ своитѣ трѫби къмъ звѣздното небе и слѣдятъ пѫтя на всѣка звѣзда. Следъ това правятъ точни изчисления за разстоянието й отъ земята, както и за пѫтя, който тя изминава. Ама чудни били тѣхнитѣ инструменти. Чудни сѫ, разбира се, това сѫ учени хора. За невѣжия всичко е чудно. Той гледа и се чуди на голѣмата трѫба, съ която астрономътъ наблюдава небето.

 

Съвременнитѣ хора приличатъ на онѣзи учени, на онѣзи астрономи, които боравятъ съ законитѣ, безъ да разбиратъ тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ и взаимно, отношение помежду имъ. Като четешъ Библията, ти казвашъ: Това е книга на неизчерпаемо богатство. Така е, Библията е складъ на неизчерпаемо богатство. Тя е живъ свѣтъ. И ако четешъ Библията, безъ да се свържешъ съ този живъ свѣтъ, тя остава безъ значение. Сѫщото може да се каже за числата и формулитѣ въ математиката. Ако ги изучавате само, безъ да се свържете съ тѣхъ, като съ живи свѣтове, за васъ математиката е наука безъ значение и смисълъ. Всѣка сила, разумно използвана, регулира нѣщата. Тя се използва разумно, ако се знаятъ числото и формулата, които я представятъ. Напримѣръ, и любовьта, като сила, има свое число, своя формула. Ако искашъ да я придобиешъ, трѣбва да знаешъ нейното число и формула. Като сила въ органическия свѣтъ, любовьта има своя обективна страна. Щомъ знаешъ това, можешъ да се ползвашъ отъ нея.

 

Всѣки иска да осмисли живота си, но не знае по какъвъ начинъ. Ще го осмислишъ, когато познаешъ неговата сѫщина. Ако разглеждашъ живота само отвънъ, нищо не разбирашъ. То е все едно, да видишъ единъ човѣкъ отвънъ и да кажешъ: Този човѣкъ е религиозенъ. По какво познавашъ, че е религиозенъ? За другъ казвашъ, че е свѣтски; за трети, че е ученъ и т. н. Това сѫ фази въ човѣшкия животъ. Ако подъ „религиозенъ” разбирашъ честенъ и добъръ човѣкъ, правъ си; ако подъ „ученъ” разбирашъ просвѣтенъ човѣкъ, който носи свѣтлина на хората, правъ си; ако подъ „културенъ” разбирашъ благороденъ човѣкъ, съ добра обхода, пакъ си правъ. Обаче, ако подъ „културенъ” човѣкъ разбирашъ външната обстановка на неговата кѫща, външния му животъ, ти не си правъ. То е все едно, да се занимавашъ съ скѫпоцѣнноститѣ на умрѣлия. Каквито скѫпоцѣнности да има, той е умрѣлъ. Пръвъ той не може да се радва на тѣхъ. Какво значение иматъ за васъ скѫпоцѣнноститѣ на умрѣлия? Какво значение иматъ за васъ надгробнитѣ речи, които сѫ му държали? Какво значение има това, че на погребението му присѫствали видни хора? Какво отъ това? Важно е, дошли ли сѫ на погребението му хора, на които той е направилъ поне едно добро. Споредъ мене, на погребение могатъ да ходятъ само онѣзи, на които покойниятъ е направилъ добро. Може да е много казано, но така е. Че сега не става така, то е другъ въпросъ. Днесь придружаватъ умрѣлия онѣзи, които иматъ да му даватъ. Като го изпращатъ, тѣ казватъ: Хайде, добъръ пѫть, но молимъ ти се, да не подадешъ нѣкакъвъ протестъ срѣщу насъ и въ другия свѣтъ, че и оттамъ да ни мѫчатъ. Тамъ пари не ти сѫ нуждни. Като дойдешъ отново на земята, бѫди по-добъръ къмъ насъ. Затова, именно, длъжницитѣ държатъ надгробни речи на своя кредиторъ.

 

Да се върнемъ къмъ основната мисъль. Ние не се интересуваме отъ въпроса, какъ умиратъ хората, какъ ги погребватъ, какъ се мѫчатъ въ другия свѣтъ, или на земята. Това сѫ странични въпроси. Ние се интересуваме отъ въпроситѣ: какъ се раждатъ хората, какъ растатъ и се развиватъ, какъ учатъ. Че хората вършатъ престѫпления, това не ни интересува. Това сѫ болѣзнени въпроси, съ които се занимава патологичната и криминалната психология. Съ това се занимаватъ само съвършенитѣ хора. Ако несъвършениятъ се занимава съ такива болни въпроси, безъ да иска, ще си напакости. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Онѣзи учени, които посвѣтили цѣлия си животъ за изучаване на мравкитѣ, въ края на краищата, сѫ придобили нѣщо отъ тѣхнитѣ качества. Който изучава гущеритѣ, придобива разположение да се грѣе на слънцето. Истинскиятъ ученъ е всѣкога младъ, никога не остарѣва. Стариятъ никога не може да стане ученъ. Като казвамъ, че стариятъ не може да стане ученъ, имамъ предвидъ отрицателната страна на старостьта. Тази старость води къмъ смъртьта. Старостьта има и положителна страна. Отъ Божествено гледище, старостьта е патологично явление въ живота. Въ процеса на растенето, старостьта се превръща въ младость. Значи, въ растенето се криятъ условия за превръщане на енергиитѣ. Така, природата иска да внесе въ живота на човѣка този стремежъ, който нѣкога ималъ. Всички сѫщества отъ слънчевата система се стремятъ да възстановятъ първичния си стремежъ, първичното равновѣсие, които животътъ нѣкога ималъ и впослѣдствие изгубилъ. Тѣ работятъ за създаването на новия животъ. Като изслѣдваме нѣщата, ние виждаме, че природата е дошла до положение, да тури равновѣсие въ законитѣ на свѣта, да изключи смъртьта отъ живота. Това значи, който умира, да не минава презъ такива голѣми мѫчения, както сега.

 

Беседата, която днесь говоря, бихъ озаглавилъ съ думата „растене”. Растенето е разуменъ процесъ, който става съ всички живи сѫщества – работници въ човѣшкото битие, или работници въ човѣшкия духъ, въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, сърдце и воля. Може да наречете тѣзи човѣшки прояви съ различни имена, но резултатитѣ имъ сѫ едни и сѫщи. – Защо иматъ едни и сѫщи резултати? – Защото при разумнитѣ процеси не е важно, кой дѣйства – умътъ, сърдцето, волята, душата или духътъ. Важно е, че крайнитѣ имъ резултати сѫ едни и сѫщи. Значи, макаръ че волята и духътъ, напримѣръ, си служатъ съ различни методи, но крайнитѣ резултати сѫ еднакви.

 

И тъй, като изучаваме живота отъ новото гледище, ние трѣбва да се рѫководимъ отъ обективната наука, т. е. науката на формитѣ. Тази наука се е организирала вече. Ние я наричаме наука на рационалнитѣ числа, защото борави съ тѣхъ. Отъ физическо гледище, ние можемъ да опредѣлимъ всѣко явление, защото силитѣ, които дѣйстватъ въ него, сѫ точно опредѣлени. Обаче, въ духовния свѣтъ е мѫчно да опредѣлишъ едно явление. Напримѣръ, лесно е да се опредѣли, какви качества ще има новороденото дете: дали ще прилича на баща си, или на майка си. Това може да се опредѣли точно 99 %. Когато се ражда детето, това не е произволенъ процесъ; то се ражда при строго опредѣлени условия. Който не знае законитѣ, мисли, че човѣкъ се ражда произволно. Не е така. Когато зародишътъ се посажда въ материята, за да излѣзе отъ него човѣкъ, разумнитѣ сѫщества слѣдятъ, при какви условия, кога и какъ трѣбва да се роди. Тѣ се интересуватъ отъ неговото бѫдеще, Отъ цѣлия му животъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какъ расте той и какъ се развива. При растенето, като процесъ, разумнитѣ сѫщества изчисляватъ, какви сили сѫ изразходвани и какви сѫ придобити. Колкото неуловима да е за човѣка душата, тя има свой външенъ изразъ. Сърцето, умътъ, духътъ сѫщо иматъ външенъ изразъ.

 

Изобщо, всички нѣща въ природата иматъ свой външенъ изразъ, своя форма. Всѣки човѣкъ има специфиченъ изразъ, специфична форма, по която опредѣляме неговото развитие. Единъ човѣкъ има малки очи, другъ – голѣми, изпѫкнали. Единъ човѣкъ е нисъкъ, а другъ – високъ, снаженъ. Има причини, които обясняватъ тѣзи нѣща. Който не може да обясни причинитѣ за ръста на човѣка, не може да си обясни вѫтрешното му развитие. Казватъ за нѣкого, че е интелигентенъ. Коя е причината за неговата интелигентность? Тя е скрита вѫтрѣ въ него. Интелигентностьта се изразява въ неговата похватность. Виждатѣ интелигентенъ човѣкъ, който се проявява като добъръ техникъ. Той прави точни изчисления, прави планове и виждате, единъ день, по неговъ планъ, построили голѣмъ параходъ. Въ изчисленията си, той предвижда, каква тежесть издържа този параходъ. По сѫщия начинъ, може да се предсказва и за човѣка: какви сили и възможности се криятъ въ него. Разумнитѣ сѫщества, които сѫ построили човѣшкото тѣло, сѫ имали предвидъ възможноститѣ на всѣки човѣкъ поотдѣлно и така сѫ създали неговото тѣло. На сѫщото основание, по плана на парахода, даденъ отъ нѣкой инженеръ, сѫдимъ за неговата интелигентность. Ако не познаваме законитѣ и тѣхното прилагане, не бихме имали никаква база за наука. Ето защо, изучавайтѣ щателно законитѣ на природата. Напримѣръ, правили ли сте обективенъ анализъ, да изслѣдвате топлината на човѣшкото тѣло, при различни случаи на неговия животъ? Съвременнитѣ лѣкари измѣрватъ топлината само на болнитѣ. Напримѣръ, забелязано е, че температурата на болнитѣ се повишава отъ 36° ÷ 41°, но това не е естествена температура. Съ обикновения термометъръ се измѣрва топлината на човѣшкото тѣло. Но има психически термометъръ, съ който се измѣрва, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ. Ако топлината се увеличава, и добродѣтѣльта му се увеличава; ако топлината му се намалява, и добродѣтѣльта му се намалява. Въ физическия свѣтъ е точно обратно: повишаването на температурата влошава състоянието на болния; намаляването на температурата подобрява състоянието му, и той постепенно оздравѣва. Повишаването на топлината въ духовния свѣтъ е признакъ, че животътъ се увеличава. Колкото повече топлината се намалява, толкова повече и животътъ се намалява.

 

Време е да се хвърли мостъ между физическия и духовния свѣтъ, да се види, че тѣ сѫ аналогични. Обаче, отношението между законитѣ на двата свѣта е обратно пропорционално. Това, което въ духовния свѣтъ е реално, разумно и вѣрно, въ физическия свѣтъ, въ дадения моментъ не е вѣрно. Напримѣръ, инженеръ - строитель дава планъ за построяване на единъ параходъ. Гледате плана и се чудитѣ, какъвъ параходъ ще излѣзе отъ него. Нѣма защо да се чудите, ще увеличите мѣркитѣ, дадени въ плана, и ще имате представа за голѣмината на парахода. Планътъ е намаленъ 10, 100, 1000 или 10 000 пѫти отъ естествената му голѣмина. Като го увеличитѣ толкова пѫти, ще имате представа за истинския му видъ. Такъвъ е законътъ. Не можешъ да сложишъ на хартия истинския образъ на тѣлата. И въ фотографията, първиятъ образъ на предмѣта е обратенъ, т. е. нѣгативенъ. Като мине презъ нѣколко процеса, ще получитѣ истинския му образъ. Въ който свѣтъ да влѣзешъ, навсѣкѫде сѫществува голѣмо разнообразие: нѣкѫде разнообразието е отвънъ, нѣкѫде – отвѫтрѣ. Искашъ да възпиташъ двама души. Каквото да правишъ, колкото и да желаешъ да бѫдешъ справедливъ, ти ще си послужишъ съ два различни метода. Невъзможно е да възпитавашъ двама души по единъ и сѫщъ начинъ. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има за възпитание. Единъ принципъ може да се приложи при възпитанието, но никога единъ и сѫщъ методъ. Неуспехътъ на съвременната култура се дължи на това, че възпитателитѣ си служатъ съ единъ и сѫщъ методъ на възпитание. Това е механическо разбиране. Прослѣдете движението на земята и ще видите, че то не е едно и сѫщо: всѣки моментъ ту се ускорява, ту се намалява. И земната механика е подъ закона на вѣчното разнообразие. И земята не се движи механически. Въ движението й има извѣстна разумность. Когато движението на земята се ускорява, тя се намира подъ влиянието на единъ родъ разумни сили; когато движението й се намалява, тя се намира подъ влиянието на другъ родъ разумни сили. Който иска да си състави понятие за времето, трѣбва да вземе предвидъ ускорителното и закѫснително движение на земята.

 

Каквото знаете за движението на земята, сѫщото се отнася и до човѣка. И въ него ставатъ ускорителни и закѫснителни процеси. Казвашъ: Не зная, защо престанахъ да раста. Питамъ: Презъ зимата цвѣтята растатъ ли? Въ тропическия поясъ растенето не престава, но въ умѣрения поясъ, презъ зимата настава почивка. Презъ време на почивката, растенията събиратъ енергия, за да могатъ, въ време на ускорителнитѣ процеси, да обработятъ събранитѣ материали. За да реализирашъ една мисъль, едно чувство и да дадешъ ходъ на своя вѫтрѣшенъ подтикъ, трѣбва дълго време да събирашъ материалъ за съграждане на това, което желаешъ. Трѣбва да знаешъ още, отде да черпишъ енергия и материалъ за работа. Човѣкъ черпи жизненитѣ сили отъ нѣколко източника – отъ храната, отъ въздуха, водата и свѣтлината. Той черпи енергия още и отъ мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ си. Всѣки употрѣбява такава храна, която отговаря на развитието му. Обикновенитѣ хора се хранятъ по обикновенъ начинъ: приематъ храната и я дъвчатъ. Адептитѣ се хранятъ само съ въздухъ. При това, нѣкои отъ тѣхъ приематъ въздухъ само единъ пѫть въ мѣсеца, други – единъ пѫть въ годината, а най-напредналитѣ – единъ пѫть презъ цѣлия си животъ. Тѣ се отличаватъ отъ обикновенитѣ хора по това,че дълго време обработватъ храната си. Има адепти, които се хранятъ само съ свѣтлината. Азъ изнасямъ тѣзи факти като недоказани научно. Може да вѣрвате, може и да не вѣрвате въ тѣхъ – свободни сте. Азъ нѣмамъ време да доказвамъ тѣзи факти, но и да ги докажа, вие нѣма да се ползватѣ отъ тѣхъ. Каква полза ще ви допринесе факта, че нѣкои адепти се хранели съ свѣтлина, а други – съ въздухъ?

 

Отъ научно гледище, задачата на човѣка е да се научи правилно да се храни, да пие вода, да диша; сѫщо така, той трѣбва да мисли, да чувства и да дѣйства правилно. Това сѫ живи, разумни процеси, свързани съ живитѣ сили на природата. Тѣзи процеси опредѣлятъ развитието на човѣка. Отъ тѣхъ зависи неговото бѫдеще. Ако човѣкъ иска да нагласи мисъльта и чувстването си спорѣдъ гамата на природата, съ която иска да работи, всѣкога ще има успѣхъ. Ако не може да се нагласи спорѣдъ гамата, която природата е опредѣлила, той нѣма да има успѣхъ. Много естествено. Какъ ще разберешъ учения, ако не знаешъ неговия езикъ? И природата, когато ни дава на разположение своитѣ сили, тя разбира нашия езикъ. Иначе, и тя не би могла да ни помогне. Не мислете, че съ вашия езикъ можете да отидете далечъ. Слѣдователно, когато природата съ своитѣ сили слиза при насъ, тя си служи съ нашия езикъ. Когато ние отиваме при нея, трѣбва да знаемъ нейния езикъ. Въ този случай, тя е крайно взискателна, Ако не знаемъ езика й, тя не ни приема. Махне съ рѫка и ни отминава. Въ това отношение, англичанинътъ постѫпва като нея. Ако ти проговори, и ти не го разберешъ, той маха съ рѫка и заминава. Съ това той иска да каже: За мене времето е пари, не мога да го губя. Той не говори надълго и широко, като българина. Ако го разберешъ, добрѣ; ако не го разберешъ, ще махне съ рѫка и ще ти каже: Върви следъ мене! Ще ти даде картичката си и ще тѣ изпрати при нѣкой свой приятель, той да ти услужи. Англичанитѣ не сѫ хора на чувствата. Външно тѣ сѫ студени, хладни, но сѫ добри психолози. Като хвърли погледъ върху тебе, англичанинътъ веднага има представа, какъвъ човѣкъ си. И тѣ изучаватъ окултизма, иматъ свои методи за прилагане па окултнитѣ науки. Дали методитѣ имъ сѫ прави, бѫдещето ще покаже. Сѫщото може да се каже и за нашитѣ методи. И за тѣхъ бѫдещето ще говори. Времето и резултатитѣ ще покажатъ, кои методи сѫ по-добри.

 

Не се произнасяйте преждевременно за нѣщата. Че управлението на даденъ народъ било лошо – не се произнасяйте. На другъ народъ управлението било добро – и за това не се произнасяйте. Времето ще разрѣши въпроситѣ. Азъ се спирамъ на факта: не можешъ да приложишъ единъ и сѫщъ методъ при възпитанието на двама души. Нѣщо повече: И върху себе си не можешъ да приложишъ единъ и сѫщъ методъ при два различни случая. Единъ день ще употрѣбишъ единъ методъ, на другия день – другъ методъ. Методътъ, който си употрѣбилъ на младини, е различенъ отъ онзи, който употрѣбявашъ на старини. Природата се отличава съ крайно разнообразие. Красотата на природата се заключава въ крайното разнообразие. Онѣзи, които не разбиратъ закона на разнообразието, се стремятъ къмъ еднообразие. Тѣ не знаятъ, че единството въ живота се крие въ разнообразието. Поради еднообразието, въ което живѣе, човѣкъ е навлѣзълъ въ областьта на страданията. Като не разбира причината на страданията си, той се стреми къмъ разнообразие, дето не трѣбва, и казва: Азъ имамъ много идеи. – Не, ти трѣбва да имашъ само една идея, единъ принципъ, а много методи за прилагане на принципа или на идѣята. Не мислете, че щастието е въ разнообразието на принципитѣ.

 

Сѫществуватъ три главни принципа: принципътъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. И до днесь още тѣ не сѫ разбрани, затова често смѣсватъ любовьта съ чувствата. Любовьта ражда живота, а проява на живота е движението. Животътъ организира формитѣ. Значи, и формитѣ сѫ подъ закона на любовьта. Който разбере любовьта, като принципъ, ще разбере и нейнитѣ видоизмѣнения. Щомъ разбере любовьта, той ще приложи методитѣ на живота, изявенъ въ движението. Ако не може да приложи тѣзи методи въ движението, той не може да ги приложи и въ външнитѣ форми, произлѣзли отъ движението. Вториятъ принципъ – на мѫдростьта, има отношение къмъ свѣтлината и знанието, както и къмъ човѣшкия умъ. Който вѣрва въ ума, ще се ползва отъ знанието, което придобива чрезъ него. Сѫщото може да се каже и за сърдцето, за душата и за духа. Който вѣрва въ сърдцето, ще се ползва отъ науката за сърдцето; който вѣрва въ душата, ще се ползва отъ науката за душата; който вѣрва въ духа, ще се ползва отъ науката за духа. Ще кажете, че сѫществуването на душата не е доказано научно. Че сѫществува душата, това е фактъ; въпросъ е да се докаже научно. Досега никой не е доказалъ сѫществуването на душата. И сѫществуването на ума не е доказано. Обаче, лесно се познава умниятъ човѣкъ. Дето ходи, той свети. Това се вижда особено вечерь.

 

Какъ ще познаете сърдечния човѣкъ? – По това, че и въ най-студения зименъ день той излѫчва топлина. Само той може да бѫде по риза, безъ да усѣща студъ. Той прилича на вѣчна пролѣть, въ която всичко цъфти. Слѣдователно, разуменъ човѣкъ е онзи, който излѫчва свѣтлина. Сърдеченъ е онзи, въ душата на когото цари вѣчна пролѣть. Това сѫ факти, които не се нуждаятъ отъ научни доказателства. Както по кривата линия на барометъра и по вдигането и спадането на живака сѫдимъ за външната температура и налѣгане, така и по интензивностьта на свѣтлината и топлината сѫдимъ за разумностьта и сърдечностьта на човѣка. Дължината на линията опредѣля интензивностьта на свѣтлината и топлината. Сѫщо така, и дължината на носа опредѣля интелигентностьта на човѣка. Значи, колкото по-интензивна е свѣтлината, толкова по-дълги сѫ нейнитѣ линии. Оттукъ вадимъ заключението, че носътъ на човѣка се удължава по причина на свѣтлината, която прониква въ неговия умъ. Ухото пъкъ се удължава по причина на топлината. Голѣмитѣ уши показватъ добрѣ развити чувства. Ако ушитѣ сѫ малки, чувствата сѫ слабо развити. Човѣкъ съ малки уши е скържавъ, не обича да дава. Когато измѣрвате дължината на носа и на ушитѣ, ще видите, че тази мѣрка не е достатъчна. Ще измѣрвате и тѣхната широчина. Отъ значение сѫ и гънкитѣ по тѣхъ. Гънкитѣ на носа показватъ сѫщо степеньта на развитието на мозъка. Ако носътъ растѣше непрекѫснато на дължина, щѣше да достигне неимовѣрни размѣри. Сѫщото можемъ да кажемъ и за мозъка, който расте на дължина и на широчина. Това растене се ограничава отъ черепа, въ който е затворенъ. Като нѣма възможность да расте на дължина и широчина, той започва да се нагъва. Въ тѣзи гънки се развиватъ различнитѣ мозъчни центровѣ, т. е, фабрикитѣ и заводитѣ на човѣка. Нѣма по-голѣмъ заводъ отъ човѣшкия мозъкъ. Никой заводъ въ свѣта не може да се сравни съ него. Въ него работятъ три билиона и 600 милиона клѣтки – работници. Нѣкои отъ тѣзи клѣтки сѫ толкова учени, че нито единъ отъ съвременнитѣ капацитети не може да се сравни съ тѣхъ. И тъй, ако търсите истински учени химици, физици, математици, биолози, ясновидци, ще ги намѣрите въ мозъка. Отъ тѣхъ се учатъ всички хора. Нѣкой събере знанието на тѣзи учени клѣтки и казва: Азъ мисля така. – Ти нищо не мислишъ. Ученитѣ клѣтки сѫ мислили преди тебе, а ти възпроизвеждашъ това, което тѣ знаятъ. Като ме слушате, ще дойдете до едно противорѣчие и ще се запитатѣ: Тогава, де остава човѣкътъ? Външниятъ човѣкъ е временна проява на вѫтрешното единство въ човѣка, изразено чрезъ неговия умъ, сърдце и воли – отъ една страна, и чрезъ неговата душа и духъ – отъ друга страна. Той е свързанъ посрѣдствомъ една нищка съ вѫтрешния човѣкъ, т. е. съ вѫтрешното единство въ него. Всѣка клѣтка има свой специфиченъ методъ на работа. Значи, мозъкътъ разполага съ три билиона и 600 милиона методи. Какво разнообразие на дѣйность се крие въ него! – Вѣрно ли е това? – Нѣма да се минатъ 100 ÷ 200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука. Ще кажете, че това сѫ илюзии. Не, илюзии сѫ само онѣзи нѣща, които не сѫществуватъ въ природата. Обаче, това, което сѫществува въ природата, е реалность. Всѣко нѣщо, което, въ даденъ моментъ, човѣкъ съзнава и вижда, е реално. Питатъ ме, вѣрвамъ ли въ Бога. – Когато виждамъ Бога и Го съзнавамъ, вѣрвамъ въ Него. Той е реалность за мене. Обаче, като не Го виждамъ и не Го съзнавамъ, не вѣрвамъ въ Него. – Защо не вѣрвашъ? – Нѣмамъ никаква връзка съ Него. Азъ се свързвамъ само съ, онѣзи нѣща, които, въ даденъ моментъ, виждамъ и съзнавамъ.

 

Имате две житни зърна. Едното посѣвате въ земята, а другото оставятѣ въ хамбара. Следъ време, посѣтото зърно покълва и започва да расте нагорѣ. Ако го питате, познава ли слънцето, то казва: Познавамъ слънцето, защото ме е грѣло и продължава да ме грѣе. Задавате сѫщия въпросъ и на другото зърно, и то казва: Не познавамъ слънцето, не съмъ го виждало. То не е проникнало въ хамбара, не ме е огрѣвало. И това житно зърно има възможность да види слънцето. – Кога? – Когато го посѣятъ въ земята. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че не вѣрва въ Бога, отговарямъ: Не вѣрвашъ, защото си още въ хамбара. Когато тѣ посѣятъ въ земята и видишъ слънцето, ще повѣрвашъ и въ Бога. – Не си правъ. – Не съмъ правъ по отношение на тебе, който си затворенъ въ хамбара. Обаче, азъ съмъ посѣтъ на нивата, раста нависоко, виждамъ слънцето. Между мене и тебе има голѣма разлика. Ние се различаваме и по форма, и по съдържание, и по смисълъ, но тази разлика не може да ни спъва. И ти можешъ да дойдешъ на моето мѣсто и да видишъ, че това, което говоря, е вѣрно. Сѫщо и азъ мога да дойда на твоето мѣсто. И мене, като ме ожънатъ и овършѣятъ, ще ме турятъ въ хамбара. Тогава и азъ ще кажа, че не сѫществува Богъ. Какво означаватъ думитѣ: Нѣма Богъ. Това означава, че страданията на човѣка сѫ свършени, т. е. той е въ хамбара. Кажешъ ли, че има Богъ, ти имашъ господарь. Щомъ имашъ господарь, нѣма да бѫдешъ гледанъ като писано яйце. Той ще ти каже: Хайде на нивата – да орешъ, да сѣешъ, да жънешъ. Като орешъ и сѣешъ на нивата на господаря си, безъ да ти плаща нѣщо, ти казвашъ: Азъ съмъ свободенъ вече отъ своя господарь. Това е разбиране! Мнозина иматъ такова разбиране. Тѣ казватъ: Ние не вѣрваме въ Бога. Това е привидно положение. Ще знаете, че заблужденията, противорѣчията и страданията въ вашия животъ не произтичатъ отъ Бога. Да мислишъ обратното, това е заблуждение. Какъ ще говоришъ за Бога, безъ да си го видѣлъ, безъ да си говорилъ съ Него? Щомъ е така, какъ можешъ да мислишъ, че страданията идатъ отъ Бога? Ако отидете при добритѣ майки и бащи, при добритѣ учители и свещеници, при добритѣ държавници, при напредналитѣ адепти, какво ще ви кажатъ тѣ за Бога? Тѣ ще ви кажатъ, че Богъ е любовь; че страданията и нещастията въ вашия животъ се дължатъ на неразбиране на великитѣ принципи и закони, съ които природата си служи. Ако човѣкъ си служи съ законитѣ на природата, пакъ ще има страдания, но по-малки. Тогава, при сто случая въ живота си, само въ единъ отъ тѣхъ ще има страдание или неуспѣхъ. Да имашъ единъ неуспѣхъ или едно страдание въ живота си, това е на мѣсто.

 

Като сте дошли на земята, вие трѣбва да се справите съ мѫчението. Щомъ се натъкнете на едно мѫчение или страдание, потърсете причината за това. То може да се дължи на разстройство на черния дробь, на дишането, на сърдцето или на нѣкое разстройство въ мозъка. Неправилниятъ животъ причинява разстройство на цѣлия организъмъ. Важно е да се намѣри причината на това разстройство и да се отстрани. Неправилното кръвообращение се дължи на неправилната мисъль. Нѣкой не ходи правилно, клати се на една, на друга страна. Това се дължи на нѣкакво разстройство на малкия мозъкъ. Въ този човѣкъ е нарушено равновѣсието. Ето защо, първа задача на човѣка е да концентрира своята мисъль. Мислитѣ трѣбва да се нареждатъ хармонично. И въ чувствата трѣбва да има хармония. Школата, която слѣдвате, разполага съ правила, закони и методи. Ако ги прилагате правилно, вие ще преобразите лицето си. Ако днесь хората не успѣватъ, то се дължи на факта, че очакватъ всичко наготово. Значи, искатъ други да работятъ за тѣхъ. Тѣ казватъ: Ние ще повѣрваме въ Бога, ако Той ни даде, каквото пожелаемъ. Тѣ не знаятъ, какво представя вѣрата. Да вѣрвашъ въ учения човѣкъ, това значи, да постѫпващъ спорѣдъ законитѣ, съ които той работи. Да вѣрвашъ въ художника, това значи, да постѫпвашъ спорѣдъ неговитѣ принципи. Сѫщото се отнася и до музиканта. Колкото да е великъ, той не може да предаде своето изкуство. Ти ще вѣрвашъ въ неговитѣ принципи, ще ги прилагашъ и тогава ще придобиешъ изкуството му. Безъ учене и работа, нищо не се постига. Като учишъ и работишъ, ще възприемешъ методитѣ и законитѣ на великия музикантъ и ще придобиешъ неговото изкуство. И природата, въпреки своята добра воля, ако не учимъ, не може да ни предаде своето знание. Като знаете това, не питайте, защо страдате. Страдате, защото не учите.

 

Казва се, че науката не може да обясни всичко. – Не, науката е въ състояние да обясни всички факти и явления, но трѣбва да се знаятъ нейнитѣ принципи и закони. Нѣкой страда отъ изобилие, отъ много знания, а другъ – отъ недоимѫкъ, отъ малко знания, Нѣкой страда отъ много любовь, а другъ – отъ малко любовь или отъ безлюбие. – Какъ е възможно, човѣкъ да страда отъ много любовь? Много просто. Сто души обичатъ едновременно единъ човѣкъ. Всѣки иска да го цѣлуне и прегърне. Какво ще бѫде неговото положение? Ако си богатъ, и сто души тѣ спиратъ на пѫтя, всѣки да си каже молбата и да си опише положението, какъ ще се чувствашъ ти? Това не е ли страдание? Ако десетки хора посѣщаватъ учения всѣки день, да се разговарятъ върху неговитѣ научни изслѣдвания, какво ще чувства той? Ако съмъ на мѣстото на учения, за да не ме безпокоятъ хората, ще отворя едно училище, въ което ще назнача нѣколко професори, да имъ даватъ свѣдения за това, което ги интересува, както и да имъ преподаватъ нужднитѣ знания.

 

Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ работници, а не отъ философи. Свѣтътъ трѣбва да се спаси. Мнозина казватъ, че трѣбва да се ходи на училище, да се работи, да се домогнатъ до извѣстно знание, до методитѣ и правилата на науката. Единъ ученъ френологъ, докторъ Галъ, като изучавалъ мозъчнитѣ центровѣ на човѣшката глава, влѣзълъ въ връзка съ единъ простъ човѣкъ, отъ когото научилъ нѣщо ново. Простиятъ човѣкъ отглеждалъ кокошки и пѣтли и, като наблюдавалъ, кои пѣтли сѫ добри борци, открилъ причината за това. Отъ тѣзи наблюдения, докторъ Галъ направилъ едно ново откритие, а именно: той намѣрилъ центъра на смѣлостьта въ човѣка. Дето е мѣстото на този центъръ въ смѣлия пѣтелъ, тамъ е и у човѣка. Макаръ че главата на пѣтела е по-малка отъ човѣшката, съ извѣстни изчисления може да се намѣри точно мѣстото на този центъръ у човѣка. Смелиятъ пѣтелъ е готовъ да се бори до смърть. Той вади ножа си и умира, но не отстѫпва. Ако и смѣлиятъ човѣкъ е готовъ да вади ножъ и да коли, какъвъ смисълъ има това чувство?

 

Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че всички се тревожатъ. Нѣма човѣкъ, който да не е подъ постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото въ тѣхъ чувство на предпазливость. Всѣки се безпокои, тревожи се, какво ще стане съ него. Всички се питатъ: Какво ще стане съ насъ? Най-малката промѣна въ личния или общественъ животъ на хората ги стрѣска. Тѣ губятъ разположението си, безъ да могатъ да си помогнатъ. Има чувствителни инструменти, съ които може да се намѣри причината на това неразположение. Като поставите този инструментъ на челото си, ще опредѣлите точно мѣстото на възбудения мозъченъ центъръ. Той е причина за неразположението въ човѣка. Колкото повече се увеличава топлината на организма, толкова по-болѣзнени състояния го нападатъ. Топлината на мозъка трѣбва да бѫде постоянна. Нѣма по-опасно нѣщо отъ това, да се повишава топлината на човѣшкия мозъкъ. Може да се повишава дѣйностьта на мозъка, както и неговото напрежение, но никога неговата топлина. Щомъ се повиши топлината му, явяватъ се различни болѣзнени състояния, които медицината нарича съ общо име „мозъчни разстройства.” Най-малкото повишение на тази топлина се отразява болѣзнено върху стомаха, дробоветѣ, жлѣзитѣ и други органи. Това се отразява врѣдно върху цѣлия организъмъ, върху нервната система. Тази е причината за неврастенията. – Какъ може да се справи човѣкъ съ повишената топлина на мозъка? – Чрезъ мисъльта. Като мисли право, той постепенно понижава температурата на мозъка си и така я нормализира. Когато въ мозъка става извѣстно триене, тогава топлината се повишава. Триенето се дължи на несбѫднати желания. Колкото повече настоява човѣкъ да реализира извѣстно желание, толкова по-голѣмо триене става между мозъчнитѣ частици. Оставете това желание да се реализира следъ нѣколко години. До това време, реализирайтѣ друго желание. Колко нови мисли и желания ще дойдатъ въ ума ви! Има какво да реализира човѣкъ.

 

„И когато се свечери, слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” Морето представя живота съ неговитѣ закони и методи, които се прилагатъ вечерь. Подъ „вечерь” се разбиратъ условията, при които външниятъ свѣтъ не може да стимулира човѣка. Понеже той нѣма условия въ себе си, връща се вечерь у дома си и, ако е жененъ, казва на жена си: Този си направилъ кѫща, онзи си направилъ кѫща, а ние нѣмаме никаква възможность. Отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Следъ това и мѫжътъ, и жената не могатъ да спятъ спокойно. Гледашъ къмъ този, къмъ онзи, всички заематъ високи служби, и свѣтлината на деня, вмѣсто да внесе успокоение въ тебе, повече тѣ тревожи и безпокои. Нѣкога е нужно да дойде вечерь, да изглади всички тежки впечатлѣния и преживявания на деня. Ако е за кѫщи, има кой да гради. Достатъчно е да има инструменти и материалъ, за да се съгради една кѫща. Може да съградишъ единъ палатъ и следъ време да го разрушишъ. Сѫщото прави и природата. Тя, която е създала най-висшия заводъ – човѣшката глава, въ единъ моментъ може да я разруши, за да внесе въ нея извѣстно подобрение. Въ процеса на развитието, каквито възгледи да имате за живота, тѣ сѫ дотолкова валидни, доколкото разбирате великитѣ закони и принципи, съ които можете да си служите. Отъ васъ зависи да поставите живота си на устойчива или неустойчива основа. Ако въ усилията на вашия животъ видите, че имате нѣщо непостигнато, изменете методитѣ си. Ако не можешъ да постигнешъ нѣщо по единъ начинъ, промѣни метода си. Ако и чрезъ него не можешъ да постигнешъ резултати, промѣни го. Може да промѣнишъ много методи, но никога не стой на едно мѣсто. Не постѫпвай като мухитѣ. Виждалъ съмъ, какъ мухи влизатъ въ стаята ми и започватъ да се блъскатъ въ единъ, въ другъ прозорецъ. Азъ имъ отварямъ прозорцитѣ, вратитѣ, да излѣзатъ, но като не разбиратъ това, тѣ се блъскатъ отъ едно мѣсто на друго. Като се блъскатъ по прозорцитѣ, тѣ казватъ: Оттукъ искаме да излѣземъ. – Мухата има право да се блъска въ прозореца, но човѣкъ не трѣбва да се блъска като нея. Щомъ се блъснешъ веднъжъ, втория пѫть ще кажешъ: Не е това мѣстото, дето отивамъ. – Ти гледай да излѣзешъ отъ вратата, която господарьтъ ти отворилъ. Дето върви той, и ти върви следъ него. Гледай, какво правятъ умнитѣ хора. Господаритѣ сѫ умнитѣ хора въ свѣта. Наблюдавай, презъ кои пѫтища и презъ коя врата минаватъ тѣ. Презъ която врата минава разумниятъ човѣкъ, презъ нея ще минешъ и ти. Тя ще тѣ изведе на спасителния брѣгъ. Който може да се домогне до учения човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, той е придобилъ нѣщо. Учениятъ никога нѣма да ти каже, че не разбиращъ живота. Той казва: Всичко, каквото говоришъ, е вѣрно, но за реализирането му сѫ нуждни условия, време и стремежъ. Вече 20 ÷ 30 години, какъ се занимавамъ съ извѣстенъ въпросъ; имамъ малки постижения. Ти, който ме слѣдвашъ, ще имашъ по-малки постижения отъ моитѣ. И да слѣдвашъ пѫтя на учения, не може да имашъ неговитѣ постижения.

 

Сега Божественото работи въ свѣта. Великиятъ Учитель, Който работи за човѣчеството, има за цель да измѣни съзнанието на хората, да придобиятъ новъ начинъ на възпитание и разбиране. Старитѣ форми на човѣшкитѣ вѣрвания ще се замѣстятъ съ нѣщо ново. Оставете старитѣ си дрехи навънъ, и облѣчете новитѣ. Не мислете повече за старитѣ си дрехи. Изучавайте себе си; изучавайте сърдцето и ума си; изучавайте душата и духа си. Изучавайте онѣзи методи, които можете да занесете на онзи свѣтъ. Това значи, да се използува разумно съвременната наука. Ще кажете: Да сме сега при своя Учитель! Да сме на мѣстото па Христовитѣ ученици!

 

Желая ви сега, да слѣзете съ Христовитѣ ученици на морето. Вечерьта е почивка. Така ще си дадете отчетъ за живота. Ще започнете съ новия животъ, съ новитѣ разбирания. Не се занимавайте повече съ старото. Не оплаквайте вашето минало, не мислете, какво сте били нѣкога. Забравете старото, и вървѣте напредъ. Никакви сълзи, никакви скърби, никакви страдания. Който е плакалъ, да не плаче повече; който е скърбѣлъ, да не скърби; който се обезсърдчавалъ, да не се обезсърдчава; който, се гнѣвилъ, да не се гнѣви. Започнете съ обратното. Който не е обичалъ, да обича; който не е чувствалъ, да чувства; който не е мислилъ, да мисли; който не е дѣйствалъ, да дѣйства. Всѣки да придобие кротость, въздържание и смирение. Само силниятъ човѣкъ е смиренъ; слабиятъ не може да бѫде смиренъ. Само богатиятъ може да бѫде щедъръ. И добриятъ може да бѫде щедъръ.

 

„Слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” Слѣзте и вие при онова море въ природата, за да придобиете нейнитѣ методи. Вслушвайте се въ нейнитѣ закони и отъ резултатитѣ, които придобивате, градете вашето бѫдеще. Това изисква сегашниятъ животъ.

 

Да растемъ спорѣдъ образа на идеалния и съвършения човѣкъ, който бѫдещето може да създаде.

 

1. Беседа отъ Учителя, държана на 31 августъ, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt